1

С жалбата си Groupe Gascogne SA (наричано по-нататък „жалбоподателят“) иска да се отмени Решение на Общия съд на Европейския съюз от 16 ноември 2011 г. по дело Groupe Gascogne/Комисия (T‑72/06, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което Общият съд отхвърля жалбата му за частична отмяна и изменение на Решение C(2005) 4634 окончателен на Комисията от 30 ноември 2005 г. относно процедура за прилагане на член [81 ЕО] (дело COMP/F/38.354 — Промишлени торби) (наричано по-нататък „спорното решение“), или, при условията на евентуалност, да се отмени обжалваното съдебно решение в частта, в която се потвърждава размерът на наложената му със спорното решение глоба.

2

Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), който заменя Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 г., Първи регламент за прилагане на членове [81 ЕО] и [82 ЕО] (ОВ 13, 1962 г., стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3), включва член 23, параграф 2, който заменя член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и предвижда:

„С решение Комисията може да налага санкции на предприятия и на сдружения на предприятия, когато умишлено или поради небрежност:

[…]

За всяко предприятие и сдружение на предприятия, което има участие в нарушението, санкцията не може да надвишава 10 % от общия размер на оборота му за предходната стопанска година.

[…]“.

3

Видно от първо съображение от Седма директива 83/349/ЕИО на Съвета от 13 юни 1983 година, приета на основание член [44, параграф 2, буква ж) ЕО], относно консолидираните счетоводни отчети (ОВ L 193, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 58), изменена с Директива 2003/51/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2003 г. (ОВ L 178, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 252, наричана по-нататък „Директива 83/349“), целта на тази директива е в частност да съгласува националните законодателства относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества, и по-конкретно на дружествата, които са членове на обединения от предприятия.

4

Предприятията, които са длъжни да съставят консолидирани счетоводни отчети, са определени в член 1, параграфи 1 и 2 от Директива 83/349. Съгласно параграф 1 сред тях е в частност всяко предприятие майка, което:

5

Съгласно член 16, параграф 3 от тази директива „[к]онсолидираният счетоводен отчет трябва да дава вярна и точна представа за активите, пасивите, финансовото състояние и резултата от дейността на включените в него предприятия, взети като цяло“.

6

Жалбоподателят е акционерно дружество, учредено по френското право, и от 1994 г. контролира Gascogne Sack Deutschland GmbH, по-рано Sachsa Verpackung GmbH (наричано по-нататък „Sachsa“).

7

Жалбоподателят притежава пряко 10 % от дружествените дялове на Sachsa. Изцяло притежаваното му дъщерно дружество Gascogne Deutschland GmbH притежава останалите 90 % от дружествените дялове на Sachsa.

8

През 2001 г. British Polythene Industries plc информира Комисията за наличието на картел в сектора на промишлените торби.

9

След като извършва някои проверки през юни 2002 г., на 29 април 2004 г. Комисията образува административното производство и издава изложение на възраженията срещу няколко дружества, сред които и жалбоподателят.

10

На 30 ноември 2005 г. Комисията приема спорното решение, член 1, параграф 1, буква к) от което гласи, че Sachsa и жалбоподателят са нарушили член 81 ЕО, доколкото тези две дружества — първото от 9 февруари 1988 г. до 26 юни 2002 г., а второто от 1 януари 1994 г. до 26 юни 2002 г. — са участвали в редица споразумения и съгласувани практики в сектора на найлоновите промишлени торби в Белгия, Германия, Испания, Франция, Люксембург и Нидерландия с цел определяне на цените и установяване на общи модели за ценообразуване, подялба на пазарите и определяне на квоти за продажба, разпределяне на клиентите, работата и поръчките, съгласуване на офертите в някои процедури за възлагане на поръчки и обмен на индивидуализирана информация.

11

Поради това в член 2, първа алинея, буква и) от спорното решение Комисията налага на Sachsa глоба в размер на 13,20 милиона евро, като пояснява, че жалбоподателят отговаря солидарно за заплащането на тази глоба до сумата от 9,90 милиона евро.

12

На 23 февруари 2006 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалба срещу спорното решение. По същество той иска Общият съд да отмени това решение в частта, която се отнася до него, и да го измени в частта, в която на Sachsa е наложена глоба над тавана от 10 % от оборота му, а при условията на евентуалност — да намали размера на глобата, за чието плащане той отговаря солидарно със Sachsa.

13

В подкрепа на жалбата си пред Общия съд жалбоподателят сочи три основания. Първото основание е изложено с главното твърдение на жалбоподателя — за нарушение на член 81 ЕО, доколкото Комисията неправилно приела, че той носи отговорност за практиките на Sachsa, считано от 1 януари 1994 г., и съответно неправилно решила, че той трябва да отговаря солидарно за заплащането на част от наложената на това дружество глоба. По второто основание, посочено при условията на евентуалност, жалбоподателят поддържа, че Комисията е нарушила член 81 ЕО, тъй като е тълкувала неправилно понятието за предприятие по този член, и че е приложила неправилно член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, тъй като при определянето на тавана на глобата погрешно е взела предвид консолидирания оборот на групата, оглавявана от жалбоподателя. По третото основание, посочено при условията на евентуалност спрямо предходното, той твърди нарушение на принципа на пропорционалност, доколкото Комисията му наложила прекомерно висока глоба.

