—

за г-н Marra, лично и от адв. L. A. Cucinella, avvocato,

—

за г-н De Gregorio, от адв. G. Siporso, avvocato,

—

за г-н Clemente, от адв. R. Capocasale и адв. E. Chiusolo, avvocati,

—

за италианското правителство, от г-н R. Adam, в качеството на представител, подпомаган от г-н P. Gentili, avvocato dello Stato,

—

за Европейския парламент, от г-н H. Krück, г-н C. Karamarcos и г-н A. Caiola, в качеството на представители,

—

за Комисията на Европейските общности, от г-жа I. Martínez del Peral, както и от г-н F. Amato и г-н C. Zadra, в качеството на представители,

1

Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на общностните правила относно имунитетите на членовете на Европейския парламент, по-специално на членове 9 и 10 от Протокола относно привилегиите и имунитетите на Европейските общности от 8 април 1965 г. (ОВ 152, 1967 г., стр. 13, наричан по-нататък „Протоколът“) и на член 6, параграфи 2 и 3 от Правилника за дейността на Европейския парламент (ОВ L 44, 2005 г., стр. 1, наричан по-нататък-нататък „Правилникът за дейността“).

2

Запитванията са отправени в рамките на два спора между г-н Marra, бивш член на Европейския парламент, от една страна, и от друга страна — г-н De Gregorio и г-н Clemente, които предявяват иск за обезщетение, насочен срещу г-н Marra, за да получат обезщетение за вредите, които той им бил причинил, разпространявайки брошура, съдържаща обидни думи по техен адрес.

3

Член 9 от Протокола гласи:

„Членовете на Европейския парламент не могат да бъдат подлагани под каквато и да било форма на претърсване, задържане или съдебно производство във връзка с изразените от тях мнения или подадените от тях гласове при изпълнение на задълженията им.“

4

Член 10 от Протокола предвижда:

„През време на сесиите на Европейския парламент неговите членове притежават:

Имунитетът действа по подобен начин и по отношение на горепосочените членове по време на тяхното пътуване до и от мястото на заседанието на Европейския парламент.

Не може да има позоваване на имунитета, когато член на парламента бъде заловен на мястото на извършване на нарушението и имунитетът не е пречка за Европейският парламент да упражни правото си за отнемане на имунитета на някой от неговите членове.“

5

Член 19 от Протокола гласи:

„Институциите на Общностите, за целите на прилагането на настоящия протокол, си сътрудничат с компетентните органи на съответните държави членки.“

6

Член 5, параграф 1 от Правилника за дейността, озаглавен „Привилегии и имунитети“, посочва:

„Членовете на ЕП се ползват с привилегии и имунитети в съответствие с Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейските общности.“ [неофициален превод]

7

Член 6 от Правилника за дейността, озаглавен „Снемане на имунитет“, има следното съдържание:

„1.   При упражняването на правомощията си, свързани с привилегиите и имунитетите, Парламентът се стреми преди всичко към запазване на същността си на демократична законодателна асамблея и към осигуряване на независимостта на своите членове при изпълнението на техните функции.

2.   Всяко искане за снемане на имунитет, отправено до председателя от компетентен орган на държава членка, се обявява в пленарно заседание и се отнася за разглеждане от компетентната комисия.

3.   Всяко искане за защита на привилегии и имунитети, отправено до председателя от действащ или бивш член на ЕП, се обявява в пленарно заседание и се отнася за разглеждане от компетентната комисия.

Настоящият или бивш член на ЕП може да бъде представляван от друг член на ЕП. Искането не може да бъде отправено от друг член на ЕП без съгласието на засегнатия.

[…]“ [неофициален превод]

8

Член 7 от Правилника за дейността, който съдържа правилата относно процедурите, свързани с имунитета на европейските депутати, предвижда в своите параграфи 6 и 7:

„6.   В случай на защита на имунитети или привилегии комисията посочва дали фактическите обстоятелства съставляват пречка от административен или друг характер за свободното движение на членовете на ЕП, пътуващи от или към мястото на парламентарното заседание, от една страна, или за изразяване на мнение или упражняване на право на глас при осъществяване на мандата им, от друга страна, и дали попада сред хипотезите на член 10 от Протокола за привилегиите и имунитетите, които не се уреждат от националното право, и прави предложение, с което приканва съответния орган да състави необходимите заключения.

7.   Комисията може да изрази мотивирано становище относно компетентността на въпросния орган и допустимостта на искането, но при никакви обстоятелства не може да се произнася относно вината или невинността на члена на ЕП, нито по въпроса дали приписаните му мнения или деяния дават основание за наказателно преследване, дори и ако при разглеждането на искането тя подробно се е запознала с фактите по случая.“ [неофициален превод]

9

Съгласно член 68 от Италианската конституция:

„Членовете на парламента не могат да бъдат призовавани да отговарят за изразените от тях мнения или за подадените от тях гласове при изпълнение на задълженията им.

Без разрешение на камарата, към която принадлежи, никой член на парламента не може да бъде подлаган на обиск или претърсване на домашно помещение, не може да бъде задържан или лишаван по друг начин от своята лична свобода или затварян, освен в случай на окончателна осъдителна присъда или когато бъде заловен на мястото на извършване на нарушението, за което се прилага задължително задържане.

Такова разрешение се изисква за извършване под каквато и да било форма на подслушване на членовете на [италианския] парламент, на разговори или обмен на информация между тях и за конфискуване на тяхната кореспонденция.“

10

От двата акта за преюдициално запитване е видно, че г-н Marra, бивш европейски депутат, е осъден от Tribunale di Napoli да обезщети вредите, които е причинил на г-н De Gregorio и г-н Clemente чрез разпространяване на брошура, съдържаща обидни думи по адрес на последните, докато е бил европейски депутат.

11

С две решения, приети на 23 януари 2001 г. и на , Corte d’appello di Napoli по същество потвърждава двете осъдителни присъди на Tribunale di Napoli. В тези решения съдът не приема, че противоправните действия на г-н Marra по адрес на г-н De Gregorio и г-н Clemente представляват мнения, изразени при изпълнение на задълженията му на европейски депутат, и не подкрепя тезата на г-н Marra, според която за започване на гражданско съдебно производство, насочено срещу него, било необходимо да се поиска предварително разрешение от Парламента съгласно член 6 от Правилника за дейността.

12

С писмо от 26 март 2001 г., отправено до председателя на Парламента, г-н Marra посочва, че е бил съдебно призован пред няколко италиански съдилища, като се позовава по-специално на производствата по почин на г-н De Gregorio и г-н Clemente. Той заклеймява нарушението на член 6 от Правилника за дейността, извършено от италианските съдебни органи, доколкото те не са поискали „разрешение“ преди започването на съдебни производства срещу него.

13

Вследствие на това искане Парламентът приема резолюция от 11 юни 2002 г. относно имунитета на членовете, избрани в Италия, и практиката на италианските органи в тази област (ОВ C 261 E, 2003 г., стр. 102), чиято постановителна част има следното съдържание:

14

От актовете за преюдициално запитване е видно, че тази резолюция не е достигнала нито до съда, натоварен с решаване на делото по същество, нито до Corte suprema di cassazione.

15

Пред последната юрисдикция г-н Marra се позовава на своя имунитет и поддържа, че съгласно член 6 от Правилника за дейността, за да могат да постановят осъдителни решения, насочени срещу него, първоинстанционните и въззивните съдилища е трябвало предварително да поискат снемането на имунитета му от Парламента.

16

Запитващата юрисдикция подчертава, че член 68 от италианската конституция освобождава членовете на италианския парламент от всякаква гражданска, наказателна и административна отговорност поради изразено мнение или подаден глас при изпълнение на задълженията им, с цел да гарантира свободата на решаване и на преценка на последните по време на изпълнение на мандата им.

