NAT/946
Постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива в ЕС
СТАНОВИЩЕ
Секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива при същевременно гарантиране на европейската конкурентоспособност, смекчаване на кризата, свързана с разходите за живот, и насърчаване на справедлив преход
(становище по собствена инициатива)
|
За контакт
|
nat@eesc.europa.eu
|
|
Администратор
|
Caroline VERHELST
|
|
Дата на документа
|
4.4.2025 г.
|
Докладчик: Corina MURAFA BENGA
|
Съветник
|
Olivier VARDAKOULIAS (за докладчика)
|
|
|
|
|
Решение на Пленарната асамблея
|
5.12.2024 г.
|
|
Правно основание
|
Член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
|
|
Компетентна секция
|
„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
|
|
Приемане от секцията
|
1.4.2025 г.
|
|
Резултат от гласуването
(„за“/„против“/„въздържал се“)
|
50/5/4
|
|
Приемане на пленарна сесия
|
Д.М.ГГГГ
|
|
Пленарна сесия №
|
…
|
|
Резултат от гласуването
(„за“/„против“/„въздържал се“)
|
…/…/…
|
Преамбюл
Настоящото становище е част от по-широк пакет от становища на ЕИСК относно кризата, свързана с разходите за живот. С този пакет ЕИСК разглежда различните аспекти на това политическо предизвикателство и представя цялостен и широкообхватен набор от препоръки към европейските и националните политици, организациите на гражданското общество и други заинтересовани страни. Пакетът включва седем „секторни становища“, всяко от които е посветено на въпроси в конкретна област на политиката. Освен това в „общо становище“ са представени всеобхватните политически препоръки за справяне с кризата, свързана с разходите за живот като цяло и за изграждане на устойчивост по отношение на бъдещи кризи.
1.Заключения и препоръки
1.1Постепенното премахване на субсидиите за изкопаеми горива (СИГ) трябва да бъде част от един по-широк пакет от данъчни и политически мерки, съобразен с отделните държави членки. То следва да включва широк и приобщаващ социален и граждански диалог, при който да се прецени дали и кога кои схеми за компенсиране в подкрепа на прехода към ниски въглеродни емисии следва да бъдат въведени. Първо следва да се премахнат най-вредните в екологично и социално отношение СИГ. Нецелевите субсидии следва да се премахнат, а целевите субсидии въз основа на доходите на домакинствата или уязвимостта на предприятията при необходимост могат да бъдат премахвани по-постепенно и да бъдат заменяни от инициативи за декарбонизация.
1.2ЕИСК препоръчва на Европейската комисия във възможно най-кратък срок в специфичните за всяка държава препоръки в рамките на европейския семестър да представи подробно мерките, които държавите членки трябва да предприемат с цел постепенно премахване на СИГ. В допълнение към включването на ясни крайни и междинни срокове в своите национални планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК), държавите членки следва да разполагат и с конкретни ключови етапи, междинни цели, мерки за определяне на приоритетите по отношение на това прекратяване и по-общи цели в тази област, като това се прави с отчитане на техния индивидуален контекст.
1.3Европейската комисия, в партньорство със заинтересованите страни и ЕИСК, следва да създаде за държавите членки отворена платформа за обмен между заинтересованите страни, включително с участници от гражданското общество, на която да се обменят най-добри практики относно мерките и програмите за постепенно премахване на СИГ.
1.4ЕИСК препоръчва да се въведат механизми за защита на работните места и условията на труд, включително колективно договаряне и социален диалог, за да се гарантира балансиран процес на СИГ.
1.5За да се преодолеят описаните в настоящото становище пречки, свързани с даването на определения, при преразглеждането на Регламента относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата Европейската комисия следва да предложи ясно определение за СИГ въз основа на системата на МВФ, което означава, че то трябва да включва и непреките субсидии, и следва да публикува насоки за докладване за държавите членки. Освен това Комисията следва да прецизира своето докладване относно СИГ, като не само проследява статистическите данни, но и откроява най-добрите практики за постепенно премахване на СИГ.
1.6Преразглеждането на Директивата за данъчното облагане на енергийните продукти и електроенергията (ДДОЕПЕ) е ключова възможност да се подкрепи постепенното премахване на СИГ в ЕС. ЕИСК изразява загриженост във връзка със забавеното закриване на това досие и призовава Европейския парламент възможно най-скоро да приеме позиция относно преразглеждането на ДДОЕПЕ. Макар че е необходима свобода за маневриране, за да се отразят индивидуалните обстоятелства на държавите членки, амбициозните минимални данъчни ставки в ЕС са от съществено значение за стимулиране на конкурентоспособната декарбонизация. Изключенията не трябва да са задължителни и трябва да се използват предпазливо.
1.7Като част от процеса на РКООНИК Европейският съюз следва да продължи да поддържа визията за постепенно премахване на СИГ в световен мащаб, укрепване на партньорствата и взаимно обучение с държавите, които напоследък са постигнали напредък в тази област.
1.8Всички форми на финансова подкрепа за нова инфраструктура за изкопаеми горива следва да бъдат окончателно премахнати във всички инструменти за финансиране по линия на многогодишната финансова рамка за периода 2028—2034 г. Вместо това препоръчваме да се заделят средства за научноизследователска и развойна дейност за чисти горива, като се спазват строги критерии в съответствие с таксономията на ЕС.
1.9ЕИСК препоръчва да се преразгледат правилата за държавната помощ, за да се спомогне за ускоряване на енергийния преход и да не се отпускат повече държавни помощи за енергийни проекти на базата на изкопаеми горива.
2.Общи бележки
2.1Енергийните субсидии и държавната намеса са предназначени да намалят разходите за потребителите под пазарните цени, да повишат цените за производителите над пазарните равнища или да предоставят инвестиционна подкрепа за проекти за енергийна инфраструктура с цел намаляване на цената на капитала. Те включват пряко прехвърляне на средства за производители или потребители, непреки механизми за подпомагане, като например освобождаване от данъци и кредити, и пазарни подходи, които улесняват кръстосаното субсидиране между икономическите субекти.
2.2Европейската комисия проследява тези субсидии в ЕС посредством списъка на субсидиите. Следователно субсидиите за изкопаеми горива (СИГ) обхващат различните форми на финансова подкрепа за цялата първична енергия от изкопаеми горива и електроенергията, генерирана чрез изгаряне на изкопаеми горива. В периода между 2020 г. и 2021 г. те се удвоиха до 136 милиарда евро, а през 2023 г. спаднаха леко до 111 милиарда евро, което представлява над една трета от всички съществуващи енергийни субсидии. Предварителните данни за 2024 г. сочат, че общият размер на енергийните субсидии (за изкопаеми и неизкопаеми горива) ще намалее до 78 милиарда евро, тъй като се очаква срокът на повечето кризисни субсидии да изтече до 2025 г. Непреките субсидии обаче, които са резултат например от екстернализиране на разходи (напр. разходи за здравеопазване, щети на сгради и инфраструктура), не се покриват.
2.3В съответните методи за изчисление на МВФ са включени тези имплицитни субсидии, които включват оценки на социалната цена на въглеродните емисии, здравните разходи, свързани със замърсяването на въздуха, и други външни фактори като задръствания и пътнотранспортни произшествия Съгласно тази методология СИГ в ЕС са значително по-високи от изчислените от Комисията, като възлизат на около 300 милиарда щатски долара годишно. Въпреки методологическите различия някои държави членки, като Нидерландия, изготвиха оценки на СИГ, които са сходни с тези на МВФ. ЕИСК насърчава Комисията да приеме или да разработи нов, подобен методологичен подход в допълнение към настоящия опис.
2.4Постоянното равнище на СИГ противоречи на съществуващите политически ангажименти за постепенно премахване на изкопаемите горива. Международните инициативи за рационализиране и постепенно премахване на СИГ бяха обявени още през 2009 г. от Г-7 и Г-20, а наскоро и в рамките на РКООНИК. Насърчителните дипломатически усилия, като например Споразумението относно изменението на климата, търговията и устойчивото развитие (ACCTS), следва да мотивират усилията на ЕС на предстоящите конференции на страните по РКООНИК, където следва активно да се насърчава инициираната от Нидерландия Коалиция за постепенно премахване на стимулите за изкопаемите горива, включително субсидиите, към която се присъединиха и други държави — членки на ЕС.
2.5ЕС пое водеща роля в прилагането на набор от инструменти и действия за ефективно премахване на СИГ, но до момента данните показват, че въздействието на тези действия е ограничено. В Регламента относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата (2018 г.) от държавите членки се изисква да докладват ежегодно за напредъка по премахването на енергийните субсидии, по-специално на СИГ. Този ангажимент беше засилен чрез Законодателния акт на ЕС за климата (2021 г.), съгласно който се изисква постепенното премахване на субсидиите, които противоречат на целта за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. На Европейската комисия е възложена задачата да разработи стандартизирани методики и рамки за докладване на СИГ и други вредни за околната среда субсидии. ЕИСК приканва Комисията да обмисли социалните аспекти на вредните субсидии. Освен това предложеното преразглеждане на Директивата за енергийното данъчно облагане в рамките на пакета „Подготвени за цел 55“ има за цел данъчното облагане на енергийните продукти да бъде приведено в съответствие с целите в областта на климата.
2.6СИГ имат няколко вредни последици, те нарушават принципа „замърсителят плаща“, насърчават продължаващата зависимост от изкопаеми горива и подкопават конкурентоспособността на енергията от възобновяеми източници. Поради това те възпрепятстват прехода към възобновяеми енергийни източници и влошават допълнително състоянието на околната среда, като това включва замърсяване на въздуха и загуба на биологично разнообразие, и изменението на климата. Поради това те са в силно противоречие с политиката на ЕС в областта на климата. Данните показват, че през 2023 г. в ЕС е могло да бъдат инсталирани един милион повече термопомпи, ако субсидиите за котли за изкопаеми горива са били използвани за термопомпи.
3.Конкретни бележки относно въздействието на субсидиите за изкопаеми горива върху конкурентоспособността
3.1Извън геополитическите съображения структурната зависимост на ЕС от вносни изкопаеми горива има отрицателни последици за търговията и текущите сметки на ЕС, поради което се отразява неблагоприятно върху нетния износ и макроикономическите резултати като цяло. Вследствие на това СИГ увеличават зависимостта на ЕС от вноса, което забавя енергийния преход. Освен това свързаната с вноса на изкопаеми горива нестабилност на цените допринася за епизоди на инфлация като този, който настъпи след нахлуването на Русия в Украйна, в резултат на което се увеличи енергийната бедност и беше подкопана конкурентоспособността на предприятията (особено за енергоемките промишлени отрасли).
3.2От гледна точка на фискалната политика СИГ намаляват фискалното пространство на държавите членки за финансиране на други приоритети, включително подкрепа на предприятията за инвестиции в енергийния преход или социални разходи. СИГ например остават по-високи от тези за източници на възобновяема енергия, въпреки големия „недостиг на инвестиции“ за постигането на целите за 2030 г. в областта на енергийния преход и на климата
. Предвид фискалните ограничения, произтичащи от преразгледаните фискални правила на ЕС, пренасочването на СИГ към целите в областта на климата е от основно значение за запълването на недостига на инвестиции в областта на климата.
3.3Високите разходи за енергия вредят на конкурентоспособността на ЕС, като дружествата в ЕС плащат 2—3 пъти повече от тези в САЩ за електроенергия и 4—5 пъти повече за газ. Макар че някои СИГ съществуват, за да облекчат разходите за енергия на предприятията, те забавят инвестициите в алтернативи и изкривяват ценовите стимули.
4.Конкретни бележки относно въздействието на субсидиите за изкопаеми горива върху разходите за живот
4.1Инфлацията, предизвикана от нахлуването на Русия в Украйна, оказа непропорционално въздействие върху служителите, като в разгара на кризата през 2022 г. реалните заплати в ЕС намаляха с 5,1%. Що се отнася до енергийния сектор, инфлацията засяга непропорционално уязвимите домакинства, които изразходват по-голяма част от доходите си за енергия. В средносрочен план само декарбонизирането на електроенергийната система чрез осъществяване на преход към източници на чиста енергия може да намали цената на енергията, която предизвика кризата, свързана с разходите за живот.
4.2Освен отрицателното общо въздействие върху държавните бюджети, данните показват, че СИГ са недобре насочени и облагодетелстват предимно по-богатите социални групи, поради което са социално регресивни. И накрая, субсидирането на използването на изкопаеми горива води до неблагоприятна социална цена като цяло, като например преждевременна смъртност и заболеваемост поради замърсяването на въздуха, като това засяга по-специално уязвимите социални групи.
4.3Много от субсидиите бяха въведени, за да предложат краткосрочно облекчение, но не бяха насочени към домакинствата с ниски доходи и не успяха да се справят с основните причини за енергийната инфлация. За да се справим ефективно с регресивното въздействие на високите цени на енергията върху домакинствата, е необходим двустранен подход, основан на принципите на справедливия преход. Първо, по-целенасочено пряко подпомагане на доходите на уязвимите домакинства в краткосрочен план; второ, пренасочване на субсидиите към трайни решения чрез мобилизиране на средства за инвестиции в декарбонизирани системи за електричество и отопление, като същевременно се обновява жилищният фонд, за да се намалят цените.
4.4Постепенното премахване на СИГ следва да бъде съпроводено от по-строг контрол на енергийния пазар, за да се защитят уязвимите групи и да се избегне прекомерното повишаване на цените. Достъпът до чиста енергия трябва да бъде постоянна грижа, особено в селските райони.
5.Конкретни бележки относно количественото определяне и докладването на изкопаемите горива
5.1На равнище ЕС трябва да се наложи ясно определение за това какво е субсидия за изкопаеми горива, като се разграничат ефективните от неефективните субсидии, както и конкретни насоки за измерване и оповестяване, за да се обърне внимание на обхвата и качеството на данните за мониторинг и измерване. Това може да се осъществи при предстоящото преразглеждане на Регламента относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата. Това определение може да се основава на типологията на субсидиите на СТО, която понастоящем се използва от ОИСР, Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA) и Програмата на ООН по околната среда (ЮНЕП). Освен това в средносрочен план следва също така да се разгледа включването на „имплицитните“ субсидии съгласно определението на МВФ, особено за секторите, които не са обхванати от схемата за търговия с емисии (СТЕ).
5.2Само 12 държави членки са допринесли за подобряване на данните, събирани на равнище ЕС, поради което експертите остава да разчитат на разпокъсана, непълна и объркваща национална информация. Като цяло ангажираността на равнището на държавите членки за постепенно премахване на СИГ е слаба и само Дания има конкретен план за това. Съгласно предварителната оценка на НПЕК към 2023 г. само шест от 27-те държави — членки на ЕС, са изразили намерението си за пълно премахване на СИГ в своите национални бюджети, макар и без конкретни крайни срокове. Въз основа на тази оценка и на други национални планове и съобщения, за по-малко от половината от субсидиите за изкопаеми горива през 2022 г. има планиран срок преди 2025 г. — за 1 % се планира да бъдат постепенно премахнати в периода между 2025 г. и 2030 г., докато за 52 % няма определен срок дори след 2030 г.
Методологията за докладване във връзка с НПЕК трябва да бъде подобрена и рационализирана.
5.3Постепенното премахване на СИГ е в съответствие с програмата относно целите за устойчиво развитие, и по-специално с цел 12.В, за премахване на нарушенията на пазара, с които се насърчава разхитителното потребление, чрез рационализиране на неефективните субсидии за изкопаеми горива. Показател 12.в.1, а именно размерът на СИГ (производство и потребление) на единица БВП, е очевидно неправилно изчислен, тъй като докладването на данъчните разходи е незадължително за държавите. За да се подобри европейската конкурентоспособност чрез създаване на еднакви условия на конкуренция, държавите — членки на ЕС, и Европейската комисия, в своя процес на дипломатическа ангажираност с Междуведомствената експертна група по показателите за целите за устойчиво развитие (МЕГ—ЦУР) следва да се застъпят за задължително включване в докладването на данъчните разходи.
5.4Прозрачността на списъците на субсидиите за изкопаеми горива е от ключово значение за установяването на конструктивен и приобщаващ диалог с гражданското общество. Добрите практики включват италианския Каталог на благоприятните за околната среда субсидии (БООС) и вредните за околната среда субсидии (ВООС) и екологосъобразното бюджетно отчитане във Франция; с тях публично се показва растящата разлика между вредните и благоприятните за околната среда субсидии.
5.5На равнище ЕС около 83 % от всички СИГ са предназначени да подкрепят търсенето на енергия. Това предоставя възможност за заместване на субсидиите, които стимулират търсенето, с други мерки за подпомагане на доходите на потребителите, за да може търсенето да се измести към алтернативи без въглеродни емисии.
5.6Въпреки че цените на енергията в Европа остават високи, те са много по-ниски от равнищата по време на кризата. Като цяло обаче СИГ продължават да заемат същото фискално пространство, както преди кризата, което показва пропусната възможност за инвестиране на средства в дългосрочни, устойчиви и по-продуктивни политически мерки за облекчаване на кризата, свързана с разходите за живот, и повишаване на конкурентоспособността на предприятията в средносрочен план. Очаква се много от временните мерки, предназначени да смекчат въздействието от повишаването на цените на енергията през 2022 г., да бъдат прекратени до края на 2024/2025 г. ЕИСК препоръчва на Комисията внимателно да следи осъществяването на договорените от държавите членки планове за прекратяване на субсидиите и при необходимост да определи алтернативни, целенасочени механизми за подкрепа на уязвимите групи. ЕС трябва да се стреми към единни фискални реформи с цел прекратяване на използването на изкопаеми горива.
5.7Европейската комисия и Европейската агенция за околна среда следва да прецизират своето докладване относно СИГ, като не само проследяват статистическите данни, но и открояват политиките и най-добрите практики за тяхното постепенно премахване. Тази категоризация въз основа на тяхното социално, икономическо и екологично въздействие може да даде насоки за графика и методите за постепенното премахване, с преходни мерки като паралелни стимули, целеви освобождавания и йерархия на субсидиите за премахване с цел осъществяване на плавен преход, предвид целите за климата за 2030 г. и 2040 г.
6.Конкретни бележки и принципи за постепенното премахване на СИГ
6.1Критерии и принципи за постепенното премахване
6.1.1Като правило, всеки процес на постепенно премахване на СИГ следва да бъде част от един по-широк данъчен пакет и пакет от политики, който да помогне на потребителите и предприятията да преминат към алтернативи с ниски въглеродни емисии, най-вече когато това преминаване е технологично достъпно. Всички СИГ следва да се оценяват за всеки отделен случай и следва да се определят конкретни алтернативи и/или компенсаторни схеми, за да се отразят индивидуалните обстоятелства в държавите членки.
6.1.2Всички процеси на постепенно премахване на СИГ следва да обхващат широк и ефективен социален и граждански диалог, като включват всички засегнати заинтересовани страни, и да бъдат подкрепени от общоевропейска платформа за обмен на добри практики и за насърчаване на взаимното обучение.
6.1.3СИГ следва да бъдат оценявани в зависимост от тяхната индивидуална социална и икономическа възвращаемост чрез систематични анализи на разходите и ползите (CBA) за всяка субсидия, като се дава приоритет на субсидиите с ниска социална и икономическа възвращаемост, които обаче отнемат значителни финансови средства. По подобен начин на няколко многостранни форума ЕС пое ангажимент за постепенно премахване на „неефективните“ СИГ, но не успя да определи какво представляват те на практика. В този смисъл Европейската комисия следва, наред с другото, да ускори взаимното обучение с Канада в светлината на наскоро публикуваната от нея рамка за оценка на неефективните субсидии за изкопаеми горива.
6.1.4По подобен начин СИГ следва да се оценяват въз основа на въздействието им върху групите с различни доходи, като субсидиите, от които се възползват непропорционално групите с по-високи доходи, се премахват по-бързо, и се въвежда прогресивно данъчно облагане, основано на справедливостта на преразпределението, което позволява постепенното премахване на СИГ.
6.1.5Въпреки че някои селскостопански дейности могат да се възползват от възобновяемите енергийни източници, по-широкият селскостопански сектор, особено в областта на обработката (напр. селскостопанските машини), остава силно зависим от изкопаемите горива. Големите селскостопански машини, включително трактори, комбайни и риболовни кораби, понастоящем не разполагат с жизнеспособни в търговско отношение алтернативи, които да работят със същата ефективност и надеждност като оборудването, задвижвано с дизелово гориво. Необходима е стратегия за преход, която да отчита технологичната готовност и икономическата осъществимост, за да се гарантира, че секторите на селското стопанство и рибарството ще останат производителни и конкурентоспособни, докато възприемат постепенно устойчиви енергийни решения. Увеличаването на ролята на кръговите и устойчивите продукти и услуги на биологична основа може да предостави възможност за справяне с множество предизвикателства и да допринесе за заместването на изкопаемите горива.
6.1.6В случаите, когато дадена схема за СИГ за момента е счетена за необходима поради икономически съображения, тя следва да се прилага успоредно с паралелна схема за подкрепа на декарбонизацията. Например в случая на възстановяването на ДДС върху дизела за земеделските стопани и транспортните предприемачи, бенефициерите следва да могат да поискат същото или по-голямо възстановяване в подкрепа на инвестициите в машини и превозни средства, задвижвани с електроенергия или възобновяеми и нисковъглеродни горива. Земеделските стопани и стопанските субекти, които се заемат с декарбонизация, следва да получат стимули за това.
6.1.7Нецелевите субсидии следва да се премахнат, а целевите субсидии въз основа на доходите на домакинствата или уязвимостта на предприятията при необходимост могат да бъдат премахвани по-постепенно и да бъдат заменяни от инициативи за декарбонизация. Ключовият принцип следва да бъде, че енергийните субсидии са под формата на пряко подпомагане на доходите, а не на непряка подкрепа (като например тавани на цените и освобождавания от данъчно облагане), за да се даде възможност на домакинствата и предприятията да инвестират в нови технологии, които ще им позволят да се освободят от зависимостта от изкопаеми горива. Заместването на (нецелевите) СИГ с (целеви) мерки за подпомагане на доходите беше успешно осъществено в редица държави, включително в южното полукълбо, както е документирано (наред с другото) в докладите на МВФ и ОИСР.
6.2Защита на икономическата конкурентоспособност, като същевременно постепенно се премахват СИГ
6.2.1За да се смекчат потенциалните отрицателни последици от постепенното прекратяване на СИГ върху конкурентоспособността на европейските предприятия, Комитетът препоръчва приходите от субсидиите, които носят големи ползи, и цените на въглеродните емисии да се пренасочат към нисковъглеродни технологии, което ще помогне на предприятията да сложат край на своята зависимост от изкопаеми горива.
6.2.2С политиките за данъчно облагане и декарбонизация на равнището на държавите членки и в цяла Европа предприятията следва да се стимулират да електрифицират цялото си потребление на енергия, когато това е технически възможно. Селскостопанският сектор се нуждае от различен подход, тъй като в него липсват жизнеспособни и рентабилни заместители на оборудването, задвижвано с изкопаеми горива. Необходими са финансови стимули, за да се покрият скъпите инфраструктурни разходи и да се предотврати поставянето на европейските земеделски производители в неблагоприятно положение. Същевременно цените и данъците за изкопаемите горива следва да отправят сигнал към потребителите относно необходимостта да преминат от замърсяваща енергия (например газ) към нисковъглеродна енергия (например електроенергия, водород).
6.2.3Вместо да разчитат на СИГ, предприятията в Европа се нуждаят от алтернативни решения и търсят такива, като промяна на горивната база и достъп до произведена на местно равнище енергия от възобновяеми източници като предпочитана енергия. При тези обстоятелства е жалко, че в много държави членки европейското законодателство относно енергийните общности не функционира пълноценно.
6.3Гарантиране на подход за справедлив преход с цел постепенно премахване на СИГ
6.3.1Постепенното премахване на СИГ трябва да се ръководи от Политическа рамка за справедлив преход със социални компенсации за непропорционално засегнатите групи. Постепенното премахване на СИГ не трябва да бъде аргумент за съкращения или по-лоши условия на труд. Механизмите за защита на работните места и условията на труд, колективното договаряне и социалният диалог трябва да останат приоритет, докато се осъществява постепенното премахване на СИГ. ЕИСК предлага компенсиране чрез субсидии под формата на преки инвестиции в нисковъглеродни технологии, вместо универсални мерки за подпомагане на доходите, които могат да бъдат неефективни и да се превърнат в непреки СИГ. Например чрез австрийския Klimabonus, с който се прави отстъпка от 100 % от данъка върху въглеродните емисии за всички жители, се намалява инфлацията, но липсва целенасочена подкрепа за лицата, които най-много се нуждаят от помощ във връзка с прехода, и не се насърчават инвестициите в нисковъглеродни решения.
6.3.2Поради факта, че държавите членки разчитат на свързани с данъчното облагане СИГ, като се има предвид, че всяка данъчна реформа оказва въздействие върху разпределението, потенциалното краткосрочно регресивно въздействие на реформата трябва незабавно да се коригира чрез пренасочване на получените приходи към социалните групи в затруднено положение. По подобен начин процесът на „екологизиране“ в ЕС чрез субсидии и данъчни предимства също следва да бъде насочен към най-уязвимите слоеве на обществото и да се избягва връщане назад в хранително-вкусовата промишленост и не само в нея.
6.3.3В много държави членки, като например Франция, неотдавнашната обществена съпротива срещу премахването на СИГ откроява необходимостта от инициатива за пряко преразпределение. Социалният фонд за климата служи като план за това как целевата финансова подкрепа може да помогне на уязвимите домакинства да се справят с разходите за енергия, произтичащи от реформата на енергийното данъчно облагане, при условие че по-голямата част от фонда се изразходва за структурни мерки. Тя обаче все още не е достатъчна.
6.3.4При постепенното премахване на СИГ ЕИСК препоръчва чрез прозрачен социален диалог част от тези средства да се пренасочат към програми за защита на работните места и преквалификация на работниците в традиционните отрасли. Това ще им помогне да преминат към нови сектори на екологосъобразната икономика, ще сведе до минимум загубата на работни места и ще насърчи устойчивия растеж.
7.Конкретни бележки относно политическите лостове на ЕС за постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива
7.1Ролята на Директивата за енергийното данъчно облагане
7.1.1Актуализираната Директива за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията ще установи нови минимални данъчни ставки за горивата в ЕС, като ги приведе в съответствие с нивото на замърсяване на единица енергия, а не с икономически, социални и политически фактори. Понастоящем енергийното данъчно облагане е на равнище, което поражда предизвикателства за прехода към възобновяема енергия. Цената на електроенергията остава значително по-висока от тази на газа — от три до четири пъти повече — и прави електрификацията неконкурентоспособна в много сектори, като например отоплението, промишлените процеси и транспорта. Данните показват, че данъчното облагане и мрежовите такси играят ключова роля в това несъответствие. В транспортния сектор например в няколко държави — членки на ЕС, съществуващите данъчни ставки не стимулират преминаването към превозни средства с нулеви емисии (електрически) в корпоративните паркове (служебни автомобили).
7.1.2ДДОЕПЕ трябва бързо да се приведе в съответствие с Европейския зелен пакт. Тя трябва да предостави необходимата гъвкавост на държавите членки, като същевременно се спазва принципът, при който всяка форма на енергия се облага с данъци спрямо вредата, която нанася на околната среда, като енергията с нулеви въглеродни емисии се стимулира чрез мерки за данъчно облагане.
7.1.3Предвид ключовото значение на този законодателен акт за постепенното премахване на СИГ при същевременно запазване на конкурентоспособността и смекчаване на кризата, свързана с разходите за живот, ЕИСК настоятелно призовава председателството на Съвета да финализира процеса на преразглеждане. Комитетът също така призовава Европейския парламент възможно най-скоро да приеме позиция относно преразглеждането на ДДОЕПЕ, за да може да се постигне напредък в законодателния процес.
7.2Ролята на многогодишната финансова рамка (МФР)
7.2.1Въпреки че по-голямата част от СИГ в ЕС идват от националните бюджети, средствата на ЕС са важни за предоставянето на инвестиционни субсидии за нова енергийна инфраструктура, при което има риск енергийният модел на ЕС десетилетия наред да продължи да зависи от изкопаемите горива, влошавайки неговата геополитическа позиция. Възможностите за финансиране на инвестициите в изкопаеми горива чрез бюджетните инструменти на ЕС постепенно бяха ограничени в бюджета на ЕС за периода 2021—2027 г. чрез трайното изключване на финансовата подкрепа от ЕС за инвестиции във въглища и нефт. Избрани инвестиции в изкопаем газ в средата и надолу по веригата (например газови котли и разпределение на газ) обаче все още са допустими за финансиране от най-големите фондове на ЕС, а именно фондовете на политиката на сближаване и възлизащият на 750 милиарда евро Механизъм за възстановяване и устойчивост (МВУ). Освен това, вместо да се въведат още по-строги условия за финансиране на проекти за изкопаеми горива, въвеждането на RepowerEU доведе до разширяване на обхвата на допустимите инвестиции в газ чрез включване на свързаната с втечнен природен газ инфраструктура, която по-рано беше недопустима в МВУ.
7.2.2Преди предстоящото предложение на Европейската комисия за регламенти за МФР за периода 2028—2034 г. и свързаните с тях междуинституционални преговори ЕИСК призовава Европейската комисия в своето предложение за регламент относно МФР напълно да изключи всички форми на финансова подкрепа за инфраструктурата за изкопаеми горива във всички инструменти за финансиране съгласно МФР за периода 2028—2034 г. Тези инвестиционни субсидии не са решение за социалните опасения и проблемите с разпределението и е малко вероятно тяхното трайно премахване да доведе до неблагоприятно въздействие върху разпределението.
7.3Ролята на европейския семестър
7.3.1Постепенното премахване на СИГ обаче не е оптимизирано в докладите по държави в рамките на европейския семестър или в специфичните за всяка страна препоръки, отправени към държавите членки, и Европейската комисия понастоящем разглежда начини за по-добро интегриране на СИГ в процеса на семестъра. Макар че досега държавите членки слабо спазваха специфичните за всяка държава препоръки, това може да се промени с планираните реформи на рамката за икономическо управление на ЕС и новите инструменти, свързани с реформите, в многогодишната финансова рамка за периода 2028—2034 г. ЕИСК смята, че държавите членки трябва да бъдат насочвани в по-голяма степен към прилагането на конкретни стъпки за постепенното премахване на СИГ. Вярваме, че процесът на европейския семестър вече може да допринесе за тази цел.
7.3.2Ето защо ЕИСК призовава Европейската комисия да рационализира реформата и постепенното премахване на СИГ в рамките на процеса на семестъра, включително чрез специални препоръки, специфични за всяка държава.
7.4Ролята на правилата за държавната помощ
7.4.1Като част от инициативите „Пакт за чиста промишленост“ и „Омнибус“ се очаква правилата за държавната помощ да бъдат преразгледани, за да се даде възможност, наред с другото, за по-бързо внедряване на възобновяеми енергийни източници и декарбонизация на промишлеността
. Реформата на рамката на ЕС за държавната помощ трябва да включва по-строги правила за предоставянето чрез националните бюджети на държавна помощ за дейности, свързани с изкопаеми горива, като същевременно се стимулира по-бързото разгръщане на инфраструктура за чиста енергия. Настоящите правила все още позволяват подкрепата за изкопаеми горива както чрез Насоките относно държавната помощ в областта на климата, енергетиката и опазването на околната среда (CEEAG), така и в по-малка степен чрез Общия регламент за групово освобождаване (ОРГО)
. Действащата рамка се използва най-вече за предоставяне на значителни субсидии на производителите на електроенергия на базата на изкопаеми горива чрез механизми за осигуряване на капацитет (специфичен вид държавна помощ)
.
7.4.2Като част от бъдещото преразглеждане на правилата за държавната помощ ЕИСК призовава Комисията да включи пътна карта за изключване на подкрепата за проекти и дейности, свързани с енергия на базата на изкопаеми горива, така че подкрепата с държавна помощ да бъде приведена в съответствие с ангажимента на ЕС за постепенно премахване на СИГ.
Брюксел, 1 април 2025 г.
Председателят на секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Peter SCHMIDT