14

С писмо от 19 октомври 2010 г. жалбоподателят иска писмената фаза на производството да бъде възобновена поради настъпването на ново правно обстоятелство, а именно влизането в сила на Договора от Лисабон, и по-точно на член 6 ДЕС, с който Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) придобива ранг на първично право.

15

В съдебното заседание, проведено на 2 февруари 2011 г., жалбоподателят наред с посочените в жалбата основания излага и редица оплаквания за нарушения на Хартата, и в частност твърди нарушение на презумпцията за невиновност, закрепена в член 48 от нея. По този въпрос в точки 27, 28 и 30 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема следното:

[…]

16

Общият съд отхвърля като неоснователни изложените в жалбата твърдения на жалбоподателя за наличието на три основания за отмяна.

17

Що се отнася до първото основание, а именно неправилно подвеждане на жалбоподателя под отговорност за практиките на Sachsa, в точки 69 и 70 от обжалваното съдебно решение Общият съд най-напред напомня практиката на Съда, от която следва, че когато дружеството майка притежава изцяло капитала на своето дъщерно дружество, извършило нарушение на правилата за конкуренция, съществува оборима презумпция, че това дружество майка действително упражнява решаващо влияние върху поведението на дъщерното дружество. По-нататък в точка 72 от решението си Общият съд констатира, че между страните е безспорно, че „жалбоподателят е притежавал пряко и непряко целия дружествен капитал на Sachsa и че поради това е имал възможността да упражнява контрол върху поведението на Sachsa на пазара“. Накрая, в точки 73—93 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда доводите, с които жалбоподателят се стреми да докаже, че Sachsa е определяло самò линията си на поведение и съответно е било самостоятелно. В точка 74 от решението си той отбелязва, че „[м]акар да е вярно, че някои от посочените от жалбоподателя фактори сочат, че Sachsa е разполагало с голяма самостоятелност, това не променя факта, че жалбоподателят несъмнено се е намесвал в работите на дъщерното си дружество, поставял е значителни ограничения за възможностите му да определя поведението си на пазара и следователно е упражнявал действителен контрол върху дъщерното си дружество“.

18

В точка 93 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема следното:

„От прегледа на всички представени от жалбоподателя и Комисията доказателства и доводи се установява, че Комисията не е допуснала никаква грешка в преценката си, като е възприела становището, че жалбоподателят редовно е следял управлението на дъщерното си дружество, и като го е подвела под отговорност за нарушението, извършено от дъщерното му дружество. Наистина всички доказателства, с които Комисията разполага, ѝ дават основание да приеме, че в настоящия случай дружеството майка действително е упражнявало контрол върху дъщерното си дружество, без да е необходимо да се основава на презумпцията за ефективен контрол, която е налице поради факта, че жалбоподателят е собственик на 100 % от капитала на Sachsa“.

19

Що се отнася до второто основание за отмяна, посочено от жалбоподателя, и по-точно до твърдението за нарушение на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, в точки 110—113 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема следното:

20

След анализ на всички посочени от жалбоподателя основания Общият съд изцяло отхвърля жалбата му.

21

Жалбоподателят иска от Съда:

22

Комисията иска от Съда:

23

С писмо от 11 септември 2012 г. на основание член 42, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда в приложимата му към онзи момент редакция жалбоподателят иска възобновяване на писмената фаза на производството поради настъпването на ново обстоятелство, а именно изпадането му в изключително тежко финансово състояние.

24

Въз основа на член 24 от Статута на Съда на Европейския съюз и член 61 от Процедурния правилник Съдът приканва страните по спора, Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и държавите членки да отговорят на някои въпроси относно критериите, позволяващи да се прецени дали продължителността на дадено производство пред Общия съд е била разумна, както и относно мерките, с които могат да бъдат отстранени последиците от прекомерната продължителност на производството.

25

По първото основание жалбоподателят твърди, че Общият съд неправилно е приел, че направените от него в съдебното заседание оплаквания за нарушение на презумпцията за невиновност и на правото на защита по Хартата са недопустими, тъй като са късно представени. Той поддържа, че Общият съд неправилно е констатирал, от една страна, че тези оплаквания нямат достатъчно тясна връзка с първоначално изложените в жалбата доводи и от друга, че влизането в сила на Договора за ЕС не съставлява ново обстоятелство, което да е основание за излагането на тези оплаквания след подаването на жалбата.

26

По второто основание жалбоподателят твърди, че Общият съд неправилно е приел, че само защото жалбоподателят притежава целия капитал на дъщерното си дружество, а именно Sachsa, той може да бъде подведен под отговорност за антиконкурентното поведение на това дружество. По този начин Общият съд нарушил презумпцията за невиновност, гарантирана в член 48 от Хартата, и не изпълнил своето задължение да мотивира решенията си.

27

Комисията счита, че твърденията по първото основание са явно неоснователни.

28

Тя посочва, че твърдението за наличие на второто основание е недопустимо, тъй като не е направено в първоинстанционното производство. Според Комисията въпросното твърдение е и безпредметно, доколкото, когато е приела жалбоподателя за солидарно отговорен за извършеното от Sachsa нарушение, тя не се е основала единствено на презумпцията за упражняването на решаващо влияние, свързана с притежаването на целия капитал на това дружество. При всички положения твърдението за наличието на това основание било неоснователно.

