1

Със своята жалба г-н Campoli иска от Съда да отмени Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 29 ноември 2006 г. по дело Campoli/Комисия (T-135/05, Recueil, 2006 г., стp. FP-I-A-2-297, II-A-2-1527, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което последният отхвърля като частично недопустима и частично неоснователна неговата жалба по същество за отмяна на извлеченията от пенсионните му партиди от май до юли 2004 г., доколкото в тях за първи път е приложен корекционен коефициент, изчислен незаконосъобразно в зависимост от средния жизнен стандарт в неговата страна на пребиваване, а не според жизнения стандарт в столицата на тази страна.

2

Член 82, параграф 1, втора алинея от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности, в редакцията му в сила преди 1 май 2004 г. (наричан по-нататък „старият правилник“), предвиждал, че към пенсиите се прилага корекционен коефициент, определен за страната, намираща се в рамките на Общността, в която титулярът на пенсията докаже, че пребивава.

3

Тъй като никоя специална разпоредба от стария правилник не установява метода за изчисляване на корекционните коефициенти, приложими към пенсиите, то към последните на практика се прилагали корекционните коефициенти, изчислени за заплатите на активно заетите длъжностни лица, съгласно член 64, първа алинея и приложение XI към този правилник, тоест съгласно метод, който има за цел да гарантира една и съща покупателна способност, независимо от мястото на работа на длъжностните лица. Този метод имал за цел да отрази за обикновено длъжностно лице средната разлика между жизнения стандарт в столицата на страната на мястото му на работа и жизнения стандарт в Брюксел (Белгия) (наричан по-нататък „методът „столица““). По отношение на пенсионерите референтният елемент се състоял от жизнения стандарт в столицата на страната на пребиваване, сравнен с жизнения стандарт в Брюксел.

4

Регламент (ЕО, Евратом) № 723/2004 на Съвета от 22 март 2004 година за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейските общности, както и на Условията за работа на другите служители на Общностите (ОВ L 124, стp. 1), въвежда съществена реформа в стария правилник. Една от новостите, въведени с този правилник, се отнася до премахването, считано от 1 май 2004 г., на корекционните коефициенти, приложими към пенсиите.

5

Като обосноваване съображение 13 от Регламент № 723/2004 посочва:

„Нарастващата интеграция в Европейския съюз и свободата, с която разполагат пенсионерите при избора на своето местопребиваване в Европейския съюз, са извадили от употреба системата на корекционните коефициенти по отношение на пенсиите. Тази система поражда също проблеми във връзка с проверката на местопребиваването на пенсионерите, които следва да бъдат решени. Следователно посочената система трябва да се премахне, като се предвиди подходящ преходен период за пенсионерите, както и за длъжностните лица, назначени преди влизането в сила на настоящия правилник.“ [неофициален превод]

6

В резултат на това член 82, параграф 1, втора алинея и параграф 3 от Правилника, в редакцията му в сила от 1 май 2004 г. (наричан по-нататък „новият правилник“), предвижда, че не се прилага корекционен коефициент нито към пенсиите, нито към обезщетенията за инвалидност.

7

Това премахване на корекционните коефициенти не засяга длъжностните лица, които са се пенсионирали преди 1 май 2004 г. Така член 20, параграф 1, първа алинея от приложение XIII към новия правилник посочва, че към пенсиите на тези длъжностни лица се прилага корекционният коефициент, определен за държавата-членка, където те доказано са установили своето пребиваване.

8

Същевременно член 20, параграф 1, втора алинея от приложение XIII към новия правилник въвежда правило, според което минималният приложим корекционен коефициент за пенсиите e 100 %.

9

Съгласно член 20, параграф 4 от приложение XIII към новия правилник преходният режим относно корекционните коефициенти се прилага и за обезщетенията за инвалидност.

10

Приложимите по силата на този преходен режим корекционни коефициенти се определят съгласно член 1, параграф 3, буква a) и член 3, параграф 5, буква б) от приложение XI към новия правилник въз основа на средната разлика между жизнения стандарт в държавата-членка на пребиваване на съответния пенсионер и жизнения стандарт в Белгия (наричан по-нататък „методът „страна““), докато методът „столица“ винаги се прилага за заплатите на активно заетите длъжностни лица.

11

С цел за засегнатите пенсионери да се улесни преходът от метода „столица“ към новия метод „страна“, последният се въвежда постепенно в продължение на преходен период от четири години. В тази връзка член 20, параграф 2 от приложение XIII към новия правилник разпределя според следния календарен план пропорционалното съставяне на размера на пенсиите:

12

Освен това член 24, параграф 2, втора алинея от приложение XIII към новия правилник предвижда гарантиране на номиналния размер на нетната пенсия, получавана преди 1 май 2004 г.

