—

за нидерландското правителство, от г-жа C.M. Wissels и г-н J. Langer, в качеството на представители,

—

за финландското правителство, от г-н J. Heliskoski, в качеството на представител,

—

за Европейската комисия, от г-жа D. Maidani и г-жа L. Lozano Palacios, както и от г-н R. Troosters, в качеството на представители,

1

Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на членове 18 ЕО и 56 ЕО.

2

Запитванията са отправени в рамките на три спора между Staatssecretaris van Financiën (държавен секретар по финансите) и съответно г-жа Van Putten, г-н Mook и г-жа Frank, по повод на актовете за установяване на данъчни задължения, съставени на последните поради неплащане на данъка върху леките автомобили и мотоциклетите (наричан по-нататък „данъкът АМ“) при използването за кратък период на такива превозни средства, предоставени им безвъзмездно от физически лица, които са местни лица на други държави членки.

3

Член 1, параграф 1 от Директива 88/361/ЕИО на Съвета от 24 юни 1988 година за прилагане на член 67 от Договора [разпоредба, отменена с Договора от Амстердам] (ОВ L 178, стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 10, том 1, стр. 10) гласи:

„Без да се засягат следните разпоредби, държавите членки премахват ограниченията относно движението на капитали между лица, които живеят в държавите членки. За да се улесни прилагането на настоящата директива, движението на капитали се категоризира в съответствие с номенклатурата в приложение I“.

4

Сред видовете движения на капитали, изброени в приложение I към Директива 88/361, в раздел XI от това приложение се съдържат движенията на капитали за лични цели, които включват по-специално заемите, даренията и наследствата.

5

Член 1, параграф 1 от Закона за данъка върху леките автомобили и мотоциклетите от 1992 г. (Wet op de belasting van personenauto’s en motorrijwielen 1992, Stb. 1992, № 709, наричан по-нататък „Законът от 1992 г.“) гласи, че тези лични моторни превозни средства се облагат с данъка АМ.

6

Съгласно член 1, параграфи 2 и 5 от Закона от 1992 г. данъкът АМ се дължи при регистрацията на превозното средство в нидерландския регистър. Когато обаче нерегистриран в Нидерландия лек автомобил или мотоциклет е предоставен на разположение на физическо или юридическо лице, пребиваващо или установено в тази държава членка, посоченият данък се дължи, считано от пускането в употреба на съответното моторно превозно средство по нидерландската пътна мрежа по смисъла на този закон.

7

Член 5, параграф 2 от Закона от 1992 г. предвижда, че данък АМ за нерегистрираните леки автомобили или мотоциклети се дължи от лицето, което фактически разполага с моторното превозно средство.

8

По силата на член 9, параграф 1 от Закона от 1992 г. ставката на разглеждания данък за лек автомобил е 45,2 % от нетната каталожна цена на това превозно средство, при условие че са възможни посочените в същата разпоредба намаления или увеличения. Тази цена съответства на продажната цена, препоръчана от производителя или вносителя на дистрибутор, намалена с данъка върху добавената стойност.

9

Що се отнася до новите автомобили, тяхната нетна каталожна цена се определя към деня на поставяне на регистрационен номер в Нидерландия. Що се отнася до употребяваните автомобили, тяхната нетна каталожна цена се определя към датата на първоначалното им пускане в употреба на нидерландска територия или извън нея.

10

При пускането в употреба по нидерландската пътна мрежа на леки автомобили или на мотоциклети, които не са регистрирани в Нидерландия и са предоставени на разположение на физическо или юридическо лице, пребиваващо или установено в тази държава членка, с оглед на плащане на данъка АМ разглежданата в главните производства национална правна уредба предвижда прилагането на нетната каталожна цена, която съответства на превозните средства втора употреба.

11

С оглед на облагането на тези превозни средства втора употреба с посочения данък се взема предвид вече изтеклият период на използване, като размерът на данъка се намалява с определен процент. До 1 февруари 2007 г. този данък се дължи под формата на еднократно и окончателно плащане, без възможност за възстановяване, дори ако след определен период съответното превозно средство вече не се използва по нидерландската пътна мрежа.

12

Г-жа Van Putten и г-н Mook са нидерландски граждани. Г-жа Frank е германска гражданка. Всички те са имали местожителство в Нидерландия към момента на настъпване на обстоятелствата по главните производства.

13

При извършване на проверка служители на Belastingdienst (данъчната администрация) констатират, че ответниците по главните производства са използвали по нидерландската пътна мрежа регистрирани в други държави членки леки автомобили, без да са заплатили данъка АМ. В резултат на това ответниците са били предупредени, че при последваща проверка може да им бъде съставен акт за установяване на данъчно задължение във връзка с плащането на този данък.

14

След извършване на нова проверка ответниците по главните производства са били спрени при същите обстоятелства.

15

Поради това на всеки от тях е бил съставен акт за установяване на данъчно задължение за сумите съответно от 5955 EUR за г-жа Van Putten, от 1859 EUR за г-н Mook и от 6709 EUR за г-жа Frank. Belastingdienst отхвърля административната жалба на заинтересованите лица. Всъщност тя приема, че ответниците по главните производства са използвали съответните автомобили по смисъла на член 1, параграф 5 от Закона от 1992 г., поради което при това пускане в употреба данъкът АM е бил дължим по ставката и върху пълната данъчна основа, посочена в член 9 от този закон. Освен това, тъй като актовете са били издадени преди 1 февруари 2007 г., данъкът е бил събран от ответниците по главните производства, без да се вземе предвид продължителността на използването на тези автомобили.

16

Тъй като жалбите, подадени от всеки от ответниците по главните производства, са били обявени за неоснователни, ответниците подават въззивни жалби пред Gerechtshof te ‘s-Hertogenbosch (Апелативен съд ‘s-Hertogenbosch). Последният уважава исканията им и вследствие на това отменя решенията на Belastingdienst, както и актовете за установяване на данъчни задължения. Според тази юрисдикция посочените актове съставляват необоснована пречка пред установеното в член 18 ЕО право на свободно движение и пребиваване на територията на държава членка.

17

Staatssecretaris van Financiën обжалва пред запитващата юрисдикция решенията на Gerechtshof te ‘s-Hertogenbosch по всяко едно от делата. По същество Staatssecretaris счита, че елементите, релевантни за разглежданите в главните производства случаи, попадат в границите само на една-единствена държава членка, а именно Нидерландия, поради което тези случаи са извън приложното поле на член 18 ЕО.

18

Запитващата юрисдикция посочва, че Съдът вече е имал повод да се произнесе относно съвместимостта на данъка АM с правото на Съюза, но във връзка със случаи, които попадат в приложното поле на свободното движение на работници, на свободата на установяване или още на свободното предоставяне на услуги.

19

В замяна на това в рамките на главните производства става дума за местни физически лица на Нидерландия, всяко от които използва за частни нужди в тази държава членка автомобил, регистриран в друга държава членка и предоставен му безвъзмездно от местно физическо лице на последната посочена държава, с което има семейни или приятелски връзки.

20

При тези условия Hoge Raad der Nederlanden решава да спре производството по тези три дела и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

21

С определение на председателя на Съда от 1 февруари 2011 г. дела С-578/10—С-580/10 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството, както и на съдебното решение.

22

С въпросите си, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали предвид разпоредбата на член 18 ЕО в приложното поле на правото на Съюза попада случаят, в който държава членка облага с данък пускането в употреба на автомобил по националната пътна мрежа от местно за тази държава лице, като автомобилът се движи или единствено на национална територия, или на посочената територия и на територията на друга държава членка, когато този регистриран в друга държава членка автомобил е даден в заем от местно лице на посочената друга държава членка.

23

В това отношение следва да се посочи, че макар препращащата юрисдикция формално да ограничава въпросите си до тълкуването на член 18 ЕО, това обстоятелство не е пречка Съдът да ѝ предостави всички насоки за тълкуване на правото на Съюза, които могат да бъдат полезни за решаване на делото, с което тя е сезирана, независимо дали тази юрисдикция ги е посочила във въпросите си или не (вж. в този смисъл Решение от 8 ноември 2007 г. по дело ING. AUER, C-251/06, Сборник, стр. I-9689, точка 38 и цитираната съдебна практика).

24

Всъщност поставените въпроси трябва да бъдат решени в светлината на всички разпоредби на Договора и на вторичното право, които могат да са релевантни по отношение на поставения проблем (вж. Решение от 11 юли 1985 г. по дело Mutsch, 137/84, Recueil, стр. 2681, точка 10).

25

Освен това следва да се посочи, че според запитващата юрисдикция от ответниците по главните производства се е изисквало да заплатят пълния размер на разглеждания по главните производства данък, без да се отчита продължителността на фактическото използване на автомобилите по нидерландската пътна мрежа и без ответниците да са можели да се позоват на право на освобождаване или на възстановяване на посочения данък.

26

Поради това поставените въпроси следва да се разбират като предназначени да се установи именно дали правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която задължава местните за тази държава лица, взели в заем от местно лице на друга държава превозно средство, регистрирано в другата държава членка, да заплатят при пускането в употреба на това превозно средство по националната пътна мрежа пълния размер на данъка, който обикновено се дължи при регистрацията на превозното средство в първата държава членка, без да се взема предвид продължителността на използване на посоченото превозно средство по тази пътна мрежа и без тези лица да могат да се позоват на право на освобождаване или възстановяване.

27

Що се отнася до разпоредбите на правото на Съюза, които могат да се приложат при обстоятелствата по главните производства, следва да се посочи, че по тези дела данъчното облагане се дължи на обстоятелството, че ответниците по главните производства са упражнили не правото си на свободно движение, а в качеството си на местни лица са използвали по нидерландската пътна мрежа даден им в заем автомобил, регистриран в друга държава членка.

28

Що се отнася до заем между граждани — местни лица на различни държави членки, най-напред следва да се разгледа приложното поле на член 56 ЕО. За тази цел от постоянната съдебна практика следва, че тъй като в Договора липсва определение на понятието „движение на капитали“ по смисъла на параграф 1 от този член, номенклатурата, съдържаща се в приложение I към Директива 88/361, запазва указателния си характер, макар че тази директива е приета на основание член 69 и член 70, параграф 1 от Договора за ЕИО (членове 67—73 от Договора за ЕИО са заменени с членове 73б—73ж от Договора за ЕО, като самите те са станали членове 56—60 ЕО), тъй като съгласно трета алинея от въведението към това приложение съдържащата се в него номенклатура не изчерпва понятието за движение на капитали (вж. по-специално Решение от 27 януари 2009 г. по дело Persche, C-318/07, Сборник, стр. I-359, точка 24 и цитираната съдебна практика, Решение от 17 септември 2009 г. по дело Glaxo Wellcome, C-182/08, Сборник, стр. I-8591, точка 39, Решение от 15 октомври 2009 г. по дело Busley и Cibrian Fernandez, C-35/08, Сборник, стр. I-9807, точка 17, както и Решение от 10 февруари 2011 г. по дело Missionswerk Werner Heukelbach, C-25/10, Сборник, стр. I-497, точка 15).

29

Така Съдът вече се е произнесъл, че наследствата и даренията, които спадат към раздел XI от приложение I към Директива 88/361, озаглавен „Движения на капитали за лични цели“, представляват движения на капитали по смисъла на член 56 ЕО, с изключение на случаите, при които съставните им елементи са в границите само на една държава членка (вж. Решение от 31 март 2011 г. по дело Schröder, C-450/09, Сборник, стр. I-2497, точка 26 и цитираната съдебна практика). Това се отнася и за „[з]аеми[те]“, които са част от същия раздел от приложение I към посочената директива.

30

В случаи като тези по главните производства е безспорно, че съставните елементи на правоотношението между собственика на автомобила и неговия ползвател не попадат в границите само на една-единствена държава членка, независимо от обстоятелството, че разглежданата по главните производства национална разпоредба се отнася само до местните за Нидерландия лица. Всъщност данъкът АМ трябва да бъде заплатен от местните на тази държава членка лица, които в рамките на безвъзмезден заем между тях и местни лица на други държави членки използват, макар и за кратък период, превозно средство по националната пътна мрежа, което също така е регистрирано в друга държава членка.

31

Освен това следва да се провери дали разглежданото по всяко от главните производства правоотношение, а именно предоставянето на безвъзмезден трансграничен заем за послужване на автомобил, може да се квалифицира като движение на капитали по смисъла на член 56 ЕО, и по-специално като заем, който попада в приложното поле на раздел XI от приложение I към Директива 88/361.

32

В това отношение най-напред следва да се приеме за установено, че „[з]аеми[те]“ попадат в приложното поле на посочения раздел, без да е внесено уточнение относно техния възмезден или безвъзмезден характер, нито относно конкретния им предмет.

33

По-нататък, що се отнася до даренията, Съдът вече е имал повод да приеме за установено, че за да се определи дали данъчното третиране на определени операции от страна на държава членка попада в приложното поле на разпоредбите относно свободното движение на капитали, не трябва да се прави разграничение между операциите, извършени в пари, и тези в натура (вж. Решение по дело Persche, посочено по-горе, точка 26).

34

Накрая, от повторното посочване на наследствата и на завещанията в раздел XI от приложение I към Директива 88/361 следва, че безвъзмездният характер на дадена сделка сам по себе си не е пречка за нейното квалифициране като движение на капитали по смисъла на член 56 ЕО.

35

Освен това безвъзмездното предоставяне на автомобил за целите на неговото използване съставлява предимство с определена икономическа стойност, съответстваща на цената на ползването на автомобил под наем от същия вид и за същия период.

36

Следователно, както посочва генералният адвокат в точка 31 от заключението си, при трансграничното безвъзмездно предоставяне на автомобил в заем за послужване става въпрос за движение на капитали по смисъла на член 56 ЕО.

37

В самото начало е уместно да се напомни, че освен при определени изключения, които не са относими към делата по главните производства, данъчното облагане на автомобилите не е хармонизирано на равнище на Европейския съюз. Следователно държавите членки са свободни да упражняват данъчната си компетентност в тази област, при условие че правят това при спазване правото на Съюза (вж. Решение от 21 март 2002 г. по дело Cura Anlagen, C-451/99, Recueil, стр. I-3193, точка 40, Решение от 15 септември 2005 г. по дело Комисия/Дания, C-464/02, Recueil, стр. I-7929, точка 74, Решение от 15 декември 2005 г. по дело Nadin и Nadin-Lux, C-151/04 и C-152/04, Recueil, стр. I-11203, точка 40 и Решение от 23 февруари 2006 г. по дело Комисия/Финландия, C-232/03, Recueil, точка 46, както и Определение от 27 юни 2006 г. по дело Van de Coevering, C-242/05, Recueil, стр. I-5843, точка 23, Определение от 22 май 2008 г. по дело Ilhan, C-42/08, точка 17 и Определение от 24 октомври 2008 г. по дело Vandermeir, C-364/08, Сборник, стр. I-8087, точка 22).

38

Съгласно Закона от 1992 г., що се отнася до леките автомобили или мотоциклетите, които не са регистрирани в Нидерландия и са предоставени на разположение на лице, което е местно за тази държава членка, данъкът АМ се дължи, считано от тяхното пускане в употреба по нидерландската пътна мрежа. Дължащо този данък е лицето, което фактически разполага с посоченото превозно средство.

39

Тъй като обаче основният елемент на заема за послужване се състои във възможността заетата вещ да бъде използвана, следва да се приеме за установено, че като задължава местните за Нидерландия лица да плащат данък при пускането в употреба по нидерландската пътна мрежа на превозно средство, регистрирано в друга държава членка, включително ако това превозно средство е било предоставено безвъзмездно в заем от местно лице на друга държава членка, разглежданата в главните производства национална правна уредба води до данъчно облагане на трансграничните безвъзмездни заеми за прослужване на моторни превозни средства.

40

В замяна на това безвъзмездните заеми за послужване на моторно превозно средство не са предмет на този данък, когато става въпрос за регистрирано в Нидерландия моторно превозно средство. Следователно такова поне на пръв поглед различно третиране в зависимост от държавата по регистрация на даденото в заем превозно средство е от естество да направи по-малко привлекателни посочените трансгранични движения на капитали, като разубеди местните за Нидерландия лица да приемат предложеното им от местни лица на друга държава членка превозно средство, регистрирано в последната държава. Всъщност наложените от държава членка мерки, които са от естество да разубедят местните лица да сключват договори за заем или да инвестират в други държави членки, съставляват ограничения върху движението на капитали по смисъла на тази разпоредба (вж. Решение от 26 септември 2000 г. по дело Комисия/Белгия, C-478/98, Recueil, стр. I-7587, точка 18 и цитираната съдебна практика).

41

Следователно такова национално законодателство представлява ограничение на свободното движение на капитали по смисъла на член 56, параграф 1 ЕО.

42

Следва обаче да се провери дали действително е налице подобно различно третиране и при утвърдителен отговор дали въпреки това подобно законодателство се оказва съвместимо с разпоредбите на Договора относно свободното движение на капитали.

43

Съгласно практиката на Съда принципът на недопускане на дискриминация, независимо дали по член 12 ЕО или по членове 39 ЕО, 43 ЕО или 56 ЕО, изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения (вж. в този смисъл Решение от 20 януари 2011 г. по дело Комисия/Гърция, C-155/09, Сборник, стр. I-65, точка 68 и цитираната съдебна практика).

44

Поради това, на първо място, следва да се провери дали при обстоятелства като тези по главните производства положението на местно на Нидерландия лице, което използва по нидерландската пътна мрежа безвъзмездно предоставен му на разположение и регистриран в тази държава членка автомобил, от обективна гледна точка е сходно с това на местно на Нидерландия лице, което използва при същите условия автомобил, регистриран в друга държава членка. Ако се предположи, че това положение е сходно, на второ място, следва да се провери дали е налице равно третиране, а ако се установи неравно третиране — дали тази разлика е обоснована с императивно съображение от обществен интерес, и накрая, дали разглежданата мярка е в съответствие с принципа на пропорционалност.

45

В това отношение, макар да е вярно, че собствениците на регистрираните в Нидерландия автомобили вече са платили данъка АМ при регистрацията на автомобила в нидерландския регистър, вярно е също така, че по принцип тези автомобили са предназначени да бъдат трайно използвани основно на територията на посочената държава членка или действително са използвани по такъв начин.

46

Съдът обаче вече е приел за установено, че държава членка може да наложи данък при регистрацията на автомобил, регистриран в друга държава членка, когато посоченият автомобил е предназначен за трайно използване основно на територията на първата държава членка или действително е използван по такъв начин (вж. по-специално Решение по дело Cura Anlagen, точка 42, Решение по дело Комисия/Дания, точки 75—78, Решение по дело Nadin и Nadin-Lux, точка 41 и Решение по дело Комисия/Финландия, точка 47, посочени по-горе, както и Определение по дело Van de Coevering, точка 24 и Определение по дело Vandermeir, точка 32, посочени по-горе).

47

За разлика от това, ако не са изпълнени тези условия, връзката на държавата членка с превозното средство, регистрирано в друга държава членка, е по-слабо изразена, поради което е необходимо разглежданото ограничение да се обосновава по друг начин (вж. Решение по дело Комисия/Дания, посочено по-горе, точка 79 и Решение по дело Комисия/Финландия, посочено по-горе, точка 48, както и Определение по дело Van de Coevering, посочено по-горе, точка 26 и Определение по дело Vandermeir, посочено по-горе, точка 33).

48

От актовете за преюдициално запитване обаче е видно, че ответниците по главните производства е трябвало да платят пълния размер на данъка АМ, който е бил изчислен, без да се вземе предвид продължителността на използването на съответните автомобили и без ползвателите им да са можели да се позоват на право на освобождаване или на възстановяване. От представените на Съда преписки обаче не се установява, че същите тези автомобили са предназначени за трайно използване основно на територията на Нидерландия или действително са били използвани по такъв начин.

49

Поради това запитващата юрисдикция следва да прецени продължителността на разглежданите в главните производства заеми и естеството на фактическото използване на взетите в заем автомобили (вж. в този смисъл Определение по дело Van de Coevering, посочено по-горе, точка 25).

50

Така, ако разглежданите в главните производства автомобили, които не са регистрирани в Нидерландия, са предназначени за трайно използване основно на нидерландска територия или действително са използвани по такъв начин, реално не е налице различно третиране на лицето, което е местно за Нидерландия и използва безвъзмездно подобен автомобил, и на лицето, което при същите условия използва регистриран в тази държава членка автомобил, тъй като последният автомобил, който също е предназначен за трайно използване основно на нидерландска територия, вече е бил обложен с данъка АМ при неговата регистрация в Нидерландия.

51

При тези условия изискването данъкът АМ да се плати при пускане в употреба по нидерландската пътна мрежа на превозните средства, които не са регистрирани в Нидерландия, би било обосновано, подобно на данъка, дължим при регистрацията на превозно средство в Нидерландия и посочен в точка 46 от настоящото решение, доколкото този данък отчита, както изглежда следва от Закона от 1992 г., обезценяването на автомобила в момента на това пускане в употреба.

52

В замяна на това, както следва от точка 47 от настоящото решение, ако разглежданите в главните производства автомобили не са предназначени за трайно използване основно на нидерландска територия или действително не са използвани по такъв начин, реално би било налице различно третиране между двете категории лица, посочени в точка 50 от настоящото решение, и разглежданото данъчно облагане не би било обосновано. Всъщност при подобни условия връзката на посочените автомобили с нидерландската територия би била недостатъчна, за да обоснове облагане с данък, който принципно се дължи при регистрацията на превозно средство в Нидерландия.

53

Ако се предположи, че подобно различно третиране евентуално може да бъде обосновано с императивно съображение от обществен интерес, е необходимо също така данъкът да бъде в съответствие с принципа на пропорционалност (вж. в този смисъл Определение по дело Van de Coevering, посочено по-горе, точка 27 и цитираната съдебна практика).

54

Доколкото, от една страна, от актовете за преюдициално запитване не следва в рамките на споровете по главните производства да е било установено, че разглежданите автомобили са били предназначени за трайно използване основно на нидерландска територия или че действително са използвани по такъв начин, а от друга страна, нито запитващата юрисдикция, нито нидерландското правителство са посочили други императивни съображения от обществен интерес, позволяващи да се обоснове разглежданото ограничение, следва да се приеме за установено, че член 56 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която задължава местните за тази държава лица, взели в заем от местно лице на друга държава регистрирано в тази държава членка превозно средство да заплатят при пускането в употреба на това превозно средство по националната пътна мрежа пълния размер на данъка, който обикновено се дължи при регистрацията на превозно средство в първата държава членка, без да се взема предвид продължителността на използване на посоченото превозно средство по тази пътна мрежа и без посочените лица да могат да се позоват на право на освобождаване или възстановяване, когато същото превозно средство не е нито предназначено за трайно използване основно в първата държава, нито действително е било използвано по такъв начин.

55

Тъй като делата по главните производства попадат в приложното поле на член 56 ЕО, не е необходимо Съдът да се произнася по тълкуването на член 18 ЕО.

56

С оглед на гореизложеното на поставените въпроси следва да се отговори, че член 56 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която задължава местните за тази държава лица, взели в заем от местно лице на друга държава регистрирано в тази държава членка превозно средство, да заплатят при пускането в употреба на това превозно средство по националната пътна мрежа пълния размер на данъка, който обикновено се дължи при регистрацията на превозно средство в първата държава членка, без да се взема предвид продължителността на използване на посоченото превозно средство по тази пътна мрежа и без посочените лица да могат да се позоват на право на освобождаване или възстановяване, когато същото превозно средство нито е предназначено за трайно използване основно в първата държава, нито е било действително използвано по такъв начин.

57

С оглед на обстоятелството, че за страните по главните производства настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производствата пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Член 56 ЕО следва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която задължава местните за тази държава лица, взели в заем от местно лице на друга държава регистрирано в тази държава членка превозно средство, да заплатят при пускането в употреба на това превозно средство по националната пътна мрежа пълния размер на данък, който обикновено се дължи при регистрацията на превозно средство в първата държава членка, без да се взема предвид продължителността на използване на посоченото превозно средство по тази пътна мрежа и без посочените лица да могат да се позоват на право на освобождаване или възстановяване, когато същото превозно средство нито е предназначено за трайно използване основно в първата държава, нито е било действително използвано по такъв начин.