1. 

По настоящото дело Съдът трябва за първи път да тълкува разпоредбите на Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 година за вземане предвид присъдите, постановени в държавите — членки на Европейския съюз, в хода на новообразувани наказателни производства ( 2 ).

2. 

По-точно запитващата юрисдикция приканва Съда да уточни понятието „наказателно производство“ по смисъла на член 3, параграф 1 от това рамково решение. Всъщност тази юрисдикция иска да установи дали това понятие включва производство, свързано с изпълнението на наказание, наложено от съд на държава членка, при което трябва да се вземе предвид предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка.

3. 

Освен това запитващата юрисдикция иска да установи дали същата разпоредба не допуска национално законодателство като разглежданото в главното производство, което предвижда, че искането да се вземе предвид предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка, не може да изхожда направо от осъденото лице.

4. 

И накрая третият поставен от запитващата юрисдикция въпрос се отнася до конкретните правила за вземане предвид от национален съд на постановената от съд на друга държава членка предишна присъда, когато наложеното с нея наказание е изтърпяно изцяло.

5. 

В настоящото заключение най-напред уточнявам, че според мен не е необходимо съдебно решение, постановено в друга държава членка, която е част от пространството на свобода, сигурност и правосъдие, да бъде предварително признато по реда на специално производство като предвиденото от българския Наказателно-процесуален кодекс, за да може да бъде взето предвид в новообразувано наказателно производство в друга държава членка в съответствие с разпоредбите на Рамково решение 2008/675.

6. 

След това излагам защо мисля, че член 3, параграф 1 от Рамково решение 2008/675 трябва да се тълкува в смисъл, че производство, свързано с изпълнението на наказание, наложено от съд на държава членка, при което трябва да се вземе предвид предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка, представлява „наказателно производство“ по смисъла на тази разпоредба. Предлагам също така на Съда да постанови, че тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че искането да се вземе предвид предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка, може да изхожда направо от осъденото лице.

7. 

По-нататък обяснявам защо според мен член 3, параграфи 1 и 3 от това рамково решение трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като разглежданото в главното производство, което предвижда, че в новообразувано наказателно производство националният съд преразглежда наложеното от съд на друга държава членка и вече изтърпяно наказание, за да наложи общо наказание „лишаване от свобода“, което да включва наложеното от другата държава членка наказание.

8. 

И накрая според мен, за да гарантира полезното действие на посоченото рамково решение, националният съд при необходимост трябва, като спази предвидените в него условия и изключения, да приложи член 3, параграфи 1, 3 и 5 от същото рамково решение в светлината на съображения 8 и 9 от него.

9.

В съображение 1 от Рамково решение 2008/675 се посочва, че целта да се поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие налага да се осигури възможност информацията по присъди, постановени в държавите членки, да бъде вземана под внимание извън държавата членка, постановила присъдата, с цел предотвратяване на нови престъпления, както и в хода на новообразувани наказателни производства.

10.

Съображения 8 и 9 от това рамково решение гласят:

11.

Член 2 от посоченото рамково решение предвижда следното:

„По смисъла на настоящото рамково решение „присъда“ означава окончателно решение, издадено от наказателен съд, което установява вина за престъпление“.

12.

Съгласно член 3 от Рамково решение 2008/675:

„1.   Всяка държава членка следва да гарантира, че в хода на наказателно производство срещу дадено лице се вземат под внимание предишни присъди, постановени срещу същото това лице за различни деяния в други държави членки, за които е получена информация по приложимите инструменти за взаимна правна помощ или при обмен на информация от криминални досиета, доколкото се вземат под внимание и се признават съответните правни последствия на предишни национални присъди съгласно националното законодателство.

2.   Параграф 1 се отнася до досъдебната фаза, до съдебното производство и до времето на изпълнение на присъдата, особено във връзка с приложимите процедурни правила, включително правилата, свързани с[ъс задържане под стража], определяне на престъплението, вида и тежестта на присъдата, както и правилата за изпълнение на решението.

3.   Вземането предвид на постановени в други държави членки предишни присъди, както е предвидено в параграф 1, няма за последствие намеса, отмяна или преразглеждане на предишни присъди или на каквото и да е друго решение, свързано с изпълнението им от държавата, провеждаща новообразуваното производство.

4.   Съгласно параграф 3 параграф 1 не се прилага, доколкото предишната присъда е национална присъда на държавата членка, извършваща новообразуваното производство, и вземането предвид на предишната присъда според националното право на тази държава членка би имало за последствие намеса, отхвърляне или преразглеждане на предишната присъда или на каквото и да е решение, свързано с изпълнението ѝ.

5.   Ако престъплението, заради което се провежда новото производство, е извършено преди налагането или окончателното изпълнение на предишната присъда, параграфи 1 и 2 нямат за последствие задължение за държавите членки да прилагат националните си правила при налагане на присъди, чието прилагане като такива към чуждестранни присъди би имало за последствие ограничаването на съдията при определяне на присъдата в новообразуваното производство.

Но държавата членка следва да гарантира, че съдилищата ѝ иначе могат да вземат под внимание в такива случаи предишни присъди, постановени в други държави членки“.

13.

Съгласно член 8, алинея 2 от Наказателния кодекс в редакцията му в сила от 27 май 2011 г. влязла в сила присъда, постановена в друга държава — членка на Европейския съюз, за деяние, което съставлява престъпление по българския Наказателен кодекс, се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България.

14.

Член 23, алинея 1 от този кодекс предвижда, че ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях.

15.

По силата на член 25, алинеи 1 и 2 от посочения кодекс разпоредбите на член 23 се прилагат и когато лицето е осъдено с отделни присъди. Освен това, ако наказанието по някоя от присъдите е изтърпяно изцяло или отчасти, то се приспада, ако е от вида на определеното за изтърпяване общо наказание.

16.

Член 24 от Наказателния кодекс предвижда и че когато наложените наказания са от един и същ вид, какъвто е разглежданият случай, съдът може да увеличи определеното общо най-тежко наказание най-много с една втора, но така увеличеното наказание не може да надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание.

17.

Член 4, алинея 2 от Наказателно-процесуалния кодекс в действащата му през 2010 г. редакция предвижда, че влязлата в сила присъда, издадена от съд на друга държава и непризната по реда на българското законодателство, не подлежи на изпълнение от органите на Република България. В алинея 3 от този член се уточнява, че разпоредбите на алинея 2 от него не се прилагат, ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна, който е ратифициран, обнародван и влязъл в сила.

18.

В раздела, посветен на признаване и изпълнение на присъда на чуждестранен съд, член 463 от този кодекс посочва, че влязла в сила присъда, постановена от чуждестранен съд, се признава и изпълнява от органите на Република България, когато деянието, за което е направено искането, съставлява престъпление по българския закон и деецът е наказателноотговорен по българския закон, когато присъдата е постановена в пълно съответствие с принципите на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., и на протоколите към нея, по които Република България е страна, когато деецът не е осъден за престъпление, което се счита за политическо или за свързано с политическо престъпление, или за военно престъпление, когато по отношение на същия деец за същото престъпление Република България не е признала присъда на друг чуждестранен съд и присъдата не противоречи на основните принципи на българското наказателно и наказателнопроцесуално право.

19.

Член 466, алинея 1 от посочения кодекс предвижда, че решението, с което е призната присъда на чуждестранен съд, има действието на присъда, постановена от български съд.

20.

С присъда от 13 декември 2010 г. на Landesgericht Klagenfurt (Областен съд Клагенфурт, Австрия) на българския гражданин г‑н Траян Бешков е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на осемнадесет месеца, от които шест месеца при ефективно изпълнение и дванадесет месеца условно с изпитателен срок от три години, за извършено на 14 ноември 2010 г. на австрийска територия вещно укривателство.

21.

Запитващата юрисдикция уточнява, че подлежащата на ефективно изпълнение част от наказанието, а именно шест месеца лишаване от свобода, е изтърпяна от 13 декември 2010 г. до 14 май 2011 г. след приспадане на времето на предварителното задържане на г‑н Бешков. Считано от 14 май 2011 г. е започнал да тече тригодишният изпитателен срок.

22.

С присъда от 29 април 2013 г. на Софийски районен съд на г‑н Бешков е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година за извършено на 19 ноември 2008 г. в София престъпление, което е квалифицирано като „причинена лека телесна повреда с разстройство на здравето по хулигански подбуди“.

23.

Към настоящия момент това наказание не е изтърпяно, тъй като г‑н Бешков се укрива от българските държавни органи.

24.

На 14 май 2015 г. в Софийски районен съд е постъпила молба от г‑н Бешков чрез неговия упълномощен защитник по делото, с която се иска прилагане на член 23, алинея 1 и член 25, алинея 1 от Наказателния кодекс. Следователно той иска с оглед на изпълнението на наложеното му с присъдата от 29 април 2013 г. наказание да му бъде определено едно общо наказание „лишаване от свобода“, а именно най-тежкото между наложените от австрийския и българския съд наказания.

25.

Доколкото едно от наказанията е наложено от чуждестранен съд, запитващата юрисдикция иска да установи дали трябва първо да признае решението на австрийския съд, или на основание на Рамково решение 2008/675 може, или дори трябва да уважи искането на г‑н Бешков.

26.

Тъй като има съмнения как трябва да бъде тълкувано правото на Съюза, Софийският районен съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

27.

Макар да не го формулира като въпрос към Съда, запитващата юрисдикция иска да установи дали постановената от Landesgericht Klagenfurt (Областен съд Клагенфурт) присъда, като такава на чуждестранен съд, трябва предварително да бъде призната по реда на специалното производство, предвидено в член 463 от Наказателно-процесуалния кодекс.

28.

Основното значение на този въпрос ме кара да го включа в разсъжденията си посредством класическата практика на преформулиране.

29.

Струва ми се очевидно, че отговорът трябва да бъде отрицателен.

30.

Всъщност, след като и Република Австрия, и Република България са членки на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, принципът на взаимно признаване трябва да се приложи в рамките на движението и изпълнението на съдебните решения в това пространство и в съответствие с правилата, които произтичат от действащото право на Съюза съгласно тълкуването му от Съда. В тази връзка следва да се припомни, че съгласно съдебната практика, която води началото си от решение от 11 февруари 2003 г., Gözütok и Brügge ( 3 ), взаимното признаване означава, че съд на една държава членка трябва да приеме съдебното решение на друга държава членка като свое собствено, дори когато според националното право би се стигнало до различно разрешение.

31.

Що се отнася до Рамково решение 2008/675, което се позовава в съображение 2 на взаимното признаване, следва да се констатира, че такова предварително признаване би противоречало не само на текста на това рамково решение, който по никакъв начин не налага такава формалност, но и на припомнените в предходната точка принципи.

32.

След като това беше изяснено, да се върнем на въпросите, поставени на Съда по настоящото дело, които се отнасят до една от най-техническите и следователно най-сложни области от наказателното право и наказателния процес, а именно правото на наказанието.

33.

Проблемите, които повдига запитващата юрисдикция, се отнасят по-конкретно до прилагането на Рамково решение 2008/675, което предвижда, че националните съдилища на държава членка трябва да вземат предвид решенията по наказателни дела, постановени в друга държава членка.

34.

Това задължение е една от преките последици от съществуването на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, което Съюзът предоставя на гражданите си.

35.

Конкретното изграждане на това пространство предполага националните законодателства и практики да могат да се съчетават по такъв начин, че да не се стига до несъвместимост, която би възпрепятствала не само взаимното признаване, но и обикновеното ежедневно съдебно сътрудничество. В противен случай би се стигнало до обособяване на територии, където извършителите на престъпления със сигурност биха могли да намерят убежище и да се укрият от искания за задържане или за изпълнение на законно наложени в други държави членки наказания, или до различното третиране на сходни положения в зависимост от това дали престъплението или престъпленията са извършени отсам или оттатък реката, тоест граница, чието премахване именно е цел на пространството на свобода, сигурност и правосъдие ( 4 ).

36.

Всъщност самото понятие за единно пространство в областта на наказателното право трябва да отчита действителното поведение на извършителите на престъпления и действително прилаганите от националните юрисдикции общи правила, които са общи принципи на правото на наказанието.

37.

Извършителите на престъпления се движат в единното пространство така, както честните граждани се движат на територията на държавите членки. Те могат да извършат отделно деяние или множество деяния както в рамките на държавите членки, така и в рамките на Съюза. Националните законодателства възприемат различен подход по отношение на тези две категории деяния. Като цяло множеството деяния се вписват в хипотезите на специалния или общия рецидив, или на така наречената „реална съвкупност от престъпления“.

38.

От правна гледна точка специален рецидив е налице, когато след влязла в сила — и още повече изпълнена — осъдителна присъда, извършителят на престъпление извърши отново престъпление, което е идентично с предходното или е квалифицирано като такова от закона.

39.

Общият рецидив е съпоставим с предходната хипотеза със съществената разлика, че при тази втора хипотеза престъплението или престъпленията, извършени след първото осъждане, нямат посочения в предходната точка сходен характер.

40.

Обратно, реалната съвкупност от престъпления включва престъпления, всичките извършени без междувременно да има влязла в сила присъда.

41.

При специалния рецидив максималният размер на наказанието, предвидено за последващото престъпление, е по-висок. Към това се добавя и възможността да се постанови изтърпяване на отложените наказания по предходни присъди, както и евентуално невъзможността за прилагане на някои благоприятни мерки като условно осъждане без пробация. Този строг подход се обяснява със съображението, че първата присъда е дала възможност на дееца най-малкото да осъзнае, че престъплението действително се наказва, че наказанието може да е неприятно за него и че поради това, че му е за първи път, евентуално се е ползвал от снизхождение или мерки за съдействие, което му е дало шанс да се поправи и да спазва занапред закона. От тази гледна точка рецидивът е признак за упорство в престъпното поведение, тъй като се извършва повторно същото престъпление, което налага и по-строг обществен отговор.

42.

Общият рецидив сочи за по-слаба степен на упорство в определен вид престъпно поведение. Ето защо той не води до увеличаване на максималния размер на наказанието, приложимо по отношение на последващите престъпления, но оправдава по-тежка репресия посредством евентуално изтърпяване на отложените наказания по предходни присъди и невъзможност за условно осъждане в бъдеще.

43.

При реалната съвкупност от престъпления положението е различно. Не е имало първа присъда, която да подейства като предупреждение и да накара извършителя да се осъзнае. Следователно на извършването на нови престъпления не може да бъде придадено същото значение като посоченото по-горе и поради това и общественият отговор не може да бъде под същата форма.

44.

Във всички случаи обаче съдът е изправен пред множество престъпления, за които на теория могат да бъдат наложени толкова отделни наказания, колкото са извършените престъпления. В зависимост от конкретния случай може да е налице една от следните две хипотези: всички деяния са предмет на едно производство или отделните деяния са предмет на отделни производства; в първия случай произнасянето по тях е с една присъда; във втория трябва да се определи дали отделните наложени наказания трябва да се сумират или не и следователно да се определи как съдът, който се произнася относно изпълнението на наказанията, може или трябва да съчетае постановената от него присъда с присъдите на други съдилища.

45.

Тези „други“ съдилища може да са от същата държава членка или, поне част от тях, да са от различни държави членки. Такава точно е проблематиката в главното производство. За щастие още основните принципи на правото на наказанието дават насоки как да се подходи по отношение на този деликатен проблем.

46.

Всъщност самото изпълнение на наказанието не може да се сведе до обикновена операция по изчисляване на броя на дните на лишаване от свобода. Ако се оставят настрана свързаните с достойнството въпроси, които зависят от материалните условия на задържане, изпълнението на наказателната санкция трябва да отговаря и на изискванията за функцията, която трябва да изпълнява наказанието.

47.

Припомням, че макар да не е определена нито в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, нито в Хартата на основните права на Европейския съюз, функцията на наказанието все пак е израз както на представата за човешките отношения в дадено общество, така и на тази за способността на човека да се поправи и интегрира отново в обществото.

48.

Първоначално замислено като отмъщение, наказанието еволюира в санкция, най-напред възприемана като разплата, след това като поправяне на вреда, и накрая, според съществуващото понастоящем схващане, като мярка, която трябва да позволи на осъденото лице да се интегрира отново в обществото. Рецидивът незабавно поставя въпроса за превенцията. Много бързо става ясно, че отстраняването на извършителя посредством наказанието „лишаване от свобода“, въпреки че е неизбежно в известен брой случаи, не само че не предотвратява рецидива, но напротив, може го благоприятства. Така се развива функцията на наказанието за реинтеграция, която на етапа на изпълнението му е свързана с основния принцип на индивидуализация на наказанието.

49.

В тук разглежданата хипотеза на реална съвкупност от престъпления от основно значение е именно принципът на индивидуализация на наказанието. Наказание, представляващо математически сбор от всички наказания, предвидени за деянията, извършени за определен период от време, през който нито е отправяно предупреждение, нито е полагана грижа за дееца, много често може да се окаже непропорционално с оглед на личността на дееца и обстоятелствата на извършване на деянията и следователно несправедливо. По-вероятно е несправедливото наказание да предизвика бунт и следователно рецидив, отколкото да има изправителен ефект. Това оправдава предоставеното на съда правомощие да съчетае възможно най-добре санкциите, приложими за престъпленията, извършени през този период от живота на дееца, когато в наложените от закона граници трябва да извърши необходимото индивидуализиране на наказанието.

50.

Тъй като тези санкции могат да бъдат най-разнообразни, като например кратки, но ефективни наказания, по-дълги наказания с отложено изпълнение, със или без пробационни мерки, и т.н., съчетаването им предполага съдът да има свобода на преценка, която да му даде възможност да съобрази решението си с тежестта на деянията, обстоятелствата, при които са извършени, и личността на дееца, по-специално с възрастта му.

51.

Нещо повече, когато се вземат предвид и съчетават решения, постановени от съдилища на няколко държави членки, трябва да се зачетат и евентуалните особености на съответните законодателства, които са били приложени, доколкото тези особености не поставят под въпрос единството, ефективното прилагане и върховенството на правото на Съюза.

52.

Именно този принцип е закрепен в Рамково решение 2008/675.

53.

В съображения 4 и 5 от това рамково решение ясно е посочено, че съдилищата не трябва да се съобразяват с национални законодателства, които признават само правните последици на присъдите, постановени от национални съдилища. Съображение 5 от посоченото рамково решение налага всъщност на съдилищата на държавите членки да приемат, че присъдите на други съдилища в рамките на Съюза пораждат същите правни последици като присъдите, постановени от националните съдилища съгласно националното законодателство.

54.

Това изискване е ясно свързано с изграждането на пространството на свобода, сигурност и правосъдие и следователно с взаимното признаване, което налага чуждестранното решение не само да се вземе предвид, но и да се спази.

55.

Следователно, като взема предвид това предишно чуждестранно решение, съдът, който се произнася втори, не може да го променя в една или друга посока. По-точно това означава, че за да приложи собственото си решение, произнасящият се последно съд не може нито да увеличи, нито да намали предишното наказание, нито да постанови изтърпяването му, ако евентуално то е отложено. С член 3, параграф 3 от Рамково решение 2008/675 това се установява като принцип.

56.

Трябва просто националният съд, който последно е сезиран, да приеме, че това решение поражда същите правни последици като тези, които би породило предишно национално решение.

57.

След като това беше изяснено, може да се разгледат по-конкретно поставените от запитващата юрисдикция въпроси.

58.

В това отношение отговорите, които следва да бъдат дадени на първия и втория въпрос, струва ми се не създават затруднения.

59.

Относно първия въпрос всъщност считам, че образуваното производство е безспорно наказателно по своя характер поради проблематиката, която разглежда, а именно изпълнението на наказанието. Дадено производство може да е наказателно, без да е свързано с ново преследване. В случая става въпрос за производство, свързано с изпълнението на наказанието, в което се прилагат методите и принципите на наказателното право, и за неговата особена крайна цел, което допринася за самостоятелния му характер. Впрочем, ако волята на законодателя беше да ограничи приложимостта на Рамково решение 2008/675 само до наказателно преследване, той със сигурност щеше да използва конкретното понятие „преследване“, а не общото — „производство“.

60.

В това отношение отбелязвам, че понятието „наказателно производство“ е определено в член 2, буква б) от Рамково решение 2009/315/ПВР ( 5 ) като „досъдебната фаза, същинската съдебна фаза и изпълнението на присъдата“. Това рамково решение и Рамково решение 2008/675 са тясно свързани, доколкото първото има за цел да улесни обмена между държавите членки на получена от регистрите за съдимост информация за лице, осъдено в държава членка, а второто позволява да се вземе след това предвид така разкритата присъда или разкритите присъди. Отбелязвам освен това, че на много места в Рамково решение 2008/675 изрично се говори за изпълнението на санкцията, което, струва ми се, слага край на дискусията ( 6 ).

61.

Що се отнася до втория въпрос, доколкото посоченото рамково решение се отнася до изпълнението и индивидуализирането на санкцията, струва ми се очевидно, че принципът на индивидуализацията ѝ е установен както в обществен интерес, така и в интерес на осъденото лице, което е достатъчно, за да позволи на последното да се позовава на национални правила, съгласно които предишна присъда, постановена в друга държава членка, се взема предвид. При положение че, както посочих, функцията на наказанието е реинтеграция, е очевидно, че интересът на дееца да се върне в правия път и този на обществото да има един престъпник по-малко съвпадат.

62.

Всъщност да се признае на осъденото лице такова право означава само и единствено да се приложи принципът на право на достъп до съд, още повече че със съдебното решение може да се постигне по-добро индивидуализиране на наказанието.

63.

Освен това, както уточнява запитващата юрисдикция, българският национален закон изрично дава право на осъденото лице да инициира производство пред съд с цел определяне на общо наказание, съответстващо на най-тежкото от наложените наказания, когато всички присъди са постановени от национални съдилища. Непризнаването на такова право на осъдено лице, на което е наложено наказание от съд на друга държава членка, би лишило от всякакво полезно действие Рамково решение 2008/675, доколкото инициатива би имала само прокуратурата, която не е непременно запозната с предишните чуждестранни присъди, какъвто е впрочем случаят по настоящото дело, и чието бездействие би лишило осъденото лице от всякаква възможност да му бъде наложено общо наказание. От друга страна, това би довело в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие до дискриминация на правни субекти, които се намират в сходно положение.

64.

В този смисъл изключителният характер на правомощието на главния прокурор според националното право произтича от това, че присъдата на чуждестранен съд подлежи на предварително признаване. Както подчертах по-горе, принципът на взаимно признаване налага предишната присъда, постановена в друга държава членка, да се признае без каквато и да била друга формалност, и по-специално без да се образува производство за предварително признаване, както предлага запитващата юрисдикция.

65.

Накрая, това би нарушило и принципа на равностойност, на който също се опира философията на Рамково решение 2008/675. При тези обстоятелства ми се струва, че националната разпоредба, с която се установява такава разлика в третирането, чисто и просто не трябва да бъде приложена.

66.

Третият въпрос създава повече трудности. Какви са разрешенията, приложими по отношение на случай като разглеждания в главното производство? Припомням, че в случая по дефиниция не е налице хипотезата на специален рецидив, нито тази на едно-единствено производство.

67.

На първо място, по изяснените по-горе причини и според посочените по-горе общи принципи простият математически сбор не може да бъде счетен за приемливо разрешение. Самото Рамково решение 2008/675 в съображение 9 предоставя на съда, който е сезиран втори, свободата да не приложи посредством автоматично вземане предвид на предишното решение наказание, което би било непропорционално, ако целта на наказанието може да се постигне с налагането на по-лека санкция.

68.

На второ място, съдът може да сумира наложените наказания, като при това не трябва да надхвърля максималния размер на наказанието, предвидено за най-тежкото от извършените престъпления.

69.

На трето място, той може да приеме, че първото наложено наказание е достатъчно и да наложи наказание от същия вид и със същия размер, като уточни, че то поглъща наложеното преди това. Ако, макар да е наложено, предишното наказание все още не е изпълнено, вторият сезиран съдия следва да се свърже с чуждестранния си колега, за да получи уверението, че чуждестранният съд ще изпълни предишното наказание, или за да поиска да му бъде поверено изпълнението на това наказание, като решението в този случай трябва да бъде взето при спазване на установените с Рамково решение 2008/909/ПВР ( 7 ) правила.

70.

И в единия, и в другия случай чуждестранното решение трябва да бъде зачетено изцяло, както и да бъде запазен суверенитетът на съда, който го е постановил.

71.

Към тези класически, широко разпространени в Съюза хипотези се добавят други, които произтичат от специфичните разпоредби на някои национални законодателства.

72.

Доколкото разбирам от изложеното от запитващата юрисдикция, такъв е случаят в българското право.

73.

В това отношение мога само да съжалявам, че българското правителство, както впрочем и нито едно друго правителство, не счете за необходимо да предвиди явяване в съдебното заседание, поради което Съдът отмени това заседание, макар първоначално да беше предвидил да го проведе. Ето защо излагам по-нататък разсъжденията си с уговорката, че не съм имал възможност да получа уточнения по важни детайли, нито да се запозная с анализа на държавите членки, чиито съдилища ежедневно са изправени пред такива проблеми.

74.

Всъщност според посоченото от националната юрисдикция националното законодателство изглежда има следните характерни особености:

75.

От това правя следните изводи: вземането предвид на австрийската присъда с оглед на изпълнението на българското наказание би довело при описаните по-горе условия до промяна в начина на изпълнение на австрийското наказание, което българският съд би трябвало, при определяне на общото наказание, например да трансформира в ефективно ( 8 ).

76.

Именно промяната на чуждестранното решение в рамките на простото му вземане предвид обаче е забранена от Рамково решение 2008/675/ПВР, както уточнява установеното в член 3, параграф 3 от това рамково решение правило, съгласно което вземането предвид на чуждестранна предишна присъда няма за последствие преразглеждането ѝ, какъвто би бил случаят, ако се приложат българските национални правила.

77.

Тази констатация ме кара да реша, че българският национален съд не може да определи общо наказание съгласно разпоредбите на националното му право. Посоченото рамково решение всъщност се подчинява на принципа на равностойност ( 9 ). Съгласно този принцип националният съд, пред който се провежда новообразуваното наказателно производство, е длъжен да вземе предвид постановените от съд на друга държава членка предишни присъди само доколкото е възможно те да бъдат взети предвид в чисто вътрешен случай.

78.

Ето защо стигам до заключението, че българският съд не следва да взема предвид присъдата, постановена от Landesgericht Klagenfurt (Областен съд Клагенфурт).

79.

Така съгласно моя анализ в случая не е възможно никакво определяне на общо наказание, тъй като въпросът е дали може да бъде определено такова между наказанията, наложени само с две присъди, а една от тях не може да бъде взета предвид.

80.

В конкретния случай това означава, че г‑н Бешков всъщност ще трябва да изтърпи ефективно дванадесетте месеца лишаване от свобода, постановени в България, които ще се добавят към вече изтърпените шест месеца в Австрия. На българския съд това може да се стори прекалено тежко.

81.

При това положение, като вземе предвид функцията на наказанието, която припомних по-горе, националният съд може да използва предоставената от Рамково решение 2008/675 възможност да осигури прилагането на принципа на индивидуализация на наказанието, като прибегне до подход, свързан с принципа на пропорционалност.

82.

Всъщност от член 3, параграф 5 от това рамково решение, който трябва да бъде тълкуван в светлината на съображения 8 и 9 от същото, следва, че когато невъзможността да приложи собствените си правила, какъвто е случаят по делото, принуждава националния съд да постанови прекалено тежка присъда, както изглежда следва от поставения въпрос, той е свободен да наложи по-леко наказание, ако прецени, че обстоятелствата на извършване на престъплението го позволяват и че се гарантира постигането на целта на наказанието.

83.

Разглеждам посочените по-горе хипотези и разрешения само за да онагледя разсъжденията си, защото при всички случаи само националният съд е компетентен да прецени как трябва да се изпълни българското наказание съгласно вътрешното право и с оглед на предвидените в Рамково решение 2008/675 правила.

84.

С оглед на всички гореизложени съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Софийски районен съд преюдициални въпроси, както следва: