1

С жалбата си MEGA Brands International, Luxembourg, Zweigniederlassung Zug, иска отмяната на решението на Общия съд на Европейския съюз по дело Mega Brands/СХВП — Diset (MAGNEXT) (T‑604/11 и T‑292/12, EU:T:2014:56, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“) в частта, в която Общият съд е отхвърлил жалбата му за отмяна на решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 24 април 2012 г. (преписка R 1722/2011‑4) относно производство по възражение между Diset SA (наричано по-нататък „Diset“) и жалбоподателя.

2

Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146) е отменен и заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стp. 1), влязъл в сила на 13 април 2009 г.

3

Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, който съответства на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, предвижда:

„При възражение на притежателя на по-ранна марка се отказва регистрация на заявената марка:

[…]

4

Член 8, параграф 2, буква а) от Регламент № 207/2009, който съответства на член 8, параграф 2, буква а) от Регламент № 40/94, гласи:

„За целите на параграф 1 „по-ранни марки“ означават:

[…]“.

5

На 21 януари 2008 г. жалбоподателят подава в СХВП заявка за регистрация като марка на Общността на възпроизведения по-долу фигуративен знак:

6

Стоките, за които се иска регистрацията, спадат към клас 28 съгласно Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., ревизирана и допълнена, и отговарят на следното описание: „Игри и играчки, по-специално игри за конструиране от множество части, техни елементи, принадлежности и съставни части“.

7

На 29 март 2010 г. жалбоподателят подава в СХВП втора заявка за регистрация на знак като марка на Общността, отнасяща се до възпроизведения по-долу словен знак:

8

Регистрацията е заявена за същите стоки като изброените в точка 6 от настоящото решение.

9

На 5 септември 2008 г. и 17 юни 2010 г. Diset подава две възражения съответно по член 42 от Регламент № 40/94 и член 41 от Регламент № 207/2009 срещу регистрацията на въпросните марки за посочените в същата точка 6 стоки. Възраженията се основават по-специално на по-ранната испанска словна марка „MAGNET 4“, заявена на 10 юли 2003 г. и регистрирана на 9 декември 2003 г. за стоки от клас 28 по смисъла на Ницската спогодба, съответстващи на следното описание: „Игри и играчки, спортни и гимнастически изделия, невключени в други класове, украшения за коледни елхи“.

10

В подкрепа на възраженията са изложени мотивите, посочени съответно в член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 и в идентичната разпоредба от Регламент № 207/2009. Същите възражения се основават на всички стоки, обхванати от по-ранната марка, и са насочени срещу всички стоки, за които е заявена регистрацията на съответните марки.

11

С решения от 19 юли 2010 г. и 21 юни 2011 г. отделът по споровете към СХВП уважава възраженията, подадени от Diset.

12

С решения от 27 септември 2011 г. и 24 април 2012 г. четвърти апелативен състав на СХВП отхвърля жалбите, подадени от жалбоподателя срещу решенията на отдела по споровете.

13

Жалбоподателят подава две жалби в секретариата на Общия съд съответно на 28 ноември 2011 г. (дело T‑604/11) и 3 юли 2012 г. (дело T‑292/12) за отмяна на отхвърлителните решения на апелативния състав на СХВП.

14

В подкрепа на всяка от жалбите си жалбоподателят изтъква едно-единствено основание, изведено от нарушение съответно на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 и на идентичната разпоредба от Регламент № 207/2009.

15

След като съединява делата за целите на съдебното решение, в точка 19 от обжалваното съдебно решение Общият съд установява преди всичко че жалбоподателят не е оспорил нито изводите на апелативния състав относно определението за съответните потребители, за които е прието, че представляват средните испаноговорещи потребители, които в разумни граници са наблюдателни и съобразителни, нито изводите относно частичната идентичност на стоките, обхванати от конфликтните марки.

16

По-нататък Общият съд разглежда сходството между конфликтните знаци във визуално, фонетично и концептуално отношение, чиято преценка от апелативния състав е оспорена от жалбоподателя.

17

На първо място, що се отнася до визуалното и фонетичното сходство между конфликтните знаци, Общият съд приема следното:

18

На второ място, що се отнася до сравняването на конфликтните знаци от концептуална гледна точка, в точка 26 от обжалваното съдебно решение Общият съд се е произнесъл, че преценката на апелативния състав, според която вследствие на наличието на прилагателното „magnético“ в испанския език, което обичайно е използвано от съответните потребители за обозначаване на изделие с магнитни свойства, тези потребители свързват по-ранната марка с предмети, имащи такива свойства. В този контекст Общият съд е приел за правилен извода на апелативния състав, че липсва концептуално сходство между, от една страна, фигуративната марка и словната марка, за които е заявена регистрация, и от друга страна, по-ранната марка.

19

По тези съображения Общият съд е приел в точка 29 от обжалваното съдебно решение, че по-ранната марка има много ниска степен на сходство със заявената фигуративна марка и средна степен на сходство със заявената словна марка.

20

Накрая Общият съд е разгледал доводите, с които жалбоподателят оспорва твърдението, че по-ранната марка има средна степен на отличителност.

21

В това отношение, след като напомня, че съответните потребители свързват по-ранната марка с предмети, имащи магнитни свойства, Общият съд отбелязва в точка 32 от обжалваното съдебно решение, че жалбоподателят е представил пред СХВП поредица от доказателства, че изтъкването на магнитните свойства на игрите и играчките е обичайна практика на операторите, упражняващи дейност в съответния сектор. При тези обстоятелства Общият съд се е произнесъл в точка 33 от посоченото решение, че съдържащото се в по-ранната марка „MAGNET 4“ послание може да се свързва в съзнанието на потребителите с характеристиките на стоките, за които тя е регистрирана и които са идентични с обхванатите от заявените фигуративна и словна марка. От това Общият съд заключава, че по-ранната марка има не средна, а само ниска степен на отличителност.

22

Предвид всички тези съображения Общият съд приема в точка 34 от обжалваното съдебно решение, че апелативният състав е допуснал грешка при преценката, като е сметнал, че е налице вероятност от объркване между заявената фигуративна марка и по-ранната марка.

23

В замяна на това в точка 35 от същото съдебно решение Общият съд се е произнесъл, че тъй като сходството между заявената словна марка и по-ранната марка е по-ясно изразено, следва да се потвърди изводът на апелативния състав, че трябва да се признае наличието на вероятност от объркване между тези марки, като се има предвид идентичността на обхванатите от тях стоки, въпреки ниската степен на отличителност на по-ранната марка.

24

Ето защо по дело T‑604/11 Общият съд е отменил решението на четвърти апелативен състав на СХВП относно фигуративната марка и същевременно е отхвърлил по дело T‑292/12 искането за отмяна на решението на същия апелативен състав относно словната марка „MAGNEXT“.

25

Жалбоподателят иска от Съда:

26

СХВП иска от Съда:

27

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят се позовава на нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 и на липса на мотиви на обжалваното съдебно решение.

28

Това основание се състои от четири части.

29

Жалбоподателят поддържа, че при преценката си за вероятността от объркване Общият съд е изопачил фактите и е нарушил установените в съдебната практика принципи, от една страна, като е квалифицирал като доминиращ елемента „MAGNET 4“, макар да е приел, че този елемент е описателен, и от друга страна, като не е взел предвид цифрата „4“, съдържаща се в тази марка.

30

СХВП смята тези доводи за недопустими или, при условията на евентуалност, за явно неоснователни.

31

Както правилно отбелязва Общият съд в точка 21 от обжалваното съдебно решение, цялостната преценка на вероятността от объркване, що се отнася до визуалното, фонетичното или концептуалното сходство между конфликтните знаци, трябва да се основава върху създаденото от тях общо впечатление, като по-специално се държи сметка за техните отличителни и доминиращи елементи (вж. по-специално решения СХВП/Shaker, C‑334/05 P, EU:C:2007:333, т. 35 и Nestlé/СХВП, C‑193/06 P, EU:C:2007:539, т. 34).

32

Преценката на сходството между две марки не може да се ограничи до отчитане само на един компонент от комбинирана марка и до сравняването му с друга марка. Напротив, сравнението следва да се осъществява, като всяка от съответните марки се разглежда в нейната цялост, което не означава, че общото впечатление, създадено в паметта на съответните потребители от дадена комбинирана марка, не може при определени обстоятелства да бъде доминирано от един или няколко от нейните компоненти (вж. по-специално решения СХВП/Shaker, EU:C:2007:333, т. 41 и United States Polo Association/СХВП, C‑327/11 P, EU:C:2012:550, т. 57).

33

В случая при преценката на фонетичното и визуалното сходство между конфликтните знаци Общият съд е приел в точка 25 от обжалваното съдебно решение, че думата „magnet“ трябва да се счита за доминиращия елемент в по-ранната марка „MAGNET 4“.

34

Доколкото жалбоподателят поддържа, че подобна квалификация е несъвместима с описателния характер, който Общият съд признава на тази дума в точка 26 от обжалваното съдебно решение, достатъчно е да се напомни, че дори да се приеме, че словен елемент има чисто описателен характер, този характер не е пречка да се признае доминиращият характер на същия елемент за целите на преценката на сходството между конфликтни знаци (вж. в този смисъл определение Muñoz Arraiza/СХВП, C‑388/10 P, EU:C:2011:185, т. 65).

35

Ето защо следва да се приеме, че първата част на основанието, изведено от нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, трябва да се отхвърли.

36

Доколкото жалбоподателят твърди, че при преценката си на вероятността от объркване Общият съд не е взел предвид цифрата „4“, която се съдържа в по-ранната марка, от прочита на точка 25 от обжалваното съдебно решение следва изводът, че за да прецени визуалното и фонетичното сходство между конфликтните знаци Общият съд само е приел, че словната марка „MAGNEXT“, чиято регистрация е заявена, се различава от елемента „magnet“ на по-ранната марка „MAGNET 4“ единствено по главната буква „X“.

37

Несъмнено невземането предвид на цифрата „4“, съдържаща се в по-ранната марка „MAGNET 4“, трябва да се свързва с изрично дадената в точка 25 от посоченото решение квалификация на елемента „magnet“ като доминиращ елемент в тази марка.

38

Всъщност от съдебната практика, напомнена в точка 32 от настоящото решение, следва, че при определени обстоятелства преценката на сходството може да се извършва единствено въз основа на доминиращия елемент на комбинирана марка. Тази съдебна практика обаче се отнася само за особени случаи (определение Repsol/СХВП, C‑466/13 P, EU:C:2014:2331, т. 83) и преценката на сходството може да се направи единствено въз основа на доминиращия елемент само когато всички останали компоненти на марката са незначителни в общото впечатление, което тя създава (вж. по-специално решения Aceites del Sur‑Coosur/Koipe, C‑498/07 P, EU:C:2009:503, т. 62 и United States Polo Association/СХВП, EU:C:2012:550, т. 57).

39

Впрочем в точка 25 от обжалваното съдебно решение Общият съд само приема, че елементът „magnet“ в по-ранната марка има доминиращ характер, без изобщо да анализира характеристиките на другия елемент, съдържащ се в тази марка, а именно цифрата „4“, като заключава, че този елемент е незначителен.

40

Макар точка 25 от обжалваното съдебно решение да препраща, както подчертава СХВП, към точка 22 от това решение, отнасяща се до визуалното сходство между заявената фигуративна марка и по-ранната марка, в последната точка Общият съд само упоменава своя извод, че цифрата „4“ не се съдържа в заявената фигуративна марка, без да направи преценка на създаденото от тази цифра визуално впечатление в контекста на по-ранната марка, от която преценка да е видно, че това впечатление е незначително.

41

Що се отнася до точка 23 от обжалваното съдебно решение, която се отнася до фонетичното сходство между заявената фигуративна марка и по-ранната марка и към която препраща точка 25 от посоченото решение, в нея изобщо не се посочва наличието на цифрата „4“ в по-ранната марка. По-специално в точка 23 от това решение не се упоменава начинът, по който съответните потребители по отношение на същата марка произнасят тази цифра на испански език под формата на „cuatro“, нито се съдържа преценка, от която да е видно, че създаденото от този звук фонетично впечатление е незначително.

42

От това следва изводът, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като не е направил сравнение между съответните марки чрез разглеждането им в тяхната цялост.

43

Следователно втората част на основанието, изведено от нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, е обоснована.

44

Жалбоподателят поддържа, че Общият съд е изопачил фактите, като е направил извода, че между конфликтните марки има средна степен на фонетично сходство, и същевременно е приел, че между разглежданата по дело T‑604/11 фигуративна марка и по-ранната марка е налице много ниска степен на фонетично сходство. В случая обаче разглежданите фигуративна марка и словна марка „MAGNEXT“ са съставени от едни и същи букви и поради това се произнасят идентично.

45

Жалбоподателят повдига и оплакването, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че във визуално отношение конфликтите марки имат средна степен на сходство, въпреки че, подобно на фигуративната марка, словната марка „MAGNEXT“ се състои от два елемента „mag“ и „next“, и че последният, който съответства на добре познатата дума на английски език „next“, е трябвало да се счита за доминиращ елемент.

46

СХВП смята тези доводи за недопустими или, при условията на евентуалност, за необосновани.

47

Съгласно член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз обжалването е ограничено само до правните въпроси. Единствено Общият съд е компетентен да установява и да преценява относимите факти и представените пред него доказателства. Следователно преценката на фактите и на доказателствата, освен в случай на тяхното изопачаване, не представлява правен въпрос, който в това си качество да подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване (вж. по-специално решения Nestlé/СХВП, EU:C:2007:539, т. 53 и United States Polo Association/СХВП, EU:C:2012:550, т. 62).

48

Преценката на фонетичното и визуалното сходство между конфликтните знаци представлява преценка от фактическо естество (вж. в този смисъл по-специално определение Longevity Health Products/СХВП, C‑311/14 P, EU:C:2015:23, т. 34 и цитираната съдебна практика), поради което не може да бъде предмет на обжалване при изопачаване на фактите.

49

В това отношение трябва да се напомни, че както следва от постоянната практика на Съда, изопачаването трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактическите обстоятелства и на доказателствата (вж. по-специално определение Mundipharma/СХВП, C‑669/13 P, EU:C:2014:2308, т. 33 и цитираната съдебна практика).

50

В случая следва да се приеме, че макар жалбоподателят да твърди, че обжалваното съдебно решение почива на изопачаване на фактите и доказателствата, въз основа на които Общият съд е преценил фонетичното и визуално сходство на конфликтните знаци, аргументите, които развива в подкрепа на това твърдение, се свеждат по същество до възпроизвеждане на твърдения, вече развити в писмените му изявления пред Общия съд, и не съдържат специфичен правен довод, с който да се докаже наред с твърдяната неправилна преценка на някои факти от Общия съд, и изопачаването на някои от тях в обжалваното съдебно решение.

51

Ето защо третата и четвъртата част на основанието, изведено от нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, трябва да се отхвърлят като недопустими.

52

Жалбоподателят твърди, че с оглед на правилната преценка на сходството на конфликтните знаци във визуално и фонетично отношение, в точка 35 от обжалваното съдебно решение Общият съд не е изложил подробни мотиви в подкрепа на извода, че е налице вероятност от объркване между тези знаци. Поради това според жалбоподателя решението страда от липса на мотиви.

53

СХВП смята, че обжалваното съдебно решение е надлежно мотивирано.

54

Съгласно постоянната съдебна практика задължението за мотивиране, което носи Общият съд в съответствие с член 36 от Статута на Съда, приложим към Общия съд по силата на член 53, първа алинея от същия статут и с член 81 от Процедурния правилник на Общия съд, не му налага да направи изложение, което да следва изчерпателно и едно по едно всички разсъждения на страните по спора, и следователно мотивите на Общия съд могат да бъдат имплицитни, при условие че позволяват на заинтересованите лица да се запознаят с причините, поради които Общият съд не е приел доводите им, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол (вж. по-специално решения Edwin/СХВП, C‑263/09 P, EU:C:2011:452, т. 64 и Isdin/Bial-Portela, C‑597/12 P, EU:C:2013:672, т. 21 и цитираната съдебна практика).

55

В случая следва да се отбележи, че в точка 35 от обжалваното съдебно решение, в която Общият съд установява наличието на вероятност от объркване между конфликтните знаци, се извежда заключение, което имплицитно, но ясно се основава на констатациите, направени в предходните точки от това решение, от една страна, във връзка със сходството във визуално и фонетично отношение, както и от концептуална гледна точка, между заявената за регистрация словна марка и по-ранната марка, и от друга страна, във връзка с отличителния характер на последната.

56

Що се отнася до констатациите на Общия съд във връзка с визуалното и фонетичното сходство между конфликтните знаци, за които жалбоподателят поддържа, че не могат да обосноват извода на тази юрисдикция за наличието на вероятност от объркване, в точки 33 и 36 от настоящото решение вече бе отбелязано, че спрямо марката „MAGNET 4“ Общият съд е отчел само елемента „magnet“, който е квалифицирал като доминиращ, без да вземе предвид цифрата „4“.

57

От една страна обаче, Общият съд не е изложил, дори имплицитно, мотиви, от които да е видно по какви причини е квалифицирал елемента „magnet“ като доминиращ (вж. по-горе точка 39 от настоящото решение).

58

От друга страна, Общият съд не е мотивирал, дори имплицитно, решението си да не включи цифрата „4“ в преценката си на сходството на конфликтните знаци (вж. по-горе точки 39—41 от настоящото решение).

59

Следователно, доколкото се основава на преценка на сходството на конфликтните знаци във визуално и фонетично отношение, която страда от липса на мотиви, самият извод на Общия съд в точка 35 от обжалваното съдебно решение за наличието на вероятност от объркване не е мотивиран в достатъчна степен.

60

Предвид всички съображения, изложени по-горе, по-специално в точки 42, 43 и 59 от настоящото решение, следва да се отмени точка 4 от диспозитива на обжалваното съдебно решение.

61

Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда в случай на отмяна на решението на Общия съд Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Общия съд за постановяване на решение.

62

В случая Съдът счита, че фазата на производството не му позволява да постанови окончателно решение по делото, тъй като, за да се извърши цялостна преценка на вероятността от объркване съобразно с изискванията по член 8, параграф 1 от Регламент № 207/2009, Общият съд следва да допълни своята преценка на фактите.

63

Ето защо делото следва да се върне на Общия съд за ново разглеждане.

64

Тъй като делото трябва да се върне на Общия съд за ново разглеждане, Съдът не следва да се произнася по съдебните разноски, направени в настоящото производство по обжалване.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши: