–

за Crédito Agrícola Seguros — Companhia de Seguros de Ramos Reais SA, от V. Ferreira Pires, advogado,

–

за Европейската комисия, от P. Costa de Oliveira, K.‑P. Wojcik и B. Rechena, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 12, параграф 3 и член 13, параграф 1 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (ОВ L 263, 2009 г., стр. 11).

2

Това запитване е отправено в рамките на спор между г‑н Luís Isidro Delgado Mendes и Crédito Agrícola Seguros — Companhia de Seguros de Ramos Reais SA (наричано по-нататък „CA Seguros“) относно това дали по силата на застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства последното трябва да обезщети г‑н Delgado Mendes за вредите, претърпени при пътнотранспортно произшествие.

3

Съгласно член 3, параграф 1 от Директива 72/166/EИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка (ОВ L 103, 1972 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 10, наричана по-нататък „Първа директива“):

„Всяка държава членка […] предприема всички подходящи мерки, с които да гарантира, че гражданската отговорност във връзка с използването на превозни средства с обичайно домуване на нейна територия е застрахована. Обхватът на покритата отговорност и условията за нейното покритие се определят въз основа на тези мерки“.

4

Член 1, параграф 1 от Втора директива 84/5/EИО на Съвета от 30 декември 1983 година за сближаване на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства (МПС) (ОВ L 8, 1984 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 104), изменена с Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. (ОВ L 149, 2005 г., стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 7, стр. 212, наричана по-нататък „Втора директива“), предвижда:

„Застраховката, посочена в член 3, параграф 1 от [Първа директива], покрива задължително както имуществени щети, така и [телесни увреждания]“.

5

Член 2, параграф 1 от Втора директива гласи:

„Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че всяка законова разпоредба или всяка договорна клауза, съдържаща се в застрахователната полица, издадена в съответствие с член 3, параграф 1 на [Първа директива], която изключва от застраховка използването или управлението на моторно превозно средство от:

[…]

се счита, за целите на член 3, параграф 1 от [Първа директива], за нищожна по отношение на спорове на трети страни, които са пострадали при произшествие.

Разпоредбата или клаузата, обаче, посочена в първото тире, може да бъде задействана срещу лица, които доброволно са се качили в моторното превозно средство, което е причинило имуществената вреда или телесната повреда, когато застрахователят успее да докаже, че те са знаели, че моторното превозно средство е било откраднато.

Държавите членки имат избор — в случая на произшествия, настъпили на тяхна територия — да не прилагат разпоредбата на първата алинея, ако и доколкото пострадалият може да получи обезщетение за претърпяната вреда от социалноосигурителен орган“.

6

Член 1 от Трета директива 90/232/ЕИО на Съвета от 14 май 1990 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства (ОВ L 129, 1990 г., стр. 33; Специално издание на български, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 240), изменена с Директива 2005/14 (наричана по-нататък „Трета директива“), предвижда по-специално че „застраховките, посочени в член 3, параграф 1 от [Първа директива] покриват отговорността за телесни повреди на всички пътници, освен на водача на моторното превозно средство, произтичащи от използването на моторното превозно средство“.

7

Член 1а от Трета директива гласи:

„Застраховката, посочена в член 3, параграф 1 от [Първа директива], обхваща телесни увреждания и имуществени щети, претърпени от пешеходци, велосипедисти и други лица по пътя, които не използват моторни превозни средства, които вследствие на произшествие с участие на МПС имат право на обезщетение съгласно националното гражданско право. Настоящият член не засяга нито гражданската отговорност, нито размера на обезщетението“.

8

Директива 2009/103 кодифицира и вследствие на това отменя, считано от 27 октомври 2009 г., по-ранните директиви в областта на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства (наричана по-нататък застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“). Съгласно таблицата на съответствието в приложение II към тази директива член 2, параграф 1 от Втора директива съответства на член 13, параграф 1 от Директива 2009/103, а член 1а от Трета директива съответства на член 12, параграф 3 от Директива 2009/103.

9

Съгласно член 4, параграф 1 от decreto-lei no 291/2007, que aprova o regime do sistema do seguro obrigatório de responsabilidade civil automóvel e transpõe parcialmente para a ordem jurídica interna a Directiva no 2005/14/CE, do Parlamento Europeu e do Conselho, de 11 de Maio, que altera as Directivas nos 72/166/CEE, 84/5/CEE, 88/357/CEE e 90/232/CEE, do Conselho, e a Directiva no 2000/26/CE, relativas ao seguro de responsabilidade civil resultante da circulação de veículos automóveis (Декрет-закон № 291/2007 за приемане на режима на схемата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и за частично транспониране на Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година за изменение на Директиви 72/166/ЕИО, 84/5/ЕИО, 88/357/ЕИО и 90/232/ЕИО на Съвета и Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства) от 21 август 2007 г. (Diáro da República, серия 1, бр. 160 от 21 август 2007 г.):

„Всеки, който може да носи гражданска отговорност за телесни увреждания или имуществени вреди, причинени на трето лице от сухопътно моторно превозно средство, за чието управление се изисква притежаване на специално свидетелство, или негово ремарке, когато тяхното обичайно място на домуване е в Португалия, е длъжен да има застраховка, покриваща отговорността му в съответствие с този декрет-закон, като условие за пускането в движение на моторното превозно средство“.

10

Член 11, параграф 2 от Декрет-закон № 291/2007 гласи:

„Предвидената в член 4 застраховка „Гражданска отговорност“ покрива вредите, причинени на пешеходци, велосипедисти и други лица по пътя, които не използват моторни превозни средства, когато и доколкото законът, уреждащ гражданската отговорност при пътнотранспортни произшествия, предвижда поправяне на тези вреди“.

11

Член 14, параграф 2, буква б) от този декрет-закон гласи:

„Изключени от застрахователното покритие са и всички имуществени вреди, причинени на следните лица: […] лицето, сключило застраховката“.

12

Член 15, параграф 3 от посочения декрет-закон предвижда:

„В случаите на квалифицирана кражба, кражба или противозаконно отнемане на моторно превозно средство и умишлено причиняване на пътнотранспортно произшествие застраховката не покрива обезщетенията, дължими от съответните извършители и техните съучастници на собственика […]“.

13

На 26 април 2009 г. г‑н Delgado Mendes и съпругата му се намират във фермата си в Шамуска (Португалия), в двора на която са паркирани две моторни превозни средства, едното от които е собственост на г‑н Delgado Mendes, а другото — на неговата съпруга. Към 18 ч. те забелязват, че на шофьорското място в автомобила, собственост на г‑н Delgado Mendes, се намира непознат за тях мъж, който подкарва превозното средство. Г‑н Delgado Mendes и съпругата му се качват незабавно в другия автомобил и започват да го преследват.

14

Автомобилът на г‑н Delgado Mendes спира на кръстовище. Г‑н Delgado Mendes също спира на около 20 m зад него, излиза от автомобила на съпругата си и се отправя към своя автомобил.

15

Тогава водачът на автомобила на г‑н Delgado Mendes тръгва назад и удря дясната страна на автомобила на съпругата на г‑н Delgado Mendes, както и самия него, и го събаря на земята. След това посоченият водач минава на преден ход и бързо и внезапно отново минава на заден ход, при което събаря г‑н Delgado Mendes, който току-що се е изправил, минава върху него и около 8 метра го влачи със собствения му автомобил.

16

Като пряка последица от това произшествие г‑н Delgado Mendes получава различни фрактури и травми. Той се лекува до 8 февруари 2011 г., 654 дни е в отпуск и има много остатъчни увреждания.

17

Към момента на произшествието гражданската отговорност за вреди, причинени на трети лица от автомобила на г‑н Delgado Mendes, е застрахована от CA Seguros по силата на застрахователна полица, в която като лице, сключило застраховката, и обичаен водач на този автомобил, е посочен г‑н Delgado Mendes. Тази застрахователна полица съдържа по-специално следните уговорки:

18

Г‑н Delgado Mendes предявява пред Tribunal de Comarca de Santarém (Районен съд Сантарем, Португалия) иск за осъждане на CA Seguros да му плати обезщетение общо в размер на 210641 EUR за претърпените имуществени и неимуществени вреди, заедно със законната лихва от датата на връчване на исковата молба. CA Seguros моли искът да бъде отхвърлен, като изтъква няколко основания в подкрепа на това.

19

Посоченият съд отхвърля иска на г‑н Delgado Mendes като неоснователен, по-специално с мотива, че по силата на член 15, параграф 3 от Декрет-закон № 291/2007 собственикът на превозното средство е изключен от кръга на лицата, които потенциално могат да получат обезщетение от сключената застраховка.

20

Г‑н Delgado Mendes обжалва това съдебно решение пред Tribunal da Relação de Évora (Апелативен съд Евора, Португалия). Той поддържа по-специално че този член 15, параграф 3 трябва да се тълкува стеснително в смисъл, че обезщетяването на собственика на превозното средство е изключено само за претърпените от него имуществени вреди. Всъщност с тази разпоредба законодателят не е имал предвид произшествия като това, при което е пострадал г‑н Delgado Mendes. Основната цел на договора за застраховка, разглеждан в главното производство, е защитата на лицата, претърпели телесни увреждания, чрез обезщетяване на всички такива лица с изключение на самия водач, поради което в случая г‑н Delgado Mendes бил в положението на „трето пострадало лице“ във връзка с обезщетението за претърпените от него телесни увреждания.

21

CA Seguros възразява срещу това стеснително тълкуване и поддържа по-специално че то нарушава член 9 от código civil (Гражданският кодекс), тъй като целта на застраховката, за която става въпрос, е да се покрие отговорността на „всеки, който може да носи гражданска отговорност за вреди, причинени на трето лице от сухопътно моторно превозно средство“. Не можело обаче да се приеме лицето, отговарящо за риска, свързан с движението на моторно превозно средство, да е самото то защитено на основание на гражданската отговорност, както ако беше трето лице.

22

Запитващата юрисдикция отбелязва, че предмет на делото е единствено да се определи дали има връзка между факта, пораждащ отговорността, и произтичащото от нея задължение за обезщетяване на пострадалия, от една страна, и от друга страна, ограниченията и приложното поле на разглеждания в главното производство застрахователен договор.

23

Tribunal da Relação de Évora (Апелативен съд Евора) посочва, че приема водача на моторното превозно средство на г‑н Delgado Mendes, застраховано при CA Seguros, за отговорен за настъпването на произшествието, и счита, че този водач е длъжен да поправи вредите, които е причинил. Уточнява, че в общия случай, при който пострадалото лице е трето по отношение на застрахователното правоотношение между собственика на превозното средство и неговата застрахователна компания, е ясно, че по силата на застрахователния договор, сключен между г‑н Delgado Mendes и CA Seguros, CA Seguros би отговаряло за поправяне на вредите, произтичащи изключително от виновното поведение на посочения водач.

24

Случаят, разглеждан в главното производство, обаче има две особености, тъй като произшествието е умишлено причинено от водача на превозното средство на г‑н Delgado Mendes и пострадалото лице ищец е сключило застраховката за това превозно средство.

25

Що се отнася до първата от тези особености, запитващата юрисдикция уточнява, че считано от 2007 г., в постоянната си практика Supremo Tribunal de Justiça (Върховният съд на Португалия) приема, че застрахователят е длъжен да обезщетява за вреди, произтичащи от умишлено причинени пътнотранспортни произшествия.

26

Що се отнася обаче до втората от тези особености, както член 15, параграф 3 от Декрет-закон № 291/2007, така и разглежданият в главното производство застрахователен договор изрично предвиждат, че „в случаите на кражба […] и умишлено причинени пътнотранспортни произшествия застраховката не покрива обезщетението, дължимо от съответните извършители и техните съучастници на собственика“. Обстоятелствата в разглеждания случай отговарят на тези две хипотези. Освен това член 14, параграф 2, буква b) от този декрет изключва „от застрахователното покритие [и] всички имуществени вреди, причинени на […] застрахованото лице“.

27

Tribunal da Relação de Évora (Апелативен съд Евора) и CA Seguros освен това считат, че предложеното от г‑н Delgado Mendes тълкуване на член 15, параграф 3 от Декрет-закон № 291/2007 не отговаря на изискванията, установени в това отношение с член 9 от Гражданския кодекс.

