—

за Portmeirion Group UK Ltd, от A. Willems, S. De Knop и Y. Benizri, адвокати,

—

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от P. Gentili, avvocato dello Stato,

—

за Съвета на Европейския съюз, от S. Boelaert, в качеството на представител, подпомагана от B. O’Connor, solicitor, и S. Gubel, адвокат,

—

за Европейската комисия, от M. França, J.‑F. Brakeland и A. Stobiecka-Kuik, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до валидността на Регламент за изпълнение (ЕС) № 412/2013 на Съвета от 13 май 2013 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на керамични съдове и прибори за сервиране или за кухня с произход от Китайската народна република (ОВ L 131, стр. 1).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Portmeirion Group UK Ltd (наричано по-нататък „Portmeirion“) и Commissioners for her Majesty’s Customs and Revenue (данъчна и митническа администрация, наричана по-нататък „данъчната администрация“) по повод отказа на тази администрация да уважи искането за възстановяване на антидъмпингови мита, платени от Portmeirion за вноса на керамични съдове и прибори за сервиране или за кухня с произход от Китай.

3

С Решение 94/800/ЕО на Съвета от 22 декември 1994 година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.) (ОВ L 336, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 3), Съветът на Европейския съюз одобрява Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО), подписано в Маракеш на 15 април 1994 г., както и споразуменията от приложения 1, 2 и 3 към това споразумение, сред които е Споразумението за прилагането на член VI на Общото споразумение по митата и търговията от 1994 г. (ОВ L 336, 1994 г., стр. 103; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 112, наричано по-нататък „Антидъмпинговото споразумение от 1994 г.“).

4

Член 2 от Антидъмпинговото споразумение от 1994 г., озаглавен „Определяне на дъмпинга“, предвижда:

„2.1   За целите на това споразумение една стока се счита за „дъмпингова“, т.е. въведена в търговията на друга държава на по-ниска от нормалната ѝ стойност, ако експортната цена на стоката, която се изнася от една държава в друга, е по-ниска от сравнимата с нея цена в обичайния ход на търговия за подобна стока, когато е предназначена за потребление в страната износител.

[…]

2.6   Навсякъде в това споразумение терминът „подобна стока“ („produit similaire“) следва да се тълкува като стока, която е тъждествена, т.е. подобна във всяко отношение с разглежданата стока, или при липса на такава стока, друга стока, която макар и да не е подобна във всяко едно отношение, има характеристики, които много наподобяват характеристиките на разглежданата стока.

[…]“.

5

Член 236, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58, наричан по-нататък „Митническият кодекс“) предвижда:

„Възстановяване на вносните или износните сборове се извършва, когато се установи, че към момента на плащането размерът на сборовете не е бил дължим […]“.

6

Регламент за изпълнение № 412/2013 е приет на основание Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, стр. 51 и поправка в ОВ L 7, 2010 г., стр. 22, наричан по-нататък „основният регламент“). Съображения 3 и 4 от този регламент гласят:

7

Член 1 от основния регламент е озаглавен „Принципи“ и гласи:

„1.   Антидъмпингово мито може да се прилага за всеки дъмпингов продукт, чието допускане за свободно обращение в Общността причинява вреда.

2.   Един продукт трябва да се счита за дъмпингов, ако експортната му цена за Общността е по-ниска от сравнимата с нея цена за сходен продукт при обичайни търговски условия в страната на износа.

3.   Страната на износа обикновено е страната на произход. Страна на износа обаче може да бъде и междинна страна, освен ако например продуктите само биват пренасяни през територията на тази страна или разглежданите продукти не се произвеждат в тази страна, или ако няма сравнима цена за тях в тази страна.

4.   По смисъла на настоящия регламент „сходен продукт“ означава продукт, който е идентичен, т.е. еднакъв във всяко отношение с продукта — предмет на разглеждане, или при липсата на такъв продукт — друг продукт, който макар и да не е еднакъв във всяко отношение, притежава характеристики, максимално доближаващи се до тези на разглеждания продукт“.

8

На основание на основния регламент Европейската комисия приема Регламент (ЕС) № 1072/2012 на Комисията от 14 ноември 2012 година за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на керамични съдове и прибори за сервиране или за кухня с произход от Китайската народна република (ОВ L 318, стр. 28 и поправка в ОВ L 36, 2013 г., стр. 11, наричан по-нататък „регламентът за временните мерки“).

9

Съгласно съображения 24, 25, 51, 52 и 54—57 от регламента за временните мерки:

[…]

10

Съгласно член 9 от основния регламент Съветът приема Регламент за изпълнение № 412/2013 за налагане на окончателно антидъмпингово мито. Съображения 35—37 от последния гласят следното:

11

Portmeirion е производител от Обединеното кралство на керамични съдове и вносител на керамични съдове с произход от Китай.

12

На 16 февруари 2012 г. Комисията започва антидъмпингова процедура по отношение на вноса в Съюза на керамични съдове и прибори за сервиране или за кухня с произход от Китай (наричан по-нататък „разглежданият внос“).

13

На 14 ноември 2012 г. с регламента за временните мерки Комисията налага временно антидъмпингово мито върху разглеждания внос.

14

На 18 декември 2012 г. Portmeirion представя първи коментари, в които оспорва, от една страна, определения обхват на разглеждания продукт, възприет от Комисията в резултат на проведеното от нея разследване, и от друга страна, изтъква други фактори, които според него забраняват налагането на антидъмпингово мито. След като на 25 февруари 2013 г. Комисията изпраща документа с разгласените окончателни мерки, на 5 март 2013 г. е проведено изслушване на Portmeirion от тази институция. По този повод Portmeirion излага гледната си точка, що се отнася по-специално до определения обхват на разглеждания продукт.

15

На 13 май 2013 г. по предложение на Комисията Съветът приема Регламент за изпълнение № 412/2013 и въвежда окончателно антидъмпингово мито върху разглеждания внос, считано от 16 май 2013 г.

16

На 2 август 2013 г. Portmeirion подава молба на основание член 236 от Митническия кодекс за възстановяване на антидъмпинговите мита, платени на данъчната администрация, с мотива че Регламент за изпълнение № 412/2013 не е в съответствие с правото на Съюза, поради което налагането на тези мита според него е лишено от правно основание.

17

С решение от 16 декември 2013 г. данъчната администрация отхвърля представеното от Portmeirion искане за възстановяване.

18

На 14 януари 2014 г. Portmeirion подава жалба срещу това решение пред запитващата юрисдикция, като оспорва валидността на Регламент за изпълнение № 412/2013.

19

Запитващата юрисдикция счита, че изложените от Portmeirion основания действително могат да поставят под съмнение валидността на този регламент.

20

При тези условия First-tier Tribunal (Tax Chamber) Tribunal centre: Birmingham (първоинстанционен съд Бирмингам (отделение по данъчни дела) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Несъвместим ли е Регламент за изпълнение № 412/2013 с правото на Съюза, доколкото

21

Италианското правителство твърди, че Portmeirion няма право да се позовава на невалидност на Регламент за изпълнение № 412/2013 пред запитващата юрисдикция и поради това поставеният от тази юрисдикция въпрос за валидността на Регламента следва да се обяви за недопустим.

22

Според това правителство юридическо лице като Portmeirion е пряко и лично засегнато от Регламент за изпълнение № 412/2013, поради което то самото може да поиска отмяната му от Съда на Съюза.

23

От постоянната практика на Съда следва, че общият принцип, който гарантира на всяко лице правото в рамките на производството по жалба против национална мярка в негов ущърб по пътя на възражение да се позове на невалидността на акт на Съюза, послужил за основание на тази мярка, не представлява пречка за поставянето на това право в зависимост от условието заинтересуваното лице да не е имало право да поиска отмяната му пряко от съда на Съюза съгласно член 263 ДФЕС. Все пак единствено в хипотезата, в която може да се приеме, че без никакво съмнение определено лице е можело да отправи допустимо искане за отмяна на разглеждания акт, при условията, предвидени в този член, за него е налице пречка да повдигне възражение за невалидността на акта пред компетентната национална юрисдикция (вж. в този смисъл решения TWD Textilwerke Deggendorf, C‑188/92, EU:C:1994:90, т. 23, Валимар, C‑374/12, EU:C:2014:2231, т. 28 и 29 и TMK Europe, C‑143/14, EU:C:2015:236, т. 18).

24

Следователно само в хипотезата, в която може да се приеме, че юридическо лице като Portmeirion, без никакво съмнение, е пряко и лично засегнато от регламента, чиято валидност оспорва, то не може да се позовава на неговата невалидност пред националните съдилища.

25

На първо място, що се отнася до условието Portmeirion да не е лично засегнато от спорния регламент, следва да се припомни, че регламент за налагане на антидъмпингово мито може да засяга лично различни видове икономически оператори, без да засяга възможността други оператори да бъдат лично засегнати поради някои присъщи за тях качества, които ги разграничават от всички останали лица (вж. в този смисъл решения Extramet Industrie/Съвет, C‑358/89, EU:C:1991:214, т. 16 и TMK Europe, C‑143/14, EU:C:2015:236, т. 22).

26

В това отношение най-напред могат да бъдат лично засегнати онези производители и износители на съответния продукт, за които въз основа на данните за търговската им дейност е установено, че носят отговорност за дъмпинговите практики (вж. в този смисъл решение Валимар, C‑374/12, EU:C:2014:2231, т. 30 и цитираната съдебна практика).

27

Второ, това условие може да бъде установено и по отношение на вносители на въпросния продукт, чиито препродажни цени са били взети предвид за целите на изграждането на експортните цени и които следователно са засегнати от констатациите по въпроса за наличието на дъмпинг (решения Nashua Corporation и др./Комисия и Съвет, C‑133/87 и C‑150/87, EU:C:1990:115, т. 15, Gestetner Holdings/Съвет и Комисия, C‑156/87, EU:C:1990:116, т. 18 и TMK Europe, C‑143/14, EU:C:2015:236, т. 20).

28

Накрая, това може да се отнася и за вносителите, които са свързани с износители на продукти, които се облагат с антидъмпингови мита, по-специално в хипотезата на изчисляване на експортната цена въз основа на прилаганите от тези вносители препродажни цени на пазара на Съюза и на изчисляване на самото антидъмпингово мито в зависимост от тези препродажни цени (решения Neotype Techmashexport/Комисия и Съвет, C‑305/86 и C‑160/87, EU:C:1990:295, т. 19 и 20 и TMK Europe, C‑143/14, EU:C:2015:236, т. 21).

29

В настоящия случай не е установено, че Portmeirion може да бъде отнесено към една от категориите икономически оператори, посочени по-горе, и поради това да се счита, без никакво съмнение, за лично засегнато от Регламент за изпълнение № 412/2013.

30

Всъщност, както Комисията потвърждава в съдебното заседание, Portmeirion е вносител на разглеждания продукт, чиито препродажни цени на керамични съдове и прибори за сервиране или за кухня с произход от Китай не са били взети предвид при определянето на експортните цени или при изчисляването на антидъмпинговото мито, установено с Регламент за изпълнение № 412/2013. Не се споменава връзка на този вносител с износители. Не се установява и на Portmeirion да са му присъщи качества, които да го разграничават от всички останали лица.

31

Следователно, тъй като условията, свързани както с прякото, така и с личното засягане от посочения регламент, са кумулативни, не е необходимо да се проверява дали в настоящия случай Portmeirion е пряко засегнато от Регламент за изпълнение № 412/2013.

32

С оглед на всички изложени по-горе съображения, следва да се направи изводът, че не може да се приеме, без никакво съмнение, че за Portmeirion е била налице пречка да повдигне възражение за невалидността на Регламент за изпълнение № 412/2013 пред компетентната национална юрисдикция.

33

От това следва, че преюдициалният въпрос е допустим.

34

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Регламент за изпълнение № 412/2013 е невалиден, тъй като, от една страна, се основава на явна грешка в преценката, що се отнася до определянето на обхвата на разглеждания продукт, който съдържа, и от друга страна, не е достатъчно мотивиран съобразно изискването на член 296 ДФЕС.

35

Що се отнася, на първо място, до твърдяната явна грешка в преценката при определянето на обхвата на разглеждания продукт, следва да се посочи, че съгласно съображение 36 от Регламент за изпълнение № 412/2013 понятието „разглежданият продукт“ включва керамични съдове и прибори за сервиране или за кухня, с изключение на керамични ножове, керамични мелнички за подправки и техните керамични мелещи части, керамични белачки, керамични точила за ножове и кордиеритни керамични плочи за пица от видовете, използвани за печене на пица или хляб, с произход от Китай, понастоящем класирани в кодове по КН ex6911 10 00, ex6912 00 10, ex6912 00 30, ex6912 00 50 и ex6912 00 90.

36

Предвид изложеното от съображение 35 от този регламент е видно, че всички видове керамични съдове и прибори за сервиране или за кухня могат да се разглеждат като различни видове на един и същ продукт.

37

Portmeirion обаче поддържа, че посоченият регламент е приет въз основа на явна грешка в преценката относно това какъв е разглежданият продукт, доколкото различните продукти, върху които е наложено антидъмпинговото мито, не са сходни и еднородни, така че не могат да се считат за част от един-единствен продукт, поради което не може да се оправдае провеждането на едно разследване.

38

В това отношение следва да се отбележи, че понятието „разглежданият продукт“, използвано както в регламента за временните мерки, така и в Регламент за изпълнение № 412/2013, е конкретен израз на общото понятие „един продукт трябва да се счита за дъмпингов“ в член 1, параграф 2 от основния регламент (наричан по-нататък „разглежданият дъмпингов продукт“), тъй като Регламент за изпълнение № 412/2013 има за цел изпълнението на основния регламент във въпросната област.

39

Следователно съставните елементи на понятието „разглежданият дъмпингов продукт“ по смисъла на основния регламент задължително определят тези на „разглеждания продукт“ по смисъла на регламента за временните мерки и Регламент за изпълнение № 412/2013.

40

Основният регламент обаче не уточнява обхвата на понятието „разглежданият дъмпингов продукт“, а се ограничава да определи в член 1, параграф 4 понятието „сходен продукт“ като продукт, който е идентичен или притежава характеристики, максимално доближаващи се до тези на разглеждания дъмпингов продукт. Освен това от съображение 3 от основния регламент следва, че този регламент цели да въведе, доколкото е възможно, езика на Антидъмпинговото споразумение от 1994 г. в правото на Съюза.

41

При тези условия понятието „разглежданият дъмпингов продукт“ в основния регламент следва да се тълкува с оглед на това споразумение, и по-специално с член 2 от него. Тази разпоредба обаче също не уточнява обхвата на понятието „разглежданият дъмпингов продукт“, по-конкретно текстът ѝ не съдържа никакво обстоятелство, което да може да потвърди конкретно изискване за еднородност и сходство на съответните продукти.

42

Затова се налага изводът, че основният регламент с оглед на Антидъмпинговото споразумение от 1994 г. сам по себе си не изисква понятието „разглежданият дъмпингов продукт“ задължително да се отнася до продукт, който е изцяло еднороден и съставен от сходни продукти.

43

Освен това, както посочва генералният адвокат в точки 63—67 от заключението си, тълкуването на Антидъмпинговото споразумение от 1994 г. в предходната точка се подкрепя от тълкуването, прието от специализираните групи на СТО.

44

Предвид това следва да се вземе предвид и тълкуването, което основните търговски партньори на Съюза дават на подробните правила, съдържащи се в посоченото споразумение, както уточнява съображение 4 от основния регламент.

45

В това отношение, както посочва генералният адвокат в точка 60 от заключението си, някои от тези търговски партньори, като Канада, Кралство Норвегия и Китайската народна република, са твърдели, че „разглежданият дъмпингов продукт“ трябва да има еднороден характер и да бъде съставен от сходни продукти. Следователно условието за еднородност на разглеждания дъмпингов продукт не трябва да бъде изцяло изключено от тълкуването на основния регламент.

46

С оглед на изложеното по-горе следва да се провери дали в настоящия случай е налице явна грешка в преценката при определянето на обхвата на разглеждания продукт.

47

В това отношение следва да се припомни постановеното от Съда, че в областта на общата търговска политика, и най-вече в сферата на мерките за защита на търговията, институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка поради сложността на икономическите, политическите и правните положения, които трябва да разглеждат. Съдебният контрол на такава преценка трябва да се сведе до проверка за спазването на процесуалните норми, точното установяване на фактите, въз основа на които е направен оспорваният избор, и наличието на явна грешка в преценката на тези факти или на злоупотреба с власт (вж. решение Simon, Evers & Co., C‑21/13, EU:C:2014:2154, т. 29 и цитираната съдебна практика).

48

Макар да е вярно, че керамичните съдове и прибори за сервиране или за кухня, за които се отнася антидъмпинговото разследване, имат различия в стила, формата и качествата, следва да се отбележи, подобно на Комисията, че посочените продукти имат еднакви основни физически и технически характеристики, доколкото са керамични съдове и прибори, и са предназначени за контакт с храни. Следователно всички тези продукти не могат да се приемат за разнородни.

49

Освен това, както подчертават в съдебното заседание институциите на Съюза, те са разделили разглеждания дъмпингов продукт на подгрупи на сравними сделки и за всяка група са определили среднопретеглената нормална стойност и среднопретеглената експортна цена, така че са взети предвид различията в стила, формата и качествата.

50

На последно място, в преюдициалното запитване запитващата юрисдикция изразява известни съмнения относно последиците от определянето на обхвата на „разглеждания продукт“ за анализа на причинно-следствената връзка и вредата, тъй като според нея при различно определение би се стигнало до различни изводи. Пред Съда обаче не е представено нито едно конкретно доказателство по отношение на изводите, които по-специално биха могли да бъдат изведени въз основа на различно определяне на обхвата на разглеждания продукт, поради което не би могло да се приеме, че институциите на Съюза са допуснали явна грешка в преценката, основавайки анализа си на определяне на обхвата на разглеждания продукт, включващ керамичните съдове и прибори за сервиране или за кухня.

51

Следователно, приемайки в настоящия случай, че различните продукти, върху които е наложено антидъмпинговото мито, могат да представляват един и същ продукт, като последица от което е оправдано провеждането на едно разследване, институциите не са допуснали никаква явна грешка в преценката.

52

На второ място, следва да се провери дали Регламент за изпълнение № 412/2013 е невалиден, поради това че не е достатъчно мотивиран съобразно изискването на член 296 ДФЕС.

53

В това отношение съгласно постоянната практика на Съда изискваните с член 296 ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол (решение Banco Privado Português et Massa Insolvente do Banco Privado Português, C‑667/13, EU:C:2015:151, т. 44 и цитираната съдебна практика).

54

В настоящия случай според Portmeirion съответните институции не са идентифицирали и не са определили достатъчно ясно факторите, които са приели за релевантни при определянето на обхвата на разглеждания продукт.

55

Съображения 52 и 54—57 от регламента за временните мерки обаче посочват причините, поради които Комисията избира да включи различни продукти в определянето на обхвата на този продукт. Тези съображения са възпроизведени в съображение 35 от Регламент за изпълнение № 412/2013.

56

При тези обстоятелства Регламент за изпълнение № 412/2013, тълкуван във връзка с регламента за временните мерки, излага по ясен и недвусмислен начин съображенията на институцията, която е автор на акта. Освен това от отговора на първата част на въпроса следва, че Регламент за изпълнение № 412/2013 дава възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол.

57

Ето защо се налага изводът, че Регламент за изпълнение № 412/2013 е достатъчно мотивиран съобразно изискването на член 296 ДФЕС и следователно този регламент не може да се обяви за невалиден на това основание.

58

От всички гореизложени съображения следва, че при разглеждането на преюдициалния въпрос в неговата цялост не се установяват обстоятелства, които могат да засегнат валидността на Регламент за изпълнение № 412/2013.

59

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (девети състав) реши:

При разглеждането на преюдициалния въпрос не се установяват обстоятелства, които могат да засегнат валидността на Регламент за изпълнение (ЕС) № 412/2013 на Съвета от 13 май 2013 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на керамични съдове и прибори за сервиране или за кухня с произход от Китайската народна република.