—

за Terex Equipment Ltd, от г-н J. White, barrister,

—

за FG Wilson (Engineering) Ltd и Carterpillar EPG Ltd, от г-н G. Salmond, solicitor, и г-н R. Cordara, QC,

—

за правителството на Обединеното кралство, от г-жа H. Walker, в качеството на представител, подпомагана от г-жа S. Moore, barrister,

—

за чешкото правителство, от г-н M. Smolek, в качеството на представител,

—

за Комисията на Европейските общности, от г-жа L. Bouyon и г-н R. Lyal, в качеството на представители,

1

Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на членове 78, 203, 204 и 239 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (OВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58, наричан по-нататък „Митническият кодекс“), както и на член 865 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92 (OВ L 253, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3), изменен с Регламент (ЕО) № 1677/98 на Комисията от 29 юли 1998 година (OВ L 212, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 11, стр. 23, наричан по-нататък „Регламентът за прилагане“).

2

Запитванията са отправени в рамките на спорове между Terex Equipment Ltd (наричано по-нататък „Terex“), както и FG Wilson (Engineering) Ltd (наричано по-нататък „Wilson“) и Caterpillar EPG Ltd (наричано по-нататък „Caterpillar“), от една страна, и Commissioners for Her Majesty’s Revenue & Customs, от друга страна, относно последиците от посочването в декларациите за реекспорт на разглежданите в главното производство стоки, които са поставени под режим активно усъвършенстване, на погрешен код на митнически режим, обозначаващ износ на общностни стоки.

3

Член 4, точки 7, 8 и 13от Митническия кодекс предвижда:

„За целите на настоящия кодекс се прилагат следните определения:

[…]

4

Член 37 от посочения кодекс гласи:

„1.   От момента на въвеждането на митническата територия на Общността стоките са под митнически надзор. Те могат да бъдат обект на митнически контрол в съответствие с действащите разпоредби.

2.   Стоките остават под митнически надзор до определяне на митническия им статут, като при необщностните стоки и без да се засяга член 82, параграф 1, те остават под митнически надзор до промяна на техния митнически статут или до въвеждането им в свободна зона или в свободен склад, или до реекспортирането им или унищожаването им, съгласно член 182.“

5

Член 59, параграф 2 от Митническия кодекс гласи:

„Общностни стоки, декларирани за режим износ, пасивно усъвършенстване, транзит или митническо складиране, са под митнически надзор от момента на приемането на митническата декларация до напускането им на митническата територия на Общността или унищожаването им, или до анулирането на митническата декларация.“

6

Съгласно член 78 от посочения кодекс:

„1.   След вдигането на стоките митническите органи имат право по своя инициатива или по искане на декларатора да поправят декларацията.

2.   Митническите органи имат право след вдигане на стоките и с цел установяване истинността на данните от декларацията, да извършват контрол на търговските документи и данни за вносните или износните операции с декларираните стоки, включително и на последващите търговски операции с тях. […]

3.   Когато последващата проверка на декларацията или последващият контрол установят, че разпоредбите, отнасящи се до съответния митнически режим, са били приложени на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, при спазване на приетите разпоредби, [за отстраняване на нередностите], като отчитат новите данни, с които разполагат.“

7

Съгласно член 79, първа алинея от Митническия кодекс „[д]опускането за свободно обращение придава на необщностните стоки митнически статут на общностни стоки.“

8

Член 161, параграф 5 от Митническия кодекс гласи:

„Декларацията за износ трябва да бъде представена в митническото учреждение, в района на което износителят е установен или стоките се опаковат или товарят за износ. Дерогациите се определят съгласно процедурата на комитета.“

9

Член 182, параграф 3 от посочения кодекс предвижда:

„[…] Когато стоките, които по време на техния престой на митническата територия на Общността са били поставени под митнически икономически режим, са предназначени да бъдат реекспортирани, се подава митническа декларация по смисъла на членове 59—78. В тези случаи се прилагат […] разпоредбите на член 161, параграфи 4 и 5.

[…]“

10

Член 203, параграф 1 от Митническия кодекс гласи:

„Вносно митническо задължение възниква при:

11

Член 204 от Митническия кодекс предвижда:

„1.   Вносно митническо задължение възниква в случаи, различни от посочените в чл. 203:

[…]

освен когато се установи, че нередностите нямат реално въздействие върху правилното функциониране на временното складиране или съответния митнически режим.

2.   Митническото задължение възниква в момента, в който престава да се изпълнява задължението, чието неизпълнение поражда митническо задължение, или в момента, в който стоката е поставена под съответния митнически режим, когато впоследствие се установи, че едно от условията, определени за поставянето на стоката под този режим или за предоставянето на намалени или нулеви вносни сборове поради употребата на стоката за специфични цели, в действителност не е било изпълнено.

[…]“

12

Член 236 от Митническия кодекс гласи:

„1.   […]

Опрощаване на вносните и износните сборове се извършва, когато се установи, че в момента на вземането им под отчет техният размер не е бил дължим или размерът е бил взет под отчет в противоречие с член 220, параграф 2.

Възстановяване или опрощаване не може да се разреши, когато фактите, послужили за основание на плащането или вземането под отчет на размера на недължими сборове, произтичат от недобросъвестно поведение на заинтересуваното лице.

2.   Възстановяването или опрощаването на вносни или износни сборове се разрешава след подаването на молба пред съответното митническо учреждение преди изтичането на срок от три години, считано от датата, на която длъжникът е бил уведомен за тези сборове.

Удължаване на този срок се допуска, когато заинтересуваното лице докаже, че е било възпрепятствано да подаде молбата си за целта в рамките на посочения срок поради непредвидими обстоятелства или непреодолима сила.

Когато митническите органи установят самостоятелно в този срок някое от обстоятелствата по параграф 1, първа и втора алине[и], те пристъпват служебно към възстановяване или опрощаване.“

13

Член 865 от Регламента за прилагане гласи:

„Представянето на митническа декларация за съответните стоки или всяко друго действие, който има същите правни последици, както и представянето на документ за разтоварване от компетентните органи се смята за [отклоняване от митнически надзор] в смисъла на член 203, параграф 1 от Кодекса, когато тези действия неправилно придават на тези стоки статут на [общностни стоки].

В случаите на авиокомпании, получили разрешително да използват опростен митнически режим транзит посредством електронен митнически манифест, стоките не се считат за [отклонени] от митнически надзор, ако по инициатива или от името на заинтересованото лице се третират съобразно статута им на [необщностни] стоки, преди митническите органи да установят нередност и когато поведението на въпросното лице не подсказва измамни действия.“

14

Terex е предприятие, което произвежда земекопни съоръжения. То внася различни елементи, които се включват в тези съоръжения. Внесените елементи са с отложено плащане на мита на основание режим активно усъвършенстване, определен в членове 114—129 от Митническия кодекс. Тези съоръжения се продават на купувачи във и извън Общността.

15

Когато тези стоки се реекспортират при спазване на условията, свързани с режима активно усъвършенстване, не се дължи мито.

16

От януари 2000 г. до юли 2002 г. митнически агенти, действащи за сметка на Terex или на купувачите, въвеждат в декларациите за износ код на митнически режим 10 00, който обозначава износа на общностни стоки, вместо код 31 51, който се отнася до реекспорта на стоки с отложено плащане.

17

При това положение митническите органи приемат, че поради тези декларации за реекспорт с погрешен код на разглежданите в главното производство стоки неправилно е предоставен митнически статут на общностни стоки, което водело до възникването на митническо задължение по член 203, параграф 1 от Митническия кодекс и по член 865 от Регламента за прилагане. Във всички случаи възниквало митническо задължение по силата на член 204, параграф 1, буква а) от Митническия кодекс, тъй като не било направено предварително уведомление за реекспорта на съоръженията — задължение, което е част от режима активно усъвършенстване.

18

Terex иска поправка на декларациите си за износ, за да се отстранят нередностите по силата на член 78, параграф 3 от Митническия кодекс. Митническите органи отказват да изменят тези декларации по съображение, от една страна, че искането на Terex имало за цел да промени приложимия митнически режим, и от друга страна, че нередностите не можело да бъдат отстранени, тъй като било невъзможно предварителното уведомление за реекспорта на разглежданите в главното производство стоки да се направи с обратно действие.

19

Освен това Terex иска опрощаване на митническото задължение на основание член 239 от Митническия кодекс. Митническите органи отказват да уважат това искане, тъй като Terex проявило „груба небрежност“, която изключвала прилагането на тази разпоредба.

20

Запитващата юрисдикция счита, че в случая по главното производство не може да възникне митническо задължение по член 203 от Митническия кодекс. Изнесените от Terex стоки не придобиват статут на общностни стоки по смисъла на член 4, параграф 7 от Митническия кодекс само поради това че в декларациите за износ е посочен погрешен код на митнически режим, а именно код 10 00. Запитващата юрисдикция обаче счита, че в случая по главното производство може да възникне митническо задължение по член 204 от Митническия кодекс и че то нито е изключено поради прилагането на член 859 от Регламента за прилагане, нито е погасено по давност. Що се отнася до прилагането на член 78, параграф 3 от Митническия кодекс в посоченото производство, запитващата юрисдикция счита, че тази разпоредба позволява да се отстранят нередностите, независимо от факта, че член 182, параграф 3 от Митническия кодекс изисква предварително уведомление за реекспорта на стоки.

21

Накрая, запитващата юрисдикция счита, че Terex не може да бъде упрекнато в груба небрежност по смисъла на член 239 от Митническия кодекс. В това отношение тя приема, че поведението на митническите органи през разглеждания период е допринесло за използването на погрешен код на митнически режим.

22

При тези обстоятелства VAT and Duties Tribunal, Edinburgh спира производството и поставя на Съда следните преюдициални въпроси:

23

Wilson и Caterpillar произвеждат електрически генератори. Те внасят компоненти, които се включват в тези генератори както всички останали елементи с общностен произход. Тези елементи са внесени при условията на отложено плащане на мита на основание режима активно усъвършенстване. Електрическите генератори се продават предимно на купувачи извън Общността.

24

От октомври 2002 г. до февруари 2002 г. митническите агенти, действащи за сметка на Wilson и на Caterpillar или за сметка на купувачите, използват в декларациите за износ на разглежданите в главното производство стоки код на митнически режим 10 00, който се прилага за износа на общностни стоки, вместо код 31 51, който указва реекспорта на стоки с отложено плащане.

25

На 21 февруари 2005 г. Wilson и Caterpillar уведомяват митническите органи на Обединеното кралство, че са използвали погрешен код на митнически режим, което е довело до решението на тези органи да издадат впоследствие актове за установяване на митнически задължения.

26

Както в случая с Terex, митническите органи считат, че използването на погрешен код на митнически режим поражда задължение за заплащане на митата за стоките, чието плащане е било отложено, че нередностите не могат да бъдат отстранени на основание член 78 от Митническия кодекс и че не са налице и основания за опрощаване на мита в приложение на член 239 от Митническия кодекс.

27

Запитващата юрисдикция счита, че разглежданите в главното производство стоки винаги са били „необщностни стоки“ по смисъла на член 4, точка 8 от Митническия кодекс и че посочването на погрешен код на митнически режим не може да ги постави под режим „износ“, който се отнася само до общностните стоки. Така използването на погрешен код на митнически режим само по себе си не би могло да предостави на разглежданите в главното производство стоки статут на общностни стоки, каквато е хипотезата на член 865 от Регламента за прилагане.

28

Според запитващата юрисдикция разглежданите в главното производство стоки остават под митнически надзор по смисъла на член 4, точка 13 от Митническия кодекс дори когато използването на погрешен код на митнически режим е можело да попречи на контролните процедури на митническите органи. Тълкуването, което подкрепят митническите органи, придава на член 203 от Митническия кодекс и на член 865 от Регламента за прилагане характера на санкция за използването на погрешен код, което според запитващата юрисдикция противоречи на волята на общностния законодател.

29

Що се отнася до прилагането на член 78 от Митническия кодекс към положението в главното производство, запитващата юрисдикция е на мнение, че нередностите могат да бъдат отстранени в съответствие с параграф 3 от посочения член.

30

Накрая, след като разглежда обстоятелствата по висящия пред нея спор, запитващата юрисдикция достига до извода, че Wilson и Caterpillar не могат да бъдат упрекнати в „груба небрежност“ по смисъла на член 239 от Митническия кодекс. В това отношение тя се основава на сложността на приложимите правила и на факта, че митническите органи на Обединеното кралство не са изпълнили задължението си да предупредят икономическите оператори за последиците от използването на погрешен код на митнически режим.

31

При тези обстоятелства VAT and Duties Tribunal, Northern Ireland, спира производството и поставя на Съда следните преюдициални въпроси:

32

С определение на председателя на Съда от 13 ноември 2008 г. делата C-430/08 и C-431/08 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството и с оглед на постановяването на решението.

33

С тези въпроси, които следва да се разгледат заедно, запитващите юрисдикции искат по същество да се установи дали използването в декларациите за износ на код на митнически режим 10 00, с който се обозначава износът на общностни стоки, вместо на код 31 51, приложим към реекспорта на стоки, които са под режим активно усъвършенстване, трябва да се счита за отклоняване от митнически надзор и дали то поражда митническо задължение по силата на член 203, параграф 1 от Митническия кодекс.

34

Съгласно член 203, параграф 1 от Митническия кодекс отклоняването от митнически надзор на стоки, подлежащи на облагане с вносни сборове, поражда вносно митническо задължение.

35

Съгласно практиката на Съда понятието за отклоняване от митнически надзор трябва да се разбира като обхващащо всяко действие или бездействие, в резултат от което се възпрепятства, макар и само временно, достъпът на компетентния митнически орган до стоката под митнически надзор и извършването на предвидените в общностното митническо законодателство проверки (вж. Решение от 1 февруари 2001 г. по дело D. Wandel, C-66/99, Recueil, стр. I-873, точка 47, Решение от 11 юли 2002 г. по дело Liberexim, C-371/99, Recueil, стр. I-6227, точка 55, Решение от 12 февруари 2004 г. по дело Hamann International, C-337/01, Recueil, стр. I-1791, точка 31, както и Решение от 29 април 2004 г. по дело British American Tobacco, C-222/01, Recueil, стр. I-4683, точка 47).

36

Тъй като това понятие не е дефинирано от общностното законодателство, член 865 от Регламента за прилагане съдържа примери за фактически хипотези, които трябва да се считат за отклоняване от митнически надзор по смисъла на член 203, параграф 1 от Митническия кодекс (вж. Решение по дело D. Wandel, посочено по-горе, точка 46).

37

По силата на член 865, първа алинея от Регламента за прилагане представянето на митническа декларация за съответните стоки или всяко друго действие, който има същите правни последици, се смята за отклоняване от митнически надзор по смисъла на член 203, параграф 1 от Кодекса, когато тези действия неправилно придават на тези стоки статут на общностни стоки.

38

В това отношение запитващите юрисдикции, Terex, както и Wilson и Caterpillar считат, че посочването на код на митнически режим 10 00, обозначаващ износа на общностни стоки, вместо на код 31 51, приложим към реекспорта на стоки под режим активно усъвършенстване, не променя митническия статут на въпросните стоки, поради което същите трябва да продължават да се считат за необщностни стоки. Всъщност те не били допуснати за свободно обращение, което съгласно член 79 от Митническия кодекс щяло да им предостави статут на общностни стоки. За да се приложи член 865 от Регламента за прилагане обаче, не било достатъчно посочването на код на митически режим 10 00 да е създало само погрешно впечатление, че става дума за общности стоки.

39

Това тълкуване не може да бъде прието.

40

Всъщност член 865 от Регламента за прилагане се отнася до положение, при което декларациите придават на стоките статут на общностни стоки, какъвто те не би трябвало да имат, вследствие на което необщностни стоки избягват митническия надзор, под който са поставени съгласно Митническия кодекс, и по-специално съгласно член 37 от него.

41

В това отношение следва да се подчертаят особеностите на режима активно усъвършенстване, и по-специално значението, което има в този контекст посочването на правилния код на митнически режим, за да се прецени дали посочването на код, обозначаващ износа на общностни стоки, засяга или не възможността за контрол на митническите органи.

42

Най-напред следва да се отбележи, както посочва Комисията на Европейските общности, че режимът активно усъвършенстване — режим, който води до отложено плащане на митата — е извънредна мярка, предназначена да улесни извършването на определени икономически дейности. Тъй като този режим носи очевидни рискове за правилното прилагане на митническото законодателство и за събирането на митните сборове, лицата които се ползват от него, са длъжни да спазват стриктно задълженията, които произтичат от този режим. Също така следва да се извърши стриктно тълкуване на последиците за тези лица в случай на неспазване на задълженията им.

43

Произтичащото от член 182, параграф 3 от Митническия кодекс задължение за подаване на митническа декларация, в която се посочва правилен код на митнически режим, указващ, че става дума за реекспорт на стоки, поставени под режим активно усъвършенстване, е от особена важност за митническия надзор в рамките на този митнически режим.

44

Всъщност посочването на код на митнически режим, обозначаващ реекспорта на стоки, които са под режим активно усъвършенстване, има за цел да осигури ефективен надзор от страна на митническите органи, като ги оправомощи да определят само въз основа на митническата декларация статута на съответните стоки, без да е необходимо да прибягват до последващи проверки или констатации. Тази цел е още по-важна, когато стоките, които са въведени на митническата територия на Общността, остават под митнически надзор съгласно член 37, параграф 2 от Митническия кодекс само докато бъдат реекспортирани.

45

Ето защо с посочването на код на митнически режим, обозначаващ реекспорта на стоки под режим активно усъвършенстване, се цели да се даде възможност на митническите органи да решат в последния момент да извършат митническа проверка по силата на член 37, параграф 1 от Митническия кодекс, т.е. да проверят дали реекспортираните стоки действително съответстват на стоките, поставени под режим активно усъвършенстване.

46

Следователно поради посочването на код на митнически режим 10 00 в декларациите за износ, предмет на споровете по главното производство, на разглежданите стоки погрешно е предоставен статут на общностни стоки и по този начин пряко е засегната възможността на митническите органи да извършат проверките по член 37, параграф 1 от Митническия кодекс.

47

При тези обстоятелства използването в декларациите за износ на код на митнически режим 10 00, обозначаващ износа на общностни стоки, вместо на код 31 51, приложим към реекспорта на стоки под режим активно усъвършенстване, трябва да се квалифицира като „отклоняване“ на посочените стоки от митнически надзор (вж. по аналогия Решение по дело British American Tobacco, посочено по-горе, точка 53).

48

Освен това, що се отнася до евентуалната липса на митническа проверка през разглеждания период, такова обстоятелство не може да изключи прилагането на понятието за отклоняване от митнически надзор. Всъщност в съответствие със съдебната практика, за да е налице отклоняване от митнически надзор, е достатъчно стоката действително да е била отклонена от евентуални проверки, независимо дали те действително са били извършени от компетентния орган (вж. Решение по дело British American Tobacco, посочено по-горе, точка 55).

49

Накрая тезата, че такова тълкуване на член 203, параграф 1 от Митническия кодекс неправилно би придало на този член характер на несъразмерна санкция, не може да бъде приета.

50

Всъщност, от една страна, както бе припомнено в точка 42 от настоящото решение, лицата, които се ползват от режим активно усъвършенстване, са длъжни да спазват стриктно задълженията си по този режим. От друга страна, тъй като разглежданите в главното производство стоки са изнесени като общностни стоки, те биха могли да бъдат внесени отново в Общността като връщани стоки по смисъла на член 185 от Митническия кодекс, без да се дължат вносни сборове.

51

С оглед на гореизложеното на втория и третия въпрос по дело C-430/08, както и на първия и втория въпрос по дело C-431/08 следва да се отговори, че посочването в декларациите за износ на код на митнически режим 10 00, обозначаващ износа на общностни стоки, вместо на код 31 51, отнасящ се до стоки с отложено плащане по силата на режим активно усъвършенстване, води до възникването на митническо задължение съгласно член 203, параграф 1 от Митническия кодекс и член 865, първа алинея от Регламента за прилагане.

52

Предвид този отговор не следва да се отговаря на четвъртия въпрос по дело C-430/08.

53

С тези въпроси, които следва да се разгледат заедно, запитващите юрисдикции искат по същество да се установи дали член 78, параграф 3 от Митническия кодекс позволява да се поправят декларациите за износ чрез коригиране на посочения код на митнически режим и в този случай длъжни ли са митническите органи да изменят посочените декларации и да отстранят нередностите.

54

Запитващите юрисдикции посочват в това отношение, че митническите органи отказват да приложат член 78, параграф 3 от Митническия кодекс, тъй като, от една страна, в главното производство ставало дума не за поправка на декларациите за износ, а за изменение на митническата процедура, и от друга страна, при липсата на изискваното от член 182, параграф 3 от Митническия кодекс предварително уведомление нередностите не можело да бъдат отстранени.

55

Най-напред следва да се приеме, че както изтъкват запитващите юрисдикции, а също и Wilson и Caterpillar, „съответния[т] митнически режим“ по смисъла на член 78, параграф 3 от Митническия кодекс е режим активно усъвършенстване, който е приложен от жалбоподателите в главното производство поради погрешното използване на код на митнически режим 10 00.

56

Също така следва да се отхвърли тезата, че член 78, параграф 3 от Митническия кодекс може да санира липсата на изискваното от член 182, параграф 3 от Митническия кодекс предварително уведомление. Всъщност такова тълкуване би било в противоречие с логиката на този член, която се изразява в съобразяване на митническата процедура с действителното положение. Така посоченият член 78, параграф 3 не провежда разграничение между грешките или пропуските, които могат да бъдат поправени, и тези, които не могат. Изразът „неверни или непълни данни“ трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща както фактическите грешки или пропуски, така и грешките при тълкуването на приложимото право (Решение от 20 октомври 2005 г. по дело Overland Footwear, C-468/03, Recueil, стр. I-8937, точка 63).

57

Така обратно на тезата, която митническите органи и правителството на Обединеното кралство поддържат в становището си, разглежданите в главното производство нередности попадат в приложното поле на член 78 от Митническия кодекс и по принцип могат да бъдат отстранени по силата на тази разпоредба.

58

Член 78, параграф 1 от Митническия кодекс гласи, че митническите органи „имат право“ по своя инициатива или по искане на декларатора да поправят декларацията, т.е. да я преразгледат. Когато деклараторът поиска поправка, искането му трябва да бъде разгледано от митническите органи поне що се отнася до въпроса следва ли да се извърши поправка или не (Решение по дело Overland Footwear, посочено по-горе, точки 45 и 46). Според тази разпоредба осъществяването на поисканата от декларатора поправка е оставено на преценката на митническите органи както по отношение на самото ѝ извършване, така и по отношение на нейния резултат (вж. Решение по дело Overland Footwear, посочено по-горе, точка 66).

59

В рамките на първата преценка митническите органи вземат предвид по-специално възможността да се направи проверка на данните, които се съдържат в подлежащата на поправяне декларация и в искането за поправка (Решение по дело Overland Footwear, посочено по-горе, точка 47).

60

Ако се окаже, че по принцип поправката е възможна, след като извършат преценката, митническите органи трябва или да отхвърлят искането на декларатора с мотивирано решение, или да извършат исканата поправка, като се запазва възможността за обжалване (вж. Решение по дело Overland Footwear, посочено по-горе, точка 50).

61

Във втория случай митническите органи преразглеждат декларацията и преценяват основателността на твърденията на декларатора в светлината на съобщените данни (Решение по дело Overland Footwear, посочено по-горе, точка 51).

62

Ако проверката покаже, че разпоредбите, които уреждат съответния митнически режим, са били приложени на основата на неверни или непълни данни и че целите на режима активно усъвършенстване не са застрашени, тъй като стоките под посочения митнически режим действително са били реекспортирани, митническите органи трябва в съответствие с член 78, параграф 3 от Митническия кодекс да вземат необходимите мерки, за да отстранят нередностите, като отчетат новите данни, с които разполагат (вж. в този смисъл Решение по дело Overland Footwear, посочено по-горе, точка 52).

63

Когато се окаже, че в крайна сметка вносните сборове не са дължими към момента, в който са взети предвид, мярката, необходима за отстраняване на нередностите, може да се изразява единствено в опрощаване на посочените сборове (вж. в този смисъл Решение по дело Overland Footwear, посочено по-горе, точка 53).

64

В този случай опрощаването ще бъде извършено в приложение на член 236 от Митническия кодекс, ако са изпълнени предвидените в тази разпоредба условия, а именно липсата на недобросъвестно поведение на декларатора и спазването на срока за подаване на молбата за освобождаване, който по принцип е три години (вж. в този смисъл Решение по дело Overland Footwear, посочено по-горе, точка 54).

65

С оглед на гореизложеното на първия въпрос по дело C-430/08 и на третия въпрос по дело C-431/08 трябва да се отговори, че член 78 от Митническия кодекс позволява да се поправи декларацията за износ на стоките чрез коригиране на дадения им от декларатора код на митнически режим и че митническите органи са длъжни, от една страна, да преценят дали разпоредбите, които уреждат съответния митнически режим, са били приложени на основата на неверни или непълни данни и дали целите на режима активно усъвършенстване не са били застрашени, по-конкретно поради това че стоките под посочения митнически режим действително са били реекспортирани, и от друга страна, евентуално да вземат необходимите мерки за отстраняване на нередностите, като отчетат новите данни, с които разполагат.

66

Предвид отговорите на тези въпроси не следва да се отговаря на петия въпрос по дело C-430/08 и на четвъртия въпрос по дело C-431/08.

67

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши: