Дело C-163/09

Repertoire Culinaire Ltd

срещу

The Commissioners for Her Majesty's Revenue and Customs

(Преюдициално запитване, отправено от First-tier Tribunal (Tax Chamber)

„Директива 92/83/ЕИО — Хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки — Член 20, първо тире и член 27, параграф 1, букви д) и е) — Вино, порто и коняк за готвене“

Резюме на решението

1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Акцизи — Директива 92/83 — Алкохол и алкохолни напитки — Етилов алкохол — Понятие — Вино за готвене и порто за готвене — Включване

(член 20, първо тире от Директива 92/83 на Съвета)

2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Акцизи — Директива 92/83 — Алкохол и алкохолни напитки — Освобождаване от облагане с хармонизирания акциз — Вино за готвене, порто за готвене и коняк за готвене, които се използват за производството на хранителни продукти

(член 27, параграф 1, букви д) и е) от Директива 92/83 на Съвета)

3. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Акцизи — Директива 92/83 — Алкохол и алкохолни напитки — Освобождаване от облагане с хармонизирания акциз — Вино за готвене, порто за готвене и коняк за готвене, които се използват за производството на хранителни продукти

(член 27, параграф 1 от Директива 92/83 на Съвета)

4. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Акцизи — Директива 92/83 — Алкохол и алкохолни напитки — Освобождаване от облагане с хармонизирания акциз — Освобождаване от акциз, предвидено в член 27, параграф 1 от Директивата

(член 27, параграф 1 от Директива 92/83 на Съвета)

1. Член 20, първо тире от Директива 92/83 за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки трябва да се тълкува в смисъл, че определението за етилов алкохол, съдържащо се в тази разпоредба, се прилага за виното за готвене и за портото за готвене.

Обстоятелството, че виното за готвене и портото за готвене като такива се считат за хранителни продукти, за които се прилага глава 21 от Комбинираната номенклатура, приложена към Регламент № 2658/87 относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, изменен с Регламент № 2587/91, и че те са неподходящи за консумация като напитки, не влияе върху приложимостта на тази разпоредба по отношение на съдържащия се в тях етилов алкохол.

(вж. точки 26, 27 и 30; точка 1 от диспозитива)

2. Освобождаване от хармонизирания акциз на виното за готвене, портото за готвене и коняка за готвене, използвани за производството на хранителни продукти, може да бъде извършено съгласно член 27, параграф 1, буква е) от Директива 92/83 за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки.

Такива продукти биха могли да попадат в приложното поле на разпоредбата по член 27, параграф 1, буква д) от посочената директива само ако се използват за производството на ароматизатори, предназначени за приготвянето на хранителни продукти и на безалкохолни напитки.

(вж. точки 33, 34 и 36; точка 2 от диспозитива)

3. Еднаквото прилагане на разпоредбите на Директива 92/83 за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки предполага, че облагането или не на даден продукт с акциз или освобождаването на продукт в държава членка трябва по принцип да бъде признато от другите държави членки. Тълкуване в противоположния смисъл би попречило на постигането на целта, преследвана от посочената директива, и би могло да затрудни свободното движение на стоки.

Ето защо, когато продукти като виното за готвене, портото за готвене и коняка за готвене, които се счита, че не подлежат на облагане с акциз или че са освободени от акциз по силата на Директива 92/83 и са пуснати в консумация в държавата членка, в която са произведени, са предназначени за търговия в друга държава членка, последната следва да третира тези продукти по същия начин на своята територия, освен ако не съществуват конкретни, обективни и подлежащи на проверка доказателства за това, че първата държава членка не е приложила правилно разпоредбите на тази директива или че съгласно член 27, параграф 1 от нея е обосновано приемането на мерки, насочени към предотвратяване на всяка данъчна измама, избягване на акцизи или злоупотреба в областта на освобождаванията, както и към гарантиране на точното и опростено прилагане на последните.

(вж. точки 41, 42 и 45; точка 3 от диспозитива)

4. Член 27, параграф 1, буква е) от Директива 92/83 за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки трябва да се тълкува в смисъл, че предоставянето на предвиденото в тази разпоредба освобождаване може да бъде поставяно в зависимост от съблюдаването на условия, установени в национална правна уредба, а именно ограничаване на броя на лицата, които могат да подадат искане за възстановяване, четиримесечен срок за подаване на такова искане и определяне на минимален размер на възстановяването, единствено ако от конкретни, обективни и подлежащи на проверка доказателства следва, че тези условия са необходими както за гарантиране на точното и опростено прилагане на посоченото освобождаване, така и за предотвратяване на всяка данъчна измама, избягване на акцизи или злоупотреба. Запитващата юрисдикция следва да провери дали е такъв случаят по отношение на предвидените в тази правна уредба условия.

Всъщност, от една страна, освобождаването на продуктите, посочени в член 27, параграф 1 от посочената директива, е правило, а отказът те да бъдат освободени е изключение, и от друга страна, възможността, която се признава на държавите членки с тази разпоредба, да определят условия, целящи да се осигури точното и опростено прилагане на такова освобождаване от акциз и да се предотврати всяка данъчна измама, избягване на акцизи или злоупотреба, не може да постави под въпрос безусловния характер на задължението за освобождаване, предвидено от посочената разпоредба.

(вж. точки 51 и 56; точка 4 от диспозитива)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)

9 декември 2010 година(*)

По дело C‑163/09

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от First-tier Tribunal (Tax Chamber) (Обединено кралство) с акт от 24 април 2009 г., постъпил в Съда на 8 май 2009 г., в рамките на производство по дело

Repertoire Culinaire Ltd

срещу

The Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs,

СЪДЪТ (трети състав),

състоящ се от: г‑н K. Lenaerts, председател на състав, г‑н D. Šváby, г‑жа R. Silva de Lapuerta (докладчик), г‑н E. Juhász и г‑н J. Malenovský, съдии,

генерален адвокат: г‑жа J. Kokott,

секретар: г‑н N. Nanchev, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 10 юни 2010 г.,

като има предвид становищата, представени:

– за Repertoire Culinaire Ltd, от адв. P. Dewast, avocat и г‑н H. Mercer, barrister,

– за френското правителство, от г‑н B. Cabouat, в качеството на представител,

– за полското правителство, от г‑н M. Dowgielewicz, в качеството на представител,

– за португалското правителство, от г‑н L. Inez Fernandes, в качеството на представител,

– за Европейската комисия, от г‑н R. Lyal и г‑н A. Sauka, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 15 юли 2010 г.,

постанови настоящото

Решение

1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 20, първо тире и член 27, параграф 1, букви д) и е) от Директива 92/83/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки (ОВ L 316, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 152).

2 Запитването е отправено в рамките на спор между Repertoire Culinaire Ltd (наричано по-нататък „Repertoire Culinaire“) и Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs (наричани по-нататък „Commissioners“) относно фискалния режим на алкохола, който е част от състава на виното, портото и коняка за готвене.

Правна уредба

Правна уредба на Съюза

3 Трето, четвърто, от осемнадесето до двадесето, двадесет и второ и двадесет и трето съображение от Директива 92/83 гласят:

„като има предвид, че за правилното функциониране на вътрешния пазар е важно да се дадат общи определения за всички обхванати продукти;

като има предвид, че е полезно такива определения да бъдат основани на тези, съдържащи се в Комбинираната номенклатура (КН), действаща към момента на приемане на настоящата директива;

[…]

като има предвид, че следва да се разреши на държавите членки да възстановяват акциза за алкохолни напитки, които са станали непригодни за потребление;

като има предвид, че е необходимо да се приемат разпоредби на равнище Общност за освобождаване от акциз, приложими относно продукти, които са превозвани между държави членки;

като има предвид, че е възможно да се разреши на държавите членки да изберат дали да прилагат освобождаване от акциз, при условие че се извършва крайно потребление на тяхната територия;

[…]

като има предвид, че държавите членки не следва да бъдат лишавани от средствата за борба с [всяка данъчна измама], избягване на акцизи или злоупотреба, до които би могло да се стигне по повод на освобождаването от акциз;

като има предвид, че следва да се разреши на държавите членки да изпълнят чрез възстановяване изискванията на настоящата директива за освобождаване от акциз“.

4 Член 19, параграф 1 от тази директива предвижда:

„Държавите членки облагат с акциз етиловия алкохол в съответствие с настоящата директива“.

