РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)
16 юли 2009 година ( *1 )
Съдържание
I — Правна уредба |
|
II — Обстоятелства в основата на спора |
|
III — Производството пред Първоинстанционния съд и обжалваното съдебно решение |
|
IV — Искания на страните |
|
V — Правни основания на жалбата |
|
VI — По жалбата |
|
А — По първото правно основание, изведено от твърдението, че Първоинстанционният съд неправилно приел, че е налице „пропуск“ на възражението относно подкрепата в изложението на възраженията от 3 август 2001 г., и постановил, че формулирането на посоченото възражение не създава „особени технически затруднения“ |
|
1. Доводи на страните |
|
2. Съображения на Съда |
|
а) По първите три части от правното основание, изведени от незачитане на силата на пресъдено нещо, с която се ползва Решение по дело Schneider I, от неточни фактически констатации и от изопачаване на доказателствата |
|
i) По наличието на позоваване на възражението относно подкрепата в изложението на възраженията от 3 август 2001 г. |
|
ii) По наличието на затруднения, които могат да възпрепятстват формулирането по достатъчно ясен и точен начин на възражението относно подкрепата в изложението на възраженията от 3 август 2001 г. |
|
б) По четвъртата част от правното основание, изведена от неизпълнение на задължението за мотивиране |
|
Б — По второто правно основание, изведено от обстоятелството, че Първоинстанционният съд неправилно приел, че Комисията е извършила достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се цели да се предоставят права на частноправните субекти |
|
1. Доводи на страните |
|
2. Съображения на Съда |
|
а) По първата част от правното основание, изведена от грешка в правната квалификация на фактите |
|
б) По втората част от правното основание, изведена от неизпълнение на задължението за мотивиране |
|
В — По третото правно основание, изведено от обстоятелството, че Първоинстанционният съд неправилно приел, че е налице пряка причинно-следствена връзка между нарушението на Комисията и вредата, претърпяна от Schneider в резултат на предоставеното намаляване на цената за прехвърлянето на Legrand |
|
1. Доводи на страните |
|
2. Съображения на Съда |
|
а) По допустимостта |
|
б) По съществото на спора |
|
VII — По последиците от частичната отмяна на обжалваното съдебно решение |
|
А — По вредата, свързана с направените от Schneider разходи за участие във възобновеното производство за контрол на концентрацията |
|
Б — По вредата, съответстваща на предоставеното от Schneider намаление на цената за прехвърляне на Legrand |
|
VIII — По съдебните разноски |
„Обжалване — Концентрации на предприятия — Регламент (ЕИО) № 4064/89 — Решение на Комисията, с което дадена концентрация се обявява за несъвместима с общия пазар — Отмяна — Извъндоговорна отговорност на Общността поради установената незаконосъобразност — Условия“
По дело C-440/07 P
с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда, подадена на 21 септември 2007 г.,
Комисия на Европейските общности, за която се явяват г-н M. Petite, г-н F. Arbault, г-н T. Christoforou, г-н R. Lyal и г-жа C.-F. Durand, в качеството на представители, със съдебен адрес в Люксембург,
жалбоподател,
като другите страни в производството са:
Schneider Electric SA, установено в Rueil-Malmaison (Франция), за което се явяват адв. M. Pittie и адв. A. Winckler, avocats,
ищец в първоинстанционното производство,
Федерална репу-блика Германия,
Френска репу-блика,
встъпили страни в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (голям състав),
състоящ се от: г-н V. Skouris, председател, г-н P. Jann, г-н C. W. A. Timmermans, г-н A. Rosas, г-н K. Lenaerts, г-н A. Ó Caoimh и г-н J.-C. Bonichot, председатели на състави, г-н J. Makarczyk, г-н P. Kūris, г-н E. Juhász, г-н G. Arestis, г-н A. Borg Barthet и г-н L. Bay Larsen (докладчик), съдии,
генерален адвокат: г-н D. Ruiz-Jarabo Colomer,
секретар: г-н M.-A. Gaudissart, началник на отдел,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 3 декември 2008 г.,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 3 февруари 2009 г.,
постанови настоящото
Решение
1 |
Със своята жалба Комисията на Европейските общности иска от Съда да отмени Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 11 юли 2007 г. по дело Schneider Electric/Комисия (T-351/03, Сборник, стр. II-2237, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което Първоинстанционният съд:
|
I — Правна уредба
2 |
Съгласно член 2 от Регламент (ЕИО) № 4064/89 на Съвета от 21 декември 1989 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (ОВ L 395, стр. 1; поправка в ОВ L 257, 1990 г., стр. 13), изменен с Регламент (ЕО) № 1310/97 на Съвета от (ОВ L 180, стр. 1, наричан по-нататък „Регламентът“), съвместимостта на предвидена в този регламент концентрация с общия пазар се подлага на оценка от Комисията. |
3 |
Съгласно член 4, параграф 1 от същия регламент Комисията трябва да бъде уведомена за подобна концентрация в срок от една седмица, считано от сключването на споразумението или от обявяването на предлагането за закупуване или замяна, или от придобиването на контролен пакет. |
4 |
В приложение на членове 6 и 8 от посочения регламент:
|
5 |
В член 7, параграф 1 от Регламента се предвижда, че дадена концентрация не може да бъде осъществена преди да бъде нотифицирана, нито преди да бъде обявена за съвместима с общия пазар. |
6 |
При все това съгласно член 7, параграф 3 горната разпоредба не препятства извършването на публично предлагане за закупуване или замяна, за коeто в Комисията е постъпила нотификация, доколкото приобретателят не упражнява правото на глас, което му дават въпросните ценни книжа, или го упражнява единствено с цел да запази пълната стойност на инвестициите си и въз основа на освобождаване, предоставено от Комисията. |
7 |
По силата на член 10, параграф 1 когато за дадена концентрация е постъпила нотификация, решението на Комисията за обявяване на концентрацията за съвместима или за започване на производство за задълбочен контрол трябва да се приеме в срок, не по-дълъг от един месец, считано от деня след датата на постъпването на нотификация за концентрацията, или ако информацията, която трябва да се представи при нотифицирането, е недостатъчна — от деня след датата на получаване на пълната информация. |
8 |
Член 10, параграфи 2 и 3 предвижда, че в рамките на производство за задълбочен контрол Комисията трябва да приеме решение по съвместимостта на концентрацията в срок, не по-дълъг от четири месеца, считано от датата на започване на процедурата. |
9 |
Съгласно член 10, параграф 5 когато общностните съдилища постановяват съдебно решение за пълна или частична отмяна на решение на Комисията, прието съгласно Регламента, определените в последния срокове започват да текат отново, считано от датата на обявяване на съдебното решение. |
10 |
В приложение на член 10, параграф 6 нотифицираната концентрация се счита за съвместима с общия пазар, ако при изтичане на максималния срок от един месец, считано от постъпването на нотификацията или от получаването на пълната информация, Комисията не е взела решение за започване на производство за задълбочен контрол, или, в случай че е започнато производство за задълбочен контрол, не е приела решение по съвместимостта на концентрацията в срок от четири месеца след започване на това производство. |
11 |
Член 18, параграф 1 от Регламента предвижда, че преди да приеме, по-конкретно, решение за обявяване на концентрацията за несъвместима, Комисията предоставя на заинтересованите предприятия възможността да изложат на всички стадии на производството до предвидените в член 19 консултации с Консултативния комитет становищата си във връзка с направените срещу тях възражения. |
12 |
Член 18, параграф 3 предвижда, че Комисията основава решенията си единствено на възраженията, по отношение на които заинтересуваните предприятия са имали възможност да представят становища, и че правото на защита на последните следва да бъде изцяло спазено при производството. |
II — Обстоятелства в основата на спора
13 |
На 16 февруари 2001 г. Schneider и Legrand, френски дружества майки на две групи, които извършват дейност в сферата на производството и продажбата, първата на стоки и системи в секторите на електроснабдяването, промишления контрол и автоматизацията, а втората на електрическа апаратура на инсталации за ниско напрежение, уведомяват Комисията съгласно член 4, параграф 1 от Регламента за планирано придобиване от Schneider на контрола върху цялото предприятие Legrand чрез публично предлагане за замяна. |
14 |
Като приема, че концентрацията поражда сериозни съмнения относно съвместимостта си с общия пазар, Комисията започва производството за задълбочен контрол. |
15 |
На 3 август 2001 г. тя изпраща на Schneider изложение на възраженията, според което в резултат на концентрацията ще е налице създаване или засилване на господстващо положение на някои национални секторни пазари. |
16 |
На 6 август 2001 г. Комисията по борсови операции [Commission des opérations de bourse] обявява крайния резултат от публичното предлагане за замяна на Schneider. В резултат на това предлагане Schneider събира 98,7% от акциите на Legrand. |
17 |
В отговора им от 16 август 2001 г. на изложението на възраженията страните по концентрацията оспорват определението за пазарите, дадено от Комисията, както и анализа ѝ на въздействието на концентрацията върху тези пазари. |
18 |
На 29 август 2001 г. страните по концентрацията и службите на Комисията провеждат съвместна среща с оглед очертаване на евентуални промени в концентрацията, които биха могли да разрешат посочените от Комисията проблеми в областта на конкуренцията. |
19 |
Schneider многократно предлага корективни мерки на Комисията. |
20 |
