NAT/913
Към общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г.
СТАНОВИЩЕ
Секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Насърчаване на автономното и устойчиво производство на храни:
стратегии за общата селскостопанска политика след 2027 г.
(проучвателно становище по искане на белгийското председателство)
Докладчик: Стоян ЧУКАНОВ (BG — III гр.)
|
Искане за консултация
|
Писмо от предстоящото белгийско председателство на Съвета на ЕС, 10.7.2023 г.
|
|
Правно основание
|
член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
|
|
Компетентна секция
|
„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
|
|
Приемане от секцията
|
19.12.2023 г.
|
|
Резултат от гласуването
(„за“/„против“/„въздържал се“)
|
43/02/04
|
|
Приемане на пленарна сесия
|
ДД.MM.ГГГГ
|
|
Пленарна сесия №
|
...
|
|
Резултат от гласуването
(„за“/„против“/„въздържал се“)
|
…/…/…
|
1.Заключения и препоръки
1.1ЕИСК счита, че общата селскостопанска политика за периода след 2027 г. трябва да осигури стабилна дългосрочна политическа рамка, насочена към устойчиво производство на храни и отворена стратегическа автономност за Европейския съюз, като същевременно защитава разнообразието от видове селско стопанство в ЕС, отговаря на обществените и екологичните потребности („публични средства за обществени блага“) и гарантиране на развитието на селските райони.
1.2Следващата ОСП трябва да бъде предупредителен сигнал, който да насочи вниманието към необходимостта от подходящо подпомагане на земеделските стопани по време на прехода. Политиките в областта на околната среда и климата не следва да се възприемат като тежест при възстановяването от настоящата криза, а по-скоро като част от дългосрочните решения и насоки за вземане на решения в бъдеще. Спадът в текстилната и стоманодобивната промишленост на ЕС следва да служи като предупреждение за всички създатели на политики, че недостатъчната или неподходяща подкрепа може да предизвика внезапна и нежелана трансформация в секторите.
1.3ОСП даде възможност на Европейския съюз да осигури стабилни доставки на храни с високо и все по-високо качество за нарастващото си население, като същевременно запази модел на семейно земеделие, изчезнал в много други части на света. Въпреки това ОСП не беше насочена към земеделските стопани, които се нуждаят най-много от подкрепа или се оказа неподходяща в различни области — пропуски, които трябва да бъдат отстранени в следващата политическа рамка.
1.3.1С последната реформа на ОСП беше укрепен принципът, че всеки подпомаган хектар трябва в замяна да предоставя на обществото екологични услуги. Еднаквото финансиране на хектар обаче не отразява екологичната реалност или справедливото подпомагане от социална гледна точка. ЕИСК счита, че в следващата ОСП този принцип трябва да бъде допълнително развит, като се засилят екологичните и социалните изисквания, които трябва задължително да бъдат надлежно възнаграждавани и защитени от нелоялна конкуренция.
1.3.2В зависимост от вида и интензивността на производството европейската селскостопанска дейност би могла да има положителни външни ефекти за ландшафта и биологичното разнообразие, околната среда и климата. Тъй като пазарът не успя да им постави цена, най-практичният начин за обществото да поддържа възникването на тези външни ефекти в необходимите размери е да стимулира земеделските стопани чрез публично финансиране. Само покриването на направените разходи и загубата на доходи не е стимул за земеделските стопани да работят за дългосрочна устойчивост и автономност (включително въз основа на доброволни екосхеми). ЕИСК призовава данъкоплатците в ЕС да бъдат готови да дадат справедлив допълнителен принос за осигуряването на ценна екологична услуга, която иначе не би била предоставена. Поради това реформата на ОСП следва да направи повече за подпомагане на земеделските стопани, които се ангажират с екосхеми или с други екологични услуги, като например опазване на биологичното разнообразие, и постепенно да замени настоящото основно подпомагане на доходите въз основа на площта с финансови стимули вместо с обезщетения.
1.3.3Поради това плащания въз основа на площта следва да бъдат пренасочени към стимули за услуги, които са от полза за околната среда и обществото, с разумен преходен период, който може да надхвърли обхвата на една-единствена многогодишна финансова рамка (МФР). Малките семейни стопанства следва да имат възможността да изберат да запазят подпомагане на доходите въз основа на плащания на площ и трудови единици в стопанството, като държавите членки могат да определят критериите в стратегическите планове. По време на преходния период ОСП следва да осигури механизми за преразпределение и намаляващи плащания или задължително определяне на горна граница за всички държави членки.
1.3.4За да се спре по-нататъшният спад в броя на земеделските стопанства в ЕС поради липсата на приемственост между поколенията, трябва да се предприемат действия по отношение на увеличаването на средните доходи от селскостопанска дейност, достъпа до земя (чрез инвестиционни субсидии, преференциални кредити, национално законодателство относно прехвърлянето на земя), благоприятните условия за инвестиции в рамките на втория стълб (осигуряване на допълнителни частни средства), повишаването на квалификацията (на земеделските стопани, селскостопанските работници и консултантите), овластяването на жените, добрите условия на труд, подобряването на дългосрочните перспективи за земеделските стопани (пенсии и др.), както и цялостната привлекателност на селските райони.
1.3.5ОСП трябва да запази достъпа до земеделска земя и устойчивото ѝ използване в целия ЕС, като избягва изоставянето на земи и насърчава устойчивото използване на маргиналните земи за екстензивно животновъдство чрез целеви годишни плащания (например плащания за райони с природни или други специфични за района ограничения), както и специфична инвестиционна подкрепа, насочена към нови участници. Запазването на устойчивото селскостопанско производство в целия ЕС е принцип, който в бъдеще следва да бъде включен в общата селскостопанска политика.
1.3.6ОСП трябва да допринася за насърчаване на потребителското търсене в ЕС на по-здравословни и по-устойчиви хранителни режими (биологични, сезонни, местни продукти), намаляване на разхищението на храни и регулиране на пазарите на храни, за да се преодолее финансиализацията на хранителния сектор, която води до сериозни спекулации с реализиране на огромни печалби, като същевременно европейците изпитват затруднения да се справят с нарастващите цени на храните.
1.3.7Въпреки че делът на бюджета на ЕС, предназначен за ОСП, непрекъснато намалява през последните 40 години — от 65,5 % през 1980 г. на малко под 25 % през 2021 г. — докато изискванията за участващите земеделски стопани нарастват и са свързани с по-големи разходи, ЕИСК е твърдо убеден, че финансирането на ОСП трябва да бъде съизмеримо с амбицията ѝ да подкрепя справедлив преход. За сравнение между 1980 г. и 2021 г. делът от бюджета на ЕС за функциониране се е увеличил с 36 %. Всяко евро, отделено за ефективното гарантиране на продоволствената сигурност на ЕС, качеството на храните, опазването на природната среда и съхраняването на селските райони и ландшафти, е добре изразходвано.
1.3.8Покачването на цените на енергията и рисковете от прекъсване на доставките на енергия и торове са част от новото нормално положение и в ОСП следва да се обмисли включването на антициклични компоненти и да се предоставят схеми за подпомагане на инвестициите, предназначени за подобряване на производството и разпределението на енергия от възобновяеми източници в земеделските стопанства и на местно равнище в селските райони.
1.3.9ЕИСК предлага Комисията да обмисли укрепване на схемите за застраховане — доброволни в отделните държави членки — за публично-частните партньорства в инструментите на ОСП след 2027 г. в отговор на последиците от екстремни климатични условия (суши, замръзване, наводнения и др.).
1.3.10Цифровите технологии, които са доказали, че допринасят за намаляване на въздействието върху природата и околната среда, и за подобряване на хуманното отношение към животните или условията на труд, следва да бъдат доразвивани и въвеждани. Когато се обмисля евентуална инвестиционна подкрепа за тези технологии по линия на ОСП от европейски или национални публични фондове, фокусът следва да бъде върху положителния принос към политиките по заетостта и националните/регионалните политики за развитие в съответствие със стратегическите планове.
1.3.11Процесът на изготвяне и адаптиране на стратегическите планове следва да бъде преразгледан, за да се даде възможност за участие на заинтересованите страни, по-голяма гъвкавост за държавите членки и по-бързо адаптиране след първоначалното им одобрение.
2.Въведение
2.1Настоящият програмен период на ОСП още от самото начало беше белязан от два големи катаклизъма: COVID-19 и агресията на Русия. Европейските земеделски стопани изиграха ключова роля за гарантиране на наличността на храни по време на ограничителните мерки през 2020 г. и 2021 г., но войната в Украйна породи предизвикателства и оказа огромен натиск върху стабилността на европейските селскостопански пазари, с драстични колебания в цените и недостиг на важни суровини за селското стопанство. Системите на хранително-вкусовата промишленост също са все по-уязвими към изменението на климата, като същевременно отделят емисии на парникови газове; поради това е ясно, че са необходими устойчиви на изменението на климата системи на хранително-вкусовата промишленост, за да се постигне както глобалната цел за адаптиране, така и колективната цел по отношение на температурата, определена в Парижкото споразумение.
2.2Във връзка с това белгийското председателство на Съвета на ЕС поиска от ЕИСК да изготви проучвателно становище, в което да се разгледат начините за стратегическа автономност и устойчиво производство на храни чрез нова, по-гъвкава и по-ефективна ОСП след 2027 г., с цел да се повиши способността ни да контролираме собствените ни продоволствени доставки и продоволствена сигурност и да намалим зависимостта си от по-малко надеждни и недемократично управлявани партньори. Що се отнася до гъвкавостта, ОСП следва да отговаря в по-голяма степен на променящите се нужди и обстоятелства на държавите — членки на ЕС, и на техните селскостопански общности, като реагира по-умело на предизвикателствата и възможностите, породени от пазарните промени и технологичния напредък.
2.3С оглед на изборите за Европейски парламент през 2024 г. и бъдещото разширяване на ЕС, ЕИСК разглежда настоящото становище като възможност за представяне на някои съображения/насоки/предложения от организираното гражданско общество относно бъдещата форма и посока на ОСП след 2027 г., за да се постигне автономно и устойчиво производство на храни в рамките на една по-цялостна и всеобхватна продоволствена политика. Целта е да се допринесе за предложението на Комисията за следващата ОСП, като се изтъкнат нуждите на организациите на гражданското общество и очакванията на обществото.
2.4В ЕС делът на семейните стопанства
(94,8 % през 2020 г.) и малките стопанства е висок (докато средният размер на едно земеделско стопанство в ЕС е бил 17,4 хектара през 2020 г., около 42 % от стопанствата са управлявали по-малко от 2 хектара, а 76 % — по-малко от 10 хектара). Големите стопанства обработват по-голямата част от използваната земеделска площ в ЕС (7,5 % от стопанствата в ЕС са били с площ от 50 хектара или повече и са обработвали две трети от използваната земеделска площ в ЕС, докато стопанствата с площ над 100 хектара са обработвали около 50 % от използваната земеделска площ)
. От 9,1 млн. стопанства 4,1 млн. са отглеждали животни със среден размер на стадата от 28 животински единици (ЖЕ); общият брой ЖЕ е 113 млн., от които 49 % едър рогат добитък, 30 % свине и 14 % домашни птици.
2.5Настоящото равнище на инфлация заедно с непредсказуемите енергийни пазари нарушават справедливите стандарти на живот на земеделските стопани в ЕС, като техните доходи вече са с около 40 % по-ниски в сравнение с доходите от неселскостопанска дейност. Освен това броят на земеделските стопанства в ЕС непрекъснато намалява (9,1 млн. стопанства в ЕС през 2020 г., което е с 25 % по-малко, отколкото през 2010 г.), а през последното десетилетие се наблюдава изтичане на работна ръка от селското стопанство (спад от 23 % в годишните работни единици за 10 години, като понастоящем 22 млн. души работят редовно в сектора). Броят на животновъдните стопанства е намалял с 40 % през десетилетието от 2010 г. насам, което е много по-голям спад в сравнение с регистрирания в стопанствата без животни (с 5 %). Средният размер на стопанствата се е увеличил от 13,2 хектара на 17,4 хектара.
2.6Стартирана през 1962 г., общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС има за цел да увеличи производителността в селското стопанство, да осигури справедлив жизнен стандарт на земеделските стопани и селскостопанските работници, да стабилизира пазарите, да гарантира наличността на доставките и да осигури разумни цени за потребителите. През годините ОСП се разви, за да отговори на променящите се икономически обстоятелства и на изискванията и нуждите на европейците, да стане по-екологосъобразна и по-гъвкава и да възприеме подход, основан на изпълнението и резултатите, който отчита местните условия и потребности.
2.7С настоящата ОСП се цели да се даде възможност на земеделските стопани да изпълняват следните обществени функции: производство на храни (ЕС е един от водещите производители и нетни износители на селскостопански и хранителни продукти в света), развитие на селските общности (секторите на земеделието и хранително-вкусовата промишленост заедно осигуряват близо 40 млн. работни места в ЕС) и екологично устойчиво земеделие (производство на храни, като същевременно се опазва природата и биологичното разнообразие с разумно използване на природните ресурси)
.
2.8Делът на бюджета на ОСП в бюджета на ЕС е намалял през последните 40 години — от 65,5 % през 1980 г. на малко под 25 % през 2021 г. (коригиран спрямо инфлацията). В периода между 1990 г. и 2021—2027 г. бюджетните разходи за ОСП, които се приспадат от брутния национален доход на ЕС, ще са намалели от 0,54 % на прогнозираните 0,32 %.
3.Общи бележки
3.1ЕИСК беше първата институция на ЕС, която призова за разработване на всеобхватна продоволствена политика в ЕС с цел осигуряване на здравословни режими на хранене чрез устойчиви продоволствени системи, свързващи селското стопанство с храненето и екосистемните услуги, и гарантиране на вериги на доставки, които опазват общественото здраве за всички прослойки на европейското общество. В по-общ план ЕИСК призовава за действия за насърчаване на системните промени и икономиката на благосъстоянието, от които се нуждаем за успешното изпълнение на Европейския зелен и социален пакт и целите за устойчиво развитие, за да се гарантира справедлив преход, което ще допринесе, наред с другото, за по-устойчиви и по-справедливи системи на хранително-вкусовата промишленост и за процъфтяване на селските райони, като същевременно се зачитат пределните възможности на планетата. ЕИСК отбелязва, че европейското селско стопанство следва да се стреми към агроекология: земеделието е зависимо от природните ресурси и те трябва да бъдат опазвани, за да се гарантира бъдещата перспектива на сектора.
3.2ЕИСК предложи определение за отворена стратегическа автономност, прилагана по отношение на продоволствените системи, което се основава на производството на храни, работната ръка и справедливата търговия, като първостепенната цел е да се гарантира продоволствена сигурност и устойчивост за всички европейци чрез справедливо, здравословно, устойчиво и гъвкаво предлагане на храни.
3.3ЕИСК счита, че основно предизвикателство за Европейския съюз ще бъде запазването на европейския многофункционален селскостопански модел, принципите на правовата държава и ценностите на ЕС, включително с оглед на бъдещите присъединявания към Съюза. Усилията за тяхното запазване трябва да се основават на принципите на продоволствена независимост, устойчивост и реалните нужди на европейските земеделски стопани и потребители. Запазването на устойчивото селскостопанско производство в целия ЕС е принцип, който в бъдеще следва да бъде включен в общата селскостопанска политика.
3.4В зависимост от вида и интензивността на производството европейската селскостопанска дейност би могла да има положителни външни ефекти за ландшафта и биологичното разнообразие, околната среда и климата. Тъй като пазарът не успя да им постави цена, най-практичният начин за обществото да поддържа възникването на тези външни ефекти в необходимите размери е да стимулира земеделските стопани чрез публично финансиране.
3.5ЕИСК призовава за бюджет на ОСП, който да съответства на нейните амбиции и на по-големите роли и отговорности, изисквани от обществото на ЕС (постигане на целите в областта на климата, опазване на биологичното разнообразие и възстановяване на природата, улавяне на въглерод, поддържане на ландшафта, гарантиране на хуманно отношение към животните, намаляване на употребата на пестициди, повишаване на качеството на храните и др.). Следва да се установи общ набор от показатели за проследяване на приноса на новата ОСП към ЦУР и тяхното изпълнение.
3.6Ето защо субсидиите по ОСП следва да бъдат обвързани в по-голяма степен със спазването на социалните (условия на труд, социална сигурност, социални услуги и услуги от общ интерес) и екологичните цели (енергиен преход, кръгова икономика, устойчиво управление на водите, биологично разнообразие, климат и др.), като се има предвид, че на първо място прякото подпомагане би трябвало да компенсира разликата в доходите между земеделските стопани и селскостопанските работници и останалата част от населението.
3.7Оценката на настоящата ОСП показва, че 20 % от земеделските стопанства получават приблизително 80 % от средствата за подпомагане на селското стопанство. Това може да отразява обемите селскостопански продукти, произведени в тези стопанства, но не непременно социалните нужди или екологичните услуги. За да се подкрепи преходът към по-устойчиво производство, може да се доразвие настоящото основно подпомагане на доходите в посока на система от целеви плащания за устойчивост (включително значително поощрително плащане), свързани с конкретни действия в полза на климата, биологичното разнообразие и околната среда. Малките и средните семейни стопанства следва да имат възможността да изберат да запазят подпомагане на доходите въз основа на плащания за минали периоди. По време на преходния период ОСП следва да осигури механизми за преразпределение и намаляващи плащания или задължително определяне на горна граница за всички държави членки.
3.8Опитът с настоящите стратегически планове показва, че им липсва необходимата гъвкавост, за да могат държавите членки и техните региони да се адаптират бързо към новите обстоятелства, възникнали след приемането им. Поради това в новата ОСП следва да се предвидят ускорени процеси за изменение на плановете. Тези стратегически планове и всички промени в тях следва да бъдат разработвани в консултация със селскостопанския сектор и други заинтересовани страни от гражданското общество. Европейският кодекс на поведение за партньорство следва да играе ключова роля в прилагането на бъдещата ОСП, като се дава приоритет на управлението, мониторинга и контрола на бъдещите стратегически планове и на социалните партньори се предоставят роля и отговорности в комитетите за мониторинг. Следва да се предприемат мерки за укрепване на връзката между капиталовия пазар и средствата по ОСП и за повишаване на ефикасността и ефективността на усвояването.
3.9През 2020 г. едва около 6,5 % от управителите на земеделски стопанства в ЕС са били на възраст под 35 години, което безспорно откроява един проблем: приемствеността между поколенията в селското стопанство. ОСП е инструмент, който трябва да превърне това в приоритет. Тъй като добрите идеи на европейско равнище невинаги се възприемат от държавите членки, един по-амбициозен бюджет за тази цел с по-нататъшна хармонизация и инструмент за навлизането на младите земеделски стопани би бил положителен. Приемствеността между поколенията е неразделна част от хоризонталните, многопластови въпроси, свързани с достъпа до земя, достъпа до инвестиции (капиталоемък сектор), позицията във веригата за създаване на стойност, развитието на знанията и уменията и привлекателността на селските райони.
3.10За насърчаването на независимото и устойчиво производство на храни е важно ЕС да инвестира в науката, научните изследвания и иновациите в областта на селското стопанство и храните. Това трябва да бъде взето предвид в бъдеще чрез съгласуваност между ОСП и другите политики на ЕС в областта на научните изследвания и инвестициите. Напредъкът в селскостопанските науки води до разработването на нови технологии, които могат да подобрят устойчивите селскостопански практики. Инвестирането в селскостопански науки, научни изследвания и иновации е стратегическа инвестиция, която е от полза не само за селскостопанския сектор, но и за цялостното благосъстояние на обществата и околната среда.
3.11ЕИСК счита, че единният пазар е и би трябвало да остане основен елемент от вътрешната търговия на ЕС с храни и селскостопански стоки. При все това ЕИСК счита, че настоящата структура на пазара на хранителни стоки не осигурява напълно „устойчивата икономика, от която се нуждаем“, а в някои отношения работи активно срещу нея. Тя подкопава усилията за решаване на проблема с глада, за насърчаване на справедливи приходи за земеделските стопани и работниците и на справедливи цени за потребителите, както и за защита на малките и средните преработватели на храни и на сектора на търговията на дребно от рисковете на повишаващата се инфлация. Следователно тя би трябвало да бъда разглеждана като въздействаща върху ситуацията чрез синхронизирано с ОСП регулиране, за да може да допринася за благосъстоянието на хората и развитието на обществото с оглед на постигането на целите за устойчиво развитие. Регулирането на пазара следва да бъде допълнително засилено, за да се обърне внимание на финансиализацията на хранителния сектор, която води до сериозни спекулации. Ускоряването на селскостопанските знания и иновационни системи, както и подобряването на консултантските услуги в селското стопанство трябва да бъдат ключови елементи на бъдещата ОСП, тъй като подобряването на достъпа до научни изследвания, иновации, обмен на знания и обучение е от съществено значение за устойчивото развитие на европейското селско стопанство.
4.Конкретни бележки
4.1Начини за постигане на екологична устойчивост на производството на храни в ЕС
4.1.1Продоволствените системи са засегнати от изменението на климата и допринасят за него. Поради това секторът на хранително-вкусовата промишленост играе и трябва да продължи да играе проактивна роля, с подходяща подкрепа, в борбата с изменението на климата, за да се допринесе за по-широкия преход към устойчиви продоволствени системи, като същевременно се гарантира дългосрочната рентабилност на този сектор. Необходими са по-голяма съгласуваност на политиките и осезаеми решения на основните предизвикателства, свързани с борбата с изменението на климата и недостига на вода, както и действия за насърчаване на по-демократично, основано на права управление и принципи и гарантиране, че финансирането върви в правилната — и справедлива — посока. Политиките в областта на околната среда и климата не следва да се възприемат като тежест при възстановяването от настоящата криза, а по-скоро като част от дългосрочните решения и насоки за вземане на решения в бъдеще.
4.1.2ЕИСК подчертава необходимостта от по-добра съгласуваност на политиките, за да се ускори темпът на екологичния и справедлив преход. В политиките в областта на селското стопанство и селските райони трябва да се отдаде по-голямо значение на декарбонизацията и неизкопаемите енергийни източници, като тези цели трябва да се отчитат в по-голяма степен и в другите секторни политики.
4.1.3Новата ОСП следва да насърчава устойчивото управление на водите, с акцент върху управлението на доставките, оптимизирането на ефективността, намаляването на загубите, приоритизирането на употребите, премахването на незаконната употреба, приемането на мерки за гарантиране на устойчивостта на цялата система и накрая, приемането на набор от подходи в съответствие с целта за стратегическа продоволствена независимост и сигурност. Субсидиите следва да се основават на ефективното използване на водата, а не на напояваната повърхност в зависимост от наличието на вода в отделните държави членки.
4.1.4ЕИСК предлага Комисията да обмисли укрепване на схемите за застраховане — доброволни в отделните държави членки — за публично-частните партньорства в инструментите на ОСП след 2027 г. в отговор на последиците от екстремни климатични условия (суши, замръзване, наводнения и др.). Например от 2000 г. насам 42,1 % от общия размер на обезщетенията, изплатени по Федералната програма за застраховане на културите на САЩ (FCIP), са били на основание суша или високи температури; прекомерната влага също често е причина за големи обезщетения (27,5 % от общия размер на изплатените обезщетения от 2000 г. насам).
4.1.5За да се гарантира лоялна конкуренция със земеделските стопани от ЕС, в търговските споразумения трябва да се определят здравни, трудови и екологични стандарти за вноса, които да са поне равностойни на тези, изисквани в ЕС.
4.1.6ЕИСК признава ролята на биологичното земеделие за постигането на целите на Европейския зелен пакт и поради това препоръчва ОСП да продължи да насърчава производството, разпространението и по-специално потреблението в ЕС на биологични продукти (напр. чрез обществени поръчки и общественото хранене), за да се постигне много амбициозната цел до 2030 г. 25 % от земеделските земи в ЕС да станат биологични.
4.1.7Настоящите форми на животновъдство в Европа се различават както по отношение на потребностите от внос (главно соя), така и по отношение на регионалните последици за околната среда. ОСП следва да подкрепя предимно традиционни или екстензивни, свързани със земеделската площ форми на отглеждане, които използват предимно регионални ресурси и фуражи и имат управляемо въздействие върху околната среда.
4.2Начини за постигане на социална устойчивост на производството на храни в ЕС
4.2.1Устойчивото производство на храни се нуждае от земеделски стопани и работници. Спазването на правата на човека и трудовите права, осигуряването на достойни условия на живот, пенсионни права и минимални работни заплати, сравними с тези в други сектори, са най-добрият стимул за повишаване на привлекателността на сектора и предпоставки за гарантиране на бъдещето на селскостопанския сектор в ЕС.
4.2.2Предварителните условия в социалната сфера и колективните трудови договори, при които заплатите и условията на труд се договарят между участниците на пазара на труда, трябва да бъдат укрепени и прилагани стриктно и с подходящи механизми за контрол, за да се гарантират достойни условия на труд за всички, и би трябвало да бъдат част от критериите за оценка на равнище проекти, заедно с участието на младите хора и критериите за равенство между половете.
4.2.3Късите вериги на доставки следва да бъдат подкрепяни приоритетно, тъй като те създават общностна дейност и социални връзки в селските райони. Трябва да се акцентира в по-голяма степен върху местните вериги на доставки, както и да се приеме специален подход за малките земеделски стопанства и стопанствата, произвеждащи за собствени нужди. Законодателите следва да установят подходящи съпътстващи мерки, за да се гарантира, че социално уязвимите групи имат достъп до местни и/или биологични продукти и че публичният сектор (местни, градски, регионални и федерални власти) отделя по-голямо място на местните и регионалните биологични храни в обществените поръчки (напр. в столовите).
4.2.4Социалното селско стопанство и социалната икономика следва да бъдат допълнително подкрепени от ОСП, тъй като те играят важна роля за благосъстоянието и грижите за хората, както и агротуризмът, ресторантите, които предлагат местни продукти („tables de terroir“), фермите за лечение и образователните стопанства, които привличат градското население.
4.2.5ОСП следва също така да ограничи и опрости в максимална степен административната тежест, породена от множеството задължения, наложени от политиката, да предоставя по-голяма подкрепа за земеделските стопани, за да спазват задълженията, и да ги подпомага при извършването на необходимите проверки. Стратегическите планове следва също така да предвиждат достатъчно време, за да могат земеделските стопани да се адаптират към мерките, като например изключително сложни екосхеми.
4.3Начини за постигане на икономическа устойчивост на производството на храни в ЕС
4.3.1Цените на хранителните продукти са основният източник на доходи за земеделските стопани, допълвани от субсидии, предназначени да осигурят достоен стандарт на живот, поради което ОСП следва да се стреми да гарантира, че цените франко земеделското стопанство остават над производствените разходи.
4.3.2Концентрацията на преговорна мощ в различни участници по веригата за доставки доведе до злоупотреба с господстващо положение, която прехвърля икономическия риск от потребителския пазар нагоре по веригата на доставки и оказва особено вредно въздействие върху земеделските стопани. Освен необходимата забрана на всички нелоялни търговски практики, ОСП следва да подкрепя сътрудничеството между земеделските стопани и/или групите земеделски стопани в кооперациите, за да се засили позицията им при воденето на преговори. ОСП следва също така да насърчава регионалното сътрудничество между всички участници във веригата за доставки на храни; например общественото хранене и местните/регионалните съвети по продоволствена политика биха могли да бъдат стабилен пазар за земеделските стопани. Земеделският стопанин трябва не само да приеме цената, но и да поеме риск. Ето защо рисковете следва да се споделят по веригата за създаване на стойност, като не се взема предвид само цената.
4.3.3ЕИСК счита, че веригите на биологично производство и предлагане на пазара, при които се вземат предвид и сезонните продукти, могат да бъдат многообещаващ начин за генериране на по-голяма добавена стойност по веригата за доставки на храни и поради това следва да бъдат подкрепени от ОСП.
4.3.4Предвид регионалните дисбаланси и потенциалните нови държави — членки на ЕС, ЕИСК препоръчва да се анализира външното сближаване. Следва да се вземе предвид лоялната конкуренция между държавите членки и по отношение на субсидиите, изплащани на земеделските стопани — отчитайки разликите в разходите за вложени ресурси и труд — в съответствие с ценностите на ЕС. Общият пазар трябва да бъде защитен или земеделските стопани просто ще преустановят селскостопанската си дейност, както бяха закрити стоманодобивните заводи и текстилните предприятия. Поради тази причина специфичните инструменти, подобни на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, следва да се разглеждат отделно от ОСП или в нейните рамки, като се имат предвид последиците за големия износ на храни и селскостопански стоки от ЕС за останалата част на света.
4.3.5Улавянето на въглерод ще бъде ключов компонент на европейското селско и горско стопанство в бъдеще както за подобряване на здравето на почвите, така и като инструмент за действия в областта на климата. Възнаграждаването на земеделските стопани и собствениците на гори чрез сертификати за въглеродни емисии ще бъде важно, но следва да се осигурят допълнителни източници на финансиране (частни пазари, допълнителен бюджет, който да бъде добавен към бюджета на ОСП)
.
4.3.6ЕИСК предлага Комисията да обмисли включването на антициклични елементи в инструментите на ОСП след 2027 г., за да се реагира на големия натиск, който секторът на селското стопанство изпитва от пазарите, често чрез ниски или силно променливи цени. Като опция на равнището на държавите членки, ОСП следва също така да подкрепя инструменти за подпомагане на приходите (като например застрахователни инструменти или инструменти за управление на риска, включително инструменти за стабилизиране на доходите).
4.4Начини за постигане на устойчиво развитие на селските и градските райони в ЕС в съответствие с производството на храни
4.4.1ЕИСК посочва, че бъдещето и просперитетът на селските райони са от първостепенно значение за продоволствената сигурност, стратегическата автономност и издръжливостта на Европа, както и за устойчивия енергиен микс, допринасящ за енергийната независимост на ЕС (включително за селскостопанския сектор). Поради това ОСП трябва да насърчава създаването на по-издръжливи селски райони и да развива техния потенциал за производство на екологична енергия (биогаз, слънчева и вятърна енергия, както и биомаса (дървесина, слама, люспи и др.) в съответствие с дългосрочната визия за селските райони на ЕС. Необходими са повече средства — не само в ОСП, но преди всичко в политиката на сближаване — за действия на местно равнище, за да се осигури взаимно допълване с градското развитие.
4.4.2Следващата ОСП би трябвало да се съсредоточи в по-голяма степен върху създаването на работни места, като допринесе за по-диверсифицирана селска икономика в селските райони; тя би трябвало да насърчава хората да се заселват в селските райони и да поощрява приемствеността между поколенията на земеделските стопани, овластяването на жените и идването на хора с нови проекти, като например дейности по преработка на храни или туризъм
.
4.4.3ОСП би трябвало да предложи решения на проблема с изоставянето на земи в селските райони (по-специално в регионите в неравностойно положение), който продължава да бъде актуален в някои региони. ОСП следва да подкрепя проекти за развитие на тези региони въз основа на многобройните възможности, предлагани от секторите на възобновяемите енергийни източници, биоикономиката, кръговата икономика, аквакултурите и водораслите (като това са само някои от тях). ОСП трябва да запази достъпа до земеделска земя и устойчивото ѝ използване в целия ЕС чрез целеви годишни плащания (например плащания за райони с природни или други специфични за района ограничения), както и специфична инвестиционна подкрепа, насочена към нови участници.
4.4.4ОСП следва също така да продължи да подкрепя и насърчава екстензивното животновъдство, основано на постоянни ливади и пасища, което спомага за поддържането на ландшафта и „екологичните услуги“ (като напр. опазването на биологичното разнообразие и местообитанията, улавянето на въглерод, предотвратяването на горски пожари и ерозията на почвата) и задържа населението в селските райони, като допринася за жизнеспособността на семейните стопанства. Настоящата подкрепа за традиционните семейни конвенционални стопанства, които са все по-устойчиви от социална, икономическа и екологична гледна точка, включително по отношение на стандартите за хуманно отношение към животните, и инвестициите в технически подобрения следва да продължат. Следва да бъдат стимулирани земеделските стопани, които ръководят модели на кръгова икономика (напр. създаване на органични торове или производство на биогаз чрез странични продукти от земеделието или животновъдството).
4.4.5От една страна, интензивното животновъдство осигурява значителна част от европейското производство на месо на достъпни цени; от друга страна, то е предмет на множество критики (включително аспектите, свързани с хуманното отношение към животните). Освен това производството може потенциално да оказва натиск върху регионалната околна среда. Около 50 % от реколтата в ЕС се използва като фураж въпреки вече голямото търсене на обработваема земя в Съюза. Освен това при производството се използват вносни фуражи, което води до възможни предизвикателства по отношение на устойчивостта. Следователно ОСП би трябвало да подкрепя по-специално екстензивно животновъдство, включително използването на местно сено и други източници на протеини в животновъдството, както и промяната на системата от интензивно към екстензивно отглеждане, като се използват изоставени земи и земи, които са възстановени чрез намаляване на хранителните отпадъци (20 % от храната, произведена в ЕС, се разхищава). ОСП следва също така да подкрепя моделите на животновъдство, произтичащи от действителната работа на земеделските стопани, независимо дали чрез семеен или професионален модел, в прехода към по-устойчиви практики, като същевременно запазва тяхната конкурентоспособност.
4.4.6ОСП следва да подкрепя производството на растителни протеини и масла, както и развитието на регионални вериги за създаване на стойност и регионален капацитет за преработка (разширяването на отглеждането на маслодайни култури в ЕС би могло да доведе до положителни последици, като напр. самодостатъчност по отношение на горивото за трактори, по-голяма наличност на кюспе за фураж и увеличаване на сеитбооборота).
4.5Начини за насърчаване на обществената подкрепа за устойчиви продоволствени системи
4.5.1Цените на храните трябва да отразяват реалните производствени разходи за околната среда и обществото. ЕИСК отново подчертава, че е важно да се инвестира в образование от ранна възраст относно устойчивите хранителни режими, за да се помогне на младите хора да оценяват „стойността на храната“.
4.5.2Информационните и образователните мерки в съчетание с прозрачни практики за етикетиране на храните следва да дадат възможност на потребителите да избират по-здравословни и по-устойчиви варианти. ЕИСК припомня, че следва да се разработи рамка за устойчиви продоволствени системи, за да се отговори своевременно на предизвикателствата, свързани с продоволствените системи.
4.5.3ОСП може да спомогне за увеличаване на обществената подкрепа за устойчиви продоволствени системи чрез финансиране на дейности, които насърчават връзките между потребителите и селскостопанската общност, като например комерсиализация в къси вериги или дни на отворените врати в земеделските стопанства. Такива дейности дават възможност на земеделските стопани да продават специални продукти, които предават определено послание на потребителите, което ги предразполага да платят справедлива цена, създавайки у тях отговорност по отношение на стойността на храната и отпадъците; това ще спомогне за намаляване на въздействието на храните върху изменението на климата.
4.5.4Схемата за училищата (финансирана от бюджета на ОСП с годишен бюджет от 250 млн. евро) следва да бъде продължена и подобрена, за да се постигнат нейните цели
.
4.6Участие на младите хора в ОСП
4.6.1Като общ подход ЕИСК счита, че е от съществено значение да се насърчават интерактивни пътища за приемственост между поколенията и за по-приобщаващ модел на управление с участието на множество заинтересовани страни. Тези пътища трябва да включват младежките организации, организираното гражданско общество и създателите на политики и да отчитат новите начини, по които младите хора се ангажират чрез технологиите и социалните медии. Активното участие на младите хора в изготвянето на политиките може да гарантира, че бъдещите политики отчитат стремежите и притесненията на по-младите поколения, които ще наследят и оформят бъдещето на селското стопанство. Подкрепата за участието на младите хора включва предоставянето на съществено финансиране за укрепване на организациите на младите земеделски стопани, отделните млади земеделски стопани и образованието в областта на селското стопанство.
4.6.2ЕИСК подчертава също така значението на приемането на цялостни и междусекторни подходи, които включват проверка на въздействието върху селските райони и оценка на въздействието на ЕС от гледна точка на младежта, за да се гарантира дългосрочно, резултатно прилагане на политиките на ЕС
. Оценката на въздействието от гледна точка на младежта беше съответно приложена към настоящото становище; тя беше изготвена в тясно сътрудничество с няколко представителни младежки организации.
4.6.3ЕИСК препоръчва младите хора да бъдат включени в разработването, прилагането и мониторинга на ОСП.
Брюксел, 19 декември 2023 г.
Peter Schmidt,
председател на секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
_____________