13

От пенсионирането си през февруари 2003 г. жалбоподателят получава пенсия за инвалидност на основание членове 53 и 78 от стария правилник, към която по силата на член 82 от последния е приложен корекционен коефициент, определен за страната, в която заинтересованото лице е доказало пребиваването си, а именно Обединеното кралство, като същото се е установило в Лондон, където е закупило къща. Считано от 1 януари 2004 г. към пенсията за инвалидност на жалбоподателя е приложен корекционен коефициент, определен на 139,6 % за Обединеното кралство. Този корекционен коефициент е изчислен според метода „столица“ така, че да отразява разликата в жизнения стандарт между Лондон и Брюксел.

14

С писмо от 13 май 2004 г. служба „Управление и плащане по индивидуални права“ на Комисията на Европейските общности уведомява жалбоподателя за последиците от влизането в сила на новия правилник върху пенсионните му права. Това писмо посочва по-специално, че пенсионните права на жалбоподателя не се променят, ако размерът на пенсията му е определен преди май 2004 г.

15

Жалбоподателят обаче забелязва, че получаваната от него парична сума е намалена съгласно новия правилник, тъй като корекционният коефициент, приложим към пенсиите, изплащани на бившите длъжностни лица, пребиваващи в Лондон, бил постепенно премахнат и заменен с нов по-нисък от предходния корекционен коефициент.

16

В резултат на това на 20 август 2004 г. жалбоподателят подава жалба съгласно член 90 от Правилника до органа по назначаването (наричан по-нататък „ОН“) срещу решението на Комисията, състоящо се от извлечения от пенсионните партиди от май до юли 2004 г. Той изтъква, че според него неоправданото намаляване на пенсионните му права, и по-специално на корекционния коефициент, нарушават няколко общи правни принципи. С Решение от 13 декември 2004 г. Комисията отхвърля тази жалба (наричано по-нататък „спорното решение“).

17

С обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд отхвърля жалбата на жалбоподателя за отмяна на спорното решение заедно с решението на ОН, от една страна, което е оспорено в жалбата на заинтересованото лице и изменя от 1 май 2004 г. корекционния коефициент, надбавката за жилищни нужди и еднократната обща сума като надбавка за образование, приложими към пенсията му, както и от друга страна, извлеченията от пенсионните му партиди, доколкото с тях се прилага това последно решение, считано от май 2004 г.

18

На първо място, Първоинстанционният съд е приел за недопустими исканията относно надбавката за жилищни нужди и надбавката за образование поради факта, че те не се съдържат в жалбата на жалбоподателя, както и исканията за отмяна на решението, съдържащо се в извлеченията от пенсионните му партиди от май и от юни 2004 г., поради липсата на правен интерес. За сметка на това Първоинстанционният съд е признал наличието на правен интерес за обжалване на извлеченията от пенсиионната му партида за юли 2004 г., предвид това че корекционният коефициент, приложим към заплатите на активно заетите длъжностни лица в Обединеното кралство, е бил определен на 142,7 % според метода „столица“ със задна дата за този месец, докато размерът на пенсията на жалбоподателя съгласно гарантирането на номиналния размер на пенсията, останал на същото равнище като полученото от прилагането на корекционния коефициент от 139,6 % към същата тази дата.

19

На следващо място, Първоинстанционният съд счита за неоснователни седемте части от възражението за незаконосъобразност на член 20 от приложение XIII към новия правилник, представляващо единственото правно основание, изтъкнато от жалбоподателя, изведени съответно от нарушаване на принципите на защита на оправданите правни очаквания, на правната сигурност, на неприлагане със задна дата и на придобитите права, от нарушаване на принципите на равно третиране, на пропорционалност и на добро управление, както и от злоупотреба с власт и недостатъчно мотивиране.

20

Относно частта от посоченото правно основание, изведена от нарушаване на принципа на равно третиране, във връзка с която съображенията на Първоинстанционния съд се оспорват в рамките на настоящата жалба, в подкрепа на същата са изтъкнати четири довода.

21

В точки 99—109 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд отхвърля първия довод на жалбоподателя, съгласно който прилагането на метода „страна“ при изчисляването на преходните корекционни коефициенти, приложими към пенсиите на длъжностните лица, пенсионирали се преди 1 май 2004 г., нарушавал принципа на равно третиране, тъй като изчислените според този нов метод корекционни коефициенти не гарантирали запазването на еквивалентна покупателна способност за всички пенсионери. На първо място, Първоинстанционният съд напомня заключението си в Решение от 26 февруари 2003 г. по дело Drouvis/Комисия (T-184/00, Recueil FP, стp. I-A-51 и стр. II-297, точка 60), съгласно което единният корекционен коефициент за дадена страна може да представлява подходящ индикатор за отразяване на жизнения стандарт в рамките на дадена държава-членка, по необходимост по приблизително, и да служи по подходящ начин на целта да се гарантира равно третиране на пенсионерите.

22

Първоинстанционният съд също счита, че като заменя метода „столица“ с метода „страна“, законодателят не превишава определените граници за упражняване на правото си на преценка в посочената област. В точка 105 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд по-конкретно посочва, че законодателят е свободен да приема по-малко благоприятни разпоредби от предходните за съответните длъжностни лица, при условие че бъде определен преходен период с достатъчна продължителност. Тази свобода не може да бъде възпрепятствана от позоваване на принципа на равенство на покупателната способност, още повече че преходният режим гарантира на пенсионерите запазване на номиналния размер на нетната пенсия, получавана преди влизането в сила на новия правилник.

23

В точки 110—115 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд отхвърля втория довод на жалбоподателя, изведен от дискриминация между активно заетите длъжностни лица, за които винаги се прилага метода „столица“, и пенсионираните длъжностни лица, като посочва, че тези две категории длъжностни лица се намират в обективно различно положение.

24

Третият довод на жалбоподателя, който има за цел да докаже съществуването на дискриминация спрямо пенсионерите, пребиваващи в Белгия, поради факта че пенсиите на последните са определени, като се отчита жизненият стандарт в Брюксел, в качеството му на столица, е отхвърлен в точки 116—130 от обжалваното съдебно решение. В тази връзка, на първо място, Първоинстанционният съд установява, че съгласно разпоредбите на член 1, параграф 3, буква a), подточка ii) във връзка с член 3, параграф 5, буква б) от приложение XI към новия правилник корекционните коефициенти, приложими към пенсиите, изплащани в държави-членки, различни от Кралство Белгия, се определят „спрямо Белгия“ и че нищо в новата пенсионна схема не позволява да се заключи, че законодателят е искал да създаде възможност за пребиваващите в Белгия пенсионери да се ползват от корекционен коефициент, отчитащ жизнения стандарт в Брюксел, в качеството му на столица.

25

В точки 120—123 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд допълва, че е вярно, че при преминаването от метода „столица“ към метода „страна“ нито размерът на пенсиите с „белгийска“ основа, нито приложеният към този размер корекционен коефициент от 100 %, са били предмет на намаление, за да се вземе предвид новата методология. В тази връзка Комисията била изложила в хода на съдебното заседание, че на практика статистиците са стигнали до заключението, че методът, състоящ се в измерване на разликата между цените в Брюксел и цените в друга столица, например Лондон, представлява напълно валидна оценка на разликата между цените в Белгия и цените в Обединеното кралство по отношение на всички стоки, с едно изключение, а именно наемите. Комисията била уточнила, че за да определят корекционните коефициенти, приложими към пенсиите, статистиците сравняват средните наеми в съответната страна със средните наеми в Белгия. На тази основа можело да се счита, че „разликата между Брюксел и усреднената стойност за Белгия е от порядъка на 2 %“. Въпреки това за Белгия не бил определен корекционен коефициент от 98 %.

26

В тази връзка в точка 124 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд установява, че предоставените от Комисията обяснения се отнасят до прилагането на новата пенсионна схема, осъществено от Статистическата служба на Европейските общности (Евростат) и финализирано в правилниците за приспособяване на корекционните коефициенти, приложими към пенсиите, докато възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност се отнася само до член 20 от приложение XIII към новия правилник. Законосъобразността на нормативен общностен акт обаче не може да зависи от начина, по който този акт се прилага на практика. Първоинстанционният съд допълва в точка 125 от обжалваното съдебно решение, че при всички положения, доколкото описаната от Комисията практика би облагодетелствала пребиваващите в Белгия пенсионери, отклонявайки се от новия метод „страна“, е необходимо да се напомни, че спазването на принципа на равно третиране трябва да се съчетава със спазването на принципа на законност, съгласно който никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, допусната в полза на другиго.

27

На последно място, в точки 131—140 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд отхвърля четвъртия довод, с който жалбоподателят се позовава на дискриминация спрямо пенсионерите, пребиваващи в една от „по-малко скъпите“ държави-членки, за които преди 1 май 2004 г. се е прилагал корекционен коефициент, по-нисък от 100 % и за които новата пенсионна схема въвежда минимален корекционен коефициент от 100 %, в резултат на което пенсионерите се ползвали от корекционен коефициент, явно по-висок от действителния жизнен стандарт по местопребиваването им.

28

Така Първоинстанционният съд поддържа в точки 132—135 от обжалваното съдебно решение, че този довод е недопустим, тъй като жалбоподателят не е установил, че може финансово да се ползва от съдебно решение, с което се обявява за незаконосъобразно прилагането на минимален корекционен коефициент от 100 % към пенсиите, изплащани на пенсионерите, пребиваващи в „по-малко скъпи“ държави-членки. Той по-специално не твърдял, че предполагаемият „финансов подарък“, даден на пенсионерите, пребиваващи в такава държава-членка, предполага по необходимост съответстваща финансова загуба за пенсионерите, пребиваващи в „скъпа“ държава-членка. Впрочем тъй като общностната пенсионна схема се основавала не на модела на пенсионен фонд, а на принципа за солидарност, правилото, въвеждащо минимален корекционен коефициент от 100 %, нямало за правна последица обогатяване на посочените пенсионери за сметка на категорията пенсионери, към която спада жалбоподателят.

29

Първоинстанционният съд постановява в точка 136 от обжалваното съдебно решение, че във всеки случай въвеждането на минимален корекционен коефициент от 100 % не може да бъде квалифицирано като явно произволно или неподходящо предвид факта, че това правило е прието с цел сближаване, доколкото е възможно, на преходния режим, запазващ приложимите към пенсиите корекционните коефициенти, с окончателния режим, който ги премахва. В този смисъл посоченото правило само би изпреварило за голям брой държави-членки и по отношение на съответните пенсионери премахването на приложимите към пенсиите корекционни коефициенти.

30

Със своята жалба г-н Campoli иска от Съда:

31

Комисията, която също подава насрещна жалба, иска от Съда:

32

Съветът на Европейския съюз иска от Съда:

33

Със своята жалба жалбоподателят оспорва съображенията на Първоинстанционния съд по първия, третия и четвъртия довод, изтъкнати в подкрепа на частта от неговото правно основание, изведена от нарушаване на принципа на равно третиране. Като изтъква само едно правно основание в своята жалба, в това отношение жалбоподателят се позовава на незачитане от страна на Първоинстанционния съд на принципа на равно третиране, на принципа на правото на защита, на принципа на равенство на страните пред общностния съд, на задължението за мотивиране, наложено на институциите, на понятието за правен интерес при възражение за незаконосъобразност и на собственото му задължение за мотивиране.

34

Преди да разгледа основателността на това правно основание, Съдът следва да се произнесе по насрещната жалба, подадена от Комисията, доколкото с нея се иска да се обяви за недопустима подадената от жалбоподателя жалба.

35

Комисията счита, че Първоинстанционният съд е трябвало да обяви служебно за недопустими първия, третия и четвъртия довод, изтъкнати в подкрепа на частта от правното основание, изведена от нарушаване на принципа на равно третиране, доколкото те не били изтъкнати в досъдебната фаза. В тази връзка Комисията подчертава, че в своята жалба от досъдебната фаза жалбоподателят изтъквал в рамките на тази част само втория довод, основан на дискриминацията между длъжностни лица и пенсионери, и че същият се различавал от другите три довода, изтъкнати по-късно.

36

Комисията уточнява в своята писмена дуплика, че насрещната ѝ жалба има за предмет обявяване на жалбата за недопустима, тъй като последната се позовава изключително на три недопустими довода. Комисията признава, че дори формулиран по този начин, предметът на нейната насрещна жалба не съответства напълно на съдържанието на член 56 от Статута на Съда, но счита, че Съдът все пак е длъжен да разгледа служебно въпроса дали Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е обявил служебно трите въпросни довода за недопустими.

37

Според жалбоподателя насрещната жалба е недопустима предвид факта, че противно на предвиденото в посочения член 56, исканията на Комисията не са били отхвърлени в първоинстанционното производство. Комисията по-конкретно не е поискала обявяване на недопустимост на жалбата и Първоинстанционният съд е уважил изцяло нейните искания, отхвърляйки последната като неоснователна. Впрочем, въпреки че е подала насрещна жалба, Комисията не е поискала пълна или частична отмяна на обжалваното съдебно решение.

38

При условията на евентуалност жалбоподателят счита, че насрещната жалба е неоснователна. Въпросните първи, трети и четвърти довод всъщност били свързани с нарушаването на принципа на равно третиране, изтъкнато в жалбата му. В спорното решение самата Комисия ясно била определила доводите си като представляващи критика на факта, че „жителите на даден „скъп“ район са лишени от покупателна способност, еквивалентна на тази, която имат лицата, пребиваващи в „по-малко скъпи“ райони“ и че „пенсионерите вече нямат една и съща покупателна способност според пребиваването си“. Докладът от съдебното заседание на Първоинстанционния съд излагал ясно четирите довода, изтъкнати от жалбоподателя в подкрепа на аргументацията, изведена от нарушаване на принципа на недопускане на дискриминация, без Комисията да е критикувала този доклад или допустимостта на тези доводи.

39

По силата на член 56, втора алинея от Статута на Съда жалбата може да бъде подадена от всяка страна, чиито искания са изцяло или частично отхвърлени.

40

Както обаче самата Комисия посочва в своята писмена дуплика, с обжалваното съдебно решение се уважават изцяло нейните искания, изложени пред Първоинстанционния съд. Следва да се отбележи по-конкретно, че като изтъква пред Първоинстанционния съд недопустимостта на исканията на жалбоподателя относно надбавката за жилищни нужди и надбавката за образование, с мотива че те не се съдържат в жалбата, Комисията по никакъв начин не е мотивирала недопустимостта на частта, изведена от нарушаване на принципа на равно третиране.

41

Впрочем както по-специално следва от член 61 от Статута на Съда, с всяка жалба трябва да се иска пълната или частична отмяна на решение на Първоинстанционния съд, като при отмяна Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Първоинстанционния съд за постановяване на решение.

42

В случая обаче с насрещната жалба Комисията иска не отмяната на обжалваното съдебно решение, а обявяване на жалбата, подадена от жалбоподателя, за недопустима.

43

От горепосоченото следва, че насрещната жалба трябва да бъде отхвърлена като недопустима.

44

Жалбоподателят изтъква, че като е отхвърлил първия довод, Първоинстанционният съд не е спазил принципа на равно третиране и задължението за мотивиране на общностния съд. В действителност обжалваното съдебно решение поставяло широкото право на преценка, с което се ползвал законодателят, над този принцип. Точка 105 от това решение била определяща в това отношение. Съществуването на преходен период с достатъчна продължителност, изтъкнат от Първоинстанционния съд, било движещ фактор с оглед на проверката на спазването на принципите на правната сигурност, на неприлагане със задна дата и на придобитите права, но не било свързано с проверката на законосъобразността на дадена мярка във връзка с принципа на равно третиране.

45

Жалбоподателят освен това подчертава, че корекционен коефициент, определен според метода „страна“, не зачита принципа на равно третиране, доколкото не позволява да се отрази, дори само приблизително, жизненият стандарт в рамките на дадена страна и така да послужи на целта за равенство на покупателната способност на бившите длъжностни лица. Всъщност новият метод наказвал пенсионерите, които пребивават в столицата или в други „скъпи“ градове или райони и за които е невъзможно да посрещнат разходите, свързани с местопребиваването им.

46

Според Комисията в точка 105 от обжалваното съдебно решение само се извеждат последиците от свободата на преценка, с която разполага законодателят в съответната област. По тази точка Първоинстанционният съд по-конкретно бил постановил, че равенството на покупателната способност като специфичен израз на принципа на равенство не било нарушено от промяната на въпросния метод при липсата на произволно или явно неподходящо разграничаване, превишаващо свободата на преценка, с която разполага законодателят, още повече че преходният режим гарантира запазването на номиналния размер на нетната пенсия.

47

Съветът поддържа, че жалбоподателят не разграничава принципа на равно третиране и „принципа на еквивалентна покупателна способност“. Всъщност точка 105 от обжалваното съдебно решение се позовавала не общо на принципа на равно третиране, а на „принципа на еквивалентна покупателна способност“, който бил само един от възможните способи за гарантиране на равното третиране. Освен това както методът „столица“, така и методът „страна“ зачитали принципа на равно третиране и не накърнявали свободата на движение на лицата. Всъщност старият режим благоприятствал в същата степен, както настоящия режим, избора на място в рамките на дадена държава, където животът е по-малко скъп, и по този начин обуславял избора на местопребиваване.

48

С критиките си относно съображенията на Първоинстанционния съд във връзка с довода, изведен от нарушаване на принципа на равно третиране поради липсата на гарантиране от новия метод „страна“ на еквивалентна покупателна способност за всички пенсионери, жалбоподателят иска по същество да се постанови, че Първоинстанционният съд погрешно е приел, че като е заменил метода „столица“ с метода „страна“ с цел определяне на корекционните коефициенти в рамките на преходната пенсионна схема, общностният законодател не е превишил границите на своята свобода на преценка в тази област.

49

За да се прецени основателността на тези доводи, на първо място следва да се установи дали прилагането към пенсиите на единен корекционен коефициент за дадена страна, изчислен според метода „страна“, е съвместимо с принципа на равно третиране.

50

В тази връзка следва да се напомни, че принципът за равно третиране или за недопускане на дискриминация изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (Решение от 10 януари 2006 г. по дело IATA и ELFAA, C-344/04, Recueil, стр. I-403, точка 95 и Решение от 11 септември 2007 г. по дело Lindorfer/Съвет, C-227/04 P, Recueil, стр. I-6767, точка 63).

51

По отношение на членовете от стария правилник, които предвиждат прилагането на корекционен коефициент към заплатите и пенсиите на длъжностните лица, Съдът вече е постановил, че не може да се поддържа, че дадена разпоредба, целяща запазване на еквивалентна покупателна способност за всички пенсионирани длъжностни лица независимо от местопребиваването им, е несъвместима с принципа на равно третиране (вж. Определение от 29 април 2004 г. по дело Drouvis/Комисия, C-187/03 P, точки 25 и 26, както и цитираната съдебна практика).

52

Както обаче основателно посочва Първоинстанционният съд в точки 99—101 от обжалваното съдебно решение, определена система на корекционен коефициент поради самото си естество не може да гарантира абсолютно равно третиране на бивши длъжностни лица предвид факта, че е явно невъзможно да се отчете жизненият стандарт и неговите промени във всички населени места на различните държави-членки, където пенсионерите могат да решат да пребивават, и за всяко от тези места да се прилага специфичен корекционен коефициент. При тези условия единен корекционен коефициент за дадена страна може да представлява подходящ индикатор за отразяване, по необходимост приблизително, на жизнения стандарт в рамките на дадена държава-членка.

53

По отношение на метода, който трябва да бъде избран за изчисляването на такъв единен корекционен коефициент за дадена страна, е безспорно, както посочва генералният адвокат в точки 69 и 70 от своето заключение, че независимо от избраната система, тя може най-много да представлява разумна приблизителна оценка на действителния жизнен стандарт, поддържан от всяко бившо длъжностно лице, и че от тази гледна точка както методът „столица“, така и методът „страна“ притежават предимства и недостатъци.

54

Като се има предвид по необходимост приблизителния характер на единния корекционен коефициент за дадена страна, целта да се гарантира определена еквивалентност на покупателна способност между бившите длъжностни лица, пребиваващи в различни държави-членки, всъщност трябва да се счита за изпълнена, доколкото този единен корекционен коефициент се определя според критерии, които гарантират неговата представителност. Безспорно е обаче, че методът „страна“ отразява жизнения стандарт в рамките на дадена държава поне по толкова представителен начин, колкото методът „столица“.

55

Следователно доколкото методът „страна“ представлява подходящ начин за изчисляване, с който в рамките на възможното се гарантира еквивалентност на покупателната способност между пенсионерите, Първоинстанционният съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е постановил, че като заменя метода „столица“ с метода „страна“ с цел определяне на корекционните коефициенти в рамките на преходната пенсионна схема, общностният законодател не е нарушил принципа на равно третиране.

56

По отношение на критиките, отправени от жалбоподателя срещу точка 105 от обжалваното съдебно решение, следва да се заключи, че те са неоснователни. От мотивите, изложени в точки 99—104 от обжалваното съдебно решение произтича, че, противно на поддържаното от жалбоподателя, Първоинстанционният съд в действителност е отговорил отрицателно на въпроса дали новият метод за определяне на корекционните коефициенти представлява произволно или явно неподходящо разграничаване с оглед на преследваната цел. Така Първоинстанционният съд по никакъв начин не поддържа, че единственото ограничение на правомощието на законодателя се състои в съществуването на достатъчен преходен период, както предполага жалбоподателят, а напротив, поради мотиви, аналогични на изложените в точки 51—54 от настоящото решение, разглежда въпроса дали общностният законодател е нарушил принципа на равно третиране, заменяйки метода „столица“ с метода „страна“. Следователно при разглеждането на оспорваната точка в нейния контекст е видно, че мотивите на Първоинстанционния съд не се основават на предпоставката, че при регламентирането на пенсионната схема общностният законодател бил обвързан от принципите на правната сигурност и на придобитите права, а не от принципа на равно третиране.

57

От горното следва, че първата част от единственото правно основание на жалбата, изведена от нарушаването на принципа на равно третиране и на задължението за мотивиране на общностния съд, трябва да бъде отхвърлена като неоснователна.

58

Жалбоподателят поддържа, че противно на постановеното в точки 132—135 от обжалваното съдебно решение, той доказва наличието на правен интерес. Той оспорва факта, че правен интерес може да произтича само от обогатяването на пенсионерите, пребиваващи в „по-малко скъпа“ държава-членка, във вреда на пенсионерите, пребиваващи в „скъпа“ държава-членка, като подчертава, че критиките му се основават на накърняване на „принципа на равната покупателна способност“. Дори ако се предположи, че трябва да се разгледа взаимоотношението между плащанията, направени на дадена група пенсионери, и тези, направени на друга група, то следвало да се заключи, че разходите, породени от прилагането на минимален корекционен коефициент от 100 %, се „компенсират“ с въвеждането на метода „страна“.

59

По отношение на заключението на Първоинстанционния съд в точка 136 от обжалваното съдебно решение, че въвеждането на минимален корекционен коефициент от 100 % във всеки случай не може да бъде квалифицирано като явно произволно или неподходящо, жалбоподателят твърди, че самото позоваване на широкото правомощие на законодателя и на целта за сближаване на преходния режим с окончателния режим не може да обоснове това заключение. Освен това за пенсионерите, които пребивават в „по-малко скъпа“ страна, не бил установен никакъв преходен режим. Разграничаването, произтичащо от факта, че правилото, с което се въвежда минимален корекционен коефициент, предоставя на тези пенсионери възможността да се ползват от плащания, съществено надхвърлящи жизнения стандарт по местопребиваването им, не намирало обективно оправдание в естеството и характеристиките на преходния режим.

60

Комисията и Съветът считат, че Първоинстанционният съд правилно обявява за недопустим довода на жалбоподателя. В тази връзка те твърдят, че дори ако Първоинстанционният съд приеме този довод за основателен, последицата за пенсионерите, пребиваващи в „по-малко скъпи“ държави-членки, би била намаляване на размера на пенсиите им, което с нищо нямало да промени положението на жалбоподателя. При условията на евентуалност те поддържат, че като извършва сближаване на преходния режим с окончателния режим за голям брой държави-членки и в полза на пенсионерите, пребиваващи в „по-малко скъпи“ държави-членки, законодателят е направил последователен и подходящ избор. Съветът подчертава, че за последните не са съществували законни очаквания, които да бъдат защитавани, което обяснява факта, че по отношение на тях не са били необходими преходни мерки.

