РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)

6 септември 2012 година ( *1 )

„Преюдициално запитване — Сближаване на законодателствата — Обществено здраве — Информиране и защита на потребителите — Етикетиране и представяне на храните — Понятия за хранителни и здравни претенции — Регламент (ЕО) № 1924/2006 — Обозначение на вино като „лесно за усвояване“ — Указание за намалено киселинно съдържание — Напитки, съдържащи над 1,2 % vol. алкохол — Забрана на здравни претенции — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 15, параграф 1 — Свобода при избор на професия — Член 16 — Свобода на стопанската инициатива — Съвместимост“

По дело C-544/10

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesverwaltungsgericht (Германия) с акт от 23 септември 2010 г., постъпил в Съда на 23 ноември 2010 г., в рамките на производство по дело

Deutsches Weintor eG

срещу

Land Rheinland-Pfalz,

СЪДЪТ (трети състав),

състоящ се от: г-н K. Lenaerts, председател на състав, г-н J. Malenovský (докладчик), г-жа R. Silva de Lapuerta, г-н E. Juhász и г-н D. Šváby, съдии,

генерален адвокат: г-н J. Mazák,

секретар: г-жа A. Impellizzeri, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 19 януари 2012 г.,

като има предвид становищата, представени:

за Deutsches Weintor eG, от H. Eichele и B. Goebel, Rechtsanwälte,

за провинция Райнланд-Пфалц, от г-жа C. Grewing, в качеството на представител,

за чешкото правителство, от г-н M. Smolek и г-н D. Hadroušek, в качеството на представители,

за естонското правителство, от г-жа M. Linntam, в качеството на представител,

за френското правителство, от г-н G. de Bergues, г-н B. Cabouat и г-жа R. Loosli-Surrans, в качеството на представители,

за унгарското правителство, от г-н M. Z. Fehér и г-жа K. Szíjjártó, в качеството на представители,

за финландското правителство, от г-жа H. Leppo, в качеството на представител,

за Европейския парламент, от г-жа I. Anagnostopoulou и г-жа E. Waldherr, в качеството на представители

за Съвета на Европейския съюз, от г-жа M. Simm, в качеството на представител,

за Европейската комисия, от г-жа L. Pignataro-Nolin и г-жа S. Grünheid, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 29 март 2012 г.,

постанови настоящото

Решение

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, параграф 2, точка 5 и член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно хранителни и здравни претенции за храните (ОВ L 404, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 18, стр. 244), последно изменен с Регламент (ЕС) № 116/2010 на Комисията от 9 февруари 2010 г. (ОВ L 37, стр. 16, наричан по-нататък „Регламент № 1924/2006“). Запитването се отнася и до валидността на тези разпоредби от гледна точка на член 15, параграф 1 и на член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Deutsches Weintor eG (наричана по-нататък „Deutsches Weintor“), германска винаро-лозарска кооперация, и службите, натоварени с контрола върху търговията с алкохолните напитки в провинция Райнланд-Пфалц, по повод на обозначението на вино като „лесно за усвояване“, указващо намалено киселинно съдържание.

Правна уредба

3

Съображения 1—3, 5, 10, 14—16 и 18 от Регламент № 1924/2006 посочват:

„(1)

Върху етикетите и в рекламните съобщения на все повече храни на територията на Общността се съдържат хранителни и здравни претенции. С оглед осигуряване на високо ниво на защита на потребителите и улесняване на техния избор, пуснатите на пазара храни, включително вносни, следва да бъдат безопасни и подходящо етикетирани. Разнообразната и балансирана диета е предпоставка за добро здраве, като отделните храни имат относителна важност в общата диета.

(2)

Разликите в националните разпоредби, касаещи подобни претенции, могат да бъдат пречка за свободното движение на продукти и да създават неравни условия за конкуренция. В тази връзка те имат пряко въздействие върху функционирането на вътрешния пазар. Затова е необходимо приемане на правила на равнището на Общността относно използването на хранителни и здравни претенции върху етикетите на храните.

(3)

Общите разпоредби за етикетиране се съдържат в Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. за сближаване на законодателството на държавите членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните [ОВ L 109, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 6, стр. 9]. Директива 2000/13/ЕО най-общо забранява използването на информация, която би подвела потребителя или би приписала лечебни свойства на храната. Настоящият регламент следва да допълни общите принципи в Директива 2000/13/ЕО и да определи специфични разпоредби относно използването на хранителни и здравни претенции по отношение на храните, които се предоставят на потребителя в това си качество.

[…]

(5)

Генерични названия, които са били използвани традиционно за обозначаване на особеност на клас храни или напитки, за да внушават ефект върху човешкото здраве като „помагащи за храносмилане“ или „капки против кашлица“, следва да бъдат изключени от прилагането на настоящия регламент.

[…]

(10)

Храни, рекламирани с претенции, биха могли да се възприемат от потребителите като притежаващи хранителни, физиологични или други предимства за здравето в сравнение със сходни или други продукти, към които не са били добавени подобни хранителни съставки или други вещества. Това може да насърчи потребителите да направят избор, който пряко повлиява общия им прием на отделни хранителни съставки или други вещества, по начин, противоречащ на научните съвети. За справяне с този [потенциален] неблагоприятен ефект е подходящо да бъдат наложени определени ограничения по отношение продуктите, за които се предявяват претенции […].

[…]

(14)

В момента има голямо разнообразие на претенции върху етикетите и в рекламите на храни в някои държави членки, отнасящи се до вещества, чиято полезност не е доказана или за които в момента учените не са единодушни. Необходимо е гарантиране, че веществата, по отношение на които има претенции, са показали благоприятен хранителен или физиологичен ефект.

(15)

За да се гарантира, че претенциите съдържат вярна информация, е необходимо веществото, предмет на претенция, да присъства в крайния продукт в достатъчни количества или веществото да липсва или да присъства в съответно намалени количества, за да бъде постигнат обявеният хранителен или физиологичен ефект. Също така веществото следва да […] бъде [усвояемо] от организма. […]

(16)

Важно е претенциите за храни да бъдат разбираеми за потребителя и е необходимо всички потребители да бъдат защитени от подвеждащи претенции. […]

[…]

(18)

Хранителна или здравна претенция не следва да се предявява, ако е в противоречие с общоприетите хранителни и здравни принципи или ако насърчава или намира извинение за прекомерната консумация на някоя храна или омаловажава добрата диетична практика“.

4

Предметът и приложното поле на Регламент № 1924/2006 са изложени в член 1 от него, както следва:

„1.   Настоящият регламент хармонизира разпоредбите, предвидени в първичното и вторичното законодателство или административни мерки в държавите членки, свързани с хранителни и здравни претенции, с оглед осигуряване на ефективно функциониране на вътрешния пазар, като едновременно с това осигурява висока степен на защита на потребителите.

2.   Настоящият регламент се прилага по отношение на хранителните и здравните претенции, включени в съобщения с търговска цел, независимо дали на етикета, при представянето или рекламата на храни, които следва да бъдат доставяни на крайния потребител.

[…]“.

5

Член 2 от Регламент № 1924/2006 съдържа следните определения:

„1.   За целите на настоящия регламент:

а)

прилагат се определенията за „храна“, „ръководител на хранително предприятие“, „пускане на пазара“ и „краен потребител“, предвидени в член 2 и член 3, параграфи 3, 8 и 18 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните [ОВ L 31, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 8, стр. 68];

[…]

2.   Прилагат се и следните определения:

1)

„претенция“ означава всяко съобщение или представяне, което не е задължително по силата на национално законодателство или законодателство на Общността, включително представяне с картина, графика или символ, под всякаква форма, което заявява, създава впечатление или внушава, че дадена храна има определени характеристики;

[…]

4)

„хранителна претенция“ означава претенция, която заявява, създава впечатление или внушава, че дадена храна има определени благоприятни хранителни качества […]

5)

„здравна претенция“ означава претенция, която заявява, създава впечатление или внушава, че съществува връзка между дадена категория храна, отделна храна или една от нейните съставки и здравето;

6)

„претенция за намаляване риска от развитие на определено заболяване“ означава здравна претенция, която заявява, създава впечатление или внушава, че консумацията на дадена категория храни, отделна храна или някои от съставките ѝ значително намалява определен рисков фактор за развитие на заболяване при хората;

[…]“.

6

Глава II (членове 3—7) от Регламент № 1924/2006 установява общите положения за използването на хранителните и здравните претенции.

7

Член 3 от Регламент № 1924/2006, озаглавен „Общи принципи за всички претенции“, гласи следното:

„Хранителните и здравните претенции могат да се използват при етикетирането, представянето и рекламата на храни, пуснати на пазара на Общността, единствено ако отговарят на разпоредбите на настоящия регламент.

Без да се накърняват разпоредбите на директиви 2000/13/ЕО и 84/450/ЕИО, използването на хранителни и здравни претенции не бива да:

а)

бъде фалшиво, двузначно или подвеждащо;

б)

поражда подозрения относно безопасността и/или хранителната стойност на други храни;

в)

насърчава или оправдава свръхконсумацията на храна;

[…]“.

8

Член 4, параграф 3 от Регламент № 1924/2006, озаглавен „Условия за използване на хранителни и здравни претенции“, гласи:

„Напитки, съдържащи над 1,2 % vol. алкохол, не се маркират със здравни претенции.

Що се отнася до хранителните претенции, се разрешават единствено хранителни претенции, отнасящи се за ниски нива алкохол или намалението на алкохолното съдържание, или намалението на енергийното съдържание за напитки, съдържащи над 1,2 % vol. алкохол“.

9

Член 5, параграф 1, буква а) от Регламента, който се отнася до общите положения, гласи:

„1.   Разрешава се използване на хранителни и здравни претенции единствено ако са изпълнени следните условия:

а)

наличието, отсъствието или намаленото съдържание в храна или категория храна на хранително вещество или друго вещество, по отношение на което се прави претенцията, се е оказало, че има благоприятен хранителен или физиологичен ефект, както е установено в общоприето научно доказателство“.

10

Член 6, параграф 1 от Регламент № 1924/2006, озаглавен „Научно потвърждение на претенциите“, гласи:

„Хранителните и здравните претенции се основават и потвърждават от общоприети научни доказателства“.

11

Членове 10—19, включени в глава IV от Регламент № 1924/2006, предвиждат особени разпоредби, приложими за здравните претенции.

12

Член 10, параграфи 1 и 3 от Регламента, отнасящ се до специфичните условия, гласи:

„1.   Здравните претенции се забраняват, освен ако не отговарят на общите изисквания от глава II и специфичните изисквания от настоящата глава и не са разрешени в съответствие с настоящия регламент и включени в списъците на разрешени претенции по членове 13 и 14.

[…]

3.   Позоваване на общите, неспецифични ползи от хранително вещество или храна[…] за цялостното добро здраве или здравно благополучие е допустимо единствено ако е съпроводено от специфична здравна претенция, включена в списъците по членове 13 и 14“.

Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

13

Deutsches Weintor е винаро-лозарска кооперация, установена в Илбесхайм (Германия), в провинция Райнланд-Пфалц. Тя търгува с вина от сортовете „Dornfelder“ и сиво/бяло бургундско с указанието „Edition Mild“ (сладка подборка), съчетано с добавката „слабо/намалено киселинно съдържание“. На етикетите на виното е изписано по-специално следното: „Мекотата му се дължи на специалната ни „LO3“ (LO3 Schonverfahren zur biologischen Säurereduzierung) защитна технология за намаляване на киселинността по биологичен път“. На етикета на гърлото на бутилките е изписано „Edition Mild bekömmlich“ („Сладка подборка, лесно за усвояване“). В ценоразписа виното е обозначено със следния израз: „Edition Mild — sanfte Säure/bekömmlich“) (Сладка подборка — със слаба киселинност/лесно за усвояване).

14

Органът, натоварен да контролира търговията с алкохолните напитки в провинция Райнланд-Пфалц, възразява срещу използването на обозначението „лесно за усвояване“, с мотива че става въпрос за „здравна претенция“ по смисъла на член 2, параграф 2, точка 5 от Регламент № 1924/2006, която не е разрешена за алкохолните напитки по силата на член 4, параграф 3, първа алинея от този регламент.

15

Следователно страните спорят дали обозначението на вино като „лесно за усвояване“ в съчетание с указанието за слабо киселинно съдържание представлява „здравна претенция“ по смисъла на член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1924/2006, по принцип забранена за алкохолните напитки.

16

Deutsches Weintor подава жалба пред Verwaltungsgericht (Административен съд), с която иска да се установи, че ѝ е разрешено да използва обозначението „лесно за усвояване“ на етикетите и в рекламата на съответните вина.

17

В подкрепа на искането си кооперацията преди всичко твърди, от една страна, че обозначението „лесно за усвояване“ няма никаква връзка със здравето, а се отнася само до общото благополучие. От друга страна, тя поддържа, че Регламент № 1924/2006 не се прилага за обозначенията, традиционно използвани за храните или напитките, които биха могли да имат определен ефект върху общото благополучие, като обозначението „подпомагаща храносмилането“ за напитка, която съдейства за храносмилането. Така според нея понятието за здравни претенции следвало да се тълкува в тесен смисъл, който се свежда до получения дълготраен ефект от съответния хранителен продукт.

18

С решение от 23 април 2009 г. Verwaltungsgericht отхвърля тази жалба. Въззивната жалба срещу това решение е отхвърлена от Oberverwaltungsgericht Rheinland-Pfalz (Върховен административен съд на провинция Райнланд-Пфалц) с решение от 19 август 2009 г.

19

Въззивният съд изхожда от обстоятелството, че понятието „здравна претенция“ при всички положения обхваща свързваните с определена храна ефекти върху организма и върху телесните функции на потребителя. Обозначението на вино като „лесно за усвояване“ показва, че е налице връзка с процеси в тялото и реферира към общото здравно благополучие. С това обозначение биха могли да се съчетаят синонимни изрази като „добро за здравето“, „лесно за храносмилане“ или „щадящо стомаха“.

20

Според посочения съд този аспект има определено значение при консумацията на вино, тъй като тя редовно се свързва с главоболие и стомашни проблеми. При определени обстоятелства виното може да има дори увреждащо човешкия организъм въздействие, както и да доведе до зависимост. Тъй като изразът „лесно за усвояване“ се употребява във връзка с посочената специална технология за намаляване на киселинността и за получаване на слабо киселинно съдържание, потребителите свързвали виното с липсата на неблагоприятни последици за храносмилането, до които понякога водела консумацията на вино.

21

Жалбоподателят в главното производство подава касационна жалба срещу това решение пред Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд).

22

Запитващата юрисдикция счита, че възприетото от предходните инстанции широко тълкуване на понятието „здравна претенция“ предизвиква съмнения. Според нея, предвид общата функция на всички храни, която е внасяне на хранителни съставки и други вещества в човешкия организъм, обозначение, отнасящо се само до временното укрепване на телесните функции или до общото здравно благополучие, не е достатъчно, за да се установи връзка със здравето по смисъла на член 2, параграф 2, точка 5 от Регламент № 1924/2006.

23

По мнението на Bundesverwaltungsgericht някои данни изглежда по-скоро сочат, че дадена претенция трябва да се определи като „здравна“ единствено когато с нея се обявяват дълготрайни, устойчиви въздействия върху телесното или физическото състояние на човека, а не само краткотрайно въздействие върху обмяната на веществата, което не засяга структурата на тялото — а оттам и самото здравословно състояние.

24

Следователно според запитващата юрисдикция обозначението, че търгуваните от жалбоподателя в главното производство вина се усвояват лесно, се свежда до твърдението, че при храносмилането виното не причинява никакви или причинява само минимални стомашни проблеми в сравнение с тези, които следва да се очакват при консумацията на вина от същия сорт и със същото качество. Освен това Bundesverwaltungsgericht иска да установи дали фактът, че дадена храна е по-малко вредна от подобни продукти от същата категория, сам по себе си е достатъчен, за да се признае благоприятен за здравето ефект.

25

Накрая Bundesverwaltungsgericht изразява съмнение по въпроса дали забраната на здравните претенции за виното е съвместима с основните права на свобода при избор на професия и на свобода на стопанската инициатива, доколкото на производител или търговец на вино е забранено да посочва, че неговият продукт е лесен за усвояване поради слабата му киселинност, дори и ако това твърдение е вярно.

26

При тези обстоятелства Bundesverwaltungsgericht решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)

За да се приеме, че конкретна претенция е здравна по смисъла на член 4, параграф 3, първа алинея, във връзка с член 2, параграф 2, точка 5, или по смисъла на член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1924/2006, необходимо ли е да е налице благоприятен хранителен или физиологичен ефект, който цели устойчиво подобряване на физическото състояние, или е достатъчен само временен ефект, ограничен до периода на приема и храносмилането на хранителния продукт?

2)

В случай че твърдението за временен благоприятен ефект може да се определи като здравна претенция:

За да може да се приеме, че този ефект е обоснован с липсата или намаленото съдържание на определено вещество по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) и съображение 15 от Регламента, достатъчно ли е в претенцията да се твърди само че ефектът, който по принцип следва от храна от този вид, многократно установяван като неблагоприятен, в конкретния случай е с по-слабо проявление?

3)

При утвърдителен отговор на втория въпрос:

Налице ли е съответствие с член 6, параграф 1, първа алинея от Договора за Европейския съюз, в редакцията му от 13 декември 2007 г. (ОВ C 115, 2008 г., стр. 1), във връзка с член 15, параграф 1 (свобода при избор на професия) и с член 16 (свобода на стопанската инициатива) от [Хартата] в редакцията ѝ от 12 декември 2007 г. (ОВ C 303, стр. 1), ако на производител или търговец на вино се забрани без изключение да предявява здравна претенция в реклама по описания по-горе начин, дори ако посочената претенция отговаря на истината?“.

По преюдициалните въпроси

По първите два въпроса

27

С първите два въпроса, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1924/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че терминът „здравна претенция“ обхваща обозначение като „лесно за усвояване“, съчетано с добавката за намалено съдържание на вещества, считани за неблагоприятни от голям брой потребители.

28

Член 2, параграф 2, точка 5 от Регламент № 1924/2006 определя „здравната претенция“ като „претенция, която заявява, създава впечатление или внушава, че съществува връзка между дадена категория храна, отделна храна или една от нейните съставки и здравето“.

29

Освен това член 5, параграф 1, буква а) от Регламент № 1924/2006 уточнява, че се разрешава използване на хранителни и здравни претенции единствено ако се е оказало, че наличието, отсъствието или намаленото съдържание в храна или категория храна на хранително вещество или друго вещество, по отношение на което се прави претенцията, има благоприятен хранителен или физиологичен ефект, както е установено в общоприети научни доказателства.

30

В рамките на спора в главното производство преюдициалните въпроси се поставят по отношение на виното. Тъй като виното попада в категорията напитки, съдържащи над 1,2 % vol. алкохол, веднага следва да се подчертае, че съгласно член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1924/2006 законодателят на Съюза е искал да забрани всички „здравни претенции“ без изключение що се отнася до тази категория напитки.

31

В конкретния случай спорната претенция създава впечатление, че предвид намалената киселинност разглежданото вино лесно се усвоява или е благоприятно за храносмилането. В този смисъл това вино би могло да има благоприятен хранителен или физиологичен ефект.

32

Безспорно е, че щом като е свързано с конкретното приемане на хранителен продукт, храносмилането се разбира като принципно ограничен във времето физиологичен процес, предизвикващ само временно или краткотрайно въздействие.

33

Като изхожда от тази констатация, запитващата юрисдикция иска да установи дали обозначение като „лесно за усвояване“ може да се категоризира като „здравна претенция“, дори и ако не означава, че благоприятният хранителен или физиологичен ефект, който може да има въпросното вино, води до устойчиво подобряване на състоянието на тялото.

34

В това отношение от текста на член 2, параграф 2, точка 5 от Регламент № 1924/2006 следва, че „здравната претенция“ по смисъла на Регламента се определя на базата на връзката, която трябва да съществува между дадена храна или една от нейните съставки, от една страна, и здравето, от друга страна. Като се има предвид това, трябва да се констатира, че това определение не съдържа сведения нито дали тази връзка трябва да е пряка или непряка, нито относно интензитета или продължителността ѝ. При тези условия терминът „връзка“ следва да се разбира в широк смисъл.

35

Така, от една страна, понятието „здравна претенция“ трябва да обхваща не само връзка, която означава подобряване на здравното състояние благодарение на консумацията на дадена храна, но и всяка връзка, която означава липсата или намаляването на неблагоприятния или вреден за здравето ефект, който в други случаи съпътства или настъпва след такава консумация, и следователно самото запазване на добро здраве въпреки посочената потенциално вредна консумация.

36

От друга страна, счита се, че понятието „здравна претенция“ обхваща не само ефекта от конкретната консумация на определено количество храна, която по принцип може да предизвика само временно или краткотрайно въздействие, но и ефекта от повтаряща се, редовна, дори честа консумация на такава храна, чието въздействие не е непременно временно и краткотрайно.

37

Всъщност, както следва от съображение 1 във връзка със съображение 10 от Регламент № 1924/2006, безспорно е, че като изтъкват хранителни, физиологични или всякакви други предимства за здравето в сравнение със сходни продукти, претенциите, осигуряващи рекламата на храните, за които са предявени, ориентират избора на потребителите. Този избор влияе пряко върху общото количество на различните хранителни съставки или други вещества, които те избират да приемат, като така обосновава наложените от Регламента ограничения, що се отнася до използването на тези претенции.

38

Следователно за настоящите цели е необходимо да се вземе предвид както временното и краткотрайно въздействие, така и съвкупното въздействие на повтарящата се, дълготрайна консумация на определена храна върху физическото състояние.

39

В конкретния случай от спорното обозначение, което създава впечатление, че виното се приема и храносмила добре, следва, че храносмилателната система, т.е. част от човешкото тяло, не страда изобщо или страда малко от него и че остава в относително здраво и непокътнато състояние дори след повтаряща се консумация, т.е. на сборно количество през продължителен период, тъй като това вино се характеризира с намалена киселинност.

40

В този смисъл въпросната претенция може да създаде впечатление за устойчив благоприятен физиологичен ефект, който се състои в запазването на доброто състояние на храносмилателната система, противно на други вина, за които се предполага, че след неколкократна консумация водят до устойчив неблагоприятен ефект за храносмилателната система и следователно за здравето.

41

С оглед на гореизложените съображения, на първите два въпроса следва да се отговори, че член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1924/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че терминът „здравна претенция“ обхваща обозначение като „лесно за усвояване“, съчетано с добавката за намалено съдържание на вещества, считани за неблагоприятни от голям брой потребители.

По третия въпрос

42

С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали фактът, че е забранено без изключение, в Регламент № 1924/2006, на производител или търговец на вино да използва претенция като разглежданата в главното производство, дори ако посочената претенция сама по себе си е вярна, е съвместим с член 6, параграф 1, първа алинея ДЕС.

43

Съгласно член 6, параграф 1, първа алинея ДЕС Европейският съюз зачита правата, свободите и принципите, определени в Хартата, която има същата юридическа сила като Договорите.

44

Запитващата юрисдикция се позовава, в качеството им на относими основни права от гледна точка на въпросната забрана, на член 15, параграф 1 от Хартата, по силата на който всеки има право да работи и да упражнява свободно избрана и приета професия, както и на член 16 от същата харта, който гарантира свободата на стопанската инициатива.

45

Все пак е важно да се вземе предвид и член 35, второ изречение от Хартата, който изисква да се осигурява висока степен на закрила на човешкото здраве при определянето и осъществяването на всички политики и действия на Съюза. Всъщност, както следва от съображения 1 и 18 от Регламент № 1924/2006, закрилата на здравето е сред основните цели на Регламента.

46

При тези условия съвместимостта на забраната, без изключение, на претенция като разглежданата в главното производство следва да се прецени от гледна точка не само на свободата при избор на професия и на свободата на стопанската инициатива, но и на закрилата на здравето.

47

Следователно тази преценка трябва да се извърши при спазване на необходимото съчетаване на изискванията, свързани със защитата на тези различни основни права, защитени от правния ред на Съюза, и на подходящо равновесие между тях (вж. в този смисъл Решение от 29 януари 2008 г. по дело Promusicae, C-275/06, Сборник, стр. I-271, точки 65 и 66).

48

Що се отнася, на първо място, до закрилата на здравето, необходимо е да се подчертае, че предвид рисковете от зависимост и злоупотреба, както и предвид установеното комплексно вредно въздействие, свързано с консумацията на алкохол, по-специално развитието на сериозни заболявания, алкохолните напитки представляват специална категория хранителни продукти, подчинена на особено стриктна уредба.

49

В това отношение Съдът вече неколкократно е имал повод да посочи, че мерките, които ограничават рекламата на алкохолни напитки, с оглед на борбата срещу злоупотребата с алкохол, отразяват загрижеността за общественото здраве и че опазването на общественото здраве, както следва също от член 9 ДФЕС, е цел от общ интерес, която при необходимост може да обоснове ограничение на основна свобода (вж. в този смисъл Решение от 10 юли 1980 г. по дело Комисия/Франция, 152/78, Recueil, стр. 2299, точка 17, Решение от 25 юли 1991 г. по дело Aragonesa de Publicidad Exterior и Publivía, C-l/90 и C-176/90, Recueil, стр. I-4151, точка 15, Решение от 13 юли 2004 г. по дело Комисия/Франция, C-262/02, Recueil, стр. I-6569, точка 30, както и Решение по дело Bacardi France, C-429/02, Recueil, стр. I-6613, точка 37).

50

Освен това, ако от член 3, буква а) от Регламент № 1924/2006 вече по правило следва, че използването на хранителни и здравни претенции не бива да бъде фалшиво, двузначно или подвеждащо, това изискване важи на още по-силно основание за алкохолните напитки. Всъщност е от съществено значение всички претенции относно тези напитки да бъдат лишени от всякаква двузначност, така че потребителите да са в състояние да регулират своята консумация, отчитайки всички присъщи опасности, свързани с нея, и по този начин ефикасно да опазват здравето си.

51

В случай като този по главното производство обаче спорната претенция, дори сама по себе си да може да се приеме за фактически вярна, доколкото посочва намалено киселинно съдържание, при все това се оказва непълна. Всъщност посочената претенция изтъква определено качество, което може да улесни храносмилането, а премълчава факта, че независимо от доброто протичане на храносмилането, присъщите на консумацията на алкохолни напитки опасности изобщо не са изключени, нито дори ограничени.

52

Така законодателят на Съюза с основание е приел, че претенции като разглежданата в главното производство са двузначни, дори подвеждащи, когато се отнасят до алкохолна напитка. Всъщност, като подчертава единствено лесното храносмилане на въпросното вино, спорната претенция може да насърчи консумацията му и в крайна сметка да увеличи присъщите рискове от неумерената консумация на която и да е алкохолна напитка за здравето на потребителите. Поради това забраната на такива претенции може да се обоснове от гледна точка на изискването за гарантиране на висока степен на закрила на здравето на потребителя.

53

С оглед на гореизложеното може да се приеме, че пълната забрана на претенция като разглежданата в главното производство е необходима за осигуряване на спазването на изискванията, произтичащи от член 35 от Хартата.

54

Що се отнася, на второ място, до свободата при избор на професия и свободата на стопанската инициатива, следва да се напомни, че съгласно практиката на Съда свободното упражняване на професионална дейност, също както и правото на собственост, не е абсолютно, а трябва да се разглежда във връзка с неговата социална функция (вж. в този смисъл Решение от 14 декември 2004 г. по дело Swedish Match, C-210/03, Recueil, стр. I-11893, точка 72). Следователно свободите могат да бъдат предмет на определени ограничения, при условие че тези ограничения действително отговарят на преследваните от Европейския съюз цели от общ интерес и не представляват по отношение на преследваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на тези права (Решение от 15 април 1997 г. по дело Irish Farmers Association и др., C-22/94, Recueil, стр. I-1809, точка 27, както и Решение от 10 юли 2003 г. по дело Booker Aquaculture и Hydro Seafood, C-20/00 и C-64/00, Recueil, стр. I-7411, точка 68).

55

Що се отнася до посочените цели, от точки 48—53 от настоящото съдебно решение следва, че разглежданата правна уредба има за цел закрилата на здравето, която представлява цел, призната в член 35 от Хартата.

56

Относно спазването на принципа на пропорционалност, макар да е вярно, че забраната на разглежданите претенции налага някои ограничения на професионалната дейност на съответните икономически оператори в конкретен аспект, зачитането на тези свободи при все това е гарантирано в същностните им аспекти.

57

Действително, без изобщо да забранява производството и търговията с алкохолни напитки, спорната правна уредба само урежда етикетирането и рекламата в ясно определена сфера.

58

Така в производство като главното спорната забрана изобщо не засяга самата същност на свободата при избор на професия и свободата на стопанска инициатива.

59

От гореизложеното следва, че пълната забрана в Регламент № 1924/2006 на претенция като разглежданата в главното производство трябва да се приеме за съответстваща на изискването за съчетаване на различните представени основни права и за установяване на подходящо равновесие между тях.

60

Предвид всички гореизложени съображения на третия въпрос следва да се отговори, че фактът, че е забранено без изключение, в Регламент № 1924/2006, на производител или търговец на вино да използва претенция като разглежданата в главното производство, дори ако посочената претенция сама по себе си е вярна, е съвместим с член 6, параграф 1, първа алинея ДЕС.

По съдебните разноски

61

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

 

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

 

1)

Член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно хранителни и здравни претенции за храните, последно изменен с Регламент (ЕС) № 116/2010 на Комисията от 9 февруари 2010 г., трябва да се тълкува в смисъл, че терминът „здравна претенция“ обхваща обозначение като „лесно за усвояване“, съчетано с добавката за намалено съдържание на вещества, считани за неблагоприятни от голям брой потребители.

 

2)

Фактът, че е забранено без изключение, в Регламент № 1924/2006, изменен с Регламент № 116/2010, на производител или търговец на вино да използва претенция като разглежданата в главното производство, дори ако посочената претенция сама по себе си е вярна, е съвместим с член 6, параграф 1, първа алинея ДЕС.

 

Подписи


( *1 ) Език на производството: немски.