|
СТАНОВИЩЕ
|
|
Европейски икономически и социален комитет
|
|
Природозащитен статус на вълка
|
|
________________
|
|
Предложение за директива на Европейския парламент и Съвета за изменение на Директива 92/43/ЕО по отношение на природозащитния статус на вълка (Canis lupus)
(COM(2025) 106 final – 2025/0058 (COD))
|
|
|
|
NAT/953
|
|
|
|
Главен докладчик: Josep PUXEU ROCAMORA
|
|
Искане за консултация
|
Съвет, 25.3.2025 г.
Европейски парламент, 31.3.2025 г.
|
|
Правно основание
|
член 43, параграф 2 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
|
|
Компетентна секция
|
„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
|
|
Приемане на пленарна сесия
|
30.4.2025 г.
|
|
Пленарна сесия №
|
596
|
|
Резултат от гласуването
(„за“/„против“/„въздържал се“)
|
154/9/17
|
1.Заключения и препоръки
1.1Отрицателните взаимодействия между живеещите в селските райони, животновъдните стопанства и вълците в ЕС трябва да бъдат намалени, като се насърчава и управлява съвместното им съществуване.
1.2Научните и техническите данни показват, че основаните на унищожаването на вълци модели на управление не са ефективни за намаляване на равнището на щетите, тъй като поддържат текущ конфликт между животновъдното производство и вълците, освен в случаите, когато броят на унищожените вълци е толкова голям, че да окаже отрицателно въздействие върху техния природозащитен статус, което би било нарушение на Директива 92/43/ЕИО.
1.3Моделите, основани на превантивни мерки, съответстващи на необходимостта от запазване на благоприятния им природозащитен статус, доказаха научно, че са подходяща алтернатива за намаляване на конфликтите и насърчаване на съвместното съществуване на вълците и животновъдното производство. За целта е необходимо да се подобрят рамките за подходящо финансиране, за да се улесни разработването на тези мерки, както е посочено в информационен доклад NAT/825.
1.4Във връзка с това ЕИСК препоръчва следното:
1.5засилване на подходящите мерки за финансиране с цел подобряване и насърчаване на ефективен и жизнеспособен модел на съвместно съществуване между вълците и животновъдното производство;
1.6насърчаване на разработването на приложни изследвания в областта на техниките за защита на селскостопанските животни в различни видове животновъдни стопанства;
1.7извършване на индивидуални оценки на високорискови животновъдни стопанства или на стопанства с установени значителни щети с цел прилагане на най-подходящите мерки за защита на животните;
1.8консултиране на стопанствата относно използването и мониторинга на мерките за защита на селскостопанските животни;
1.9бързо компенсиране на щетите и обхващане на всички случаи — не само на смъртните случаи, а именно разпръскване на стада, аборти и пропуснати ползи за животновъдството;
1.10насърчаване на форуми за обмен на опит между животновъдите относно прилагането на мерки за защита на добитъка;
1.11прилагане на най-добрите налични техники за анализ на следи и доказателства за нападения на вълци над животновъдни стопанства, за да може да се определи с възможно най-малка степен на съмнение дали нападенията са извършени от вълци или от бездомни кучета;
1.12насърчаване на наемането на професионални пастири, които да остават с добитъка в райони или периоди от годината, в които щетите биха могли да бъдат по-големи;
1.13улесняване на развъждането и осигуряването на животновъдите на кучета — пазачи на стада, за да се предотвратяват нападения от вълци;
1.14насърчаване на дейности за професионална защита на добитъка по време на смяна на пасищата;
1.15подкрепа за обучението на държавните служители, които отговарят за оценката на щетите и за предлагането на подходяща информация и подкрепа на животновъдите;
1.16разработване на координиран протокол за целенасочено унищожаване или разселване на вълци, който да насочва и улеснява правилното и подходящо прилагане на дерогациите от режима за защита на видовете в съответствие със законодателството на ЕС и националните законодателства (мониторингът и оценката на ефективността на приетата мярка следва да се извършват впоследствие);
1.17насърчаване на изграждането на диалог относно вълците на европейско равнище, включително с участието на институциите на ЕС, държавите членки, общините и местните органи, природозащитниците, земеделските и животновъдните организации, научни организации и НПО;
1.18признаване, че участието на гражданското общество на местно или регионално равнище е абсолютно необходимо за вземането на решения и управлението;
1.19насърчаване на разпространението на научни знания относно вълците и сложността на тяхното управление;
1.20разработване на информационни кампании, насочени към секторите на животновъдството, относно възможностите за съжителство и намаляване на конфликтите с вълците, както и относно наличните линии за финансиране;
1.21насърчаване на прилагането на добри практики за наблюдение на вълците;
1.22разработване на информационни кампании за спортисти и посетители в животновъдните райони с цел да бъдат предупредени за присъствието на кучета — пазачи на стада и информирани за целта на присъствието на тези животни и за начина, по който трябва да се държат в тяхно присъствие.
2.Общи бележки
2.1Настоящото становище е изготвено в отговор на решението, взето през декември 2024 г. от Постоянния комитет на Бернската конвенция по предложение на Европейския съюз за промяна на природозащитния статус на вълка (Canis lupus) чрез прехвърляне на вида от допълнение II („строго защитени видове от фауната“) в допълнение III („защитени видове от фауната“). Тази промяна влезе в сила три месеца след приемането ѝ.
2.2На 7 март Европейската комисия представи предложението си за директива за изменение на Директивата за местообитанията (Директива 92/43/ЕИО) по отношение на природозащитния статус на вълка (COM(2025) 106 final - 2025/0058 (COD)).
2.3Целта на предложението на Комисията (COM(2025) 106 final) е да се измени Директива 92/43/ЕИО, като се прехвърлят всички популации на вълци в ЕС в приложение V („Растителни и животински видове от интерес за Общността, чието вземане от дивата природа и експлоатация могат да бъдат предмет на мерки за управление), което би позволило на държавите членки да прилагат по-гъвкави подходи за управление. Същевременно в предложението се запазва задължението да се гарантира благоприятен природозащитен статус на вида.
2.4Вълкът остава защитен вид и държавите членки трябва чрез мерки за управление и опазване да постигат и поддържат благоприятен природозащитен статус на този вид.
2.5ЕИСК отбелязва предложението на Комисията и подчертава, че промяната на статута трябва да бъде придружена от силни гаранции, за да се гарантира запазването на благоприятния природозащитен статус на популациите на вълците в съответствие с член 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) — по-специално като се има предвид, че в над половината от биогеографските региони на ЕС, в които се срещат вълци, техният природозащитен статус остава неблагоприятен, като същевременно на държавите членки се предоставят по-ефективни инструменти за управление на местните конфликти и насърчаване на съвместното съществуване със селските общности и екстензивното животновъдство.
2.6Присъствието на вълка допринася за контрола на популациите от диви копитни животни (сърни, елени, глигани, диви кози, лосове, в зависимост от региона) чрез селективно хищничество, което благоприятства екологичното равновесие.
2.7Според доклада на Европейската комисия за състоянието на природата от 2020 г., въз основа на данни от държавите членки, популациите на вълци — след като са били ликвидирани в повечето региони и държави през първата половина на ХХ век — сега са стабилни или се увеличават и преколонизират стари ареали. В някои държави вълкът има благоприятен природозащитен статус, докато в други съществува риск от свръхпопулация или намаляване на ареала му.
2.8Тази положителна тенденция обаче не се наблюдава навсякъде: Испания е единствената държава — членка на ЕС, в която неотдавна е изчезнала популация на вълци, в Сиера Морена, което ясно показва, че някои популации западат и че статутът им на защита следва да бъде запазен. Освен това популациите на иберийски вълк имат ниска генетична изменчивост, което ги прави по-уязвими на рискови фактори в сравнение с други по-малки, но генетично разнообразни популации.
2.9Това положение може отчасти да се обясни с правната защита и по-благоприятните обществени нагласи, както и с възстановяването на видовете, които са тяхна плячка (като семейство еленови и глигани) и горската покривка. Обезлюдяването на селските райони в някои европейски региони оказа благоприятно въздействие върху разрастването на популациите.
2.10Завръщането на вълците в региони, в които са били изчезнали от десетилетия, е значително предизвикателство за държавите членки, тъй като този животински вид често се свързва с различни видове конфликти, по-специално по отношение на щетите върху екстензивното животновъдство, което води до социални конфликти в съответните селски общности.
2.11Въздействието на вълците върху животновъдството на равнището на ЕС и цялостните щети върху добитъка може да изглеждат приемливи на равнището на всяка държава членка, но тяхната концентрация на местно равнище може да доведе до значителен натиск върху определени райони, като преките и непреките икономически загуби трудно могат да бъдат количествено определени, както и емоционалната привързаност на животновъдите.
2.12Заплахите, на които са подложени вълците, са разнообразни: незаконна стрелба, отравяне, злополуки в досег с инфраструктурата и навлизане на терени, където се осъществяват селскостопански дейности, съгласно данните, предоставени от държавите членки в периода 2013—2018 г.
Осигуряване на благоприятен природозащитен статус на вълците в целия ЕС, съвместим със социалните и икономическите дейности в селските райони
2.13За да се гарантира благоприятният природозащитен статус на вълка в ЕС, без да се подкопават социално-икономическите дейности в селските райони, се препоръчва държавите членки да предприемат следните действия:
oзасилване на контрола и наблюдението на видовете в териториите, които представляват зони на потенциално увеличаване на популацията на вълка от настоящите му зони на разпространение;
oукрепване на програмите за мониторинг на вида, за да се подобрят познанията за неговото разпространение, възрастовата структура на глутниците и популациите, поведенческите навици, смъртността, която не се дължи на злополуки, навлизане на терени, където се извършват селскостопански дейности;
oукрепване на програмите за подобряване на познанията за възможната ефективност на различните техники (отблъскващи, възпиращи), които могат да намалят щетите, нанасяни от вълците върху екстензивното животновъдство;
oукрепване на програмите за информиране и повишаване на осведомеността относно предвидимото повторно заселване на вълка, за да се адаптира възприятието на обществото и да се предотвратят и избегнат евентуални отрицателни взаимодействия с екстензивното животновъдство;
oнасърчаване на действията на вълците в райони с по-голямо присъствие на диви копитни животни и ограничени или изчезнали екстензивни селскостопански практики и където спортният лов не е в състояние да контролира разрастването на тези популации;
oнасърчаване на улавянето и преместването на кучета от естественото им местообитание при предполагаеми случаи на хибридизация или смесени глутници от вълци и кучета;
oпровеждане на информационни и контролни кампании за предотвратяване на доброволното насърчаване на хибридизацията с кучета;
oпровеждане на информационни кампании между секторите, участващи в управлението на селските райони, относно екологичните, социалните, административните и наказателните последици от прилагането на незаконни методи, използвани за убиване на вълци;
oпредприемане на алтернативни мерки за предотвратяване на щети, включително техники за предотвратяване и ограничаване на нападенията в стопанствата;
oнасърчаване на организирането на операции за наблюдение и възпиране на незаконни практики в райони с висока степен на конфликти, породени от нанесени щети на добитъка. Проверките на популацията следва да се извършват под надзора на компетентните администрации и в съответствие с научните критерии.
Брюксел, 30 април 2025 г.
Председател на Европейския икономически и социален комитет
Oliver RÖPKE
________________