28

Въпреки това запитващата юрисдикция се съмнява дали член 14, параграф 2, буква b) и член 15, параграф 3 от Декрет-закон № 291/2007 (наричани по-нататък „спорната правна уредба“) са съвместими с правото на Съюза. Тя отбелязва в това отношение, че Втора директива е заместила типичното за застрахователния договор правоотношение между собственика и застрахователя с правоотношение между застрахователя и лицето, носещо отговорност за произшествието, и че Трета директива е потвърдила, че определящо, що се отнася до всички разпоредби или договорни клаузи за изключване от застрахователното покритие, е правоотношението между застрахователя и водача, който подход е възприет през 2008 г. и от Supremo Tribunal de Justiça (Върховния съд).

29

Освен това запитващата юрисдикция счита, че лицата, посочени в спорната правна уредба, са изключени от застрахователното покритие въз основа на общи и абстрактни критерии, което Съдът е приел за противоречащо на съответните директиви. Тя се пита също така дали изключването, основано единствено на качеството на собственик на участвалото в произшествието превозно средство, не противоречи на принципа на равно третиране.

30

При тези обстоятелства Tribunal da Relação de Évora (Апелативен съд Евора) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„В случай на пътнотранспортно произшествие, при което са причинени телесно увреждане и имуществени вреди на пешеходец, умишлено блъснат със собственото му моторно превозно средство, управлявано от лице, което го е откраднало, забранява ли право[то на Съюза], и по-специално член 12, параграф 3 и член 13, параграф 1 от Директива 2009/103/ЕО […] националното право да изключва каквото и да било обезщетяване на пешеходеца поради обстоятелството, че той е собственик на моторното превозно средство и е сключил застрахователния договор?“.

31

Най-напред следва да се посочи, че с оглед на действието ѝ по време Директива 2009/103 не е приложима към спора по главното производство. Всъщност, като се има предвид датата на произшествието, което е в основата на спора, в случая са приложими по-специално член 2, параграф 1 от Втора директива и член 1а от Трета директива.

32

По-нататък, за да се даде полезен отговор на поставения въпрос, освен изрично посочените в преюдициалния въпрос разпоредби следва да се вземат предвид и член 3, параграф 1 от Първа директива, както и член 1, параграф 1 от Втора директива.

33

Накрая, след като запитващата юрисдикция уточнява, че съгласно постоянната практика на Supremo Tribunal de Justiça (Върховният съд), считано от 2007 г., застрахователят е длъжен да изплаща обезщетение при умишлено предизвикано пътнотранспортно произшествие, въпросът всъщност е не дали Първа, Втора и Трета директива налагат застрахователното покритие да обхваща вредите, причинени от умишлено предизвикани пътнотранспортни произшествия, а конкретно дали е съвместимо с тези директиви изключването от това покритие на пешеходец единствено поради обстоятелството, че той е сключил застрахователния договор и е собственик на превозното средство, причинило вредите.

34

Ето защо следва да се приеме, че с въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи дали член 3, параграф 1 от Първа директива, член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1 от Втора директива, както и член 1а от Трета директива трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата по главното производство, съгласно която телесните увреждания и имуществените вреди, претърпени от пешеходец, пострадал при пътнотранспортно произшествие, са изключени от застрахователното покритие и следователно от обхвата на обезщетяването от застраховката „Гражданска отговорност“ при използване на моторни превозни средства, единствено поради обстоятелството че пешеходецът е сключил застрахователния договор и е собственик на превозното средство, причинило вредите.

35

В това отношение на първо място е важно да се припомни, че правната уредба на Съюза в областта на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства цели да осигури свободното движение както на превозните средства с обичайно домуване на територията на Съюза, така и на лицата, които се возят в тях, а също и да гарантира, че пострадалите от произшествия, причинени от тези превозни средства, ще се ползват от сходно третиране, независимо от това къде на територията на Съюза е настъпило произшествието (решение от 1 декември 2011 г., Churchill Insurance Company Limited и Evans, C‑442/10, EU:C:2011:799, т. 27).

36

Така Първа директива, уточнена и допълнена с Втора и Трета директива, налага на държавите членки да гарантират, че гражданската отговорност при използването на моторни превозни средства с обичайно домуване на тяхна територия е застрахована, и уточнява по-специално видовете вреди и третите пострадали лица, които тази застраховка трябва да покрива (решение от 23 октомври 2012 г., Marques Almeida, C‑300/10, EU:C:2012:656, т. 27 и цитираната съдебна практика).

37

В това отношение Съдът вече е посочил, че целта на член 3, параграф 1 от Първа директива, член 2, параграф 1 от Втора директива и член 1 от Трета директива е да гарантират, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства позволява на всички пътници, пострадали при произшествие, причинено от превозно средство, да бъдат обезщетени за претърпените от тях вреди (решение от 1 декември 2011 г., Churchill Insurance Company Limited и Evans, C‑442/10, EU:C:2011:799, т. 29).

38

Всъщност развитието на правната уредба на Съюза в областта на задължителното застраховане сочи, че законодателят на Съюза винаги си е поставял тази цел за защита на пострадалите при произшествия, предизвикани от превозни средства, и ѝ е придавал все по-голямо значение (решение от 4 септември 2014 г., Vnuk, C‑162/13, EU:C:2014:2146, т. 52).

39

В частност, като добавя член 1а в Трета директива, Директива 2005/14 разширява застрахователното покритие, предвидено в член 3, параграф 1 от Първа директива, по отношение на телесните увреждания и имуществени вреди, претърпени от пешеходци, велосипедисти и други лица по пътя, които не използват моторни превозни средства (вж. в този смисъл решение от 4 септември 2014 г., Vnuk, C‑162/13, EU:C:2014:2146, т. 55).

40

Следователно при положение че към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие, разглеждано в главното производство, г‑н Delgado Mendes е бил пешеходец, трябва да се констатира, че член 1а от Трета директива налага претърпените от него вследствие на това произшествие телесни увреждания и имуществени вреди, за които пешеходецът има право на обезщетение в съответствие с националното гражданско право, да бъдат покрити от задължителната застраховка на неговото превозно средство.

41

Що се отнася по-специално до обстоятелството, че пострадалото при пътнотранспортно произшествие лице е сключило застрахователния договор и е собственик на превозното средство, участвало в това произшествие, следва да се напомни, че Съдът е приел, че целта на Първа, Втора и Трета директива да се защитят пострадалите лица налага правното положение на собственика на превозното средство, който се е намирал в него като пътник в момента на настъпване на произшествието, да бъде приравнено на правното положение на който и да е от пострадалите при същото произшествие пътници (решение от 1 декември 2011 г., Churchill Insurance Company Limited и Evans, C‑442/10, EU:C:2011:799, т. 30).

42

Съдът също така е приел, че тази цел не допуска национална правна уредба да ограничава неправомерно понятието за пътник, покрит от задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства, изключвайки лицата, намиращи се в част от превозното средство, която не е нито проектирана за техния превоз, нито оборудвана за тази цел (решение от 1 декември 2011 г., Churchill Insurance Company Limited и Evans, C‑442/10, EU:C:2011:799, т. 30).

43

Въз основа на това Съдът е стигнал до извода, че посочената цел за защита на пострадалите налага също така правното положение на лице, което е застраховано като водач на превозното средство, но в момента на произшествието се е возило в него като пътник, да бъде приравнено на положението на всеки друг пострадал от това произшествие пътник и че обстоятелството, че дадено лице е било застраховано като водач на причинилото произшествието превозно средство, не допуска изключването на това лице от понятието „трето пострадало лице“ по смисъла на член 2, параграф 1 от Втора директива, след като е било пътник, а не водач на превозното средство (решение от 1 декември 2011 г., Churchill Insurance Company Limited и Evans, C‑442/10, EU:C:2011:799, т. 31 и 32).

44

По аналогия следва да се приеме, че обстоятелството, че пешеходецът, блъснат при пътнотранспортно произшествие, е сключил застрахователния договор и е собственик на превозното средство, което е причинило произшествието, не позволява това лице да бъде изключено от понятието „трето пострадало лице“ по смисъла на член 2, параграф 1 от Втора директива и член 1а от Трета директива.

45

Всъщност, както посочва запитващата юрисдикция и правилно отбелязва Комисията, обстоятелството, че собственикът на съответното превозно средство, който е сключил застрахователния договор, в момента на произшествието не се е намирал в превозното средство, а е бил блъснат от него като пешеходец, не може да обоснове различно третиране, като се има предвид преследваната с Първа, Втора и Трета директива цел за защита, спомената в точка 41 от настоящото решение.

46

На второ място, що се отнася до правата, признати на третите пострадали лица, следва да се припомни, че задължението за обезщетяване от застраховката „Гражданска отговорност“ за вреди, причинени на трети лица от моторни превозни средства, се различава по обхват от задължението за обезщетяване на третите лица в рамките на гражданската отговорност на застрахованото лице. Всъщност, докато първото се определя и гарантира от правната уредба на Съюза, второто по същество е уредено от националното право (решение от 23 октомври 2012 г., Marques Almeida, C‑300/10, EU:C:2012:656, т. 28 и цитираната съдебна практика).

47

Така Съдът е приел, че от предмета и текста на Първа, Втора и Трета директива е видно, че те не целят да хармонизират режима на гражданска отговорност в държавите членки и че при сегашното състояние на правото на Съюза последните остават свободни да определят режима на гражданска отговорност, приложим към произшествията, причинени при използването на моторни превозни средства (решение от 23 октомври 2012 г., Marques Almeida, C‑300/10, EU:C:2012:656, т. 29 и цитираната съдебна практика).

48

Съдът обаче е уточнил, че държавите членки трябва да упражняват своята компетентност в тази област при спазване на правото на Съюза и че разпоредбите на националното право, които уреждат обезщетяването при произшествия при използването на моторни превозни средства, не могат да лишат Първа, Втора и Трета директива от тяхното полезно действие (решение от 23 октомври 2012 г., Marques Almeida, C‑300/10, EU:C:2012:656, т. 31 и цитираната съдебна практика).

49

Както Съдът също е уточнил, тези директиви биха били лишени от подобно действие, ако при съпричиняване на вредата от пострадалото лице националната правна уредба му отказва въз основа на общи и абстрактни критерии правото на обезщетение от задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства или пък ограничава несъразмерно това право. При това положение правото на обезщетение може да бъде ограничено само при изключителни обстоятелства след индивидуална преценка (решение от 23 октомври 2012 г., Marques Almeida, C‑300/10, EU:C:2012:656, т. 32 и цитираната съдебна практика).

50

Така от съдебната практика следва, че посочените директиви не допускат национална правна уредба, която позволява пътникът да бъде лишен от правото на обезщетение от задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства или това право да бъде ограничено несъразмерно само поради това че е съпричинил претърпените от него вреди (вж. в този смисъл решение от 23 октомври 2012 г., Marques Almeida, C‑300/10, EU:C:2012:656, т. 33 и цитираната съдебна практика).

51

Същото обаче важи за национална правна уредба като спорната правна уредба, която позволява пешеходец да бъде лишен от правото на обезщетение от задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ само поради това че е сключил застрахователния договор и е собственик на превозното средство, с което са му причинени телесни увреждания и имуществени вреди.

52

Всъщност Съдът е приел, че член 3, параграф 1 от Първа директива не допуска застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ да може да се позовава на правни разпоредби или договорни клаузи, за да откаже да обезщети лицата, пострадали при произшествие, причинено от застраховано превозно средство (решение от 1 декември 2011 г., Churchill Insurance Company Limited и Evans, C‑442/10, EU:C:2011:799, т. 33).

53

Съдът е приел също, че член 2, параграф 1, първа алинея от Втора директива само припомня това задължение по отношение на разпоредбите или клаузите от посочената в този член застрахователна полица, които изключват от покритието на застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства вредите, причинени на трети пострадали лица поради използването или управлението на застрахованото превозно средство от лица, които нямат разрешение да го управляват, нямат свидетелство за управление или не са се съобразили със законовите технически изисквания относно състоянието и безопасността на превозното средство (решение от 1 декември 2011 г., Churchill Insurance Company Limited и Evans, C‑442/10, EU:C:2011:799, т. 34).

54

Действително член 2, параграф 1, втора алинея от Втора директива дерогира това задължение, като предвижда, че някои пострадали лица биха могли да не бъдат обезщетявани от застрахователя с оглед на положението, което сами са създали, а именно лицата, които доброволно са се качили в моторното превозно средство, което е причинило вредите, когато застрахователят успее да докаже, че те са знаели, че превозното средство е било откраднато. При все това, както Съдът вече е приел, дерогация от член 2, параграф 1, първа алинея от Втора директива е възможна само в тази особена хипотеза (решение от 1 декември 2011 г., Churchill Insurance Company Limited и Evans, C‑442/10, EU:C:2011:799, т. 35).

55

Безспорно е обаче, че тази хипотеза не е налице по главното производство.

56

При тези обстоятелства се налага констатацията, че спорната правна уредба накърнява предвидената от правото на Съюза гаранция, че гражданската отговорност при използването на моторни превозни средства, определена съгласно приложимото национално право, трябва да бъде покрита от застраховка, съответстваща на Първа, Втора и Трета директива.

57

Следователно член 3, параграф 1 от Първа директива, както и член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1 от Втора директива трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства да може да се позовава на национална правна уредба като спорната правна уредба, за да откаже да обезщети третото пострадало лице за телесните увреждания и имуществените вреди, които то е претърпяло при произшествие, причинено от застраховано превозно средство.

58

На трето място, следва да се посочи, че тази констатация не се опровергава от доводите на CA Seguros, че схемата на гражданската отговорност би била сериозно засегната, ако тази отговорност може да бъде ангажирана по отношение на самото застраховано лице, както това предполагало разглежданото в главното производство искане за обезщетение.

59

В това отношение е важно да се подчертае, че запитващата юрисдикция е уточнила, че на този етап на производството предмет на жалбата пред нея е само дали разглежданият в главното производство застрахователен договор покрива вече установената гражданска отговорност. Всъщност тази юрисдикция посочва, че вече е приела за установено, че водачът на застрахованото превозно средство отговаря за поправянето на вредите, които е причинил, и че ако я нямаше спорната правна уредба, по силата на застрахователния договор, сключен между г‑н Delgado Mendes и CA Seguros, последното би отговаряло за вредите, произтичащи единствено от виновното поведение на този водач.

60

Следователно доводите на CA Seguros не се подкрепят от фактите, тъй като запитващата юрисдикция не е приела за установено, че г‑н Delgado Mendes носи гражданска отговорност по отношение на самия себе си, а че водачът на превозното средство, участващо в разглежданото в главното производство произшествие, носи отговорност по отношение на г‑н Delgado Mendes.

61

Като се имат предвид всички гореизложени съображения, на поставения въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1 от Първа директива, член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1 от Втора директива и член 1а от Трета директива трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която телесните увреждания и имуществените вреди, претърпени от пешеходец, пострадал при пътнотранспортно произшествие, са изключени от застрахователното покритие и следователно от обхвата на обезщетяването от застраховката „Гражданска отговорност“ при използване на моторни превозни средства, единствено поради обстоятелството че пешеходецът е сключил застрахователния договор и е собственик на превозното средство, причинило вредите.

62

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:

Член 3, параграф 1 от Директива 72/166/EИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка, член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1 от Втора директива 84/5/EИО на Съвета от 30 декември 1983 година за сближаване на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства (МПС), изменена с Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г., и член 1а от Трета директива 90/232/ЕИО на Съвета от 14 май 1990 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства, изменена с Директива 2005/14, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която телесните увреждания и имуществените вреди, претърпени от пешеходец, пострадал при пътнотранспортно произшествие, са изключени от застрахователното покритие и следователно от обхвата на обезщетяването от застраховката „Гражданска отговорност“ при използване на моторни превозни средства, единствено поради обстоятелството че пешеходецът е сключил застрахователния договор и е собственик на превозното средство, причинило вредите.