След провеждане на производството за задълбочен контрол Комисията приема, че концентрацията е несъвместима с общия пазар. Според нея тази концентрация, от една страна, би породила господстващо положение, в резултат на което съществено ще се възпрепятства ефективната конкуренция на различни национални секторни пазари, а именно тези в Дания, Гърция, Испания, Франция, Италия, Португалия и Обединеното кралство, и от друга страна, би засилила подобно господстващо положение на различни френски секторни пазари. |
21 |
Така на 10 октомври 2001 г. Комисията приема Решение 2004/275/ЕО за обявяване на концентрация за несъвместима с общия пазар (ОВ L 101, 2004 г., стр. 1, наричано по-нататък „отрицателното решение“), в което тя установява, че предложените от Schneider корективни мерки не позволяват да се разрешат очертаните проблеми в областта на конкуренцията. |
22 |
На 24 октомври 2001 г. Комисията изпраща до Schneider второ изложение на възраженията с цел анулиране на сливането на Schneider и Legrand. |
23 |
На 13 декември 2001 г. Schneider подава пред Първоинстанционния съд жалба за отмяна на отрицателното решение (дело Т-310/01) и с отделна молба прави искане Първоинстанционният съд да се произнесе по реда на бързото производство съгласно член 76а от своя процедурен правилник. |
24 |
На 23 януари 2002 г. Първоинстанционният съд отхвърля последното искане. |
25 |
На 30 януари 2002 г. Комисията приема Решение 2004/276/ЕО, с което нарежда анулиране на сливането на предприятията въз основа на член 8, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 4064/89 на Съвета (ОВ L 101, 2004 г., стр. 134, наричано по-нататък „решението за анулиране на сливането“). |
26 |
С това решение на Schneider се нарежда да анулира сливането си с Legrand в срок от девет месеца, изтичащ на 5 ноември 2002 г. |
27 |
На 18 март 2002 г. Schneider подава жалба за отмяна на решението за анулиране на сливането (дело Т-77/02), искане за произнасяне по реда на бързото производство, както и молба за спиране на изпълнението на решението за анулиране на сливането (дело Т-77/02 R). |
28 |
Искането за произнасяне по реда на бързото производство по дело Т-77/02 е уважено с акт на Първоинстанционния съд, връчен на 25 март 2002 г. |
29 |
След състоялото се на 23 април 2002 г. съдебно заседание в обезпечителното производство по дело Т-77/02 R, с писмо от Комисията удължава до дадения на Schneider срок, за да анулира сливането си с Legrand, без така удълженият срок да засяга осъществяването на етапите от процеса на анулиране на сливането. |
30 |
На 3 май 2002 г. Първоинстанционният съд уважава искането на Schneider за произнасяне по дело Т-310/01 по реда на бързото производство, предвид потвърждението от страна на Schneider, че поддържа представената на съкратена версия на жалбата си. |
31 |
Предвид предоставеното от Комисията с писмо от 8 май 2002 г. удължаване на срока за анулиране на сливането Schneider оттегля молбата си за спиране на изпълнението по дело Т-77/02 R. |
32 |
Schneider подготвя прехвърлянето на Legrand, което трябва да извърши в случай на отхвърляне на двете му жалби за отмяна. За тази цел на 26 юли 2002 г. той сключва договор за прехвърляне с консорциума Wendel-KKR (наричан по-нататък „Wendel-KKR“). Този договор трябва да бъде изпълнен най-късно на В него се предвижда, че в случай на отмяна на отрицателното решение Schneider може да прекрати договора до срещу плащане на обезщетение за прекратяване на договор в размер на 180 милиона евро. |
33 |
С Решение от 22 октомври 2002 г. по дело Schneider I Първоинстанционният съд отменя отрицателното решение поради грешки в анализа и преценката на въздействието на концентрацията върху националните секторни пазари извън Франция, както и поради нарушение на правото на защита, опорочаващо анализа на въздействието на концентрацията върху френските секторни пазари и анализа на предложените от Schneider корективни мерки. |
34 |
По отношение на националните секторни пазари извън Франция той приема по-специално че Комисията е надценила икономическата мощ на новата, създадена в резултат на концентрацията структура и подценява икономическата мощ, на някои пазари, на двама важни конкуренти на посочената структура, като вследствие от това съответно е надценила силата на последната. |
35 |
По отношение на засегнатите от нотифицираната концентрация френски секторни пазари той се произнася по правно основание, което Schneider извежда от обстоятелството, че по време на производството за задълбочен контрол Комисията нарушила правото на защита. |
36 |
В това отношение Първоинстанционният съд приема, че от прочита на изложението на възраженията от 3 август 2001 г. не личи то да разглежда с достатъчно яснота и точност засилването на позицията на Schneider спрямо френските дистрибутори на електрически изделия за ниско напрежение, дължащо се не само на прибавянето на продажбите на Legrand на пазарите на компоненти за ел. табла, но и на водещата позиция на Legrand при сегментите, отнасящи се за оборудването за крайно електроразпределение. |
37 |
От друга страна той отбелязва, че общото заключение на изложението на възраженията изброява различните национални секторни пазари, засегнати от концентрацията, без да покаже, че позиция на една от двете нотифициращи страни на даден продуктов пазар укрепва по какъвто и да било начин позицията на другата страна на друг секторен пазар. |
38 |
Вследствие от това Първоинстанционният съд заключава, че изложението на възраженията не е позволило на Schneider да оцени в цялата им величина дължащите се на концентрацията проблеми в областта на конкуренцията, които Комисията установява за френския пазар на електрически изделия за ниско напрежение, разглеждан на равнище дистрибуция. |
39 |
Той смята, че по този начин Schneider е лишено, от една страна, от възможността надлежно да оспори по същество тезата на Комисията, и от друга — от възможността надлежно и в подходящ момент да представи предложения за подходящи корективни мерки. |
40 |
С Решение по дело Schneider II Първоинстанционният съд отменя решението за анулиране на сливането, с мотива че то представлява мярка по прилагането на отмененото отрицателно решение. |
41 |
Комисията не подава жалби срещу Решение по дело Schneider I и Решение по дело Schneider II, които следователно се ползват със сила на пресъдено нещо. |
42 |
С писмо от 13 ноември 2002 г. Комисията уведомява Schneider, че концентрацията може да накърни конкуренцията на френските секторни пазари поради значително застъпване на пазарни дялове на Schneider и Legrand, изчезване на традиционното им съперничество, значимостта на марките, притежавани от структурата Schneider-Legrand, влиянието на последната върху търговците на едро и неспособността на конкурентите да заместят конкурентния натиск, упражняван от Legrand преди осъществяването на концентрацията. |
43 |
Според Комисията на всеки от засегнатите пазари, на които една от страните е имала господстващо положение преди концентрацията, последната води до елиминирането на непосредствен конкурент, който единствен е можел да упражнява конкурентен натиск върху господстващото предприятие благодарение на това, че се опира на много силните позиции на същата група в други сегменти на същия сектор. |
44 |
На 14 ноември 2002 г. Schneider предлага на Комисията корективни мерки, целящи премахването на застъпването на дейности между Schneider и Legrand на засегнатите френски секторни пазари. |
45 |
На 15 ноември 2002 г. Комисията публикува в Официален вестник на Европейските общности (С 279, стр. 22) обявление относно възобновяването на контрола на концентрацията, като уточнява, че съгласно член 10, параграф 5 от Регламента сроковете за извършването му започват да текат от , деня след обявяването на Решение по дело Schneider I, и приканва третите лица да представят евентуални становища. |
46 |
С писмо от 25 ноември 2002 г. Schneider обръща внимание на Комисията, че при липса на преглед на последиците от концентрацията, извършен пазар по пазар, естеството и обхватът на доводите, развити в писмото ѝ от , остават неточни и изключват доказване на съществуването на антиконкурентни последици на засегнатите пазари, както и че общите съображения на Комисията се опровергават от действителността. |
47 |
С писмо от 29 ноември 2002 г. Комисията информира Schneider, че последователно представените от него корективни мерки не са достатъчни за премахване на всички произтичащи от концентрацията ограничения на конкуренцията поради съществуващите все още съмнения относно жизнеспособността и самостоятелността на прехвърляните дейности и непригодността на предложените мерки да създадат противотежест на мощта на структурата Schneider-Legrand. |
48 |
С писмо от 2 декември 2002 г. Schneider посочва в отговор, че на този твърде напреднал стадий на производството позицията на Комисията прави нереалистично продължаването на обсъжданията и че то е решило да продаде Legrand на Wendel-KKR, за да преустанови продължаващата повече от година несигурност. |
49 |
С факс, изпратен на Комисията на 3 декември 2002 г., Schneider потвърждава решението си. То уточнява, че съгласно клаузите на договора за прехвърляне от продажбата на Legrand на Wendel-KKR не предполага повече никаква инициатива от негова страна и следва да се състои на |
50 |
С решение от 4 декември 2002 г. Комисията започва производството за задълбочен контрол по съображение, че предложените от Schneider корективни мерки не позволяват на етапа на разследването да се премахнат оставащите сериозни съмнения относно съвместимостта на концентрацията, като се имат предвид последиците на тази концентрация за френските секторни пазари, посочени в отрицателното решение. |
51 |
На 11 декември 2002 г. Schneider потвърждава пред Комисията, че на е прехвърлило участието си в Legrand на Wendel-KKR. |
52 |
С писмо от 13 декември 2002 г. Комисията уведомява Schneider за приключването на производството за контрол поради липса на предмет. |
53 |
На 10 февруари 2003 г. Schneider подава жалба за отмяна на решението за откриване на производството за задълбочен контрол от и на решението за приключване на производството от (дело Т-48/03). |
54 |
С определения от 29 октомври 2004 г. по дело Schneider Electric/Комисия (T-310/01 DEP и T-77/02 DEP) Първоинстанционният съд определя сумата на разноските, които Комисията трябва да заплати на Schneider, в размер на 419595,32 EUR по дело T-310/01 и 426275,06 EUR по дела T-77/02 и T-77/02 R. |
55 |
С Определение от 31 януари 2006 г. по дело Schneider Electric/Комисия (T-48/03, Recueil, стр. II-111) Първоинстанционният съд отхвърля като недопустима жалбата за отмяна по дело T-48/03, с мотива че оспорваните решения за откриване на производството за задълбочен контрол и за приключване на производството не представляват актове, увреждащи Schneider. |
56 |
На 12 април 2006 г. Schneider подава жалба срещу това определение. |
57 |
Жалбата е отхвърлена с Определение на Съда от 9 март 2007 г. по дело Schneider Electric/Комисия (C-188/06 P). |
III — Производството пред Първоинстанционния съд и обжалваното съдебно решение
58 |
На 10 октомври 2003 г. Schneider предявява пред Първоинстанционния съд иск срещу Комисията, с който цели да получи обезщетение за вредите, които то смята, че е претърпяло в резултат на незаконосъобразности, опорочаващи производството за контрол на съвместимостта с общия пазар на нотифицираната концентрация. |
59 |
То моли Първоинстанционния съд:
|
60 |
На 11 декември 2003 г. Първоинстанционният съд решава да ограничи устните състезания в конкретния случай до принципа за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Общността и до методологията за оценяване на вредата. |
61 |
С определения от 20 април и от 6 декември 2004 г. Федерална репу-блика Германия и Френската репу-блика са съответно допуснати да встъпят в производството, първата в подкрепа на исканията на Комисията, а втората в подкрепа на тези на Schneider. |
62 |
С обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд се произнася в посочения в точка 1 от настоящото съдебно решение смисъл. |
63 |
В точки 152 и 156 от обжалваното съдебно решение той постановява, че неспазването на правото на защита, установено в Решение по дело Schneider I във връзка с френските секторни пазари, представлява явно и сериозно нарушение на правна норма, с която се цели да се предоставят права на частноправните субекти и която се съдържа в член 18, параграфи 1 и 3 от Регламента. |
64 |
В точка 155 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд отхвърля по следния начин довода, който Комисията извежда от особените, обективно съществуващи за службите ѝ затруднения по време на производството за задълбочен контрол: „[…] доводът на ответника, изведен от присъщата трудност да се извърши сложен анализ на пазарите при строги времеви ограничения, не е релевантен, тъй като разглежданият в настоящия случай вредоносен факт е не анализът на съответните пазари в изложението на възражения или в решението за несъвместимост, а пропускът на [съществено от гледна точка на последиците му отбелязване] в изложението на възражения, както и в диспозитива на решението за несъвместимост, [което] не поставя особени технически затруднения, не изисква никакво допълнително специфично проучване, което не е можело да бъде извършено поради липса на време, и чиято липса не може да бъде отдадена на случаен или непредвидим редакционен проблем, който би могъл да се компенсира от общия прочит на изложението на възражения.“ |
65 |
В точка 157 от същото съдебно решение той заключава, че разглежданото неспазване на правото на защита представлява нарушение от страна на Комисията, което е от естество да ангажира извъндоговорната отговорност на Общността. |
66 |
При разглеждане на въпросите относно наличието на вреда и на причинно-следствена връзка между нарушението на Комисията и вредата Първоинстанционният съд отбелязва в точка 269 от обжалваното съдебно решение, че макар достатъчно същественото нарушение на правото на защита да има за последица незаконосъобразността на отрицателното решение, от това все пак не следва заключението, че при липсата на такова нарушение концентрацията е трябвало да бъде обявена за съвместима с общия пазар. |
67 |
В точка 278 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд заключава, че откритият в отрицателното решение порок не лишава Schneider от право да получи решение за съвместимост, което би обосновало разглеждането на всички финансови последици от лишаването от такова право, и по-специално произтичащите от задължението за прехвърляне на активите на Legrand, като вреда, за която отговорност носи Общността. |
68 |
Впоследствие в точка 279 от обжалваното съдебно решение той постановява, че Schneider не може да поддържа, че е претърпяло вреда, равна на цялото обезценяване на активите на Legrand, притежавани от него към 10 октомври 2001 г., поради липсата на достатъчно пряка причинно-следствена връзка между тази вреда и нарушението, което ангажира отговорността на Общността. |
69 |
За сметка на това в точки 288 и 316 той приема, че е налице достатъчно тясна причинно-следствена връзка между допуснатата незаконосъобразност и два вида вреди, претърпени от Schneider, а именно:
|
70 |
Що се отнася до разноските, направени във връзка с възобновяването на производството за контрол, а именно разходите за консултации, възнаграждения и административни разноски от различно естество, в точка 301 Първоинстанционният съд отбелязва, че ако възражението относно подкрепата бе посочено в изложението на възраженията от 3 август 2001 г., Schneider безспорно е щяло да бъде длъжно да представи становище по него и ако е необходимо, да подготви подходящи корективни мерки преди приемането на решението на Комисията относно съвместимостта на концентрацията, както е трябвало да направи след отмяната на това решение и последвалото възобновяване на производството за контрол. |
71 |
При все това в същата точка от обжалваното съдебно решение той приема, че фактът на възобновяването на нови правни основания на прекъснато от дванадесет месеца административно производство непременно представлява за Schneider несравнимо по-голям разход от онзи, който щял да представлява отговорът на същото възражение по време на първоначалното производство за контрол от предприятието и неговите съветници, които вече са участвали в множе-ство срещи и са водели усилена кореспонденция с компетентните служби на Комисията. |
72 |
Що се отнася до намаляването на цената за прехвърлянето, предоставено от Schneider, Първоинстанционният съд отбелязва в точка 308, че това предприятие е принудено да води преговори и на 26 юли 2002 г. да сключи договора за прехвърляне на Legrand, като същевременно отложи крайния срок за действителното прехвърляне до |
73 |
В точка 311 той приема, че задължението за отлагане на действителното осъществяване на продажбата неизбежно довежда Schneider до това да предостави на Wendel-KKR намаляване на цената за прехвърлянето спрямо цената, която той е можел да получи в случай на окончателен договор за продажба, сключен при липсата на незаконосъобразност на отрицателното решение. |
74 |
В точка 312 той приема, че отлагането за 10 декември 2002 г. на продажбата предполага на Wendel-KKR да се предостави възнаграждение за риска от обезценяване на активите на Legrand, свързан с евентуалната неблагоприятна промяна на курсовете на ценните книжа на промишлените предприятия по време на периода на отлагане. |
75 |
В точка 322 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд приема, че вредата, изразяваща се в намаляването на цената на прехвърлянето, е равна на разликата, съществуваща между действително договорената цена на прехвърлянето и онази, която Schneider е можело да получи, ако при приключването на първото производство за контрол на концентрацията на 10 октомври 2001 г. е разполагало със законосъобразно решение относно съвместимостта на концентрацията. |
76 |
Въпреки това в точка 329 той подчертава, че като придобива контрола върху Legrand напълно законосъобразно, Schneider поема и риска контролът на концентрацията да доведе до решение за установяване на несъвместимостта с общия пазар на тази концентрация и до съответното задължение за разделяне на вече слетите активи на предприятията. |
77 |
В точка 330 Първоинстанционният съд приема, че като се има предвид мащабът на осъщественото сливане и значителното засилване на икономическата мощ, което то поражда в полза на двата единствени водещи стопански субекта, присъстващи на френските секторни пазари на електрически изделия за ниско напрежение, Schneider не може да не знае, че осъщественото сливане рискува най-малкото да създаде или засили господстващо положение в значителна част от общия пазар и че поради това ще бъде забранено от Комисията. |
78 |
В точка 334 той заключава, че Schneider носи отговорност за една трета от вредата, претърпяна в резултат на договореното намаляване на цената. |
79 |
При тези обстоятелства в точка 335 Първоинстанционният съд постановява, че Общността носи отговорност за поправянето само на две трети от вредата. |
80 |
На последно място в точки 342 и 344—346 той постановява, че размерът на обезщетението, дължимо на Schneider, считано от 10 декември 2002 г. — дата на настъпване на вредата, претърпяна в резултат от действителното прехвърляне на Legrand — ще бъде преизчислен чрез начисляването на лихви до датата на обявяването на съдебното решение, с което ще се определи размерът на вредата, а след това към него ще се добавят мораторни лихви, считано от последно посочената дата до пълното плащане. |
IV — Искания на страните
81 |
Комисията моли Съда да отмени обжалваното съдебно решение и да осъди Schneider да заплати съдебните разноски. |
82 |
