1

С исковата си молба Комисията на Европейските общности иска от Съда да установи, че като не е предприело подходящите мерки, за да премахне несъответствията във връзка с разпоредбите в областта на капиталовите трансфери, съдържащи се в споразуменията за инвестиции, сключени с Република Аржентина, Република Боливия, Република Кот д’Ивоар, Арабска република Египет, Хонг Конг, Република Индонезия, Китайската народна република, Република Мадагаскар, Малайзия, Ислямска република Пакистан, Република Перу, Република Сенегал, Демократична социалистическа република Шри Ланка, Тунизийска република, Социалистическа република Виетнам, Република Йемен и бившата Социалистическа федеративна република Югославия, Кралство Швеция не е изпълнило задълженията си по член 307, втора алинея ЕО.

2

Преди присъединяването си към Европейския съюз Кралство Швеция сключва двустранни споразумения за инвестиции, публикувани в Sveriges internationella överenskommelser (наричан по-нататък „SÖ“), с Република Аржентина (споразумение, влязло в сила на 28 септември 1992 г. (SÖ 1992:91), Република Боливия (споразумение, влязло в сила на (SÖ 1992:19), Република Кот д’Ивоар (споразумение, влязло в сила на (SÖ 1966:31), Арабска република Египет (споразумение, влязло в сила на (SÖ 1979:1), Хонг Конг (споразумение, влязло в сила на (SÖ 1994:19), Република Индонезия (споразумение, влязло в сила на (SÖ 1993:68), Китайската народна република (споразумение, влязло в сила на (SÖ 1982:28), Република Мадагаскар (споразумение, влязло в сила на 23 юни 1967 г. (SÖ 1967:33), Малайзия (споразумение, влязло в сила на (SÖ 1979:17), Ислямска република Пакистан (споразумение, влязло в сила на (SÖ 1981:8), Република Перу (споразумение, влязло в сила на (SÖ 1994:22), Република Сенегал (споразумение, влязло в сила на (SÖ 1968:22), Демократична социалистическа република Шри Ланка (споразумение, влязло в сила на (SÖ 1982:16), Тунизийска република (споразумение, влязло в сила на (SÖ 1985:25), Социалистическа република Виетнам (споразумение, влязло в сила на (SÖ 1994:69), Република Йемен (споразумение, влязло в сила на (SÖ 1983:110) и бившата Социалистическа федеративна република Югославия (споразумение, влязло в сила на (SÖ 1979:29).

3

Тези споразумения съдържат клауза, съгласно която всяка страна гарантира на инвеститорите на другата страна осъществяването без неоснователна забава на свободния трансфер в свободно конвертируема валута на плащанията във връзка с инвестиции.

4

Като смята, че тези двустранни споразумения могат да възпрепятстват прилагането на ограниченията върху движението на капитали и върху плащанията, които Съветът на Европейския съюз може да приеме по силата на член 57, параграф 2 ЕО, член 59 ЕО и член 60, параграф 1 ЕО, на 12 май 2004 г. Комисията изпраща официално уведомително писмо на Кралство Швеция.

5

С писмо от 12 юли 2004 г. тази държава членка изпраща на Комисията становището си по посоченото официално уведомително писмо. Тя твърди, че спорните клаузи от разглежданите споразумения за инвестиции не възпрепятстват изпълнението на задълженията ѝ по член 57, параграф 2 ЕО, член 59 ЕО и член 60 ЕО.

6

Като смята, че изтъкнатите от Кралство Швеция доводи не са достатъчни и че в нарушение с предписанията на член 307, втора алинея ЕО тази държава членка не е предприела подходящите мерки, за да премахне несъответствията във връзка с разпоредбите в областта на капиталовите трансфери, съдържащи се в различните разглеждани споразумения за инвестиции, на 21 март 2005 г. Комисията изпраща до него мотивирано становище.

7

С писмо от 19 май 2005 г. Кралство Швеция изпраща на Комисията становището си в отговор на посоченото мотивирано становище. То поддържа доводите, изложени в становището си относно официалното уведомително писмо.

8

Като смята, че тези доводи не могат да оборят изложените в мотивираното становище твърдения за нарушения, Комисията решава да предяви настоящия иск.

9

С писмо от 18 юли 2008 г. Кралство Швеция моли Съда да разпореди възобновяване на устната фаза на производството в приложение на член 61 от Процедурния правилник, на основание че Комисията незаконосъобразно представя ново твърдение за нарушение в хода на устната фаза на производството и че вследствие на това заключението на генералния адвокат се основава на факти и доводи, които не са били надлежно разисквани от страните.

10

Всъщност Комисията изтъкнала за първи път, че оставянето в сила на разглежданите двустранни споразумения за инвестиции е несъвместимо с член 10 ЕО.

11

В точки 33—43 и 71 от заключението си обаче генералният адвокат предлагал на Съда да основе твърдяното неизпълнение на задължения на член 10 ЕО, както и на член 57, параграф 2 ЕО, член 59 ЕО и член 60, параграф 1 ЕО.

12

В това отношение следва да се припомни, от една страна, че Съдът може — служебно или по предложение на генералния адвокат, както и по искане на страните — да разпореди възобновяване на устната фаза на производството съгласно член 61 от своя процедурен правилник, ако счита, че делото не е достатъчно изяснено или трябва да се реши въз основа на довод, който страните не са разисквали (вж. Решение от 14 декември 2004 г. по дело Swedish Match, C-210/03, Recueil, стр. I-11893, точка 25 и Решение от по дело Stichting Zuid-Hollandse Milieufederatie, C-138/05, Recueil, стр. I-8339, точка 23; Определение от по дело Emesa Sugar, C-17/98, Recueil, стр. I-665, точка 18).

13

От друга страна, съгласно член 222, втора алинея ЕО генералният адвокат има ролята да представя публично, при пълна безпристрастност и независимост, мотивирани заключения по делата, за които съгласно Статута на Съда се изисква неговото произнасяне. Като се има предвид, че Съдът не е обвързан нито от заключението на генералния адвокат, нито от мотивите, въз основа на които той прави това заключение, не е необходимо да се възобновява устната фаза на производството съгласно член 61 от Процедурния правилник всеки път когато генералният адвокат повдигне правен въпрос, по който страните не са разменили становища.

14

В конкретния случай, след като Съдът смята, че делото е достатъчно изяснено, за да може да се произнесе по него, и че не трябва да се реши въз основа на довод, който страните не са разисквали, по-конкретно в хода на съдебното заседание, не следва да се уважава молбата за възобновяване на устната фаза.

15

Комисията смята, че липсата в разглежданите споразумения на клауза, която да предвижда изрично, че Кралство Швеция си запазва възможността да приложи мерки, които, ако е необходимо, биха могли да бъдат приети от Съвета въз основа на членове 57 ЕО, 59 ЕО и 60 ЕО, може да затрудни в по-голяма степен или напълно да възпрепятства изпълнението от тази държава членка на общностните ѝ задължения и че след като тази държава членка не е предприела подходящите мерки, за да отстрани такава несъвместимост, тя не е изпълнила задълженията си по член 307, втора алинея ЕО.

16

Комисията твърди, че ако Съветът приеме ограничения върху движението на капитали и върху плащанията, необходимият срок за денонсиране на разглежданите споразумения или за повторни преговори по тях щял да доведе до задължение съгласно международното право Кралство Швеция да продължи да прилага в този интервал от време въпросните споразумения, включително съдържащите се в тях клаузи за трансфер, като това впрочем било в съответствие с предвиденото в член 307, първа алинея ЕО. В резултат от това приетите от Съвета мерки нямало да се прилагат еднакво в Европейската общност.

17

Според Кралство Швеция, подпомагано от встъпилите страни Република Унгария и Република Финландия, както и от Република Литва в хода на съдебното заседание, Комисията би могла да докаже, че е налице нарушение, произтичащо от спорните клаузи на разглежданите двустранни споразумения, само ако докаже, че поради правата, гарантирани в тези споразумения на инвеститорите от трети страни, Кралство Швеция не е имало възможност да приложи установените от общностното право конкретни ограничителни мерки.

18

Следователно уреденото в член 307, втора алинея ЕО положение възниквало само след действителното приемане на разрешените от релевантните разпоредби мерки и в случай че не са налице произтичащи от международното право средства, с които се цели да се отстрани несъвместимост в конкретен случай, или те не са ефикасни. Ето защо Комисията можела да предяви иск на основание нарушение на член 307, втора алинея ЕО с оглед на определен общностен акт само ако се позовава на конкретна ограничителна мярка и на действителното противоречие между тази мярка и спорното споразумение, както и на мерките, приети или не с оглед на премахване на това противоречие.

19

Република Унгария и Република Финландия изтъкват сериозните последици, които могли да настъпят в резултат от позицията на Комисията, според която можело да се установи неизпълнение на задължения по член 307, втора алинея ЕО винаги когато споразумение, сключено с трета страна преди влизането в сила на Договора или преди присъединяването на съответната държава членка, се прилага в област, в която Общността още не е упражнила предоставените ѝ с Договора правомощия, тоест област, в която тя още не е приела законодателни актове. С подобно тълкуване на член 307, втора алинея ЕО се предоставял неограничен обхват, което било оспоримо както от гледна точка на правната сигурност, така и от гледна точка на разпределението на правомощията между Общността и държавите членки и нарушавало равновесието, установено с първа и втора алинея на член 307 ЕО.

20

Бъдещата и евентуална несъвместимост между сключено с трета страна споразумение и вторичното общностно право не попадала в приложното поле на член 307 ЕО и може евентуално да бъде установена само ако Съветът действително упражни правомощието си в областта, до която се отнася този член.

21

В това отношение Кралство Швеция твърди, че прилагането на ограничителните мерки спрямо движението на капитали, приети срещу Република Кот д’Ивоар и бившата Социалистическа федеративна република Югославия, не е възпрепятствано от сключените между тези държави и Кралство Швеция споразумения за инвестиции, като впрочем Комисията не отричала това.

22

Освен това Република Унгария повдига въпроса за последиците от подхода на Комисията, като се има предвид, че държавите членки са сключили с трети страни около 1000 двустранни споразумения за инвестиции, които съдържат сходни клаузи относно трансферите и чиято съвместимост с общностното право никога не е била оспорвана от Комисията.

23

Кралство Швеция, Република Литва, Република Унгария и Република Финландия смятат, че противно на поддържаното от Комисията становище посочените в член 57, параграф 2 ЕО, член 59 ЕО и член 60, параграф 1 ЕО предпазни мерки могат да се прилагат само в точно определени изключителни случаи, които не са могли да бъдат предвидени в момента на сключването на разглежданите споразумения. Така Кралство Швеция можело да се позове на принципа rebus sic stantibus, за да спре временно действието на разпоредбите относно свободния трансфер, в случай че Общността приеме предпазни мерки въз основа на тези разпоредби от Договора.

24

Представилите становища държави членки твърдят, че Комисията не доказва наличието на твърдяното неизпълнение на задължения и че съгласно съдебната практика тя не може да се основава на презумпции.

25

Различните разглеждани споразумения за инвестиции, сключени от Кралство Швеция, съдържат еквивалентни клаузи, които гарантират свободата на трансфера в свободно конвертируема валута и без неоснователна забава на сумите във връзка с инвестиции.

26

Така по-конкретно се гарантират свободният трансфер на средства с оглед на осъществяването на инвестиция, на управлението и на увеличаването на последната, свободата да се прехвърлят обратно печалбите, които биха произтекли от тази инвестиция, както и свободният трансфер на необходимите средства за изплащане на заеми и на средствата, произтичащи от изплащането или прехвърлянето на посочената инвестиция.

27

В това отношение тези споразумения съответстват на текста на член 56, параграф 1 ЕО, съгласно който „[…] всички ограничения върху движението на капитали между държавите членки и между държавите членки и трети страни се забраняват“, и на текста на член 56, параграф 2 ЕО, съгласно който „[…] всички ограничения върху плащанията между държавите членки и между държавите членки и трети страни се забраняват“, както и на преследваната с този член цел.

28

Вярно е, че с посочените в настоящата искова молба на Комисията разпоредби от Договора на Съвета се предоставя правомощието при определени обстоятелства да ограничава движението на капитали и плащания между държавите членки и трети страни, включително и движението, посочено в разглежданите клаузи за трансфер.

29

За да се осигури защитата на общия интерес на Общността и за да се позволи на последната, ако е необходимо, да изпълни международните си задължения и тези на държавите членки, с въпросните разпоредби, които се съдържат в член 57, параграф 2 ЕО, член 59 ЕО и член 60, параграф 1 ЕО, се въвеждат изключения от принципа на свободно движение на капитали и на плащания между държавите членки, както и между последните и трети страни.

30

Член 57, параграф 2 ЕО допуска Съветът с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията да приема определени ограничителни мерки за движението на капитали, по-конкретно що се отнася до преките инвестиции за и от трети страни. Когато тези мерки се явяват „стъпка назад“ за общностното право по отношение на либерализацията на движението на капитали от и към трети страни, е необходимо единодушие.

31

Член 59 ЕО позволява на Съвета, по предложение на Комисията и след консултации с Европейската централна банка, да вземе предпазни мерки, когато движението на капитали към и от трети страни „причинява или заплашва да причини сериозни затруднения за функционирането на икономическия и паричния съюз“, при условие че тези мерки са строго необходими и са взети за срок, „не по-дълъг от шест месеца“.

32

В член 60, параграф 1 ЕО се предвижда, че Съветът може по предложение на Комисията да вземе „необходимите спешни мерки“ по движението на капитали и плащания, за да приложи обща позиция или съвместно действие в областта на общата външна политика и политиката на сигурност. Подобно действие може да се окаже необходимо, например за да се изпълни резолюция на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации.

33

Безспорно е, че разглежданите споразумения не съдържат разпоредба, с която се запазват тези възможности за ограничаване от страна на Общността на движението на средства във връзка с инвестиции. Ето защо следва да се провери дали Кралство Швеция е било длъжно поради тази причина да предприеме необходимите мерки, посочени в член 307, втора алинея ЕО.

34

Съгласно член 307, първа алинея ЕО правата и задълженията, произтичащи от споразумение, сключено между държава членка и трета държава преди датата на присъединяване на първата, не се засягат от разпоредбите на Договора. Тази разпоредба има за цел да уточни в съответствие с принципите на международното право, че прилагането на Договора не засяга ангажимента на заинтересованата държава членка да спазва правата на трети държави, произтичащи от предходно споразумение, и да спазва задълженията си (вж. Решение от 14 октомври 1980 г. по дело Burgoa, 812/79, Recueil, стр. 2787, точка 8, Решение от по дело Комисия/Португалия, C-84/98, Recueil, стр. I-5215, точка 53, както и Решение от по дело Budějovický Budvar, C-216/01, Recueil, стр. I-13617, точки 144 и 145).

35

В член 307, втора алинея ЕО се предвижда задължение за държавите членки да предприемат всички необходими мерки, за да премахнат установените несъответствия между сключените преди присъединяването им споразумения и общностното право. Съгласно тази разпоредба, когато е необходимо, държавите членки взаимно се подпомагат за постигането на тази цел, а когато това е възможно — приемат общ подход.

36

С разпоредбите на член 57, параграф 2 ЕО, член 59 ЕО и член 60, параграф 1 ЕО на Съвета се предоставя правомощие в някои точно определени хипотези да ограничава движението на капитали и плащанията между държавите членки и трети държави.

37

За да се гарантира полезното действие на посочените разпоредби, е необходимо мерките за ограничаване на свободното движение на капитали, ако бъдат приети от Съвета, да бъдат незабавно приложени за държавите, за които се отнасят, като сред тях могат да бъдат и някои от държавите, сключили едно от разглежданите споразумения с Кралство Швеция.

38

Вследствие на това при упражняване на правомощията на Съвета, изразяващи се в едностранното приемане на ограничителни мерки по отношение на трети държави в област, която е идентична или свързана с уредената в предходно споразумение, сключено между държава членка и трета държава, се установява несъвместимост с посоченото споразумение, когато, от една страна, то не предвижда разпоредба, позволяваща на съответната държава членка да упражнява правата си и да изпълнява задълженията си в качеството на член на Общността, и от друга страна, когато това не е възможно и посредством механизъм на международното право.

39

Противно на твърдението на Кралство Швеция обаче изтъкнатите от последното мерки, които според него биха могли да позволят изпълнението на общностните му задължения, не гарантират това.

40

На първо място, присъщите на всички международни преговори срокове, които биха били необходими, за да се обсъдят повторно разглежданите споразумения, по естеството си са несъвместими с полезното действие на тези мерки.

41

На второ място, последиците от възможността да се използват други, произтичащи от международното право средства като спирането на действието на споразумението, дори денонсирането на разглежданите споразумения или на някои от техните клаузи, са прекалено несигурни, за да се гарантира, че приетите от Съвета мерки биха могли да бъдат надлежно приложени.

42

Безспорно е, че в посочените от Комисията случаи и в предвидения от нея срок в мотивираното становище Кралство Швеция не е предприело никакво действие по отношение на съответните трети държави, за да отстрани опасността от конфликт с мерките, които Съветът може да приеме съгласно член 57, параграф 2 ЕО, член 59 ЕО и член 60, параграф 1 ЕО, като този конфликт може да се породи при прилагането на сключените с трети държави споразумения за инвестиции.

43

Следва да се посочи още, както е видно от решението, постановено същия ден по дело Комисия/Австрия (C-205/06, Сборник, стр. I-1301), че несъответствията с Договора, до които водят споразуменията за инвестиции с трети държави и които възпрепятстват прилагането на ограниченията върху движението на капитали и на плащания, които Съветът може да приеме съгласно член 57, параграф 2 ЕО, член 59 ЕО и член 60, параграф 1 ЕО, не се ограничават само до държавата членка ответник в настоящото производство.

44

Ето защо следва да се отбележи, че съгласно член 307, втора алинея ЕО, когато е необходимо, държавите членки взаимно се подпомагат, за да премахнат установените несъответствия и когато това е възможно — да приемат общ подход. В рамките на отговорността на Комисията по член 211 ЕО да следи за прилагането на разпоредбите на Договора, тя е длъжна да поема инициативи, за да улесни взаимното подпомагане между съответните държави членки, както и приемането на общ подход от тях.

45

С оглед на изложените по-горе съображения следва да се заключи, че като не е предприело подходящите мерки, за да премахне несъответствията във връзка с разпоредбите в областта на капиталовите трансфери, съдържащи се в споразуменията за инвестиции, сключени с Република Аржентина, Република Боливия, Република Кот д’Ивоар, Арабска република Египет, Хонг Конг, Република Индонезия, Китайската народна република, Република Мадагаскар, Малайзия, Ислямска република Пакистан, Република Перу, Република Сенегал, Демократична социалистическа република Шри Ланка, Тунизийска република, Социалистическа република Виетнам, Република Йемен и бившата Социалистическа федеративна република Югославия, Кралство Швеция не е изпълнило задълженията си по член 307, втора алинея ЕО.

46

Съгласно член 69, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на Кралство Швеция и последното е загубило делото, то трябва да бъде осъдено да заплати разноските. Съгласно параграф 4, първа алинея от същия член Република Литва, Република Унгария и Република Финландия, които са встъпили в производството, понасят направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши: