РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)

13 март 2018 година ( *1 )

„Обжалване — Продукти за растителна защита — Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/408 — Пускане на пазара на продукти за растителна защита и съставяне на списък с вещества, кандидати за замяна — Включване в списъка на активното вещество „медни съединения“ — Жалба за отмяна — Допустимост — Член 263, четвърта алинея ДФЕС — Подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение — Лично засегнато лице“

По дело C‑384/16 P

с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 11 юли 2016 г.,

European Union Copper Task Force, установена в Eсекс (Обединеното кралство), за която се явяват C. Fernández Vicién, C. Vila Gisbert, I. Moreno-Tapia Rivas, abogadas, и M. Miserendino, abogado,

жалбоподател,

като другата страна в производството е:

Европейска комисия, за която се явяват A. Lewis и P. Ondrůšek, в качеството на представители, със съдебен адрес в Люксембург,

ответник в първоинстанционното производство,

СЪДЪТ (голям състав),

състоящ се от: K. Lenaerts, председател, A. Tizzano, заместник-председател, R. Silva de Lapuerta, T. von Danwitz, J. L. da Cruz Vilaça, A. Rosas, C. G. Fernlund и C. Vajda, председатели на състави, C. Toader, M. Safjan, D. Šváby, M. Berger, A. Prechal, E. Jarašiūnas и E. Regan (докладчик), съдии,

генерален адвокат: M. Wathelet,

секретар: L. Hewlett, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 6 юни 2017 г.,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 6 септември 2017 г.,

постанови настоящото

Решение

1

С жалбата си жалбоподателят, European Union Copper Task Force, иска отмяна на определение на Общия съд на Европейския съюз от 27 април 2016 г., European Union Copper Task Force/Комисия (T‑310/15, непубликувано, наричано по-нататък обжалваното определение, EU:T:2016:265), с което Общият съд отхвърля като недопустима жалбата му, с искане за частична отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/408 на Комисията от 11 март 2015 година за прилагането на член 80, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита, и за установяване на списък на кандидати за замяна (ОВ L 67, 2015 г., стр. 18, наричан по-нататък „спорният регламент“).

Правна уредба

Директива 91/414

2

Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (ОВ L 230, 1991 г., стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 3, том 10, стр. 30), последно изменена с Директива 2011/34/EС на Комисията от 8 март 2011 г. (ОВ L 62, 2011 г., стр. 27) (наричана по-нататък „Директива 91/414“) съдържа в приложение I списък на активните вещества, разрешени за включване в състава на продукти за растителна защита.

3

В съответствие с член 1 и приложението към Директива 2009/37/ЕО на Комисията от 23 април 2009 година за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета с цел включване на хлормекват, медни съединения, пропаквизафоп, квизалофоп-P, тефлубензурон и зета-циперметрин като активни вещества (ОВ L 104, 2009 г., стр. 23), списъкът в приложение I към Директива 91/414 е изменен, като в него са добавени по-специално медните съединения.

Регламент (ЕО) № 1107/2009

4

Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, 2009 г., стр. 1) в член 14, озаглавен „Подновяване на одобрението“, който е част от подраздел 3 със заглавие „Подновяване и преразглеждане“, включен в раздел 1, озаглавен „Активни вещества“, от глава II от този регламент, със заглавие „Активни вещества, антидоти, синергисти и коформуланти“, предвижда следното:

„1.   При заявление одобрението на активно вещество се подновява, ако се установи, че са изпълнени критериите за одобрение, предвидени в член 4.

[…]

2.   Подновяването на одобрение се издава за срок, който не надвишава 15 години […]“.

5

Член 20, озаглавен „Регламент за подновяване“, включен в същия подраздел 3 от Регламент № 1107/2009, има следното съдържание:

„1.   В съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 79, параграф 3, се приема регламент, който предвижда, че:

а)

одобрението на съответното активно вещество се подновява при спазването на условия и ограничения, когато е уместно; или

б)

одобрението на съответното активно вещество не се подновява.

[…]“.

6

Член 24, озаглавен „Кандидати за замяна“, който е част от подраздел 4 със заглавие „Дерогации“ от глава II, раздел 1 от Регламент № 1107/2009, гласи:

„1.   […] Чрез дерогация от член 14, параграф 2 одобрението може да се подновява еднократно или многократно за срокове, не по-дълги от седем години.

2.   Без да се засяга параграф 1, се прилагат членове 4—21. Кандидатите за замяна се съдържат в отделен списък в регламента, посочен в член 13, параграф 4“.

7

Член 41, озаглавен „Разрешения“, който е част от подраздел 3, със заглавие „Взаимно признаване на разрешения“, включен в раздел 1, озаглавен „Разрешение“, от глава III от този регламент, със заглавие „Продукти за растителна защита“, предвижда следното:

„1.   Държавата членка, до която е подадено заявление съгласно член 40, след като разгледа заявлението и придружаващата документация, посочена в член 42, параграф 1, в зависимост от обстоятелствата на нейна територия разрешава съответния продукт за растителна защита при същите условия като държавата членка, разглеждаща заявлението, освен когато се прилага член 36, параграф 3.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 държавата членка може да разреши продукта за растителна защита, когато:

[…]

б)

той съдържа вещество, кандидат за замяна;

[…]“.

8

Според член 50, със заглавие „Сравнителна оценка на продукти за растителна защита, съдържащи вещества, кандидати за замяна“, който е част от подраздел 5, озаглавен „Особени случаи“, от глава III, раздел 1 от посочения регламент:

„1.   Държавите членки извършват сравнителна оценка при оценяване на заявление за издаване на разрешение за продукт за растителна защита, съдържащ активно вещество, одобрено като кандидат за замяна. Държавите членки не издават разрешение или ограничават употребата на продукт за растителна защита, съдържащ вещество, кандидат за замяна за употреба върху определена селскостопанска култура, когато сравнителната оценка на рисковете и ползите, определена в приложение IV, показва, че:

[…]

4.   При продукти за растителна защита, съдържащи вещество, кандидат за замяна, държавите членки извършват предвидената в параграф 1 сравнителна оценка редовно и най-късно при подновяването или изменението на разрешението.

Въз основа на резултатите от сравнителната оценка държавите членки запазват, отнемат или изменят разрешението“.

[…]“.

9

Член 80 от същия регламент, озаглавен „Преходни мерки“, който е част от глава XI, със заглавие „Преходни и заключителни разпоредби“, в параграф 7 предвижда следното:

„До 14 декември 2013 г. Комисията съставя списък на веществата, включени в приложение I към Директива [91/414], които отговарят на критериите, установени в точка 4 от приложение II към настоящия регламент и спрямо които се прилагат разпоредбите на член 50 от настоящия регламент“.

Регламенти за изпълнение

Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011

10

Съгласно съображение 1 и член 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията от 25 май 2011 година за прилагане на Регламент № 1107/2009 по отношение на списъка на одобрените активни вещества (ОВ L 153, 2011 г., стр. 1), активните вещества, включени в приложение I към Директива 91/414, следва да се считат за одобрени съгласно Регламент № 1107/2009.

Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/232

11

Съображение 8 от Регламент за изпълнение (EС) 2015/232 на Комисията от 13 февруари 2015 година за изменение и поправка на Регламент за изпълнение № 540/2011 по отношение на условията за одобряване на активното вещество медни съединения (ОВ L 39, 2015 г., стр. 7), има следното съдържание:

„Потвърждава се, че активното вещество медни съединения следва да се счита за одобрено съгласно [Регламент № 1107/2009]. […]“.

Спорният регламент

12

Член 1 от спорния регламент, озаглавен „Кандидати за замяна“, гласи следното:

„Активните вещества, включени в приложение I към Директива [91/414], които изпълняват критериите, посочени в точка 4 от приложение II към Регламент [№ 1107/2009], са определени в списъка в приложението към настоящия регламент.

[…]“.

13

В списъка в приложението към този регламент са включени медните съединения (варианти меден хидроксид, меден оксихлорид, меден оксид, бордолезов разтвор и триосновен меден сулфат)“.

Производството пред Общия съд и обжалваното определение

14

На 5 юни 2015 г. жалбоподателят, сдружение на производители на медни съединения, някои от които имат разрешения за пускане на пазара на продукти за растителна защита, съдържащи медни съединения, подава в секретариата на Общия съд жалба, с която иска частична отмяна на спорния регламент.

15

С обжалваното определение Общият съд отхвърля жалбата като недопустима, тъй като, от една страна, жалбоподателят не могъл да се позове на личен правен интерес, и от друга страна, членовете му нямали процесуална легитимация. В това отношение Общият съд приема, първо, че членовете на жалбоподателя не са лично засегнати от спорния регламент, и второ, че този регламент представлява подзаконов акт, който по отношение на тези членове включва мерки за изпълнение по смисъла на последната част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС. Общият съд отхвърля и доводите на жалбоподателя, че ако жалбата му бъдела отхвърлена като недопустима, той щял да бъде лишен от ефективна съдебна защита.

Искания на страните

16

С жалбата си жалбоподателят иска от Съда:

да отмени обжалваното определение,

да приеме, че подадената срещу спорния регламент жалба за отмяна е допустима,

да върне делото на Общия съд за постановяване на решение, и

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, свързани с производството по обжалване.

17

Комисията иска от Съда да отхвърли жалбата и да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

По жалбата

По първото основание

Доводи на страните

18

С първото си основание жалбоподателят оспорва точки 42—44, 46—48, 50—52, 60 и 61 от обжалваното определение и упреква Общия съд за направения от него извод, че спорният регламент включва мерки за изпълнение по смисъла на последната част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

19

Според жалбоподателя, за да се определи дали подзаконов акт включва мерки за изпълнение, първо трябва да се вземе предвид, от една страна, положението на лицето, което се позовава на правото на обжалване на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС, и от друга страна, предметът на жалбата. Във връзка с последното, в случай че жалбоподателят иска само частична отмяна на акт, би следвало да се вземат предвид само евентуалните мерки за изпълнение в частта от акта, чиято отмяна се иска.

20

Що се отнася, от една страна, до положението на жалбоподателя, по време на процедурата пред Комисията за вписване на медните съединения в приложение I към Директива 91/414 той бил единственият представител на всички производители на медни съединения, използвани в продуктите за растителна защита, осъществяващи дейност в Европейския съюз.

21

От друга страна, когато става въпрос за предмета на подадената до Общия съд жалба, жалбоподателят припомня, че той иска частична отмяна на спорния регламент, доколкото с него медните съединения са включени в списъка на веществата, кандидати за замяна, и по този начин са подчинени на установения с Регламент № 1107/2009 режим, приложим за такива вещества. Жалбоподателят повдига и възражение за незаконосъобразност на някои разпоредби от този регламент.

22

Според жалбоподателя в обжалваното определение, по-специално в точки 26, 38 и 39 от него, има прекалено сбито описание на предмета на жалбата, което се основава на също толкова ограничено описание на спорния регламент. Целта на този регламент била не само да се изготви списък на веществата, кандидати за замяна, но и да подчини тези вещества на съдържащите се в Регламент № 1107/2009 материалноправни разпоредби, което представлявало непосредствена и пряка последица от прилагането на спорния регламент, която не се нуждаела от никакви мерки за изпълнение. С други думи, този регламент самостоятелно водел сигурно и незабавно до конкретни последици за правното положение на жалбоподателя и това на неговите членове.

23

В това отношение жалбоподателят отбелязва, първо, както се установява от точки 42—44 от обжалваното определение, че е вярно, че подновяването на одобрението на медните съединения по реда на Регламент № 1107/2009 предполага той да направи искане в този смисъл и налага Комисията да приеме акт, с който да се произнесе по това искане. Той твърди обаче, че този акт ще бъде мярка за изпълнение не на спорния регламент, а на член 14 и сл. от Регламент № 1107/2009, с които е уредена процедурата за подновяване на одобрението на активно вещество.

24

Жалбоподателят подчертава, че посоченият акт няма да има никакъв ефект, който да може да допълни или да развие правния статут на веществата кандидати за замяна, и няма да допринесе за определяне или уточняване на приложимите по отношение на тях материални норми.

25

Жалбоподателят набляга и на факта, че спорният регламент води до подлагане на медните съединения на одобрение поне на всеки седем години, а не на всеки петнадесет години, както за активни вещества, които не са кандидати за замяна. Поради това за медните съединения по принцип били подавани два пъти повече заявления за подновяване на одобрението, което увеличавало разходите, свързани с поддържането на одобрението за медните съединения. Това било непосредствена последица и не изисквало никаква мярка за изпълнение от страна на Комисията или на държавите членки.

26

Жалбоподателят поддържа, на второ място, че що се отнася до националното разрешение за продуктите за растителна защита, съдържащи медни съединения, непосредствен ефект от спорния регламент е подлагането на тези продукти и тяхното използване на сравнителната оценка по член 50 от Регламент № 1107/2009. В това отношение, обратно на приетото от Общия съд в точка 48 от обжалваното определение, държавите членки щели да наложат на съответните предприятия не само разходите във връзка извършването на сравнителна оценка, но и самото извършване на сравнителната оценка, докато националните органи само приемат решение по искането за подновяване на разрешението на съответния продукт за растителна защита. По този начин жалбоподателят и неговите членове щели да бъдат принудени да се съобразяват със задълженията, произтичащи от сравнителната оценка, независимо от крайния резултат от тази оценка.

27

Като приема в точка 46 от обжалваното определение, че извършването на сравнителната оценка не оказва въздействие върху обстоятелството, че разрешенията за пускане на пазара се издават или отказват, подновяват, отнемат или изменят от държавите членки, Общият съд не взема предвид факта, че действието на спорния регламент не зависи от приемането на каквото и да е решение на национален орган. Всъщност член 50, параграф 4 от Регламент № 1107/2009 предписва на държавите членки задължението да извършват сравнителната оценка редовно и най-късно при подновяването или изменението на разрешението. При това положение не е необходимо никакво заявление за разрешение или за подновяване на разрешение, за да извърши съответната държава членка сравнителна оценка на медните съединения, която ще бъде пряка последица от квалифицирането им като вещества, кандидати за замяна.

28

Трето, според жалбоподателя същият извод се налага и относно принципа на взаимно признаване между държавите членки на продуктите за растителна защита. Всъщност поради приемането на спорния регламент взаимното признаване на продукт, съдържащ вещество, кандидат за замяна, вече не ставало автоматично, както за всяко друго активно вещество.

29

Четвърто, също както акта на Комисията относно подновяването на одобрението на медните съединения, приетите от държавите членки мерки във връзка със заявление за взаимно признаване или за национално разрешение не се отразявали по никакъв начин нито на квалифицирането на медните съединения като вещество кандидат за замяна, нито за прилагания спрямо тях режим по силата на Регламент № 1107/2009.

30

Жалбоподателят добавя, че както актовете, които ще бъдат приети от Комисията, тези, които ще бъдат приети от държавите членки, за да се приложат специалните правила, приложими за медните съединения, ще бъдат мерки за изпълнение не на спорния регламент, а на Регламент № 1107/2009.

31

Комисията иска първото основание да се отхвърли.

Съображения на Съда

32

В самото начало следва да се припомни, че условие за допустимостта на жалба, подадена на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС от физическо или юридическо лице срещу акт, на който то не е адресат, е на това лице да се признае процесуална легитимация, каквато е налице в две хипотези. От една страна, такава жалба може да се подаде, при условие че актът засяга лицето пряко и лично. От друга страна, такова лице може да подаде жалба срещу подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение, ако актът го засяга пряко (вж. по-конкретно решение от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 59 и 91).

33

При разглеждането на втората хипотеза в точки 33—51 от обжалваното определение, Общият съд отбелязва в точки 34—36 от това определение, че спорният регламент има характер на подзаконов акт по смисъла на последната част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС, което страните не оспорват в рамките на настоящото производство.

34

Следователно въпросът, който трябва да се разгледа, е дали, както твърди жалбоподателят, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, приемайки в точки 37—51 от обжалваното определение, че спорният регламент включва мерки за изпълнение спрямо членовете на жалбоподателя.

35

Във връзка с това е важно да се припомни, че изразът „които не включват мерки за изпълнение“ по смисъла на последната част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС, следва да се тълкува с оглед на целта на тази разпоредба, която, както е видно от нейния генезис, се състои в това да се избегне положение, при което частноправният субект е принуден да наруши правото, за да получи достъп до съд. Когато обаче подзаконов акт има преки последици за правното положение на физическо или юридическо лице, без да са необходими мерки за изпълнение, има опасност това лице да бъде лишено от ефективна съдебна защита, ако не разполага с възможност за пряко обжалване пред съда на Съюза, за да оспори законосъобразността на този подзаконов акт. Всъщност, когато липсват мерки за изпълнение, физическо или юридическо лице, дори да е засегнато пряко от въпросния акт, ще бъде в състояние да поиска този акт да бъде подложен на съдебен контрол, едва след като е нарушило разпоредбите му, като в хода на образуваното срещу него производство пред националните юрисдикции се позове на незаконосъобразността на тези разпоредби (решение от 28 април 2015 г., T & L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия, C‑456/13 P, EU:C:2015:284, т. 29 и цитираната съдебна практика).

36

Когато обаче подзаконов акт включва мерки за изпълнение, съдебният контрол за спазването на правния ред на Съюза се осигурява независимо от това дали посочените мерки са приети от Съюза или от държавите членки. Физическите или юридическите лица, които поради посочените в член 263, четвърта алинея ДФЕС условия за допустимост не могат да обжалват пряко подзаконов акт на Съюза пред съда на Съюза, са защитени срещу прилагането на такъв акт спрямо тях чрез възможността да оспорват включените в него мерки за изпълнение (решение от 28 април 2015 г., T & L Sugars и Sidul Açúcares/КомисияC‑456/13 P, EU:C:2015:284, т. 30 и цитираната съдебна практика).

37

Когато изпълнението на подобен акт е от компетентността на институциите, на органите или на службите или агенциите на Съюза, физическите или юридическите лица могат да обжалват непосредствено пред юрисдикциите на Съюза актовете за прилагане, при посочените в член 263, четвърта алинея ДФЕС условия, и съгласно член 277 ДФЕС те могат да изтъкнат в подкрепа на тази жалба незаконосъобразността на съответния основен акт. Ако изпълнението на такъв акт е от компетентността на държавите членки, тези лица могат да се позоват на невалидността на съответния основен акт пред националните юрисдикции и да дадат повод на тези юрисдикции да се обърнат към Съда, на основание член 267 ДФЕС, с преюдициални въпроси (решение от 28 април 2015 г., T & L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия, C‑456/13 P, EU:C:2015:284, т. 31 и цитираната съдебна практика).

38

Както вече е приел Съдът, за да се прецени дали подзаконов акт включва мерки за изпълнение, следва да се разгледа положението на лицето, което се позовава на правото на обжалване съгласно последната част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС. Без значение е следователно дали този акт включва мерки за изпълнение по отношение на други лица (решение от 28 април 2015 г., T & L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия, C‑456/13 P, EU:C:2015:284, т. 32 и цитираната съдебна практика).

39

При тази преценка освен това следва да се вземе предвид единствено предметът на жалбата и когато жалбоподател иска само частична отмяна на акт, ако са налице условията за това, трябва да се вземат предвид единствено мерките за изпълнение, които тази част от акта евентуално включва (решение от 10 декември 2015 г., Kyocera Mita Europe/Комисия, C‑553/14 P, непубликувано, EU:C:2015:805, т. 45 и цитираната съдебна практика).

40

В това отношение освен това е без значение дали посочените мерки имат механичен характер (решения от 28 април 2015 г., T & L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия, C‑456/13 P, EU:C:2015:284, т. 41 и 42 и от 10 декември 2015 г., Kyocera Mita Europe/Комисия, C‑553/14 P, непубликувано, EU:C:2015:805, т. 46).

41

В настоящия случай е уместно на първо място да се отхвърли като неоснователен доводът на жалбоподателя, че Общият съд не е взел правилно, предвид предмета на подадената до него жалба, по-конкретно факта, че с тази жалба се иска отмяна на спорния регламент в частта, в която подчинява медните съединения на някои материалноправни норми, предвидени в Регламент № 1107/2009.

42

Наистина, от точки 38—41 от обжалваното определение се установява, че след като припомня, че целта на спорния регламент е дa се изготви списък с вещества, кандидати за замяна, Общият съд отбелязва, че Регламент № 1107/2009 предвижда за тези вещества да се прилагат специални правила, дерогиращи приложимите за други активни вещества правила. В точка 41 от обжалваното определение Общият съд уточнява, че тези специални правила са относно, първо, одобряването на веществата, кандидати за замяна, и подновяването на това одобрение, второ, разрешенията за пускане на пазара на продуктите за растителна защита, съдържащи такива вещества, и подновяването и изменението на тези разрешения, и трето, взаимното признаване на тези разрешения между държавите членки.

43

От точки 42—51 от обжалваното определение се установява също, че Общият съд е направил задълбочен преглед на тези специални правила и е стигнал до извода, че те са от такова естество, че могат да имат последици за правното положение на членовете на жалбоподателя само чрез актове, приети от Комисията или от държавите членки.

44

На второ място следва да се разгледат доводите на жалбоподателя с които иска да оспори обосноваността на този извод.

45

Във връзка с това следва да се отбележи, че фактът, че подзаконов акт на Съюза включва мерки за изпълнение по смисъла на последната част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС, така че някои правни последици от този регламент ще се реализират само чрез тези мерки, все пак не изключва възможността този регламент да има за правното положение на физическо или юридическо лице други правни последици, които не зависят от мерките за изпълнение.

46

Поради това в настоящия случай следва да се вземат предвид трите категории специални правила, приложими по отношение на медните съединения, посочени в точка 42 от настоящото решение, на които се основава жалбоподателят в жалбата си, за да се прецени дали поради това, че подчинява медните съединения на тези правила, спорният регламент има последици за правното положение на членовете на жалбоподателя, които не зависят от някаква мярка за изпълнение.

47

На първо място, когато става въпрос за правилата относно одобряването на веществата, кандидати за замяна, и подновяването на това одобрение, следва, от една страна, да се припомни, както отбелязва Общият съд в точка 42 от обжалваното определение, че има одобрение за медните съединения, предхождащо приемането на спорния регламент. От друга страна, както поддържа Комисията в съдебното заседание пред Съда, датата, на която изтича срокът на това одобрение, не се променя от спорния регламент.

48

От това следва, както приема и Общият съд в точка 42 от обжалваното определение, без това да се оспорва в настоящото производство по обжалване, че за членовете на жалбоподателя има значение само предвидената в Регламент № 1107/2009 процедура за подновяване на одобрението на веществата, кандидати за замяна.

49

В това отношение, както се установява от точка 42 от обжалваното определение и както посочва жалбоподателят, член 24, параграф 1 от Регламент № 1107/2009 гласи, че одобрението на вещество кандидат за замяна може да се подновява за срок, не по-дълъг от седем години, за разлика от одобрението на други активни вещества, което може да се подновява за срок, не по-дълъг от петнадесет години по силата на член 14, параграф 2 от този регламент. По този начин поради вписването на медните съединения в приложения към спорния регламент списък като вещества, кандидати за замяна, подновяването на тяхното одобрение ще може да бъде само за срок, не по-дълъг от седем години, а не за по-дълъг максимален срок, както би било, ако това вещество не беше включено в посочения списък.

50

Правните последици на спорния регламент във връзка със срока на валидност на подновяването на одобрението на медните съединения обаче ще се реализират по отношение на членовете на жалбоподателя само чрез мерки за изпълнение.

51

Наистина, от разпоредбите на Регламент № 1107/2009, а именно член 24, параграф 2, следва, че както отбелязва Общият съд в точки 42 и 43 от обжалваното определение, без това да се оспорва в настоящото производство по обжалване, че квалификацията на медните съединения като вещество, кандидат за замяна, в спорния регламент не се отразява на прилагането на процедурата за подновяване на одобрението на това вещество. Тази процедура обаче предполага, също както процедурата за подновяване на одобрението на активно вещество, което не е включено в приложения към спорния регламент списък, приемането на регламент от Комисията в съответствие с член 20, параграф 1 от Регламент № 1107/2009.

52

От това следва, както правилно приема Общият съд в точка 44 от обжалваното определение, че последиците на спорния регламент във връзка със срока на валидност на подновяването на одобрението на медните съединения ще се проявят по отношение на членовете на жалбоподателя едва с евентуалното приемане, на основание на член 20, параграф 1 от Регламент № 1107/2009, към който препраща член 24, параграф 2 от същия регламент, на регламент, с който одобрението на това вещество се продължава за срок, не по-дълъг от седем години.

53

По този начин, ако евентуалната допълнителна тежест, наложена на жалбоподателя и на неговите членове, свързана с необходимостта да подновяват по-често одобрението на медните съединения, може да се счита за последица от приемането на спорния регламент, тази последица ще се реализира не чрез приемането на този регламент, а с евентуалното приемане от Комисията на регламент, с който се подновява одобрението на това вещество.

54

Следователно Общият съд не допуска грешка при прилагане на правото, като приема в точка 44 от обжалваното определение, че регламент на Комисията, с който се подновява одобрението на вещества, кандидати за замяна, каквито са медните съединения, представлява мярка за изпълнение на спорния регламент по смисъла на последната част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

55

На второ място, що се отнася до правилата за разрешенията за пускане на пазара на продуктите за растителна защита, съдържащи вещества, кандидати за замяна, както и за подновяването или изменението на тези разрешения, вярно е, разбира се, както отбелязва жалбоподателят, че последствие от спорния регламент е подлагането на продуктите за растителна защита, съдържащи медни съединения, на процедурата за сравнителна оценка, предвидена в член 50 от Регламент № 1107/2009, при която се сравняват рисковете за здравето или за околната среда, свързани със съответния продукт за растителна защита, и рисковете от същото естество, свързани със заместващ продукт или с нехимически метод за предпазване или за борба с вредителите по културите.

56

Все пак жалбоподателят не може да поддържа с основание, че той и неговите членове трябва да направят тази сравнителна оценка и да понесат евентуалните разходи, свързани с тази оценка, за да докаже, че приемането на спорния регламент има последици за тях независимо от приемането на мерки за изпълнение. Наистина, както правилно отбелязва Общият съд в точка 45 от обжалваното определение, от член 50, параграфи 1 и 4 от Регламент № 1107/2009 следва, че извършването на сравнителната оценка е задължение на държавите членки.

57

Колкото до довода на жалбоподателя, че националните органи на някои държави членки изискват от притежателите на национални регистрации на продукти за растителна защита, съдържащи медни съединения, да им представят сравнителна оценка, той по никакъв начин не подкрепя становището му, че спорният регламент има за правното положение на членовете му последици, независещи от мерки за изпълнение. Наистина, задълженията, които се твърди, че са в тежест на тези притежатели на разрешения, биха били следствие не от спорния регламент, а от решение на компетентните национални органи.

58

Нещо повече, както правилно отбелязва Общият съд в точка 46 от обжалваното определение, без жалбоподателят да оспори това, извършването на сравнителната оценка по член 50 от Регламент № 1107/2009 „не се отразява на факта, че по силата на член 36, параграф 2, член 43, параграф 1, член 44, параграф 3 и член 45, параграф 1 от Регламент № 1107/2009 разрешенията за пускане на пазара на продукти за растителна защита, съдържащи активни вещества, когато са налице условията за това, съответно се издават, отказват, подновяват, оттеглят или изменят от държавите членки“.

59

При това положение, също без да допуска грешка при прилагане на правото, в точка 47 от това определение Общият съд приема, че последиците от спорния регламент във връзка с извършването от държавите членки на сравнителна оценка на рисковете за здравето или за околната среда, свързани с продуктите за растителна защита, съдържащи медни съединения, и на заместващ продукт или нехимически метод за предпазване или на борба с вредителите по културите „ще се проявят по отношение на членовете на жалбоподателя само чрез актове, приети от компетентните органи на държавите членки“ и „поради това такива актове представляват мерки за изпълнение по смисъла на последната част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС“.

60

Трето, колкото до правилата относно взаимното признаване между държавите членки на разрешенията за пускане на пазара на продуктите за растителна защита, съдържащи вещества, кандидати за замяна, разбира се, член 41, параграф 2, буква б) от Регламент № 1107/2009 предвижда, че държавата членка, до която в процедура за взаимно признаване е подадено заявление за разрешение за пускане на пазара на продукти за растителна защита, съдържащи вещество кандидат за замяна, може да разреши тези продукти за растителна защита, докато извън другите случаи, посочени в член 41, параграф 2, и без да се изключва прилагането на член 36, параграф 3 от този регламент, по силата на член 41, параграф 1 от същия регламент държавата членка е длъжна да издаде такова разрешение при предвидените в последната посочена разпоредба условия.

61

Ако все пак се предположи, че последствие от приемането на спорния регламент е намаляване на вероятността в процедура за взаимно признаване държава членка да излезе с благоприятно становище по заявление за разрешение за пускане на пазара на продукт за растителна защита, съдържащ медни съединения, независимо от това сезираната с такова искане държава членка е длъжна да вземе решение по него. В това отношение следва да се припомни, както следва от точка 40 от настоящото решение, че няма значение дали такова решение е механично или не.

62

Поради това Общият съд правилно приема в точка 50 от обжалваното определение, че последствията от спорния регламент във връзка с процедурата за взаимно признаване на разрешенията за пускане на пазара на продукти за растителна защита, съдържащи вещество кандидат, „се отнасят единствено до оставената на държавите членки свобода на преценка при произнасянето по такова искане“ и „тези последици, ако има такива, ще се проявят по отношение на членовете на жалбоподателя само чрез актовете на националните органи, които се произнасят по заявления за взаимно признаване, подадени от тези членове“.

63

Като се вземат предвид точки 45—62 от настоящото решение, следва да се приеме, че макар безспорно с включването на медните съединения в списъка на веществата, кандидати за замяна, спорният регламент да подчинява това вещество на специалните правила, изложени в точка 42 от настоящото решение, и следователно има правни последици, тъй като изменя правния режим на Съюза, приложим по отношение на медните съединения, жалбоподателят все пак не доказа, че това изменение е имало последици за правното положение на неговите членове, които не зависят от приемането на мерки за изпълнение по смисъла на последната част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС. Следователно Общият съд правилно приема, че жалбоподателят не е имал процесуална легитимация на това основание.

64

Този извод не може да бъде оспорен от довода на жалбоподателя, изложен в точки 23 и 30 от настоящото решение, че актовете, приети от Комисията или от държавите членки, за изпълнението на специалните правила, приложими по отношение на медните съединения, по-конкретно актът, с който Комисията ще поднови одобрението за това вещество, ще бъдат мерки за изпълнение не на спорния регламент, а на Регламент № 1107/2009.

65

Наистина, обратно на това, което, изглежда, внушава жалбоподателят в доводите си, текстът на последната част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС не изисква, за да бъде мярка квалифицирана като мярка за изпълнение на подзаконов акт, този акт да е правната основа на тази мярка. Една и съща мярка може да бъде мярка за изпълнение както на акта, чиито разпоредби са нейната правна основа, така и на различен акт, какъвто е в настоящия случай спорният регламент, когато всички или част от правните последици на втория посочен акт ще се реализират по отношение на жалбоподателя само чрез тази мярка (вж. по аналогия решение от 28 април 2015 г., T & L Sugars и Sidul Açúcares/Commission, C‑456/13 P, EU:C:2015:284, т. 40).

66

По настоящото дело от точки 47—63 от настоящото решение следва, че актовете, които ще бъдат приети от Комисията или от държавите членки за изпълнението на специалните правила, приложими по отношение на медните съединения, предвидени в Регламент № 1107/2009, ще реализират правните последици на спорния регламент по отношение на членовете на жалбоподателя и поради това ще представляват мерки за изпълнение на втория посочен регламент.

67

Изложеният в точка 63 от настоящото решение извод не се оспорва и от припомнения в точка 19 от настоящото решение довод, че в процедурата пред Комисията за вписване на медните съединения в приложение I към Директива 91/414 жалбоподателят бил единственият представител на всички осъществяващи дейност в Съюза производители на медни съединения, използвани в продукти за растителна защита. Наистина, макар безспорно в съответствие с припомнената в точка 38 от настоящото решение съдебна практика да следва, че за да се прецени дали оспорваният подзаконов акт включва мерки за изпълнение, трябва да се държи сметка за позицията на лицето, което претендира правото на обжалване на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС, обстоятелството, изведено на преден план от жалбоподателя, обаче не е от естество да докаже, че спорният регламент не включва такива мерки.

68

Направеният в точка 63 от настоящото решение извод също не може да бъде оспорен от доводите, изложени в точки 24 и 29 от настоящото решение, че мерките, приети евентуално от Комисията или от държавите членки, за да стане ефективно прилагането по отношение на медните съединения на специалните правила, изложени в точка 42 от настоящото решение, няма да имат никакви последици нито за квалификацията на медните съединения като вещества, кандидати за замяна, нито за правния режим, приложим по отношение на това вещество, установен с Регламент № 1107/2009.

69

Наистина, тези доводи не могат да оспорят констатацията, че последиците от прилагането по отношение на медните съединения на предвидените в Регламент № 1107/2009 специални правила ще се реализират по отношение на правното положение на членовете на жалбоподателя едва чрез мерките за изпълнение на спорния регламент.

70

С оглед на всички изложени дотук съображения Общият съд с право приема в точка 51 от обжалваното определение, че спорният регламент включва по отношение на членовете на жалбоподателя мерки за изпълнение по смисъла на последната част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

71

Поради това първото основание трябва да се отхвърли по същество.

По третото основание

Доводи на страните

72

С третото си основание, което следва да се разгледа второ по ред, жалбоподателят упреква Общия съд за това, че в точки 22, 31 и 32 от обжалваното определение приема, че той и неговите членове не са лично засегнати от спорния регламент.

73

На първо място, жалбоподателят поддържа, че той е лично засегнат от спорния регламент, и изтъква, първо, че няколко фактора го отличават от всяко друго лице по смисъла на съдебната практика, изведена от решение от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия (25/62, EU:C:1963:17).

74

Жалбоподателят изтъква, че той единствен е изпратил уведомление до Комисията, за да бъдат вписани медните съединения в приложение I към Директива 91/414. Той припомня освен това, че според член 78, параграф 3 от Регламент № 1107/2009 се счита, че активните вещества, вписани в това приложение, са одобрени по силата на този регламент. Въз основа на това жалбоподателят прави извода, че той единствен има заслуга за вписването на медните съединения за целите на прилагането на Регламент № 1107/2009 в списъка на активните вещества в това приложение. Жалбоподателят освен това бил единственият, който поискал подновяването на одобрението на медните съединения като активно вещество и единствен той представил досие за сметка на всички производители.

