|
СТАНОВИЩЕ
|
|
Европейски икономически и социален комитет
|
|
Укрепване на възможностите за колективно договаряне в целия Европейски съюз
|
|
________________
|
|
Укрепване на възможностите за колективно договаряне в целия Европейски съюз
(становище по собствена инициатива)
|
|
|
|
SOC/767
|
|
|
|
Докладчик: Philip von Brockdorff
|
|
|
|
Решение на Пленарната асамблея
|
25.1.2023 г.
|
|
Правно основание
|
член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
|
|
|
Становище по собствена инициатива
|
|
Компетентна секция
|
„Заетост, социални въпроси и гражданство“
|
|
Приемане от секцията
|
21.6.2023 г.
|
|
Приемане на пленарна сесия
|
12.7.2023 г.
|
|
Пленарна сесия №
|
580
|
|
Резултат от гласуването
(„за“/„против“/„въздържал се“)
|
152/4/9
|
1.Заключения и препоръки
1.1ЕИСК отбелязва, че колективното договаряне е основен инструмент в колективните трудови правоотношения (разбира се, при условие че работодателите и синдикатите са склонни да преговарят), и се позовава на неотдавнашно проучване, в което се посочва, че членството в синдикални организации над определено равнище допринася за намаляване на неравенствата в доходите в рамките на държавите, като по този начин се смекчават дълбоко установените различия между различните слоеве на обществото.
1.2ЕИСК подчертава значението на заключенията на доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), в който се посочва, че координирането на заплатите играе ключова роля за подпомагането на социалните партньори при отчитането на макроикономическите въздействия на споразуменията за заплатите върху конкурентоспособността. ЕИСК отбелязва и, че в същия доклад на ОИСР се подчертава ролята на динамичното и силно колективно договаряне за насърчаване на производителността, конкурентоспособността и икономическия растеж.
1.3ЕИСК счита, че синдикатите, заедно с организациите на работодателите, продължават да изпълняват важна роля в определянето на икономическата и социалната политика и политиката в областта на заетостта. Продължава обаче да намалява броят на работниците, обхванати от споразумения както на корпоративно, така и на секторно равнище, поради което възможностите за договаряне на синдикатите отслабват.
1.4Следователно е необходимо да се намерят начини за повишаване на значимостта на синдикатите, работодателите и правителствата на един динамичен пазар на труда и да се идентифицират възможностите за гарантиране на жизнеспособността на здравите и надеждни структури за социален диалог, в т.ч. възможността за колективно договаряне, като се зачита автономността на социалните партньори и националните системи на колективни трудови правоотношения.
1.5ЕИСК счита, че социалните партньори са тези, които трябва да определят подходящите структури за колективно договаряне и, когато е целесъобразно, за тристранен и двустранен социален диалог. ЕИСК отбелязва също, че правителствата имат ключова роля в признаването на значението на колективното договаряне, като осигуряват подходящите условия, за да улесняват неговото провеждане, да го защитават от дискриминационни практики и да предотвратяват опити за ограничаване на възможностите на работниците да упражняват законното си право на участие в синдикални организации.
1.6ЕИСК отбелязва, че Европейският стълб на социалните права (ЕССП) насърчава социалните партньори да договарят колективни споразумения по важни за тях въпроси, като същевременно зачита тяхната автономност и правото на колективни действия.
1.7Освен това ЕИСК отбелязва, че нови форми на труд, като например основаната на платформи икономика, създават нови предизвикателства за колективните трудови правоотношения. Тази нова реалност отслаби „традиционната“ роля на синдикатите като институции, представляващи организирания труд, както и ролята на организациите на работодатели като ключови заинтересовани страни на пазара на труда.
1.8ЕИСК отбелязва, че иновациите на работното място са от ключово значение за успеха на всеки бизнес, и затова препоръчва, в рамките на процеса на колективно договаряне, иновационните процеси на работното място да бъдат разглеждани като част от колективното договаряне и социалния диалог като цяло.
1.9 ЕИСК е на мнение, че в условията на силна конкуренция в световен мащаб и повишени разходи за енергия може да се наложи да се намери баланс по отношение на фактори от взаимен интерес, като например по-високите разходи за живот на работниците, като същевременно се признава, че социалният диалог, включително колективното договаряне, може да бъде от полза за повишаване на производителността на работното място.
1.10ЕИСК счита също, че колективното договаряне и социалният диалог могат да подкрепят промишлената стратегия при променящите се икономически условия в съответствие с националните колективни трудови правоотношения. Въпреки че може да се наложи известна степен на гъвкавост, тя следва да бъде договорена между социалните партньори, без да се накърняват колективните права или условията на труд.
1.11ЕИСК отбелязва, че най-широко и най-стабилно покритие на колективното договаряне в Европа има в държавите, в които системите за договаряне се характеризират с многостранни преговори с работодатели, като преговорите се провеждат предимно на секторно или, в някои случаи като в Белгия, дори на междусекторно равнище.
1.12Накрая ЕИСК призовава правителствата, когато това е подходящо, да използват обществените поръчки като допълнителни средства за насърчаване и признаване на колективното договаряне.
2.Общи бележки
2.1Колективното договаряне е ключов процес в колективните трудови правоотношения, който установява справедливи заплати и условия на труд в различните икономически сектори. То включва работодателите, от една страна, и синдикатите, от друга. Въпреки че колективното договаряне е в сила от много години, членството в синдикални организации постоянно намалява през годините. Проучванията показват, че при намаляващо членство в синдикални организации възможностите на синдикатите за договаряне отслабват, което оказва въздействие върху придобитите права на работниците и колективното договаряне. Също така е важно предприятията да участват в съответните сдружения на работодателите, за да се укрепи процесът на колективно договаряне, като проучванията показват, че тези организации играят ключова роля за насърчаване на спазването на правните и трудовите стандарти и стандартите за здравословни и безопасни условия на труд, особено в рамките на неформалната икономика.
2.2Друго проучване хвърля светлина върху значимостта на синдикатите за постигането на баланс на силите, който благоприятства социалната справедливост и икономическия просперитет. Емпиричните резултати сочат, че неравенството по отношение на доходите, както и степента на участие в синдикални организации, следват обърната U-образна крива. В началото неравенството по отношение на доходите се покачва, докато все по-голям брой заети лица се включват в синдикални организации, достига връхната точка на обърнатата U-образна крива, когато степента на участие в синдикални организации е в диапазона между 35 и 39 процента, след което следва спад в неравенството на доходите, докато членството в синдикални организации продължава да расте. Следователно според това проучване, когато членската маса нараства над определено ниво, това допринася за намаляване на неравенството в доходите в рамките на държавите.
2.3Като се има предвид, че иновациите в сферата на предприемачеството, конкурентоспособността и производителността са признати за основни двигатели на икономическия растеж в една силно конкурентна глобална среда, и трите сфери разчитат в значителна степен на приноса на труда и добавената стойност, която работниците осигуряват за постигането на иновации, конкурентоспособност и производителност. В основата на това са активната ангажираност и приносът на социалните партньори.
2.4Както ЕИСК посочва в предходно свое становище, създаването на трайна стойност посредством отстояването на дългосрочни интереси си остава задължение на изпълнителните директори и следователно следва да се насърчава подобряването на отчетността на изпълнителните директори по отношение на устойчивостта на стопанската дейност. И действително това е признато изрично от Европейската консултативна група за финансова отчетност (EFRAG) като част от предложените от нея изисквания за екологично, социално и управленско отчитане съгласно Директивата за отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (ДОПУ), като от отговарящите на условията дружества се изисква да оповестяват степента на покритието на колективното договаряне и социалния диалог сред работната им сила, тъй като наличието на оправомощена, ангажирана и ценена работна сила се счита за един от ключовите принципи на дългосрочната устойчивост на стопанската дейност.
2.5Икономическата издръжливост и устойчивост косвено допринасят за социалното сближаване, тъй като издръжливост и устойчивост могат да се постигнат единствено чрез издигане в приоритет на добавената стойност, която трудът осигурява за икономиката. Този приоритет е застъпен в икономики, в които колективното договаряне и социалният диалог като цяло са добре развити и създават баланс на икономическите сили, който насърчава иновациите в предприемачеството, конкурентоспособността и производителността на базата на технологиите и работната сила.
2.6Въпреки намаляващото участие в синдикални организации в ЕС, ЕИСК счита, че те продължават да изпълняват важна роля, макар че в някои държави членки тяхната роля в определянето на икономическата и социалната политика и политиката в областта на заетостта отслабва. Броят на работниците, обхванати от колективни трудови договори, обаче намалява. Представителността на организациите на работодателите също е повод за загриженост в някои държави членки. Поради това е важно социалните партньори, подкрепяни от благоприятна рамка, да намерят начини да гарантират, че колективното договаряне и социалният диалог могат да изпълняват предназначението си на подходящи и значими инструменти в съответствие с националните обстоятелства и практики. ЕИСК отбелязва, че колективното договаряне е основно право, залегнало в Устава на МОТ. Колективното договаряне е също средство, чрез което работодателите, техните организации и синдикатите могат да установяват справедливи заплати и условия на труд, като същевременно отчитат националните икономически и социални интереси. Във връзка с това ЕИСК се позовава на Конвенция № 87 на МОТ за синдикалната свобода и закрила на правото на синдикално организиране, което е и основно право на работниците и на работодателите, както и самото право на несдружаване. Стабилните трудови отношения предполагат също, че работодателите и синдикатите са склонни да преговарят. Фактите обаче показаха, че това невинаги е така.
2.7Ето защо целта на настоящото становище е да се разгледат причините за този спад, неговите последици и начините за възпирането му, да се подчертае ролята на синдикатите, работодателите и правителствата на един динамичен пазар на труда и да се идентифицират възможностите за гарантиране на жизнеспособността на здрави и надеждни структури за колективно договаряне, като се зачитат автономността на социалните партньори и националните системи на колективни трудови правоотношения.
3.Конкретни бележки
3.1Както е отбелязано в SOC/764 „Укрепване на социалния диалог“, степента на ангажираност и ефективност на социалния диалог (и косвено на колективното договаряне) варира в отделните държави. ЕИСК обаче е на мнение, че националните социални партньори са тези, които трябва да се споразумеят за най-подходящия за контекста в съответната държава модел за колективно договаряне.
3.2ЕИСК отбелязва, че правителствата изпълняват ключова роля в признаването на значението на колективното договаряне, като осигуряват подходящите условия, за да улесняват неговото провеждане, да го защитават от дискриминационни практики и да предотвратяват опити за ограничаване на възможностите на работниците да упражняват законното си право на участие в синдикати. Тази тристранна рамка следва да отразява основните точки, произтичащи от препоръката на Комисията относно укрепването на социалния диалог, с акцент върху гарантирането на социална справедливост, като се насърчават просперитетът и устойчивостта на Европа.
3.3ЕИСК отбелязва, че Европейският стълб на социалните права (ЕССП) насърчава социалните партньори да договарят колективни споразумения, като същевременно зачита тяхната автономност и правото на колективни действия. Освен това ЕИСК призовава да се провеждат консултации със социалните партньори относно изготвянето и прилагането на икономическата и социалната политика и политиката в областта на заетостта. Изразява съжаление обаче, че консултациите не се провеждат с еднаква убеденост и ангажираност навсякъде в ЕС. ЕИСК отбелязва също, че в съответствие с ЕССП и когато е целесъобразно, сключените между социалните партньори споразумения се изпълняват на равнището на ЕС и това на неговите държави членки. Този принцип предполага, че е осигурено минимално равнище на защита.
3.4Светът на труда продължава да се променя, като новите работни практики определят професионалния живот на милиони европейци. Новите форми на труд като част от основаната на платформи икономика поставят огромни предизвикателства пред трудовите отношения. ЕИСК счита, че тази нова реалност оказа въздействие както върху синдикатите, така и върху организациите на работодателите, и че и двете страни трябва да се адаптират бързо към тази реалност, като същевременно защитават основните права на работниците, в духа на предложената от Комисията директива относно работниците през платформи.
3.5Колективното договаряне е от решаващо значение за самото съществуване и значение на синдикатите и за гарантирането на баланс на силите между работодателите и работниците. ЕИСК счита, че колективното договаряне и социалният диалог като цяло следва да подкрепят и иновациите на работното място с цел повишаване на производителността и справяне с потенциалните промени в работните практики, които оказват въздействие върху благосъстоянието и професионалния живот на работниците. ЕИСК признава, че това представлява допълнително предизвикателство за синдикатите. Без съмнение обаче работодателите следва и занапред да останат отговорни за решенията, вземани на равнището на предприятието. Комитетът препоръчва, при зачитане на националните системи на колективни трудови правоотношения, да бъде призната ролята на синдикатите в процесите на иновациите на работното място като част от важната роля на социалния диалог и колективното договаряне.
3.6Важно е да се подчертаят заключенията в доклада на ОИСР, в който отново се изтъква, че колективното договаряне е съществено трудово право, което може също да подобри резултатите на работното място. В същия доклад е направено тревожното заключение, че това право е изложено на натиск поради общото отслабване на трудовите правоотношения и възникването на нови и често несигурни форми на заетост. В доклада се потвърждава, че колективното договаряне в ЕС е подложено на натиск и че политическата необходимост от действия е голяма. Докладът съдържа всички необходими данни за укрепване на колективното договаряне, така че то да стане по-гъвкаво и по-добре подготвено за променящата се сфера на труда. В този контекст ЕИСК счита, че е необходимо да се постигне баланс, при който се вземат предвид взаимните интереси като например по-високите разходи за живот на работниците и засилената световна конкуренция, като се признава, че колективното договаряне и социалният диалог могат да повишат производителността посредством иновации на работното място и чрез насърчаване на развитието на уменията. Освен това колективното трудово договаряне и социалният диалог биха могли да подкрепят промишлената стратегия в променящите се икономически условия на базата на националните колективни трудови правоотношения. Въпреки че гъвкавостта, както е договорена от социалните партньори, следва да служи като средство за адаптиране към променящите се обстоятелства и за балансиране на нуждите на предприятията и работниците, това не следва да застрашава колективните права или да е за сметка на условията на труд. Освен това, добре регулирана от законодателството или колективното договаряне, гъвкавостта на труда предполага ползи както за работниците, така и за работодателите.
3.7Що се отнася до споразуменията на равнище предприятие и секторните споразумения в процеса на колективно договаряне, няма формула, която да определя дали една форма е по-приложима от друга. И все пак, за да се увеличи покритието на колективното договаряне, както е посочено в Директивата относно адекватните минимални работни заплати, е наложително социалните партньори в отделните държави членки да извършват анализ на силните и слабите страни и на двете форми на споразумяване и да определят дали секторните или колективните споразумения, или комбинацията от двете представлява най-добрият подход за увеличаване на покритието на колективното договаряне. Проучванията сочат например, че най-голямото и най-стабилното покритие на колективното договаряне в Европа има в държавите, в които системите за договаряне се характеризират с многостранни преговори с работодатели, като преговорите се провеждат предимно на секторно или, в някои случаи като в Белгия, дори на междусекторно равнище. Усилията за увеличаване на покритието трябва, разбери се, да се полагат, като се отчитат преобладаващите във всяка държава обстоятелства.
3.8ЕИСК признава, че увеличаването на броя на членовете в синдикалните организации и в работодателските организации ще продължи да бъде огромно предизвикателство и, тъй като социалният диалог и колективното договаряне са и следва да бъдат доброволни, препоръчва социалните партньори в отделните държави членки да подходят към това предизвикателство, като проучат подходящи методи за гарантиране на жизнеспособно членство в техните организации.
3.9ЕИСК отбелязва, че съществува голямо многообразие от национални системи на колективни трудови правоотношения, което отразява различните икономически и политически ситуации на държавите членки. Според документ на Комисията колективното договаряне се характеризира с преминаване към децентрализирано договаряне на корпоративно равнище. Данните сочат, че покритието на колективното договаряне е по-голямо, когато договарянето е централизирано; когато е по-висока степента на организираност на работодателите и когато се практикува разширяване на споразуменията, така че те да обхващат и страни, които не са ги подписали.
3.10ЕИСК подчертава също важната констатация в доклада на ОИСР, че координирането на заплатите играе ключова роля в това да подпомага социалните партньори да отчитат положението, свързано със стопанските цикли, и макроикономическите ефекти на споразуменията за заплатите върху конкурентоспособността. Освен това ЕИСК счита, че процесът на договаряне ще зависи от обстоятелствата, преобладаващи на равнището на предприятията, малки или големи.
3.11ЕИСК настоятелно призовава социалните партньори да засилят значението на системите за колективно договаряне, като направят оценка за това как колективното договаряне на всички равнища би могло да осигурява по балансиран начин добавена стойност за работниците и работодателите във всички сектори на икономиката и обществото. Във връзка с това е уместно да се отбележи последният доклад на ОИСР Employment Outlook („Перспективи за заетостта“), в който е подчертана ролята на динамичното и надеждно колективно договаряне за насърчаване на производителността, конкурентоспособността и икономическия растеж.
3.12ЕИСК отбелязва важната роля, която правителствата играят или биха могли да играят в диалога с работодателите и синдикатите за по-тясно сътрудничество и в подкрепа на макроикономическите политики. Самите правителства, естествено, са големи работодатели и често водят преговори със синдикатите, представляващи работниците, което в някои държави членки може да определи модела за цялата икономика. Освен това те изпълняват ключова роля за осигуряване на правилните условия за социален мир, стабилност на цените, по-висока производителност и недискриминационни модели на заетост. За да се постигнат тези цели и като се зачита антономността на социалните партньори, ЕИСК призовава за укрепване на колективното договаряне с цел постигане на по-добри резултати за предприятията и работниците. Като една от мерките Комитетът препоръчва, когато това е подходящо, правителствата да използват обществените поръчки като допълнителни средства за насърчаване и подкрепа на колективното договаряне, както се посочва в две предходни становища на ЕИСК.
3.13Както беше посочено по-горе, може да се наложи договорена гъвкавост при колективното договаряне. ЕИСК обаче е на мнение, че всички договорени изменения на колективните трудови договори трябва да балансират интересите на двете страни, както и техните настоящи ползи. Въпреки че споразуменията на национално и секторно равнище следва да бъдат насърчавани, ЕИСК отбелязва, че що се отнася до преговорите на равнище предприятия, гъвкавостта на труда, подходящо регулирана от законодателството или колективното договаряне, може да бъде от полза както за работодателите, така и за работниците. Тези преговори следва да се основават на взаимно доверие и ефективни структури за преговори, като същевременно се гарантира, че не се допуска влошаване на условията на труд. При все това, и когато е възможно, е необходимо да се намери средно положение, при което децентрализираните системи са по-организирани и дават възможност в секторните споразумения да се определят широки рамкови условия, като подробните разпоредби остават за преговорите на равнището на предприятията. Действително проучванията сочат, че хибридните системи на колективно договаряне, които предполагат координирани секторни системи и системи на много равнища, водят до по-добри резултати както за работниците, така и за предприятията.
Брюксел, 12 юли 2023 г.
Oliver Röpke
Председател на Европейския икономически и социален комитет
________________