Дело C-520/09 P

Arkema SA

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Картели — Член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП — Европейски пазар на монохлороцетна киселина — Правила относно отговорността на дружество майка за антиконкурентни практики на негово дъщерно дружество — Презумпция за действително упражняване на решаващо влияние — Задължение за мотивиране“

Резюме на решението

1.        Конкуренция — Общностни правила — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка — Презумпция за решаващо влияние, упражнявано от дружеството майка върху дъщерните дружества, в които то притежава 100 % участие

(член 81, параграф 1 ЕО; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

2.        Конкуренция — Общностни правила — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка — Презумпция за решаващо влияние, упражнявано от дружеството майка върху дъщерните дружества, в които то притежава 100 % участие — Дъщерно дружество, притежавано от неоперативно холдингово дружество

(член 81, параграф 1 ЕО; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

3.        Обжалване — Правни основания — Необходимост от конкретна критика на пункт от разсъжденията на Общия съд

(член 256 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда; член 112, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Съда)

4.        Обжалване — Правни основания — Правно основание, изложено за първи път в производството по обжалване — Недопустимост

(член 113, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда)

5.        Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Насоки относно метода за определяне на размера на глобите, налагани при нарушение на правилата на конкуренцията

(член 81, параграф 1 ЕО; Известие 98/C 9/03 на Комисията)

1.        Понятието за предприятие обозначава всеки субект, който извършва икономическа дейност, независимо от правния статут и начина му на финансиране. В това отношение, от една страна, понятието за предприятие, поставено в контекста на конкурентното право на Съюза, трябва да бъде схващано като обозначаващо една стопанска единица, макар от правна гледна точка тази стопанска единица да е съставена от няколко физически или юридически лица, и от друга страна, когато подобен стопански субект нарушава правилата на конкуренция, съгласно принципа на личната отговорност същият следва да отговаря за това нарушение. Дружество майка може да носи отговорност за поведението на дъщерно дружество, по-конкретно когато, макар и да притежава отделна правосубектност, това дъщерно дружество не определя по самостоятелен начин поведението си на пазара, а прилага главно указанията, дадени му от дружеството майка, по-специално с оглед на икономическите, организационните и юридическите връзки между тези два правни субекта.

В особения случай, в който дружеството майка притежава 100 % от капитала на дъщерното си дружество, нарушило правилата на Съюза в областта на конкуренцията, от една страна, това дружество майка може да упражнява решаващо влияние върху поведението на дъщерното дружество, а от друга страна, съществува оборима презумпция, че дружеството майка действително упражнява подобно влияние. При тези обстоятелства е достатъчно Комисията да докаже, че целият капитал на дадено дъщерно дружество се притежава от неговото дружество майка, за да презумира, че последното оказва решаващо влияние върху търговската политика на дъщерното дружество. Впоследствие Комисията ще може да приеме дружеството майка за солидарно отговорно за плащането на наложената на неговото дъщерно дружество глоба, освен ако дружеството майка, което трябва да обори тази презумпция, не представи достатъчно доказателства, за да удостовери, че дъщерното му дружество има самостоятелно поведение на пазара.

(вж. точки 37, 38, 40 и 41)

2.        Макар „неоперативното“ холдингово дружество да не осъществява пряка намеса на пазара, не е изключена възможността то да упражнява решаващо влияние върху търговската политика на дъщерните си дружества, като се има предвид по-специално присъщата му координираща и финансово ръководна функция, и поради това, ако холдинговото дружество притежава целия или почти целия капитал на дъщерните дружества, може да се предположи, че то действително упражнява такова влияние. Ето защо не е достатъчно да се изтъкне единствено обстоятелството, че дружеството майка не е оперативно, за да се обори презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние върху търговската политика на дъщерните дружества, която все пак остава оборима презумпция.

(вж. точки 48 и 49)

3.        От член 256 ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда и член 112, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на последния е видно, че жалбата трябва точно да посочва пороците на съдебното решение, чиято отмяна се иска, както и правните доводи, с които конкретно се подкрепя това искане.

В това отношение, дори да позволява да се установят оспорваните части от обжалваното съдебно решение, жалбата, в която доводите не са достатъчно ясни и точни, за да позволят на Съда да упражни контрол за законосъобразност, трябва да бъде отхвърлена. Всъщност, ако съществените обстоятелства не изпъкват по достатъчно логичен и разбираем начин от текста на самата жалба, който е неясен и двусмислен, Съдът не може да упражни контрол за законосъобразност, като в противен случай би се произнесъл ultra petita.

(вж. точки 59—61)

4.        С жалбата не може да се изменя предметът на спора пред Общия съд. В рамките на обжалването правомощията на Съда се свеждат всъщност до преценка на правното решение, дадено във връзка с разискваните пред първата инстанция правни основания. Следователно страните не могат да изменят предмета на спора, като изтъкват за първи път пред Съда правно основание, което не са изтъкнали пред Общия съд, въпреки че са могли да го направят, тъй като това би означавало да им се позволи да сезират Съда, чиито правомощия в производството по обжалване са ограничени, със спор с по-широк обхват от разгледания от Общия съд. Следователно такова правно основание трябва да се приеме за недопустимо на стадия на обжалването на решението на Общия съд.

(вж. точка 64)

5.        В съответствие с метода, установен с Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, елементите от глобата, свързани с отегчаващите обстоятелства като повторността на нарушението, се изчисляват въз основа на „основен размер“, като самият той се изчислява въз основа на „начален размер“, увеличен със свързан с продължителността на нарушението мултипликационен коефициент.

По същество този начален размер се определя в зависимост от тежестта на нарушението и действителното въздействие на нарушението на съответния стопански субект върху конкуренцията. Предвид действителния икономически капацитет на съответния субект този размер може евентуално да бъде коригиран, за да се гарантира достатъчно възпиращо действие на глобата. Съгласно точки 2 и 3 от Насоките, след като е определила основния размер на глобата с оглед на тежестта и продължителността на нарушението, Комисията може евентуално да увеличи и намали този размер при наличието на отегчаващи и смекчаващи обстоятелства.

В тези насоки са установени обаче само правила за поведение, поясняващи практиката, която трябва да се следва, от които в конкретен случай администрацията не може да се отклони, без да изложи причини, съвместими с принципа на равно третиране.

(вж. точки 72, 73, 81 и 88)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)

29 септември 2011 година(*)

„Обжалване — Картели — Член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП — Европейски пазар на монохлороцетна киселина — Правила относно отговорността на дружество майка за антиконкурентни практики на негово дъщерно дружество — Презумпция за действително упражняване на решаващо влияние — Задължение за мотивиране“

По дело C‑520/09 P

с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 14 декември 2009 г.,

Arkema SA, установено в Colombes (Франция), за което се явява адв. M. Debroux, avocat,

жалбоподател,

като другата страна в производството е:

Европейска комисия, за която се явяват г‑н A. Bouquet и г‑н F. Castillo de la Torre, в качеството на представители, със съдебен адрес в Люксембург,

ответник в първоинстанционното производство,

СЪДЪТ (втори състав),

състоящ се от: г‑н J. N. Cunha Rodrigues, председател на състав, г‑н Ал. Арабаджиев, г‑н A. Rosas, г‑н A. Ó Caoimh (докладчик) и г‑жа P. Lindh, съдии,

генерален адвокат: г‑н P. Mengozzi,

секретар: г‑н B. Fülöp, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 25 ноември 2010 г.,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 17 февруари 2011 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си Arkema SA (по-рано с наименование Elf Atochem SA, а впоследствие — Atofina SA, наричано по-нататък „Arkema“) иска отмяна на Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 30 септември 2009 г. по дело Arkema/Комисия (T‑168/05, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което се отхвърля жалбата му за частична отмяна на Решение C (2004) 4876 окончателен на Комисията от 19 януари 2005 година относно производство по прилагане на член 81 [ЕО] и на член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/E-1/37.773 — МХОК) (наричано по-нататък „спорното решение“) и при условията на евентуалност за намаляване на размера на наложената му глоба.

 Обстоятелствата, предхождащи спора, и спорното решение

2        Обстоятелствата в основата на спора и спорното решение, които са изложени в точки 2—31 от обжалваното съдебно решение, могат да бъдат обобщени по следния начин за целите на настоящото производство по обжалване.

3        В спорното решение Европейската комисия установява, че наред с други дружества жалбоподателят и дружеството му майка, Elf Aquitaine SA (наричано по-нататък „Elf Aquitaine“), са нарушили член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г. (ОВ L 1, 1994 г., стр. 3) поради участието на жалбоподателя в незаконен картел на пазара на монохлороцетна киселина (наричана по-нататък „МХОК“).

4        Комисията приема, че Elf Aquitaine и жалбоподателят носят отговорност за нарушението, извършено в периода от 1 януари 1984 г. до 7 май 1999 г. Като отхвърля доводите в противоположен смисъл, представени от Elf Aquitaine, Комисията приема, че притежаването от Elf Aquitaine на 98 % от акциите на Atofina SA е достатъчно, за да носи то отговорност за действията на дъщерното си дружество. Освен това тя счита, че макар Elf Aquitaine да не е вземало участие в производството и търговията на МХОК, това не е пречка да се приеме, че заедно с оперативните подразделения на групата то образува една стопанска единица.

5        Комисията определя размера на глобите в приложение на нейните Насоки относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за [ВС] (ОВ C 9, 1998 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69, наричани по-нататък „Насоките от 1998 г.“), както и на Известието на Комисията относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер по дела във връзка с картели (ОВ C 207, 1996 г., стр. 4, наричано по-нататък „Известието относно сътрудничеството“).

6        Като отбелязва, че Elf Atochem SA вече е адресат на Решение 94/599/ЕО на Комисията от 27 юли 1994 година относно производство по прилагане на член [101 ДФЕС] (ОВ L 239, стр. 14), Комисията приема, че увеличение на глобата поради повторност на нарушението следва да се приложи само за жалбоподателя, а не за Elf Aquitaine, тъй като последното не е упражнявало контрол върху жалбоподателя към момента на извършване на първото нарушение.

7        Поради това освен глобата от 45 милиона евро, наложена при условията на солидарност на Elf Aquitaine и на жалбоподателя, тя налага само на жалбоподателя отделна глоба от 13,5 милиона евро, за да отчете повторността на нарушението му.

 Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение

8        Видно от точка 38 от обжалваното съдебно решение, с жалбата си пред Общия съд жалбоподателят иска по същество да се отмени разпоредителната част на спорното решение в частта относно Elf Aquitaine и при условията на евентуалност да се намали размерът на наложените на него и на Elf Aquitaine глоби.

9        От точки 40—42 от обжалваното съдебно решение следва, че жалбоподателят е изложил осем правни основания в подкрепа на основното си искане от жалбата пред Общия съд. Той представя по-специално първо правно основание, изведено от неспазване на правилата относно отговорността на дружество майка за практиките на негово дъщерно дружество и от дискриминационно третиране на групата Elf Aquitaine, второ правно основание, изведено от нарушение на принципа на юридическа и търговска самостоятелност на дъщерното дружество, както и пето правно основание, изведено от липсата на мотиви. В подкрепа на искането, направено при условията на евентуалност, жалбоподателят излага девето правно основание, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност при определянето на мултипликационния коефициент с възпираща цел, доколкото Комисията отчела два пъти оборота на Arkema.

10      С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля всички правни основания, изложени във връзка с главните или евентуалните искания, и осъжда жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

11      В рамките на първото правно основание, представено пред Общия съд, жалбоподателят оспорва по същество извода, че Elf Aquitaine — дружеството му майка към момента на извършване на нарушението — носи отговорност за нарушението му, като твърди, че не е следвало определена от Elf Aquitaine политика.

12      В това отношение в точка 67 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва следното:

„В особения случай, в който дружеството майка притежава 100 % от капитала на дъщерното си дружество, извършило нарушение, съществува оборима презумпция, че посоченото дружество майка упражнява решаващо влияние върху поведението на дъщерното дружество […] и че следователно те представляват едно-единствено предприятие по смисъла на член 81 ЕО […]. Ето защо дружеството майка, което оспорва пред общностния съд решение на Комисията за налагане на глоба за извършено от дъщерното му дружество нарушение, следва да обори тази презумпция, като представи доказателства за самостоятелното поведение на последното […]. Ако презумпцията не е оборена, Комисията ще може впоследствие да приеме дружеството майка за солидарно отговорно за плащането на наложената на неговото дъщерно дружество глоба“.

13      В точка 71 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че доколкото към момента на извършване на нарушението почти целият капитал на жалбоподателя се притежава от Elf Aquitaine, Комисията може основателно да изведе презумпцията, че той не е самостоятелен спрямо дружеството си майка, и да приеме, че последната трябва да докаже, че дъщерното ѝ дружество определя самостоятелно поведението си на пазара.

14      Що се отнася до съвкупността от улики и доказателства, които жалбоподателят представя, за да докаже самостоятелното си поведение, Общият съд установява най-напред в точка 73 от обжалваното съдебно решение, че в двеста петдесет и седмо съображение от спорното решение Комисията възпроизвежда доводите, изложени от Elf Aquitaine в отговора му на изложението на възраженията. На следващо място, в точка 74 от обжалваното съдебно решение той отбелязва, че „доводите на жалбоподателя, с които той цели да докаже самостоятелното си поведение, са изтъкнати и от неговото дружество майка в отговора на изложението на възраженията, като последното цели да докаже, че не е упражнявало решаващо влияние върху търговската политика на дъщерното си дружество“.

15      В това отношение Общият съд посочва в точка 75 от обжалваното съдебно решение, че като е отхвърлила изложените от дружеството майка доводи, Комисията е отговорила едновременно и на двете дружества и в съответствие със съдебната практика е проверила дали за да обори презумпцията, дружеството майка е доказало, че дъщерното му дружество определя самостоятелно поведението си на пазара.

16      В точки 76—80 от обжалваното съдебно решение Общият съд продължава изложението си, като посочва следното:

„76      Що се отнася до това дали доказателствата, представени от жалбоподателя във връзка със самостоятелното му поведение, са убедителни, следва да се посочи, че макар Elf Aquitaine да е неоперативно холдингово дружество и да има съвсем незначителна намеса в управлението на дъщерните си дружества, не може да се изключи възможността то да упражнява решаващо влияние върху действията на жалбоподателя, по-специално като координира финансовите инвестиции в рамките на групата Elf Aquitaine. Всъщност в група от дружества холдинговото дружество, което координира по-специално финансовите инвестиции в рамките на групата, има задачата да групира участия в различни дружества и функцията да осигури единно ръководство на тези дружества, по-специално чрез този бюджетен контрол.

77      В това отношение следва да се припомни, че не свързаното с нарушението отношение на подбудителство между дружеството майка и неговото дъщерно дружество, нито — на по-силно основание — участието на първото в споменатото нарушение, а фактът, че те представляват едно-единствено предприятие, позволява на Комисията да адресира решение за налагане на глоби до дружеството майка на група от дружества.

78      Що се отнася до твърдението, че жалбоподателят никога не е провеждал специфична информационна политика в полза на Elf Aquitaine на пазара на МХОК, липсата на такава информация, дори да бъде установена, не би била достатъчна, за да докаже самостоятелността на жалбоподателя спрямо дружеството му майка.

79      Това важи и за довода, че свързаната с МХОК дейност е незначителна в рамките на групата Elf Aquitaine, тъй като с него не може да се докаже самостоятелността [на Arkema] спрямо дружеството му майка.

80      Не може да се направи извод и от факта, че двете дружества са осъществявали дейност на различни пазари и не са имали отношения доставчици—клиенти. Всъщност, както Комисията основателно отбелязва в съображение 261 от [спорното] решение, следва да се приеме, че в група като Elf Aquitaine разделението на задачите е нормално явление, с което не може да се обори презумпцията, че Elf Aquitaine и Atofina [SA] представляват едно-единствено предприятие по смисъла на член 81 ЕО“.

17      В точка 82 от обжалваното съдебно решение Общият съд отговаря на довода на жалбоподателя, че било невъзможно да се представи пряко и неоспоримо доказателство за самостоятелното му поведение на пазара и че следователно такова доказателство трябвало да се определи като probatio diabolica. Точка 82 гласи следното:

„[…] от заинтересованите лица не се изисква да представят пряко и неоспоримо доказателство за самостоятелното поведение на дъщерното дружество на пазара, а само да представят доказателства, с които може да се удостовери тази самостоятелност […]. Освен това обстоятелството, че в случая жалбоподателят не е представил доказателства, с които да обори презумпцията за липса на самостоятелност, не означава, че тя никога не може да бъде оборена. Следователно доводът на жалбоподателя е неоснователен“.

18      Като отхвърля първата част от първото представено пред него правно основание, Общият съд заключава в точка 85 от обжалваното съдебно решение, че „Комисията основателно е приела, че Elf Aquitaine и Arkema представляват едно-единствено предприятие по смисъла на член 81 ЕО и че следователно могат да носят солидарна отговорност за поведението, за което са упрекнати, като поради това Elf Aquitaine носи отговорност за действията на Arkema и те се разглеждат като извършени от него“.

19      Като отхвърля второто правно основание, изведено от нарушение на принципа на юридическа и търговска самостоятелност на дъщерното дружество, произтичащо от презумпцията за упражняване на решаващо влияние от дружеството майка върху дъщерното дружество, в точка 100 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва по-специално, че „[…] макар притежаването на целия или на почти целия капитал да позволява да се предположи, че дружеството майка упражнява решаващо влияние върху поведението на дъщерното си дружество и че следователно те са част от едно и също предприятие, тази презумпция за липса на самостоятелност на дъщерното дружество може да бъде оборена от заинтересованото лице, което трябва да представи достатъчно доказателства […]. Ето защо посочената презумпция, както е приложена в настоящия случай, ни най-малко не поставя под съмнение търговската самостоятелност на дъщерното дружество“.

20      Като отхвърля петото правно основание, изведено от липса на мотиви в спорното решение, Общият съд установява в точка 126 от обжалваното съдебно решение, че Комисията е отговорила на основните доводи на Elf Aquitaine. В точка 127 от това решение Общият съд посочва следното:

„[…] Комисията не следва да отговаря на всички възражения на жалбоподателя. Всъщност, от една страна, доколкото отговорът на Комисията на основните доводи на Elf Aquitaine […] би бил един и същ, независимо дали става въпрос за дружеството майка или за негово дъщерно дружество, Комисията не е била длъжна да отговаря отделно на доводите, изложени от жалбоподателя (вж. точка 75 по-горе) […]“.

21      Като отхвърля деветото правно основание, Общият съд отбелязва следното в точка 205 от обжалваното съдебно решение:

„Доводът, че Комисията отчела два пъти оборота на Arkema[, за да] изчисли увеличението на размера на глобите с оглед на възпиращото им действие, трябва да бъде отхвърлен. Всъщност следва да се припомни, че размерът на глобата [13,5 милиона евро], наложена на Arkema съгласно член 2, буква г) от [спорното] решение, съответства само на приложеното към хипотетичния основен размер на глобата увеличение поради повторност на нарушението, след намаление от 40 %, предоставено от Комисията с оглед на сътрудничеството. За тази цел, ако не желае да се отклони от установения в Насоките [от 1998 г.] метод за изчисление, Комисията няма друг избор освен да изчисли отново хипотетичен основен размер, сякаш само [Arkema] носи отговорност за нарушението“.

 Исканията на страните и производството пред Съда

22      Жалбоподателят иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

23      Комисията иска от Съда да отхвърли жалбата и да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 По жалбата

 По първото правно основание, изведено от неспазване от Общия съд на правилата относно отговорността на дружество майка за антиконкурентните практики на негово дъщерно дружество

 Доводи на страните

24      Според жалбоподателя Общият съд изпада в противоречие, като, от една страна, в точка 67 от обжалваното съдебно решение припомня, че презумпцията за решаващо влияние на дружеството майка върху дъщерното му дружество е „оборима“ и може да бъде оборена, ако дружеството майка и/или дъщерното дружество представят доказателства за самостоятелното поведение на последното, и като, от друга страна, в точка 76 от обжалваното съдебно решение посочва, че всяко холдингово дружество има функцията да осигурява единно ръководство на дъщерните дружества в рамките на група от дружества.

25      Според Arkema от посоченото следва, че презумпцията за решаващо влияние на дружеството майка в действителност е необорима. Като изисквал от жалбоподателя да представи доказателства, като самият той подчертавал невъзможността за тяхното представяне от правна гледна точка, Общият съд искал от него probatio diabolica.

26      Освен това според Arkema, като изискал от него представянето на такива доказателства, Общият съд нарушил правото му на справедлив съдебен процес, гарантирано в член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 година.

27      Комисията смята, че това правно основание е недопустимо, тъй като с него не се оспорват изводите, направени от Общия съд в точки 78—80, както и в точка 82 от обжалваното съдебно решение.

28      Освен това, що се отнася до доводите на Arkema относно нарушение на правото на справедлив съдебен процес, то не посочвало в какво се изразявало твърдяното нарушение.

29      Във всеки случай от текста на обжалваното съдебно решение следвало, че презумпцията за решаващо влияние на дружество майка върху дъщерното му дружество не е необорима. Комисията смята, че в действителност жалбоподателят иска да обори тази презумпция само с твърдението, че дружеството му майка, Elf Aquitaine, е „неоперативно холдингово дружество“. Според нея, ако само обстоятелството, че дадена група се ръководи от „неоперативно холдингово дружество“, е достатъчно за оборване на презумпцията, то тя би била лишена от ефективността си. Освен това оборимостта на презумпцията не означавала, че тя се оборва лесно.

 Съображения на Съда

30      Що се отнася до възражението за недопустимост, посочено в точка 27 от настоящото решение, следва да се отбележи, че в действителност Комисията поддържа, че това правно основание е неотносимо.

31      При все това дали дадено правно основание е неотносимо е част от въпроса за основателността на жалбата, а не за нейната допустимост (вж. Решение от 30 септември 2003 г. по дело Eurocoton и др./Съвет, C‑76/01 P, Recueil, стр. I‑10091, точка 52, както и Решение от 6 ноември 2008 г. по дело Гърция/Комисия, C‑203/07 P, Сборник, стр. I‑8161, точки 42 и 43). Следователно възражението за недопустимост, посочено в точка 27 от настоящото решение, трябва да бъде отхвърлено.

32      Комисията твърди, че първото правно основание трябва да бъде отхвърлено, тъй като с него не се оспорват изрично точки 78—80 и точка 82 от обжалваното съдебно решение, които се отнасят до отговорността на дружеството майка за практиките на дъщерното му дружество и сами по себе си са достатъчни, за да обосноват направените в обжалваното съдебно решение изводи.

33      Тези доводи не могат да бъдат приети.

34      Всъщност, видно от писмените изявления с доводите си, Arkema поддържа по същество, че Общият съд изпада в противоречие, по-специално в точка 76 от обжалваното съдебно решение, като потвърждава оборимата презумпция, че дружество майка, притежаващо почти целия капитал на дъщерно дружество, упражнява решаващо влияние върху поведението му, отнемайки същевременно всякаква възможност на Arkema да докаже противното. Ако се приемат тези доводи, то диспозитивът на обжалваното съдебно решение, както впрочем и съдържащите се в точки 78—80 и точка 82 констатации биха били опорочени поради твърдяната от Arkema грешка при прилагане на правото.

35      Освен това от бележка под линия в подадената от Arkema първоинстанционна жалба е видно, че то изрично оспорва точка 82 от обжалваното съдебно решение.

36      Ето защо първото правно основание не следва да се отхвърля като неотносимо.

37      На следващо място трябва да се припомни, че понятието за предприятие обозначава всеки субект, който извършва икономическа дейност, независимо от правния му статут и начин на финансиране. В това отношение Съдът е уточнил, от една страна, че понятието за предприятие, поставено в този контекст, трябва да бъде схващано като обозначаващо една стопанска единица, макар от правна гледна точка тази стопанска единица да е съставена от няколко физически или юридически лица, и от друга страна, че когато подобен стопански субект нарушава правилата на конкуренция, съгласно принципа на личната отговорност същият следва да отговаря за това нарушение (вж. Решение от 20 януари 2011 г. по дело General Química и др./Комисия, C‑90/09 P, все още непубликувано в Сборника, точки 34 и 35, и цитираната съдебна практика, както и Решение от 29 март 2011 г. по дело ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др., C‑201/09 P и C‑216/09 P, все още непубликувано в Сборника, точка 95).

38      От постоянната съдебна практика следва, че дружество майка може да носи отговорност за поведението на дъщерно дружество, по-конкретно когато, макар и да притежава отделна правосубектност, това дъщерно дружество не определя по самостоятелен начин поведението си на пазара, а прилага главно указанията, дадени му от дружеството майка, по-специално с оглед на икономическите, организационните и юридическите връзки между тези два правни субекта (вж. Решение от 10 септември 2009 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия, C‑97/08 P, Сборник, стр. I‑8237, точка 58, както и Решение по дело General Química и др./Комисия, посочено по-горе, точка 37).

39      Всъщност в подобна ситуация, като се има предвид, че дружеството майка и неговото дъщерно дружество са част от една и съща стопанска единица и по този начин съставляват едно предприятие по смисъла на член 81 ЕО, Комисията може да адресира до дружеството майка решение за налагане на глоби, без да е необходимо да се доказва личното участие на последното в нарушението (вж. Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, посочено по-горе, точка 59, както и Решение по дело General Química и др./Комисия, посочено по-горе, точка 38).

40      В това отношение Съдът е уточнил, че в особения случай, в който дружеството майка притежава 100 % от капитала на дъщерното си дружество, нарушило правилата на Съюза в областта на конкуренцията, от една страна, това дружество майка може да упражнява решаващо влияние върху поведението на дъщерното дружество, а от друга страна, съществува оборима презумпция, че дружеството майка действително упражнява подобно влияние (вж. по-специално Решение от 25 октомври 1983 г. по дело AEG-Telefunken/Комисия, 107/82, Recueil, стр. 3151, точка 50, Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, посочено по-горе, точка 60, Решение по дело General Química и др./Комисия, посочено по-горе, точка 39, както и Решение по дело ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др., посочено по-горе, точка 97).

41      При тези обстоятелства е достатъчно Комисията да докаже, че целият капитал на дадено дъщерно дружество се притежава от неговото дружество майка, за да презумира, че последното оказва решаващо влияние върху търговската политика на дъщерното дружество. Впоследствие Комисията ще може да приеме дружеството майка за солидарно отговорно за плащането на наложената на неговото дъщерно дружество глоба, освен ако дружеството майка, което трябва да обори тази презумпция, не представи достатъчно доказателства, за да удостовери, че дъщерното му дружество има самостоятелно поведение на пазара (вж. Решение от 16 ноември 2000 г. по дело Stora Kopparbergs Bergslags/Комисия, C‑286/98 P, Recueil, стр. I‑9925, точка 29, Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, посочено по-горе, точка 61, Решение по дело General Química и др./Комисия, посочено по-горе, точка 40, както и Решение по дело ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др., посочено по-горе, точка 98).

42      В случая Arkema не оспорва законосъобразността на презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние, посочена в точки 40 и 41 от настоящото решение. То не оспорва и приложимостта на такава презумпция за обстоятелствата в конкретния случай, при които дружеството майка притежава 98 % от капитала на дъщерното си дружество.

43      Arkema твърди обаче, че изложените в обжалваното съдебно решение съображения са в противоречие с посочената в точки 38—41 от настоящото решение съдебна практика, тъй като придават необорим характер на презумпцията за упражняване на решаващо влияние от дружеството майка върху дъщерното дружество.

44      В този контекст Arkema смята по същество, че като е приел във второ изречение от точка 76 от обжалваното съдебно решение, че холдинговото дружество има „функцията“ да осигурява „единно ръководство“ на дъщерните дружества, Общият съд е превърнал презумпцията за решаващото влияние, упражнявано от дружеството майка върху поведението на дъщерното му дружество, в необорима от правна гледна точка презумпция, тъй като всеки опит да се докаже самостоятелното поведение на дъщерното дружество на пазара би бил в противоречие със самата функция, която Общият съд признава на холдинговите дружества, и следователно би бил обречен на неуспех.

45      Вярно е, че точка 76 е формулирана по такъв начин, че трудно може да бъде съвместена с посочената в точки 38—41 от настоящото решение съдебна практика.

46      Въпреки това се налага изводът, че доводите на жалбоподателя, изложени в точки 43 и 44 от настоящото решение, се основават на неправилно тълкуване на обжалваното съдебно решение като цяло.

47      Съгласно първо изречение от нея точка 76 се отнася до „това дали доказателствата, представени от жалбоподателя във връзка със самостоятелното му поведение [спрямо дружеството му майка], са убедителни“ и по-специално до обстоятелството, че „Elf Aquitaine […] е неоперативно холдингово дружество и […] има съвсем незначителна намеса в управлението на дъщерните си дружества“. Освен това, видно от представените пред Общия съд материали по делото, в това отношение Arkema твърди по-конкретно, че е „самостоятелно от финансова гледна точка, тъй като упражняваният от Elf Aquitaine контрол се ограничава до извършените от Arkema операции по инвестиране и оттегляне на инвестиции, оказващи въздействие върху дълготрайните активи и пасиви“, като тези операции никога не са се отнасяли до свързаната с МХОК дейност.

48      В критикуваната част от точка 76 Общият съд всъщност само постановява, че макар „неоперативното“ холдингово дружество да не осъществява пряка намеса на пазара, не е изключена възможността то да упражнява решаващо влияние върху търговската политика на дъщерните си дружества, като се има предвид по-специално присъщата му координираща и финансово ръководна функция, и че поради това, ако холдинговото дружество притежава целия или почти целия капитал на дъщерните дружества, може да се предположи, че то действително упражнява такова влияние. Ето защо съгласно следваната в съображенията на Общия съд логика не е достатъчно да се изтъкне единствено обстоятелството, че дружеството майка не е оперативно, за да се обори презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние върху търговската политика на дъщерните дружества, която все пак остава оборима презумпция.

49      В това отношение, видно от редица точки от обжалваното съдебно решение, включително от точки 67 и 82, Общият съд приема, че въпросната презумпция може да бъде оборена.

50      От изложените по-горе съображения следва, че твърдението за нарушение, изведено от неспазване на правилата относно отговорността на дружеството майка за практиките на негово дъщерно дружество, доколкото Общият съд придал необорим характер на презумпцията, основана на притежаването от дружеството майка на целия капитал на дъщерното му дружество, е неоснователно поради неправилно тълкуване на обжалваното съдебно решение.

51      При тези обстоятелства доводът относно нарушение на правото на справедлив съдебен процес, предвидено в член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, не може да бъде приет, тъй като се основава на погрешна предпоставка.

52      Ето защо първото основание за обжалване трябва да бъде отхвърлено.

 По второто правно основание, изведено от нарушение на принципа на недопускане на дискриминация

 Доводи на страните

53      Според жалбоподателя заключението на Общия съд за необоримия характер на презумпцията за решаващо влияние, упражнявано от дружеството майка върху неговото дъщерно дружество, води и до нарушение на принципа на недопускане на дискриминация по отношение на участниците в картел в зависимост от това дали участват в дадена група от дружества.

54      Комисията смята, че второто правно основание е трудно разбираемо и не е свързано с нито един мотив от обжалваното съдебно решение. Поради това то трябвало да бъде отхвърлено като недопустимо.

 Съображения на Съда

55      Второто правно основание трябва да бъде отхвърлено, тъй като се основава на неправилно тълкуване на обжалваното съдебно решение по същия начин както първото основание за обжалване.

 По третото правно основание, изведено от нарушение на принципа на равно третиране и на правото на жалбоподателя на справедлив съдебен процес

 Доводи на страните

56      Жалбоподателят твърди, че в отговор на петото правно основание, представено пред Общия съд, последният е разгледал само доводите на Elf Aquitaine, но не и тези на жалбоподателя, „като по този начин е нарушил принципа на равно третиране и правото на справедлив съдебен процес“.

57      В самото начало Комисията поставя под въпрос яснотата на доводите, изложени от жалбоподателя в подкрепа на настоящото правно основание. Освен това според нея в първоинстанционното производство жалбоподателят не е отправил критиката, че в спорното решение се отговаря главно на доводите на Elf Aquitaine. Тя поддържа, че поради това третото правно основание представлява ново правно основание, което е недопустимо на стадия на обжалването на решението на Общия съд.

58      По съществото на спора Комисията смята, че обстоятелството, че Общият съд е разгледал мотивите на спорното решение само с оглед на доводите на Elf Aquitaine, няма неблагоприятни последици за жалбоподателя. Настоящото правно основание било неотносимо, тъй като доводите на Arkema трябвало във всеки случай да бъдат отхвърлени.

 Съображения на Съда

59      Съгласно постоянната съдебна практика от член 256 ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда и член 112, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на последния е видно, че жалбата трябва точно да посочва пороците на съдебното решение, чиято отмяна се иска, както и правните доводи, с които конкретно се подкрепя това искане (вж. по-специално Решение от 1 юли 2010 г. по дело Knauf Gips/Комисия, C‑407/08 P, все още непубликувано в Сборника, точка 43 и цитираната съдебна практика).

60      В настоящия случай жалбата безспорно позволява да се установят оспорваните части от обжалваното съдебно решение, а именно точки 121—129 от него.

61      Налага се обаче изводът, че доводите в подкрепа на настоящото правно основание не са достатъчно ясни и точни, за да позволят на Съда да упражни контрол за законосъобразност. Всъщност съществените обстоятелства, на които се основава разглежданото правно основание, не изпъкват по достатъчно логичен и разбираем начин от текста на жалбата, който в това отношение е неясен и двусмислен. При тези обстоятелства Съдът не може да упражни контрол за законосъобразност, като в противен случай би се произнесъл ultra petita (вж. по-специално по аналогия Решение от 2 октомври 2003 г. по дело Thyssen Stahl/Комисия, C‑194/99 P, Recueil, стр. I‑10821, точка 106, Решение от 11 септември 2007 г. по дело Lindorfer/Съвет, C‑227/04 P, Сборник, стр. I‑6767, точка 83, Решение от 14 януари 2010 г. по дело Комисия/Чешка република, C‑343/08, Сборник, стр. I‑275, точка 26, както и Решение от 14 октомври 2010 г. по дело Nuova Agricast и Cofra/Комисия, C‑67/09 P, все още непубликувано в Сборника, точки 48 и 49).

62      Дори да се предположи, че настоящото правно основание трябва да се тълкува като твърдение, че Общият съд не е съобразил пропуска на Комисията да вземе предвид представените от жалбоподателя доказателства, следва да се заключи, че тази критика би била ново правно основание, което може да измени предмета на спора пред Общия съд.

63      Всъщност, както е видно от преписката по делото пред Общия съд, с жалбата си в първоинстанционното производство жалбоподателят не е отправил критиката, че в спорното решение се отговаря главно на доводите на Elf Aquitaine.

64      Съгласно член 113, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда обаче с жалбата не може да се изменя предметът на спора пред Общия съд. В рамките на обжалването правомощията на Съда се свеждат всъщност до преценка на правното решение, дадено във връзка с разискваните пред първата инстанция правни основания. Следователно страните не могат да изменят предмета на посочения спор, като изтъкват за първи път пред Съда правно основание, което не са изтъкнали пред Общия съд, въпреки че са могли да го направят, тъй като това би означавало да им се позволи да сезират Съда, чиито правомощия в производството по обжалване са ограничени, със спор с по-широк обхват от разгледания от Общия съд (в този смисъл вж. по-специално Решение от 1 юни 1994 г. по дело Комисия/Brazzelli Lualdi и др., C‑136/92 P, Recueil, стр. I‑1981, точка 59, Решение от 30 март 2000 г. по дело VBA/VGB и др., C‑266/97 P, Recueil, стр. I‑2135, точка 79, както и Решение от 14 октомври 2010 г. по дело Deutsche Telekom/Комисия, C‑280/08 P, все още непубликувано в Сборника, точка 34). Следователно такова правно основание трябва да се приеме за недопустимо на стадия на обжалването на решението на Общия съд.

65      При тези обстоятелства третото основание за обжалване трябва да бъде отхвърлено.

 По четвъртото правно основание, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност

 Доводи на страните

66      Според жалбоподателя Общият съд нарушил принципа на пропорционалност, като потвърдил използвания от Комисията метод за определяне на частта от имуществената санкция, свързана с повторност на нарушението на Arkema. Този метод включвал двойно отчитане на оборота на Arkema при изчисляване на съответните основни размери, към които се прилагат мултипликационните коефициенти, възприети по отношение на Elf Aquitaine и Arkema, за да се осигури възпиращото действие на глобата. Общият съд не оспорил наличието на двойно отчитане, a го обосновал с изискването Комисията да не се отклонява от установения в Насоките от 1998 г. метод за изчисление, като по този начин придал на последните „безусловна обвързваща сила“, каквато те нямат.

67      Според Комисията четвъртото правно основание почива на неправилно тълкуване на спорното решение.

 Съображения на Съда

68      Настоящото правно основание почива главно на критиката, че Общият съд не е взел предвид непозволеното „двойно отчитане“ на оборота на Arkema в спорното решение.

69      Тази критика обаче се основава на неправилно тълкуване както на спорното решение, така и на обжалваното съдебно решение.

70      Както е видно от точка 6 от настоящото решение, в спорното решение Комисията приема по същество, че за повторност на нарушението трябва да се санкционира само жалбоподателят, но не и дружеството му майка, Elf Aquitaine, тъй като последното не е упражнявало контрол върху жалбоподателя към момента на извършване на първото нарушение. Поради това освен глобата от 45 милиона евро, наложена при условията на солидарност на Elf Aquitaine и на жалбоподателя, тя налага само на жалбоподателя отделна глоба от 13,5 милиона евро, за да отчете повторността на нарушението му.

71      Както е видно от точка 204 от обжалваното съдебно решение, при определяне на размера на последната глоба Комисията следва метод, основан на този от Насоките от 1998 г.

72      В съответствие с този метод елементите от глобата, свързани с отегчаващите обстоятелства като повторността на нарушението, се изчисляват въз основа на „основен размер“, като самият той се изчислява въз основа на „начален размер“, увеличен със свързан с продължителността на нарушението мултипликационен коефициент.

73      По същество този начален размер се определя в зависимост от тежестта на нарушението и действителното въздействие на нарушението на съответния стопански субект върху конкуренцията. Предвид действителния икономически капацитет на съответния субект този размер може евентуално да бъде коригиран, за да се гарантира достатъчно възпиращо действие на глобата.

74      По същество от точка 199 от обжалваното съдебно решение следва, че при изчисляване на наложената само на жалбоподателя глоба Комисията е следила за това при коригирането, с оглед на възпиращото действие, на началния размер, служещ за основа на глобата, да не се взема предвид коефициент, който не отразява действителния икономически капацитет на жалбоподателя, разглеждан независимо от дружеството му майка Elf Aquitaine.

75      Така в бележка под линия 222 от спорното решение, възпроизведена в посочената точка 199 от обжалваното съдебно решение, се посочва:

„[…] Мултипликационният коефициент от 2,5, който се прилага за глобата на Elf [Aquitaine], не е включен в изчислението. Вместо това за определянето на частта от глобата поради повторност на нарушението се прилага мултипликационен коефициент от 1,5, който би следвало да бъде приложен, ако [Arkema] е единственият адресат на решението (като се има предвид, че световният му оборот възлиза на 17,8 милиарда евро) […]“.

76      С други думи, за да определи началния размер за изчисляване на наложената само на дружеството Arkema глоба, Комисията е използвала мултипликационен коефициент от 1,5 — който е различен от коефициента 2,5, използван при изчисляване на наложената при условията на солидарност глоба на Elf Aquitaine и Arkema — с цел да отчете по-малкия икономически капацитет на последния субект, разглеждан отделно и независимо от дружеството му майка.

77      На следващо място, както следва по същество от точки 9, 16—21 и 203 от обжалваното съдебно решение, Комисията е приложила този хипотетичен мултипликационен коефициент от 1,5, наричан съгласно точка 203 „мултипликационен коефициент с възпираща цел“, към начален размер — който също е хипотетичен при изчисляване на наложената само на дружеството Arkema глоба — от 12 милиона евро, определен в зависимост от тежестта на разглежданото нарушение и относителната тежест на Arkema спрямо останалите участници в спорното нарушение. След това получената при умножение на тези две цифри сума (18 милиона евро) е увеличена със 150 % с оглед на продължителността на нарушението, като се приема, че нарушението на жалбоподателя е извършено в периода от 1 януари 1984 г. до 7 май 1999 г.

78      „Началният размер“, получен в резултат от описаните в предходната точка от настоящото решение операции, а именно 45 милиона евро, е хипотетичен, както отбелязва Общият съд в точка 203 от обжалваното съдебно решение. Той служи единствено за изчисляване на размера на наложената само на дружеството Arkema глоба с оглед на повторността на нарушението му.

79      Освен това, както основателно припомня Комисията, въпрос на съвпадение е, че този хипотетичен основен размер съвпада с окончателния размер на отделната глоба, наложена при условията на солидарност на жалбоподателя и Elf Aquitaine.

80      Едва въз основа на този хипотетичен основен размер Комисията е могла да изчисли сумата, дължима с оглед на повторността на нарушението на жалбоподателя, разглеждан независимо от дружеството му майка.

81      Както припомня Общият съд в точка 201 от обжалваното съдебно решение, съгласно точки 2 и 3 от Насоките от 1998 г., след като е определила основния размер на глобата с оглед на тежестта и продължителността на нарушението, Комисията може евентуално да увеличи и намали този размер при наличието на отегчаващи и смекчаващи обстоятелства.

82      В настоящия случай, както Общият съд установява по същество в точка 203 от обжалваното съдебно решение, Комисията действително е приложила коефициент от 50 % поради повторност на нарушението на жалбоподателя към посочения хипотетичен основен размер от 45 милиона евро.

83      Резултатът от тази операция е сума от 22,5 милиона евро, свързана с повторност на нарушението само на жалбоподателя, разглеждан независимо от Elf Aquitaine.

84      Както е видно от точки 26—28 от обжалваното съдебно решение обаче, като смята, че размерът на глобата на жалбоподателя може да бъде съществено намален съгласно точка Г 2, първо и второ тире от Известието относно сътрудничеството, Комисията намалява с 40 % размера на глобата, която би му наложила при липса на сътрудничество със службите ѝ.

85      Вследствие на това от 22,5 милиона евро окончателният размер на глобата, наложена на Arkema съгласно член 2, буква г) от спорното решение, е намален на 13,5 милиона евро.

86      При тези обстоятелства, доколкото оборотът на Arkema е отчетен, от една страна, при изчисляване на основния размер на глобата, наложена при условията на солидарност на Elf Aquitaine и на жалбоподателя, и от друга страна, при изчисляване на размера на глобата, наложена само на жалбоподателя поради повторността на нарушението му, противно на твърденията на последния, Комисията не е направила непропорционално „двойно отчитане“, което Общият съд да трябва да санкционира.

87      От друга страна, жалбоподателят упреква Общия съд, че в точка 205 от обжалваното съдебно решение е допуснал грешка при прилагане на правото, като е признал безусловна обвързваща сила на Насоките от 1998 г.

88      Както отбелязва Arkema, от съдебната практика безспорно следва, че в Насоките от 1998 г. са установени само правила за поведение, поясняващи практиката, която трябва да се следва, от които в конкретен случай администрацията не може да се отклони, без да изложи причини, съвместими с принципа на равно третиране (вж. в този смисъл Решение от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recueil, стр. I‑5425, точки 209 и 210).

89      Противно на твърденията на жалбоподателя обаче, в точка 205 от обжалваното съдебно решение Общият съд в никакъв случай не е признал незаконосъобразно „безусловна обвързваща сила“ на посочените насоки.

90      В действителност тази критика се основава на избирателно, дори неправилно тълкуване на посочената точка 205.

91      Всъщност, видно от текста на тази точка, възпроизведен в точка 21 от настоящото решение, Общият съд само отбелязва по същество, че „ако не желае да се отклони от установения в Насоките [от 1998 г.] метод за изчисление“, Комисията е длъжна да следва изложения по-горе метод, като изчисли отново „хипотетичен основен размер“.

92      Следователно Общият съд в никакъв случай не е изключил възможността в съответствие с правото на Съюза и след излагане на пълни мотиви Комисията евентуално да приложи друг метод за изчисляване на размера на глобите в областта на правото на конкуренция на Съюза.

93      Освен това в точка 207 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че след като не е длъжна да приложи точна математическа формула и след като разполага с право на преценка при определяне на размера на глобите, Комисията може да вземе предвид разликата в икономическия капацитет, като приложи мултипликационен коефициент от 1,5 за Arkema и от 2,5 за цялата група Elf Aquitaine, без да наруши принципа на пропорционалност.

94      Що се отнася до избора на тези мултипликационни коефициенти от 1,5 и 2,5, жалбоподателят не оспорва начина, по който те са определени, нито техния размер, като само твърди по същество, че прилагането им е довело до непозволено двойно отчитане на оборота му.

95      От това следва, че четвъртото основание за обжалване трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

96      С оглед на всички изложени по-горе съображения настоящата жалба трябва да бъде отхвърлена в нейната цялост.

 По съдебните разноски

97      Съгласно член 69, параграф 2 от Процедурния правилник, приложим в производството по обжалване по силата на член 118 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на Arkema и последното е загубило делото, то трябва да бъде осъдено да заплати съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда Arkema SA да заплати съдебните разноски.

Подписи

* Език на производството: френски.