75

Второ, жалбоподателят участвал в процедурата, в резултат на която била приета правната уредба, прилагана по отношение на медните съединения до приемането на спорния регламент. По-конкретно регламент за изпълнение 2015/232 бил приет въз основа на предадени от жалбоподателя проучвания и документи, както се установявало от съображение 6 от този регламент, след като Комисията го поканила да представи становището си по доклада за проучване относно медните съединения.

76

Трето, жалбоподателят твърди, че установеният със спорния регламент списък на веществата, кандидати за замяна, е изготвен, като са използвани само резултатите от документ, който се основава на окончателния доклад за разглеждане на медните съединения, приет от Комисията с изключителната намеса на жалбоподателя, в качеството на заявител.

77

Четвърто, жалбоподателят имал контакти с Комисията през целия процес на изготвяне на спорния регламент, водил кореспонденция с нея и участвал в среща с представители на тази институция по-конкретно относно квалифицирането на медните съединения като вещество, кандидат за замяна.

78

Жалбоподателят заключава, че от гледна точка на решение от 17 януари 1985 г., Piraiki-Patraiki и др./Комисия (11/82, EU:C:1985:18, т. 1732), трябвало да му бъде призната процесуална легитимация, тъй като с оглед на особените обстоятелства по настоящото дело Комисията знаела, че спорният регламент го засяга пряко и лично.

79

На второ място жалбоподателят поддържа, че членовете му са лично засегнати от спорния регламент.

80

От една страна, жалбоподателят представлявал всички действащи в рамките на Съюза производители на медни съединения, използвани в продукти за растителна защита. Поради това Общият съд неправилно приел в точка 31 от обжалваното определение, че жалбоподателят и неговите членове били засегнати от спорния регламент по същия начин както всеки друг икономически оператор.

81

Жалбоподателят добавя, че член 15, параграф 1 от Регламент № 1107/2009 гласи, че заявлението за подновяване на одобрение на активно вещество се подава от производител на съответното активно вещество. Следователно само жалбоподателят и неговите членове, които били единствените производители на медни съединения, използвани в продуктите за растителна защита в Съюза, могли да искат подновяване на одобрението за тях. Във връзка с това жалбоподателят припомня, че само той е искал подновяване на одобрението на медните съединения като активно вещество и е представил досие за сметка на всички производители.

82

От друга страна, фактът, че медните съединения били единственото неорганично вещество, включено в списъка на веществата, кандидати за замяна, индивидуализирал още повече жалбоподателя и неговите членове.

83

Жалбоподателят счита, че макар спорният регламент формално да представлява регламент за изпълнение, с оглед на последиците, които поражда за медните съединения, а поради това и за него и неговите членове, като единствени производители на това активно вещество, той всъщност е решение на Комисията. Поради това той бил лично засегнат от този регламент.

84

Ето защо жалбоподателят смята, че обжалваното определение трябва да се отмени и че Съдът разполага с всички необходими данни и доказателства, за да провери дали освен това той е засегнат пряко от спорния регламент.

85

Във връзка с това жалбоподателят поддържа, от една страна, че прилагането по отношение на медните съединения на предвидените в Регламент № 1107/2009 материалноправни разпоредби предполага по отношение на това вещество да се прилагат условия, по-ограничителни от приложимите спрямо активните вещества, които не са кандидати за замяна. Той отбелязва, от друга страна, че това обстоятелство е пряка последица от спорния регламент и че при приемането на мерки за прилагане на особените правила, приложими по отношение на медните съединения, нито Комисията, нито националните органи имат право на преценка относно квалификацията на медните съединения като вещество, кандидат за замяна.

86

Комисията поддържа, че третото основание трябва да се отхвърли по същество.

Съображения на Съда

87

В самото начало следва да се припомни, както Общият съд подчертава в точка 19 от обжалваното определение, че по принцип е допустимо сдружение като жалбоподателя, натоварено със защитата на колективните интереси на производителите на медни съединения, да подаде жалба за отмяна на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС, само ако то може да се позове на собствен интерес или ако предприятията, които представлява, или някои от тях са лично процесуално легитимирани (вж. в този смисъл решение от 22 юни 2006 г., Белгия и Forum 187/Комисия, C‑182/03 и C‑217/03, EU:C:2006:416, т. 56 и цитираната съдебна практика).

88

На първо място, що се отнася до въпроса дали жалбоподателят може да се позове на собствен интерес, следва, от една страна, да се отбележи, че според постоянната съдебна практика, както припомня Общият съд в точка 21 от обжалваното определение, ролята на сдружение в процедура, в резултат на която е приет акт по смисъла на член 263 ДФЕС, може да обоснове допустимостта на жалбата, подадена от това сдружение, дори когато неговите членове не са пряко и лично засегнати от този акт, по-специално когато позицията му на преговарящ е била засегната от този акт (определение от 8 декември 2006 г., Polyelectrolyte Producers Group/Комисия и Съвет, C‑368/05 P, непубликувано, EU:C:2006:771, т. 59 и цитираната съдебна практика).

89

В случая следва все пак да се отбележи, че с доводите, които излага с първото основание, жалбоподателят не доказва, че е имал някаква роля при изготвянето на спорния регламент, която да му позволи да се позове на личен интерес по смисъла на изложената в предходната точка от настоящото решение съдебна практика. Освен това в съдебното заседание, запитан по този въпрос от Съда, жалбоподателят не установи съществуването на специални права, които да са му предоставени в хода на процедурата по изготвяне на този регламент.

90

От друга страна, като се вземе предвид съдебната практика, изведена от решение от 17 юни 1985 г., Piraiki-Patraiki и др./Комисия (11/82, EU:C:1985:18, т. 1732), следва да се отхвърлят като неоснователни доводите на жалбоподателя, че въз основа на някои характерни за него фактически обстоятелства трябва да се счита, че той е лично засегнат.

91

Наистина, според тази съдебна практика безспорно фактът, че по силата на специални разпоредби Съветът на Европейския съюз или Комисията има задължението да държи сметка за последиците от акта, който предвижда да приеме, за положението на някои частноправни субекти, може да ги индивидуализира, когато е доказано, че те са засегнати от този акт поради фактическо положение, което ги отличава от всяко друго лице (вж. решение от 10 април 2003 г., Комисия/Nederlandse Antillen,C‑142/00 P, EU:C:2003:217, т. 7176 и цитираната съдебна практика).

92

Жалбоподателят обаче не установи наличието на такова задължение, което да може да го индивидуализира по смисъла на посочената съдебна практика, когато става въпрос за спорния регламент.

93

На второ място, когато става въпрос за това дали членовете на жалбоподателя или някои от тях са лично засегнати от спорния регламент, следва да се припомни, както се установява от точка 28 от обжалваното определение, че според постоянната съдебна практика лицата, които не са адресати на решение, могат да претендират, че са лично засегнати по смисъла на член 263 четвърта алинея ДФЕС, само ако това решение ги засяга поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги отличава от всяко друго лице и поради това ги индивидуализира по начин, аналогичен на този, по който биха били индивидуализирани адресатите на такова решение (вж. по-специално решения от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия, 25/62, EU:C:1963:17, стр. 223 и от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 93).

94

В това отношение, също от трайно установена съдебна практика, припомнена от Общия съд в точка 29 от обжалваното определение, следва, че възможността да се определи с по-голяма или по-малка точност колко или дори кои са правните субекти, по отношение на които се прилага дадена мярка, не предполага по никакъв начин, че същите трябва да бъдат разглеждани като лично засегнати от тази мярка, ако това прилагане се осъществява по силата на обективно правно или фактическо положение, определено в съответния акт (решение от 19 декември 2013 г.Telefónica/Комисия, C‑274/12 P, EU:C:2013:852, т. 47 и цитираната съдебна практика).

95

В случая следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва конкретно точка 27 от обжалваното определение, в която Общият съд установява, че спорният регламент е акт с общо приложение, след като, от една страна, той се прилага по отношение на обективно определени положения, а именно в случая поради характеристиките на активно вещество, и от друга страна, той има правни последици по отношение на категории лица, посочени общо и абстрактно, а именно по отношение на всеки оператор, чиято дейност е свързана с едно от веществата, включени в списъка, приложен към този регламент.

96

Жалбоподателят не посочва също и че в точка 30 от обжалваното определение Общият съд допуска грешка при прилагане на правото или изопачава фактите, като приема следното:

„[…] от съображение 4 от [спорния] регламент се установява, че приложеният към този регламент списък е изготвен въз основа на информацията, съдържаща се в доклада за прегледа, заключението на [Европейски орган за безопасност на храните (ЕОБХ)], проекта на доклад за оценката и на приложените към него допълнителни документи, докладите от т.нар. „peer review“, или също на класификацията изготвена в съответствие с регламент (EО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (ОВ L 353, 2008 г., стр. 1). Приемането на [спорния] регламент освен това е предвидено в член 80, параграф 7 от Регламент № 1107/2009, според който до 14 декември 2013 г. Комисията трябва да състави списък на веществата кандидати за замяна. В това отношение, както личи от самото му заглавие, [спорният] регламент е за прилагането на тази разпоредба“.

97

При това положение жалбоподателят не доказва, че Общият съд допуска грешка при прилагане на правото, като заключава в точки 31 и 32 от обжалваното определение, че членовете на жалбоподателя са засегнати от спорния регламент само поради тяхното обективно качество на производители на медни съединения, по същия начин както всеки друг икономически оператор, намиращ се в момента или потенциално в идентично положение, и следователно те не са лично засегнати от спорния регламент.

98

Нито едно от особените обстоятелства, които излага жалбоподателят в подкрепа на настоящото основание, за да докаже, че членовете му са лично засегнати от спорния регламент, не може да оспори това заключение.

99

Първо, с оглед на припомнената в точка 94 от настоящото решение съдебна практика, обстоятелството, че жалбоподателят представлява всички производители на медни съединения, използвани в продуктите за растителна защита, осъществяващи дейност в Съюза, и че е възможно да се определи броят или да се установи самоличността на тези производители, не се отразява на факта, че неговите членове са засегнати от спорния регламент само поради обективното им качество на производители на медни съединения. Впрочем, ако се възприеме изложеното във връзка с това становище на жалбоподателя, това би означавало условието, свързано с факта лицата да са лично засегнати от акта на Съюза, до голяма степен да се изпразни от съдържанието си, при положение че би било достатъчно за икономически оператори, които са засегнати от акт на Съюза само поради факта че попадат в обективно фактическо или правно положение, определено в този акт, да се групират в представително сдружение, като разглежданото по настоящото дело, за да им бъде призната процесуална легитимация по смисъла на член 263 четвърта алинея ДФЕС.

100

Второ, като се вземе предвид цитираната в точка 93 от настоящото решение съдебна практика, с доводите, посочени в точка 81 от настоящото решение, жалбоподателят изобщо не доказва, че неговите членове или някои от тях са засегнати от спорния регламент по начин, сходен на този, по който са засегнати адресатите на същия регламент. По-конкретно, такива елементи, взети поотделно или заедно, не могат да оспорят обосноваността на извода, до който стига Общият съд в точка 31 от обжалваното определение, че правните последици от спорния регламент се прилагат по отношение на членовете на жалбоподателя само поради обективното им качество на производители на медни съединения.

101

Впрочем безспорно е, че при приемането на спорния регламент решението за вписването на медните съединения в списъка на веществата, кандидати за замяна, е взето не с оглед на особените качества на членовете на жалбоподателя, а както следва от точка 6 от обжалваното определение, поради това че това вещество отговаря на необходимите критерии, за да се счита за устойчиво и токсично вещество по смисъла на точка 4 от приложение II към Регламент № 1107/2009 (вж. по аналогия решение от 28 април 2015 г., T & L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия, C‑456/13 P, EU:C:2015:284, т. 66).

102

Трето, обстоятелството, че медните съединения са единственото неорганично вещество в посочения списък, дори ако се предположи, че е установено, е без значение, след като то също не оспорва обосноваността на извода, направен от Общия съд в точка 31 от обжалваното определение.

103

Накрая, след като, от една страна, без да допуска грешка при прилагане на правото, Общият съд приема в точка 32 от обжалваното определение, че членовете на жалбоподателя не са лично засегнати от спорния регламент, и от друга страна, след като условията, свързани с факта както на прякото, така и на личното засягане от подзаконовия акт на Съюза, чиято отмяна се иска, са кумулативни (вж. в този смисъл решение от 3 октомври 2013 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет, C‑583/11 P, EU:C:2013:625, т. 76), изложените в точка 84 и 85 от настоящото решение доводи във връзка с въпроса дали жалбоподателят и неговите членове са пряко засегнати от спорния регламент са неотносими и поради това следва да се отхвърлят.

104

От това следва, че третото основание трябва да бъде отхвърлено отчасти като недопустимо и отчасти като неоснователно.

По второто основание

Доводи на страните

105

С второто си основание жалбоподателят упреква Общия съд, че в точки 52—60 от обжалваното определение приема, че отхвърлянето на жалбата му като недопустима не лишава жалбоподателя и членовете му от правото им на ефективна съдебна защита.

106

От обжалваното определение следвало, че членовете на жалбоподателя не могат да оспорват нито национална мярка за изпълнение на спорния регламент, нито последиците от този регламент. По-специално, докато не бъдело взето решение от национален орган за замяната на медните съединения, това вещество трябвало да бъде подложено на периодични сравнителни оценки, които членовете на жалбоподателя не биха могли да оспорват. Жалбоподателят посочва във връзка с това, че национално решение за подновяването на разрешението за продукт за растителна защита, съдържащ медни съединения, не би променило правното положение на членовете на жалбоподателя и следователно не би подлежало на обжалване. Така Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) и Tribunal Constitucional (Конституционен съд, Испания) приели, че жалбоподател няма нито правен интерес, нито процесуална легитимация, когато решението, което оспорва, не го уврежда.

107

Следователно членовете на жалбоподателя щели да бъдат принудени да предизвикат приемането на отрицателно решение от националните органи, за да могат да подадат жалба срещу това решение и да оспорят при обжалването квалификацията на медните съединения като вещество, кандидат за замяна. Според жалбоподателя за използването на производството за преюдициално запитване, споменато от Общият съд в обжалваното определение, е необходимо също предварително приемане на отрицателно решение от тези органи.

108

След като припомня съдържанието на точки 54 и 55 от обжалваното определение, жалбоподателят отбелязва, че достъпът до националните юрисдикции и възможността за сезиране на Съда с преюдициално запитване за преценка на валидността на спорния регламент не биха могли да гарантират неговото и това на членовете му право на ефективна съдебна защита. От една страна, приемането на отрицателно решение относно подновяването на одобрението на медните съединения не било сигурно. Поради това било възможно жалбоподателят и неговите членове никога да не бъдат в състояние да оспорят спорния регламент, който ще продължи да поражда правно действие за неопределен период. От друга страна, дори ако бъде прието отрицателно решение и независимо от възможността за сезиране на Съда с преюдициално запитване, жалбоподателят и неговите членове трябвало да поемат административната тежест и икономически разходи, произтичащи от квалифицирането на медните съединения като „кандидати за замяна“.

109

Комисията изтъква, че второто основание е недопустимо, тъй като жалбоподателят само възпроизвежда основанието, изведено от нарушение на правото на ефективна съдебна защита, на което се позовава в първата инстанция, без да посочи грешка при прилагане на правото, която да опорочава обжалваното определение. Тя поддържа, че във всеки случай настоящото основание трябва да се отхвърли по същество.

Съображения на Съда

110

В самото начало следва да се отхвърли възражението за недопустимост, повдигнато от Комисията срещу второто основание. Обратно на това, което поддържа Комисията, с това основание жалбоподателят не само възпроизвежда изложеното пред първата инстанция основание, изведено от нарушение на правото му на ефективна съдебна защита, но и оспорва направената от Общия съд преценка в това отношение, като посочва точно частите от обжалваното определение, които оспорва.

111

Що се отнася до обосноваността на настоящото основание, следва да се припомни, че условията за допустимост, предвидени в член 263, четвърта алинея ДФЕС, трябва да се тълкуват в светлината на основното право на ефективна съдебна защита, без при това да се стига до изключване на тези условия, които са изрично предвидени в Договора за функционирането на ЕС (решение от 28 април 2015 г., T & L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия, C‑456/13 P, EU:C:2015:284, т. 44 и цитираната съдебна практика).

112

Както обаче следва от член 19, параграф 1 ДЕС, съдебният контрол за спазването на правния ред на Съюза се осигурява не само от Съда, но и от юрисдикциите на държавите членки. Всъщност посредством разпоредбите на членове 263 ДФЕС и 277 ДФЕС, от една страна, и член 267 ДФЕС, от друга страна, Договорът за функционирането на ЕС е установил завършена система от способи за защита и процедури, чиято цел е да осигурят контрола за законосъобразност на актовете на Съюза, поверявайки го на съда на Съюза (решение от 28 април 2015 г., T & L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия, C‑456/13 P, EU:C:2015:284, т. 45 и цитираната съдебна практика).

113

В това отношение следва да се уточни, че в рамките на национално производство правните субекти имат правото да оспорват по съдебен ред законосъобразността на всяко решение или на всеки друг национален акт, свързан с прилагането по отношение на тях на акт на Съюза с общо приложение, като се позовават на недействителността на последния (решение от 28 април 2015 г., T & L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия, C‑456/13 P, EU:C:2015:284, т. 46 и цитираната съдебна практика).

114

От това следва, че преюдициалното запитване за преценка на валидността представлява, също както жалбата за отмяна, средство за контрол на законосъобразността на актовете на Съюза (решение от 28 април 2015 г., T & L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия, C‑456/13 P, EU:C:2015:284, т. 47 и цитираната съдебна практика).

115

В това отношение е важно да се припомни, че когато национална юрисдикция счита, че едно или няколко основания за недействителност на акт на Съюза — изтъкнати от страните или евентуално повдигнати служебно — са основателни, тя трябва да спре производството и да сезира Съда с преюдициално запитване за преценка на валидността, тъй като само той е компетентен да установи недействителността на акт на Съюза (решение от 28 април 2015 г., T & L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия, C‑456/13 P, EU:C:2015:284, т. 48 и цитираната съдебна практика).

116

По отношение на лицата, които не отговарят на условията на член 263, четвърта алинея ДФЕС за подаване на жалба пред юрисдикцията на Съюза, държавите членки трябва да предвидят система от способи за защита и производства, които да осигурят спазването на основното право на ефективна съдебна защита (решение от 28 април 2015 г., T & L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия, C‑456/13 P, EU:C:2015:284, т. 49 и цитираната съдебна практика).

117

Това задължение на държавите членки е потвърдено и в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, съгласно който те „установяват правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза“. Подобно задължение произтича и от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, що се отнася до мерките, приети от държавите членки за прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от тази харта (решение от 28 април 2015 г., T & L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия, C‑456/13 P, EU:C:2015:284, т. 50 и цитираната съдебна практика).

118

В случая, както следва от точки 41—70 от настоящото решение, Общият съд правилно приема, че спорният регламент включва по отношение на членовете на жалбоподателя мерки за изпълнение по смисъла на последната част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

119

Поради това и с оглед на съдебната практика, припомнена в точки 111—117 от настоящото решение и изложена от Общия съд в точки 53—59 от обжалваното определение, също без да допуска грешка при прилагане на правото, в точка 60 от това определение Общият съд приема, че следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че отхвърлянето поради недопустимост на жалбата му за отмяна на спорния регламент ще наруши неговото и на членовете му право на ефективна съдебна защита. Наистина, дори ако поради посочените в член 263, четвърта алинея ДФЕС условия за допустимост жалбоподателят не може да обжалва пряко спорния регламент пред съда на Съюза, той може да се позове на неговата недействителност в производство пред национална юрисдикция по жалба срещу акт на държава членка, представляващ мярка за изпълнение на посочения регламент, и да даде повод на тази юрисдикция да запита Съда по реда на член 267 ДФЕС, като постави преюдициални въпроси (вж. по аналогия решение от 19 декември 2013 г., Telefónica/Комисия, C‑274/12 P, EU:C:2013:852, т. 59).

120

Нещо повече, жалбоподателят би могъл евентуално да оспори регламент на Комисията за подновяване на одобрението за медните съединения пред юрисдикциите на Съюза при условията, посочени в член 263, четвърта алинея ДФЕС, и в това производство жалба да оспори действителността на спорния регламент чрез възражение за незаконосъобразност на същия в съответствие с цитираната в точка 37 от настоящото решение съдебна практика, именно за да оспори срока на валидност на подновяването на одобрението за медните съединения.

121

Поради това второто основание трябва да се отхвърли по същество.

122

С оглед на всички изложени по-горе съображения жалбата трябва да бъде отхвърлена изцяло.

По съдебните разноски

123

По силата на член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 138, параграф 1 от същия правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

124

След като Комисията е направила искане за осъждането на жалбоподателя и последният е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

 

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:

 

1)

Отхвърля жалбата.

 

2)

Осъжда European Union Copper Task Force да заплати съдебните разноски.

 

Подписи


( *1 ) Език на производството: английски.