29

Твърденията по първото и второто основание, с които се повдигат въпроси относно спазването на презумпцията за невиновност и правото на защита, следва да бъдат разгледани заедно.

30

Що се отнася до първото посочено от жалбоподателя основание за обжалване и доколкото жалбоподателят твърди, че Общият съд неправилно е постановил, че направените в съдебното заседание оплаквания за нарушение на Хартата не доразвиват първоначално изложените в жалбата до Общия съд основания за отмяна, достатъчно е да се отбележи, че в жалбата си до Съда жалбоподателят ясно признава, че в жалбата до Общия съд не се е позовал изрично на Хартата и че всъщност в писмената фаза на производството е изтъкнал само практическата невъзможност да се доказва отрицателен факт, какъвто е липсата на указания от дружеството майка за дъщерното дружество. Жалбоподателят също така признава, че едва на по-късен етап от производството, а именно на етапа на репликата, е споменал Хартата, като се е позовал на принципа на законоустановеност на нарушенията и наказанията по член 49 от нея.

31

При тези условия жалбоподателят няма основание да оспорва извода на Общия съд в точка 27 от обжалваното съдебно решение, че направените в съдебното заседание оплаквания за нарушение на презумпцията за невиновност и на правото на защита, гарантирани в член 48 от Хартата, нямат достатъчно тясна връзка с първоначално изложените в жалбата до Общия съд доводи, така че да могат да се разглеждат като резултат от обичайното развитие на обсъжданията в състезателното производство. Следователно Общият съд правилно е приел тези доводи за нови.

32

Що се отнася до въпроса дали влизането в сила на Договора от Лисабон е трябвало да се разглежда, както поддържа жалбоподателят, като обстоятелство, което е настъпило в хода на производството пред Общия съд и което поради това дава право да се посочват нови основания съгласно член 48, параграф 2, първа алинея от Процедурния правилник на Общия съд, следва да се напомни, че Съдът вече е постановил, че влизането в сила на този договор, с което Хартата е включена сред актовете на първичното право на Съюза, не може да се смята за ново правно обстоятелство по смисъла на член 42, параграф 2, първа алинея от Процедурния правилник на Съда. По този въпрос Съдът подчертава, че още преди влизането в сила на този договор многократно е констатирал, че правото на справедлив процес, произтичащо в частност от член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., е основно право, което Европейският съюз зачита като общ принцип по силата на член 6, параграф 2 ЕС (вж. по-специално Решение от 3 май 2012 г. по дело Legris Industries/Комисия, C‑289/11 P, точка 36).

33

Това тълкуване, дадено от Съда за целите на прилагането на неговия процедурен правилник, важи съответно и при прилагането на аналогичните разпоредби на Процедурния правилник на Общия съд.

34

При това положение твърденията на жалбоподателя по първото основание за обжалване трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

35

Що се отнася до второто посочено основание за обжалване и доколкото жалбоподателят твърди, че Общият съд не е спазил презумпцията за невиновност, гарантирана в член 48 от Хартата, като е постановил, че жалбоподателят може да бъде подведен под отговорност за нарушението, извършено от дъщерното му дружество, а именно Sascha, тъй като притежава целия капитал на това дъщерно дружество, следва да се отбележи, че съгласно постоянната съдебна практика да се позволи на страна да изтъкне за първи път пред Съда основание, което е можела да посочи пред Общия съд, но не го е направила, би означавало да ѝ се позволи да сезира Съда със спор с по-широк обхват от този, който е бил разгледан от Общия съд. В производството по обжалване правомощията на Съда по принцип се свеждат до проверка на изводите на Общия съд въз основа на обсъдените пред него основания.

36

Следователно, доколкото е изведено от нарушение на член 48 от Хартата, твърдението на жалбоподателя за наличие на второто основание трябва да бъде отхвърлено като недопустимо.

37

Доколкото по същото основание жалбоподателят поддържа и че Общият съд не е изпълнил задължението си за мотивиране, тъй като не е отговорил на доводите му, че презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние на практика се явява необорима, следва да се напомни, че съгласно постоянната практика на Съда задължението на Общия съд да мотивира решенията си, което същият носи по силата на член 36 и член 53, първа алинея от Статута на Съда, не означава, че той е длъжен в изложението си да следва изчерпателно и едно по едно всички представени от страните по спора съображения. В този смисъл мотивите могат да бъдат и имплицитни, при условие че дават възможност на заинтересованите лица да се запознаят с причините, на които се основава обжалваното съдебно решение, а на Съда — да упражни контрол в производството по обжалване въз основа на достатъчно данни.

