—

за австрийското правителство, от C. Pesendorfer, в качеството на представител,

—

за Европейската комисия, от B.‑R. Killmann и D. Martin, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), както и на член 2, параграф 1 и параграф 2, буква а) и член 6, параграфи 1 и 2 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Felber и Bundesministerin für Unterricht, Kunst und Kultur (федералният министър на образованието, изкуството и културата, наричана по-нататък „Bundesministerin“) поради отказа на Bundesministerin да зачете периоди на обучение, които предхождат постъпването на служба на г‑н Felber, при изчисляването на неговите пенсионни права.

3

Съгласно член 1 от Директива 2000/78 същата има за цел „да регламентира основната рамка за борба с дискриминацията, основана на религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация по отношение на заетостта и упражняването на занятие, с оглед прилагането в държавите членки на принципа за равно третиране“.

4

Член 2 от тази директива предвижда:

„1.   За целите на настоящата директива, „принципът за равно третиране“ означава, че няма да има пряка или непряка дискриминация въз основа на който и да е от признаците, посочени в член 1.

2.   За целите на параграф 1:

[…]“.

5

Член 3 от споменатата директива, озаглавен „Приложно поле“, предвижда в параграфи 1 и 3:

„1.   В границите на сферите на компетентност, поверени на Общността, настоящата директива се прилага към всички лица от публичния и частния сектор, включително публични органи, във връзка с:

[…]

[…]

3.   Настоящата директива не се прилага към каквито и да било видове плащания, правени по държавни схеми и други подобни, включително държавно социално осигуряване и социална закрила“.

6

Съгласно член 6 от същата директива:

„1.   Независимо от член 2, параграф 2, държавите членки могат да регламентират, че разлики в третирането на основание възраст не представлява дискриминация, ако в контекста на национално право, те са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение и, ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими.

Такива разлики в третирането могат да включват освен другото:

[…]

2.   Независимо от член 2 параграф 2, държавите членки могат да регламентират[, че] фиксирането на възраст за достъп до социално-осигурителни схеми, право на пенсия или обезщетение за инвалидност, включително определянето в съответствие с тези схеми на различна възраст за работници или служители или групи или категории и използването в контекст на такива схеми на критерий за възраст при статистическите изчисления, не представляват дискриминация на основание възраст, като се гарантира, че това не води до дискриминация на основание пол“.

7

Член 7 от Директива 2000/78, озаглавен „Позитивно действие“, предвижда в параграф 1:

„С оглед гарантиране на пълно равенство на практика, принципът за равно третиране няма да попречи на всяка държава членка да прилага или приема специфични мерки за предотвратяване или компенсиране на неравностойното положение, свързани с някое от основанията, посочени в член 1“.

8

Съгласно членове 53, 54 и 56 от федералния закон за пенсионните права на федералните държавни служители, на преживелите ги лица и на членовете на техните семейства (Закон за пенсиите от 1965 г.) (Bundesgesetz über die Pensionsansprüche der Bundesbeamten, ihrer Hinterbliebenen und Angehörigen (Pensionsgesetz 1965) от 18 ноември 1965 г. (BGBl., 340/1965, наричан по-нататък „PG 1965“), в редакцията им към момента на настъпване на фактите по спора в главното производство:

„Предходен стаж за пенсиониране, който трябва да бъде зачетен при изчисляването на точките за пенсиониране

Член 53

(1)   За предходен стаж за пенсиониране се считат периодите, изброени в параграфи 2—4, доколкото предхождат деня, от който започва да тече периодът на държавна служба, който може да бъде зачетен за целите на пенсионирането. Тези периоди се определят чрез зачитане.

(2)   Зачитат се следните периоди:

[…]

[…]

Изключване на зачитането и отказ

Член 54

[…]

(2)   Не се зачита следният предходен стаж за пенсиониране:

[…]

Специална вноска

Член 56

(1)   Държавният служител е длъжен да плати специална вноска, доколкото за зачетения трудов стаж федералната държава не е получила т.нар. паричен трансфер в съответствие с разпоредбите в областта на социалното осигуряване […]“.

9

Г‑н Felber, роден през 1956 г., работи като учител и е държавен служител, нает от Bund (федералната държава) от 1991 г.

10

За целите на изчисляването на пенсионните му права стажът за пенсиониране за периода преди да постъпи на служба в администрацията, който може да бъде зачетен, е определен с решение от 1992 г. За целите на изчисляването на пенсионните права на г‑н Felber са зачетени само периодите на обучение и на професионална дейност след навършване на 18-годишна възраст. Следователно периодът на обучение, преминато от него преди 18-годишна възраст — в настоящия случай три учебни години — не е зачетен. Позовавайки се на решение Hütter (C‑88/08, EU:C:2009:381), г‑н Felber моли този период да бъде зачетен или да може да бъде откупен чрез плащането на специална вноска.

11

С решение от 25 ноември 2010 г. Landesschulrat für Salzburg (Съвет за училищата на провинция Залцбург) отхвърля молбата му, по съображение че член 54, параграф 2, буква a) от PG 1965 не допуска зачитането на периодите на обучение отпреди навършване на 18-годишна възраст по отношение на държавни служители като г‑н Felber, спрямо които се прилага член 88, параграф 1 от PG 1965, защото са наети на работа преди 1 май 1995 г. Г‑н Felber обжалва това решение на Landesschulrat für Salzburg пред Bundesministerin, но последната отхвърля жалбата му с решение от 1 декември 2011 г.

12

Тогава г‑н Felber обжалва това решение пред Verfassungsgerichtshof (Конституционният съд), който с решение от 5 март 2012 г. приема, че компетентен е не той, а запитващата юрисдикция. Verfassungsgerichtshof обаче приема за съвместим с конституционния принцип на равно третиране факта, че правилата, приложими за признаването на периоди на обучение отпреди постъпването на служба при изчисляването на размера на пенсиите, се отклоняват от приложимите за признаването на тези периоди с оглед на определянето на размера на възнаграждението на държавните служители.

13

Според запитващата юрисдикция решение Hütter (EU:C:2009:381) налага да се извърши ново, недискриминационно изчисляване на периодите на професионална дейност и на периодите на обучение на съответния служител отпреди навършване на 18-годишна възраст. Ето защо тя се пита дали това ново, недискриминационно тълкуване трябва да бъде направено не само за правото на заплащане, но и за пенсионните права.

14

При тези обстоятелства Verwaltungsgerichtshof решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

15

С въпросите си запитващата юрисдикция иска от Съда да тълкува принципа на недопускане на дискриминация въз основа на възраст, залегнал в член 21 от Хартата и конкретизиран в Директива 2000/78.

16

Както следва от практиката на Съда, когато приемат мерки, попадащи в приложното поле на Директива 2000/78, която конкретизира принципа за недопускане на дискриминация въз основа на възраст в областта на заетостта и професиите, държавите членки трябва да действат съобразно тази директива (вж. в този смисъл решения Prigge и др., C‑447/09, EU:C:2011:573, т. 48 и Tyrolean Airways Tiroler Luftfahrt, C‑132/11, EU:C:2012:329, т. 22).

17

При това положение въпросите, поставени в рамките на спора по главното производство със страни физическо лице и националната администрация, следва да се разгледат в светлината само на Директива 2000/78.

18

С първия и третия си въпрос, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 2, параграф 1 и параграф 2, буква а) и член 6, параграфи 1 и 2 от Директива 2000/78 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която зачитането на периоди на обучение на държавен служител отпреди навършване на 18-годишна възраст, с оглед на предоставянето на право на пенсия и изчисляването на размера на пенсията му, е изключено, докато тези периоди се зачитат, когато са след навършване на тази възраст.

19

На първо място е необходимо да се провери дали разглежданата в главното производство национална правна уредба попада в приложното поле на Директива 2000/78. В това отношение от член 3, параграф 1, букви а) и в) от същата директива следва, че тя се прилага, в рамките на предоставената на Европейския съюз компетентност, „към всички лица от публичния и частния сектор, включително публични органи“, във връзка, от една страна, с „условията за достъп до заетост […], включително критериите за подбор и условия за наемане на работа, в който и да е клон на дейност на всички нива на професионалната йерархия“, а от друга страна, с „условия[та] за наемане и условия[та] на труд, включително условията за уволнение и заплащане“.

20

Следователно в светлината на член 3, параграф 1, буква в) и параграф 3 във връзка със съображение 13 от Директива 2000/78 трябва да се приеме, че нейното приложно поле не обхваща схемите за социално осигуряване и социална закрила, придобивките по които не се приравняват на заплащане по смисъла на този термин за целите на член 157, параграф 2 ДФЕС (вж. в този смисъл решения HK Danmark, C‑476/11, EU:C:2013:590, т. 25 и Dansk Jurist- og Økonomforbund, C‑546/11, EU:C:2013:603, т. 25).

21

Под понятието „заплащане“ по смисъла на член 157, параграф 2 ДФЕС се разбират всички настоящи и бъдещи придобивки в пари или в натура, при положение че същите са предоставени, включително непряко, от работодателя на работника за неговия труд (решения HK Danmark, EU:C:2013:590, т. 26 и Dansk Jurist- og Økonomforbund, EU:C:2013:603, т. 26).

22

Предмет на случая по главното производство е незачитането, за целите на изчисляването на точките за пенсиониране, на периоди на обучение на г‑н Felber отпреди навършване на 18-годишна възраст, които предхождат постъпването му на държавна служба.

23

Видно от акта за преюдициално запитване, размерът на пенсията зависи от периодите на служба и от предхождащия ги стаж за пенсиониране, както и от заплащането, което е получавал държавният служител. Пенсията представлява бъдещо парично плащане на работодателя към служителите му като пряка последица от трудовото им правоотношение. Всъщност националното право разглежда тази пенсия като заплащане, което продължава да бъде превеждано в рамките на служебно правоотношение, продължаващо след пенсионирането на държавния служител. Следователно посочената пенсия представлява заплащане по смисъла на член 157, параграф 2 ДФЕС.

24

От предходното следва, че като не зачита — за целите на изчисляването на такава пенсия — периодите на обучение отпреди навършване на 18-годишна възраст на част от държавните служители, член 54, параграф 2, буква а) от PG 1965 засяга условията за заплащане на тези служители по смисъла на член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2000/78. Ето защо последната се прилага към случаи като разглеждания по главното производство.

25

На второ място, колкото до въпроса дали разглежданата по главното производство национална правна уредба съдържа разлика в третирането на основание възраст, що се отнася до заетостта и упражняването на занятие, следва да се констатира, че съгласно член 2, параграф 1 от Директива 2000/78 „принципът на равно третиране“ трябва да се разбира като липса на пряка или непряка дискриминация въз основа на който и да е от признаците, посочени в член 1 от нея, сред които е възрастта. Член 2, параграф 2, буква а) от нея уточнява, че за целите на прилагането на параграф 1 от този член проява на пряка дискриминация има, когато едно лице е, било е, или би било третирано по-неблагоприятно от друго в сравнима ситуация въз основа на един от признаците, упоменати в член 1 от цитираната директива.

26

Съгласно член 53, параграф 2, буква h) от PG 1965 трябва да се зачита периодът на обучение на държавния служител в долен или горен курс на средно училище, в академия или в сходно учебно заведение, стига да не е надхвърлена минималната продължителност на обучението. Член 54, параграф 2, буква а) от PG 1965 обаче свежда това зачитане до периодите, завършени след като държавният служител е навършил 18-годишна възраст.

27

Както отбелязва запитващата юрисдикция, национална правна уредба като разглежданата в главното производство облагоприятства лицата, които започват или завършват такова обучение след навършване на 18-годишна възраст, понеже само на тях ще бъдат зачетени периодите на обучение в долен или горен курс на средно училище отпреди да постъпят на държавна служба. Такава правна уредба въвежда разлика в третирането на лицата в зависимост от възрастта, на която са завършили училищното си образование. Този критерий може да доведе до разлика в третирането на две лица, които са следвали едно и също образование, и то само в зависимост от съответната им възраст. Следователно подобна разпоредба въвежда разлика в третирането, основана пряко на критерия за възраст по смисъла на член 2, параграф 1 и параграф 2, буква а) от Директива 2000/78 (вж. по аналогия решение Hütter, EU:C:2009:381, т. 38).

28

На трето място следва да се провери дали тази разлика в третирането все пак не би могла да бъде обоснована съгласно член 6, параграф 1 от Директива 2000/78.

29

Съгласно първа алинея от последната разпоредба държавите членки могат да предвидят, че разликата в третирането на основание възраст не представлява дискриминация, ако в контекста на националното право тя е обективно и обосновано оправдана от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение, и ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими.

30

Първо, що се отнася до въпроса дали целта, преследвана от разглежданата по главното производство национална правна уредба, е законосъобразна, Съдът нееднократно е постановявал, че държавите членки разполагат с широка свобода на преценката не само при избора по-специално на конкретна цел в областта на социалната политика и политиката по заетостта, но и при определянето на мерките, които могат да я осъществят (решение Specht и др., C‑501/12—C‑506/12, C‑540/12 и C‑541/12, EU:C:2014:2005, т. 46 и цитираната съдебна практика).

31

В това отношение от представената на Съда преписка следва, че зачитането на периоди, които предхождат постъпването на държавния служител на служба и са завършени от него извън служебното правоотношение, е дерогираща норма, въведена за да не бъдат поставени в неблагоприятно положение, от гледна точка на придобиването на пенсионни права, държавните служители, които, преди да постъпят на държавна служба, са завършили по-високо образование от тези, за назначаването на които няма никакво изискване за специално образование и които следователно са можели да постъпят на държавна служба още на 18-годишна възраст. Следователно правилата на пенсионната схема за държавните служители са замислени така, че общото прослужено време, релевантно за целите на изчисляването на размера на пенсията, да започва още от минимално изискуемата възраст за постъпване на държавна служба. Целта на разглежданата по главното производство национална правна уредба е да се уеднакви началният момент на внасяне на вноските по пенсионната схема и следователно да се запази възрастта за пенсиониране. В този смисъл изключването на зачитането на периодите на училищно образование отпреди навършване на 18-годишна възраст е оправдано от факта, че през тези периоди заинтересованото лице по принцип не извършва никаква дейност срещу заплащане, която да води до внасяне на вноски по пенсионната схема.

32

Доколкото преследването на подобна цел позволява да се осигури спазването на принципа на равно третиране за всички лица в дадена област и е свързано със съществен елемент от тяхното трудово правоотношение, какъвто е моментът на излизане в пенсия, то тази цел представлява законосъобразна цел на политиката на заетост (вж. по аналогия решение Комисия/Унгария, C‑286/12, EU:C:2012:687, т. 61).

33

Второ, необходимо е да се провери дали, предвид формулировката на член 6, параграф 1 от Директива 2000/78, в рамките на признатата на държавите членки широка свобода на преценката, припомнена в точка 30 от настоящото решение, използваните за постигане на тази цел средства са подходящи и необходими.

34

От една страна, колкото до въпроса дали член 54, параграф 2, буква а) от PG 1965 е подходящ, от представената на Съда преписка личи, че определената минимална възраст за назначаване на държавна служба е 18 години и че следователно държавният служител може да бъде включен в пенсионната схема на държавните служители и да внася съответните вноски едва при навършването на тази възраст.

35

Следователно предвиденото в тази разпоредба изключване на зачитането на периодите на училищно образование отпреди навършване на 18-годишна възраст може да постигне законосъобразната цел да се следва политика на заетост, която дава възможност на всички включени в пенсионната схема на държавните служители лица да започнат да внасят вноски на една и съща възраст, да придобият правото да получават пълна пенсия и така да се гарантира равно третиране на държавните служители.

36

От друга страна, колкото до въпроса дали националната правна уредба, разглеждана по главното производство, не надхвърля необходимото за постигане на преследваната от нея цел, следва да се напомни, че предмет на молбата в основата на спора по главното производство е зачитането не на периоди на заетост, по подобие на делото, по което е постановено решение Hütter (EU:C:2009:381), а само на учебни периоди в долен или горен курс на средно училище.

37

В това отношение разглежданата по главното производство национална правна уредба се оказва съгласувана с обосновката, изложена от запитващата юрисдикция, а именно при изчисляването на пенсията да се изключат периодите, през които заинтересованото лице не внася вноски по пенсионната схема.

38

Всъщност, от една страна, периоди на училищно образование като разглежданите не водят до внасяне на такива вноски. От друга страна, що се отнася до периодите на обучение на държавния служител след навършване на 18-годишна възраст, от акта за преюдициално запитване личи, че те се считат за периоди, приравними на годините на служба, и че следователно могат да бъдат зачетени при изчисляването на точките за пенсиониране само ако е изпълнено условието по член 56 от PG 1965 да се плати специална вноска, която съответства на липсващите вноски. От представената на Съда преписка следва, че тази специална вноска съответства на невнесените от заинтересованото лице през посочените години на обучение задължителни вноски по пенсионната схема. Така споменатата специална вноска изпълнява компенсираща функция.

39

При това положение с оглед на широката свобода на преценка, призната на държавите членки не само при избора на конкретна цел в областта на социалната политика и политиката по заетостта, но и при определянето на мерките, които могат да я осъществят, мярка като предвидената в член 54, параграф 2, буква а) от PG 1965 е подходяща за постигането на целите, визирани в точки 31 и 32 от настоящото решение, и не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

40

Ето защо на първия и третия въпрос следва да се отговори, че член 2, параграф 1 и параграф 2, буква а) и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата по главното производство, съгласно която зачитането на периоди на обучение на държавен служител отпреди навършване на 18-годишна възраст, с оглед на предоставянето на право на пенсия и изчисляването на размера на пенсията му, е изключено, доколкото, от една страна, тази уредба е обективно и обосновано оправдана от законосъобразна цел, свързана с политиката по заетостта и пазара на труда, и от друга страна, представлява необходимо и подходящо средство за постигането на тази цел.

41

С оглед на отговора, даден на първия и третия въпрос, не се налага да се отговаря на втория въпрос.

42

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

Член 2, параграф 1 и параграф 2, буква а) и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата по главното производство, съгласно която зачитането на периоди на обучение на държавен служител отпреди навършване на 18-годишна възраст, с оглед на предоставянето на право на пенсия и изчисляването на размера на пенсията му, е изключено, доколкото, от една страна, тази уредба е обективно и обосновано оправдана от законосъобразна цел, свързана с политиката по заетостта и пазара на труда, и от друга страна, представлява необходимо и подходящо средство за постигането на тази цел.