5 Член 20 от същата директива гласи:

„По смисъла на настоящата директива понятието „етилов алкохол“ означава:

– всички продукти с действително алкохолно съдържание в обемно изражение, надхвърлящо 1,2 % vol, включени в кодове по КН 2207 и 2208, включително в случаите, когато тези продукти съставляват част от стока, попадаща в друга глава от КН;

[…]“.

6 Член 27, параграф 1, букви д) и е) от посочената директива гласи следното:

„1. При условия, определени от тях и целящи да се осигури точното и опростено прилагане на такова освобождаване от акциз и да се предотврати [всяка данъчна измама], избягване на акцизи или злоупотреба, държавите членки освобождават продуктите, обхванати от настоящата директива, от облагане с хармонизирания акциз:

[…]

д) когато се използват за производството на ароматизатори за приготвяне на хранителни продукти и безалкохолни напитки с алкохолно съдържание, не по-високо от 1,2 % vol;

е) когато се използват директно като съставки на полуготови продукти за производството на хранителни продукти, с пълнеж или в друга форма, при условие че във всички случаи алкохолното съдържание не надхвърля 8,5 литра чист алкохол на 100 кг от стоката за шоколадови продукти и 5 литра чист алкохол на 100 кг от стоката за други продукти“.

7 По смисъла на член 27, параграф 6 от Директива 92/83:

„Държавите членки могат да възстановяват платен акциз с цел прилагане на освобождаването, споменато по-горе“.

Национална правна уредба

8 Раздел 4 от Закона за държавния бюджет за 1995 г. (Finance Act 1995) предвижда механизъм за възстановяване на платения акциз върху подлежащ на облагане алкохол, когато той се използва за производството на хранителни продукти, в които алкохолното съдържание не надхвърля 5 литра на 100 kg от продукта.

9 Възстановяването се осъществява по искане на определени категории лица и не се извършва за суми под 250 GBP.

Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

10 Repertoire Culinaire търгува на едро с хранителни продукти.

11 На 10 юли 2002 г. служители на Commissioners осъществяват митническа проверка на влекач и неговото ремарке в зоната за митнически контрол на Coquelles (Франция).

12 Що се отнася до товара на превозното средство, неговият водач представя документ, който свидетелства за наличието на единадесет палети вино за готвене и в който Repertoire Culinaire е обозначено като получател.

13 Според установеното от извършилия проверка на товара служител той се състои от 2 800 литра бяло вино с алкохолно съдържание 11 % vol, 2 800 литра червено вино с алкохолно съдържание 11 % vol, 160 литра порто с алкохолно съдържание 19 % vol и 80 литра коняк с алкохолно съдържание 40 % vol.

14 Тези стоки са иззети, на основание че липсва доказателство за това, че компетентните органи на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия са събрали акциз върху тях.

15 Извършеното от National Discreditation Team (национален екип за събиране на доказателства) разследване установява наличието на „съставки“ в иззетите алкохолни напитки.

16 В резултат на това разследване на 16 юли 2002 г. посочените стоки са иззети с цел конфискуване.

17 След като е информирано за това конфискуване с писмо от същата дата, на 2 август 2002 г. Repertoire Culinaire моли за връщане на неговите стоки.

18 С писмо от 28 август 2002 г. Commissioners отхвърля тази молба.

19 Repertoire Culinaire подава по административен ред жалба срещу това решение за отхвърляне.

20 С писмо от 17 октомври 2002 г. Commissioners уведомява Repertoire Culinaire, че след преразглеждане решението да не му бъдат връщани разглежданите стоки е потвърдено с мотива, че те подлежат на облагане с акциз в Обединеното кралство.

21 На 4 ноември 2002 г. Repertoire Culinaire обжалва решението от 17 октомври 2002 г. пред запитващата юрисдикция.

22 При тези обстоятелства First-tier Tribunal (Tax Chamber) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Подлежат ли виното за готвене и портото за готвене на облагане с акциз съгласно Директива [92/83] в държавата членка по вноса, на основание че се обхващат от определението за „етилов алкохол“ по член 20, първо тире от [тази] директива?