61

Критиките на мотивите на обжалваното съдебно решение, с които Първоинстанционният съд отхвърля довода на жалбоподателя, изведен от дискриминация спрямо пенсионерите, пребиваващи в една от „по-малко скъпите“ държави-членки, която произтича от въвеждането на минимален корекционен коефициент от 100 %, са насочени както към съображенията на Първоинстанционния съд относно допустимостта на този довод, така и към проверката на този довод по същество. Всъщност жалбоподателят иска да докаже, че противно на постановеното от Първоинстанционния съд, този довод е допустим и основателен.

62

Преди да се даде отговор на тези критики, следва да се разгледа възражението за недопустимост на Комисията. Комисията твърди, че Първоинстанционният съд е трябвало да обяви служебно довода за недопустим, като се има предвид, че той бил изтъкнат от жалбоподателя само на етапа на репликата в рамките на първоинстанционното производство, поради което се касаело за нов довод.

63

В тази връзка е достатъчно да се установи, че както посочва генералният адвокат в точки 103 и 104 от своето заключение, въпросният довод се е съдържал, макар и само в неразгърнат вид, в изложението на жалбата, посветено на злоупотребата с власт, както и на нарушаването на принципа на пропорционалност и на задължението за мотивиране. От съдебната практика обаче следва, че правно основание, което представлява разгръщане на пряко или имплицитно изложено по-рано правно основание в подадената жалба трябва да бъде прието за допустимо (вж. в този смисъл Решение от 19 май 1983 г. по дело Verros/Парламент, 306/81, Recueil, стр. 1755, точка 9 и Решение от 26 април 2007 г. по дело Alcon/СХВП, C-412/05 P, Сборник, стр. I-3569, точки 38—40).

64

По отношение на основателността на критиките на жалбоподателя, на първо място, следва да се разгледат тези, отправени във връзка с точка 136 от обжалваното съдебно решение, в която след като е направил заключение за недопустимостта на въпросния довод поради липса на правен интерес на жалбоподателя, Първоинстанционният съд е постановил, че във всеки случай въвеждането на минимален корекционен коефициент от 100 % не може да бъде квалифицирано като явно произволно или като неподходящо, като се има предвид, че това правило е прието с цел да се сближи колкото е възможно преходният режим, запазващ приложимите към пенсиите корекционни коефициенти, с окончателния режим, който ги премахва. Всъщност настоящата част от правното основание, на което се позовава жалбоподателят, може в крайна сметка да бъде уважена само при условие че това заключение е опорочено от грешка при прилагане на правото. Случаят обаче не е такъв.

65

Както правилно посочва Първоинстанционният съд, въвеждането в рамките на преходния режим на минимален корекционен коефициент от 100 % само изпреварва за част от пенсионерите премахването на корекционните коефициенти, предвидено от окончателния режим. Следователно от тази гледна точка трябва да бъде анализирано съответствието на преходния режим с принципа на равно третиране.

66

Следва да се направи заключение обаче, че решението на общностния законодател да промени пенсионната схема, като премахне приложимите към пенсиите корекционни коефициенти, не е несъвместимо с принципа на равно третиране. Въпреки че старата пенсионна схема, основана на система на корекционни коефициенти и следователно на определено компенсиране на покупателната способност според държавата-членка на пребиваване на пенсионера, представлява подходящо средство за прилагане на посочения принцип, то от това не може да се заключи, че всяка друга система е несъвместима със същия принцип.

67

Всъщност както Съветът основателно отбелязва, пенсионна схема, целяща еквивалентност на покупателната способност, е само един от възможните способи за гарантиране на принципа на равно третиране. Този принцип се зачита и от система, съгласно която пенсионерите получават при еквивалентни вноски равна по размер номинална пенсия, което впрочем, както отбелязва Комисията, по общо правило е случаят на пенсионните схеми, съществуващи в държавите-членки и в други международни организации.

68

Тъй като окончателната пенсионна схема, произтичаща от новия правилник, доколкото с нея вече не се преследва целта да се гарантира определена еквивалентност на покупателна способност между пенсионерите, независимо от местопребиваването им, следователно е съвместима с принципа на равно третиране, преходният режим, който само изпреварва принципа за пенсия с „единен“ размер в полза на пенсионерите, за които този принцип е благоприятен, не може да представлява дискриминация.

69

Следователно трябва да се заключи, че Първоинстанционният съд правилно приема за неоснователен довода на жалбоподателя, изведен от дискриминация спрямо пенсионерите, пребиваващи в една от „по-малко скъпите“ държави-членки, поради въвеждането от преходния режим на минимален корекционен коефициент от 100 %. При тези обстоятелства Съдът не следва да се произнася по възражението, изведено от недопустимост на посоченият довод поради липсата на правен интерес на жалбоподателя.

70

От горното следва, че настоящата част от единственото правно основание, изведена от нарушаване на принципа на равно третиране и на понятието за правен интерес, трябва да бъде отхвърлена.

71

Жалбоподателят поддържа в тази връзка, че противно на постановеното в обжалваното съдебно решение, новата пенсионна схема е свързана с жизнения стандарт в Брюксел. Така член 3 от приложение XI към новия правилник уточнявал, че адаптирането на заплатите и на пенсиите се основава на поредица от фактори, посочени в член 1 от същото приложение, сред които е промяната на жизнения стандарт в Брюксел (брюкселски международен индекс). Фактът, че за Белгия не се прилага корекционен коефициент, както предвижда член 3, параграф 5 от приложение XI към новия правилник, означавал, че към пенсиите de facto се прилага корекционен коефициент от 100 %. Следователно доходите на пенсионерите, пребиваващи в Белгия, се определяли, като се отчита единствено жизненият стандарт в Брюксел, столицата на тази държава-членка.

72

Освен това жалбоподателят критикува мотивите на обжалваното съдебно решение, изложени както в точка 124 от него, съгласно които „законосъобразността на общностен нормативен акт не може да зависи от начина, по който този акт се прилага на практика“, така и в точка 125 от това решение, където е направено позоваване на съдебната практика, съгласно която спазването на принципа на равно третиране трябва да се съчетава със спазването на принципа на законност, съгласно който никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, допусната в полза на другиго. В тази връзка жалбоподателят се позовава на нарушаване на принципите на равно третиране и на равенство на страните пред общностния съд, на правото на защита, както и на задължението за мотивиране на общностния съд и на институциите.

73

Комисията и Съветът препращат към съдържанието на член 1, параграф 3, буква a) и член 3, параграф 5, втора алинея, буква б) от приложение XI към Правилника, като подчертават, че първият от тези членове посочва, че Евростат изчислява икономическите паритети „спрямо Белгия“. Следователно новият режим не съдържал обвързаност с жизнения стандарт в Брюксел. Прилагането на практика на преходния режим произтичало от регламентите за прилагане на Съвета, които Евростат можел само да изпълни. Жалбоподателят се бил лишил от възможността да оспори тези регламенти за прилагане, тъй като се позовавал само на незаконосъобразността на Регламент № 723/2004.

74

Както е посочено в точки 68 и 69 от настоящото решение, както и в точка 136 от обжалваното съдебно решение, въвеждането с преходния режим на минимален корекционен коефициент от 100 % не предполага нарушаване на принципа на равно третиране. При тези обстоятелства следва да се заключи, че фактически или юридически прилагането на корекционен коефициент от 100 % за пенсионерите, пребиваващи в Белгия, не може да представлява такова нарушение.

75

Всъщност дори при хипотезата, в която жизненият стандарт в Белгия, изчислен според метода „страна“, е по-нисък от взетия предвид за изчисляването на основната заплата, което има за последица, че при прилагане на самата логика на старата пенсионна схема е трябвало да бъде определен корекционен коефициент, по-нисък от 100 %, фактът, че пребиваващите в Белгия пенсионери, подобно на всички пенсионери, пребиваващи в една от „по-малко скъпите“ държави-членки, за което става въпрос в точка 69 от настоящото решение, получават целия размер на основната пенсия и следователно притежават по-голяма покупателна способност от тази на жалбоподателя, не представлява дискриминация в контекста на преходния режим.

76

От горепосоченото следва, че дори мотивите на обжалваното съдебно решение, по-специално тези по точки 124 и 125 от него, да са опорочени от грешка при прилагане на правото, както твърди жалбоподателят, установяването на такава грешка не може да доведе до отмяна на това решение, след като доводът на жалбоподателя, изведен от дискриминация спрямо пребиваващите в Белгия пенсионери, трябва във всеки случай да бъде отхвърлен на основанията, посочени в точки 74 и 75 от настоящото решение, които освен това са изложени и от Първоинстанционния съд в обжалваното съдебно решение.

77

При тези условия настоящата част от единственото правно основание, изведена от нарушаване на принципите на равно третиране и на равенство на страните пред общностния съд, на правото на защита, както и на задължението за мотивиране на общностния съд и на институциите, трябва да бъде отхвърлена.

78

След като никоя част от единственото правно основание, на което се позовава жалбоподателят, не е основателна, подадената от г-н Campoli жалба трябва да бъде отхвърлена.

79

Съгласно член 122, първа алинея от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.

80

По силата на член 69, параграф 2 от Процедурния правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 118 от този правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно член 69, параграф 3 от посочения правилник обаче Съдът може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея съдебни разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания или поради изключителни обстоятелства. Тъй като всяка от страните е загубила частично по своите правни основания, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

81

Съгласно член 69, параграф 4 от Процедурния правилник, също приложим по силата на член 118 от същия правилник, институциите, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Следователно Съветът следва да понесе направените от него съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши: