|
СТАНОВИЩЕ
|
|
Европейски икономически и социален комитет
|
|
Цифров преход в Евро-Средиземноморския регион
|
|
________________
|
|
Цифров преход в Евро-Средиземноморския регион
(становище по собствена инициатива)
|
|
|
|
REX/549
|
|
|
|
Докладчик: Dolores Sammut Bonnici
|
|
|
|
Решение на пленарната асамблея
|
20.1.2022 г.
|
|
Правно основание
|
Член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
|
|
|
Становище по собствена инициатива
|
|
Компетентна секция
|
„Външни отношения“
|
|
Приемане от секцията
|
16.11.2022 г.
|
|
Приемане на пленарно сесия
|
14.12.2022 г.
|
|
Приемане на пленарна сесия №
|
574
|
|
Резултат от гласуването
(„за“/„против“/„въздържал се“)
|
181/0/3
|
1.Заключения
1.1Цифровият преход води до революционни промени във всеки аспект на живота със значителни ползи по отношение на ефективността и дава възможност на потребителите да постигнат по-пълноценен живот. Той се счита за стълб на издръжливостта в периода след COVID-19 и се ускори експоненциално от началото на пандемията, по-специално с действията на ЕС в областта на цифровите технологии, чиято ефективност беше доказана със стратегията за смекчаване на последиците от COVID-19.
1.2Ползите от цифровизацията са добре известни в конкретни сектори като електронното образование, електронното здравеопазване, електронното управление‑, селското стопанство, електронното правосъдие и електронното банкиране. Редица правителства в Средиземноморския регион насърчават тези сектори, но усилията не са еднородни в целия регион и могат да доведат до още по-голямо цифрово разделение между държавите. Следователно осигуряването на инфраструктура в подкрепа на тези технологии е от решаващо значение.
1.3Що се отнася до достъпа и ползването, цифровото разделение съществува не само между различни средиземноморски държави, но и в рамките на самите държави в региона, като в по-лошо положение са селските и отдалечените райони, недекларираните работници и възрастните хора. По тази причина, за да не се изострят съществуващите неравенства, от съществено значение са усилията за преодоляване на цифровото разделение както на регионално, така и на национално равнище.
1.4Цифровата свързаност се превръща в право за всяко човешко същество. В рамките на Пътната карта на генералния секретар на ООН за сътрудничество в областта на цифровите технологии вече беше формулиран набор от цели за 2030 г. За разлика от това, „правото на откъсване от работната среда“ е обсъждан въпрос и реалност в редица европейски държави.
1.5Цифровите умения са от съществено значение и поради това следва да бъдат включени в програмите за обучение, насочени към младите хора в региона, като се имат предвид много високите равнища на младежка безработица. Една ефективна политика за пазара на труда в региона следва да има за цел да накара младите хора не само да използват, но и да създават технологии. Както заетостта, така и предприемачеството в тази област са многообещаващи възможности за професионално развитие.
1.6Необходима е солидна правна рамка, за да се защитят потребителите от цифрови рискове, като например атаки в областта на киберсигурността и да се гарантира, че механизмите за защита на данните зачитат правата на човека по отношение на неприкосновеността на личния живот в цифровата сфера. Индексът за киберсигурност на Международния съюз по далекосъобщения
(МСД)
измерва ангажимента на държавите за киберсигурност на световно равнище. Като цяло индексът показва по-високи нива на сигурност в северния Средиземноморски регион, а Египет изпреварва страните от Южното Средиземноморие.
1.7Необходимо е също така да се гарантира справедлив и конкурентоспособен цифров пазар с оглед на цифровите гиганти. Съществува значителна празнина в цифровата правна рамка на държавите от Северното и Южното Средиземноморие. Може да се подчертае липсата на независим орган, който да отговаря за насърчаването на цифровия преход в региона на Южното Средиземноморие.
1.8ЕИСК изрично подчертава, че конвенциите на ООН за правата на човека и основните конвенции на МОТ трябва да се прилагат амбициозно във всички държави от Средиземноморския регион, така че цифровият преход да може действително да допринесе за проспериращо екологично, икономическо и социално развитие.
2.Въведение
2.1Цифровият преход има отражение върху всеки аспект от живота ни — от потреблението до работата и производството. В отговор на глобалната пандемия от COVID-19 през последните няколко години се наблюдава безпрецедентно ускоряване на този преход. Тъй като цифровизацията се счита за един от основните стълбове на възстановяването и по двата бряга на Средиземно море, хората възприемат цифрови инструменти по-бързо от всякога. Работата от разстояние и дистанционната работа се превръщат в реалност, а електронната търговия и основаната на платформи икономика нарастват с безпрецедентни темпове, което компенсира спирането на стопанската дейност поради пандемията. Междувременно този бърз преход може да създаде нов източник на задълбочаване на неравенството в рамките на региона, тъй като най-уязвимите групи от населението, изправени пред цифрово изключване, са най-силно засегнатите от пандемията.
2.2Основните цели на настоящия документ са:
-да се направи оценка на текущото състояние на цифровия преход в Евро-средиземноморския регион, програмите и постигнатия напредък;
-да се подчертаят потенциалните ползи от цифровизацията, и по-специално новите възможности за МСП чрез електронна търговия, електронно образование, електронно управление, електронно здравеопазване и цифрово банкиране;
-да се идентифицират пречките пред цифровизацията, като основните пречки са свързани с цифровата инфраструктура и достъп, цифровото разделение както в рамките на дадена държава (селски/градски райони, жени/мъже, младежи/възрастни хора), така и между държавите (север/юг), липсата на основни цифрови умения и цифровата грамотност. Следователно цифровият преход може да доведе до увеличаване на неравенството в дадена държава, а също така и до различия в моделите на развитие между държавите в региона;
-да се подчертаят рисковете, свързани с цифровизацията, за разлика от рисковете, свързани с киберсигурността, цифровия суверенитет, защитата на данните и цифровото пиратство, до гражданската свобода.
3.Контекст
3.1В момента живеем в период на бърза цифровизация и цифровите инструменти присъстват във всеки аспект от нашия живот, включително, наред с другото, в здравеопазването, работата, управлението, образованието и ръководенето на предприятия. Цифровите умения са от съществено значение в новия свят на труда за осигуряване на възможности за работа и биват възнаграждавани с по-високи доходи. Цифровата икономика се състои от основните сектори на ИТ/ИКТ, като например производството на хардуер, софтуерните и ИТ консултантските услуги, информационните услуги и телекомуникациите, цифровата икономика с тесен обхват, включително цифровите услуги и основаната на платформи икономика и цифровизираната икономика с широк обхват, като се вземат предвид електронните предприятия, електронната търговия, промишлеността 4.0, прецизното земеделие и алгоритмичната икономика, като икономиката на споделянето и „гиг“ икономиката са в челните редици на цифровата икономика.
3.2Цифровизацията нарастваше още преди пандемията от COVID-19, като основните последни тенденции в цифровите технологии бяха в областта на блокчейн технологиите, анализа на данни, изкуствения интелект (ИИ), триизмерния печат, интернет на нещата, автоматизацията и роботиката, изчисленията в облак, както и системите за проследяване и дистанционно наблюдение.
3.3Тази тенденция към бързо възприемане на цифрови инструменти и технологии беше наречена „Четвъртата индустриална революция“, като тя има изключителен потенциал за повишаване на доходите и качеството на живот по целия свят.
3.4Освен това, като се има предвид, че над 30 % от населението в целия свят използва платформи на социалните медии, цифровизацията може да се разглежда като нож с две остриета, който може да засили социалното сближаване и да обедини различни културни среди или да действа като инструмент за разпространяване на екстремни идеи, идеологии и фалшиви новини.
3.5Броят на лицата, използващи интернет, нараства през последните десетилетия и в региона, достигайки 93,2 % от населението в Испания през 2020 г., 90,8 % в Кипър, 90,1 % в Израел, 86,9 % в Малта, 86,6 % в Словения, 84,1 % в Мароко, 77,7 % в Турция, 77,6 % в Черна гора и 71,9 % в Египет. Най-ниската стойност в региона е за Алжир, където през 2018 г. са били обхванати 49 % от населението (последни налични данни, база данни на Международния съюз по далекосъобщения/ИКТ показатели). Тези данни само подчертават различията по отношение на цифровия достъп в региона. Следва да се отбележи, че на национално равнище селските и отдалечените райони се отличават с много по-ниски равнища на свързаност.
3.6Средиземноморските държави — членки на ЕС, одобриха цифровия преход и разшириха своите виртуални политики, включително цифровия единен пазар и програмата „Цифрова Европа“ Стратегията „Цифровото десетилетие на Европа“ беше публикувана от Европейската комисия през март 2021 г. и в нея бяха очертани цифровите цели за 2030 г. и визия за цифровата трансформация на Европа. Един от инструментите на цифровото десетилетие е центърът „Цифровизация за развитие“ (D4D), стартиран през декември 2020 г., с цел хармонизиране и координиране на цифровите инициативи между държавите членки. Освен това цифровизацията е основен стълб в рамките на новата програма за Средиземноморието, предложена от Европейската комисия през февруари 2021 г. По-специално „с новата програма се цели екологично, цифрово, устойчиво и справедливо възстановяване, направлявано от Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, Парижкото споразумение и Европейския зелен пакт.“
3.7Пандемията от COVID-19 оказа въздействие върху трудовото поведение и подтикна хората да преминат към дистанционна работа. Въпреки че дистанционната работа има редица недостатъци, нейните предимства варират от по-малко време за пътуване до работното място и обратно, по-ниски емисии и положително въздействие върху околната среда до по-добро равновесие между професионалния и личния живот, особено за родителите. Капацитетът за работа от разстояние на двата бряга на Средиземно море се различава. Много работници от Юга имат по-малко възможности за дистанционна работа, тъй като нямат достъп до необходимите инструменти или просто работата им не може да бъде извършвана дистанционно. Al Azzawi (2021 г.) е разработила индекс за „дистанционна работа“ за арабските държави, като е установила значителна разлика в капацитета за дистанционна работа в региона. Тя потвърждава, че най-уязвимите работници нямат капацитет да работят дистанционно и поради това са били най-тежко засегнати от пандемията. Опитът на Европа във връзка с широкото възприемане на дистанционната работа изтъква значението на наличието на правна рамка за „правото на откъсване от работната среда“ за зачитането на границите между личния и професионалния живот.
3.8Цифровизацията доведе до възход на основаната на платформи икономика и гиг икономиката Въпреки че съществуват много възможности в рамките на основаната на платформи икономика, това доведе и до нарастваща загриженост относно условията на труд, по-специално ограниченото социалноосигурително покритие, разпокъсаното работно време и ниските равнища на доходите, както и трудността да се гарантират колективни права. Във връзка с това в
Декларацията на МОТ относно бъдещето на труда по случай стогодишнината на организацията
(2019 г.) се призовава за политики и мерки за справяне с предизвикателствата и възможностите на цифровата трансформация на труда, включително работата през платформа.
3.9Бързият напредък на цифровия преход, особено в икономическия и професионалния живот, естествено оказва силно въздействие върху всички социокултурни структури. Така по време на Арабската пролет можеше да се отбележи, че цифровите комуникационни инструменти бяха използвани предимно за успешното организиране на гражданска съпротива и сътрудничество между активистите. По-нататъшното развитие обаче показа, че в държавите, в които не са създадени устойчиви демократични структури, отново се е засилило потискането на основните свободи, включително правото на свобода на изразяване в цифровите медии, както и на правата на работниците, включително правото на свобода на сдружаване, което придобива още по-голямо значение в основаната на платформи и „гиг“ икономиката. Например независимите организации на гражданското общество като профсъюзи, НПО в областта на правата на човека или организации на работодателите и техните активисти са потискани само защото упражняват основни свободи или изразяват различно мнение. Освен това многократно се блокират уебсайтове за национални и международни новини и уебсайтове на независими организации на организираното гражданско общество. Конвенциите на ООН за правата на човека и конвенциите на МОТ често се прилагат само формално, но не и по същество в някои държави от Средиземноморския регион.
3.10Цифровизацията е от решаващо значение за развитието на МСП. Ползите варират от по-ниски разходи, икономии на време и ресурси и по-голяма ефективност до по-добра интеграция на веригата на доставки и продуктова диференциация. Перспективите на ОИСР за МСП и предприемачеството (SME and Entrepreneurship Outlook) за 2019 г. дават по-подробна представа за тези ползи. Пример за това е анализът на големи информационни масиви, който, в съчетание със сензори, приложения, изчисления в облак и триизмерен печат, дава възможност за по-голяма персонализация.
3.11Въпреки че цифровизацията носи многобройни ползи за МСП, те са изправени пред редица пречки, като една от най-важните е липсата на достъп до финансиране. Втората основна пречка е липсата на достъп до цифрови умения, образование и обучение, а възприемането на цифрови бизнес модели и технологии изисква както финансови инвестиции, така и наличието на цифрови умения в предприятията. Евро-средиземноморската асоциация на икономистите (EMEA) разработи индекс за цифрова подготвеност за МСП въз основа на проучване, насочено към МСП от Южното Средиземноморие. Показвайки, че степента на подготвеност за цифровата трансформация зависи от инфраструктурния капацитет, телекомуникациите и технологичния напредък, постигнат на национално равнище, но също така и от капацитета на предприятията на микроравнище, по-големите фирми са по-подготвени за цифровизацията и е по-вероятно тя да бъде осъществена от по-младите фирми.
3.12Отрицателната страна на цифровизацията е загубата на работни места поради автоматизацията в някои икономически сектори. Гражданското общество може да играе важна роля в подпомагането на работниците за повишаване на квалификацията, с цел цифровият преход да се превърне в справедлив преход в съответствие с плана за действие на ЕС „никой да не бъде пренебрегнат“.
3.13За да се насърчи цифровизацията и да се разработят най-ефективните политики, от първостепенно значение е да се измерва и наблюдава цифровият преход, като се използват надеждни и измерими показатели. От 2014 г. Европейската комисия разработи индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI), който показва напредъка в областта на цифровизацията в държавите членки, но също и трайно цифрово разделение. Индексът DESI може да послужи като основа за референтна рамка за наблюдение за средиземноморските държави, които не са членки на ЕС.
4.Общи бележки
4.1Дълбокото въздействие на цифровия преход се усеща в навсякъде в обществото и икономиката. Въпреки че регионът на Южното Средиземноморие е изправен пред предизвикателства по отношение на осигуряването на всеобща достъпност и подобряването на цифровите умения на гражданите, той не прави изключение по отношение на ускоряването на цифровия преход и извличането на ползи от него в редица области.
4.2Електронната търговия рязко нарасна вследствие на мерките за социално дистанциране. Пазаруването онлайн е широко възприето, като се увеличава както електронната търговия между предприятия и потребители (B2C), така и електронната търговия‑ между предприятия (B2B). Главният изпълнителен директор на най-големия африкански оператор в областта на електронната търговия Jumia обяви четирикратно увеличение на продажбите на хранителни стоки, особено в Тунис и Мароко, където ограничителните мерки доведоха до увеличение на продажбите със 100 %.
4.3Електронното образование процъфтява с бързи темпове, тъй като COVID-19 доведе до затваряне на училища. Правителствата дори въведоха някои платформи за електронно обучение, като например платформата „Дарсак“ в Йордания. Някои държави въведоха хибридна система. Това беше направено например в Египет. Онлайн платформите стават много модерни, дори за конкретни проекти за свързване с местни професионални сдружения, общини и ключови участници. Част от финансирането от ЕС следва да бъде специално насочено към образование/обучение за повишаване на уменията в областта на цифровите технологии и към младите хора, за да придобият електронни компетентности и да продължат обучението си в областта на информационните технологии и изкуствения интелект, което ще им позволи да си намерят работа в бъдеще.
4.4Счита се, че електронното управление намалява бюрокрацията и тежестта на административните процедури, което води до ефикасно и лесно предоставяне на обществени услуги. Освен това то може да бъде инструмент за демократизация и за увеличаване на активното участие на гражданите. Подобряването на електронното управление е приоритет сред държавите членки на ЕС, и представлява един от стълбовете на индекса DESI. Регионът на Южното Средиземноморие също се движи в тази посока. Мароко постигна значителен напредък с националната си инициатива за електронно управление. През 2019 г. Египет стартира, наред с други неща, система за електронни плащания за събиране на данъци и плащане на сметки. През януари 2020 г. йорданското Министерство на цифровата икономика мигрира своята инфраструктура за информационни и комуникационни технологии (ИКТ) към облак, за да разшири услугите за гражданите.
4.5Електронното здравеопазване е икономически ефективен начин за получаване и предоставяне на необходимата подкрепа. Решенията в областта на електронното здравеопазване изиграха ключова роля в борбата с COVID-19. Тези решения използват телемедицина и мобилни здравни приложения. През последните две години анализът на големи информационни масиви за целите на епидемиологичния надзор се оказа полезен за борбата с пандемията. Например в Тунис група лекари стартираха цифрова платформа за онлайн консултации Tobba.tn.
4.6Цифровото банкиране е ефективен инструмент за превръщане на финансовото приобщаване в реалност, като мобилното банкиране вече е доказало своята роля в миналото. Финансово-технологичните решения могат да стимулират цифровата трансформация и да засилят финансовото приобщаване. Тези услуги се налагат и тяхната цел е да се премахне използването на чекове и трансакции в брой, което би могло да доведе до изключване на възрастните хора, които може да не разполагат с необходимите цифрови умения.
4.7Електронното правосъдие улеснява достъпа до правни услуги и намалява разходите за съдебни заседания, подаване на документи и т.н., както и времето, необходимо за осъществяване на достъп до тях.
4.8Предвид настоящото въздействие на глобалното затопляне, намаляващата верига на продоволствени доставки и по-високите цени на храните, селскостопанската промишленост може да стане по-конкурентоспособна и по-ефективна чрез прилагане на прецизно земеделие и чрез използване на големи информационни масиви и блокчейн технологии. Това може да доведе до висока ефективност на управлението на водите и хранителните вещества в почвата и контрола на заболяванията с усъвършенстван мониторинг на температурата и по-малка нужда от работна ръка и следователно да се превърне в инструмент за смекчаване на проблемите, свързани с изменението на климата.
4.9Моделите на използване на интернет се различават в различните средиземноморски страни. В южните средиземноморски страни преобладава използването на интернет чрез мобилни телефони и социални медии. За разлика от северните средиземноморски страни обаче пазаруването онлайн не е много често срещано явление. Това може да се обясни до известна степен с финансовото изключване и ниския дял на собственост върху банкови сметки в южната част на страната.
5.Пречки пред цифровизацията
5.1Една от основните пречки пред цифровизацията е цифровото разделение, което съществува не само между отделните държави, по-специално между средиземноморските държави (Индексът на подготвеност за мрежата (NRI) за 2021 г. показва значителни различия). На национално равнище различните групи от населението нямат един и същ достъп до технологични инструменти. Съществува разделение между мъжете и жените, между селските и градските райони, между младите и възрастните хора. От гледна точка на бизнеса съществува цифрово разделение въз основа на размера и сектора на дейност, като по-малките — за разлика от по-големите предприятия — са изправени пред прекомерни разходи не само по отношение на материалите, но и най-вече поради необходимостта от повишаване на квалификацията на работниците. Други социално-икономически фактори като равнището на доходите и образованието могат да бъдат източник на цифрово изключване.
5.2Повечето страни от южното съседство имат значителни пропуски в покритието на мобилния интернет. Този проблем е налице по-специално в географски големи държави като Алжир и Либия и в по-малка степен в Египет. Инвестициите в цифрова инфраструктура и изграждането на стабилни високоскоростни интернет връзки са от решаващо значение в селските райони, където цифровизацията може да бъде потенциален лост за приобщаващ растеж.
5.3Цифровата неграмотност, която е по-разпространена сред хората с по-ниска образователна степен, често се изтъква като друга пречка пред цифровизацията. Това изисква реформи на програмите за образование и професионално обучение, така че те да включват жизненоважни цифрови умения за бъдещия пазар на труда. Цифровизацията също се счита за част от нуждите от повишаване на квалификацията на служителите.
5.4Равенството между половете е друг фактор, който оказва влияние върху цифровата грамотност, като мъжете обикновено имат по-добър достъп до цифрови инструменти и съответно — по-добре познават цифровите умения. В Тунис 72,5 % от мъжете използват интернет, докато тази цифра за жените е 61,1 %. Някои държави вече са преодолели пропуските. В Словения например тази разлика е по-малко от 2 процентни пункта, като 87,2 % от мъжете и 86 % от жените използват интернет. От друга страна, в Турция има по-голяма неравнопоставеност между половете по отношение на достъпа до интернет, възлизаща на 11,2 процентни пункта (показатели на Международния съюз по далекосъобщения/ИКТ). Държавите членки на ЕС, са поели ангажимент да преодолеят неравнопоставеността между половете по отношение на цифровите умения до 2030 г. чрез разработване на политики за насърчаване на момичетата да следят теми, свързани с ИКТ, и чрез наблюдение на напредъка чрез набора от показатели „Жените в областта на цифровите технологии“ (WiD).
6.Рискове, свързани с цифровизацията
6.1Нарастващите опасения, че правителствата, предприятията и гражданите постепенно губят контрол върху своите данни, насочва вниманието към въпроса за „цифровия суверенитет“. Това засяга и капацитета на държавите за иновации, както и способността на държавите да оформят законодателството в цифрова среда. Тези опасения са основателни, тъй като Европа и Средиземноморието изостават в инвестициите в ИИ, докато присъствието на чуждестранни гиганти в социалните медии придобива все по-голямо влияние.
6.2Някои от средиземноморските държави не са склонни да се впуснат в бърз цифров преход. Политическото нежелание се дължи на страха от загуба на контрол върху населението, което води до филтриране и цензура. Междувременно цифровите инструменти могат да позволят да се чуе гласът на организациите на гражданското общество и да насърчават демокрацията. Тунизийският квартет за национален диалог, лауреат на Нобеловата награда за мир за 2015 г., е пример за важната роля, която организациите на гражданското общество могат да играят в мирния преход на обществото.
6.3Тъй като цифровизацията проправя пътя за социално и икономическо развитие, независим орган следва да въведе подходяща цифрова регулаторна рамка, насърчаваща принципите на цифровите права, например мрежовата неутралност.
6.4Бързата цифровизация увеличава риска от киберзаплахи. Ролята на властите е от ключово значение за създаването на добре разработена законодателна рамка за защита на потребителите. Понастоящем Мароко, Тунис, Алжир и Египет са приели закони в областта на киберсигурността. В тези закони обаче липсват елементи за защита на данните. От ключово значение е да се защитят чувствителните лични данни на хората като данни, свързани със здравето, и др.
6.5Защитата на данните се превръща в една от най-важните области на цифровия преход. Въпросът за собствеността и защитата на огромното количество данни е на челно място в дневния ред на създателите на политики. По този начин се реагира на рязкото увеличаване на анализа на големите информационни масиви, като същевременно платформите на социалните медии придобиват безпрецедентна сила и влияние. Твърди се, че регулаторната рамка в южното съседство все още е недостатъчно развита и законодателството за нововъзникващите технологии не се приема достатъчно бързо. Има държави, които дори изразяват липса на политическа воля за постигане на напредък по този въпрос. Проблемът е още по-сериозен при чувствителните данни, например по отношение на здравните приложения и платформи. По-специално, налице е скептицизъм в южните държави, където може все още да няма законодателство за ОРЗД и подобна защита на неприкосновеността на личния живот. В Европа
Законодателният акт за цифровите услуги (DSA)
и Законодателният акт за цифровите пазари имат за цел да изградят по-безопасно цифрово пространство за потребителите, като същевременно насърчават иновациите и конкурентоспособността.
6.6Цифровото пиратство е още една пречка пред цифровизацията. Цифровизираните творби, които са обект на права върху интелектуална собственост (ПИС), са изключително лесни и евтини за копиране и разпространение в голям мащаб. Творческите предприятия ще страдат в по-голяма степен от това явление и при липсата на ефективно законодателство бизнес моделите на творците и заетите в творческите индустрии ще станат неустойчиви.
6.7Цифровизацията може да доведе до потискане на гражданите. В някои държави цифровите права са застрашени от властите, тъй като цифровизацията се разглежда като средство за надзор. Например поради пандемията приложенията за локализиране бяха използвани за наблюдение на разпространението на вируса, което породи опасения във връзка с правата на човека. Евентуалното проследяване на всяка цифрова дейност представлява сериозна заплаха за демокрацията и може да се използва като средство за потискане. В доклада „Свобода на мрежата“ за 2021 г. Франция се нарежда на първо място с резултат 78 от общо 100, Италия — 76, Тунис — 63, Мароко — 53, Ливан — 51, Йордания — 47, Турция — 34 и Египет — 26.
6.8Трайното цифрово разделение може потенциално да доведе до по-значителни неравенства и различия в рамките на Средиземноморския регион. Някои държави не разполагат с цифрова инфраструктура (покритие или достъп до стационарен широколентов достъп) или някои отдалечени и селски райони могат просто да останат без покритие или мрежи от четвърто/пето поколение. Друг източник на разделение са липсата на цифрови умения сред населението и цифровата неграмотност. По-специално ниските равнища на цифрова грамотност са по-често срещани в южните държави, особено сред жените и възрастните хора.
6.9Формирането на технологични гиганти създава пречка за лоялната конкуренция на цифровите пазари. Заради укриването на данъци пазарите стават несправедливи за нововъзникващите местни МСП, които е много малко вероятно да оцелеят. Това също така допринася за изтичане на мозъци в цифровата област. Друг риск, свързан с технологичните гиганти, е способността им да абсорбират нововъзникващи участници, което създава монополи и възпрепятства създаването на цифрови центрове в Европа и Средиземноморския регион. Това може да се дължи на липсата на регулаторна рамка и дори на пропуски в данъчното облагане за многонационалните предприятия, коeто оказва неблагоприятно въздействие върху лоялната конкуренция.
6.10Липсата на сериозно прилагане на конвенциите на ООН за правата на човека и конвенциите на МОТ в някои държави от Средиземноморския регион представлява пречка за създаването на независими организации на гражданското общество, включително НПО, независими профсъюзи и сдружения на работодателите, и по този начин застрашава устойчивия цифров преход. Ето защо ЕИСК изрично подчертава, че конвенциите на ООН за правата на човека и основните конвенции на МОТ трябва да се прилагат амбициозно във всички държави от Средиземноморския регион, така че цифровият преход да може действително да допринесе за проспериращо екологично, икономическо и социално развитие.
6.11Освен това войната в Украйна представлява сериозна заплаха за държавите в целия регион и би могла да бъде свързана с по-високи рискове от атаки в областта на киберсигурността.
Брюксел, 14 декември 2022 г.
Christa Schweng,
председател на Европейския икономически и социален комитет
________________