INT/959
Доклад относно политиката в областта на конкуренцията за 2020 г.
СТАНОВИЩЕ
Секция „Единен пазар, производство и потребление“
Доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите
Доклад относно политиката в областта на конкуренцията за 2020 г.
[COM(2021) 373 final]
Докладчик: Giuseppe Guerini
|
Консултация
|
Европейска комисия, 28.10.2021 г.
|
|
Правно основание
|
член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
|
|
|
|
|
Компетентна секция
|
„Единен пазар, производство и потребление“
|
|
Приемане от секцията
|
18.11.2021 г.
|
|
Приемане на пленарна сесия
|
ДД.ММ.ГГГГ
|
|
Пленарна сесия №
|
…
|
|
Резултат от гласуването
(„за“/„против“/„въздържал се“)
|
…/…/…
|
1.Заключения и препоръки
1.1ЕИСК подчертава значението на адаптирането и преструктурирането на политиката на ЕС в областта на конкуренцията в съответствие с бързите социални и икономически промени, на които сме свидетели. Наложително е регулаторната рамка и приоритетите в областта на правоприлагането да се адаптират постоянно, за да бъдат актуални.
1.2ЕИСК оценява факта, че благодарение на гъвкавостта, предоставена от Комисията в областта на държавната помощ, европейската икономика успя да се справи с кризата, предизвикана от COVID-19, разчитайки на значителна публична подкрепа на държавно равнище.
1.3ЕИСК счита, че Комисията е успяла да намери подходящ компромис между безпрецедентната неотложна необходимост от гъвкави правила за държавната помощ и същевременната потребност да се гарантира минимална регулаторна основа и цялостен надзор от страна на Комисията с цел намаляване на прекомерните неравенства във вътрешния пазар, които се дължат на различния капацитет на държавите членки да предприемат действия за финансова подкрепа на националните си икономики.
1.4По отношение на взаимодействието между антитръстовите правила (член 101 от ДФЕС) и пандемичната криза ЕИСК приветства факта, че Комисията бързо прие съобщение, насърчаващо проекти за сътрудничество между предприятията, насочени към намаляване на недостига на основни продукти и услуги по време на пандемията. Това беше пример за бързо и полезно адаптиране на насоките на Комисията относно споразуменията за хоризонтално сътрудничество към специфичния социален, икономически и здравен контекст, възникнал през 2020 г.
1.5ЕИСК приветства и факта, че Европейската мрежа по конкуренция (ЕМК), която се стреми да координира действията на националните органи за защита на конкуренцията и ГД „Конкуренция“, успя да изрази единна позиция относно прилагането на правилата в областта на конкуренцията по време на здравната криза с COVID-19, с цел да се избегнат възможни опортюнистични и експлоататорски действия, особено вредни по време на криза.
1.6ЕИСК счита, че законодателните предложения на Комисията относно конкуренцията на цифровите пазари са много полезни за постигането на хармонизирани правила, които да могат да вдъхнат доверие на гражданите, потребителите и МСП (особено микропредприятията) по отношение на правилното запазване на конкурентната структура на пазарите, от една страна, и защитата на личните данни, от друга. Тези данни и тяхното използване в действителност трябва да се разбират както в смисъл на свързани със защитата на физическите лица и на техните свободи, така и като фактори за конкурентоспособност с ключово стратегическо значение.
1.7ЕИСК приветства намерението на Европейската комисия да изясни дали правилата в областта на конкуренцията са приложими относно колективното договаряне, провеждано от доставчиците на услуги, участващи в цифровата икономика и цифровите платформи, които невинаги попадат в традиционните категории заетост съгласно трудовото право. Това пояснение е необходимо, за да се предотвратят възможни неблагоприятни последици за доставчиците на услуги, произтичащи от прилагането на правото в областта на конкуренцията.
1.8Позовавайки се на решението на Съда на Европейския съюз по делото Tercas, ЕИСК посочва, че гаранционните схеми за частно финансирани банки, които не са подчинени на доминиращото влияние на държавата, трябва да се разглеждат като освободени от правилата на ЕС за държавните помощи, тъй като те не представляват държавна намеса в икономиката, а по-скоро проява на частна схема на взаимна солидарност между кредитните институции, включващи частни средства, а не държавни ресурси.
1.9ЕИСК изразява надежда, че Комисията би могла да координира своята политика в областта на конкуренцията с други политики, които са от стратегическо значение за европейските предприятия, като например международните търговски политики. Това би било положително развитие, тъй като дружествата от трети държави често се ползват от конкурентни предимства пред европейските предприятия, произтичащи от нелоялни държавни субсидии и от възприемането на производствени модели, несъвместими с ценностите и принципите, залегнали в Договорите и законодателството на ЕС.
2.Въведение
2.1Петдесетият годишен доклад на Европейската комисия относно политиката в областта на конкуренцията, който обхваща 2020 г., е съсредоточен до голяма степен върху инициативите, предприети за ограничаване на социалните и икономически въздействия на глобалната пандемия, предизвикана от COVID-19.
2.2Това е първият доклад относно политиката в областта на конкуренцията след избирането на новия Европейски парламент и приключването на Брекзит, както и първият публикуван доклад на Комисията, ръководена от председателя Ursula Von der Leyen.
2.3С течение на годините прилагането на законодателството на ЕС в областта на конкуренцията допринесе решително за изграждането на социална пазарна икономика, както е предвидено в учредителните договори на ЕС, и следователно успя да съчетае европейските ценности за растеж и конкурентоспособност, със също толкова важните ценности за справедливост и солидарност в рамките на единен пазар, който е едновременно конкурентоспособен и приобщаващ.
2.4Бързите и неочаквани промени през последните години от здравна, социална, технологична и икономическа гледна точка подчертават значението на политика в областта на конкуренцията, способна да се модернизира и развива непрекъснато в съответствие с текущите промени, като адаптира регулаторната рамка и приоритетите в областта на правоприлагането, за да бъдат те винаги актуални.
2.5През 2020 г. станахме свидетели на една от най-тежките световни кризи в историята и днес можем да отбележим, че ЕС и неговата способност да реагира помогнаха на европейските предприятия и граждани да се справят с безпрецедентна криза, разчитайки на значителна публична подкрепа на държавно равнище благодарение на гъвкавостта, предоставена от Комисията в областта на държавната помощ. По този начин политиката в областта на конкуренцията показа значителна способност за адаптиране по отношение на неочаквани и екстремни обстоятелства.
2.6Освен това ЕС успя да създаде подходящ ресурсен план, за да стимулира националните икономики към стабилно и функционално възстановяване, възвръщайки доверието в пазарите, съчетавайки вливане на средства в държавите със строг мониторинг, с цел избягване на прекомерни нарушения на пазара и вредни последици за икономиката.
2.7За да се гарантира и в бъдеще ефективна политика в областта на конкуренцията, откликваща на развитието на социално-икономическата среда, Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства засилването на антитръстовите правила, посочено в доклада на Комисията, произтичащо от приемането на съответната директива от 2014 г.
2.8ЕИСК подкрепя и текущата оценка от страна на Комисията относно възможното адаптиране на правилата за държавна помощ, приложими към сектора на услугите от общ икономически интерес (УОИИ), с особено внимание към здравните и социалните услуги, които са жизненоважни за социалното сближаване в целия ЕС.
2.9ЕИСК изразява надежда, че Комисията би могла да координира своята политика в областта на конкуренцията и прилагането на правилата за държавните помощи с други политики, които оказват въздействие върху европейските предприятия, като например международните търговски политики. Това би могло да бъде особено полезно, като се има предвид, че дружествата от трети държави често извличат конкурентни предимства пред европейските предприятия от нелоялни държавни субсидии и модели на производство, които са несъвместими с европейските ценности и принципите на устойчивост, залегнали в Договорите.
3.Политиката в областта на конкуренцията и пандемичната криза
3.1ЕИСК оценява положително гъвкавостта, предоставена от Европейската комисия по отношение на правилата за държавната помощ след възникването на извънредната ситуация с COVID-19 с одобрението на специална временна рамка (март 2020 г.), която беше актуализирана пет пъти до януари 2021 г. в съответствие с развитието на пандемичната криза.
3.2Комитетът оценява факта, че Комисията изясни преди всичко какви мерки могат да бъдат предприети без предварително уведомяване въз основа на действащите правила, като в същото време се прилага временна и гъвкава регулаторна рамка, която даде възможност за безпрецедентно предоставяне на помощ в опростена процедурна рамка.
3.3В съответствие с тази правна рамка генерална дирекция „Конкуренция“ (ГД COMP) на Комисията разреши значителен брой национални режими за помощ в много кратки срокове, което беше наложено от извънредната пандемична ситуация, проявявайки изключителен оперативен капацитет.
3.4ЕИСК счита, че Комисията е успяла да намери подходящ компромис между безпрецедентната неотложна необходимост от гъвкави правила за държавната помощ и същевременната потребност да се гарантира минимална регулаторна основа и цялостен надзор от страна на Комисията с цел намаляване на прекомерните неравенства във вътрешния пазар, които се дължат на различния капацитет на държавите членки да предоставят финансова подкрепа на националните си икономики.
3.5Множеството мерки за подпомагане на предприятията, уредени във временната рамка — включително преки безвъзмездни средства, публични гаранции за банкови кредити, субсидирани заеми и капиталови инвестиции в дружества — и значителният таван на допустимата помощ, особено след последната корекция, внесена от Комисията през януари 2021 г., се оказаха подходящи за справяне с кризата и значителен качествен скок в сравнение с предходната временна рамка, приета след финансовата криза от 2008 г.
3.6Що се отнася до взаимодействието между публичната намеса в икономиката и правилата за държавната помощ, ЕИСК подчертава значението, което могат да придобият правилата в областта на конкуренцията по отношение на правилното използване на средствата от ЕС от държавите членки при изпълнението на националните планове за възстановяване и устойчивост, без да се създават нарушения.
3.7Относно взаимодействието между антитръстовите правила, посочени в член 101 от ДФЕС и пандемичната криза, ЕИСК приветства факта, че Комисията бързо прие съобщение за насърчаване на проектите за сътрудничество между дружества, насочени към намаляване недостига в снабдяването с основни продукти и услуги по време на пандемията, като адаптира традиционните си насоки относно споразуменията за хоризонтално сътрудничество в специфичния социален, икономически и здравен контекст, създаден през 2020 г.
3.8Същевременно ЕИСК счита за особено полезни регламентите за изпълнение, одобрени от Комисията през април 2020 г., чиято цел е да направят временно по-гъвкаво прилагането на правилата в областта на конкуренцията в селскостопанските сектори, които са най‑силно засегнати от пандемията от COVID-19. С тези регламенти се дава възможност на земеделските стопани и на междубраншовите организации да предприемат временни колективни действия за стабилизиране на определени селскостопански сектори.
3.9Освен това в Доклада относно политиката в областта на конкуренцията за 2020 г. се описва дейността на Комисията, извършена в областта на контрола на сливанията с 361 нотифицирани сделки и 352 приети решения, довели до значителни намеси в 18 случая. Това означава, че 76 % от всички нотифицирани сделки през 2020 г. са били разрешени чрез опростената процедура през „фаза 1“, илюстрирайки ефективното функциониране на процедурните правила, което е особено полезно с оглед на възстановяването на дейностите по сливане и придобиване на световно равнище, насърчавано от наличната понастоящем значителна ликвидност.
3.10И накрая ЕИСК счита за много показателно, че Европейската мрежа по конкуренция (ЕМК), която се стреми да координира действията на националните органи за защита на конкуренцията и ГД „Конкуренция“, успя да изрази силна единна позиция относно прилагането на правилата в областта на конкуренцията по време на здравната криза с COVID-19, с цел да се избегнат възможни опортюнистични и експлоататорски действия, особено осъдителни и вредни по време на криза.
4.Цифровият преход и конкуренцията
4.1Цифровият преход и развитието на икономиката, основана на новите информационни и комуникационни технологии, поставят неразглеждани досега и важни въпроси относно конкуренцията. Поради тази причина ЕИСК счита, че е важно европейските институции да се намесят с подходящо регулиране в този контекст.
4.2Комитетът вече се произнесе относно трите приети от Комисията основни законодателни предложения, с които се предлагат регулаторни мерки в контекста на цифровата икономика: относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно достъпни и справедливи пазари в цифровия сектор (Законодателен акт за цифровите пазари); относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно единния пазар на цифрови услуги (Законодателен акт за цифровите услуги); и относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейска рамка за управление на данните (Акт за управление на данните).
4.3Общата тема на трите становища на ЕИСК по тези въпроси се отнася до необходимостта Европейският съюз да приеме хармонизирани правила, които да могат да вдъхнат доверие у гражданите, потребителите и МСП (по-специално микропредприятията) по отношение на подходящата защита на конкурентоспособната структура на пазарите, от една страна, и защитата на личните данни от друга. Тези данни и тяхното използване в действителност трябва да се разбират както в смисъл на свързани със защитата на физическите лица и на техните свободи, така и като фактори за конкурентоспособност с ключово стратегическо значение.
4.4В този смисъл наличието на достатъчно конкурентни и действително справедливи пазари е от ключово значение, за да се избегнат злоупотреби с пазарна мощ от страна на цифровите платформи, които действат като „пазачи на информационния вход“, да се гарантира развитието на нови и бъдещи цифрови дружества от полза за иновациите, растежа и в крайна сметка за благосъстоянието на потребителите.
4.5ЕИСК счита, че законодателните предложения, представени от Комисията през 2020 г., представляват подходяща отправна точка за изграждането на законодателна рамка, която ще трябва да се усъвършенства с течение на годините чрез постоянно актуализиране на регулирането на сектора и на правилата в областта на конкуренцията по отношение на структурата на пазара, която се очертава постепенно с развитието на цифровата икономика.
4.6Във връзка с това е наложително да се гарантират еднакви условия по отношение на достъпа и конкурентоспособността за различните оператори, извършващи дейност на цифровите пазари, както за да се даде възможност за по-добро функциониране на единния пазар, така и за да се избегнат нарушения на конкуренцията в защита на европейските потребители и предприятия, като се вземат надлежно и в по-голяма степен под внимание и социалните последици от приложимата към цифровата икономика регулаторна рамка.
4.7От тази гледна точка ЕИСК оценява особено положително следния цитат от доклада на Комисията, според който „Социалната пазарна икономика е основа, върху която е изграден ЕС, и политиката на ЕС в областта на конкуренцията я подкрепя. Хората и предприятията благоденстват, когато икономиката работи в техен интерес.“ Той очаква конкретен израз на този принцип и от гледна точка на анализа и оценката на изпълнението на политиката в областта на конкуренцията.
5.Конкуренцията и колективното договаряне
5.1Развитието на цифровата икономика и цифровите платформи води до значителни последствия, както за структурата на пазарите, така и за условията и начините на работа, създавайки нови възможности за заетост и развитие. Както е известно обаче, едновременно с това може да възникнат проблеми, свързани с условията на труд на доставчиците на услуги, които биха могли да се възползват от способността да се организират и да действат съвместно.
5.2Ето защо ЕИСК приветства намерението на Европейската комисия да изясни по ефективен начин дали правилата в областта на конкуренцията са приложими относно колективното договаряне, провеждано от доставчиците на услуги, участващи в цифровата икономика и платформите, които невинаги попадат в традиционните категории на заетост съгласно трудовото право.
5.3Въпреки че неприложимостта на правилата за конкуренция към колективното договаряне между наети служители и предприятия беше изяснена преди известно време от съдебната практика на Съда на Европейския съюз, все още съществуват различни неясноти относно това дали и в каква степен правилата за конкуренция се прилагат към колективното договаряне по отношение на самостоятелно заетите доставчици на услуги.
5.4Ето защо би било от полза да се постигне по-голяма правна сигурност и предвидимост в това отношение, за да се премахнат регулаторните неясноти, които могат да доведат до неефективност и разходи за привеждане в съответствие, като същевременно се има предвид интересът на доставчиците на услуги да се организират ефективно, за да постигнат по-добри условия и среда, осигуряваща по-добра защита, в която да извършват своите дейности.
6.Конкуренцията и целите, свързани с околната среда и климата
6.1Амбициозната програма на Европейския съюз за справяне с изменението на климата и стратегическата програма, произтичаща от Европейския зелен пакт, трудно ще могат да бъдат постигнати без необходимите корекции на политиката в областта на конкуренцията, по-специално на правилата за държавната помощ, програмите за насърчаване и финансирането на екологосъобразни иновации.
6.2Следователно политиката в областта на конкуренцията може да играе активна роля за постигането на целите на ЕС, свързани с климата и околната среда. В доклада на Комисията са описани по-подробно нейните действия, свързани с контрола върху държавната помощ, чрез които тя е оценила и разрешила държавни мерки за насърчаване на кръговата икономика, енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност, по отношение на които ЕИСК изразява своето задоволство и подкрепа.
6.3Ето защо Комитетът подкрепя този подход, но в същото време препоръчва при оценката на различните мерки да се вземе под внимание и тяхното социално въздействие. В много случаи инвестициите в кръговата икономика и енергията от възобновяеми източници представляват възможности за създаване на нови работни места, включително чрез инструменти за приобщаване на най-слабите и уязвими групи.
6.4Относно темата за енергията от възобновяеми източници Комитетът би искал да привлече вниманието към ролята на енергийните общности и общностите за възобновяема енергия, насърчавани от европейските секторни директиви, които чрез създаването на хоризонтални мрежи, често под формата на кооперативи, насърчават прякото участие на гражданите в производството и споделеното използване на енергия, включително енергия произведена от възобновяеми източници.
6.5ЕИСК счита, че включването на тези заинтересовани страни е от полза за разширяването на профила на участниците, имащи достъп до енергийните пазари, с двойна функция: гарантиране на плурализма на бизнеса и създаване на по-голяма конкуренция на енергийния пазар и на пазар на енергия от възобновяеми източници.
7.Конкуренцията и банковото дело
7.1В Доклада относно конкуренцията за 2020 г. се отбелязва, че няма нови случаи на държавна помощ за банки и финансови институции. Освен това Комисията уточнява, че е удължила някои съществуващи национални схеми за подкрепа, въз основа на които държавите членки могат при необходимост да предприемат действия за подпомагане на организираното управление на трудни ситуации или кризи на малки кредитни институции.
7.2ЕИСК припомня значението на местните и териториалните банки за осигуряване на необходимото корпоративно многообразие в банковата сфера и като участници на пазара, намиращи се в близост до семействата и предприятията в отдалечените територии, и приветства одобрението от страна на Комисията на удължаването на схемите в случай на необходимост от управляване на организирано излизане от пазара на банкови институции от всякакъв мащаб, в защита на спестителите и на доверието в икономическата и финансовата рамка.
7.3По отношение на решението на Съда на ЕС по делото Tercas, което потвърди решението на Общия съд с аналогични заключения, ЕИСК посочва, че гаранционните схеми за банковите финансови институции, финансирани с частни средства, които не подлежат на доминиращото влияние на държавата, трябва да се считат за освободени от правилата на ЕС в областта на държавната помощ.
7.4Такива гаранционни схеми не представляват намеса на държавата в икономиката, а по-скоро проявление на частна схема за взаимна солидарност между кредитните институции и самоорганизиране чрез собствени ресурси с цел запазване на доверието на вложителите и спестителите в банковата система и в случай на конкретни кризи.
8.Конкуренцията и данъчните режими
8.1Резултатът от различните съдебни искове, заведени от Европейската комисия пред Съда на ЕС във връзка с избирателни данъчни предимства и национални данъчни становища, първоначално считани за несъвместими с член 107 от ДФЕС, подчертава основателното желание на Комисията да гарантира ефективно хармонизирани данъчни правила в Европа чрез всички налични инструменти, включително решения за изпълнение правилата за държавната помощ.
8.2Различните резултати от тези решения пред европейските юрисдикции обаче подчертават, че е необходимо да се постигнат по-голяма ефективност и хармонизация на данъчните правила в Европа чрез изпълнението на специалния план за действие в тази област, одобрен от Комисията в началото на 2021 г., и следователно посредством приемането на подходящи законодателни инициативи в данъчната област в защита на вътрешния пазар и неговото консолидиране.
Брюксел, 18 ноември 2021 г.
Alain Coheur,
председател на секция „Единен пазар, производство и потребление“
_____________