Schneider моли Съда да отхвърли жалбата и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски. |
V — Правни основания на жалбата
83 |
В подкрепа на жалбата си Комисията излага формално седем правни основания за отмяна, които по същество могат да се обединят в пет правни основания. |
84 |
С посочените правни основания Комисията твърди, че Първоинстанционният съд неправилно:
|
VI — По жалбата
А — По първото правно основание, изведено от твърдението, че Първоинстанционният съд неправилно приел, че е налице „пропуск“ на възражението относно подкрепата в изложението на възраженията от 3 август 2001 г., и постановил, че формулирането на посоченото възражение не създава „особени технически затруднения“
1. Доводи на страните
85 |
Комисията припомня, че в хода на първоинстанционното производство не е оспорила, че не е спазила правото на Schneider да бъде изслушано по време на производството за контрол на концентрацията. Тя твърди, че за сметка на това изрично оспорва обстоятелството, че Общността носи отговорност за установената незаконосъобразност. |
86 |
Тя разделя първото си правно основание на четири части. |
87 |
Комисията поддържа, че като в точка 155 от обжалваното съдебно решение е приел, че в изложението на възраженията от 3 август 2001 г. e налице „пропуск“ на възражението относно подкрепата, и като е постановил в същата точка от това съдебно решение, че формулирането на посоченото възражение не създава „особени технически затруднения“, Първоинстанционният съд:
|
88 |
В действителност в точка 445 от Решение по дело Schneider I Първоинстанционният съд просто заключил, че възражението относно подкрепата не е изложено „с достатъчно яснота и точност“. Като впоследствие упрекнал Комисията, че изготвила изложението на възраженията „без да докаже наличието на каквато и да е подкрепа“, той се ограничил с това да отбележи, че в края на анализа си тя не подчертала в достатъчна степен това специфично възражение. |
89 |
Имало обаче основание да се заключи, че според Първоинстанционния съд последното било формулирано поне имплицитно в текста на изложението на възраженията. |
90 |
Подобен извод свидетелствал за второ несъответствие между Решение по дело Schneider I и обжалваното съдебно решение, в точка 155 от което се заключавало изрично, че възражението не е посочено, като това не можело „да се компенсира от общия прочит на изложението на възражения“. |
91 |
Третото несъответствие между двете съдебни решения се изразявало в разлика в преценката на последиците за Schneider от засягащите изложението на възраженията пороци. |
92 |
В това отношение Комисията твърди, че в точка 453 от Решение по дело Schneider I Първоинстанционният съд е постановил, че редакцията на изложението на възраженията не е позволила на Schneider да оцени „в цялата им величина“ установените на френския пазар проблеми в областта на конкуренцията, докато в точка 152 от обжалваното съдебно решение той е заключил, че Schneider „не е можело да знае“, че няма „никаква възможност“ да получи решение за обявяване на концентрацията за съвместима, без да предложи корективни мерки, подходящи за възникналото в резултат на концентрацията положение на подкрепа. |
93 |
Според Комисията от това сравнение между двете съдебни решения следвало, че в Решение по дело Schneider I Първоинстанционният съд е приел, че Schneider е могло да осъзнае, че подкрепата предизвиква затруднения от гледна точка на конкуренцията, но че не е могло да оцени в цялата ѝ величина предизвиканата от това пречка, тъй като тя не е посочена изрично в заключението на изложението на възраженията. За сметка на това в обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд приел, че Schneider изобщо не е било в състояние да осъзнае този проблем и следователно в нито един момент не е съзнавало, че трябва да предложи подходящи саниращи мерки. |
94 |
От друга страна, Комисията твърди, че е изтъкнала пред Първоинстанционния съд присъщата трудност да се извърши сложен анализ на пазарите в случай, който сам по себе си е сложен, при строги времеви ограничения, произтичащи от разпоредбите на Регламента. Тя подчертала по-конкретно, че изготвянето на изложение на възраженията било изключително деликатна задача, която трябва да се осъществи в достатъчно кратък срок след започване на производството и прекратяване на разследването, за да се позволи на страните да изложат становищата си. |
95 |
Комисията упреква Първоинстанционния съд в това, че е пренебрегнал доводите ѝ, като е постановил, че те се ограничават само до изложение на трудностите, свързани със сложния анализ на пазарите, и че на това основание са ирелевантни, тъй като всъщност вредоносният факт е пропускът на отбелязване в изложението на възраженията, който не създава особени технически затруднения, не изисква никакво допълнително специфично проучване, което не е можело да бъде извършено поради липса на време, и чиято липса не може да бъде отдадена на случаен или непредвидим проблем. |
96 |
Според Комисията доколкото представляват фактически констатации, тези съображения на Първоинстанционния съд са явно погрешни с оглед на данните, подложени на преценката ѝ по време на производството, и свидетелстват за изопачаване на доказателствата. |
97 |
Във всеки случай Първоинстанционният съд не изпълнил задължението си за мотивиране по отношение на отчитането както на пропуска да се отбележи възражението относно подкрепата, така и на липсата на особени технически затруднения във връзка с такова отбелязване. |
98 |
На последно място, обжалваното съдебно решение трябвало да се отмени в неговата цялост само въз основа на първото правно основание. |
99 |
Schneider иска това правно основание да се отхвърли. |
100 |
То поддържа, че последното е недопустимо, доколкото Комисията:
|
101 |
Във всеки случай правното основание не било основателно. |
2. Съображения на Съда
а) По първите три части от правното основание, изведени от незачитане на силата на пресъдено нещо, с която се ползва Решение по дело Schneider I, от неточни фактически констатации и от изопачаване на доказателствата
102 |
Силата на пресъдено нещо се отнася до фактическите и правни въпроси, които действително или по необходимост са разрешени с дадено съдебно решение (вж. по-специално Решение от 15 октомври 2002 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C-238/99 P, C-244/99 P, C-245/99 P, C-247/99 P, от C-250/99 P до C-252/99 P и C-254/99 P, Recueil, стр. I-8375, точка 44 и цитираната съдебна практика). |
103 |
От друга страна, от член 225 ЕО и от член 58, първа алинея от Статута на Съда следва, че единствено Първоинстанционният съд е компетентен, от една страна, да установява фактите, освен в случаите, когато неточността на фактическите му констатации следва от представените пред него материали по делото, и от друга страна, да преценява тези факти. Следователно Съдът не е компетентен да установява фактите, нито по принцип да проверява доказателствата, които Първоинстанционният съд е приел в подкрепа на тези факти. Всъщност щом като тези доказателства са били редовно събрани и общите принципи на правото и приложимите процесуални правила относно доказателствената тежест и събирането на доказателствата са били спазени, само Първоинстанционният съд може да преценява значението, което трябва да бъде дадено на доказателствата, които са му били представени. Следователно освен в случай на изопачаване на доказателствата тази преценка не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване (вж. по-специално Решение от 10 юли 2008 г. по дело Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala, C-413/06 P, Сборник, стр. I-4951, точка 29). |
104 |
С други думи, установяването на фактите и преценката на доказателствата от Първоинстанционния съд представляват правни въпроси, които подлежат на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване, съответно когато неточността на фактическите констатации на Първоинстанционния съд произтича от приложените към преписката документи и в случай на изопачаване на доказателствата (вж. в този смисъл Решение от 4 март 1999 г. по дело Ufex и др./Комисия, C-119/97 P, Recueil, стр. I-1341, точка 66). |
105 |
С първата част от разглежданото правно основание, изведена от незачитане на силата на пресъдено нещо, с която се ползва Решение по дело Schneider I, Комисията цели да докаже, че в обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд отговаря на фактически въпроси, които са в противоречие с тези, по които Първоинстанционният съд действително или по необходимост се е произнесъл в Решение по дело Schneider I, което се ползва със сила на пресъдено нещо. |
106 |
С втората и третата част от същото правно основание Комисията цели да докаже по същество и с оглед на припомнената по-горе съдебна практика:
|
107 |
Така във връзка с първите три части от правното основание се налага да се разгледат следните въпроси:
|
108 |
Ето защо трябва да се разгледат заедно доводите, изтъкнати в рамките на тези три части, по отношение на това дали в изложението на възраженията има позоваване на възражението относно подкрепата, а след това трябва да се разгледа въпросът за затрудненията, които могат да възпрепятстват формулирането по достатъчно ясен и точен начин на посоченото възражение в този приет в производството за задълбочен контрол акт. |
109 |
Трябва да се отбележи обаче, че втората и третата част се припокриват с първата част, доколкото се отнасят до факти, по които, както ще се установи в последващия анализ, Първоинстанционният съд вече се е произнесъл в Решение по дело Schneider I. Те имат самостоятелно съществуване само доколкото се отнасят до факти, по които, както ще се установи, Първоинстанционният съд не се е произнесъл в Решение по дело Schneider I. |
i) По наличието на позоваване на възражението относно подкрепата в изложението на възраженията от 3 август 2001 г.
110 |
В точка 140 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд отбелязва, че Schneider твърди пред него, че в изложението на възраженията от 3 август 2001 г. Комисията не формулира достатъчно ясно и точно възражението срещу съвместимостта на концентрацията, изведено от наличието на подкрепа на френските пазари на електрически изделия за ниско напрежение, разглеждани на равнище дистрибуция на едро. |
111 |
В преценката си Първоинстанционният съд припомня в точки 145—150 от обжалваното съдебно решение на първо място съдържанието и обхвата на задълженията, които възникват за Комисията по силата на член 18 от Регламента. В точка 151 от същото съдебно решение той заключава, че Schneider изтъква нарушението на правна норма, която има за цел да предостави права на частноправните субекти по смисъла на режима на извъндоговорната отговорност на Общността. |
112 |
На следващо място той постановява в точка 152, че „[в] дадения случай фактът, че Комисията е съставила изложение на възражения по такъв начин, че както е видно от решението по дело Schneider I, [Schneider] не е можело да знае, че ако не представи корективни мерки, които да намалят или премахнат положенията на подкрепа между неговите позиции и тези на Legrand на френските секторни пазари, няма никаква възможност да получи решение за обявяване на концентрацията за съвместима с общия пазар, представлява явно и сериозно нарушение на член 18, параграфи 1 и 3 от Регламента“. |
113 |
С тази формулировка в точка 152 от обжалваното съдебно решение, в която Първоинстанционният съд посочва едно от условията за носене на отговорност от Общността, като се позовава на това, което е „видно от решението по дело Schneider I“, на този етап от анализа последният по необходимост основава квалификацията си за „явно и сериозно нарушение“ на изложения в точки 440—461 от Решение по дело Schneider I анализ, като използва същите думи по отношение на обстоятелствата, в които е изготвено изложението на възраженията. |
114 |
Следователно що се отнася до редакцията на изложението на възраженията от 3 август 2001 г., той взема предвид следните факти, действително установени и преценени в точки 445 и 453 от Решение по дело Schneider I:
|
115 |
Така с препращането към Решение по дело Schneider I в обжалваното съдебно решение и без да се основава на самата липса на свързано с възражението относно подкрепата отбелязване в изложението на възраженията от 3 август 2001 г., Първоинстанционният съд, както постъпва и в посоченото Решение по дело Schneider I, взема предвид именно недостатъчната яснота и точност по въпроса за подкрепата в текста на изложението на възраженията, както и липсата на изрично отбелязване по този въпрос в общото заключение на изложението. |
116 |
При тези условия не може Първоинстанционният съд да се упреква в това, че не е зачел силата на пресъдено нещо, която се отнася до тези фактически въпроси, по които той се е произнесъл в Решение по дело Schneider I. |
117 |
Този извод не се обезсилва от обстоятелството, че в точка 155 от обжалваното съдебно решение, за да отхвърли довод на Комисията, с който тя цели да се освободи от отговорност, Първоинстанционният съд отбелязва на следващо място, че вредоносният факт е „пропускът на [съществено от гледна точка на последиците му отбелязване] в изложението на възражения и в диспозитива на [отрицателното] решение“. Всъщност в описания по-горе контекст изразът„пропускът на [съществено… отбелязване]“ трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася до пропуск на достатъчно ясно и точно отбелязване във връзка с възражението относно подкрепата. |
118 |
Във всеки случай не може да се приеме, че употребата от Първоинстанционния съд на думата „пропуск“ води до неправилна съгласно твърденията преценка на тази юрисдикция, съдържаща се в точка 152 от обжалваното съдебно решение, според която Schneider „не е можело да знае, че ако не представи корективни мерки, които да намалят или премахнат положенията на подкрепа между неговите позиции и тези на Legrand на френските секторни пазари, няма никаква възможност да получи решение за обявяване на концентрацията за съвместима с общия пазар“. |
119 |
Всъщност в Решение по дело Schneider I Първоинстанционният съд се стреми да провери дали изложението на възраженията е позволило на Schneider напълно да осъзнае, че осъществяването на подкрепа би могло да доведе до обявяване на несъвместимостта на концентрацията, тоест окончателно да я възпрепятства. |
120 |
Както пропускът на отбелязване на дадено възражение, така и недостатъчно ясната и точна формулировка на последното, която съгласно посоченото в точка 453 от Решение по дело Schneider I не позволява да се оценят „в цялата им величина“ някои проблеми в областта на конкуренцията, възпрепятства съответните предприятия да осъзнаят решаващото значение на последните за изхода от производството за контрол. |
121 |
Ето защо в точки 455, 456, 458 и 460 от Решение по дело Schneider I Първоинстанционният съд заключава, че Schneider:
|
122 |
В това отношение с изразите „лишено от възможността“, „не [е] получ[ило] възможност“, „не е имало възможност“, „е [било] непряко лишено“ се предава преценката на Първоинстанционния съд в Решение по дело Schneider I, съгласно която поради засягащия изложението на възраженията порок Schneider не е могло да осъзнае решаващото значение на възражението относно подкрепата. |
123 |
При тези условия, когато в точка 152 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд посочва, че „ [Schneider] не е можело да знае, че ако не представи корективни мерки […], няма никаква възможност да получи решение за обявяване на концентрацията за съвместима с общия пазар“, той не извършва преценка, различна от направената от него в Решение по дело Schneider I, а само изразява същата преценка с други думи. |
124 |
Също така, когато в точка 155 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд отбелязва, че редакционният проблем „[не би могъл] да се компенсира от общия прочит на изложението на възражения“, той не въвежда разнобой в преценката. Всъщност обстоятелството, че в Решение по дело Schneider I се взема предвид невъзможността да се осъзнае, че подкрепата представлява пречка, предполага именно — за да се приеме, че е налице такава невъзможност — че общият прочит на изложението на възраженията не позволява да се компенсират редакционните му недостатъци. |
125 |
От посоченото следва, че не могат да се приемат доводите на Комисията за наличието на позоваване на възражението относно подкрепата в изложението на възраженията от 3 август 2001 г. |
ii) По наличието на затруднения, които могат да възпрепятстват формулирането по достатъчно ясен и точен начин на възражението относно подкрепата в изложението на възраженията от 3 август 2001 г.
126 |
При анализ на точка 437 и сл. от Решение по дело Schneider I трябва да се заключи на първо място, че в това решение Първоинстанционният съд не се е произнесъл по фактическия въпрос дали отбелязването на възражението относно подкрепата в изложението на възраженията от 3 август 2001 г. създава „особени технически затруднения“ за Комисията. |
127 |
На следващо място следва да се посочи, че този фактически въпрос не е свързан с фактическа констатация, а с фактическа преценка. |
128 |
Ето защо, що се отнася до посочения фактически въпрос, първите две части от правното основание, изведени съответно от незачитане на силата на пресъдено нещо и от неточност на фактическа констатация, са неотносими. |
129 |
Що се отнася до третата част от правното основание, трябва да се провери по същество дали твърдението на Първоинстанционния съд, че отбелязването на възражението относно подкрепата не създава „особени технически затруднения“, е резултат от изопачаване на доказателствата. |
130 |
В това отношение следва да се приеме, че отбелязването на възражение като това относно подкрепата в изложение на възраженията, не предполага пълно доказване на основателността му след извършване на изчерпателен икономически анализ. |
131 |
Доказването на този факт, което в областта на концентрациите може действително да създаде значителни затруднения, трябва да завърши едва на следващия етап от производството, по-конкретно с оглед на становищата на съответните предприятия, надлежно уведомени от изложението на възраженията за наличието на проблем в областта на конкуренцията, за да могат да упражнят ефективно правото си на защита. |
132 |
На етапа на изложението на възраженията Комисията трябва да изложи по достатъчно ясен и точен начин само свързания с подкрепата проблем, който може да възпрепятства обявяването на концентрацията за съвместима. |
133 |
С оглед на тези съображения трябва да се приеме, че преценката на Първоинстанционния съд относно липсата на особени технически затруднения при посочването на свързания с подкрепата проблем не е резултат от изопачаване на представените пред него доказателства. |
134 |
От посоченото следва, че първите три части от първото правно основание трябва да бъдат отхвърлени. |
б) По четвъртата част от правното основание, изведена от неизпълнение на задължението за мотивиране
135 |
От постоянната съдебна практика следва, че задължението за мотивиране не задължава Първоинстанционния съд да направи изложение, което да следва изчерпателно и едно по едно всички логически разсъждения, направени от страните по спора, и че мотивирането следователно може да бъде имплицитно, при условие че позволява на заинтересуваните лица да научат причините, поради които Първоинстанционният съд не е уважил доводите им, а на Съда — да разполага с достатъчно елементи, за да упражни своя контрол (вж. по-специално Решение от 9 септември 2008 г. по дело FIAMM и др./Съвет и Комисия, C-120/06 P и C-121/06 P, Сборник, стр. I-6513, точка 96 и цитираната съдебна практика). |
136 |
В точка 152 от обжалваното съдебно решение по въпроса за свързаното с възражението относно подкрепата отбелязване Първоинстанционният съд препраща към това, което „е видно от решението по дело Schneider I“, що се отнася до начина, по който е изготвено изложението на възраженията. |
137 |
Както беше отбелязано в точка 114 от настоящото съдебно решение, Първоинстанционният съд следователно препраща към фактите, взети предвид в точки 445 и 453 от Решение по дело Schneider I и до които се отнасят първите три части от първото правно основание. Така той показва, че основава квалификацията си за „явно и сериозно нарушение“ на тези факти. |
138 |
Освен това, както е видно от точка 117 от настоящото съдебно решение, направеното препращане очертава контекст, позволяващ да се определи обхватът на израза „пропускът на [съществено… отбелязване]“, употребен впоследствие в точка 155 от обжалваното съдебно решение. |
139 |
Що се отнася до преценката, съгласно която отбелязването на възражението относно подкрепата в изложението на възраженията не създава особени технически затруднения, в същата точка 155 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд изтъква по същество, като излага достатъчно мотиви, разграничението, което следва да се направи между, от една страна, анализа по същество на релевантните пазари, за да се докаже несъвместимост с общия пазар, и от друга — самото посочване в изложението на възраженията, че е налице проблем в областта на конкуренцията, който може, освен ако в становищата на заинтересованите предприятия не се сочи друго, да възпрепятства обявяването на съвместимостта на концентрацията. |
140 |
От посоченото по-горе следва, че четвъртата част от първото правно основание трябва също да се отхвърли. |
141 |
Ето защо първото правно основание трябва да се отхвърли по същество в своята цялост, без да е необходимо Съдът да се произнася по допустимостта му. |
Б — По второто правно основание, изведено от обстоятелството, че Първоинстанционният съд неправилно приел, че Комисията е извършила достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се цели да се предоставят права на частноправните субекти
1. Доводи на страните
142 |
Комисията подразделя второто си правно основание на две части, изведени съответно от грешка при правната квалификация на фактите и от неизпълнение на задължението за мотивиране. |
143 |
В рамките на първата част от това правно основание тя признава, че съгласно режима на извъндоговорната отговорност на Общността, когато разглежданата институция разполага само със значително ограничена и дори несъществуваща свобода на преценка, самото неспазване на общностното право може да бъде достатъчно, за да се установи наличието на достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се цели да се предоставят права на частноправните субекти. |
144 |
Тя признава, че що се отнася до прилагането на правото на изслушване съгласно член 18, параграфи 1 и 3 от Регламента, задължението на Комисията да формулира по достатъчно ясен и точен начин възражението относно подкрепата е свързано не с упражняването от самата нея на право на преценка, а със самото прилагане на релевантните процесуални правила. |
145 |
При все това според Комисията, освен да вземе предвид обстоятелството, че по отношение на правото на изслушване на Schneider Комисията разполага с незначителна и дори никаква свобода на преценка, Първоинстанционният съд задължително е трябвало да отчете сложността на подлежащите на уреждане положения, пред които е изправена тази институция по време на административното производство. |
146 |
Тя припомня, че е посочила пред Първоинстанционния съд, че изготвянето на изложението на възраженията от 3 август 2001 г. е било особено сложно, като се имат предвид не само наложените ѝ ограничения във времето, но и най-вече величината на проблемите в областта на конкуренцията, породени от концентрация, която обхваща множе-ство национални секторни пазари. Така достатъчно ясното и точно посочване на всяко възражение, изразено от Комисията с оглед на всеки национален секторен пазар, било много сложно не само от концептуална, но и от редакционна гледна точка. |
147 |
Самото възражение относно подкрепата пораждало особена и допълнителна сложност, свързана с обстоятелството, че изготвянето и формулирането му не предполагали анализ на всеки национален секторен пазар, разглеждан отделно — какъвто е случаят с останалите възражения, посочени в изложението на възраженията — а напречен анализ на всички пазари на електрическа апаратура ниско напрежение в рамките на всяка държава членка, включително на секторните пазари, за които концентрацията не поражда проблеми от хоризонтално естество в областта на конкуренцията. |
148 |
За излагането на възражението относно подкрепата — сложно икономическо понятие — било необходимо да се разгледат заедно позициите на страните и на техните конкуренти на няколко секторни пазара в рамките на всяка държава членка, а след това да се разгледа дистрибуторската структура и отношенията между доставчиците и търговците на едро във всяка от държавите. |
149 |
Комисията подчертава, че изтъква не трудността да се докаже основателността по същество на възражението относно подкрепата, а особената сложност това възражение да се изложи достатъчно ясно и точно. |
150 |
Тя отбелязва, че Schneider изтъква пред Първоинстанционния съд, че още от нотификацията на концентрацията то оспорва наличието на подкрепа, което трябвало да направи по-лесно за Комисията достатъчно ясното и точно излагане на възражение в това отношение. Тогава самата Комисия посочва в отговор, че това обстоятелство намалява още повече тежестта на допуснатото процесуално нарушение. |
151 |
Комисията твърди, че тъй като самото Schneider омаловажава последиците от свързания с подкрепата проблем, обстоятелството, че съответното възражение не е посочено достатъчно ясно и точно, във всеки случай не може да представлява достатъчно съществено нарушение. |
152 |
Комисията поддържа, че в конкретния случай Първоинстанционният съд е следвало да вземе предвид, че като изготвя изложение на възраженията от 145 страници в много кратък срок, тя е трябвало да се справи със сложно положение, изключващо наличието на достатъчно съществено нарушение. |
153 |
В рамките на втората част от второто правно основание Комисията поддържа, че Първоинстанционният съд е следвало да изложи особено внимателно мотивите, въз основа на които е заключил, че установеното в Решение по дело Schneider I нарушение е достатъчно съществено. |
154 |
Според Комисията обаче в обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд на практика не е изложил мотиви в това отношение. |
155 |
Тези мотиви не позволявали да се разбере защо изтъкнатите затруднения от различно естество не намалявали тежестта на нарушението. |
156 |
Във всеки случай Първоинстанционният съд не отговорил в достатъчна степен на релевантните доводи, представени пред него от Комисията и изведени по-конкретно от обстоятелствата, че институцията:
|
157 |
Schneider прави искане за отхвърляне на второто правно основание. |
158 |
Първата част от него била недопустима, тъй като изисквала преразглеждане на фактически преценки и съдържала ново твърдение, а именно твърдението за изтъкната сложност от редакционна гледна точка на излагането на възражението относно подкрепата. |
159 |
Във всеки случай разглежданото правно основание не било основателно. |
2. Съображения на Съда
а) По първата част от правното основание, изведена от грешка в правната квалификация на фактите
160 |
Възникването на извъндоговорна отговорност на Общността зависи от изпълнението на определени условия, сред които — в случаите когато се разглежда незаконосъобразността на даден правен акт — е наличието на достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да се предоставят права на частни лица. По отношение на това условие решаващ критерий за това дали дадено нарушение на общностното право е достатъчно съществено е наличието на явно и сериозно несъблюдаване от общностна институция на границите, които са наложени на нейното право на преценка. Когато тази институция разполага само със значително ограничена или дори несъществуваща свобода на преценка, самото неспазване на общностното право може да бъде достатъчно, за да се установи наличието на достатъчно съществено нарушение (Решение от 19 април 2007 г. по дело Holcim (Deutschland)/Комисия, C-282/05 P, Сборник, стр. I-2941, точка 47 и цитираната съдебна практика). |
161 |
Ако е необходимо, изведената от Съда система от правила в областта на извъндоговорната отговорност на Общността взима предвид сложността на подлежащото на уреждане фактическо положение (Решение по дело Holcim (Deutschland)/Комисия, посочено по-горе, точка 50 и цитираната съдебна практика). |
162 |
В конкретния случай не се оспорва, че изтъкнатата незаконосъобразност се изразява, както Първоинстанционният съд основателно постановява в точки 145—151 от обжалваното съдебно решение, в нарушението на правна норма, с която се цели да се предоставят права на частноправните субекти, а именно член 18, параграф 3 от Регламента, който урежда случай на прилагане на принципа на зачитане на правото на защита. |
163 |
В това отношение следва да се подчертае на първо място, че изложението на възраженията е документ с основно значение за прилагането на този принцип. |
164 |
За да осигури ефективното упражняване на правото на защита, този документ очертава предмета на образуваната от Комисията административна процедура и по този начин възпрепятства Комисията да възприеме други твърдения за нарушения в решението, с което приключва процедурата (Решение по дело Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala, посочено по-горе, точка 63). |
165 |
За тази цел член 18, параграф 3 от Регламента предполага, че когато Комисията установи в хода на производството за задълбочен контрол, след изготвянето на изложението на възраженията, че проблем в областта на конкуренцията, който може да доведе до обявяване на несъвместимост, не е бил посочен в това изложение или не е бил посочен в достатъчна степен, тя трябва да реши или да не включва това възражение в окончателното си решение, или преди приемането на последното да позволи на съответните предприятия да изразят становища по същество и да направят предложения за подходящи корективни мерки. |
166 |
На следващо място трябва да се отбележи, че задължението на Комисията да формулира по достатъчно ясен и точен начин възражението относно подкрепата произтича, както признава тази институция, само от прилагането на релевантните процесуални правила, така че по отношение на правото на Schneider да бъде изслушан, свободата на преценка е ограничена и дори несъществуваща. |
167 |
На първо място, разглежданата част от правното основание се основава на твърдението, че за да изключи наличието на достатъчно съществено нарушение, Първоинстанционният съд не е взел предвид сложността на подлежащото на уреждане положение. |
168 |
Така тази част се основава на предпоставка, която поставя под съмнение фактическата преценка, направена в точка 155 от обжалваното съдебно решение, съгласно която включването на възражението относно подкрепата в изложението на възраженията от 3 август 2001 г. не създава „особени технически затруднения“ — преценка, която Първоинстанционният съд е компетентен да извърши. |
169 |
При все това в точка 133 от настоящото решение във връзка с разглежданата преценка вече е постановено, че твърдението за изопачаване на доказателствата е неоснователно. |
170 |
При тези условия не може да се приеме доводът, който Комисията извежда от сложността на подлежащото на уреждане положение и който е изложен с цел да се докаже, че е налице грешка в правната квалификация. |
171 |
На второ място, първата част от второто правно основание се основава на твърдението по същество, че Първоинстанционният съд е квалифицирал поведението на Комисията като достатъчно съществено нарушение, докато Schneider — като от момента на нотифициране на концентрацията сам омаловажил последиците на свързания с подкрепата проблем — осъзнавал, че е налице проблем в областта на конкуренцията, поради което допуснатото процесуално нарушение не било толкова тежко. |
172 |
Въпреки това, дори да се предположи, че от момента на нотифициране на концентрацията Schneider действително е уверило Комисията като предпазна мярка, че посочената концентрация не създава свързан с подкрепата проблем, недостатъчно ясното и точно отбелязване на възражение в това отношение в изложението на възраженията не само съвсем не позволява на предприятието да осъзнае, че съществува опасност от обявяване на несъвместимост, а напротив, може да потвърди становището му и да доведе до това при изготвяне на становището му то да не предприеме действия, за да изложи допълнителни съображения и/или да предложи подходящи саниращи мерки. |
173 |
От посоченото по-горе следва, че Първоинстанционният съд не е допуснал грешка в правната квалификация на фактите, като е установил, че е налице достатъчно съществено нарушение, без да приеме, от една страна, че е налице сложно положение, подлежащо на уреждане, и от друга страна, че Schneider е осъзнавало опасността за концентрацията поради наличието на свързан с подкрепата проблем. |
174 |
От посоченото следва, че първата част от второто правно основание трябва да се отхвърли по същество, без да е необходимо Съдът да се произнася по допустимостта ѝ. |
б) По втората част от правното основание, изведена от неизпълнение на задължението за мотивиране
175 |
Както е видно от точка 135 от настоящото решение, задължението за мотивиране не задължава Първоинстанционния съд да отговори изчерпателно на всички доводи, представени от страните по спора, и е достатъчно мотивирането, дори да е имплицитно, да позволява на заинтересуваните лица да научат причините, поради които не са уважени исканията им, а впоследствие на Съда — да упражни своя контрол. |
176 |
За да мотивира констатацията си за наличие на достатъчно съществено нарушение, в обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд подчертава на първо място в точки 145—150 значението на изложението на възраженията с оглед на упражняването на правото на защита, като се позовава на редица съдебни прецеденти. |
177 |
Така той отбелязва, че:
|
178 |
Впоследствие в точка 152 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд препраща към Решение по дело Schneider I с оглед на преценката на последиците за упражняването на правото на защита на съдържащата недостатъци редакция на изложението на възраженията. |
179 |
Така той се основава на фактите, установени в точки 445, 453 и сл. от Решение по дело Schneider I, а именно:
|
180 |
От последните факти, в същата точка 152 от обжалваното съдебно решение, чийто текст е припомнен в точка 112 от настоящото решение, Първоинстанционният съд прави по същество решаващия извод, че на Schneider не е предоставена възможност да осъзнае, че свързан с подкрепата проблем би могъл да доведе до обявяване на несъвместимостта на нотифицираната концентрация. |
181 |
В точка 153 от обжалваното съдебно решение той посочва вредоносната последица от това положение, като подчертава впоследствие, че с предложените от Schneider корективни мерки обективно не може да се разреши специфичният проблем, свързан с подкрепата на разглежданите френски секторни пазари. |
182 |
На последно място в точка 155 от същото съдебно решение, като по същество прави разграничение между пълния анализ на материалноправните аспекти на проблем в областта на конкуренцията и излагането на този проблем, за да приеме, че самото посочване не създава особени технически затруднения, Първоинстанционният съд разглежда по-специално условието за квалифициране на деяние като достатъчно съществено нарушение, свързано с въпроса дали е налице сложно положение, подлежащо на уреждане. |
183 |
Трябва да се приеме, че с всички тези съображения Първоинстанционният съд:
|
184 |
От посоченото следва, че втората част от второто правно основание трябва да се отхвърли. |
185 |
Следователно второто правно основание трябва да се отхвърли в неговата цялост. |
В — По третото правно основание, изведено от обстоятелството, че Първоинстанционният съд неправилно приел, че е налице пряка причинно-следствена връзка между нарушението на Комисията и вредата, претърпяна от Schneider в резултат на предоставеното намаляване на цената за прехвърлянето на Legrand
1. Доводи на страните
186 |
Третото правно основание за отмяна на обжалваното съдебно решение се подразделя на пет части, изведени съответно от обстоятелството, че като е приел, че е налице пряка причинно-следствена връзка между нарушението на Комисията и вредата, претърпяна от Schneider в резултат на намаляването на цената за прехвърлянето на Legrand, предоставено в замяна на отлагането за 10 декември 2002 г. на действителното осъществяване на сключената на продажба, Първоинстанционният съд:
|
187 |
В подкрепа на третото си правно основание Комисията твърди по-специално, че вследствие на Решение по дело Schneider I и Решение по дело Schneider II, и по-конкретно вследствие на произтичащата от тях отмяна на решението за анулиране на сливането, на 10 декември 2002 г. Schneider не е било длъжно да прехвърли Legrand, „условие sine qua non за настъпване на разглежданата вреда“. |
188 |
Schneider поддържа, че първите три части от правното основание са недопустими на основание, че водят до преразглеждане на направени в обжалваното съдебно решение фактически изводи. То твърди, че петата част от правното основание също е недопустима, доколкото съдържащите се в нея доводи били изложени за първи път на този етап от правния спор. |
189 |
Освен това то твърди, че доводите, изложени в рамките на третото правно основание, са неоснователни или неотносими. |
2. Съображения на Съда
190 |
На първо място следва да се разгледат заедно третата и петата част от правното основание, доколкото се отнасят до последиците от действителното прехвърляне на Legrand на 10 декември 2002 г. |
а) По допустимостта
191 |
Следва да се припомни, че когато Първоинстанционният съд е установил или преценил фактите, на основание на член 225 ЕО Съдът е компетентен да упражни контрол върху правната квалификация на тези факти и правните последици, които Първоинстанционният съд е извел от тях (вж. по-специално Решение по дело Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala, посочено по-горе, точка 29 и Решение от 19 март 2009 г. по дело Archer Daniels Midland/Комисия, C-510/06 P, Сборник, стр. I-1843, точка 105). |
192 |
В областта на извъндоговорната отговорност на Общността обаче въпросът за наличието на причинно-следствена връзка между вредоносния факт и вредата — условие, за да се носи тази отговорност — представлява правен въпрос, който следователно може да бъде подложен на контрол от Съда. |
193 |
При тези условия третата част от разглежданото правно основание е допустима, доколкото се отнася именно до контрола на правната квалификация на фактите, направена от Първоинстанционния съд, за да приеме, че е налице пряка причинно-следствена връзка между нарушението на Комисията и твърдяната от Schneider вреда, и доколкото, както ще бъде доказано по-долу, в конкретния случай този контрол може да бъде осъществен, без да се поставят под съмнение направените фактически изводи и преценки. |
194 |
Впрочем следва да се посочи, че противно на твърдението на Schneider, съдържащият се в петата част довод, съгласно който Schneider е решил да прехвърли Legrand на дата, на която за него не е съществувало задължение в този смисъл, не е представено за първи път на етапа на жалбата. |
195 |
Всъщност в дупликата си, представена в хода на първоинстанционното производство, като оспорва наличието на причинно-следствена връзка, Комисията изрично твърди, че:
|
196 |
При тези условия петата част от правното основание е допустима, доколкото съдържа довод, съгласно който Schneider е решил да прехвърли Legrand на дата, на която за него не е съществувало задължение в този смисъл. |
б) По съществото на спора
197 |
В точка 303 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд посочва, че трябва да провери дали незаконосъобразността, поради която е опорочено отрицателното решение, не води до намаляване на стойността, на която в договора за прехвърляне са оценени активите, притежавани от Schneider в капитала на Legrand. |
198 |
В точки 315 и 316 от същото съдебно решение той заключава, че:
|
199 |
За да достигне до тези изводи, в точки 304—312 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд приема основно следното:
|
200 |
Следва да се посочи, че на 26 юли 2002 г. — датата на която Schneider сключва с Wendel-KKR договор за прехвърляне на Legrand, съгласно който прехвърлянето трябва да се осъществи най-късно на , при запазване на възможност за прекратяване, уговорена в полза на Schneider, срещу заплащането на обезщетение за прекратяване на договора в размер на 180 милиона евро — последното дружество е било длъжно да започне процедура по продажба в изпълнение на решението за анулиране на сливането. |
201 |
Следва все пак да се посочи, от една страна, че на 26 юли 2002 г. и вследствие на обезпечителното производство, започнато по искане на Schneider, което искане дружеството впоследствие оттегля, Комисията продължава до срока за анулиране на сливането, първоначално определен за , и от друга страна, че Първоинстанционният съд, който приема да се произнесе по реда на бързото производство, отменя отрицателното решение с Решение от по дело Schneider I, което предшества срока, определен в договора за осъществяване на прехвърлянето. |
202 |
В този контекст Schneider решава да не упражни правото си да прекрати договора в срока, изтичащ на 5 декември 2002 г., и по този начин да не възпрепятства действителното осъществяване на прехвърлянето на |
203 |
От преписката е видно, че то основно е взело това решение, тъй като се е опасявало, че в рамките на възобновяването на производството за задълбочен контрол, дори след предлагане на корективни мерки, няма да се приеме решение, установяващо съвместимостта на концентрацията, въпреки че:
|
204 |
При все това логическата правна последица от отмяната на отрицателното решение и от решението за анулиране на сливането би била Schneider да участва при възобновяването на производството за задълбочен контрол до приключване на последното — момент, в който, както Комисията твърди по същество в жалбата си, ще се възприеме едно от двете разрешения:
|
205 |
Изглежда, че Първоинстанционният съд не се е съобразил със собствените си констатации и е допуснал грешка в правната квалификация на фактите, тъй като изтъкнатата вреда произтича пряко от решението на Schneider да не възпрепятства действителното осъществяване на прехвърлянето на Legrand на 10 декември 2002 г., което то не е било длъжно да вземе в рамките на производството по продажба, започнато при посочените по-горе условия. |
206 |
Този извод не се поставя под съмнение от обстоятелството, че при осъществяването на своя избор Schneider е било изложено на опасността да трябва да заплати обезщетение в размер на 180 милиона евро. Всъщност подобна опасност произтича от сключения от това предприятие при описаните по-горе условия договор за прехвърляне. |
207 |
В заключение третото правно основание следва да се приеме, без да е необходимо да се разглеждат по-нататък третата и петата част, нито първата, втората и четвъртата част от него. |
208 |
От посоченото по-горе следва, че без да е необходимо да се разглеждат четвъртото и петото правно основание, свързани съответно с установяването от Първоинстанционния съд на част от вреда, на която Schneider не се е позовал, и с присъждането на компенсаторни лихви от 10 декември 2002 г. за вредата, настъпила в резултат на твърдяното намаление на цената на прехвърлянето, обжалваното съдебно решение трябва да се отмени в частта, в която с него:
|
209 |
Жалбата трябва да се отхвърли в останалата ѝ част. |
VII — По последиците от частичната отмяна на обжалваното съдебно решение
210 |
Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда когато жалбата е основателна, Съдът отменя решението на Първоинстанционния съд. Той може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Първоинстанционния съд за постановяване на решение. |
211 |
В конкретния случай фазата на производството позволява Съдът да се произнесе по направеното от Schneider искане за обезщетение. |
А — По вредата, свързана с направените от Schneider разходи за участие във възобновеното производство за контрол на концентрацията
212 |
С обжалваното съдебно решение Общността е осъдена да поправи вредата, свързана с направените от Schneider разходи поради участието му във възобновеното производство за контрол на концентрацията, образувано след обявяването на Решение по дело Schneider I и Решение по дело Schneider II. |
213 |
Представените от Комисията правни основания за отмяна на това решение са отхвърлени. |
214 |
Вследствие на това трябва да определи размерът на разглежданата вреда. |
215 |
В иска си за обезщетение Schneider се позовава на допълнителни разходи с общ размер 2107619,18 EUR, свързани главно със съдействието на юридическите, икономическите и банковите му съветници. |
216 |
Както вече е постановено в точка 320 от обжалваното съдебно решение, за да се определи сумата, с която Общността трябва да обезщети Schneider, от общия размер на тези разходи следва да се приспаднат:
|
217 |
В срок от три месеца, считано от датата на обявяване на настоящото решение, страните трябва или да съобщят на Съда размера на тази част от вредата, определен по взаимно съгласие съгласно посочените в предходната точка правила за изчисляване, или в същия срок да представят на Съда исканията си в цифрово изражение. |
Б — По вредата, съответстваща на предоставеното от Schneider намаление на цената за прехвърляне на Legrand
218 |
С обжалваното съдебно решение Общността е осъдена да поправи две трети от вредата, настъпила в резултат на намалението на цената за прехвърляне на Legrand, предоставено от Schneider на приобретателя в замяна на отлагането на крайния срок за действителното осъществяване на продажбата до 10 декември 2002 г. От друга страна се разпорежда, че за целите на оценката на размера на тази вреда ще се извърши експертиза и се присъждат лихви върху съответстващото на размера на тази вреда обезщетение. |
219 |
Тези части от решението са отменени въз основа на жалбата на Комисията. |
220 |
Ето защо е необходимо ново произнасяне по искането на Schneider във връзка с разглежданата вреда. |
221 |
С оглед на мотивите, довели до частична отмяна на обжалваното съдебно решение, трябва да се констатира липсата на пряка причинно-следствена връзка между спорното намаление на цената и незаконосъобразността, опорочаваща отрицателното решение на Комисия. |
222 |
Всъщност причината, в резултат на която пряко е настъпила твърдяната вреда, е решението на Schneider, което то не е било длъжно да вземе, да не възпрепятства действителното осъществяване на прехвърлянето на Legrand на 10 декември 2002 г. |
223 |
Следователно трябва да се отхвърли искът на Schneider за обезщетение за тази вреда, по отношение на основния размер на обезщетението и по отношение на лихвите. |
VIII — По съдебните разноски
224 |
Съгласно член 122, първа алинея от Процедурния правилник на Съда когато жалбата е основателна и окончателното решение по правния спор се взема от Съда, той се произнася по съдебните разноски. |
225 |
Съгласно член 69, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, приложим към производството по обжалване по силата на член 118 от същия правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. |
226 |
Комисията прави искане Schneider да бъде осъдено да заплати съдебните разноски, свързани с първоинстанционното производството и производството по обжалване. |
227 |
След като с оглед на настоящото решение Schneider е загубило делото по голяма част от правните си основания и искания, то трябва да бъде осъдено да понесе освен направените от него съдебни разноски във връзка с първоинстанционното производство и производството по обжалване и две трети от съдебните разноски, направени от Комисията във връзка с тези производства. |
По изложените съображения Съдът (голям състав) реши: |
|
|
|
|
|
|
Подписи |
( *1 ) Език на производството: френски.