2) Съвместимо ли е със задължението на държавата членка да прилага освобождаването по член 27, параграф 1, буква е) от Директива 92/83 във връзка с посочения член 27, параграф 6, и/или с член 28 ЕО, и/или с непосредственото действие на тези задължения, и/или с принципите за равно третиране и за пропорционалност освобождаването на виното за готвене, на портото за готвене и на коняка за готвене да е ограничено до случаи, в които алкохолните напитки се използват като съставка, от освобождаването да могат да се ползват само тези лица, които са използвали алкохолните напитки като съставки на продукти, и/или лицата, които осъществяват дейност като търговци на едро с такива продукти и/или са произвели такива продукти за целите на такава дейност, и освен това да се предвиждат условия, според които исканията трябва да бъдат подадени в рамките на четиримесечен срок от плащането на акциза и размерът на акциза за възстановяване трябва да не е по-малък от 250 [GBP]?

3) Трябва ли виното за готвене и портото за готвене — в случай че подлежат на облагане с акциз съгласно член 20, първо тире от Директива 92/83 — и/или конякът за готвене, предмет на настоящата жалба, да се считат за освободени от акциз към момента на производството съгласно член 27, параграф 1, буква е) [от Директива 92/83 и при условията на евентуалност съгласно параграф 1, буква д) от същия член]?

4) С оглед на членове 10 [ЕО] и 28 ЕО, каква би била последицата по отношение на задълженията на държавите членки съгласно [член 20 и член 27, параграф 1, буква е) от Директива 92/83 и при условията на евентуалност съгласно параграф 1, буква д) от същия член], ако виното за готвене, портото за готвене и конякът за готвене са освободени от системата за движение на акцизните стоки по Директива [92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти (ОВ L 76, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 129)] от държавата членка на производство и са пуснати за свободно движение в рамките на Европейския съюз?“.

По преюдициалните въпроси

По първия въпрос

23 С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 20, първо тире от Директива 92/83 трябва да се тълкува в смисъл, че определението за „етилов алкохол“, съдържащо се в тази разпоредба, се прилага за виното за готвене и за портото за готвене.

24 Следва да се отбележи, че виното за готвене и портото за готвене, за които се прилага глава 21 от Комбинираната номенклатура, приложена към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 256, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3), в редакцията ѝ съгласно Регламент (ЕИО) № 2587/91 на Комисията от 26 юли 1991 г. (ОВ L 259, стр. 1), в качеството им на хранителни продукти съдържат етилов алкохол, включен в позиция 2208 от тази номенклатура, и че след като този вид алкохол е с действително алкохолно съдържание в обемно изражение, надхвърлящо 1,2 %, той попада в приложното поле на член 20, първо тире от Директива 92/83 (вж. Решение от 12 юни 2008 г. по дело Gourmet Classic, C‑458/06, Сборник, стр. I‑4207, точки 35 и 36).

25 В това отношение е без съмнение, че разглежданите в главното производство вино за готвене и порто за готвене са с действително алкохолно съдържание в обемно изражение, надхвърлящо 1,2 %, и че те се приготвят от алкохолни напитки, които се облагат с акциз по силата на посочената директива, а именно от вино и от порто.

26 От друга страна, следва да се напомни, че доколкото член 20, първо тире от Директива 92/83 се прилага дори когато посочените в тази разпоредба продукти участват в състава на продукт, за който се прилага друга глава на Комбинираната номенклатура, приложена към Регламент № 2658/87, изменен с Регламент № 2587/91, обстоятелството, че виното за готвене и портото за готвене като такива се считат за хранителни продукти, за които се прилага глава 21 от тази номенклатура, не влияе върху приложимостта на тази разпоредба по отношение на съдържащия се в тях етилов алкохол (вж. Решение по дело Gourmet Classic, посочено по-горе, точки 36—38).

27 Същото важи и за обстоятелството, че виното за готвене и портото за готвене са неподходящи за консумация като напитки.

28 Всъщност по-конкретно от член 27, параграф 1 от Директива 92/83, тълкуван във връзка с осемнадесето и двадесето съображение от нея, следва, че тези факти оказват влияние единствено по отношение на освобождаването на продуктите, които се облагат с хармонизирания акциз.

29 Освен това следва да се отбележи, че от самото заглавие на Директива 92/83 следва, че тя има за цел хармонизиране на структурите на акцизите както върху алкохолните напитки, така и върху алкохола като цяло.

30 При тези условия на първия въпрос следва да се отговори, че член 20, първо тире от Директива 92/83 трябва да се тълкува в смисъл, че определението за „етилов алкохол“, съдържащо се в тази разпоредба, се прилага за виното за готвене и за портото за готвене.

По третия въпрос

31 С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали в случай че подлежат на облагане с хармонизирания акциз съгласно Директива 92/83, разглежданите в главното производство вино за готвене, порто за готвене и коняк за готвене трябва да бъдат освободени от този акциз в качеството им на продукти, използвани за производството на ароматизатори по смисъла на член 27, параграф 1, буква д) от тази директива или в качеството им на продукти, използвани за производството на хранителни продукти по смисъла на посочения параграф 1, буква е).

32 В това отношение, въпреки че не може да се изключи, че виното за готвене, портото за готвене и конякът за готвене могат да бъдат използвани за производството на ароматизатори, предназначени за приготвяне на хранителни продукти и на безалкохолни напитки по смисъла на член 27, параграф 1, буква д) от Директива 92/83, тези продукти не са предназначени за такава употреба в случая по главното производство.

33 Така от акта за запитване следва, че разглежданите в главното производство вино за готвене, порто за готвене и коняк за готвене се използват не само за производството на ароматизатори, но и за производството на хранителни продукти под формата на съставки на готвени ястия.

34 Следователно, освен ако разглежданите в главното производство продукти не се използват за производството на ароматизатори, предназначени за приготвянето на хранителни продукти и на безалкохолни напитки, по принцип евентуалното освобождаване следва да бъде извършено съгласно член 27, параграф 1, буква е) от Директива 92/83.

35 Всъщност във връзка с това следва да се припомни, че по отношение на евентуалното освобождаване от хармонизирания акциз на виното за готвене Съдът вече е постановил, че релевантната разпоредба по принцип е член 27, параграф 1, буква е) от Директива 92/83 (Решение по дело Gourmet Classic, посочено по-горе, точка 39).

36 При тези условия на третия въпрос следва да се отговори, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство освобождаването от хармонизирания акциз на виното за готвене, портото за готвене и коняка за готвене може да бъде извършено съгласно член 27, параграф 1, буква е) от Директива 92/83.

По четвъртия въпрос

37 С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали фактът, че продукти като разглежданите в главното производство вино за готвене, порто за готвене и коняк за готвене се считат за неподлежащи на облагане или освободени от такова съгласно Директива 92/83 и са пуснати за консумация в държавата членка, в която са произведени, оказва влияние върху евентуалното прилагане на разпоредбите на тази директива за тези продукти от друга държава членка, в случай че те са предназначени за търговия в последната държава членка.

38 В това отношение следва да се отбележи, че съгласно първо и четвърто съображение от Директива 92/12, установяването и функционирането на вътрешния пазар изисква свободно движение на стоките, включително на тези, за които се дължи акциз.

39 От друга страна, следва да се припомни, че съгласно трето съображение от Директива 92/83 за правилното функциониране на вътрешния пазар е необходимо да се дадат общи определения за всички обхванати продукти и че съгласно деветнадесето съображение от същата директива е необходимо да се приемат разпоредби на равнище Съюза за освобождаване от акциз, приложими относно продукти, които са превозвани между държави членки.

40 От това следва, че за да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар и да се осигури свободното движение на стоките, при липсата на изрични разпоредби в противоположен смисъл определянето на подлежащите на облагане с акциз продукти и прилагането на освобождаванията трябва да бъдат извършени по еднакъв начин в рамките на Съюза.

41 Еднаквото прилагане на разпоредбите на Директива 92/83 предполага, че облагането или не на даден продукт с акциз или освобождаването на продукт в държава членка трябва по принцип да бъде признато от другите държави членки.

42 Тълкуване в противоположния смисъл би попречило на постигането на целта, преследвана от посочената директива, и би могло да затрудни свободното движение на стоки.

43 Все пак във връзка с това дадена държава членка не може да бъде обвързана от погрешното прилагане на разпоредбите на Директива 92/83 от друга държава членка, нито може да бъде лишена от признатата в двадесет и второ съображение и в член 27 от нея възможност да приеме мерки, насочени към предотвратяване на всяка данъчна измама, избягване на акцизи или злоупотреба в областта на освобождаванията, както и към гарантиране на точното и опростено прилагане на последните.

44 Въпреки това установяването на такова погрешно прилагане или приемането на такива мерки трябва да се основава на конкретни, обективни и проверими доказателства (вж. в този смисъл Решение от 7 декември 2000 г. по дело Италия/Комисия, C‑482/98, Recueil, стр. I‑10861, точки 51 и 52).

45 При тези условия на четвъртия въпрос следва да се отговори, че когато продукти като разглежданите по главното производство вино за готвене, порто за готвене и коняк за готвене, за които е прието, че не подлежат на облагане с акциз или че са освободени от акциз по силата на Директива 92/83 и са пуснати за консумация в държавата членка, в която са произведени, са предназначени за търговия в друга държава членка, последната следва да третира тези продукти по същия начин на своята територия, освен ако не съществуват конкретни, обективни и подлежащи на проверка доказателства за това, че първата държава членка не е приложила правилно разпоредбите на тази директива или че съгласно член 27, параграф 1 от нея е обосновано приемането на мерки, насочени към предотвратяване на всяка данъчна измама, избягване на акцизи или злоупотреба в областта на освобождаванията, както и към гарантиране на точното и опростено прилагане на последните.

По втория въпрос

46 С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали по отношение на продукти като разглежданите в главното производство вино за готвене, порто за готвене и коняк за готвене член 27, параграф 1, буква е) от Директива 92/83 трябва да се тълкува в смисъл, че освобождаването, предвидено в тази разпоредба, може, от една страна, да бъде ограничено само до лицата, които са използвали тези алкохолни напитки като съставки при производството на хранителни продукти, и/или до лицата, които осъществяват дейност като търговци на едро с такива хранителни продукти и/или са произвели такива хранителни продукти за целите на икономическа дейност, и че от друга страна, по отношение на това освобождаване може да бъде наложено двойното условие искането за възстановяване да бъде подадено в рамките на четиримесечен срок, считано от плащането на акциза, и размерът на акциза за възстановяване да не е по-малък от 250 GBP.

47 В това отношение в самото начало следва да се отбележи, че съгласно член 27, параграф 6 от Директива 92/83, тълкуван във връзка с осемнадесето и двадесет и трето съображение от нея, държавите членки могат да извършват предвидените в тази директива освобождавания чрез възстановяване на платения акциз.

48 От друга страна, следва да се припомни, че целта, която се преследва с освобождаванията, предвидени от Директива 92/83, е по-специално неутрализиране на влиянието на акцизите върху алкохола, използван като междинен продукт в състава на други търговски или промишлени стоки (вж. Решение по дело Италия/Комисия, посочено по-горе, точка 4 и Решение от 19 април 2007 г. по дело Profisa, посочено по-горе, C‑63/06, Сборник, стp. I‑3239, точка 17).

49 Така от член 27, параграф 1, буква е) от Директива 92/83, тълкуван във връзка с двадесето съображение от нея, следва, че прилагането от държава членка на освобождаването, предвидено в тази разпоредба, зависи от крайното потребление на съответните продукти.

50 Също така според посочения член 27, параграф 1, тълкуван във връзка с двадесет и второ съображение от Директива 92/83, държавите членки могат да предвиждат условия с цел гарантиране на точното и опростено прилагане на предвидените в тази разпоредба освобождавания, както и за предотвратяване на всяка данъчна измама, избягване на акцизи или злоупотреба.

51 Във връзка с това следва да се припомни също, че Съдът е постановил, от една страна, че освобождаването на продуктите, посочени в член 27, параграф 1 от Директива 92/83, е правило, а отказът те да бъдат освободени е изключение, и от друга страна, че възможността, която се признава на държавите членки с тази разпоредба, да определят условия, „целящи да се осигури точното и опростено прилагане на такова освобождаване от акциз и да се предотврати [всяка данъчна измама], избягване на акцизи или злоупотреба“, не може да постави под въпрос безусловния характер на задължението за освобождаване, предвидено от посочената разпоредба (Решение по дело Италия/Комисия, посочено по-горе, точка 50 и Решение по дело Profisa, посочено по-горе, точка 18).

52 От това следва, че в рамките на упражняването на тази възможност съответната държава членка трябва да се позове на конкретни, обективни и подлежащи на проверка доказателства в подкрепа на съществуването на сериозна опасност от данъчна измама, избягване на акцизи или злоупотреба (вж. в този смисъл Решение по дело Италия/Комисия, посочено по-горе, точка 52) и че определените от тази държава членка условия въз основа на така признатата ѝ възможност не могат да надхвърлят необходимото за постигането на посочената цел.

53 Следователно, въпреки че държавите членки могат да прилагат предвиденото в член 27, параграф 1, буква е) от Директива 92/83 освобождаване чрез възстановяване на платения акциз и според използването на въпросните продукти, те от друга страна не могат да поставят прилагането на това освобождаване в зависимост от съблюдаването на условия, за които не е установено въз основа на конкретни, обективни и подлежащи на проверка доказателства, че са необходими с цел гарантиране на точното и опростено прилагане на предвиденото в тази разпоредба освобождаване, както и за предотвратяване на всяка данъчна измама, избягване на акцизи или злоупотреба.

54 От доказателствата, предоставени на Съда, следва, че условията, предвидени в разглежданата в главното производство национална правна уредба, а именно ограничаването на броя на лицата, които могат да подадат искане за възстановяване, четиримесечният срок за подаване на такова искане и определянето на минимален размер на възстановяването, не са необходими нито за гарантиране на точното и опростено прилагане на освобождаването, предвидено в член 27, параграф 1, буква е) от Директива 92/83, нито за предотвратяване на данъчни измами, избягване на акцизи или злоупотреби.

55 Все пак запитващата юрисдикция, която е сезирана със спора по главното производство и която отговаря за последващото съдебно решение, следва да провери въз основа на конкретните, обективни и подлежащи на проверка доказателства, с които разполага, дали случаят е такъв.

56 При тези условия на втория въпрос следва да се отговори, че член 27, параграф 1, буква е) от Директива 92/83 трябва да се тълкува в смисъл, че предоставянето на предвиденото в тази разпоредба освобождаване може да бъде поставяно в зависимост от съблюдаването на условия като установените в разглежданата в главното производство национална правна уредба, а именно ограничаване на броя на лицата, които могат да подадат искане за възстановяване, четиримесечен срок за подаване на такова искане и определяне на минимален размер на възстановяването, единствено ако от конкретни, обективни и подлежащи на проверка доказателства следва, че тези условия са необходими както за гарантиране на точното и опростено прилагане на посоченото освобождаване, така и за предотвратяване на всяка данъчна измама, избягване на акцизи или злоупотреба. Запитващата юрисдикция следва да провери дали е такъв случаят по отношение на предвидените в тази правна уредба условия.

По съдебните разноски

57 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

1) Член 20, първо тире от Директива 92/83/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки трябва да се тълкува в смисъл, че определението за етилов алкохол, съдържащо се в тази разпоредба, се прилага за виното за готвене и за портото за готвене.

2) При обстоятелства като разглежданите в главното производство освобождаването от хармонизирания акциз на виното за готвене, портото за готвене и коняка за готвене може да бъде извършено съгласно член 27, параграф 1, буква е) от Директива 92/83.

3) Когато продукти като разглежданите по главното производство вино за готвене, порто за готвене и коняк за готвене, които се счита, че не подлежат на облагане с акциз или че са освободени от акциз по силата на Директива 92/83 и са пуснати в консумация в държавата членка, в която са произведени, са предназначени за търговия в друга държава членка, последната следва да третира тези продукти по същия начин на своята територия, освен ако не съществуват конкретни, обективни и подлежащи на проверка доказателства за това, че първата държава членка не е приложила правилно разпоредбите на тази директива или че съгласно член 27, параграф 1 от нея е обосновано приемането на мерки, насочени към предотвратяване на всяка данъчна измама, избягване на акцизи или злоупотреба в областта на освобождаванията, както и към гарантиране на точното и опростено прилагане на последните.

4) Член 27, параграф 1, буква е) от Директива 92/83 трябва да се тълкува в смисъл, че предоставянето на предвиденото в тази разпоредба освобождаване може да бъде поставяно в зависимост от съблюдаването на условия като установените в разглежданата в главното производство национална правна уредба, а именно ограничаване на броя на лицата, които могат да подадат искане за възстановяване, четиримесечен срок за подаване на такова искане и определяне на минимален размер на възстановяването, единствено ако от конкретни, обективни и подлежащи на проверка доказателства следва, че тези условия са необходими както за гарантиране на точното и опростено прилагане на посоченото освобождаване, така и за предотвратяване на всяка данъчна измама, избягване на акцизи или злоупотреба. Запитващата юрисдикция следва да провери дали е такъв случаят по отношение на предвидените в тази правна уредба условия.

Подписи

* Език на производството: английски.