REX/569
Дипломация на ЕС по въпросите на климата
СТАНОВИЩЕ
Секция „Външни отношения“
Дипломация на ЕС по въпросите на климата
Докладчик: Stefano Mallia (MT — I гр.)
|
Решение на Пленарната асамблея
|
25.1.2023 г.
|
|
Правно основание
|
член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
|
|
|
Становище по собствена инициатива
|
|
|
|
|
Компетентна секция
|
„Външни отношения“
|
|
Приемане от секцията
|
28.9.2023 г.
|
|
Резултат от гласуването
(„за“/„против“/„въздържал се“)
|
79/0/01
|
|
Приемане на пленарна сесия
|
ДД.ММ.ГГГГ
|
|
Пленарна сесия №
|
…
|
|
Резултат от гласуването
(„за“/„против“/„въздържал се“)
|
…/…/…
|
1.Заключения и препоръки
1.1ЕИСК отново посочва, че настоящата криза в областта на климата вече има екзистенциален характер и поради това изисква незабавни, реални и смели действия. Времето за бездействие вече е изтекло. Възгледите на работодателите, профсъюзите и гражданското общество по този въпрос са ясни и единодушни.
1.2Що се отнася до дипломацията по въпросите на климата, ЕИСК изразява твърдото си убеждение, че превръщането ѝ във водеща дейност в областта на външните работи и външната политика на ЕС е начинът за постигане на напредък. По същество дипломацията по въпросите на климата е превантивна и многостепенна.
1.3ЕИСК отчита свършената до момента работа и приветства ролята на ЕС в международните преговори в областта на климата, съчетаваща лидерство и посредничество при формирането на международните действия в областта на климата, които обхващат както причините за изменението на климата (смекчаване), така и последиците от него (адаптиране). При все това, за да се ползва с доверие и да укрепи тази своя роля, ЕС трябва не само да си поставя амбициозни цели, но и ефективно да ги постига.
1.4За да се превърне в основна движеща сила, проправяща пътя към неутралност по отношение на климата, ЕС се нуждае от нов, стабилен и надежден стратегически план, чрез който да адаптира своята дипломация по въпросите на климата към настоящия геополитически контекст и целите на ООН за устойчиво развитие. В този стратегически план следва да бъдат определени както краткосрочни, така и дългосрочни приоритети и конкретни дейности за различните участници от ЕС с цел да се интегрират действията в областта на климата във всички сфери на външната дейност, включително сигурността и отбраната, търговията, инвестициите, транспорта, миграцията, сътрудничеството за развитие, финансовата и техническата помощ, културата и здравеопазването. Той следва също така да обогати инструментариума за дипломация по въпросите на климата с нови инициативи, насочени не само към повишаване на амбициите в областта на климата, но и към споделяне на опита на ЕС и на най-добрите практики, както и на разходите и ползите от климата и справедливия преход.
1.5ЕИСК категорично насърчава по-широка визия за европейската дипломация по въпросите на климата, която обхваща множество различни действия, включващи не само държавни, но и недържавни участници. Европейската дипломация по въпросите на климата трябва да отчита ролята на гражданското общество, частните заинтересовани страни, предприятията и профсъюзите и да извлича максимална полза от нея. Чрез съвместното създаване на политики, които ще бъдат широко възприети и приложими, дипломацията по въпросите на климата ще се възползва от решения на други равнища (например регионално и местно равнище), както и от по-добро прилагане, което може да бъде разпространено извън Съюза. Гражданското общество и частният сектор играят важна роля в дипломацията по въпросите на климата, тъй като могат да изнасят най-добри практики сред своите чуждестранни партньори.
1.6За да насърчи всичко това, ЕИСК припомня предложенията си за създаване на мрежа на гражданското общество за дипломация по въпросите на климата и за укрепване на вътрешните консултативни групи (ВКГ). ЕИСК счита, че ЕС следва да превърне изменението на климата в стратегически приоритет в дипломатическите диалози и инициативи, провеждани в рамките на различни форуми и с различни партньори.
1.7По пътя към COP28 европейската дипломация по въпросите на климата ще трябва да отбележи напредък в две необходими направления. Първо, въз основа на значителния си принос за създаването на Фонда за загуби и щети по време на COP27, ЕС следва да продължи да се стреми към ефективното му функциониране. Второ, тъй като на COP28 ще се осъществи последната стъпка от глобалния преглед на Парижкото споразумение относно изменението на климата и като се има предвид, че днешните глобални ангажименти не са достатъчни за постигане на целите на Парижкото споразумение, ЕС следва да мобилизира всички свои усилия и средства, за да убеди другите държави да актуализират своите цели до 2030 г., да ги подкрепи с реални действия и да използва по-добре всички налични решения.
2.Цел на настоящото становище
2.1Целта на настоящото становище е да се представи цялостната позиция на ЕИСК относно дипломацията по въпросите на климата. Накратко, в рамките на дипломацията по въпросите на климата изменението на климата се счита за елемент от политиката в областта на външната дейност и се подчертава необходимостта от интегриране на целите в областта на климата и справяне с климатичните рискове на най-високо дипломатическо равнище и във всички области на политиката.
2.2ЕИСК желае да заеме институционална позиция, за да представи гледната точка на организираното гражданско общество в ЕС относно решаващата роля на дипломацията по въпросите на климата за изпълнението на Парижкото споразумение и ангажимента на ЕС за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г.
3.Общи бележки
3.1От първия доклад на ЕС относно изменението на климата и международната сигурност насам (доклада Solana от 2008 г.), в който изрично се посочва, че изменението на климата е фактор, умножаващ заплахите за сигурността и стабилността в целия свят, ЕС разглежда изменението на климата като тема на политиката в областта на външната дейност и разработи концепцията за дипломация по въпросите на климата и дипломатически инструментариум за повишаване на амбициите в областта на климата в световен мащаб. Въпреки че концепцията първоначално се характеризираше с конотации, основаващи се на държавен признак, подходът към дипломацията по въпросите на климата беше разширен, така че да обхваща ролята на недържавните участници и различните мрежи между и в рамките на държавите за повишаване на амбициите в областта на климата.
3.2Поради тази причина ЕС играе важна роля като лидер и посредник в определянето на международните действия в областта на климата, които обхващат както причините за изменението на климата (смекчаване), така и последиците от него (адаптиране). Създаването на стратегически съюзи благодарение на силната дипломация на ЕС по въпросите на климата допринесе, наред с другото, за сключването на Парижкото споразумение относно изменението на климата през 2015 г. Като цяло ЕС постигна значителен напредък в укрепването на позицията си на лидер в международните отношения с отговорно отношение към въпросите на климата, като по този начин увеличи своята „мека сила“ и международното си влияние. Положителни стъпки в тази посока бяха непрекъснатото актуализиране на стратегическите документи по този въпрос, назначаването на специален съветник във връзка с дипломацията по въпросите на климата в Европейската служба за външна дейност и организирането на ежегодната седмица на дипломацията по въпросите на климата със съгласувани дейности от различни участници, включително делегации на ЕС в трети страни. ЕИСК допринася за тези усилия, като улеснява заседанията на вътрешните консултативни групи (ВКГ), които засилват търговските партньорства със страни извън ЕС въз основа на екологосъобразен, справедлив и устойчив икономически растеж, и укрепва ролята на гражданското общество в тези процеси.
3.3Със стартирането на Европейския зелен пакт през 2019 г. се появиха нови предизвикателства пред дипломацията на ЕС по въпросите на климата. В световен мащаб Европейският зелен пакт е най-амбициозният досега план за изпълнение на Парижкото споразумение. В него до 2050 г. е определена целта за декарбонизация, успоредно с ангажимент за опазване и възстановяване на природата, като същевременно се гарантира справедлив преход, при който никой няма да бъде пренебрегнат. Тази стратегия, насочена към устойчива трансформация на икономиката на ЕС, неизбежно ще окаже въздействие върху геополитиката. С приемането на Европейския закон за климата и законодателния пакет „Подготвени за цел 55“ стремежите на Европейския зелен пакт станаха правно обвързващи и оперативни. Тези преразгледани вътрешни политики на ЕС, определящи по-амбициозни цели в областта на климата, ще променят отношенията с ключови държави доставчици на енергия и с държави, произвеждащи суровини за възобновяеми енергийни източници и чисти технологии; те също така ще окажат въздействие върху моделите на търговия и инвестиции, главно чрез механизма за корекция на въглеродните емисии на границите.
3.4Дори Европа да стане неутрална по отношение на климата до 2050 г., това със сигурност няма да бъде достатъчно за постигане на целта на Парижкото споразумение за смекчаване на глобалното затопляне, тъй като емисиите на ЕС понастоящем представляват по-малко от 10 % от емисиите на парникови газове в световен мащаб. Ето защо най-голямото предизвикателство пред дипломацията на ЕС по въпросите на климата е да убеди други държави да повишат амбициите си в областта на климата, бързо да декарбонизират икономиките си и да разработят конкретни политики за постигане на тези амбиции, като същевременно подкрепят най-уязвимите. Освен това ЕС трябва да създаде конструктивна динамика за по-бърз екологичен и справедлив преход, като мобилизира своите мрежи за партньорство и повиши дипломатическия си капацитет.
3.5Значението на действията в областта на климата изгуби инерция, поне временно, с оглед на актуалните огромни предизвикателства пред енергийната сигурност. Въпреки че ЕС беше решил да даде тласък на екологичния преход след пандемията от COVID-19, войната в Украйна и последвалата енергийна криза засегнаха краткосрочните приоритети в някои държави членки, включително забавиха постепенното премахване на въглищата или дори ги принудиха да инвестират в нови дейности за добив на изкопаеми горива, за да посрещнат своите енергийни нужди. Тези мерки изпращат объркващи послания до трети държави и това ще послужи за оправдание на забавянето на собствения им екологичен преход, тъй като те се нуждаят от повече последователност при ускоряването на темповете му, както се подчертава в плана за бързо намаляване на зависимостта от руските изкопаеми горива (REPowerEU).
3.6Успехът на дипломацията по въпросите на климата зависи в голяма степен от вътрешните решения на ЕС във връзка с политиката в областта на климата. За да запази доверието, с което се ползва, ЕС трябва не само да си поставя амбициозни цели, но и ефективно да ги постига. Изключително важно е да се отчете, че дори ако настоящите цели бъдат постигнати, ЕС няма да успее да предприеме необходимите мерки, за да се ограничи глобалното затопляне до не повече от 1,5 °C. ЕС трябва да покаже готовност да повиши амбициите си, да признае собствените си недостатъци и да демонстрира истинска готовност да се учи от други нации, като същевременно споделя най-добри практики и опит. Освен това съгласуваността на политиките на ЕС в областта на климата в различните сектори е от съществено значение, за да се гарантира последователен и единен подход за справяне с предизвикателствата, свързани с изменението на климата, и за да се повиши допълнително доверието в ЕС като световен лидер в областта на климата. Възприемайки този цялостен подход, ЕС може да насърчи създаването на среда на автентично сътрудничество, като засили глобалните усилия за борба с изменението на климата, и ефективно да отговори на породените от него неотложни предизвикателства.
3.72023 г. е изключително важна година за международната система в областта на климата. Третата и заключителна стъпка в глобалния преглед на Парижкото споразумение относно изменението на климата — процеса за преглед на изпълнението на споразумението — ще бъде извършена в рамките на COP28. Тази стъпка е от решаващо значение за оценката на световния колективен напредък в постигането на замисъла на споразумението и неговите дългосрочни цели. Представените досега национално определени приноси обаче няма да доведат до нетно намаляване на емисиите в съответствие с целта от 1,5 °C. ЕС трябва да мобилизира своята мрежа за партньорство, за да изгради консенсус относно ангажимент за постепенно пълно премахване на изкопаемите горива и да ускори постепенното премахване на въглищата в световен мащаб. За тази цел ЕС следва да демонстрира своята собствена надеждност и ангажираност с екологичния преход, като приведе енергийната си политика в съответствие с целите в областта на климата. Съюзът може да предостави насоки за следващото поколение национално определени приноси.
3.8Някои големи източници на емисии насърчиха амбициозни планове в областта на климата, които не са в пълно съответствие с техните международни ангажименти. Законодателният акт на САЩ за намаляване на инфлацията включва всеобхватен пакет за политиката в областта на климата, който ще помогне на втория по големина източник на емисии на CO2 след Китай да постигне целта си в областта на климата до 2030 г. Това обаче следва да бъде повод за сериозна загриженост, тъй като субсидиите за благоприятни за климата технологии, които включват изисквания за национално съдържание, ще имат нарушаващо въздействие върху пазара и следователно ще принудят конкурентите, и по-специално ЕС, да следват същия път. Не бива да се позволява борбата с изменението на климата да се превръща във война за субсидии. Следва да се стремим към сътрудничество, а не към конфронтация. В този смисъл трябва да се вземат мерки срещу субсидиите за изкопаеми горива.
4.Конкретни бележки
ЕС като основна движеща сила, проправяща пътя към неутралност по отношение на климата
4.1ЕИСК счита, че ЕС следва да превърне изменението на климата в стратегически приоритет в дипломатическите диалози и инициативи, провеждани в рамките на различни форуми и с различни партньори.
4.2ЕИСК счита, че ЕС следва (отново) да превърне дипломацията по въпросите на климата във водеща политика в своите външни отношения и външни работи. Тъй като изменението на климата се превръща във все по-важен фактор за миграцията и други явления, става ясно, че в най-близко бъдеще много от външните предизвикателства, пред които ще бъдат изправени ЕС и неговите държави членки, ще се коренят в дисбаланси в областта на климата. По този начин дипломацията по въпросите на климата следва да придобие по-висок статут, да залегне в основата на всички дипломатически отношения и да бъде напълно интегрирана с тях, превръщайки се в мощен и съдържателен инструмент, който ще позволи на ЕС да продължи да заема водещи позиции в дипломацията в света.
4.3За да се превърне в основна движеща сила, проправяща пътя към неутралност по отношение на климата, ЕС се нуждае от нов, стабилен и надежден стратегически план, чрез който да адаптира своята дипломация по въпросите на климата към настоящия геополитически контекст. В този стратегически план следва да бъдат определени както краткосрочни, така и дългосрочни приоритети и конкретни дейности за различните участници от ЕС с цел да се интегрират действията в областта на климата във всички сфери на външната дейност, включително търговията, инвестициите, транспорта, миграцията, сътрудничеството за развитие, културата и здравеопазването.
4.4ЕС може да обогати инструментариума на дипломацията по въпросите на климата с нови инициативи, насочени не само към повишаване на амбициите в областта на климата, но и към споделяне на опита на ЕС и справяне със свързаните с климата рискове. ЕС носи отговорността да споделя с други държави своя експертен опит и знания за намаляване на въглеродните емисии, включително системата за търговия с емисии (СТЕ) и технологиите за енергийна ефективност, и да признае решаващата роля, която играят възобновяемите енергийни източници за подобряване на енергийната сигурност.
Цялостен подход за справяне с изменението на климата
4.5ЕИСК насърчава цялостен подход за справяне с изменението на климата. За Комитета изменението на климата е не само екологичен проблем, изискващ технически или поведенчески решения, но и социален проблем, при който обхватът на решенията се разширява, така че да включва икономически, политически, културни и институционални промени. Някои от тези решения имат потенциала да трансформират обществото по начини, насочени към многобройните предизвикателства, свързани с изменението на климата и изграждането на устойчивост, включително борбата с бедността и неравенството, продоволствената несигурност, несигурния достъп до вода, загубата на биологично разнообразие и здравните кризи. Същевременно решенията на тези предизвикателства могат да допринесат за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към него. Поради тази причина дипломацията по въпросите на климата следва да бъде неразделна част от всеобхватна стратегия и да следва ангажиментите на ЕС за постигане на целите на ООН за устойчиво развитие.
Дипломация по въпросите на климата и търговски споразумения
4.6ЕС трябва да признае значението на привеждането на търговските политики в съответствие с амбициозните си цели в областта на климата и дипломацията по въпросите на климата. Това изисква всеобхватен подход, който да гарантира, че емисиите като цяло се намаляват, а не се прехвърлят на други източници на емисии, както се е случвало в миналото. Чрез насърчаване на устойчивостта и включване на съображенията, свързани с климата, в търговските споразумения ЕС може да благоприятства създаването на глобална рамка, която да стимулира опазването на околната среда и нисковъглеродните практики. Наложително е лоялните търговски практики да бъдат включени в такива споразумения и следователно да се намали изместването на въглеродни емисии, както и да се предотврати преместването на сектори с високи емисии в държави с не толкова строги разпоредби в областта на околната среда. Това е изключително важно, ако ЕС желае да бъде успешен световен лидер в усилията в областта на изменението на климата.
Европейският зелен пакт и последиците от него за дипломацията на ЕС по въпросите на климата
4.7Европейската комисия и Европейската служба за външна дейност следва да картографират и анализират геополитическото въздействие и възможностите на изпълнението на Европейския зелен пакт, като вземат предвид настоящите вътрешни и външни предизвикателства и тяхното въздействие върху гражданското общество. Трябва да се проучат геополитическите последици от Европейския зелен пакт за стопанските субекти и да се задълбочи диалогът относно бизнес възможностите и рисковете, свързани с изменението на климата.
4.8Ефективното изпълнение на Европейския зелен пакт във вътрешен план е източник на надеждност и дава възможност на ЕС да оказва влияние и да вдъхновява други субекти да изготвят подобни екологични планове за действие. Поради тази причина ЕС следва да засили координацията между участниците от ЕС — както държавите членки, така и институциите — за да приведе съответните им политики в съответствие с целите в областта на климата и да ускори вътрешните действия за изпълнение на Европейския зелен пакт. Следва да се установи по-добра координация с министерствата на външните работи на държавите членки, като те бъдат насърчени да приведат своите външни работи в съответствие с изискванията в областта на климата и целите на Европейския зелен пакт.
4.9Пакетите, свързани със Зеления пакт, са много по-всеобхватни от отделните елементи на политиката. ЕС може да играе важна роля, като предоставя техническа помощ, изгражда капацитет за изготвяне на регионални планове за действие (например Средиземноморски зелен пакт в контекста на евро-средиземноморското сътрудничество, Зелен пакт на държавите от АКТБ в контекста на партньорството между АКТБ и ЕС или Зелен пакт на държавите от Югоизточна Европа в контекста на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа) и насърчава справедлив преход към неутралност по отношение на климата до 2050 г.
4.10Не всички държави разполагат с финансов и технологичен капацитет, нито могат да изградят такъв в необходимата степен, така че да следват един и същ път. ЕС следва да ръководи и развива инфраструктурата, финансирането и пътищата за управление, като мобилизира публични и частни финансови източници, за да подпомага партньорските и съседните държави да управляват въздействието на Европейския зелен пакт, да насърчават своята икономическа диверсификация, да създават планове за справедлив преход и да подкрепят проекти за адаптиране и управление на риска, така че да се предотвратят и намалят рисковете, свързани с уязвимостта по отношение на климата.
Европейският син пакт
4.11ЕИСК счита, че водната криза е реалност и за нея трябва да се вземат мерки както на равнището на ЕС, така и на международно равнище. За тази криза трябва да се вземат мерки със същата неотложност и амбиция, както за кризата в областта на климата, като двете кризи са тясно свързани. ЕИСК призовава за установяването на Синия пакт на ЕС като самостоятелен стратегически приоритет, който от своя страна изисква ясна водеща роля както на европейско, така и на международно равнище.
4.12ЕИСК призовава за създаването на Европейски център за водите, който да има международно измерение и да може да подпомага управлението на водите, включително в съседните на ЕС държави и извън тях. Този център следва да представя примери за изключително сътрудничество и да предлага политически препоръки за постигане на напредък по целите на политиката за Синия пакт.
COP28 и международни споразумения
4.13На COP27 в Шарм-ел-Шейх ЕС изигра решаваща роля при вземането на изключително важното решение да се създаде Фонд за загуби и щети. Основно предизвикателство през следващата година ще бъде привеждането в действие на фонда и гарантирането на неговата финансова капитализация. За да се гарантира трайният успех на този проект, основна цел на дипломацията на ЕС по въпросите на климата трябва да бъде мобилизирането на средства за загуби и щети.
4.14Мерките за справяне с изменението на климата не включват единствено намаляване на емисиите на CO2, но и редица различни действия, по-специално във връзка с адаптацията, управлението на водите, загубата на биологично разнообразие и замърсяването, към които в много случаи е по-добре да се приложи основан на синергиите поход и по този начин да се защитят най-уязвимите лица. Действията за опазване и възстановяване на природата в рамките на ЕС и по света, които се ползват с подкрепата на ЕС и са в съответствие с глобалната рамка за биологичното разнообразие Кунмин–Монреал и изпълнението на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г., могат да доведат до ползи както за смекчаването на последиците от изменението на климата, така и за адаптирането към него.
4.15В целите на ООН за устойчиво развитие за 2030 г., които ЕИСК подкрепи в предходни становища, се отчита, че всички тези цели са свързани, и се предвижда глобална пътна карта, обхващаща не само неотложните въпроси, свързани с климата, но и други цели, необходими за икономическа и социална устойчивост. В този контекст ЕС може да играе ролята на важен партньор за други нации, като предоставя експертен опит, знания, най-добри практики и технологии за постигане на ЦУР и очертава последващи стъпки.
Многостепенна дипломация по въпросите на климата
4.16Дипломацията по въпросите на климата има многостепенен характер. Той се изразява не само в традиционната дипломация между държави, но и в участието на други дипломатически участници като региони, градове, предприятия, профсъюзи, академични среди, научни експерти. Всички тези поднационални участници имат потенциала да бъдат двигатели на промяната, стимулиращи климатичния преход. ЕИСК счита, че гражданското общество следва да играе жизненоважна роля в съвместното създаване на амбициозни и ефективни политики в областта на климата в Европа и по света. ЕС трябва да служи за пример, като даде възможност за структурирано участие на гражданското общество, приобщаващо жените и младите хора, в изготвянето на политиките в областта на климата и да насърчава други държави да следват подобен основан на участието, приобщаващ подход при разработването на своите действия за справяне с изменението на климата.
4.17Международното сътрудничество и координация в областта на климата могат да бъдат постигнати и чрез различни мрежи с участието на местните органи, социалните партньори и гражданското общество. ЕИСК предлага концепцията за дипломация по въпросите на климата да стане оперативна като средство за насърчаване на диалога и засилване на сътрудничеството по въпросите на изменението на климата на всички равнища между държавите и в самите тях. ЕС има потенциала да разшири диалозите относно начините за насърчаване на неутралността по отношение на климата и начините, по които в ЕС се изпълняват целите за справедлив преход и екологично възстановяване.
4.18Дипломацията по въпросите на климата следва да отчита междупоколенческата перспектива, която защитава потребностите и правата на бъдещите поколения. Стратегиите и политиките трябва да бъдат разработени така, че да гарантират тяхното благосъстояние и устойчиво бъдеще. Освен това е изключително важно да се признае жизненоважната роля на младите хора в изготвянето на политиките в областта на климата и новите перспективи, новаторските идеи и непоколебимата решимост, с които те допринасят за справяне с кризата в областта на климата. Овластяването на младите хора като участници в дипломацията и насърчаването на тяхното участие в международни мрежи може да породи значими сътрудничества и да стимулира трансформиращи действия към един по-устойчив свят.
4.19ЕС следва да демонстрира лидерство, като информира не само за заплахите и възможностите, свързани с изменението на климата, но и за разходите и ползите от действията в областта на климата, както и като създаде благоприятна среда за промяна. ЕИСК обръща внимание на предложението за създаване на мрежа на гражданското общество за дипломация по въпросите на климата, за което се е застъпвал в предходни свои становища. Освен това Комитетът предлага да се ангажират заинтересованите страни, които оказват влияние върху статута на въпроса за изменението на климата в политическия дневен ред, като медиите, промишлеността и гражданското общество като цяло. Силата на сътрудничеството между различни дисциплини и сектори ще доведе до по-добри резултати и ще даде тласък на разговора в посока на прилагането на решения.
4.20ЕИСК насърчава институциите на ЕС да разработват и подкрепят инициативи за нови, основани на участието и по-приобщаващи схеми, които дават възможност за съвместна работа по трансгранични решения, свързани с климата.
Брюксел, 28 септември 2023 г.
Dimitris Dimitriadis
Председател на секция „Външни отношения“
_____________