РЕШЕНИЕ НА СЪДА

9 декември 1997 година(*)

„Свободно движение на стоки — Селскостопански продукти — Пречки, произтичащи от действията на частноправни субекти — Задължения на държавите членки“

[…]

По дело C‑265/95

Комисия на Европейските общности, за която се явяват г‑н Hendrik van Lier, юридически съветник и г‑н Jean-Francis Pasquier, национален държавен служител, командирован в правната служба, в качеството на представители, със съдебен адрес в Люксембург, Centre Wagner, Kirchberg, г‑н Carlos Gómez de la Cruz, служител в правната служба,

ищец,

подпомагана от

Кралство Испания, за което се явяват г‑н Alberto José Navarro González, главен директор за общностна правна и институционална координация и г‑жа Rosario Silva de Lapuerta, abogado del Estado, от службата, отговаряща за делата пред общностните юрисдикции, в качеството на представители, със съдебен адрес в Люксембург, посолство на Испания, 4-6, boulevard E. Servais,

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, за което се явяват г‑н John E. Collins от Treasury Solicitor's Department, в качеството на представител, подпомаган от г‑н Stephen Richards и г‑н Mark Hoskins, barristers, със съдебен адрес в Люксембург, посолство на Обединеното кралство, 14, boulevard Roosevelt,

встъпили страни,

срещу

Френска република, за която се явяват г‑н Jean-François Dobelle, заместник директор на правната дирекция на Министерството на външните работи, г‑жа Catherine de Salins, помощник директор в същата дирекция, г‑жа Anne de Bourgoing, съветник в същата дирекция и г‑н Philippe Martinet, секретар по външните работи в същото министерство, в качеството на представители, със съдебен адрес в Люксембург, посолство на Франция, 8 B, boulevard Joseph II,

ответник,

с предмет установяване на обстоятелството, че като не е взела всички необходими и пропорционални мерки с цел действията на частноправни субекти да не възпрепятстват свободното движение на плодовете и зеленчуците, Френската република не е изпълнила задълженията си, произтичащи от общите организации на пазарите на селскостопански продукти и от член 30 от Договора за ЕО във връзка с член 5 от този договор,

СЪДЪТ,

състоящ се от: г‑н G. C. Rodríguez Iglesias, председател, г‑н C. Gulmann, г‑н H. Ragnemalm, г‑н M. Wathelet и г‑н R. Schintgen (докладчик), председатели на състави, г‑н G. F. Mancini, г‑н J. C. Moitinho de Almeida, г‑н P. J. G. Kapteyn, г‑н J. L. Murray, г‑н D. A. O. Edward, г‑н J.-P. Puissochet, г‑н G. Hirsch и г‑н P. Jann, съдии,

генерален адвокат: г‑н C. O. Lenz,

секретар: г‑н H. A. Rühl, главен администратор,

като взе предвид доклада за съдебното заседание,

след като изслуша устните състезания на страните в съдебното заседание от 10 юни 1997 г., по време на което Комисията е представлявана от г‑н Hendrik van Lier и г‑н Jean-Francis Pasquier, Кралство Испания — от г‑жа Rosario Silva de Lapuerta, а Френската република — от г‑н Jean-François Dobelle и г‑жа Kareen Rispal-Bellanger, помощник директор в правната дирекция на Министерството на външните работи, в качеството на представител,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 9 юли 1997 г.,

постанови настоящото

Решение

[…]

1        С искова молба, депозирана в секретариата на Съда на 4 август 1995 г., Комисията на Европейските общности подава иск на основание член 169 от Договора за ЕО, с който цели да се установи, че като не е взела всички необходими и пропорционални мерки с цел действията на частноправни субекти да не възпрепятстват свободното движение на плодовете и зеленчуците, Френската република не е изпълнила задълженията си, произтичащи от общите организации на пазарите на селскостопански продукти и от член 30 от Договора за ЕО във връзка с член 5 от този договор.

2        Комисията посочва, че повече от десет години насам редовно получава жалби, които я информират за пасивното поведение на френските власти по отношение на актове на насилие от страна на частноправни субекти и протестни движения на френски селскостопански производители срещу селскостопански продукти, произхождащи от други държави членки. Тези действия се състоят по-специално в спиране на камиони, превозващи такива продукти на френска територия, и унищожаване на товара им, в актове на насилие срещу шофьорите на камиони, в заплахи, отправяни срещу френските супермаркети, които предлагат селскостопански продукти, произхождащи от други държави членки, както и в повреждане на тези стоки, изложени в магазини във Франция.

3        Комисията е установила, че от 1993 г. насам някои движения на френски селскостопански производители, сред които организация, носеща името „Coordination Rurale“, са започнали системна кампания за контрол на предлагането на селскостопански продукти, произхождащи от други държави членки, която се характеризира по-специално със заплашване на търговците на едро и на дребно с цел да ги накара да се снабдяват изключително с френски продукти, с налагането на минимална продажна цена на съответните продукти, както и с организиране на контролни операции, целящи да се провери дали икономическите оператори се съобразяват с дадените им нареждания.

4        Така например от април до юли 1993 г. цел на тази кампания са ягодите от Испания. През август и септември същата година подобна съдба е отредена на доматите, произхождащи от Белгия.

5        През 1994 г. испанските ягоди в частност са обект на същия вид действия по отправяне на заплахи към търговски центрове и унищожаване на стоки и транспортни средства; два инцидента, свързани с прояви на насилие, са станали на едно и също място в рамките на две седмици, без присъстващите сили на реда да се намесят, за да окажат ефективна защита на камионите и товара им.

6        Комисията посочва и други случаи на вандализъм, които във Франция са пречели на свободното движение на селскостопански продукти от Италия и Дания.

7        След като Комисията неколкократно повдига въпроса пред френските власти, тя достига до извода, че като не е взела всички необходими и пропорционални мерки с цел престъпните действия на частноправни субекти да не възпрепятстват свободното движение на плодовете и зеленчуците, Френската република не е изпълнила задълженията си, произтичащи от общите организации на пазарите на селскостопански продукти и от член 30 от Договора за ЕО във връзка с член 5 от този договор. Ето защо на 19 юли 1994 г. Комисията отправя официално уведомително писмо до френското правителство съгласно член 169 от Договора с искане то да ѝ представи в срок от два месеца своите съображения относно неизпълнението на задължения, в което се упреква.

8        Френското правителство отговоря с писмо от 10 октомври 1994 г., че винаги решително е осъждало актовете на вандализъм от страна на френските селскостопански производители. То подчертава, че превантивните мерки за наблюдение, защита и събиране на информация са намалили значително инцидентите между 1993 г. и 1994 г. От друга страна, обстоятелството, че прокуратурата системно е провеждала разследвания, показва решителността на френските власти да преследват всякакви престъпни действия, целящи да попречат на вноса на селскостопански продукти от други държави членки. Операциите, провеждани внезапно от малки и много мобилни групи със специално предназначение, обаче извънредно много затрудняват намесата на силите на реда и обясняват защо предприетите съдебни производства често не дават резултат. Накрая, действията на „Coordination Rurale“, насочени към регулиране на пазара на селскостопански продукти чрез прибягване до заплахи и унищожение, е предмет на производство пред Съвета за конкуренцията.

9        Същевременно на 20 април 1995 г. в Югозападна Франция отново стават тежки инциденти, по време на които са унищожени селскостопански продукти, произхождащи от Испания.

10      Поради това на 5 май 1995 г. Комисията изпраща мотивирано становище в съответствие с член 169, първа алинея от Договора. В него тя отбелязва, че като не е взела всички необходими и пропорционални мерки с цел действията на частноправни субекти да не възпрепятстват свободното движение на плодовете и зеленчуците, Френската република не е изпълнила задълженията си, произтичащи от общите организации на пазарите на селскостопански продукти и от член 30 от Договора във връзка с член 5 от него и я приканва в приложение на член 169, втора алинея от Договора да вземе необходимите мерки, за да се съобрази с това становище в срок от един месец.

11      На 16 юни 1995 г. френското правителство подчертава, че е предприело всички мерки, с които разполага, за да гарантира свободното движение на стоки на своята територия и че приложените възпиращи средства са позволили да се ограничат значително актовете на насилие, извършени през 1995 г. В национален мащаб съответните министерства са предприели съвместни действия за борба срещу повтарящите се актове на вандализъм, състоящи се по-специално в засилено наблюдение и нареждания за решителни действия, дадени на префектите и на силите на реда. Освен това на местно равнище е създаден механизъм за подаване на тревога, състоящ се в строго наблюдение на чувствителните съоръжения, който е дал възможност за избягване на многобройни инциденти. Макар да не може да бъде премахнат всякакъв риск от унищожение, поради факта че става дума за конкретни непредвидими действия, извършителите на които е много трудно да се установят, през 1994 г. Tribunal Correctionnel de Nîmes (Наказателен съд в Ним) е осъдил 24 селскостопански производители за повреждане на чуждо имущество. От влизането в сила на 1 март 1994 г. на член 322-13 от новия Наказателен кодекс преследването на заплахите за посегателство над чуждо имущество е станало по-ефективно. Накрая, причинените вреди ще бъдат поети от държавата, като са дадени нареждания за ускоряване на възстановяването на вредите, понесени от съответните икономически оператори.

12      Според Комисията обаче френският министър на земеделието е заявил през 1995 г., че макар да не одобрява и да осъжда актовете на насилие от страна на селскостопанските производители, той не предвижда намеса на силите на реда, за да ги прекрати.

13      На 3 юни 1995 г. три камиона, които превозват плодове и зеленчуци, произхождащи от Испания, са станали обект на насилие в Южна Франция без силите на реда да се намесят. В началото на юли 1995 г. италиански и испански плодове отново са унищожени от френски селскостопански производители.

14      При това положение Комисията предявява настоящия иск.

15      С определения от 14 и 27 февруари 1996 г. Съдът допуска Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и Кралство Испания да встъпят в производството в подкрепа на исканията на Комисията.

16      В подкрепа на своя иск Комисията посочва, че член 30 от Договора и общите организации на пазарите на плодове и зеленчуци, които се основават на същия принцип за премахването на пречките пред търговията, забраняват количествените ограничения на вноса между държавите членки, както и всички мерки с подобно действие. Освен това съгласно член 5 от Договора държавите членки са длъжни да вземат всички подходящи мерки, за да осигурят изпълнението на задълженията, произтичащи от този договор.

17      Ето защо спирането на транспортни средства и повреждането на селскостопанска продукция, произхождаща от други държави членки, както и обстановката на несигурност в резултат на заплахите, отправяни от различни селскостопански организации срещу дистрибуторите на плодове и зеленчуци с такъв произход, установени в настоящия случай на френска територия, представляват пречка за търговията с тези продукти в рамките на Общността, която държавите членки са длъжни да отстранят, като приемат подходящи мерки, включително и срещу частноправни субекти, които застрашават свободното движение на стоки.

18      В настоящия случай фактът, че сериозните инциденти продължават години наред да пречат на вноса и на преминаването през Франция на плодове и зеленчуци от други държави членки, показва, че превантивните и репресивни мерки, изтъкнати от френското правителство в негова защита не са нито достатъчни, нито пропорционални, за да попречат на и да възпрат извършителите на разглежданите нарушения при тяхното извършване и повтаряне. Освен това с оглед на фактите, с които разполага Комисията, е видно, че френските власти трайно се въздържат от намеса за ефикасното предотвратяване и преследване на актовете на насилие от страна на селскостопанските производители във Франция.

19      Правителствата на Испания и на Обединеното кралство поддържат исканията на Комисията.

20      Френското правителство твърди от своя страна, че искът на Комисията е необоснован.

21      В този смисъл френското правителство посочва, че в условия, аналогични на тези, които се прилагат за подобни нарушения на националното право, то е приложило всички необходими и подходящи средства за предотвратяване и преследване на действията на частноправни субекти, които пречат на свободното движение на селскостопански продукти. Мерките за наблюдение, предприети през 1993 г., са позволили да се ограничат значително актовете на насилие, извършени през следващите години.

22      Същевременно, като се има предвид големият брой камиони, превозващи селскостопанска продукция на френска територия и разнообразните им дестинации, от една страна, както и непредвидимостта на проявите на селскостопански производители, действащи в малки групи със специално предназначение, от друга страна, рискът от унищожение не би могъл да се премахне. Последната причина обяснява също и големите затруднения при идентифицирането на извършителите и установяването на тяхното лично участие в актовете на насилие с цел системното им преследване. От 1994 г. насам още шест лица са били осъдени или привлечени като обвиняеми. От друга страна, трябва да се признае правото на преценка на полицейските органи, за да решат дали има основание да се намесят с цел да защитят обществения ред. Във всеки случай държавата ще обезщети жертвите на нарушенията въз основа на безвиновна отговорност на публичните власти. Така за 1993 г., 1994 г. и 1995 г. като обезщетение за вреди е изплатена сума, надхвърляща 17 милиона френски франка.

23      Правителството ответник добавя, че недоволството на френските селскостопански производители се дължи на чувствителното увеличаване на износа на испански продукти след присъединяването на Кралство Испания, което е довело до значителен спад на цените, засилен от конкурентното обезценяване на песетата, както и от дъмпинговите цени, определяни от испанските производители. Френският пазар на плодове и зеленчуци е сериозно засегнат от това, че през преходния период, предвиден при това присъединяване, не е бил създаден никакъв механизъм за контрол на износните цени, определяни от испанските производители. Освен това френското правителство подчертава, че в настоящия случай е показало конструктивно поведение, далеч от всякакъв протекционистичен подход, като е поело инициативата да направи постъпки пред Съвета с оглед разрешаването на трудностите на пазара на плодове и зеленчуци и като е съгласувало мерките с испанските власти.

24      При преценката на основателността на иска на Комисията следва най-напред да се напомни, че свободното движение на стоки представлява един от основните принципи на Договора.

25      В това отношение член 3, буква в) от Договора за ЕО постановява, че с оглед на целите, посочени в член 2, дейността на Общността включва вътрешен пазар, характеризиращ се по-специално с отмяната на пречките за свободно движение на стоки между държавите членки.

26      По силата на член 7 А, втора алинея от Договора за ЕО вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в което свободното движение на стоки е осигурено в съответствие с разпоредбите на Договора.

27      Този основен принцип е развит в член 30 и сл. от Договора.

28      По-специално член 30 предвижда, че количествените ограничения върху вноса и всички мерки, имащи равностоен ефект, се забраняват между държавите членки.

29      С оглед на своя контекст тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че има за цел премахването на всички преки и косвени, действителни и потенциални пречки пред търговските потоци вътре в Общността.

30      Следователно като абсолютно необходимо средство за осъществяването на пазар без вътрешни граници член 30 забранява не само мерките, които са предприети от съответните държави и сами по себе си създават ограничения пред търговията между държавите членки, но може също да се приложи и когато държава членка не е взела мерките, необходими за отстраняване на пречките пред свободното движение на стоки, дължащи се на причини, които не са свързани с съответната държава.

31      Всъщност фактът, че дадена държава членка се въздържа от действия или евентуално не предприема достатъчни мерки за премахване на пречките пред свободното движение на стоки, създадени по-специално от действия на частноправни субекти на територията ѝ по отношение на продукти от други държави членки, може да възпрепятства търговията в рамките на Общността в същата степен както едно позитивно действие.

32      Следователно член 30 налага на държавите членки задължението не само самите те да не предприемат действия или поведение, които могат да представляват пречка пред търговията, но и във връзка с член 5 от Договора ги задължава да вземат всички необходими и подходящи мерки, за да осигурят спазването на тази основна свобода на тяхната територия.

33      В последната хипотеза държавите членки, които запазват изключителната си компетентност за поддържане на обществения ред и за защита на вътрешната сигурност, наистина имат право на преценка, за да определят кои са най-подходящите мерки за премахване на пречките пред вноса на продукти в конкретна ситуация.

34      Следователно общностните институции не могат да действат вместо държавите членки и да им налагат мерки, които последните да приемат и прилагат ефективно, за да гарантират свободното движение на стоки на своя територия.

35      Съдът обаче е този, който в случаите, с които е сезиран, трябва да провери дали съответната държава членка е взела подходящи мерки за осигуряване на свободното движение на стоки, като вземе предвид гореспоменатото право на преценка.

36      Следва да се добави, че горепосочените съображения се прилагат и по отношение на регламентите на Съвета относно общата организация на пазарите за различните селскостопански продукти в съответствие с разпоредбите на членове 38—46 във връзка с разпоредбите на член 7, параграф 7 от Договора за ЕО (вж. Решение от 14 юли 1976 г. по дело Kramer и др., 3/76, 4/76 и 6/76, Recueil, стр. 1279, точки 53 и 54 и Решение от 25 май 1993 г. по дело Комисия/Италия, С‑228/91, Recueil, стр. І‑2701, точка 11, свързани с регламенти относно общата организация на пазарите в сектора на рибните продукти).

37      Що се отнася по-специално до настоящото дело, следва да се посочи, че фактите, на които е основан подаденият от Комисията иск срещу Френската република за установяване на неизпълнение на задължения, не се оспорват.

38      Актовете на насилие, извършени на френска територия по отношение на селскостопански продукти от други държави членки, състоящи се по-специално в спиране на камиони, превозващи такива продукти, унищожаване на товара им и насилие над шофьорите, както и в заплахи, отправяни към търговците на едро и дребно и повреждане на стоки, изложени в магазините, безспорно създават пречки за търговията с тези продукти в рамките на Общността.

39      При това положение следва да се провери дали в настоящия случай френското правителство е изпълнило задълженията си по член 30 от Договора във връзка с член 5, като е предприело достатъчни и пропорционални мерки, за да се справи с действията на частноправни субекти, които създават пречки пред свободното движение на селскостопански продукти.

40      В това отношение трябва да се подчертае, че според писменото становище на Комисията инцидентите, предмет на настоящото производство, възникват редовно повече от десет години насам.

41      Още на 8 май 1985 г. Комисията изпраща първото си официално уведомително писмо до Френската република, с което ѝ отправя покана да вземе необходимите превантивни и репресивни мерки, за да се прекратят подобни действия.

42      От друга страна, в настоящия случай Комисията е напомняла многократно на френското правителство, че общностното право налага задължението да се следи за действителното спазване на принципа за свободното движение на стоки, като се премахнат всякакви ограничения на свободата на търговията със селскостопански продукти, произхождащи от други държави членки.

43      Следователно в настоящия случай френските власти са разполагали с достатъчно дълъг срок за приемане на мерките, които са абсолютно необходими, за да изпълнят задълженията си съгласно общностното право.

44      На следващо място, въпреки обясненията, дадени от правителството ответник, че са били взети всички мерки, за да се избегне продължаването на актовете на насилие и за да се накажат виновните лица, фактите сочат, че в продължение на години е имало тежки инциденти, които сериозно са засегнали търговията със селскостопански продукти на територията на Франция.

45      В това отношение от представеното от Комисията изложение на фактите, което не е оспорено от френското правителство, следва, че става дума предимно за някои периоди на годината, както и за особено рискови места, където многократно са ставали инциденти в рамките на една и съща година.

46      От 1993 г. насам актовете на насилие и вандализъм не са насочени само срещу превозните средства, натоварени със селскостопански продукти, но се разпростират и върху сектора на търговията на едро и дребно с тези продукти.

47      Освен това нови тежки инциденти от същия вид са се повторили през 1996 г. и 1997 г.

48      Следва да се отбележи и че не се оспорва фактът, че при такива инциденти френските сили на реда или не са присъствали на съответните места, въпреки че в някои случаи компетентните власти са били предупредени за непосредствено предстоящи демонстрации на селскостопански производители, или не са се намесили, дори в случаите, когато са превишавали многократно броя на размирниците. Още повече че невинаги е ставало дума за бързи действия на демонстранти, които да нападат внезапно и веднага след това да бягат, тъй като в някои случаи размириците са продължавали по няколко часа.

49      Освен това е безспорно, че някои актове на вандализъм са били заснети от телевизионните камери, че демонстрантите често са действали с открити лица и че групите селскостопански производители в основата на демонстрациите, свързани с прояви на насилие, са известни на службите на реда.

50      Въпреки това е безспорно, че само малък брой лица, участвали в тези тежки нарушения на обществения ред, са били идентифицирани и преследвани.

51      Така във връзка с многобройните актове на вандализъм, извършени в периода април—август 1993 г., френските власти са били в състояние да посочат един-единствен случай на наказателно преследване.

52      Предвид всичко изложено по-горе, без да пренебрегва затрудненията на компетентните власти да се справят със ситуации от типа на разглежданите в настоящия случай, Съдът може само да установи, че предвид честотата и сериозността на посочените от Комисията инциденти мерките, приети от френското правителство в настоящия случай, очевидно не са били достатъчни, за да гарантират на негова територия свободата на търговията със селскостопански продукти в рамките на Общността, като ефективно попречат на и възпрат извършителите на разглежданите нарушения при тяхното извършване и повтаряне.

53      Този извод се налага с още по-голяма сила предвид това, че посочените от Комисията поражения и заплахи не само засягат вноса или преминаването през Франция на продуктите, пряко засегнати от актовете на насилие, но и са от такова естество, че могат да създадат обстановка на несигурност, която да има възпиращ ефект върху търговските потоци в тяхната съвкупност.

54      Горепосоченият извод по никакъв начин не се поставя под съмнение от довода на френското правителство, според който положението на френските селскостопански производители е толкова тежко, че съществуват основателни опасения, че по-решителни действия от страна на компетентните власти рискуват да предизвикат бурните реакции на засегнатите оператори, което да доведе до още по-тежки нарушения на обществения ред и дори до социални сътресения.

55      Всъщност опасенията от възникване на вътрешни затруднения не могат да обосноват положение, при което държава членка не прилага правилно общностното право (вж. в това отношение Решение от 7 декември 1995 г. по дело Комисия/Франция С‑52/95, Recueil, стр. І‑4443, точка 38).

56      Съответната държава членка трябва да предприеме всички подходящи мерки, които да гарантират действието и ефикасността на общностното право, за да се осигури неговото правилно прилагане в интерес на всички икономически оператори, освен ако не докаже, че действие от нейна страна би имало последици за обществения ред, с които тя не би могла да се справи с наличните ѝ средства.

57      В настоящия случай обаче правителството ответник не е представило конкретни доказателства за наличието на опасност за обществения ред, с която да не може да се справи.

58      Следва да се добави, че макар по този начин да не е невъзможно евентуално обосноваване на ненамесата на силите на реда с опасността от тежко нарушение на обществения ред, то във всеки случай този довод би могъл да бъде изтъкнат само по отношение на конкретен случай, а не, както е в настоящото дело, общо за всички посочени от Комисията инциденти.

59      Що се отнася до обстоятелството, че Френската република поема претърпените от жертвите вреди, следва да се подчертае, че правителството ответник не може да се позове на този довод, за да се освободи от задълженията си по общностното право.

60      Всъщност, макар дадено обезщетение да е в състояние да компенсира поне частично претърпените от съответните икономически субекти вреди, то обаче не може да изключи наличието на неизпълнение на задължения от държавата членка.

61      Що се отнася до доводите, свързани с извънредно тежката социално-икономическа обстановка, в която се намира френският пазар на плодове и зеленчуци след присъединяването на Кралство Испания, те също не могат да бъдат приети.

62      В това отношение според постоянната съдебна практика мотивите от икономическо естество в никакъв случай не могат да служат за обосноваване на пречки, забранени от член 30 от Договора (вж. по-специално Решение от 11 юни 1985 г. по дело Комисия/Ирландия, 288/83, Recueil, стр. 1761, точка 28).

63      Доколкото в подкрепа на своите доводи правителството ответник намеква, че дестабилизирането на френския пазар на плодове и зеленчуци е предизвикано от нелоялни практики, дори от нарушения на общностното право от страна на испанските производители, следва да се напомни, че една държава членка не може едностранно да предприема мерки за защита или да следва поведение, предназначени да предотвратят евентуалното нарушение на правните норми на общностното право от страна на друга държава членка (вж. в това отношение Решение от 23 май 1996 г. по дело Hedley Lomas, С‑5/94, Recueil, стр. І‑2553, точка 20).

64      Това важи в още по-голяма степен в областта на общата селскостопанска политика, където само Общността може евентуално да предприема мерките, които се налагат за справяне с изпитваните от някои оператори затруднения по-специално след присъединяването на нови държави.

65      С оглед на всички горепосочени съображения следва да се направи извод, че в настоящия случай френското правителство очевидно и трайно се е въздържало да вземе достатъчни и подходящи мерки за прекратяване на актовете на вандализъм, които засягат свободното движение на негова територия на някои селскостопански продукти, произхождащи от други държави членки, и да попречи на повторното извършване на тези действия.

66      Ето защо следва да се приеме за установено, че като не е взела всички необходими и пропорционални мерки с цел действията на частноправни субекти да не възпрепятстват свободното движение на плодовете и зеленчуците, Френската република не е изпълнила задълженията си, произтичащи от член 30 от Договора във връзка с член 5 от него и от общите организации на пазарите на селскостопански продукти.

 По съдебните разноски

67      По силата на член 69, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Френската република е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати разноските. Съгласно член 69, параграф 4 от същия правилник държавите членки и институциите, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения

СЪДЪТ

реши:

1)      Като не е взела всички необходими и пропорционални мерки с цел действията на частноправни субекти да не възпрепятстват свободното движение на плодовете и зеленчуците, Френската република не е изпълнила задълженията си, произтичащи от член 30 от Договора за ЕО във връзка с член 5 от него и от общите организации на пазарите на селскостопански продукти.

2)      Осъжда Френската република да заплати съдебните разноски.

3)      Кралство Испания и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия поемат направените от тях съдебни разноски.

Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 9 декември 1997 година.

* Език на производството: френски.