ECO/620
Допълнителни съображения относно Годишния обзор на устойчивия растеж за 2023 г.
СТАНОВИЩЕ
Секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Допълнителни съображения относно Годишния обзор на устойчивия растеж за 2023 г.
(становище по собствена инициатива)
|
За контакт
|
eco@eesc.europa.eu
|
|
Администратор
|
Colombe Grégoire
|
|
Дата на документа
|
11.10.2023 г.
|
Докладчик: Konstantinos Diamantouros
Съдокладчик: Javier Doz Orrit
|
Решение на Пленарната асамблея
|
23.3.2023 г.
|
|
Правно основание
|
член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
|
|
|
становище по собствена инициатива
|
|
Компетентна секция
|
„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
|
|
Приемане от секцията
|
5.10.2023 г.
|
|
Резултат от гласуването
(„за“/„против“/„въздържал се“)
|
63/0/1
|
|
Приемане на пленарна сесия
|
ДД.ММ.ГГГГ
|
|
Пленарна сесия №
|
…
|
|
Резултат от гласуването
(„за“/„против“/„въздържал се“)
|
…/…/…
|
1.Заключения и препоръки
1.1ЕИСК отбелязва, че според последната лятна икономическа прогноза Европейската комисия (ЕК) е понижила прогнозите за растежа до 0,8 %, което показва все повече затрудненията за икономиката в перспектива.
1.2В този контекст ЕИСК смята, че паричната политика през следващите месеци следва да се стреми да намери точния баланс между необходимостта от продължаване на намаляването на инфлацията и необходимостта да се избегне прекомерна стагнация на растежа и да се допринесе за плановете за намаляване на публичния дълг.
1.3С оглед на продължаващата инфлация ЕИСК счита, че социалните партньори и правителствата следва да преговарят и да се споразумеят относно национални пактове за доходите с цел намаляване на инфлацията, без да се подкопават инвестициите и растежът, и че тези пактове следва да бъдат придружени от мерки за подкрепа на уязвимите групи от населението.
1.4ЕИСК подкрепя предложението на ЕК, включено в законодателния пакет относно реформата на рамката за икономическо управление на ЕС, който има за цел да установи диференцирани национални пътища за гарантиране на устойчиви публични финанси чрез фискални и структурни планове, основани на компромиси, договорени между европейските и националните власти. Въпреки това Комитетът счита, че националната ангажираност с тези задължения изисква по-голямо участие на националните парламенти и местните и регионалните власти, както и участие на социалните партньори и организациите на гражданското общество в официалните процеси на консултации.
1.5ЕИСК приветства факта, че банковата система в еврозоната се доказа като издръжлива след неотдавнашните финансови сътресения в САЩ и в Crédit Suisse. Във връзка с това значителна роля изигра единният надзорен механизъм (ЕНМ) като единен надзорен орган. Същевременно ЕИСК изразява загриженост във връзка с факта, че понастоящем ЕНМ не упражнява надзор върху приблизително 18 % от банковите активи в еврозоната.
1.6С оглед на влошаващата се конкурентоспособност на ЕС в световен мащаб ЕИСК приветства промишления план на Зеления пакт, който има за цел да ускори процеса на издаване на разрешения за определен набор от технологии, които са от решаващо значение за екологичния преход. Въпреки че това е стъпка в правилната посока, ЕИСК счита, че ускорената процедура не следва да се съсредоточава единствено върху конкретни технологии (и следователно косвено да избира печелившите), а следва да се прилага за всички сектори на икономиката.
1.7Що се отнася до облекчаването на правилата за държавна помощ, ЕИСК признава политическата му необходимост в краткосрочен план с оглед на запазването на стратегическите промишлени инвестиции в ЕС, но е убеден, че това представлява заплаха за вътрешния пазар. Поради това той изразява съжаление, че ЕК не предложи Европейски фонд за суверенитет в последния си междинен преглед на многогодишната финансова рамка.
2.Контекст
2.1Икономиката на ЕС доказа своята издръжливост; тя отбеляза растеж повече от очакваното през 2022 г. — с 3,5% — и според всички прогнози ще избегне рецесия през 2023 г. Въпреки това според лятната икономическа прогноза икономическите перспективи на ЕС се влошават, като понастоящем се предвижда растеж от 0,8 % до 1 %. В същото време инфлацията в еврозоната се очаква да бъде малко по-ниска през 2023 г. (5,6 % вместо 5,8 %) и малко по-висока през 2024 г. (2,9 % вместо 2,8 %). Според Европейската комисия безработицата в еврозоната през юли 2023 г. е спаднала до рекордно ниско равнище от 6,4 %.
2.2По време на заседанието си през септември Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) взе решение да увеличи лихвените проценти с 0,25 %, с което основният лихвен процент за основни операции по рефинансиране достигна 4,5 %, и обясни, че смята, че настоящите лихвени проценти са на правилното равнище, за да се сведе инфлацията близо до официалната цел от 2 %. Докато инфлацията очевидно спада — от 9,2% през декември 2022 г. на 6,1% през май 2023 г. в еврозоната, при храните тя остава много висока: 13,6% през май (16% през декември 2022 г.).
2.3Цените на енергията продължиха да намаляват в цяла Европа, което до голяма степен се дължи на значителния спад в цените на газа на пазара на фючърси на природен газ Title Transfer Facility. За сравнение цените на газа понастоящем се търгуват около 35 EUR/MWh, докато през август 2022 г. те бяха над 300 EUR/MWh.
2.4Енергийната криза от 2022 г. предизвика призиви за реформа на правилата относно вътрешния пазар на електроенергия. На 14 март ЕК публикува своите предложения, чиято цел е да се намали зависимостта на сметките за електроенергия от цените на изкопаемите горива, като се създаде буфер между краткосрочните пазари и сметките за електроенергия, плащани от потребителите. Според ЕК това ще бъде постигнато чрез стимулиране на по-дългосрочни договори, (по-специално споразумения за закупуване), стабилизиране на цените на електроенергията и ограничаване на прекомерните приходи на енергопроизводителите, като се изисква използването на двупосочни договори за разлика за нови инвестиции в нисковъглеродно производство, където е необходимо публично финансиране, и чрез подобряване на форуърдните пазари на електроенергия.
2.5На 1 февруари 2023 г. Европейската комисия публикува и промишлен план на Зеления пакт, насочен към повишаване на конкурентоспособността на промишлеността, която спадна значително през последните години в резултат на високите цени на енергията, значителната регулаторна тежест и схемите за субсидиране от другата страна на Атлантическия океан, които имат за цел да привлекат вериги за създаване на стойност, които са от решаващо значение за екологичния преход. Промишленият план на Зеления пакт се основава на четири стълба: той има за цел да се ускорят процедурите за издаване на разрешения за чисти технологии и суровини от критично значение, да осигури по-добър достъп до финансиране чрез облекчаване на правилата за държавна помощ, да стимулира зелени умения в областта на промишлеността и да насърчи издръжливи вериги за доставка.
2.6На 26 април 2023 г. Европейската комисия публикува дългоочакваното си предложение за реформа на Пакта за стабилност и растеж. Предложените нови правила имат за цел да постигнат баланс между, от една страна, по-голямата ангажираност на правителствата за постигането на фискално устойчиви позиции чрез целеви четиригодишни национални средносрочни фискално-структурни планове (които могат да бъдат удължени за максимум три години по взаимно съгласие между държава членка и Европейската комисия, за да се гарантира по-постепенно намаляване на дълга), и от друга — създаване на по-надежден режим на правоприлагане, който е от решаващо значение за запазването на доверието в еврото.
2.7Освен това през последните месеци бяха регистрирани значителни сътресения в банковия сектор със срива на Silicon Valley Bank в Калифорния през март 2023 г. Оттогава други две регионални банки изпаднаха в несъстоятелност в САЩ, а именно Signature Bank и First Republic Bank. Финансовите сътресения се разпростират и в Европа, където се срина голяма финансова институция — Crédit Suisse. И двете кризи бяха овладяни, което изтъкна значението на бързите действия за ограничаване на риска от разпространяване и загубата на доверие от страна на инвеститорите и вложителите в случай на банкови кризи. В качеството си на единен надзорен орган за повечето „значими“ финансови институции в еврозоната ЕЦБ изигра ключова роля в това отношение.
2.8И накрая, следва да се отбележи, че по данни на Евростат ЕС е преминал от търговски излишък от над 200 милиарда евро през 2020 г. към рекорден дефицит от 432 милиарда евро през 2022 г. поради значимите промени в търговския баланс на световно равнище и по-специално поради рязкото покачване на стойността на вноса на енергия. След това търговският баланс на ЕС се подобри през първото тримесечие на 2023 г., главно поради значителното намаляване на цените на енергията, като достигна дефицит от едва 2 милиарда евро през първото тримесечие на 2023 г. Въпреки това е необходимо задълбочено обмисляне на начините за укрепване на най-стабилните и устойчиви фактори за производителността и конкурентоспособността на европейската икономика.
3.Общи бележки
3.1ЕИСК приветства по-положителната икономическа прогноза. През 2022 г. ЕС преживя двойно сътресение, свързано с непровокираната война на Русия в Украйна и произтичащата от нея енергийна криза. През този период ЕС и националните правителства мобилизираха безпрецедентни ресурси в подкрепа на предприятията и потребителите за справяне с високите цени на енергията. По-положителната икономическа прогноза показва, че безпрецедентната правителствена подкрепа е успяла да защити европейската икономика от значителен спад, като същевременно защити уязвимите домакинства от прекомерно високи сметки.
3.2ЕЦБ предприе решителни действия за намаляване на базисната инфлация, повишавайки лихвените проценти и намалявайки паричното предлагане. Въпреки че понастоящем инфлацията намалява, тя остава висока и подкопава реалната покупателна способност на хората. Същевременно последните данни сочат, че еврозоната е навлязла в техническа рецесия. Според Комитета през следващите месеци паричната политика следва да се стреми да намери точния баланс между необходимостта да се продължи с действия за намаляването на инфлацията и необходимостта да се избегне прекомерна стагнация на растежа и да се допринесе за плановете за намаляване на публичния дълг. В този контекст ЕИСК счита, че социалните партньори и правителствата следва да преговарят и да се споразумеят относно национални пактове за доходите с цел намаляване на инфлацията, без да се подкопават инвестициите и растежът, и че тези пактове следва да бъдат придружени от целеви мерки за подкрепа на уязвимите групи от населението. Това е от особено значение с оглед на последните данни на ОИСР, които показват, че през 2022 г. средните реални заплати са намалели с 3,8 %. Това следва да се съчетае с усилия за повишаване на производителността в ЕС, която остава ниска.
3.3Същевременно ЕИСК подкрепя изявлението на председателя на ЕЦБ, че правителствата следва постепенно да отменят мерките за подкрепа и постепенно да се върнат към фискално устойчиви позиции. Въпреки това Комитетът счита, че следва да останат в сила целенасочени мерки както за поддържане на равнището на инвестициите, включително по-ефективно и по-бързо използване на всички европейски фондове, така и за подпомагане на гражданите с ниски доходи да се справят с въздействието на инфлацията, тъй като те са най-силно засегнатите от нея.
3.4Като се има предвид, че около 70 % от финансирането на предприятията идва от банки, в условията на твърде неразвити капиталови пазари и силен сектор на МСП, банките ще бъдат източник на голяма, ако не и на преобладаващата част от екологосъобразното и цифровото финансиране в Европа. С оглед на огромните нужди на Европа от инвестиции през следващите десетилетия ЕИСК счита, че е от решаващо значение да продължим да работим за завършването на съюза на капиталовите пазари. Междувременно, когато става въпрос за икономика, която е толкова зависима от банковото финансиране, секюритизацията трябва да играе по-важна роля за свързването на реалната икономика с капиталовите пазари и за освобождаването на счетоводните баланси на банките, така че те да могат да увеличат размера на отпусканите заеми.
3.5ЕИСК изразява съгласие с оценката на Европейската сметна палата, че действащото законодателство все още не е довело до очакваното възстановяване на европейския пазар на секюритизация и не е помогнало на банките да увеличат капацитета си за кредитиране, което би било от полза за МСП, наред с другите участници. Пазарът на секюритизация следва да бъде подобрен чрез ефективни проверки и надзор, за да се предотврати повторната поява на системни рискове. Понастоящем европейският пазар на секюритизация (включително Обединеното кралство) съставлява около 6 % от размера на пазара на секюритизация в САЩ, което представлява около 1 % от БВП в сравнение с 18 % в САЩ.
3.6На 26 април Европейската комисия публикува законодателния пакет относно реформата на рамката на ЕС за икономическо управление и фискалните правила, които съставляват Пакта за стабилност и растеж. Позицията на ЕИСК по предложението на Европейската комисия ще бъде отразена в становището относно „Нови правила за икономическо управление, пригодени за бъдещето“, в чийто проект се приветства установяването на диференцирани национални пътища за гарантиране на устойчиви публични финанси чрез фискални и структурни планове, основани на компромиси, договорени между европейските и националните власти. ЕИСК счита, че националната ангажираност с тези задължения, като част от по-демократичното разбиране на икономическото управление на ЕС, изисква по-голямо участие на националните парламенти и местните и регионалните власти, както и участието на социалните партньори и организациите на гражданското общество в процеси на официални консултации, в съответствие с възгледите, изразени в предходни резолюции и становища на Комитета. ЕИСК отдава голямо значение на неотдавнашното становище на ЕЦБ относно реформата на икономическото управление, по-специално на нейната позиция относно постоянния фискален капацитет на ЕС и относно методологията за анализ на устойчивостта на обслужването на дълга, която следва да бъде уточнена в консултация с държавите членки и подкрепена от тях.
3.7ЕИСК приветства и факта, че създателите на политики на равнището на ЕС включват отново конкурентоспособността в дневния ред. Още преди войната в Украйна и произтеклата от нея енергийна криза ЕС вече беше започнал да губи конкурентоспособност спрямо основните си конкуренти. По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в ЕС са намалели с 68 % през 2021 г. в сравнение с 2019 г., докато в същото време ПЧИ в САЩ са се увеличили с 60 % до 2021 г. ЕИСК посочва, че подобряването на инвестициите, повишаването на производителността и засилването на конкурентоспособността в целия ЕС следва да се основават на целенасочени инвестиции, НИРД, иновации и продължаващо обучение в полза на работниците. Това е особено важно за европейските МСП, които осигуряват 70 % от заетостта в ЕС и са непропорционално засегнати от бюрокрация, високи данъци и трудности при достъпа до капитал.
3.8Въпреки че цените на енергията спаднаха значително, те остават два пъти по-високи от нивата отпреди Covid и четири пъти по-високи, отколкото в САЩ. В същото време нарастващата регулаторна тежест за дружествата, съчетана с притегателния фактор, създаден от щедрите субсидии по Закона за намаляване на инфлацията (IRA), застрашава способността на ЕС да привлича инвестициите, необходими за екологичния преход. Въпреки че ЕИСК не е съгласен с протекционистките елементи на IRA, които изключват производителите от ЕС и са несъвместими с правилата на СТО, той отчита факта, че целенасочените стимули могат да играят важна роля за привличането и стимулирането на инвестициите.
3.9Промишленият план на Зеления пакт представлява положителна първа стъпка в тази насока. Чрез Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии (NZIA) той се опитва да ускори често твърде продължителните процедури за инвестиционни проекти, които са от решаващо значение за екологосъобразните инвестиции, като например батерии, слънчеви панели, електролизьори, улавяне, съхранение и използване на въглерод. По-конкретно, с NZIA се въвеждат срокове за процесите на издаване на разрешения за проекти за производство с нулеви нетни емисии, свързани с техния размер и статут.
3.10Въпреки че това определено е стъпка в правилната посока, ЕИСК отбелязва, че инвестиционните проекти в ЕС често се сблъскват с продължителни забавяния поради неспособността на органите да одобряват навреме оценките на въздействието върху околната среда и съдебните обжалванията на проекти от страна на местните общности. Той изразява съмнение дали така предложеният NZIA действително може да ускори инвестициите в Европа в момент, когато инвестициите отвъд Атлантическия океан процъфтяват. Следва да се отбележи, че само през 2022 г. дружества обявиха инвестиции в САЩ в размер на 73 милиарда щатски долара само в акумулаторни батерии. ЕИСК счита, че организираното гражданско общество може да играе роля за насърчаване на приемането на екологосъобразните инвестиции от страна на обществеността, което е предпоставка за успеха на екологичния преход. Освен това ЕИСК счита, че ускорената процедура не следва да се съсредоточава единствено върху конкретни технологии (и следователно косвено да избират печелившите), а да се прилага за всички сектори на икономиката.
3.11За да се опита да реагира по някакъв начин в отговор на финансовите стимули, предоставени от IRA, и за да насърчи постигането на целите на промишления план на Зеления пакт, Европейската комисия облекчи правилата за държавна помощ чрез Временната рамка за държавна помощ при кризи и преход, с която се увеличава максималният размер на държавната помощ, която може да бъде предоставена, и за първи път се въвежда възможността за инвестиции във фиксирани активи — капиталови разходи. В същото време, като се има предвид, че способността на държавите членки да предоставят държавна помощ варира значително, Европейската комисия позволи на държавите членки да използват Механизма за възстановяване и устойчивост и ЕСИ фондовете за насърчаване на проекти в рамките на NZIA.
3.12Въпреки че ЕИСК признава краткосрочната необходимост от такова действие, за да се избегне загубата на значителни инвестиции в Европа, той счита, че в дългосрочен план облекчаването на правилата за държавна помощ представлява заплаха за целостта на единния пазар. И въпреки че възможността за използване на МВУ и ЕСИ фондовете се приветства, той отбелязва, че повечето правителства вече са разработили своите програми и изразява съмнения относно степента, в която по-малките държави членки ще могат да предложат достатъчно стимули на дружествата.
3.13В този контекст ЕИСК изразява съжаление, че последният междинен преглед на МФР не включва финансиране за създаването на Европейски фонд за суверенитет за насърчаване на инвестициите в екологичния преход в целия ЕС, като същевременно се създадат еднакви условия на конкуренция и се гарантира правилното функциониране на единния пазар. Въпреки че STEP действително представлява положително развитие, ЕИСК счита, че тя е неадекватен отговор на предизвикателството, пред което е изправен ЕС, и предлага да се използват ресурси от други съществуващи фондове на ЕС. С това предложение беше отложено стартирането на Фонда за суверенитет на ЕС, който беше обявен от Комисията. Във всеки случай ЕИСК отново призовава държавите членки да гарантират съдържателен процес на консултации с организираното гражданско общество, когато преразглеждат своя план за възстановяване и устойчивост с добавянето на глава за RePowerEU.
3.14Що се отнася до Законодателния акт за суровините от критично значение, ЕИСК приветства намерението за опростяване на процеса на издаване на разрешения за избрани суровини в ЕС, за да може наличните резерви да се използват по-ефективно на национално равнище и да се избегне прекомерната зависимост от отделни държави в чужбина. Освен това той категорично подкрепя стремежа към диверсифициране на веригите на доставки чрез сключване на търговски споразумения с надеждни партньори. Като се има предвид, че през следващото десетилетие се очаква 85 % от световния растеж да бъдат генерирани от държави извън ЕС, е важно да се засили търговията със световните партньори и да се намерят нови пазари за износ на европейските стоки, което от своя страна ще предложи на правителствата нови възможности за вътрешни инвестиции за повишаване на производителността и социалните разходи и разходите за образование. Както ефективната работа в рамките на СТО, така и дългоочакваното сключване на споразумението между ЕС и Меркосур биха могли да се окажат полезни в това отношение.
3.15В допълнение към законодателните предложения за повишаване на конкурентоспособността председателят на Европейската комисия обяви намерението си да намали тежестта на докладването за дружествата с 25 % и да въведе проверка на конкурентоспособността за всички нови предложения. Това е положително развитие, което трябва да бъде последвано от конкретни действия, от една страна, за да се помогне на дружествата да се справят с увеличаването на докладването в областта на околната среда, социалните въпроси и управлението, пред което ще бъдат изправени през следващите години поради законодателството относно ДОПУ, ДГДОУ, таксономията и принудителния труд, и от друга страна, да се гарантира, че бъдещите законодателни предложения отчитат в по-голяма степен въздействието върху конкурентоспособността на ЕС, без да се забравя подобряването на условията на работниците в съответствие с Европейския стълб на социалните права.
3.16Що се отнася до реформата на вътрешния пазар на електроенергия, ЕИСК приветства предложението и подчертава необходимостта от рамка, която да може да гарантира достъпни и предвидими цени, въпреки че не е сигурно дали предложението действително ще може да смекчи риска от трайно високи цени в бъдеще.
3.17Накрая, ЕИСК изразява загриженост относно липсата на надзор от страна на ЕЦБ върху някои важни компоненти на финансовата система на еврозоната, произтичаща от факта, че около 18 % от общите банкови активи в ЕС са под надзора на националните органи, тъй като се считат за „по-малко значими институции“. Тази липса на прозрачност и еднообразно прилагане на надзора в целия ЕС, както и фактът, че членовете на техните управителни съвети и висшите управленски екипи са изключени от прилагането на теста за „пригодност и надеждност“, са потенциален източник на несигурност в очите на инвеститорите и на разпространяване на проблемите към останалата част от финансовия сектор. ЕИСК подкрепя неотдавнашната всеобхватна инициатива на Комисията за завършване на правната уредба за управление на банкови кризи и за застраховане на депозитите, тъй като постигането на напредък по отношение на банковия съюз е ключова стъпка към укрепването на единния европейски пазар в интерес на гражданите и предприятията.
Брюксел, 5 октомври 2023 г.
Ioannis Vardakastanis
Председател на секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
_____________