17

Наред с това тази юрисдикция напомня, че правото на такъв имунитет по принцип не е подложено на „преюдициално производство пред Парламента“ на Италия. Както обаче следва от съдебната практика на Corte costituzionale, ако последният се произнесе по този имунитет, това решение произвежда задължителни последици по отношение на съдебния орган, пред който е започнало производството срещу съответния член на парламента. Ако споменатият парламент и този орган приемат противоречиви становища, системата предвижда възможност за отнасяне на спора пред Corte сostituzionale.

18

Накрая запитващата юрисдикция изтъква, че в създадената от общностния законодател система, която се различава от установената в италианското право, член 6 от Правилника за дейността предвижда, че искането за защита на привилегиите и имунитетите може да бъде отправено до председателя на Парламента от компетентен орган на държава членка или пряко от европейски депутат.

19

Предвид тези становища, Corte suprema di cassazione решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси, които са съставени по един и същи начин по двете главни производства:

20

С определение на председателя на Съда от 18 юни 2007 г. делата C-200/07 и C-201/07 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството и на съдебното решение.

21

Член 23, първа и втора алинея от Статута на Съда предвижда правото на Парламента да представя становищата си по преюдициалните запитвания, които се отнасят до актове, приети „съвместно“ от последния и от Съвета на Европейския съюз. Следователно тази разпоредба не признава изрично правото на Парламента да представя становища по дела като тези по главните производства, които засягат Протокола и Правилника за дейността.

22

След като обаче посоченият член 23 признава на Парламента правото да представя писмени становища по дела относно действителността или тълкуването на акт, на който той е съавтор, това право трябва a fortiori му бъде признато, щом като става дума за преюдициално запитване във връзка с тълкуването на акт, какъвто е Правилникът за дейността, приет от тази институция като единствен негов автор.

23

Поради това следва да се признае правото на Парламента да представи своите становища по настоящото производство.

24

В самото начало следва да се изтъкне, че депутатският имунитет на европейските депутати, както е предвиден в членове 9 и 10 от Протокола, включва двете форми на защита, които обикновено се признават на членовете на националните парламенти на държавите членки, а именно имунитет във връзка с изразено мнение и във връзка с подадени гласове при изпълнение на парламентарните задължения, както и парламентарна неприкосновеност, която по принцип съдържа защита срещу съдебни производства.

25

Член 10 от Протокола предвижда, че по време на сесиите на Европейския парламент неговите членове притежават на територията на своята собствена държава имунитетите, предоставяни на членовете на националните парламенти, и на територията на всяка друга държава членка — имунитет от всякаква форма на задържане или съдебно производство. Последната алинея от този член предвижда също, че Парламентът може да реши да отнеме имунитета на някой от своите членове.

26

Член 9 от Протокола посочва принципа за имунитет на европейските депутати за изразените мнения и за подадените гласове при изпълнение на задълженията им. Тъй като посоченият член въобще не препраща към националните правни уредби, обхватът на този имунитет трябва да се установи само въз основа на общностното право (вж. по аналогия Решение от 10 юли 1986 г. по дело Wybot, 149/85, Recueil, стр. 2391, точка 12).

27

Впрочем имунитет като този, на който се позовава г-н Marra в споровете по главните производства, трябва да се разглежда като абсолютен имунитет, който препятства всяко съдебно производство във връзка с изразено мнение или подаден глас при изпълнение на парламентарните задължения, доколкото този имунитет цели да защити свободното изразяване и независимостта на европейските депутати.

28

Следва да се уточни, че с настоящите преюдициални запитвания от Съда не се иска да се произнесе по въпроса дали акт като разглеждания по главните производства представлява мнение, изразено при изпълнение на парламентарни задължения по смисъла на член 9 от Протокола, а от него се иска единствено да разясни условията за прилагане на този член от националните юрисдикции и от Парламента.

29

Всъщност чрез своите два въпроса запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали когато европейски депутат не е подал искане за защита на неговия имунитет пред Парламента или когато решение на последния относно този имунитет не е било съобщено на националните съдебни органи, сезирани с иск като този по главните производства, тези съдебни органи са длъжни да поискат от Парламента да снеме имунитета на въпросния депутат и да чакат решението на тази институция, преди да се произнесат относно наличието на такъв имунитет.

30

Запитващата юрисдикция изхожда от предпоставката, според която в делата по главните производства жалбоподателят не се е обърнал към Парламента за защита на неговия имунитет, поради което тази институция не е приела никакво решение във връзка с това. Както обаче следва от документите, представени от Парламента, г-н Marra е подал искане за защита на неговия имунитет и Парламентът е приел резолюция, която е била изпратена на Постоянното представителство на Италианската република. Безспорно е, че съдилищата, които разглеждат споровете по същество, и Corte suprema di cassazione не са се запознали нито с искането на г-н Marra, нито със спомената резолюция.

31

Предвид тези обстоятелства и за да се даде полезен отговор на запитващата юрисдикция за целите на решаването на споровете по главните производства, преюдициалните въпроси следва да се разбират като искане, на първо място, да се установи дали когато националната юрисдикция, сезирана да се произнесе по иск за обезщетение срещу европейски депутат във връзка с изразените от него мнения, не е получила никаква информация относно искане на този депутат, отправено до Парламента за защита на имунитета му, тази юрисдикция може да се произнесе по наличието на предвидения в член 9 от Протокола имунитет предвид обстоятелствата по конкретния случай, на второ място, дали когато националната юрисдикция е информирана за факта, че същият този депутат е направил подобно искане до Парламента, въпросната юрисдикция трябва да чака решението му, преди да продължи производството срещу посочения депутат, и на трето място, дали когато установи наличието на споменатия имунитет, националната юрисдикция трябва да поиска снемането му с цел продължаване на съдебното производство. Тъй като отговорът на тези въпроси се основава на едни и същи съображения, посочените въпроси следва да се разглеждат съвместно.

32

За да установи дали са изпълнени условията за абсолютния имунитет, предвиден от член 9 от Протокола, националната юрисдикция не е длъжна да постави въпроса пред Парламента. Всъщност Протоколът не предвижда правомощие на Парламента да проверява дали условията за прилагане на този имунитет са изпълнени в случай на съдебно производство, насочено срещу европейски депутат във връзка с изразените негови мнения и подадени гласове.

33

Поради това тази преценка е от изключителната компетентност на националните юрисдикции, призвани да прилагат подобна разпоредба, които могат само да се съобразят с този имунитет, ако установят, че разглежданите мнения са били изразени и гласовете са били подадени при изпълнение на парламентарните задължения.

34

Ако при прилагането на член 9 от Протокола споменатите юрисдикции имат съмнения относно тълкуването му, съгласно член 234 ЕО те могат да отправят до Съда въпрос относно тълкуването на този член от Протокола, като в такъв случай юрисдикциите от последна инстанция са длъжни да сезират Съда.

35

Наред с това от членове 6 и 7 от Правилника за дейността, които съдържат вътрешните правила относно процедурата за снемане на парламентарен имунитет, не може да направи извода, дори имплицитно, че националните юрисдикции са длъжни да предоставят на Парламента да вземе решение относно наличието на условия за признаване на подобен имунитет, преди да се произнесат относно мненията и гласуванията на европейските депутати.

36

Всъщност член 6, параграф 2 от Правилника за дейността се ограничава до определяне на процедурните правила за отнемането на парламентарен имунитет, предвидено в член 10 от Протокола.

37

Член 6, параграф 3 от същия Правилник за дейността установява процедура за защита на имунитета и привилегиите, която може да бъде започната от европейския депутат, процедура, която засяга и имунитета за изразените мнения и подадените гласове при изпълнение на парламентарните функции. Член 7, параграф 6 от същия Правилник всъщност предвижда, че Парламентът „посочва“ дали едно съдебно производство, започнато срещу европейски депутат, съставлява пречка за изразяване на мнение или упражняване на право на глас и „прави предложение, с което приканва съответния орган да състави необходимите заключения“.

38

Както подчертават Парламентът и Комисията на Европейските общности, Правилникът за дейността е вътрешноорганизационен акт и не може да породи за Парламента правомощия, които не са изрично признати с нормативен акт, в конкретния случай — с Протокола.

39

Следователно дори ако вследствие на искането от заинтересования европейски депутат Парламентът приеме решение за защита на имунитета на основание Правилника за дейността, това решение съставлява становище, което няма задължителни последици по отношение на националните съдебни органи.

40

Освен това обстоятелството, че правото на държава членка предвижда процедура за защита на членовете на националния парламент, позволяваща му да се намеси, когато националната юрисдикция не признава този имунитет, не предполага признаването на същите правомощия на Европейския парламент по отношение на европейските депутати от тази държава, щом като член 9 от Протокола не предвижда изрично такова правомощие на Парламента и не препраща към нормите на националното право, както бе прието за установено в точка 32 от настоящото решение.

41

Според постоянната съдебна практика обаче задължението за лоялно сътрудничество между европейските институции и националните органи, предвидено в член 10 ЕО и припомнено в член 19 от Протокола, което важи както за съдебните органи на държавите членки, действащи в рамките на своите правомощия, така и за общностните институции, придобива особено значение, когато сътрудничеството засяга съдебните органи на държавите членки, натоварени да следят за прилагането и за спазването на общностното право в националната правна уредба (вж. по-специално Определение от 13 юли 1990 г. по дело Zwartveld и др., C-2/88 IMM, Recueil, стр. I-3365, точка 17 и Решение от по дело Roquette Frères, C-94/00, Recueil, стр. I-9011, точка 93).

42

Следва да се приеме, че това задължение за сътрудничество се прилага в рамките на спорове като тези по главните производства. Европейският парламент и националните съдебни органи трябва да си сътрудничат по този начин, за да избегнат всякакви противоречия при тълкуването и прилагането на разпоредбите на Протокола.

43

Поради това когато е бил предявен иск срещу европейски депутат пред национална юрисдикция и тя е информирана, че е започнала процедура за защита на привилегиите и имунитетите на този депутат като предвидената в член 6, параграф 3 от Правилника за дейността, посочената юрисдикция трябва да спре съдебното производство и да поиска от Парламента да приеме становището си възможно най-бързо.

44

След като националната юрисдикция установи наличие на условията за признаване на абсолютния имунитет, предвиден в член 9 от Протокола, неговото зачитане е задължително както за тази юрисдикция, така и за Парламента. Следователно такъв имунитет не може да бъде снет от последния и поради това споменатата юрисдикция е длъжна да не допуска иска, предявен срещу заинтересования европейски депутат.

45

Всъщност, от една страна, член 9 от Протокола не предоставя такова правомощие на Парламента. От друга страна, тъй като този член е специална разпоредба, приложима към всички съдебни производства, за които депутатът се ползва от имунитет във връзка с изразените мнения и подадените гласове при изпълнение на парламентарните задължения, снемането му не може да бъде осъществено съгласно член 10, трета алинея от Протокола, който се отнася до имунитета в съдебни производства, имащи за предмет акт, различен от предвидените в споменатия член 9. Следователно само последният посочен имунитет може да бъде свален, с цел да продължи съдебното производство срещу европейски депутат.

46

С оглед на гореизложените съображения, на поставените въпроси следва да се отговори, че общностните норми относно имунитетите на членовете на Парламента трябва да се тълкуват в смисъл, че при иск за обезщетение срещу европейски депутат във връзка с изразените от него мнения,

47

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:

Общностните норми относно имунитетите на членовете на Европейския парламент трябва да се тълкуват в смисъл, че при иск за обезщетение, предявен срещу европейски депутат във връзка с изразените от него мнения,