—

за citiworks AG, от адв. C. Haellmigk, Rechtsanwalt,

—

за Sächsisches Staatsministerium für Wirtschaft und Arbeit als Landesregulierungsbehörde, от г-н R. Huber, в качеството на представител,

—

за Flughafen Leipzig/Halle GmbH, от адв. R. Wagner и адв. J. Kloos, Rechtsanwälte,

—

за германското правителство, от г-н M. Lumma и г-н J. Möller, в качеството на представители,

—

за полското правителство, от г-жа E. Ośniecka-Tamecka, в качеството на представител,

—

за правителството на Обединеното кралство, от г-жа V. Jackson, в качеството на представител, подпомагана от г-н A. Henshaw, barrister,

—

за Комисията на Европейските общности, от г-н B. Schima, в качеството на представител,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 20, параграф 1 от Директива 2003/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и отменяща Директива 96/92/ЕО (ОВ L 176, стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 12, том 2, стр. 61).

2

Запитването е отправено в рамките на производство с предмет жалба от citiworks AG (наричано по-нататък „citiworks“) срещу решението, с което Sächsisches Staatsministerium für Wirtschaft und Arbeit als Landesregulierungsbehörde (Министерство на икономиката и труда на провинция Саксония, в качеството на компетентен регулаторен орган на провинцията, наричано по-нататък „регулаторния орган“) квалифицира енергоснабдителната мрежа, управлявана от Flughafen Leipzig/Halle GmbH (наричано по-нататък „FLH“), като „частна снабдителна мрежа“ по смисъла на § 110, алинея 1, точка 1 от Закона за електро- и газоснабдяването, известен като „Закона за енергетиката“ (Gesetz über die Elektrizitäts- und Gasversorgung (Energiewirtschaftsgesetz) от 7 юли 2005 година (BGBl. 2005 I, стр. 1970, наричан по-нататък „EnWG“).

3

Съгласно член 1 от Директива 2003/54:

„Настоящата директива утвърждава общите правила за дейностите по производство, пренос, разпределение и доставка на електроенергия. Тя формулира правилата, касаещи организацията и функционирането на електроенергийния сектор, достъпа до пазара, критериите и процедурите, приложими към организирането на търгове и даването на разрешения и управлението на мрежите.“

4

Съображения 4—7 и 26 от Директива 2003/54 гласят:

[…]

5

Член 2 от Директива 2003/54, озаглавен „Определения“, гласи:

„По смисъла на настоящата директива:

[…]

[…]“.

6

Член 3, параграф 8 от Директива 2003/54, озаглавен „Задължения, свързани с обществени услуги, и защита на потребителя“, гласи:

„Държавите-членки може да решат да не прилагат разпоредбите на членове 6, 7, 20 и 22, доколкото тяхното прилагане би възпрепятствало изпълнението, по закон и в действителност, на задълженията, наложени на електроенергийните предприятия в контекста на общия икономически интерес и дотолкова, доколкото развитието на търговията не би се засегнало до такава степен, до каквато би било противно на интересите на Общността. Интересите на Общността включват, наред с другите неща, конкуренция по отношение на привилегировани потребители в съответствие с настоящата директива и член 86 от Договора.“

7

Член 20 от посочената директива, озаглавен „Достъп на трета страна“, предвижда:

„1.   Държавите-членки осигуряват прилагането на система за достъп на трета страна [другаде в текста: „трети лица“] до преносните и разпределителните мрежи въз основа на публикувани тарифи, приложима към всички привилегировани потребители и прилагана обективно и без дискриминация между ползвателите на мрежата. Държавите-членки взимат мерки тарифите или методиките, лежащи в основата на тяхното пресмятане, да са одобрени преди влизането им в сила в съответствие с член 23 и че тези тарифи и методиките — когато само методиките са одобрени — са оповестени преди влизането им в сила.

2.   Операторът на преносна или разпределителна мрежа може да откаже достъп, когато липсва необходимият капацитет. Подобен отказ трябва да бъде придружен от надлежно обосновани причини, особено с оглед на член 3. Държавите-членки осигуряват, когато е подходящо и когато се дава отказ за достъп, предоставянето от оператора на преносна или разпределителна мрежа на съответната информация за мерките, които ще са необходими за укрепване на мрежата. На страната, искаща такава информация, може да бъде начислена разумна такса, отразяваща разходите за предоставяне на подобна информация.“

8

Член 26 от същата директива, озаглавен „Дерогации“, предвижда:

„1.   По отношение на изолирани микромрежи, държавите-членки, които могат да докажат след като директивата влезе в сила, че има съществени проблеми за работата на техните малки несвързани мрежи, може да кандидатстват за дерогации от съответните разпоредби на глави IV, V, VI, VII, […], доколкото става въпрос за рехабилитация, осъвременяване и разширяване на съществуваща мощност, които може да им бъдат дадени от Комисията. Последната информира държавите-членки за тези молби преди да вземе решение, като вземе под внимание спазването на поверителността. Това решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. […]

[…]“.

9

EnWG е приет, за да се транспонира Директива 2003/54.

10

§ 3, точки 16 и 17 от този закон определят енергоснабдителните мрежи като „електро- и газоснабдителни мрежи с едно или повече нива на напрежение или нива на налягане“, а енергоснабдителните мрежи, предназначени за общо снабдяване — като „енергоснабдителни мрежи, които са предназначени за енергоразпределение към трети лица и които поради своите размери първоначално не са устроени изключително за снабдяване на дадени крайни потребители, определени или определими от момента на създаване на мрежата, но принципно са годни да осигуряват снабдяването на който и да било краен потребител“.

11

§ 3, точка 18 от същия закон определя предприятието оператор като физическо или юридическо лице, което управлява енергоснабдителна мрежа.

12

Дял 3 от EnWG включва по-специално § 20 и § 21. Посоченият § 20, алинея 1, първо изречение предвижда, че операторите на енергоснабдителни мрежи „трябва да осигуряват възможност за достъп до мрежата на всеки, въз основа на обективни критерии и без дискриминация; освен това те трябва да оповестяват в Интернет своите условия за достъп до мрежата, включително общите условия на договорите и тарифите“.

13

§ 21, алинея 1 от EnWG предвижда:

„Условията и цените за достъп до мрежата трябва да бъдат разумни, да не допускат дискриминация, да бъдат прозрачни и да не са по-неблагоприятни от тези, които операторите на енергоснабдителни мрежи прилагат, фактурират или налагат в сходни случаи за доставки, извършвани в рамките на тяхното предприятие или на свързани или асоциирани предприятия.“

14

§ 110, алинея 1 от EnWG определя условията за получаване на статут на частна снабдителна мрежа и посочва правните последици от този статут по следния начин:

„Дялове 2 и 3, както и § 4, § 52 и § 92 от настоящия закон не се прилагат към управлението на енергоснабдителни мрежи,

при условие че енергоснабдителната мрежа не е предназначена за общо снабдяване по смисъла на § 3, точка 17 и че операторът на частната снабдителна мрежа или упълномощеното от него лице разполага с технически, икономически и човешки ресурси трайно да гарантира, че мрежата ще се управлява съобразно разпоредбите на настоящия закон.“

15

Citiworks е дружество, учредено съгласно германското законодателство, с предмет на дейност енергоснабдяване. От началото на 2004 г. то доставя електроенергия за клона на DFS Deutsche Flugsicherung GmbH, който се намира в зоната на летище Leipzig/Halle. Федералната държава притежава 100 % от това дружество, което е натоварено с ръководството на въздушното движение в Германия.

16

FLH е дружеството, което управлява летище Leipzig/Halle. С оглед на това то поддържа енергоснабдителна мрежа, чрез която задоволява собствените си нужди от електроенергия, както и тези на 93 други предприятия, установени в зоната на летището (наричана по-нататък „разглежданата в главното производство мрежа“). През 2004 г. тази мрежа доставя общо около 22200 MWh, 85,4 % от които са били консумирани от самото FLH.

17

FLH иска разглежданата в главното производство мрежа да бъде призната за частна снабдителна мрежа по смисъла на § 110 от EnWG. В хода на събирането на доказателства по това искане, на 20 януари 2006 г. регулаторният орган кани citiworks да встъпи в производството.

18

С решение от 12 юли 2006 г. регулаторният орган уважава искането на FLH. Citiworks обжалва това решение пред Oberlandesgericht Dresden.

19

Пред тази юрисдикция citiworks изтъква, че § 110 от EnWG е несъвместим с член 20 от Директива 2003/54.

20

При тези условия Oberlandesgericht Dresden решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Съвместим ли е § 110, алинея 1, точка 1 от [EnWG] с член 20, параграф 1 от Директива 2003/54 […], доколкото когато са изпълнени условията по посочения § 110, алинея 1, точка 1, общите разпоредби относно достъпа до мрежата (§ 20—§ 28а от EnWG) не се прилагат спрямо така наречената „мрежа на предприятие“ дори ако свободният достъп до мрежата не може да доведе до прекомерни усложнения?“

21

В самото начало следва да се припомни, че макар в рамките на производство по постановяване на преюдициално заключение да не е компетентен да се произнася по въпроса за съответствието на национални мерки с общностното право, Съдът може да предостави на националната юрисдикция всички насоки за тълкуване на общностното право, които да ѝ позволят да прецени това съответствие при решаване на делото, с което е сезирана (вж. по-специално Решение от 21 септември 2000 г. по дело Borawitz, C-124/99, Recueil, стр. I-7293, точка 17, Решение от 8 юни 2006 г. по дело WWF Italia и др., C-60/05, Recueil, стр. I-5083, точка 18 и Решение от 24 януари 2008 г. по дело Roby Profumi, C-257/06, Сборник, стр. I-189, точка 11).

22

С въпроса си препращащата юрисдикция иска по същество да установи дали член 20, параграф 1 от Директива 2003/54 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба като § 110, алинея 1, точка 1 от EnWG, която освобождава определени оператори на енергоснабдителни мрежи от задължението да предоставят свободен достъп до тези мрежи на трети лица поради съображението, че мрежите са разположени в пространствено обособен район на предприятие и са предназначени основно за транспортиране на енергия в рамките на предприятието и към свързани предприятия, без да е доказано, че свободният достъп на трети лица ще доведе до прекомерни усложнения.

23

Citiworks счита, че член 20, параграф 1 от Директива 2003/54 не допуска § 110, алинея 1, точка 1 от EnWG. Всъщност една от основните цели на тази директива е да осигури на доставчиците на енергия свободен достъп до енергоснабдителните мрежи, за да могат потребителите свободно да избират своя доставчик.

24

Национална разпоредба, която дерогира принципа на свободния достъп на трети лица до енергоснабдителните мрежи, била в противоречие с тази цел. Нито една от разпоредбите на Директива 2003/54 не разрешавала на държавите-членки да определят свободно случаите, в които могат да дерогират този принцип.

25

Освен това citiworks изтъква, че § 110, алинея 1, точка 1 от EnWG се прилага автоматично, щом предвидените в него условия са изпълнени.

26

FLH поддържа, първо, че поставеният въпрос е недопустим, тъй като е хипотетичен. Всъщност този въпрос посочвал несъществуваща редакция на § 110, алинея 1, точка 1 от EnWG, тъй като в тази разпоредба не се споменавало понятието „прекомерно усложнение“. Освен това този въпрос не бил релевантен за решаването на спора по главното производство.

27

По същество FLH, регулаторният орган, както и германското правителство и правителството на Обединеното кралство, считат, че разглежданата в главното производство мрежа не е нито преносна, нито разпределителна и следователно не попада в приложното поле на Директива 2003/54. Подобна мрежа представлявала вътрешна мрежа, създадена от предприятия за собственото им енергоснабдяване, която имала слабо потребление и не засягала конкуренцията. § 110, алинея 1, точка 1 от EnWG представлявал единствено израз на дискреционните правомощия, с които разполагал националният законодател при транспонирането на Директива 2003/54. Освен това доставката на електроенергия била допълнителна дейност на FLH, чиято основна дейност била управлението на летище.

28

Според германското правителство разглежданата в главното производство мрежа е „инсталация на потребителя“, която разпределя енергията в затворена инсталация. Предприятието, което я управлява, не било подчинено на предвидените от Директива 2003/54 задължения за операторите на разпределителни мрежи.

29

Полското правителство счита, че § 110, алинея 1, точка 1 от EnWG е несъвместим с Директива 2003/54. В последната била налице система от дерогации, свързани с особени обстоятелства, която изключвала дерогациите от общ характер.

30

Комисията смята, че член 20, параграф 1 от Директива 2003/54 не допуска § 110, алинея 1, точка 1 от EnWG. Всъщност разглежданата в главното производство мрежа била разпределителна мрежа по смисъла на тази директива и следователно до нея трябвало да бъде осигурен свободен достъп. Комисията припомня, че принципът на свободния достъп на трети лица до енергоснабдителните мрежи е съществен и че дерогации от него трябва да се допускат единствено при ясно определени обстоятелства. В тази връзка големината на мрежата се взема предвид единствено за въпроси относно отделянето на операторите на разпределителни мрежи, както следва от член 15, параграф 2, in fine от Директива 2003/54.

31

Съгласно постоянната съдебна практика само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално заключение, за да може да постанови решението си, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда (вж. по-специално Решение от 15 декември 1995 г. по дело Bosman, C-415/93, Recueil, стр. I-4921, точка 59 и Решение от 15 юни 2006 г. по дело Acereda Herrera, C-466/04, Recueil, стр. I-5341, точка 47).

32

Съдът може да откаже да се произнесе по поставен от национална юрисдикция преюдициален въпрос само когато е съвсем очевидно, че исканото от националната юрисдикция тълкуване или преценка на действителността на дадено общностно правило няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство или когато проблемът е от хипотетично естество (вж. по-специално Решение по дело Bosman, посочено по-горе, точка 61 и Решение по дело Acereda Herrera, посочено по-горе, точка 48).

33

По делото, разглеждано в главното производство, националният съд е сезиран с жалба от доставчик на електроенергия, който изтъква, че член 20, параграф 1 от Директива 2003/54 не допуска разпоредба на националното право, която освобождава определени оператори на енергоснабдителни мрежи от задължението да предоставят свободен достъп до своите мрежи.

34

Според този съд разглежданата разпоредба на националното законодателство предвижда, че споменатото освобождаване се прилага към енергоснабдителни мрежи без оглед на наличието на прекомерни усложнения, докато такова условие е налице за обслужващите мрежи по § 110, алинея 1, точка 2 от EnWG.

35

Следователно препращащият съд иска да установи дали член 20, параграф 1 от Директива 2003/54 допуска този дерогационен режим, който освобождава от задължението за предоставяне на свободен достъп на трети лица до определени енергоснабдителни мрежи, без да се взема предвид техническият капацитет на тези мрежи.

36

От това следва, че поставеният въпрос е релевантен, не е хипотетичен и следователно е допустим.

37

За да се отговори на поставения въпрос, следва да се даде тълкуване на член 20 от Директива 2003/54 в светлината на целите и разпоредбите на тази директива, за да се провери дали разглежданата в главното производство мрежа попада в приложното поле на тази директива и дали посоченият член 20 допуска разпоредба като тази на § 110, алинея 1, точка 1 от EnWG, която освобождава от задължението за предоставяне на свободен достъп на трети лица до определени електроснабдителни мрежи.

38

Следва да се припомни, че Директива 2003/54 отменя и замества Директива 96/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (OВ L 27, 1997 г., стр. 20). От съображения 1 и 2 от Директива 2003/54 следва, че последната е приета предвид съществените недостатъци, които и след прилагането на Директива 96/92 затрудняват създаването на вътрешен пазар на електроенергията. Следователно целта на Директива 2003/54 е подобряване на действието на пазара.

39

Съгласно съображение 5 от Директива 2003/54 една от основните пречки пред постигането на функциониращ и конкурентен вътрешен пазар е свързана с въпросите за достъп до мрежата, формирането на тарифи и различните степени на отваряне на пазара между държавите-членки.

40

Съображения 6 и 7 от посочената директива поясняват, че недискриминационният, прозрачен и със справедливи цени достъп до мрежата е необходим, за да има реална конкуренция, и е от първостепенно значение, за да се завърши вътрешният пазар на електроенергия.

41

В членове 16—20 от Директива 96/92 се предвижда система за договорен достъп до електропреносните и електроразпределителните мрежи. Общностният законодател решава да сложи край на тази система, за да отвори в по-голяма степен вътрешния пазар на електроенергия, както е видно от проекта за директива, представен от Комисията на 13 март 2001 г. (COM(2001) 125 окончателен, OВ C 240 E, стр. 60).

42

В тази връзка следва да се припомни, че при тълкуване на член 7, параграф 5 и на член 16 от Директива 96/92 Съдът подчертава общия характер на принципа за недопускане на дискриминация между потребителите на мрежи (вж. в този смисъл Решение от 7 юни 2005 г. по дело VEMW и др., C-17/03, Recueil, стр. I-4983, точки 42—46).

43

Съображение 4 от Директива 2003/54 припомня, че напълно отвореният пазар трябва да позволява на всички потребители свободно да избират своя доставчик и на всички доставчици свободно да доставят на своите клиенти. Както подчертава генералният адвокат в точка 72 от своето заключение, тези две права неизбежно са свързани. Всъщност за да могат потребителите свободно да избират своите доставчици, последните трябва да имат достъп до различните преносни и разпределителни мрежи, които транспортират електроенергията до потребителите.

44

От тези съображения следва, че свободният достъп на трети лица до електропреносните и електроразпределителните мрежи представлява една от съществените мерки, които държавите-членки са длъжни да вземат, за да се завърши вътрешният пазар на електроенергия.

45

Съгласно член 20, параграф 1 от Директива 2003/54 принципът на свободния достъп се прилага към електропреносните и към електроразпределителните мрежи. Член 2, точки 3 и 5 от същата директива дава определения на понятията „пренос“ и „разпределение“. Преносът е дефиниран като транспортирането на електроенергия по свързана мрежа на свръхвисоко и високо напрежение с цел нейната доставка до крайни потребители или разпределители. Разпределение е транспортирането на електроенергия по разпределителни мрежи на високо, средно и ниско напрежение с цел доставката ѝ до потребители. Преносът и разпределението не включват доставката. Определение на понятието „доставка“ е дадено в член 2, точка 19 от Директива 2003/54, където се посочва, че доставката е продажбата на електроенергия на потребители.

46

От тези определения следва от една страна, че преносната мрежа е свързана мрежа, която служи за транспортиране на електроенергията със свръхвисоко и високо напрежение, предназначена да бъде продадена на крайни потребители или на разпределители, а от друга — че разпределителната мрежа е мрежа, която служи за транспортиране на електроенергия с високо, със средно или с ниско напрежение, предназначена да бъде продадена на потребители на едро или на крайни потребители.

47

Според някои от представените на Съда становища разглежданата в главното производство мрежа не била нито преносна, нито разпределителна и следователно не влизала в приложното поле на Директива 2003/54. Всъщност тя представлявала частна вътрешна мрежа и предвид слабото си потребление не засягала конкуренцията, а същевременно управлението на тази мрежа било единствено допълнителна дейност към основната дейност по управление на летище.

48

Що се отнася на първо място до естеството на преносните и разпределителни мрежи по смисъла на Директива 2003/54 и до количеството електроенергия, пренасяно чрез посочените мрежи, следва да се отбележи, че единствен критерий за разграничение между преноса и разпределението представлява напрежението на електроенергията.

49

Всъщност по смисъла на член 2, точки 3 и 5 от директивата „преносна мрежа“ се отнася до електроенергия със свръхвисоко и високо напрежение, а „разпределителна мрежа“ осигурява транспортирането на електроенергия с високо, средно или ниско напрежение. Директива 2003/54 се позовава на потреблението на електроенергия единствено в определенията на „малка изолирана мрежа“ и на „микроизолирана мрежа“, които обосновават дерогации от някои задължения, предвидени от тази директива. Следователно общностният законодател не е възнамерявал да изключи дадени преносни или разпределителни мрежи от приложното поле на Директива 2003/54 поради тяхната големина или потребление на електроенергия.

50

Следва да се отбележи, че § 110, алинея 1, точка 1 от EnWG не дефинира мрежите, които попадат в приложното му поле, в зависимост от тяхното потребление на електроенергия. Всъщност тази разпоредба се отнася до мрежите, „които се намират в пространствено обособен район на предприятие и са предназначени основно за транспортиране на енергия в рамките на предприятието или към свързани предприятия“.

51

Що се отнася на второ място до управлението и целта на преносните и разпределителните мрежи, Директива 2003/54 пояснява и за двата вида мрежи, че електроенергията се транспортира с цел доставката ѝ, без да се включва самата доставка, и че операторът отговаря за управлението, за поддръжката и за развитието на мрежата в определен район, за да се осигури дългосрочният капацитет на мрежата.

52

Освен това член 13 от Директива 2003/54 изисква предприятията, които притежават или отговарят за разпределителни мрежи, да определят оператори на тези разпределителни мрежи. Нито от тази, нито от друга разпоредба на директивата следва, че единствено предприятията, упражняващи дейността на оператор на разпределителна мрежа като своя основна дейност, са длъжни да предоставят свободен достъп до мрежите.

53

В тази връзка следва да се отбележи, че за да се определят мрежите, попадащи в приложното му поле, в § 110, алинея 1, точка 1 от EnWG не се дават пояснения във връзка с основния или допълнителен характер на дейността на оператора по управление на енергоснабдителна мрежа.

54

От акта за препращане и от представените на Съда становища е видно, че разглежданата в главното производство мрежа снабдява с електроенергия самото FLH и 93 други предприятия, намиращи се в зоната на летище Лайпциг/Хале. Потреблението на тази мрежа за 2004 г. е 22200 MWh, от които 3800 MWh са консумирани от предприятия, различни от FLH. Според акта за препращане е било предвидено през 2007 г. консумираната от тези предприятия част да нарасне на 8000 MWh. От това следва, че FLH не управлява преносна мрежа, тъй като транспортираната електроенергия не е със свръхвисоко или високо напрежение, а управлява мрежа за транспортиране на електроенергия с цел доставката ѝ до потребители, която се разглежда като електроразпределителна мрежа по смисъла на член 2, точка 5 от Директива 2003/54.

55

Член 20, параграф 1 от тази директива оставя на държавите-членки грижата да вземат необходимите мерки за прилагането на система за достъп на трети лица до преносните и разпределителните мрежи. От това следва, че съгласно член 249 ЕО държавите-членки са компетентни да определят формата и средствата, които трябва да се използват за прилагането на такава система. Предвид значението на принципа на свободния достъп до преносните или разпределителни мрежи обаче тази свобода на действие не им позволява да се отклоняват от този принцип, освен в случаите, в които Директива 2003/54 предвижда изключения или дерогации.

56

Следователно разпоредба като § 110, алинея 1, точка 1 от EnWG е съвместима с Директива 2003/54 единствено при положение че попада в приложното поле на тези изключения или дерогации.

57

На първо място, член 20, параграф 2 от Директива 2003/54 предвижда, че оператор на разпределителна мрежа може да откаже достъп до своята мрежа, ако не разполага с необходимия капацитет, при условие че този отказ е мотивиран и обоснован. Тази възможност за отказ на достъп до мрежата обаче се преценява за всеки конкретен случай и не позволява на държавите-членки да предвиждат общо споменатите дерогации без конкретна преценка за всеки оператор на липсата на технически капацитет на мрежата да задоволи търсенето на достъп от трети лица.

58

На второ място, член 3, параграф 8 от Директива 2003/54 позволява на държавите-членки да не прилагат разпоредбите на член 20 от последната, доколкото тяхното прилагане би възпрепятствало изпълнението на задълженията, наложени на електроенергийните предприятия в контекста на общия икономически интерес и доколкото това не би засегнало развитието на търговията до степен, до каквато би било противно на интересите на Общността.

59

Следва да се поясни, че член 3, параграфи 2 и 3 от Директива 2003/54 всъщност се отнася до задълженията за обществени услуги, които държавите-членки могат да наложат на електроенергийните предприятия в общ икономически интерес. От съображение 26 от директивата е видно, че изискванията за обществени услуги се тълкуват на национална основа.

60

От член 3, параграф 8 от Директива 2003/54 следва, че за да се осигури предоставянето на обществени електроенергийни услуги, държавите-членки могат да решат да ограничат правото на достъп на трети лица до преносните и разпределителни мрежи. За тази цел обаче държавите-членки трябва, от една страна, да проверят дали правото на неограничен достъп до мрежите би възпрепятствало изпълнението на задълженията на операторите на мрежи за предоставяне на обществени услуги, а от друга — да установят дали това изпълнение може да се постигне чрез други средства, които не засягат правото на достъп до мрежите, което представлява едно от правата, прогласени от Директива 2003/54.

61

Следва да се отбележи, че дерогацията от принципа на свободния достъп до електроснабдителните мрежи, съдържаща се в § 110, алинея 1, точка 1 от EnWG, не се обосновава с опасността операторите на мрежи, попадащи в приложното поле на тази разпоредба, да бъдат възпрепятствани да изпълняват своите задължения за предоставяне на обществени услуги поради въпросния свободен достъп. Всъщност тази дерогация се обосновава единствено с географското или правно очертание на района, в който се управляват посочените мрежи. Освен това германското правителство не твърди, че Федерална република Германия е приела § 110, алинея 1, точка 1 от EnWG, за да приложи член 3, параграф 8 от Директива 2003/54.

62

На трето място, член 26, параграф 1 от посочената директива предвижда, че държавите-членки, които могат да докажат, че възникват съществени проблеми за управлението на малки изолирани мрежи, могат да поискат дерогации от определени разпоредби на Директива 2003/54, и по-специално от член 20 от същата.

63

За тези дерогации обаче се изисква съгласието на Комисията под формата на решение, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз. Подобни дерогации са предоставени на Република Кипър с решение от 25 септември 2006 г. (OВ L 270, стр. 72) и на Република Малта с решение от 28 ноември 2006 г. (OВ L 332, стр. 32). Трябва да се констатира, че Федерална република Германия нито е поискала, нито е получила решение на Комисията за дерогации по член 26, параграф 1 от Директива 2003/54.

64

От това следва, че разпоредба като § 110, алинея 1, точка 1 от EnWG не попада в приложното поле на предвидените в Директива 2003/54 изключения или дерогации от принципа на свободния достъп до електропреносните или електроразпределителните мрежи.

65

От всички изложени дотук съображения следва, че член 20, параграф 1 от Директива 2003/54 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба като § 110, алинея 1, точка 1 от EnWG, която освобождава определени оператори на енергоснабдителни мрежи от задължението да предоставят свободен достъп до тези мрежи на трети лица поради съображението, че мрежите са разположени в пространствено обособен район на предприятие и са предназначени основно за транспортиране на енергия в рамките на предприятието и към свързани предприятия.

66

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред препращащата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Член 20, параграф 1 от Директива 2003/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и отменяща Директива 96/92/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба като § 110, алинея 1, точка 1 от Закона за електро- и газоснабдяването, известен като „Закона за енергетиката“ (Gesetz über die Elektrizitäts- und Gasversorgung (Energiewirtschaftsgesetz) от 7 юли 2005 година, която освобождава определени оператори на енергоснабдителни мрежи от задължението да предоставят свободен достъп до тези мрежи на трети лица поради съображението, че мрежите са разположени в пространствено обособен район на предприятие и са предназначени основно за транспортиране на енергия в рамките на предприятието и към свързани предприятия.