1

Със своята жалба Saint-Gobain Glass Deutschland GmbH (наричано по-нататък „Saint-Gobain Glass Deutschland“) иска от Съда отмяна на Определението на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 11 септември 2007 г. по дело Fels-Werke и др./Комисия (T-28/07, все още непубликувано в Сборника, наричано по-нататък „обжалваното определение“), с което Първоинстанционният съд отхвърля като недопустима жалбата му за частична отмяна на Решение на Комисията K(2006) 5609 от 29 ноември 2006 година относно Националния план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове, за който Федерална република Германия е направила уведомление за периода 2008—2012 г. (наричано по-нататък „спорното решение“)

2

Член 1 от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 78) създава схема (наричана по-нататък „схема за търговия с квоти“) с действие от 1 януари 2005 г. за стимулиране по икономичен и икономически ефективен начин на намаляването на емисиите на парникови газове, по-специално на въглероден диоксид.

3

Съгласно член 2 от Директива 2003/87, тя се прилага спрямо емисии от изброените в приложение I към нея дейности, сред които са инсталациите за производство на стъкло.

4

Член 11 от Директива 2003/87 предвижда първоначален период на разпределение на квоти от 2005 г. до 2007 г. (наричан по-нататък „първи период на разпределение“), а впоследствие — втори период на разпределение на квоти от 2008 г. до 2012 г. (наричан по-нататък „втори период на разпределение“).

5

В членове 9—11 от Директива 2003/87 са установени условията и процедурите, в съответствие с които и въз основа на национален план за разпределение (наричан по-нататък „НПР“) националните компетентни власти разпределят квоти на операторите на инсталации през двата периода на разпределение.

6

Член 9, параграф 1, първа алинея от Директива 2003/87 гласи:

„За всеки период, упоменат в член 11, параграфи 1 и 2, всяка държава-членка разработва [НПР], в който се посочва общото количество на квотите, които тя възнамерява да разпредели за този период, и как предлага да ги разпредели. [Този НПР] трябва да се основава на обективни и прозрачни критерии, включително тези, включени в приложение III, като се отчетат надлежно коментарите на обществеността. […]“

7

Член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2003/87 задължава държавите-членки да публикуват НПР и да уведомят за него Комисията на Европейските общности и другите държави-членки за всеки период на разпределение.

8

Член 9, параграф 3 от посочената директива има следното съдържание:

„В срок от три месеца след уведомяването за [НПР] от страна на държава-членка съгласно параграф 1, Комисията може да отхвърли този [НПР] или някой аспект от него въз основа на това, че е несъвместим с критериите, изброени в приложение III или в член 10. Ако предложените изменения се приемат от Комисията, държавата-членка взима решение единствено по член 11, параграф 1 или 2. Всяко решение за отхвърляне от Комисията се мотивира.“

9

По смисъла на член 10 от Директива 2003/87 държавите-членки следва да разпределят безплатно най-малко 95 % от квотите за първия период на разпределение.

10

Член 11 от Директива 2003/87 относно разпределението и издаването на квоти предвижда:

„1.   За тригодишния период, започващ на 1 януари 2005 г. всяка държава-членка взима решение за общото количество квоти, които ще разпредели за този период, и за отпускането на тези квоти на оператора на всяка инсталация. Това решение се взима най-малко три месеца преди началото на периода и се основава на нейния [НПР], изготвен съгласно член 9 и в съответствие с член 10, като се отчитат бележките на обществеността.

2.   За петгодишния период, започващ на 1 януари 2008 г., и за всеки следващ петгодишен период, всяка държава-членка взима решение за общото количество квоти, които ще разпредели за този период, и полага началото на процес на отпускане на тези квоти на оператора на всяка инсталация. Това решение се взима най-малко 12 месеца преди началото на съответния период и се основава на [НПР] на държавата-членка, изготвен съгласно член 9 и в съответствие с член 10, като се отчитат бележките на обществеността.

3.   Решенията, взети съгласно параграф 1 или 2, трябва да отговарят на изискванията на Договора [ЕО], и по-конкретно на членове 87 и 88 от него. Когато взимат решение за разпределение, държавите-членки отчитат необходимостта от предоставяне на достъп до квоти на нови участници.

[…]“

11

В приложение III към Директива 2003/87 са изброени единадесет критерия, приложими към НПР.

12

Пети и десети критерий от посоченото приложение гласят следното:

[…]

13

Съгласно член 13, параграф 1 от Директива 2003/87 квотите са валидни само за емисии, отделени през периода, за който са издадени.

14

От обжалваното определение е видно, че жалбоподателят експлоатира инсталация за производство на стъкло в Porz. С решение от 16 декември 2004 г. Umweltbundesamt (германска Федерална служба по околната среда), въз основа на германския НПР (наричан по-нататък „германският НПР I“) и § 8 от Закона за разпределението на квоти за емисии на парникови газове за периода 2005—2007 г. (Zuteilungsgesetz 2007 ) от 26 август 2004 г. (BGBI. 2004 I, стр. 2211, наричан по-нататък „ZuG 2007“), разпределя квотите за емисиите за първия период на разпределение за част от инсталацията, въведена в действие през 2003 г. и 2004 г.

15

По силата на § 8, алинея 1, второ изречение от ZuG 2007 разглежданата инсталация е освободена от прилагането на коефициент на изпълнение за период от дванадесет години, считано от годината на пускането ѝ в експлоатация.

16

В съответствие с § 2 от ZuG 2007 релевантните разпоредби на посочения закон са приложими само за първия период на разпределение, освен ако са налице специфични норми в обратен смисъл.

17

Освен това § 7 от Закона от 8 юли 2004 година относно транспонирането на Директива 2003/87/ЕО за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в Общността (Gesetz zur Umsetzung der Richtlinie 2003/87/EG über ein System für den Handel mit Treibhausgasemissionszertifikaten in der Gemeinschaft, BGBI. 2004 I, стр. 1578, наричан по-нататък „TEHG“) гласи по-специално, че приетият за всеки период на разпределение НПР е основата на закон за разпределение и че разпределението се осъществява въз основа на този закон.

18

По силата на § 9, алинея 1 от TEHG всеки оператор на инсталация има право да получи квоти за емисии в съответствие с определените в Закона за разпределение условия. Въз основа на алинея 2 от тази разпоредба, разпределението се осъществява в зависимост от осъществяваната през определен период на разпределение дейност.

19

На последно място § 10, алинея 1 от TEHG предвижда, че всяко разпределение предполага подаване на писмена молба пред компетентните органи.

20

На 4 юли 2006 г. Федерална република Германия уведомява Комисията за своя НПР за втория период на разпределение (наричан по-нататък „германският НПР II“) в съответствие с член 9, параграф 1 от Директива 2003/87.

21

По подобие на германския НПР I, в глава 6.1 от германския НПР II се запазва общото правило за разпределение, приложимо към съществуващите инсталации („Bestandsanlagen“), които са въведени в действие преди 31 декември 2002 г. Приложимият коефициент на изпълнение е 0,9875 по отношение на инсталациите от индустриалния сектор.

22

Освен това в глава 6.2 от германския НПР II, под заглавие „Разпределение съгласно § 8 от ZuG 2007“, е установено, че по силата на последната посочена разпоредба, при изчисляване на предназначения брой квоти за емисии за въведените в действие в периода 1 януари 2003 г.—31 декември 2004 г. инсталации, не се прилага никакъв коефициент на изпълнение за срок от дванадесет години от въвеждането им в действие.

23

Със спорното решение Комисията отхвърля частично германския НПР II. В член 1, параграф 2 от това решение Комисията приема, че посочените в глава 6.2 от германския НПР II, и по-специално под заглавие „Разпределение съгласно § 8 от ZuG 2007“, правила за разпределение са несъвместими с петия критерий от приложение III към Директива 2003/87, тъй като водят до необосновано предимство в полза на разглежданите инсталации по отношение на други съществуващи сравними инсталации, от които се изисква да прилагат общия метод за разпределение.

24

Всъщност Комисията счита, че безплатното разпределение на квоти за емисии за определени дейности чрез прилагане на по-лек и поради което по-благоприятен коефициент на изпълнение представлява селективно икономическо предимство за определени предприятия, което можело да наруши или заплашвало да наруши конкуренцията и да засегне търговията между държавите-членки, и следователно можело да съставлява държавна помощ, която противоречи на членове 87 ЕО и 88 ЕО.

25

Комисията само допуска възможността разпределението на квоти за емисии на съществуващите инсталации през даден период на разпределение да се осъществи чрез методи, различни от приложимите към „новите участници“ по смисъла на член 3, буква з) от Директива 2003/87, които по този начин били признати от директивата за отделна категория. Обосновката на подобно неравно третиране обаче се оказвала остаряла за следващия период на разпределение, тъй като първоначалният „нов участник“ се превръщал в съществуваща инсталация, за която налице били данни, съпоставими с тези на съществуващите инсталации.

26

В член 2, параграф 2 от спорното решение Комисията заявява, че няма да повдига възражения срещу германския НПР II, ако Федерална република Германия, избягвайки дискриминация, внесе в него и я уведоми за следните изменения:

„2.   [Г]аранциите за разпределение през първия период на разпределение, посочени в глава 6.2 от [германския НПР II] под заглавия „Нови допълнителни инсталации в съответствие с § 11 от ZuG 2007“ и „Разпределение съгласно § 8 от ZuG 2007“ […] не трябва да се прилагат по начин, благоприятстващ засегнатите инсталации при разпределението на квоти за емисии в сравнение с други съществуващи сравними инсталации, от които се изисква да прилагат предвидения от този НПР общ метод на разпределение или с други думи, към засегнатите инсталации трябва да се приложи същият коефициент на изпълнение, който важи за другите съществуващи сравними инсталации […]“.

27

На 7 февруари 2007 г. жалбоподателят подава настоящата жалба за отмяна на спорното решение в секретариата на Първоинстанционния съд.

28

С отделен акт, подаден в същия ден, жалбоподателят иска делото да бъде разгледано по реда на бързо производство, предвидено в член 76а от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд. С писмо от 23 февруари 2007 г. Комисията се противопоставя на разглеждане на делото по реда на бързо производство. Искането за разглеждане на делото по реда на бързо производство е уважено с решение на Първоинстанционния съд от 7 юни 2007 г.

29

С акт, подаден в секретариата на Първоинстанционния съд на 23 март 2007 г. на основание член 114, параграф 1 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, Комисията прави възражение за недопустимост на горепосочената жалба, по което жалбоподателят представя становището си на 12 април 2007 г.

30

С жалбата си жалбоподателят иска от Първоинстанционния съд:

31

С обжалваното определение Първоинстанционният съд отхвърля като недопустима жалбата, по-специално приемайки във връзка с жалбоподателя, че тъй като той не е адресат на спорното решение, не е лично засегнат от него по смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО.

32

В подкрепа на този извод, в точка 59 от обжалваното определение Първоинстанционният съд по-специално приема за установено, че спорното решение представлява акт с общо действие, тъй като се прилага към обективно определени хипотези и поражда правни последици по отношение на някои категории лица, дефинирани общо и абстрактно. Всъщност член 1, параграф 2 и член 2, параграф 2 от спорното решение се отнасяли до всички оператори на инсталации, посочени общо и абстрактно от установените в глава 6.2 от германския НПР II правила и действащи в икономическите сектори, обхванати от схемата за търговия с квоти по силата на приложение I към Директива 2003/87. Следователно по отношение на тези разпоредби и при условие, че са налице присъщите за тях характеристики, тези оператори са засегнати по еднакъв начин и са в идентично положение.

33

По-нататък Първоинстанционният съд припомня, че съгласно постоянната съдебна практика физическо или юридическо лице, различно от адресата на даден акт, може да твърди, че е лично засегнато по смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО само ако въпросният акт се отнася до него поради присъщи на лицето качества или поради фактическо положение, което го разграничава от всички останали лица и поради това го индивидуализира по начин, аналогичен на този, по който се индивидуализира адресатът на акта (Решение на Съда от 15 юли 1963 г. по дело Plaumann/Комисия, 25/62, Recueil, стр. 197, 223, Решение на Съда от 18 май 1994 г. по дело Codorniu/Съвет, C-309/89, Recueil, стр. I-1853, точка 20, Решение на Съда от 25 юли 2002 г. по дело Unión de Pequeños Agricultores/Съвет, C-50/00 P, Recueil, стр. I-6677, точка 36 и Решение на Съда от 1 април 2004 г. по дело Комисия/Jégo-Quéré, C-263/02 P, Recueil, стр. I-3425, точка 45).

34

В това отношение според Първоинстанционния съд самото обстоятелство, че даден акт с общо действие може да има различни конкретни последици за различните правни субекти, спрямо които той се прилага, не може да отграничи тези субекти от останалите засегнати оператори при положение, че съответният акт се прилага на основание на обективно определено положение.

35

В точка 61 от обжалваното определение обаче Първоинстанционният съд счита, че в конкретния случай, далеч от възможността да бъдат индивидуализирани поради присъщи за тях качества, жалбоподателите са засегнати по същия начин като всички други оператори на инсталации, към които се прилага същата национална и общностна правна уредба и които се намират в същото положение. Следователно жалбоподателите могат да твърдят, че са засегнати от спорното решение само поради обективното им качество на оператори, посочени в съдържащите се в глава 6.2 от германския НПР II правила и действащи в обхванатите от приложение I към Директива 2003/87 сектори.

36

Освен това в същата точка от обжалваното определение Първоинстанционният съд приема, че нито един довод на жалбоподателите не позволява тази преценка да бъде поставена под въпрос.

37

В точка 65 от обжалваното определение той счита по-специално, че не може да се приеме доводът, съгласно който Saint-Gobain Glass Deutschland е част от затворен кръг лица, тъй като принадлежи към група оператори, която е поискала и е получила квоти за емисии през периода 2003—2004 г. по силата на § 8, алинея 1 от ZuG 2007. В това отношение на първо място Първоинстанционният съд приема за установено, че Saint-Gobain Glass Deutschland не е представило нито сведения, нито доказателства относно състава на твърдения затворен кръг от оператори. Така то не е включило в съдебната преписка никакъв списък с оператори, които се ползват от приложението на § 8, алинея 1 от ZuG 2007, подобно на представения от другите двама жалбоподатели.

38

Освен това Първоинстанционният съд припомня, че възможността към момента на приемане на оспорваната мярка да се определи с по-голяма или по-малка точност колко или дори кои са правните субекти, по отношение на които се прилага посочената мярка, не предполага по никакъв начин, че същите трябва да бъдат разглеждани като лично засегнати от тази мярка, ако е безспорно, че прилагането се осъществява по силата на обективно правно или фактическо положение, определено от въпросния акт (Решение на Съда от 22 ноември 2001 г. по дело Antillean Rice Mills/Съвет, C-451/98, Recueil, стр. I-8949, точка 52).

39

При тези обстоятелства Първоинстанционният съд е направил извод, че Saint-Gobain Glass Deutschland не е доказало лично засягане от спорното решение чрез твърдяната принадлежност на дружеството към затворен кръг оператори.

40

Освен това Първоинстанционният съд счита, че нито от целите на Директива 2003/87, тълкувани в светлината на пето съображение от нея, нито от пети критерий от приложение III към нея или от която и да е друга разпоредба от посочената директива следва предоставяне на гаранция на операторите на инсталации за прилагане на определен метод за разпределение, дори да получат определено количество квоти за емисии на парникови газове особено когато твърдяната гаранция се отнася за различни периоди на разпределение. Обратно, член 11, параграфи 1 и 2 от Директива 2003/87 във връзка с член 9, параграф 1 и с член 13, параграф 1 от тази директива правят ясно разграничение между първия и втория период на разпределение и ограничават валидността на разпределените само за един период на разпределение квоти за емисии, което предполага необходимост държавите-членки да приемат отделни решения за разпределение за всеки период.

41

Със своята жалба Saint-Gobain Glass Deutschland иска от Съда:

42

Комисията главно иска обявяване на жалбата за недопустима и при условията на евентуалност — отхвърлянето ѝ като неоснователна. Освен това тя иска жалбоподателят да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

43

В подкрепа на жалбата си Saint-Gobain Glass Deutschland изтъква две правни основания за отмяна на обжалваното определение, изведени от нарушение на процесуалното право и от нарушение на член 230, четвърта алинея ЕО.

44

В съответствие с член 119 от Процедурния правилник, когато дадена жалба е изцяло или частично явно недопустима или явно неоснователна, Съдът може по всяко време, въз основа на доклад на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат, да отхвърли изцяло или отчасти жалбата с мотивирано определение.

45

Съдът счита, че конкретният случай е такъв и че предвид постановяването на настоящото определение, не следва да се произнася относно искането за разглеждане по реда на бързо производство.

46

Комисията счита, че за жалбоподателя не съществувал вече правен интерес, доколкото отмяната на разпоредбите на спорното решение в рамките на производството по обжалване не би породила никакви правни последици поради приемането на Решение C(2007) 5258 на Комисията от 26 октомври 2007 година за допускане на внесените в правната уредба на Федерална република Германия изменения, и по-специално на заместването на схемата, основана на особен коефициент на изпълнение, с друга схема.

47

По искане на Съда, формулирано по силата на член 54а от Процедурния правилник, Комисията му предоставя последното решение.

48

В това отношение следва да се припомни, че Съдът може да обяви за недопустима дадена жалба, когато последващо решението на Първоинстанционния съд обстоятелство е премахнало неговия вредоносен характер за жалбоподателя в производството по обжалване. Всъщност наличието на правен интерес на жалбоподателя предполага резултатът от жалбата да донесе полза на страната, която я е подала (вж. Решение от 19 октомври 1995 г. по дело Rendo и др./Комисия, C-19/93 P, Recueil, стр. I-3319, точка 13 и Определение от 25 януари 2001 г. по дело Lech-Stahlwerke/Комисия, C-111/99 P, Recueil, стр. I-727, точка 18).

49

В конкретния случай следва да се приеме за установено, че от една страна решението, на което Комисията се позовава за доказване липсата на правен интерес на жалбоподателя, не замества спорното решение, а от друга — то посочва само промените във връзка с член 1, параграф 2 от спорното решение.

50

Жалбоподателят обаче оспорва и изводите относно несъвместимостта с Директива 2003/87 на произтичащите от първия период на разпределение гаранции за разпределение, фигуриращи в член 2, параграф 2 от спорното решение, доколкото тази разпоредба, от една страна, поставя на държавата-членка, която е неин адресат, изискване относно прилагането на произтичащите от първия период на търговия гаранции за разпределение, посочени в глава 6.2 от германския НПР II, а от друга страна разпорежда на тази държава-членка да прилага същия фактор на изпълнение, приложим към другите съществуващи сравними инсталации.

51

При тези условия и при липса на допълнителна информация Съдът не може да приеме за установено, за разлика от това, което иска Комисията, че Saint-Gobain Glass Deutschland е лишено от всякакъв правен интерес в рамките на настоящото производство по обжалване.

52

Следователно направеното от Комисията възражение за недопустимост трябва да се отхвърли.

53

Saint-Gobain Glass Deutschland поддържа, че с обжалваното определение Първоинстанционният съд е допуснал нарушение както на правото на справедлив процес, така и на правото на изслушване. В това отношение дружеството посочва по-специално, че за целите на разрешаването на даден спор на страните по него трябва да се предостави възможността да изразят становище относно всички релевантни фактически и правни въпроси.

54

Според жалбоподателя Първоинстанционният съд основал определението си най-вече на обстоятелството, че дружеството не е представило нито сведения, нито доказателства за състава на затворения кръг оператори, на който то се позовава с цел да му бъде признато качеството на лично засегнато от спорното решение лице. Saint-Gobain Glass Deutschland обаче твърди, че Първоинстанционният съд не е поискал по никакъв начин от него да представи подобен списък. От това следвало, че дружеството не било в състояние да изложи пред Първоинстанционния съд мотивите, поради които такъв списък не е представен.

55

В това отношение жалбоподателят счита, че без да бъде изрично приканен от Първоинстанционния съд да представи въпросния списък, първият не е имал причина да го прави. Освен това принадлежността към затворен кръг оператори, които са засегнати от приемането на спорното решение, следвала пряко от структурата на националната правна уредба и следователно не зависела от представянето на списък със засегнатите оператори.

56

Saint-Gobain Glass Deutschland поддържа също, че е било невъзможно да представи такъв списък, тъй като Umweltbundesamt (Федералната служба по околната среда) не би уважила искане в този смисъл по съображения, свързани със защитата на данните. В замяна на това Първоинстанционният съд можел да постанови процесуално-организационни действия и събиране на доказателства. Така, ако Първоинстанционният съд бе направил искане за това, Федерална република Германия щяла да представи такъв списък, който да докаже принадлежността на жалбоподателя към затворен кръг оператори.

57

Комисията счита, че с обжалваното определение Първоинстанционният съд не е допуснал никакво нарушение на процесуалното право.

58

В началото, обратно на това, което изглежда счита жалбоподателят, следва да се приеме за установено, че само от съображения за изчерпателност Първоинстанционният съд отбелязва липсата на предоставен списък със засегнатите от спорното решение оператори, с цел дружеството да докаже лично засягане от въпросното решение.

59

Всъщност в точка 61 от обжалваното определение Първоинстанционният съд счита на първо място, че жабоподателите не са лично засегнати от спорното решение и че нито един от представените доводи не поставя под съмнение подобна преценка.

60

По-специално, в отговор на някои доводи на Saint-Gobain Glass Deutschland, които се основават на твърдението за принадлежност към затворен кръг засегнати от спорното решение оператори, в точка 65 от обжалваното определение Първоинстанционният съд припомня, че възможността да се определи с по-голяма или по-малка точност колко или дори кои са правните субекти, по отношение на които се прилага оспорваната мярка от посоченото решение, не предполага по никакъв начин, че същите трябва да бъдат разглеждани като лично засегнати от тази мярка, ако е безспорно, че прилагането се осъществява по силата на обективно правно или фактическо положение, определено от въпросния акт.

61

В този контекст Първоинстанционният съд приема за установено, че Saint-Gobain Glass Deutschland не е представило нито сведения, нито доказателства относно състава на твърдения затворен кръг оператори. Следователно само по съображения за изчерпателност Първоинстанционният съд е посочил, че жалбоподателят не е включил в съдебната преписка списък с оператори, за разлика от останалите жалбоподатели.

62

Съгласно постоянната съдебна практика обаче, твърденията за нарушения, насочени срещу мотивите, изложени по съображения за изчерпателност в решение на Първоинстанционния съд, не биха могли да доведат до неговата отмяна и следователно са ирелевантни (Решение от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, C-189/02 P, C-202/02 P, C-205/02 P—C-208/02 P и C-213/02 P, Recueil, стр. I-5425, точка 148, както и Определение от 23 февруари 2006 г. по дело Piau/Комисия, C-171/05 P, Recueil, стр. I-37, точка 86).

63

При тези условия първото правно основание следва да се отхвърли като ирелевантно.

64

С това правно основание Saint-Gobain Glass Deutschland поддържа по същество, че Първоинстанционният съд е приложил неправилно понятието за лично засягане от общностен акт.

65

Според жалбоподателя кръгът засегнати оператори бил изцяло определен и/или определяем въз основа на германската правна уредба и във всички случаи не можел да бъде разширяван. При тези условия Първоинстанционният съд не можел да твърди, че забраната за запазване в сила на гаранцията за разпределение се прилага по силата на обективно правно или фактическо положение, определено от въпросния акт.

66

Според жалбоподателя операторите били точно определени в спорното решение, вследствие на което обективното позоваване на приложното поле на § 8 от ZuG 2007 би могло неизменно да бъде заместено от поименен списък на операторите, без да се променя обхватът на това решение.

67

Позовавайки се на Решение от 13 май 1971 г. по дело International Fruit Company и др./Комисия (41/70—44/70, Recueil, стр. 411, точка 21), жалбоподателят поддържа, че спорното решение можело да бъде счетено от Първоинстанционния съд като сбор от индивидуални решения, тъй като с това решение Комисията забранила запазването в сила на предвидената в § 8 от ZuG 2007 гаранция за разпределение по отношение на операторите, посочени в нея. In fine, решението на Комисията относно германския НПР II представлявало както решение с общ характер, така и сбор от индивидуални решения, тъй като забранявало прилагането на произтичащите от § 8 от ZuG 2007 гаранции за разпределение.

68

Комисията поддържа, че това правно основание трябва да се отхвърли като неоснователно. В това отношение счита, че Първоинстанционният съд е приложил правилно член 230, четвърта алинея ЕО.

69

Освен това спорното решение не можело да се квалифицира като сбор от индивидуални решения, доколкото Комисията не се е произнесла по индивидуалните молби и че при всички случаи тя изобщо не разполагала с достатъчно информация относно засегнатите от нотифицирания НПР инсталации, за да може да се произнесе по начина, който жалбоподателят се опитва да докаже.

70

Следва да се приеме за установено, както правилно е направил Първоинстанционният съд, че възможността да се определи с по-голяма или по-малка точност колко или дори кои са правните субекти, по отношение на които се прилага дадена мярка, не предполага по никакъв начин, че същите трябва да бъдат разглеждани като лично засегнати от тази мярка, ако е безспорно, както е в конкретния случай, че това прилагане се осъществява по силата на обективно правно или фактическо положение, определено от въпросния акт (вж. по-специално Решение на Съда по дело Antillean Rice Mills/Съвет, посочено по-горе, точка 52; както и Определение от 24 май 1993 г. по дело Arnaud и др./Съвет, C-131/92, Recueil, стр. I-2573, точка 13 и Определение от 21 юни 1993 г. по дело Chiquita Banana и др./Съвет, C-276/93, Recueil, стр. I-3345, точка 8).

71

Относно доводите на жалбоподателя, с които иска да докаже, че спорното решение има смесен характер, представлявайки едновременно акт с общо действие и сбор от индивидуални решения, от една страна се налага изводът, както е заключил Първоинстанционният съд в точка 59 от обжалваното определение, че спорното решение с адресат Федерална република Германия има общо действие, тъй като се прилага към обективно определени положения и поражда правни последици спрямо категории от лица, посочени общо и абстрактно.

72

От друга страна, обстоятелството, че от спорното решение следва забраната за запазване в сила на гаранцията за разпределение, за която биха могли да претендират определени оператори съгласно § 8 от ZuG 2007, не може да придаде на това решение характер на сбор от индивидуални решения.

73

В това отношение обстоятелството, че представеният на Комисията от държава-членка НПР трябва да съдържа списък с инсталациите, обхванати от схемата с квоти за търговия, както и указание за квотите, които тази държава смята да разпредели на посочените инсталации, обратно на твърденията на жалбоподателя в рамките на производството по обжалване, не позволява да се счита, че със спорното решение Комисията се е произнесла по индивидуалните молби, какъвто е случаят в постановеното решение по дело International Fruit Company и др./Комисия, посочено по-горе.

74

Подобен извод се потвърждава от обстоятелството, че предвиденият в точка 10 от приложение III към Директива 2003/87 списък се отнася до засегнатите инсталации, а не до поименен опис на операторите, на които са предоставени квотите.

75

Освен това в съответствие с член 11, параграфи 2 и 3 от тази директива не Комисията, а всяка държава-членка трябва да вземе решение за общото количество квоти, които ще разпредели за въпросния период, да положи началото на процес на отпускане на тези квоти на оператора на всяка инсталация, както и да вземе решение за разпределението на посочените квоти. Такова решение се основава на нейния НПР, изготвен съгласно член 9 и в съответствие с член 10 от посочената директива.

76

На последно място, както отбелязва Първоинстанционният съд в точка 67 от обжалваното определение, нито от целите на Директива 2003/87, тълкувани в светлината на пето съображение от нея, нито от пети критерий от приложение III към нея или от която и да е друга разпоредба от посочената директива следва предоставяне на гаранция на операторите на инсталации за прилагане на определен метод за разпределение, дори да получат определено количество квоти за емисии на парникови газове. Впрочем този извод се потвърждава от направените впоследствие от Федерална република Германия и приети от Комисията изменения на нейния НПР II.

77

При тези условия Първоинстанционният съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, и по-специално на член 230 ЕО, като е приел, че спорното решение има общо действие, поради което не засяга лично жалбоподателя.

78

При всички случаи следва да се отбележи, че предвид невъзможността да искат отмяна на спорното решение, жалбоподателите си запазват възможността да оспорват приетите в приложение на обжалваното решение национални мерки и в този контекст да се позоват на незаконосъобразността му пред националните съдилища, които взимат решение при спазване на член 234 ЕО (вж. в този смисъл Решение от 27 септември 1983 г. по дело Universität Hamburg, 216/82, Recueil, стр. 2771, точка 10 и Решение от 17 ноември 1998 г. по дело Kruidvat/Комисия, C-70/97 P, Recueil, стр. I-7183, точки 48 и 49).

79

Предвид гореизложеното, това правно основание трябва да се отхвърли като явно неоснователно и в следствие на това жалбата да се отхвърли изцяло.

80

По смисъла на член 69, параграф 2 от Процедурния правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 118 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на Saint-Gobain Glass Deutschland и последното е загубило делото, то трябва да бъде осъдено да заплати разноските.

По изложените съображения Съдът (шести състав) определи: