—

за T‑Mobile Austria GmbH, от E. Lichtenberger, Rechtsanwalt,

—

за Telekom-Control-Kommission, от W. Feiel, Rechtsanwalt,

—

за Hutchison Drei Austria Holdings GmbH и Hutchison Drei Austria GmbH, от B. Burtscher, Rechtsanwalt,

—

за A1 Telekom Austria AG, от H. Kristoferitsch и S. Huber, Rechtsanwälte,

—

за австрийското правителство, от A. Posch, в качеството на представител,

—

за Европейската комисия, от G. Braun и L. Nicolae, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 4 и 9б от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) (ОВ L 108, стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 195), изменена с Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. (ОВ L 337, стр. 37, наричана по-нататък „Рамковата директива“), и на член 5, параграф 6 от Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги („Директива за разрешение“) (ОВ L 108, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 183), изменена с Директива 2009/140 (наричана по-нататък „Директивата за разрешение“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между T‑Mobile Austria GmbH (наричано по-нататък „T‑Mobile Austria“) и Telekom-Control-Kommission (Комисия за контрол на далекосъобщенията, наричана по-нататък „TCK“) по повод на отказа на последната да го допусне като страна в производството по издаване на разрешение за промяна в структурата на собствеността в резултат от придобиването на Orange Austria Telecommunication GmbH (наричано по-нататък „Orange“) от Hutchison 3G Austria GmbH, понастоящем Hutchison Drei Austria GmbH (наричано по-нататък „Hutchison Drei Austria“), и да му даде възможност да обжалва взетото в това производство решение на TCK.

3

Член 4 от Рамковата директива е озаглавен „Право на обжалване“ и параграф 1 от него гласи:

„Държавите членки гарантират наличието на ефективни механизми на национално равнище, чрез които всеки ползвател или предприятие, предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги, засегнато от решение на национален регулаторен орган [наричан по-нататък „НРО“], да има правото да обжалва решението пред апелативен орган, независим от страните по спора. Този орган, който може да бъде и съд, разполага с подходящ експертен потенциал, за да може ефективно да изпълнява функциите си. Държавите членки гарантират, че същността на спора е надлежно отчетена и действа ефективен механизъм за обжалване.

[…]“.

4

Член 8 от Рамковата директива е озаглавен „Цели на политиката и регулаторни принципи“ и параграф 2 от него гласи:

„[НРО] насърчават конкуренцията при доставката на електронни съобщителни мрежи, електронни съобщителни услуги и свързани съоръжения и услуги чрез, inter alia:

[…]

[…]

5

Член 9б от Рамковата директива е озаглавен „Прехвърляне или отдаване под наем на индивидуални права на ползване на радиочестоти“ и гласи:

„1.   Държавите членки гарантират възможност за предприятията за прехвърляне или отдаване под наем на други предприятия, в съответствие с условията, свързани с правата на ползване на радиочестоти, и в съответствие с националните процедури, на индивидуални права на ползване на радиочестоти в лентите, за които това е предвидено в мерките за прилагане, приети съгласно параграф 3.

В други ленти, държавите членки могат да предвидят също така прехвърляне или отдаване под наем от едни предприятия на други на индивидуални права на ползване на радиочестоти в съответствие с националните процедури.

[…]

2.   Държавите членки гарантират, че намерението на едно предприятие да прехвърли права на ползване на радиочестоти, както и действителното им прехвърляне, се съобщават в съответствие с националните процедури на компетентния национален орган, отговарящ за предоставянето на индивидуални права на ползване, и се оповестяват публично. […]

[…]“.

6

Член 5 от Директивата за разрешение е озаглавен „Права на ползване на радиочестоти и номера“ и параграфи 2 и 6 от него гласят:

„2.   […]

Без да засяга специфичните критерии и процедури, приети от държавите членки за предоставяне на доставчиците на услуги, свързани с радио- и телевизионно съдържание, на права на ползване на радиочестоти с оглед постигане на цели от общ интерес в съответствие с правото на Общността, такива права на ползване на радиочестоти и номера се предоставят чрез открити, обективни, прозрачни, недискриминационни и пропорционални процедури, а в случай на радиочестоти — в съответствие с разпоредбите на член 9 от [Рамковата директива]. Изключение от изискването за открити процедури би могло да се приложи в случаите, когато предоставянето на индивидуални права на ползване на радиочестоти на доставчици на услуги, свързани с радио- и телевизионно съдържание, е необходимо за постигане на цел от общ интерес, определена от държавите членки в съответствие с правото на Общността.

Когато предоставят права на ползване, държавите членки уточняват дали тези права могат да се прехвърлят от притежателя на правата и при какви условия. По отношение на радиочестотите, подобно предоставяне става в съответствие с членове 9 и 9б от [Рамковата директива].

[…]

6.   Компетентните национални органи гарантират, че радиочестотите се използват ефикасно и ефективно в съответствие с член 8, параграф 2 и член 9, параграф 2 от [Рамковата директива]. Те гарантират също така че конкуренцията не се нарушава от което и да е прехвърляне или натрупване на права на ползване на радиочестоти. За тези цели държавите членки може да вземат подходящи мерки като задължение за продажба или отдаване под наем на права на ползване на радиочестоти“.

7

Член 8 от Общия закон за административното производство (Allgemeines Verwaltungsverfahrensgesetz) гласи:

„Заинтересовани лица са лицата, които се ползват от дейността на органа или за които тя се отнася; те са страни, доколкото притежават право или правен интерес по отношение на предмета на тази дейност“.

8

Член 54 от Закона за далекосъобщенията от 2003 г. (Telekommunikationsgesetz 2003, BGBl. I, 70/2003, наричан по-нататък „TKG 2003“) е озаглавен „Разпределяне на честоти“ и параграф 1 от него гласи:

„Честотите се разпределят съгласно плана за ползване и разпределяне на радиочестотите, по обективни, прозрачни, недискриминационни и пропорционални критерии, чрез прозрачни и обективни процедури и неутрално спрямо различните технологии и услуги“.

9

Член 55 от TKG 2003 е озаглавен „Разпределяне на честоти от регулаторния орган“ и гласи:

„1)   [НРО] разпределя отпуснатите му честоти на кандидата, който отговаря на общите условия по параграф 2, второ предложение и гарантира най-ефективно използване на честотите. […]

2)   [НРО] разпределя честотите в съответствие с принципите за открита, справедлива и недискриминационна процедура и за икономическа ефективност. Планираното разпределяне се осъществява чрез публичен конкурс, когато:

[…]

[…]“.

10

Член 56 от TKG 2003 е озаглавен „Прехвърляне на честоти, промяна в структурата на собствеността“ и предвижда:

„1)   За прехвърлянето на разпределените от [НРО] права на ползване на радиочестоти се изисква предварително разрешение от този орган. [НРО] публикува заявленията за издаване на разрешения за прехвърляне на права на ползване на радиочестоти и решенията си по тях. Когато взема решение, във всеки отделен случай [НРО] извършва оценка на въздействието върху конкуренцията, включително в технически аспект. Разрешението може да се издава под допълнителни условия, ако това е необходимо, за да се предотвратят нарушения на конкуренцията. Разрешение не се издава, ако и при налагането на допълнителни условия съществува риск от нарушаване на конкуренцията.

1a)   Ако при прехвърлянето на права на ползване на радиочестоти се установи, че за да се избегнат неблагоприятни последици от техническо естество за конкуренцията, е необходима промяна на вида или обхвата на ползване на радиочестотите, промяната се извършва по реда на член 57.

2)   Съществени промени в структурата на собствеността на предприятията, на които са разпределени права на ползване на радиочестоти по реда на член 55, се допускат само с предварително разрешение на [НРО]. Параграф 1, трето до последно изречение се прилага съответно.

[…]“.

11

Член 57 от TKG 2003 е озаглавен „Промяна на разпределението на честотите“ и параграф 4 от него гласи:

„По искане на притежателя на правата [НРО] може (член 54, параграф 3) да промени определения начин на ползване на радиочестотите […]“.

12

От преписката, с която разполага Съдът, следва, че спорът в главното производство се води във връзка със сделката по придобиването на Orange, принадлежащо на Stubai SCA и на Orange Belgium SA, от Hutchison Drei Austria. A1 Telekom Austria AG (наричано по-нататък „A1 Telekom Austria“) участва в сделката като приобретател на някои права на ползване на радиочестоти, притежавани от новото дружество, образувано в резултат от придобиването.

13

На 7 май 2012 г. въпросната сделка между Hutchison Drei Austria и Orange, която съставлява концентрация по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия („Регламент за сливанията на ЕО“) (ОВ L 24, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 201), е нотифицирана на Европейската комисия.

14

На 23 май 2012 г. на основание член 56, параграф 2 от TKG 2003 Hutchison Drei Austria и Orange подават искане до TCK да разреши произтичащата от концентрацията промяна в структурата на собствеността.

15

На 9 юли 2012 г. A1 Telekom Austria, Hutchison Drei Austria и Orange подават заявление до TCK за издаване на разрешение за прехвърляне на определени радиочестоти съгласно член 56, параграф 1 от TKG 2003.

16

На 10 юли 2012 г. в хода на производството, започнало на 23 май 2012 г. по искането на Hutchison Drei Austria и Orange, T‑Mobile Austria представя становище пред TCK, в което излага някои възражения срещу придобиването на Orange от Hutchison Drei Austria и промяната в структурата на собствеността на тези дружества. То иска да им бъдат наложени задължения, за да се предотвратят евентуални нарушения на конкуренцията.

17

На 10 декември 2012 г. T‑Mobile Austria подава искане до TCK да го допусне като страна в това производство по смисъла на член 8 от Общия закон за административното производство. В това отношение то иска, от една страна, да бъде изслушано официално в това производство и да му се връчват писмените становища на заявителите, експертизите, протоколите от изслушванията и крайното решение и от друга страна, да има възможност да обжалва това решение.

18

С решение от 12 декември 2012 г. Комисията разрешава планираната концентрация на посочените предприятия с условието да спазват определени ангажименти. В това производство T‑Mobile Austria е допуснато да присъства на изслушването като трето заинтересовано лице и взема участие в консултациите с участниците на пазара по въпроса за ангажиментите на Hutchison Drei Austria.

19

На 13 декември 2012 г. TCK също разрешава поисканата от Hutchison Drei Austria и Orange промяна в структурата на собствеността, но с изискването в частност да се спазят условията, определени с решението на Комисията, и тези предприятия да прехвърлят част от своите права на ползване на радиочестоти на A1 Telekom Austria. Така TCK разрешава прехвърлянето на права на ползване на радиочестоти от Hutchison Drei Austria и Orange на A1 Telekom Austria. Освен това тя отхвърля искането на T‑Mobile Austria да бъде допуснато като страна в производството по издаване на разрешение за промяна на структурата на собствеността на Hutchison Drei Austria и Orange.

20

В решението, с което се произнася по това искане на T‑Mobile Austria, TCK приема, че нито националното право, нито правото на Съюза изискват в производствата за издаване на разрешения за подобна промяна да се допускат като страни предприятията, които предоставят електронни съобщителни мрежи или услуги и които се опасяват, че промяната в структурата на собствеността на конкурентни предприятия би накърнила икономическите им позиции.

21

T‑Mobile Austria обжалва това решение на TCK пред Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд). В мотивите на жалбата си то посочва, че в производствата по издаване на разрешение от НРО за промяна в структурата на собствеността на предприятия или за прехвърляне на права на ползване на радиочестоти конкурентите, които също имат права на ползване на радиочестоти, трябва да се смятат за засегнати лица по смисъла на член 4, параграф 1 от Рамковата директива. По този въпрос то се позовава на решение Tele2 Telecommunication (C‑426/05, EU:C:2008:103).

22

Запитващата юрисдикция иска да установи дали T‑Mobile Austria, притежател на права на ползване на радиочестоти, трябва да се смята за лице, което е засегнато по смисъла на член 4, параграф 1 от Рамковата директива от решението, прието в производство по издаване на разрешение за промяна в структурата на собствеността в резултат от сделка по сливане или придобиване между други предприятия, които предоставят електронни съобщителни мрежи или услуги. Тя посочва, че съгласно нейно решение от 26 март 2008 г., ако T‑Mobile Austria трябва да се смята за засегнато лице по смисъла на упоменатата разпоредба, то би трябвало да бъде допуснато като страна в посоченото производство по смисъла на член 8 от Общия закон за административното производство.

23

Запитващата юрисдикция отбелязва, че на пръв поглед с въпросното производство не се учредяват пряко права в полза на трети предприятия, чието правно положение остава непроменено, доколкото те могат и занапред да ползват по същия начин разпределените им вече радиочестоти. Въпреки това според нея не е изключено жалбоподателят като притежател на права на ползване на радиочестоти да се смята за засегнато лице по смисъла на член 4, параграф 1 от Рамковата директива.

24

Всъщност запитващата юрисдикция намира, че в производствата във връзка с промени в структурата на собствеността на предприятия, притежатели на права на ползване на радиочестоти, може да се окаже необходимо да бъдат взети подходящи допълнителни мерки с цел предотвратяване на евентуално нарушение на конкуренцията в резултат от разпределението на тези права, като в член 5, параграф 6, последно изречение от Директивата за разрешение изрично е посочена „продажба[та] […] на права на ползване на радиочестоти“. Именно такава хипотеза е налице в разглеждания случай, смята запитващата юрисдикция, тъй като поради опасенията, че придобиването на Orange от Hutchison Drei Austria може да доведе до нарушения на конкуренцията, TCK е сметнала за необходимо второто дружество да прехвърли част от правата си на ползване на радиочестоти на друго предприятие. Според запитващата юрисдикция обаче подобно задължение засяга не само правното положение на предприятието, притежател на прехвърляните права на ползване, и правното положение на приобретателя на тези права, но и правното положение на другите предприятия, които вече разполагат с права на ползване на радиочестоти, каквото е T‑Mobile Austria, и които са потенциални приобретатели или пък съответният им дял от радиочестотите се променя в резултат от сливането и от частичното прехвърляне на права на ползване на радиочестоти на друго предприятие, изискано с цел смекчаване на отрицателните последици от сливането за конкуренцията.

25

Запитващата юрисдикция добавя, че НРО извършва първото разпределяне на радиочестоти в производство, което е общо за всички кандидати, и че радиочестотите се разпределят при спазване на принципите за открита, справедлива и недискриминационна процедура, закрепени в член 5, параграф 2 от Директивата за разрешение. Затова всяко последващо прехвърляне на права на ползване на радиочестоти — било то по договор, или по разпореждане на НРО въз основа на член 5, параграф 6 от тази директива — с което би се променило първоначалното разпределение, би трябвало също да е съобразено с тези принципи.

26

При тези условия Verwaltungsgerichtshof спира производството и поставя на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 4 и член 9б от Рамковата директива и член 5, параграф 6 от Директивата за разрешение да се тълкуват в смисъл, че в националните процедури по член 5, параграф 6 от Директивата за разрешение признават на даден конкурент качеството на „засегнато“ лице по смисъла на член 4, параграф 1 от Рамковата директива?“.

27

С определение на председателя на Съда от 30 септември 2013 г. е отхвърлено искането на запитващата юрисдикция за разглеждане на настоящото преюдициално запитване по реда на бързото производство, предвидено в член 23а от Статута на Съда на Европейския съюз и в член 105 от Процедурния правилник на Съда.

28

С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 4, параграф 1 и член 9б от Рамковата директива и член 5, параграф 6 от Директивата за разрешение трябва да се тълкуват в смисъл, че предприятието, което притежава права на ползване на радиочестоти и е конкурент на страните в производство по издаване на разрешение за прехвърляне на права на ползване на радиочестоти по член 5, параграф 6, може да се окачестви като лице, засегнато от решението на НРО в това производство по смисъла на член 4, параграф 1 от Рамковата директива, и съответно да има право да участва в посоченото производство.

29

T‑Mobile Austria и Комисията твърдят, че отговорът на този въпрос следва да е утвърдителен. Обратно, Hutchison Drei Austria, Hutchison Drei Austria Holdings GmbH, A1 Telekom Austria и австрийското правителство поддържат, че отговорът следва да е отрицателен, като в частност сочат, че член 5, параграф 6 от Директивата за разрешение изобщо не учредява в полза на предприятията, които не са страни в производството за прехвърляне на права на ползване на радиочестоти по тази разпоредба, право да участват в това производство.

30

Член 4, параграф 1 от Рамковата директива гласи, че „държавите членки гарантират наличието на ефективни механизми на национално равнище, чрез които всеки ползвател или предприятие, предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги, засегнато от решение на [НРО], да има правото да обжалва решението пред апелативен орган, независим от страните по спора“.

31

Рамковата директива обаче не дефинира понятието за ползвател или предприятие, засегнат(о) от решението на НРО.

32

Съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба на правото на Съюза трябва да се взема предвид не само нейният текст, но и нейният контекст и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. в този смисъл решения Tele2 Telecommunication, EU:C:2008:103, т. 27 и The Number (UK) и Conduit Enterprises, C‑16/10, EU:C:2011:92, т. 28 и цитираната съдебна практика).

33

В това отношение следва да се напомни, че Съдът вече е постановил, че член 4 от Рамковата директива представлява израз на принципа за ефективна съдебна защита, по силата на който юрисдикциите на държавите членки са длъжни да осигурят съдебната защита на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза (вж. в този смисъл решение Tele2 Telecommunication, EU:C:2008:103, т. 30 и цитираната съдебна практика).

34

Следователно в хипотезата по член 4 от Рамковата директива държавите членки са длъжни да предвидят право на обжалване пред правораздавателен орган, за да защитят правата, които ползвателите и предприятията черпят от правния ред на Съюза. Оттук следва, че изискването за предоставяне на ефективна съдебна защита, което стои в основата на член 4 от Рамковата директива, трябва също така да се прилага за ползвателите и за предприятията, които могат да черпят права от правния ред на Съюза, и по-специално от директивите за електронните съобщения, и чиито права са накърнени от решение на НРО (решение Tele2 Telecommunication, EU:C:2008:103, т. 31 и 32).

35

С оглед на тези съображения Съдът постановява, във връзка с дело относно процедурата за анализ на пазара по член 16 от Рамковата директива, че конкурентните предприятия на предприятие със значителна сила на съответния пазар, доколкото са потенциални носители на правата, които съответстват на специфичните регулаторни задължения, наложени от НРО на това предприятие със значителна пазарна сила, могат да се разглеждат като засегнати по смисъла на член 4, параграф 1 от Рамковата директива от решенията на този орган за изменение или за отмяна на тези задължения (вж. в този смисъл решение Tele2 Telecommunication, EU:C:2008:103, т. 36).

36

Освен това Съдът отбелязва, че тъй като в съответствие с член 8, параграф 2 от Рамковата директива НРО трябва да насърчават конкуренцията при доставката на електронни съобщителни мрежи, електронни съобщителни услуги и свързани съоръжения и услуги по-специално чрез гарантиране, че няма да се допуска нарушаване или ограничаване на конкуренцията в сектора на електронните съобщения, стриктното тълкуване на член 4, параграф 1 от Рамковата директива — според което тази разпоредба не предоставяла право на обжалване на други лица, освен на адресатите на решенията на НРО — трудно би било съвместимо с общите цели и регулаторните принципи, които произтичат за НРО от член 8 от тази директива, и особено с целта за насърчаване на конкуренцията (вж. в този смисъл решение Tele2 Telecommunication, EU:C:2008:103, т. 37 и 38).

37

Както отбелязва генералният адвокат в точка 74 от заключението си, член 4, параграф 1 от Рамковата директива се отнася в частност до всяко предприятие, предоставящо електронни съобщителни мрежи или услуги. Следователно трябва да се приеме, че тази разпоредба се отнася както до адресата на съответното решение, така и до другите предприятия, които предоставят електронни съобщителни мрежи или услуги и които могат да са конкуренти на адресата, доколкото въпросното решение може да се отрази на пазарното им положение.

38

Следва също така да се отбележи, че член 8, параграф 2 от Рамковата директива възлага на държавите членки задължението да гарантират, че НРО предприемат всички разумни мерки, насочени към насърчаване на конкуренцията при доставката на електронни съобщителни услуги, като гарантират, че няма да се допуска нарушаване или ограничаване на конкуренцията в сектора на електронните съобщения, и като отстраняват останалите препятствия пред предоставянето на посочените услуги (вж. в този смисъл решения Centro Europa 7, C‑380/05, EU:C:2008:59, т. 81 и Комисия/Полша, C‑227/07, EU:C:2008:620, т. 62 и 63).

39

Ето защо следва да се приеме, че предприятие като T‑Mobile Austria може да се разглежда като засегнато по смисъла на член 4, параграф 1 от Рамковата директива от всяко решение на НРО в производствата, предвидени в директивите за електронните съобщения, при условие че това предприятие, предоставящо електронни съобщителни мрежи или услуги, е конкурент на предприятието или предприятията — адресат(и) на решението на НРО, че НРО се произнася в производство, предназначено да осигури защита на конкуренцията, и че съответното решение би могло да се отрази на пазарното положение на първото предприятие.

40

В случая въпросът на запитващата юрисдикция се отнася до правата на конкурент в производство по издаване на разрешение за промяна на структурата на собствеността на конкурентни предприятия, в резултат от което участващите предприятия прехвърлят свои радиочестоти и съответно се стига до промяна в разпределението на радиочестотния ресурс между предприятията с дейност на пазара. Безспорно е, че става дума за производство, водено пред TCK на основание член 56, параграф 2 от TKG 2003, който транспонира в австрийското право член 5, параграф 6 от Директивата за разрешение, уреждащ прехвърлянето на права на ползване на радиочестоти.

41

Ето защо следва да се определи дали решенията, вземани от НРО въз основа на член 5, параграф 6 от Директивата за разрешение, са предназначени да осигурят защита на конкуренцията и дали тези решения биха могли да се отразят на пазарното положение на предприятията, които предоставят електронни съобщителни мрежи или услуги и са конкуренти на адресата или адресатите на тези решения.

42

Що се отнася до производствата относно прехвърляне на права на ползване на радиочестоти, член 9б, параграф 1 от Рамковата директива задължава държавите членки да гарантират възможност за предприятията да прехвърлят индивидуалните си права на ползване на радиочестоти на други предприятия в съответствие с условията, свързани с правата на ползване на радиочестоти, и в съответствие с националните процедури.

43

Съгласно член 5, параграф 2, втора алинея от Директивата за разрешение при първото разпределяне на правата на ползване на радиочестоти държавите членки трябва да се уверят, че тези права се предоставят чрез открити, обективни, прозрачни, недискриминационни и пропорционални процедури и в съответствие с разпоредбите на член 9 от Рамковата директива.

44

Освен това член 5, параграф 6 от Директивата за разрешение задължава НРО в частност да гарантират, че конкуренцията няма да бъде нарушена в резултат от прехвърляне или натрупване на права на ползване на радиочестоти.

45

По-конкретно, както бе припомнено в точка 38 от настоящото решение, член 8, параграф 2 от Рамковата директива възлага на държавите членки задължението да гарантират, че НРО предприемат всички разумни мерки, насочени към насърчаване на конкуренцията при доставката на електронни съобщителни услуги, като гарантират, че няма да се допуска нарушаване или ограничаване на конкуренцията в сектора на електронните съобщения, и като отстраняват останалите препятствия пред предоставянето на посочените услуги.

46

Оттук следва, че производството за прехвърляне на права на ползване на радиочестоти, уредено в частност в член 5, параграф 6 от Директивата за разрешение, а следователно и производството пред TCK, във връзка с което се води спорът в главното производство, са предназначени да осигурят защита на конкуренцията.

47

Освен това, както следва от акта за преюдициално запитване, жалбоподателят в главното производство, а именно T‑Mobile Austria, е пряк конкурент на страните по сделката за прехвърляне на честоти, а именно Orange, Hutchison Drei Austria и A1 Telekom Austria, на пазара на електронните съобщителни услуги. Следователно то трябва да се смята за засегнато от решения на НРО като разглежданото в главното производство, при положение че прехвърлянето на правата на ползване на радиочестоти от Orange и Hutchison Drei Austria на A1 Telekom Austria променя съответните дялове на тези предприятия в разпределяния радиочестотен ресурс и следователно се отразява на положението на T‑Mobile Austria на посочения пазар.

48

Предвид всички изложени съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 4, параграф 1 и член 9б от Рамковата директива и член 5, параграф 6 от Директивата за разрешение трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство съответното предприятие може да се окачестви като засегнато лице по смисъла на член 4, параграф 1 от Рамковата директива, при положение че това предприятие, предоставящо електронни съобщителни мрежи или услуги, е конкурент на предприятието или предприятията — страни в производство по издаване на разрешение за прехвърляне на права на ползване на радиочестоти по член 5, параграф 6 и адресати на решението на НРО, и това решение би могло да се отрази на пазарното положение на първото предприятие.

49

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Член 4, параграф 1 и член 9б от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива), изменена с Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г., както и член 5, параграф 6 от Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги („Директива за разрешение“), изменена с Директива 2009/140, трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство съответното предприятие може да се окачестви като засегнато лице по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2002/21, изменена с Директива 2009/140, при положение че това предприятие, предоставящо електронни съобщителни мрежи или услуги, е конкурент на предприятието или предприятията — страни в производство по издаване на разрешение за прехвърляне на права на ползване на радиочестоти по член 5, параграф 6 и адресати на решението на националния регулаторен орган, и това решение би могло да се отрази на пазарното положение на първото предприятие.