38

В това отношение, на първо място, в точки 69 и 70 от обжалваното съдебно решение Общият въпрос правилно напомня постоянната практика на Съда, потвърдена от същия и след влизането в сила на Договора от Лисабон (вж. по-специално Решение от 18 юли 2013 г. по дело Schindler Holding и др./Комисия, C‑501/11 P, точки 107—111), от която следва, че когато дружество майка притежава изцяло капитала на дъщерното си дружество, извършило нарушение на правилата за конкуренция, съществува оборима презумпция, че това дружество майка действително упражнява решаващо влияние върху поведението на дъщерното дружество. Съгласно тази съдебна практика Комисията тогава може да приеме, че дружеството майка отговаря солидарно за заплащането на наложената на дъщерното му дружество глоба, освен ако това дружество майка, в чиято тежест е да обори тази презумпция, не представи достатъчно доказателства, въз основа на които да се установи, че неговото дъщерно дружество има самостоятелно поведение на пазара (вж. по-специално Решение от 19 юли 2012 г. по дело Alliance One International и Standard Commercial Tobacco/Комисия и Комисия/Alliance One International и др., C‑628/10 P и C‑14/11 P, точка 47).

39

На второ място, в точки 73—93 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда доводите, с които жалбоподателят се стреми да покаже, че не се е намесвал в работите на Sachsa. Макар в точка 74 да признава, че някои от тези доводи сочат, че Sachsa е разполагало с голяма самостоятелност, след подробен преглед на представените от страните доказателства Общият съд заключава в точка 93, че Комисията не е допуснала грешка в преценката, когато е приела, че жалбоподателят е упражнявал редовен надзор върху управлението на дъщерното си дружество и носи отговорност за извършеното от дъщерното дружество нарушение.

40

Противно на поддържаното от жалбоподателя, подходът на Общия съд в обжалваното съдебно решение не показва, че презумпцията за решаващото влияние, упражнявано от дружеството майка върху изцяло или почти изцяло притежаваните от него дъщерни дружества, в действителност се явява необорима.

41

Всъщност, както вече е постановил Съдът, ако в даден случай съответният субект не представи доказателства, които да оборят презумпцията за действителното упражняване на решаващо влияние от дружеството майка върху дъщерното дружество, това обстоятелство само по себе си не означава, че презумпцията изобщо не може да бъде оборена (Решение от 29 септември 2011 г. по дело Elf Aquitaine/Комисия, C-521/09 P, Сборник, стр. I-8947, точка 66).

42

При тези условия, доколкото жалбоподателят поддържа, че преценката на Общия съд по изложените от него доводи показва — поради самия извод на Общия съд, неблагоприятен от гледна точка на жалбоподателя — наличието на необорима презумпция, този довод трябва да се отхвърли (вж. в този смисъл Решение по дело Elf Aquitaine/Комисия, посочено по-горе, точка 67).

43

Предвид изложеното по-горе твърденията по второто основание трябва да бъдат отхвърлени като отчасти недопустими и отчасти неоснователни.

44

По третото основание жалбоподателят твърди, че Общият съд е тълкувал неправилно понятието за предприятие, като е приел, че за целите на изчисляването на горната граница на глобата по член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 Комисията правилно е взела предвид съвкупния оборот на всички дружества, принадлежащи към групата, чието холдингово дружество е жалбоподателят. Според него само ако цялата група съставляваше единно предприятие, щеше да може съвкупният ѝ оборот да служи за таван при изчисляването на глобата за антиконкурентната практика на едно от дъщерните дружества в групата. Нито в спорното решение, нито в обжалваното съдебно решение обаче бил направен опит да бъде доказано наличието на такъв единен субект.

45

Извън тази непълнота на мотивите Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото, като в точка 108 от обжалваното съдебно решение постановил, че общата големина на стопанския субект трябва да се преценява „въз основа на съвкупния оборот на всички дружества, които принадлежат към групата, оглавявана от холдинговото дружество, тъй като единствено съвкупният оборот на дружествата в тази група би могъл да е показател за големината и икономическата мощ на въпросното предприятие“. С това Общият съд смесил понятията за група и за предприятие.

46

Комисията изтъква, че твърдението за наличие на това основание е неоснователно. От постоянната съдебна практика следвало, че цялостният оборот на предприятието е показател за икономическата му значимост и влиянието му на пазара. Затова Комисията смята, че е имала основание да определи тавана на глобата въз основа на цялостния оборот на оглавяваната от жалбоподателя група, определен съгласно действащите в правото на Съюза правила за счетоводна консолидация.

47

Член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 гласи, че Комисията може да налага санкции на предприятията, които нарушат член 81 ЕО, при условие че за всяко предприятие, което има участие в нарушението, санкцията не може да надвишава 10 % от общия размер на оборота му за предходната стопанска година.

48

Тази горна граница на глобата е предназначена да предотврати налагането на глоби, за които може да се предвиди, че е невъзможно да бъдат платени от съответните предприятия предвид големината на тези предприятия, определена, макар и приблизително и несъвършено, с оглед на цялостния им оборот. Следователно това е граница, която следва да се прилага еднакво към всички предприятия и която се определя в зависимост от големината на всяко от тях, с цел да се избегне налагането на прекомерни и несъразмерни глоби (вж. по-специално Решение от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, C-189/02 P, C-202/02 P, C-205/02 P-C-208/02 P и C-213/02 P, Recueil, стр. I-5425, точки 280 и 281).

49

Тази цел обаче трябва да се съвместява с необходимостта глобата да има достатъчен възпиращ ефект, което оправдава отчитането на големината и икономическата мощ на съответното предприятие, тоест на цялостните ресурси на извършителя на нарушението (вж. в този смисъл Решение от 17 юни 2010 г. по дело Lafarge/Комисия, C-413/08 P, Сборник, стр. I-5361, точка 102 и цитираната съдебна практика).

50

Всъщност именно търсеното въздействие върху съответното предприятие оправдава отчитането на големината и цялостните ресурси на това предприятие, така че да се осигури достатъчен възпиращ ефект на глобата, при което санкцията не трябва да е пренебрежимо малка в частност с оглед на финансовите възможности на това предприятие (Решение по дело Lafarge/Комисия, посочено по-горе, точка 104).

51

При тези условия се явява оправдано, когато се оценяват финансовите ресурси на предприятие, което отговаря за нарушение на правилата за конкуренция в правото на Съюза, да се взема предвид оборотът на всички дружества, спрямо които съответното предприятие има възможността да упражнява решаващо влияние.

52

По-конкретно, когато предприятието, което е подведено под отговорност за нарушението, оглавява група от дружества, съставляващи една стопанска единица, оборотът, който трябва да се вземе предвид за изчисляването на горната граница на глобата по член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, е оборотът на цялата група.

53

Всъщност оборотът на цялата група е най-добрият показател за възможностите на съответното предприятие да набави средствата, необходими за заплащането на глобата.

54

В това отношение, както изтъква Комисията, целта на действащите в правото на Съюза правила за счетоводна консолидация е да се даде вярна и точна представа за активите, пасивите, финансовото състояние и резултата от дейността на включените в групата дружества, взети като цяло. Затова член 1, параграф 1, букви а)—в) от Директива 83/349 налага задължение за съставяне на консолидирани отчети на всяко предприятие майка, което в частност притежава мнозинството от гласовете в дъщерното предприятие или има право да назначава или освобождава членовете на управителния или надзорния орган на това предприятие, или пък има право да упражнява „господст[…]ващо влияние“ върху това предприятие.

55

Оттук следва, че когато е надлежно установено, че дружество, което оглавява група, носи отговорност за дадено нарушение, Комисията може да оцени финансовите възможности на това дружество, като вземе предвид консолидираните му отчети, доколкото същите могат да се смятат за релевантен фактор за преценка.

56

При тези условия Общият съд не е допуснал грешка при прилагането на правото, когато в точки 108 и 110 от обжалваното съдебно решение е постановил, че горната граница на наложената на жалбоподателя глоба правилно е била изчислена въз основа на съвкупния оборот на всички дружества, принадлежащи към групата, чието холдингово дружество е жалбоподателят.

57

Противно на становището на жалбоподателя, от Комисията не бива да се изисква, след като установи, че дружеството майка трябва да отговаря за извършеното от дъщерното дружество нарушение, да доказва за всяко отделно дъщерно дружество от групата, че не определя самостоятелно поведението си на пазара. Както постановява Общият съд в точка 112 от обжалваното съдебно решение, възможността за подвеждане на дружеството майка под отговорност за извършеното от дъщерното му дружество нарушение и забраната за налагане на глоби, надвишаващи 10 % от оборота на съответното предприятие, са отделни въпроси и имат различни цели. Ако случаят го изисква, самото дружество, което смята, че консолидираният оборот не отразява икономическата реалност, следва да докаже, че дружеството майка няма контролни правомощия.

58

Ето защо твърденията по третото основание трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни както що се отнася до твърдяната грешка на Общия съд при прилагането на правото, така и що се отнася до твърдяното неизпълнение от негова страна на задължението му за мотивиране.

59

По това основание жалбоподателят твърди, че неговото основно право делото му да бъде разгледано в разумен срок, гарантирано с член 47 от Хартата, в случая е било нарушено.

60

Жалбоподателят напомня, че производството пред Общия съд е започнало на 23 февруари 2006 г. и е приключило на 16 ноември 2011 г. Той подчертава, че между края на писмената фаза на производството и първото уведомление, което получава за хода на делото, изтича дълъг период на бездействие от страна на Общия съд.

61

Според него нито сложността, нито обемът на преписката, нито броят на предприятията или броят на езиците на производството в случая могат да оправдаят пълната липса на движение по делото, допусната от Общия съд през този период.

62

Жалбоподателят изтъква, че когато подал жалба до Общия съд срещу спорното решение, предпочел да не заплаща незабавно наложената му глоба и в замяна на това трябвало да се съгласи да плаща лихви върху сумата на глобата и да учреди банкова гаранция. Прекомерната продължителност на производството довела до нарастване на разходите му във връзка с тези действия.

63

Затова жалбоподателят моли Съда да отмени обжалваното съдебно решение, доколкото с него на Sachsa е наложена глоба, за чието плащане той отговаря солидарно, или, при условията на евентуалност, да намали размера на тази глоба, като вземе предвид финансовата тежест, която той е трябвало да понесе поради нарушаването на правото му делото да бъде решено в разумен срок.

64

В самото начало Комисията изтъква, че твърденията по това основание са недопустими, тъй като не са посочени в съдебното заседание пред Общия съд.

65

Във връзка с основателността на тези твърдения Комисията смята, че когато продължителността на съдебното производство по жалба срещу решение, с което на дадено предприятие се налага глоба за нарушаване на правилата за конкуренция, надвиши разумния срок, подходящата защита би трябвало да се потърси не под формата на намаляване на наложената глоба, а чрез иск за обезщетение. При условията на евентуалност Комисията посочва, че ако Съдът приеме, че е нарушен принципът на разумния срок и че това изисква защита чрез намаляване на глобата, същата би трябвало да бъде намалена символично.

66

Както следва от член 58, първа алинея от Статута на Съда и от практиката на Съда, в производството по обжалване Съдът е компетентен да провери дали Общият съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, което е накърнило интересите на жалбоподателя (вж. по-специално Решение от 16 юли 2009 г. по дело Der Grüne Punkt – Duales System Deutschland/Комисия, C-385/07 P, Сборник, стр. I-6155, точка 176).

67

Що се отнася до процесуалното нарушение, посочено тук като основание за обжалване, следва да се напомни, че член 47, втора алинея от Хартата предвижда, че „[в]секи има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон“. Както многократно е постановявал Съдът, този член е свързан с принципа на ефективната съдебна защита (вж. по-специално Решение по дело Der Grüne Punkt – Duales System Deutschland/Комисия, посочено по-горе, точка 179 и цитираната съдебна практика).

68

Поради това въпросното право, чието наличие е било потвърдено като общ принцип на правото на Съюза и преди влизането в сила на Хартата, намира приложение при съдебно обжалване на решения на Комисията (вж. по-специално Решение по дело Der Grüne Punkt – Duales System Deutschland/Комисия, посочено по-горе, точка 178 и цитираната съдебна практика).

69

Въпреки че критиките му са съсредоточени главно върху периода на процесуално бездействие на Общия съд от края на писмената фаза на производството до началото на устната фаза, в съдебното заседание пред този съд жалбоподателят не се е оплакал от нарушение на това право.

70

Противно на поддържаното от Комисията, този пропуск не означава, че твърденията по четвъртото основание са недопустими, тъй като са направени за пръв път в производството по обжалване. Всъщност, макар че всяка страна в процеса трябва да има възможност да възрази срещу процесуалното нарушение веднага щом установи, че не са спазени приложимите правила, все пак не бива от нея да се изисква да го направи на етап, на който пълните последици от нарушението все още не са известни. Що се отнася конкретно до превишаването на разумния срок за постановяване на решение, жалбоподателят, който смята, че превишаването на този срок съставлява посегателство срещу неговите интереси, не е длъжен да се оплаче незабавно от това посегателство. Ако случаят го изисква, той може да изчака края на делото, за да установи цялата му продължителност, така че да разполага с всички данни, които са му необходими, за да определи точно посегателството, което смята, че е извършено спрямо него.

71

Следователно твърденията на жалбоподателя по четвъртото посочено от него основание за обжалване са допустими.

72

В самото начало следва да се напомни, че според Европейския съд по правата на човека при превишаването на разумния срок за постановяване на решение — което е процесуално нарушение, съставляващо и нарушение на основно право — засегнатото лице трябва да разполага с ефективно средство за правна защита, което да му осигурява подходяща компенсация (вж. ЕСПЧ, Решение по дело Kudla с/у Полша от 26 октомври 2000 г., Recueil des arrêts et décisions 2000 XI, § 156 и 157).

73

Макар че жалбоподателят иска отмяна на обжалваното съдебно решение, а при условията на евентуалност — отмяна на това решение в частта, в която е потвърден размерът на наложената му глоба, или намаляване на тази глоба, следва да се отбележи, че Съдът вече е постановявал, че когато няма никакви данни, които да сочат, че прекомерната продължителност на производството пред Общия съд е повлияла върху изхода на спора, неспазването на разумен срок за постановяване на решение не може да води до отмяна на обжалваното съдебно решение (вж. в този смисъл Решение по дело Der Grüne Punkt – Duales System Deutschland/Комисия, посочено по-горе, точки 190 и 196, както и цитираната съдебна практика).

74

Тази съдебна практика се основава в частност на разбирането, че когато неспазването на разумен срок за постановяване на решение не е повлияло върху изхода на спора, отмяната на съдебното решение няма да отстрани последиците от допуснатото от Общия съд нарушение на принципа на ефективната съдебна защита (Решение по дело Der Grüne Punkt – Duales System Deutschland/Комисия, посочено по-горе, точка 193).

75

В случая жалбоподателят не представя пред Съда данни, от които да личи, че неспазването от Общия съд на разумен срок за постановяване на решение може да е повлияло върху изхода на отнесения до него спор.

76

Оттук следва, че противно на поддържаното от жалбоподателя, четвъртото посочено от него основание всъщност само по себе си не е годно да доведе до отмяна на обжалваното съдебно решение.

77

Жалбоподателят обаче твърди, че прекомерната продължителност на производството пред Общия съд е имало тежки финансови последици за него, и затова иска да бъде отменена глобата, за чието плащане отговаря при условията на солидарност.

78

В това отношение предвид необходимостта да се осигури спазването на правилата за конкуренция в правото на Съюза Съдът не бива само поради съображението, че не е спазен разумен срок за постановяване на решение, да дава възможност на жалбоподателя да постави под съмнение основателността на глобата или размера ѝ, въпреки че всичките му възражения срещу констатациите на Общия съд относно размера на глобата и санкционираното с нея поведение са били отхвърлен (вж. в този смисъл Решение по дело Der Grüne Punkt – Duales System Deutschland/Комисия, посочено по-горе, точка 194).

79

Оттук следва, че неспазването на разумен срок за постановяване на решение по жалба, подадена по съдебен ред срещу решение на Комисията, с което на дадено предприятие се налага глоба за нарушаване на правилата за конкуренция в правото на Съюза, не може да доведе до цялостна или частична отмяна на наложената с това решение глоба.

80

Доколкото жалбоподателят при условията на евентуалност иска глобата, за чието плащане отговаря солидарно, да бъде намалена като компенсация за стопанските вреди, произтекли за него от прекомерната продължителност на производството пред Общия съд, следва да се напомни, че първоначално, в един подобен случай, Съдът уважава направеното искане в този смисъл и съответно намалява размера на глобата по съображения за процесуална икономия и за да гарантира незабавно и ефективно отстраняване на последиците от допуснатото процесуално нарушение (Решение от 17 декември 1998 г. по дело Baustahlgewebe/Комисия, C-185/95 P, Recueil, стр. I-8417, точка 48).

81

По-късно, по дело във връзка с решение на Комисията, с което се констатира злоупотреба с господстващо положение, без да се наложи глоба, Съдът приема, че неспазването от страна на Общия съд на разумен срок за постановяване на решение дава право да се иска обезщетение (Решение по дело Der Grüne Punkt – Duales System Deutschland/Комисия, посочено по-горе, точка 195).

82

Наистина настоящото дело се отнася до случай, който е аналогичен на разглеждания по дело Baustahlgewebe/Комисия, посочено по-горе. Въпреки това, доколкото може да обхваща всички хипотези на превишаване на разумния срок за решаване на дадено дело, искът за обезщетение срещу Съюза на основание член 268 ДФЕС и член 340, втора алинея ДФЕС съставлява ефективен и общоприложим способ за защита и санкция при такова нарушение.

83

При това положение Съдът следва да приеме, че когато юрисдикция на Съюза наруши задължението си по член 47, втора алинея от Хартата да решава отнесените до нея дела в разумен срок, санкцията за това нарушение трябва да се търси чрез иск за обезщетение пред Общия съд, доколкото този иск представлява ефективен способ за защита.

84

Оттук следва, че искането за поправяне на вредите, произтичащи от неспазването от страна на Общия съд на разумен срок за постановяване на решение, не може да се отнася направо до Съда чрез обжалване на решението на Общия съд, а трябва да бъде предявено пред самия Общ съд.

85

Що се отнася до критериите, въз основа на които може да се прецени дали Общият съд е спазил принципа на разумния срок, следва да се напомни, че дали срокът е разумен, трябва да се преценява в зависимост от конкретните обстоятелства по делото, каквито са сложността на спора и поведението на страните (вж. по-специално Решение по дело Der Grüne Punkt – Duales System Deutschland/Комисия, посочено по-горе, точка 181 и цитираната съдебна практика).

86

По този въпрос Съдът уточнява, че изброяването на приложимите критерии не е изчерпателно и че преценката на разумния характер на посочения срок не изисква последователно разглеждане на обстоятелствата по конкретния случай от гледна точка на всеки от тези критерии, когато продължителността на производството се явява обоснована от гледна точка на един от тях. В този смисъл сложността на делото или забавянето му в резултат от поведението на жалбоподателя са обстоятелства, с които може да се обоснове на пръв поглед твърде дългият срок (вж. по-специално Решение по дело Der Grüne Punkt – Duales System Deutschland/Комисия, посочено по-горе, точка 182 и цитираната съдебна практика).

87

При прилагането на тези критерии трябва да се държи сметка за обстоятелството, че предвид големия брой заинтересовани лица и засегнатите финансови интереси при спорове относно наличието на нарушение на правилата на конкуренцията основното изискване за правна сигурност в полза на икономическите оператори, както и целта за гарантиране на ненарушената конкуренция на вътрешния пазар са от съществен интерес не само за самия жалбоподател и неговите конкуренти, но и за третите лица (вж. по-специално Решение по дело Der Grüne Punkt – Duales System Deutschland/Комисия, посочено по-горе, точка 186 и цитираната съдебна практика).

88

Общият съд ще трябва също така да прецени както дали е налице твърдяната вреда, така и дали има причинно-следствена връзка между нея и прекомерната продължителност на съдебното производство, като разгледа представените по този въпрос доказателства.

89

Тук следва да се подчертае, че когато разглежда искове за обезщетение, основани на твърдението, че е допуснал нарушение на член 47, втора алинея от Хартата, състоящо се в неизпълнение на изискванията във връзка със спазването на разумен срок за постановяване на решение, съгласно член 340, втора алинея ДФЕС Общият съд следва да вземе предвид основните принципи в правните системи на държавите членки, приложими към разглеждането на искове във връзка със сходни нарушения. В този контекст Общият съд трябва в частност да изследва въпроса дали наред с имуществените може да се констатират и неимуществени вреди, които засегнатото лице да е претърпяло поради превишаването на срока и които в такъв случай трябва да бъдат съответно поправени.

90

Ето защо Общият съд, който е компетентен по силата на член 256, параграф 1 ДФЕС, трябва да се произнася по такива искания за обезщетение в различен състав от този, който е разгледал спора, по който е било проведено производството, чиято продължителност е сочена за укоримо голяма, и като прилага критериите, определени в точки 85—89 от настоящото решение.

91

Въпреки това следва да се констатира, че нито едно от обстоятелствата по случая в основата на настоящия спор не може да оправдае продължителността на производството пред Общия съд, която възлиза на близо пет години и девет месеца.

92

Установено е по-конкретно, че периодът между края на писмената фаза на производството, приключила с подаването през февруари 2007 г. на писмената дуплика на Комисията, и откриването през декември 2010 г. на устната фаза на производството е около три години и десет месеца. Дължината на този период не може да се обясни с обстоятелствата по делото — нито със сложността на спора, нито с поведението на страните, нито с представянето на искания в хода на производството.

93

Що се отнася до сложността на спора, анализът на жалбата, подадена от жалбоподателя до Общия съд и резюмирана в точка 13 от настоящото решение, показва, че макар да изискват задълбочена проверка, посочените основания не се отличават с особено висока степен на трудност. Макар че наистина петнадесетина от адресатите на спорното решение го обжалват пред Общия съд, това обстоятелство не е било пречка за тази юрисдикция да обобщи преписката и да подготви устната фаза на производството за по-кратко време от изтеклите три години и десет месеца.

94

Следва да се подчертае, че през това време производството не е прекъсвано или забавяно поради процесуално-организационни действия на Общия съд.

95

Що се отнася до поведението на страните и предявяването на искания в хода на производството, фактът, че през октомври 2010 г. жалбоподателят е поискал да се възобнови писмената фаза на производството, не може да оправдае това, че вече са били изтекли три години и осем месеца от приключването на тази фаза. Освен това, както отбелязва генералният адвокат в точка 105 от заключението си, обстоятелството, че през декември 2010 г. жалбоподателят е бил уведомен за насрочването на съдебното заседание за февруари 2011 г., показва, че искането му може да е имало само незначително отражение върху общата продължителност на производството, ако изобщо ѝ се е отразило.

96

Предвид изложените по-горе съображения следва да се констатира, че производството пред Общия съд е проведено в нарушение на член 47, втора алинея от Хартата, доколкото не са изпълнени изискванията във връзка със спазването на разумен срок за постановяване на решение, което представлява достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти (Решение от 4 юли 2000 г. по дело Bergaderm и Goupil/Комисия, C-352/98 P, Recueil, стр. I-5291, точка 42).

97

Въпреки това поради съображенията, изложени в точки 73—84 от настоящото решение, твърденията по четвъртото основание трябва да бъдат отхвърлени.

98

В съдебното заседание жалбоподателят представи на Съда информация за настоящото си финансово състояние, от която личало, че не може да плати наложената му със спорното решение глоба. Според него тези съображения в подкрепа на искането му за пълна отмяна или евентуално намаляване на глобата са допустими, доколкото са свързани с настъпването на ново обстоятелство по смисъла на член 127 от Процедурния правилник, от една страна, и доколкото с тях се доразвиват твърденията му по четвъртото основание, а именно за нарушение на принципа на разумния срок, от друга.

99

Комисията посочва, че тези доводи са недопустими, понеже са нови, и че при всички случаи са неоснователни, тъй като са недоказани.

100

В това отношение следва да се напомни, че обжалване пред Съда се допуска само по правни въпроси. За да прецени обаче възможностите на жалбоподателя да плати наложената му от Комисията глоба, Съдът би трябвало да разгледа фактически въпроси, което не е от неговата компетентност в производството по обжалване.

101

Освен това, когато се произнася по жалби срещу решения на Общия съд, Съдът не е компетентен по съображения за справедливост да заменя със свои мотиви тези на Общия съд, който в пределите на своето правомощие за пълен съдебен контрол се е произнесъл по размера на глобата, наложена на дадено предприятие за това, че е нарушило правото на Съюза (вж. по-специално Решение от 10 май 2007 г. по дело SGL Carbon/Комисия, C-328/05 P, Сборник, стр. I-3921, точка 98 и цитираната съдебна практика). Извън това, когато определя размера на тази глоба, съгласно постоянната съдебна практика Комисията не е длъжна да взема предвид икономическото положение на съответното предприятие, тъй като да ѝ се вмени подобно задължение би означавало да се предоставят неоправдани конкурентни предимства на предприятията, които са най-слабо приспособени към пазарните условия (вж. по-специално Решение по дело SGL Carbon/Комисия, посочено по-горе, точка 100 и цитираната съдебна практика).

102

Следователно доводите на жалбоподателя относно финансовото му състояние трябва да се отхвърлят като недопустими и при всички случаи неоснователни.

103

Все пак е необходимо да се добави, че ако смята, че финансовите му затруднения имат причинно-следствена връзка с неспазването от Общия съд на принципа за постановяване на решение в разумен срок, жалбоподателят има възможност да изтъкне това при евентуално предявяване на иск пред Общия съд на основание член 268 ДФЕС и член 340, втора алинея ДФЕС (вж. точки 88—90 от настоящото решение).

104

От всички изложени дотук съображения следва, че не е налице нито едно от основанията за обжалване, и поради това жалбата трябва изцяло да бъде отхвърлена.

105

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.

106

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Комисията е поискала жалбоподателят да бъде осъден за разноските, а жалбоподателят е загубил делото, следва същият да бъде осъден да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Комисията.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши: