ECO/665
Инвестиции и реформи за конкурентоспособност и съюз на капиталовите пазари
СТАНОВИЩЕ
Секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Инвестиции и реформи за повишаване на европейската конкурентоспособност и създаване на съюз на капиталовите пазари
(проучвателно становище по искане на Европейския парламент)
|
За контакт
|
eco@eesc.europa.eu
|
|
Администратор
|
Sergio LORENCIO MATALLANA
|
|
Дата на документа
|
15.4.2025 г.
|
Докладчик: Dominika BIEGON
Докладчик: Antonio GARCÍA DEL RIEGO
Докладчик: Giuseppe GUERINI
|
Съветници
|
Samuel CORNELLA (за докладчика, III група)
Christian STIEFMÜLLER (за докладчика, II група)
Patricia RODRÍGUEZ FERNÁNDEZ DE CASTRO (за докладчика, I група)
Veronique ORMEZZANO (за І група)
Daniel MERTENS (за II група)
|
|
|
|
|
Искане за консултация
|
Европейския парламент, 21.1.2025 г.
|
|
Правно основание
|
Член 304 от ДФЕС
|
|
Компетентна секция
|
„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
|
|
Приемане от секцията
|
15.4.2025 г.
|
|
Резултат от гласуването
(„за“/„против“/„въздържал се“)
|
75/1/3
|
|
Приемане на пленарна сесия
|
Д.М.ГГГГ
|
|
Пленарна сесия №
|
…
|
|
Резултат от гласуването
(„за“/„против“/„въздържал се“)
|
…/…/…
|
1.Заключения и препоръки
1.1ЕИСК подчертава, че макар ЕС да си е поставил амбициозни цели по отношение на справедливия преход, цифровизацията, издръжливостта, стратегическата автономност и устойчивата конкурентоспособност, както и на необходимостта от сигурност и отбрана в резултат на геополитическите развития, недостигът на финансиране остава „ахилесовата пета“ на голямата амбиция на ЕС да направи Съюза и единния пазар пригодни за бъдещето.
1.2За да се преодолее недостигът на публични инвестиции, ЕИСК силно препоръчва следните мерки: i) създаване на инвестиционен фонд на ЕС като част от следващата многогодишна финансова рамка (МФР); ii) увеличаване на съфинансираните програми като структурните фондове в рамките на предстоящата МФР на ЕС, което би донесло двойна полза: повече европейско финансиране може да бъде придружено от повече национално съфинансиране, без да се влиза в противоречие с новите фискални правила, и iii) целенасочено преразглеждане на Регламент 2024/1263, за да се даде предимство на стимулиращите растежа публични инвестиции, които допринасят за конкурентоспособността и устойчивостта на икономиките на ЕС.
1.3Ограниченият размер на бюджета на ЕС изисква новаторски методи за улесняване на инвестициите в стратегически сектори, промишлена трансформация и проекти, които трудно могат да бъдат финансирани. Разширяването на програмата InvestEU е важна част от този фискален подход. Важно е обаче да се обмислят условията на този подход, като например възпроизвеждането на съществуващите регионални неравенства. Освен това всяко по-нататъшно използване на бюджета на ЕС за мобилизиране на частни инвестиции чрез финансови инструменти трябва да бъде придружено от прозрачни и приложими критерии за резултатност и устойчивост, които са от решаващо значение за успешната промишлена политика и ефикасното използване на публичните средства. ЕИСК добавя, че ЕИБ би трябвало да разшири преките си инвестиции в някои технологични предприятия, по-специално в такива, които работят в сферата на чистите технологии, особено когато те не получават достатъчно финансиране от частния сектор. Дългосрочните проекти също трябва да бъдат финансирани, за да се постигнат целите за намаляване на емисиите.
1.4ЕИСК изтъква стратегическото значение на завършването на съюза на капиталовите пазари (СКП), като същевременно се гарантират защитата на дребните вложители, стабилността на финансовия пазар и зачитането на целите на пенсионните спестявания. Създаването на съюз на спестяванията и инвестициите (SIU), съчетаващ СКП и банковия съюз, би трябвало да се справи със структурните проблеми на финансовия сектор на ЕС и да изгради подходящи и прагматични решения.
1.5По-конкретно, ЕИСК счита, че един от основните елементи на програмата на SIU би трябвало да бъде насърчаването на сближаването на надзорните практики и засилването на ролята на европейските надзорни органи (ЕНО). Необходимостта от засилени правомощия в областта на хармонизацията и надзора би трябвало да бъде разгледана за Европейския банков орган (ЕБО), Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA). Необходим е и пряк надзор от страна на ЕОЦКП върху операторите на пазарна инфраструктура със значителни трансгранични дейности, като например централни депозитари на ценни книжа и централни контрагенти. ЕИСК препоръчва поетапен подход, тъй като считаме, че понастоящем ЕОЦКП не е в състояние да поеме прекия надзор над голям брой финансови участници. Успоредно с това би трябвало да се предприемат реформи в управлението на ЕОЦКП и отношенията му с националните компетентни органи, за да се подготви потенциална допълнителна стъпка в интеграцията на надзорните органи, след като бъдат изпълнени условията.
1.6Институционалните инвеститори като застрахователите и пенсионните фондове играят съществена роля във финансовата система на ЕС. За разлика от други институционални инвеститори обаче техните мандати са много по-широки и включват защита на притежателите на застрахователни полици и спестяващите за пенсия лица срещу рискове, надхвърлящи финансовия риск. Тези специфични мандати изискват подход към поемането на риск, който не се определя единствено от финансовата възвръщаемост. Въпреки това ЕИСК приветства предложението на Комисията за определяне на критериите за допустимост за благоприятното пруденциално третиране на дългосрочните инвестиции в капиталови инструменти в делегирания акт „Платежоспособност II“.
1.7ЕИСК подчертава, че пенсионната политика има преди всичко целта на социалната политика да гарантира възможно най-доброто социално осигуряване на работниците в напреднала възраст. Публичните пенсионни схеми са най-добрият начин за изпълнение на този социално-политически мандат. Като се има предвид това, ЕИСК счита, че разширяването и укрепването на колективно договорените професионални пенсионни схеми (стълб 2) с минимална вноска от работодателя, под надзора на публичен орган, прилагащ задължителни и устойчиви насоки за инвестиции, би могло да бъде начин за постигане на напредък, при условие че това се прави по начин, който допълва публичните пенсионни системи, без да ги подкопава.
1.8ЕИСК счита, че подобряването на функционирането на пазара на секюритизация би могло да разшири инвестиционните възможности за инвеститорите и да спомогне за напредъка на СКП. Усилията за стимулиране на секюритизацията в ЕС би трябвало да се насочат най-вече към постигането на видими ползи, изразяващи се в допълнително финансиране за реалната икономика. Секюритизацията би трябвало да има допълваща роля спрямо други дългови капиталови инструменти, като например покритите облигации.
2.Общи бележки
2.1Въведение и контекст
2.1.1ЕИСК подчертава, че макар ЕС да си е поставил амбициозни цели по отношение на справедливия преход, цифровизацията, издръжливостта, стратегическата автономност и устойчивата конкурентоспособност, както и на необходимостта от сигурност и отбрана в резултат на геополитическите развития, недостигът на финансиране остава „ахилесовата пета“ на голямата амбиция на ЕС да направи Съюза и единния пазар пригодни за бъдещето.
2.1.2В това отношение ЕИСК отбелязва, че недостигът на инвестиции, свързани с екологичния преход, възлиза на около 4 % от БВП годишно до 2030 г. Допълнителни инвестиционни изисквания възникват, ако се вземат предвид и други важни политически цели и предизвикателства като i) цифровата трансформация; ii) повишаването на икономическата издръжливост чрез стабилизиране на производството в ЕС и подобряване на конкурентоспособността на всички сектори, включително услугите; iii) социалните инвестиции в полза например на основни аспекти на публичните политики, основни услуги като здравеопазването, както и обучението и уменията и iv) отделните предизвикателства пред опазването на околната среда за борба с кризата на биологичното разнообразие и все по-необходимите инвестиции в адаптирането към изменението на климата. В допълнение към това през последните месеци се появи спешна необходимост от действия за увеличаване на инвестициите в отбранителния капацитет поради промяната на администрацията на Тръмп по отношение на отбранителната политика, в контекста на сериозни геополитически напрежения.
2.1.3Необходимо е значително по размер публично финансиране за публични инвестиции и за стимулиране на частните инвестиции в областите, в които прибягването до въглеродно неутрални решения все още не е оправдано в икономически план, както и в стратегическите сектори, в които производството иначе би се осъществявало в региони на света, с които ние сме в геоикономическа конкуренция.
2.1.4Публичните средства са от ключово значение за инвестициите в инфраструктура и в други обществени блага, които участниците на пазара нямат голям стимул да предоставят, но които могат да създадат условия тези участниците да преуспяват и да инвестират. Въпреки че основният инструмент за финансиране на прехода на ЕС би трябвало да бъдат инвестициите от частния сектор, според повечето проучвания делът на публичното финансиране варира между 25 и 60 % в зависимост от сектора. Накратко, дефицитът на публичните инвестиции възлиза на поне 1,25 % от БВП годишно.
2.2Публично финансиране: повече фискални ресурси за отприщване на инвестиции
2.2.1Във връзка с първоначалните изявления на Европейската комисия относно възможността за създаване на фонд за конкурентоспособност, ЕИСК предлага създаването на инвестиционен фонд на ЕС като част от следващата МФР. Това трябва да цели осигуряване на финансови средства за инвестиционни проекти, които са от стратегически европейски интерес. ЕИСК определи пет инвестиционни области за финансиране на равнището на ЕС от бъдещ инвестиционен фонд на ЕС: i) трансгранични инфраструктурни проекти; ii) инвестиции за завършване на енергийния съюз; iii) инвестиции за укрепване на конкурентоспособността на европейските отрасли; iv) социални инвестиции, например в образование и обучение; и v) необходимост от сигурност и отбрана в резултат на геополитическите развития. Основната цел на този фонд би трябвало да бъде да подкрепя държавите членки при постигането на устойчиво равнище на публични инвестиции и да повишава конкурентоспособността и устойчивостта на икономиката на ЕС.
2.2.2ЕИСК счита, че инвестиционният фонд на ЕС би трябвало да се финансира от комбинация от ресурси, включително вноски на държавите членки, нови собствени ресурси и съвместно емитиране на дълг на ЕС, което беше въведено успешно като иновативен инструмент по време на пандемията от COVID-19 и може да бъде повторено, за да се финансира устойчивата конкурентоспособност и издръжливостта на единния пазар в бъдеще
. В този контекст ЕИСК отново повтаря и напълно подкрепя призива на Комисията Съветът „спешно да възобнови работата по въпроса за новите собствени ресурси“.
2.2.3Наред с допълнителното финансиране на равнището на ЕС, той ще трябва да даде свобода за използването на публично финансиране на национално равнище, за да се отговори на инвестиционните нужди. В този контекст ЕИСК предлага институциите на ЕС да ползват разпоредбите на член 2, параграф 2 от Регламент 2024/1263, съгласно който националното съфинансиране на програмите на ЕС няма да се отчита в рамките на плана за нетните разходи съгласно новата фискална рамка на ЕС.
2.2.4ЕИСК се надява съфинансираните програми като структурните фондове да бъдат увеличени в рамките на предстоящата МФР на ЕС. Това би донесло двойна полза: повече европейско финансиране може да бъде придружено от повече национално съфинансиране, без да се влиза в противоречие с новите фискални правила. Горепосочената разпоредба в Регламент 2024/1263 би трябвало да се използва за насърчаване на инвестиционна програма, водена от ЕС.
2.2.5ЕИСК приветства намерението на Комисията да препоръча на Съвета активирането на националната клауза за освобождаване от Пакта за стабилност и растеж като незабавна мярка, с цел да може да се увеличат военните разходи. ЕИСК обаче изразява съжаление, че свободата на действие за финансиране на публичните инвестиции остава силно ограничена. Това не е икономически жизнеспособно и може да предизвика политическа опозиция. ЕИСК предлага целенасочено преразглеждане на Регламент 2024/126, за да се даде предимство на стимулиращите растежа публични инвестиции, които допринасят за конкурентоспособността и устойчивостта на икономиките на ЕС.
2.3Частно финансиране: мобилизиране на частни инвестиции с публична подкрепа — ролята на ЕИБ
2.3.1ЕИСК изразява съгласие, че настоящата ситуация изисква всеобхватен набор от мерки за отключване на частни инвестиции, включително целенасочено и стратегическо използване на инструментите, предоставяни от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), както и социално обусловени помощи и субсидии за предприятията.
2.3.2ЕИБ разполага с широка мрежа от партньори, която ѝ позволява достъп до богат набор от проекти. Капацитетът на ЕИБ би трябвало да бъде разширен в съответствие с допълнителните инвестиционни нужди, включително по отношение на дълг, гаранции и капиталови продукти, чрез Европейски инвестиционен фонд.
2.3.3В същото време ЕИБ би трябвало да се съсредоточи по-стриктно върху пазарните пропуски, когато не е налично частно финансиране, да подобри сроковете си за пускане на пазара и да рационализира настоящия си фрагментиран „каталог“ от мандати, за да осигури по-голяма видимост за предприятията.
2.3.4Ограниченият размер на бюджета на ЕС изисква новаторски методи за улесняване на инвестициите в стратегически сектори, промишлена трансформация и проекти, които трудно могат да бъдат финансирани. Важно е да се използват гаранции и да се разширява програмата InvestEU. Въпреки това, тъй като неговата ефикасност зависи от капацитета на партньорите по изпълнението и финансовите посредници, важно е да се обмислят възможните недостатъци на един такъв подход.
2.3.5Разпределянето на средства чрез използване на бюджета на ЕС може да възпроизведе съществуващите регионални неравенства. Тъй като са обусловени от търсенето, някои фондове и програми поставят в неизгодно положение държавите членки и регионите, които нямат портфейл от проекти и по-дълбоки капиталови пазари. Тъй като отключването на инвестициите в ЕС ще изисква и облекчаване на ограниченията върху националните фискални политики и държавната помощ, е необходимо да се гарантира, че плановете за действие на SIU допринасят за намаляване на неравенствата и да се подчертае целта за гарантиране на сближаването, което остава крайъгълен камък на единния пазар.
2.3.6Всяко по-нататъшно използване на бюджета на ЕС за мобилизиране на частни инвестиции чрез финансови инструменти трябва да бъде придружено от прозрачни и приложими критерии за ефективност и устойчивост, както и от оценки на въздействието. Като цяло проблемът с моралния риск също трябва да бъде внимателно разгледан.
2.3.7ЕИСК счита, че подкрепата за проекти с по-висок риск и проекти за дългосрочен преход е възможна чрез надграждане и разширяване на капацитета на ЕИБ, Европейския инвестиционен фонд и националните насърчителни банки и институции. По-специално капиталовите инвестиции от публични и частни субекти са основна алтернатива за финансиране на стартиращи, разрастващи се и утвърдени предприятия и остават недостатъчно използван ресурс, който може да засили конкурентоспособността на ЕС.
2.3.8В това отношение ресурсите би трябвало да бъдат увеличени, за да се даде възможност на финансовите институции да направят това. Предложеното увеличение на бюджетната гаранция за InvestEU е положително. ЕИСК обаче настоява да се прилагат горепосочените условия за привличане на частни инвестиции с помощта на публични средства. Освен това ЕИСК подчертава, че опростяването на административните изисквания не трябва да бъде за сметка на целенасоченото и правилно използване на средствата. Освен това засилената координация между наднационалните институции (хоризонтално) и между националните и институции (вертикално) ще бъде от решаващо значение за подобряване на капацитета, например чрез надграждане върху най-добрите практики и експертен опит в държавите членки. Тук отново опасностите от неравенствата между финансовите екосистеми на държавите членки и от слабото обвързване с условия трябва да бъдат отразени в специално проектиране на програмите.
2.3.9ЕИСК добавя, че ЕИБ би трябвало да разшири преките си инвестиции в определени предприятия в областта на чистите технологии и технологиите, които не получават достатъчно финансиране от частния сектор. Финансирането на дългосрочните проекти трябва да продължи, за да се постигнат целите за намаляване на емисиите. По този начин могат да се преследват по-дългосрочни инвестиционни цели и политическият контрол може да бъде засилен чрез инвестиционни насоки и прозрачен анализ на въздействието.
2.4Отбелязване на напредък в създаването на Съюз на спестяванията и инвестициите (SIU)
2.4.1ЕИСК изтъква стратегическото значение на завършването на СКП, като същевременно се гарантира защитата на дребните вложители, стабилността на финансовия пазар и зачитането на целите на пенсионните спестявания
. Създаването на SIU, съчетаващ СКП и банковия съюз, би трябвало да се справи със структурните проблеми на финансовия сектор на ЕС и да изгради прагматични решения. Разпокъсаността на финансовите пазари на ЕС по националните граници продължава да бъде най-важната пречка пред трансграничния поток от инвестиции в рамките на ЕС.
2.4.2Всяка година няколкостотин милиона евро спестявания на европейците се инвестират извън ЕС. Основна цел на SIU би трябвало да бъде обръщането на тази тенденция чрез i) подобряване на възвръщаемостта на инвестициите на ЕС и ii) при разработването и прилагането на регулаторната рамка, като се запазят еднакви условия на конкуренция за участниците на пазара на ЕС спрямо техните големи международни конкуренти.
2.4.3ЕИСК би желал също така да подчертае, че дизайнът на Съюза на спестяванията и инвестициите (SIU) трябва да се ръководи преди всичко от интересите и основните права на гражданите на ЕС. Той трябва да се основава на най-високите стандарти за интегритет на пазара и защита на потребителите, като същевременно се насърчава разумното поемане на риск. Това включва контрол на качеството и обхваща създаването на общи европейски пространства за данни за финансови услуги, чиито несъмнени ползи трябва да бъдат поставени в равновесие с основните права на гражданите на ЕС на неприкосновеност на личния живот и защита на данните, без това да води до ненужни разходи.
2.5Подобряване на достъпа на домакинствата до високоефективни, устойчиви и безопасни дългосрочни инвестиционни опции
2.5.1Наред с другите фактори, които намаляват участието на индивидуалните инвеститори във финансовите пазари, трябва да се отбележи и този, че на същите се налагат такси с 40 % по-високи от тези, плащани от институционалните инвеститори, отчасти поради различия в разходите за спазване на изискванията и разпространение. Това е допринесло инвестирането във финансови активи да се превърне в доста непривлекателно за домакинствата. ЕИСК очаква по-плавната трансгранична конкуренция да насърчи доставчиците да предлагат по-ниски такси. Същевременно ЕИСК предупреждава за увеличаващата се тенденция за прехвърляне на макроикономически рискове върху домакинствата с ниски и средни доходи чрез стимулиране на поемането на рискове за сметка на необходимите предпазни спестявания. ЕИСК обръща внимание на сложността на информацията, която домакинствата получават, по-специално по отношение на сложните непрозрачни фондове.
2.5.2ЕИСК насърчава целенасочени инициативи за преодоляване на фрагментацията на пазарите на ЕС и инфраструктурата на финансовите пазари, което би могло да допринесе значително за превръщането на вътрешните пазари в по-привлекателни за европейските домакинства. В САЩ местата за търговия и друга пазарна инфраструктура са по-консолидирани, което се отразява в по-добра ликвидност, повече прозрачност преди и след търговията, по-ефективно ценообразуване, по-бърз сетълмент и по-ниски трансакционни разходи.
2.5.3При финализирането на стратегията за инвестиции на дребно ЕИСК призовава съзаконодателите да гарантират, че домакинствата имат достъп до широка гама от високоефективни и рентабилни решения за спестявания и инвестиции, предлагани на прозрачни и конкурентни цени, както и до прозрачна информация за риска и устойчивостта, като тези решения са подкрепени от изчерпателна, но достъпна информация и оповестявания и, при поискване, квалифицирани съвети, без да се прави компромис със стандарта за защита на инвеститорите, залегнал в съответното законодателство на ЕС и национално законодателство, по-специално Директивата относно пазарите на финансови инструменти (ДПФИ).
2.5.4ЕИСК изразява съгласие, че насочването на частните спестявания към дългосрочни инвестиции би трябвало да бъде ключова цел на програмата за SIU. За тази цел ЕИСК счита, че разширяването и укрепването на колективно договорените професионални пенсионни схеми (стълб 2) с минимална вноска от работодателя, под надзора на публичен орган, прилагащ задължителни и устойчиви насоки за инвестиции, би могло да бъде начин за постигане на напредък, при условие че това се прави по начин, който допълва публичните пенсионни системи, без да ги подкопава.
2.5.5В същото време ЕИСК подчертава, че пенсионната политика има преди всичко целта на социалната политика да гарантира възможно най-доброто социално осигуряване на работниците в напреднала възраст. Публичните пенсионни схеми са най-добрият начин за изпълнение на този социално-политически мандат. Утвърдените системи в държавите членки не трябва да бъдат подлагани на натиск. Аналогично, новите инициативи в контекста на SIU не трябва да оказват натиск върху държавите членки да повишават нивата на спестявания чрез съкращения на социалното осигуряване и услугите от общ интерес или чрез интегриране на инструменти на капиталовия пазар в тези системи.
2.5.6ЕИСК счита, че допълнителните частни пенсионни планове (стълб 3) би трябвало да бъдат напълно прехвърлими между държавите членки. ЕИСК изразява съжаление, че паневропейският персонален пенсионен продукт (ПЕПП) е получил само ограничено одобрение, и призовава Комисията да се възползва от предложенията, направени от EIOPA. ЕИСК обаче признава, че възстановяването на ПЕПП — продукт, насочен към тесен кръг от граждани на ЕС, главно живеещите в чужбина — е малко вероятно да бъде решение с променлив мащаб.
2.6Насърчаване на сближаването на надзора и укрепване на ролята на европейските надзорни органи ЕНО
2.6.1Друг ключов проблем е фрагментирането на надзорната архитектура на капиталовите пазари в ЕС. ЕИСК признава и оценява жизненоважната роля на националните компетентни органи в настоящата рамка. В същото време различията в регулаторните рамки и надзорните практики на държавите членки са основен източник на регулаторен арбитраж и напрежение, което засяга трансграничните инвестиции на единния пазар, дава възможност за „регулаторно пазаруване“ от страна на входящи дружества извън ЕС или нови участници и намалява доверието във финансовите продукти.
2.6.2ЕИСК би приветствал подробни предложения за засилване на ролята на ЕНО за гарантиране на сближаването на надзорните практики. Би трябвало да се разгледа необходимостта от засилени правомощия в областта на хармонизацията и надзора. Този процес може да изисква промени в съществуващата регулаторна рамка с цел i) намаляване на несъответствията при въвеждането и прилагането на общи регулаторни рамки в държавите членки и ii) преглед на управленските структури и процесите на вземане на решения на ЕНО, включително увеличаване на правомощията за правоприлагане.
2.6.3ЕИСК би приветствал и подробни предложения по отношение на прекия надзор от страна на ЕОЦКП върху операторите на пазарна инфраструктура със значителни трансгранични дейности, като например централните депозитари на ценни книжа и централните контрагенти. ЕИСК препоръчва поетапен подход, тъй като считаме, че понастоящем ЕОЦКП не е в състояние да поеме прекия надзор над голям брой финансови участници. Успоредно с това би трябвало да се предприемат реформи в управлението на ЕОЦКП и отношенията му с националните компетентни органи, за да се подготви потенциална допълнителна стъпка в интеграцията на надзорните органи, когато бъдат изпълнени условията.
2.6.4Сложността на една многопластова регулаторна и надзорна архитектура се отразява в припокривания и излишъци, които увеличават разходите на финансовите институции за привеждане в съответствие, напр. чрез дублиране на изискванията за докладване и искания за информация. ЕИСК насърчава инициативите на Комисията и ЕНО за рационализиране на процесите на докладване и оповестяване в съответствие с „принципа на еднократност“, централизирането на надзорната информация и всеобхватните договорености за обмен на данни между ЕНО и националните компетентни органи и единния надзорен механизъм.
2.7Подобряване на ефективността на финансовото регулиране без компрометиране на финансовата стабилност
2.7.1След десет години банковият съюз остава незавършен. Настоящата фрагментация по националните граници възпрепятства бизнеса, като прави капитала и ликвидността оскъдни и скъпи и намалява споделянето на риска в частния сектор. Единният надзорен механизъм и Единният механизъм за преструктуриране би трябвало да бъдат ясно упълномощени да упражняват цялостен надзор върху банките в техния обхват, с по-малко право на преценка на надзорните органи на приемащата страна.
2.7.2Финансовата стабилност изисква ясна, предвидима и пропорционална регулаторна рамка.
2.7.3ЕИСК счита, че създаването на обща европейска схема за застраховане на депозитите (ЕСЗД) ще предложи на гражданите на ЕС равен достъп до техните депозити в случай на неуспех. Като отправна точка националните схеми за гарантиране на депозитите (СГД) би трябвало да бъдат хармонизирани и изцяло финансирани, което понастоящем не е така. ЕИСК отбелязва, че реализацията и стабилното функциониране на ЕСЗД е неразривно свързано със завършването на ЕМП. През последните няколко години беше постигнат значителен напредък в изграждането на буфер от дълг, който може да бъде обезценен или преобразуван, както беше потвърдено от ЕБО в последното му табло за минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения (МИПЗ). Някои аспекти на рамката за преструктуриране обаче все още не са приключени, по-специално привеждането в съответствие на националните процедури за преструктуриране и несъстоятелност, пълното ратифициране на Договора за ЕМС, предвиждащ „предпазен механизъм“ за Единен фонд за преструктуриране, както и въпросът за ликвидността при преструктуриране, която обикновено се предоставя в други юрисдикции от техните централни банки.
2.7.4Застрахователите и пенсионните фондове играят съществена роля във финансовата система на ЕС. За разлика от други институционални инвеститори обаче техните мандати са много по-широки и включват защита на притежателите на застрахователни полици и спестяващите за пенсия лица срещу рискове, надхвърлящи финансовия риск. Тези мандати изискват подход към поемането на риск, който не се определя единствено от финансовата възвръщаемост. С тези резерви, ЕИСК приветства предложението на Комисията за определяне на критериите за допустимост за благоприятното пруденциално третиране на дългосрочните инвестиции в капиталови инструменти в делегирания акт „Платежоспособност II“.
2.7.5Разработването на европейския фонд за дългосрочни инвестиции (ЕФДИ) 2.0 би трябвало да бъде стъпка в правилната посока към насърчаване на инвестициите в дългосрочен частен капитал. Влизането в сила на този преработен регламент би трябвало да се следи отблизо, за да се гарантира, че ще бъдат разгледани всички непредвидени последици.
2.7.6Също така е важно да се вземе предвид, по отношение на капиталовите пазари, че редица двигатели преместват ликвидността извън капиталовите пазари на ЕС. Органите би трябвало да следят отблизо качеството и наличността на ликвидност в акции на ЕС, за да се уверят, че всяко бъдещо развитие на регулаторната рамка се основава на задълбочено разбиране на пазарните механизми.
2.7.7ЕИСК счита, че по-нататъшното подобряване на функционирането на пазара на секюритизация би могло да разшири инвестиционните възможности за инвеститорите и да увеличи достъпа до кредитиране за домакинствата и предприятията. Секюритизацията би могла да спомогне за напредъка на СКП. Усилията за стимулиране на секюритизацията в ЕС би трябвало да се насочат най-вече към постигането на видими ползи, изразяващи се в допълнително финансиране за реалната икономика. Секюритизацията би трябвало да играе допълваща роля спрямо други дългови капиталови инструменти, като например покрити облигации, като предоставя възможности за рефинансиране за определени категории активи, както и инструмент за управление на риска.
2.7.8Някои държави членки обмислят доброволен 28-и режим за справяне с разпокъсаността
. Бъдещото предложение на Комисията вероятно ще обхване няколко области на правото, включително дружественото право, правоприлагането, правото в областта на несъстоятелността, правото в областта на финансовите пазари, данъчното право и трудовото право. Въпреки че ЕИСК не се противопоставя на концепцията за такъв 28-и режим в някои области като капиталовите пазари, той категорично се противопоставя на включването на разпоредби на трудовото право, които биха подкопали защитата на работниците и социалните достижения на ЕС, с риск от заобикаляне на националното законодателство и автономността на социалните партньори.
Брюксел, 15 април 2025 г.
Председател на секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Ioannis VARDAKASTANIS
_____________