INT/989

Подготвеност за извънредни ситуации

СТАНОВИЩЕ

Секция „Единен пазар, производство и потребление“

Подготвеност за извънредни ситуации

(становище по собствена инициатива)

За контакт	int@eesc.europa.eu
Администратор	Marie-Laurence Drillon
Дата на документа	12.10.2022 г.

Докладчик: Paul Rübig

Решение на Пленарната асамблея	23.2.2022 г.
Правно основание	член 52, параграф 2 от Правилника за дейността Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	7.10.2022 г.
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	41/0/0
Приемане на пленарна сесия	ДД.ММ.ГГГГ
Пленарна сесия №	...
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	…/…/…

1.Заключения и препоръки

1.1Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) призовава Европейската комисия и държавите членки спешно да разработят план за съществено повишаване на степента на автономност/суверенитет на единния пазар на ЕС по отношение на съоръженията за производство на енергия, производството на храни и вода и добива на необходимите суровини, което включва и суверенитет/автономност за необходимите технологии. Автономността/суверенитетът на ЕС в тези области трябва да обхващат съответната научноизследователска и развойна дейност, преработката на материали, проектирането, производството, монтажа, пускането в експлоатация и поддръжката на съоръженията в рамките на единния пазар на ЕС с цел да се предотвратят енергийната бедност и безработицата сред гражданите и потребителите в ЕС. Най‑ефективната подготвеност при извънредни ситуации се основава на издръжливостта, било то техническа или социална. Непрекъснатото подобряване на издръжливостта на енергийните системи спрямо природни, политически или други заплахи следва да бъде интегрирано във всички енергийни политики.

1.2ЕИСК препоръчва ЕС да определи спешно краткосрочни мерки за изграждане на съоръжения за производство на енергия в рамките на единния пазар на ЕС, за да се постигне целта за автономност/суверенитет на Съюза.

1.3ЕИСК счита, че повсеместният и дълготраен недостиг на енергия в Европа може да бъде предотвратен чрез предприемане на следните действия:

-укрепване и развитие на европейския единен пазар на енергия;

-насърчаване на сътрудничеството и координацията с партньори със сходни възгледи;

-следване на амбициозна търговска политика и диверсификация на доставките;

-преодоляване на несъответствията на пазара на труда;

-подобряване на комуникацията и повишаване на осведомеността;

-ускоряване на иновациите и цифровизацията;

-улесняване на достъпа до финансиране;

-гарантиране на достатъчно инвестиции (за улесняване на екологичния преход и др.);

-гарантиране на реалистичност на политиките. В областта на енергетиката и климата например трябва да бъде направена преоценка на пакета „Подготвени за цел 55“, за да се намери баланс между постигането на целите за 2030 г. и 2050 г. и един икономически и социално поносим път към този преход.

1.4За да се избегне необходимостта от преразглеждане на сроковете за изпълнение на Зеления пакт и да се прилагат реалистични енергийни политики, процедурите за оценка на вариантите, въздействието и риска, свързани със Зеления пакт и енергийната политика на ЕС, следва да включват не само въздействието на мерките в областта на климата, но и въздействието им върху покупателната способност на потребителите в ЕС и върху конкурентоспособността на икономиката на ЕС, като по този начин се гарантират работни места в ЕС.

1.5ЕИСК счита, че предвид сериозността на кризата не бива да се изключват никакви мерки за нейното преодоляване.

1.6Според ЕИСК сред набора от мерки, които трябва да се предприемат, следва да бъде изпълнението на Европейския стратегически план за енергийните технологии и плана REPowerEU, и по-специално:

˗подобряване на енергийната ефективност и насърчаване на кръговостта;

˗изпълнение на плана REPowerEU за преустановяване на зависимостта на ЕС от руски изкопаеми горива;

˗увеличаване на запасите от газ и координираните операции по презареждане; наблюдение и оптимизиране на пазарите на електроенергия; насочване на инвестиции към енергийните системи и повишаване на свързаността в непосредствено съседство чрез ACER 1 , BEREC, ENTSO-G , ENTSO-E и Общностите за знания и иновации в областта на иновативната енергетика, производството и суровините в рамките на Европейския институт за иновации и технологии.

1.7ЕИСК препоръчва потребителите да бъдат насърчавани и подкрепяни да инвестират в собствено производство на енергия и в енергийна ефективност. За това ще са необходими информационни кампании и данъчни стимули.

1.8Освен това ЕИСК счита, че ЕС следва да изгради нова транспортна инфраструктура за пренос на енергия и енергийни ресурси (тръбопровод от Северна Африка до Испания) и за възобновяеми енергийни източници като водород, биометан и амоняк (Campfire).

1.9ЕИСК препоръчва поредица от краткосрочни мерки за справяне с кризата:

˗гарантиране на други източници, особено нефт, въглища, газ, уран, вода, храни и фуражи;

˗създаване на планове и концепции за икономии и режим на потреблението на електроенергията във всички 27 държави — членки на ЕС:

·режимът на потреблението следва да се осъществява съгласно ясно определени приоритети, например планове за режим на енергията за енергоемките отрасли, както и договаряне на нови търговски споразумения на СТО с нови приоритети в областта на храните, фуражите, водоснабдяването и канализацията;

·поставяне на приоритет върху съхранението и доставките на електроенергия и газ за болниците, центровете за медицински грижи, службите за спешно реагиране и местата за полагане на грижи за по-възрастните и уязвимите хора;

˗определяне на правила за гарантиране на достатъчни равнища на запаси от нефт и газ;

˗насърчаване на икономиите на енергия и нови източници на енергия;

˗засилване на научноизследователската и развойната дейност на ЕС в областта на енергетиката, особено алтернативните енергии, термоядрената енергия, съхранението на енергия, технологиите за водород и амоняк, енергийната ефективност на енергоемки промишлени процеси и битовите електроуреди;

˗ускоряване на процедурите за публично одобряване за нови проекти, които осигуряват допълнителна енергия в краткосрочен и средносрочен план, например станции за разтоварване на водород в пристанища в ЕС, тръбопроводи и пристанищни съоръжения за регазификация на втечнен природен газ;

˗призив към всички предприятия в ЕС, които произвеждат или предоставят продукти и услуги, необходими при извънредни ситуации, да подсигурят своите доставки на електроенергия в извънредни ситуации, да актуализират плановете си за извънредни ситуации, да организират периодични обучения във връзка с извънредни ситуации и др. (например предприятията в областта на телекомуникациите и радио- и телевизионното излъчване, службите за спешно реагиране, публични ИТ сървъри и доставчици на електроенергия).

1.10Освен краткосрочните мерки ЕИСК препоръчва и поредица от средносрочни и дългосрочни мерки:

1.10.1ЕИСК отправя искане към Европейската комисия да разработи планове и да предприеме следните координирани в целия ЕС мерки и действия:

˗значително ускоряване на снабдяването с критично важна енергийна инфраструктура, т.е. опростяване и рационализиране на регламентите на ЕС, които забавят снабдяването с критично важна енергийна инфраструктура;

·Новата Рамкова директива на ЕС за водите. Трябва да се отдаде приоритет на осигуряването на бързи доставки на енергия.

·Трябва да се опрости новият регламент на ЕС за веригата на доставки. Следва да се постави акцент върху осигуряването на устойчиви доставки на суровини и стоки от изключителна важност за ЕС, договорени в рамките на двустранни търговски споразумения.

˗укрепване на производствените вериги и транспортните системи за компенсиране на възможни бъдещи прекъсвания на наличността на суровини от изключителна важност за предприятията на ЕС (промишленост и търговия);

˗намаляване на зависимостта от внос на материали и полуготови продукти от изключителна важност;

˗съсредоточаване върху технологичния суверенитет/автономност на ЕС;

˗създаване на трансгранична инфраструктура на енергийната мрежа (380 kV или повече);

˗гарантиране на производството на трансформатори за промяна на напрежението на електроенергията (високо/ниско, (~/—);

˗рестартиране на хиляди проекти за производство на енергия (водна енергия, геотермална енергия, акумулиращи водноелектрически централи и др.), които бяха стопирани с години, защото имат нисък коефициент на възвращаемост (заради евтиния газ от Русия), или поради бюрократични пречки;

˗проучване на нови технологии за експлоатация. В ЕС има редица региони със значителни залежи на природен газ, който може да бъде извлечен благодарение на новите технологии, наскоро разработени от европейски университети. С оглед на целта си за енергиен суверенитет/автономност ЕС следва сериозно да разгледа тези нови технологии и да насърчи регионите да ги изпробват.

1.10.2 Подобряване на професионалното обучение и умения за електротехниците и земеделските стопани и създаване на работни места в областта на управлението на водите.

1.10.3ЕИСК препоръчва да се увеличи броят на студентите в областта на НТИМ (НТИМ = науки, технологии, инженерство, математика) в Европа, тъй като този брой понастоящем е в застой, а в държавите в Азия броят на студентите по физика, ИКТ и инженерство значително се е увеличил. ЕИСК препоръчва да се създадат инициативи и стимули за увеличаване на броя на допълнителните работни места в Европа за инженери, техници и специалисти в областта на високите технологии, за да се постигнат целите за европейски технологичен суверенитет/автономност.

1.10.4И не на последно място, ЕИСК счита, че е важно да се поддържа висока покупателната способност на гражданите и потребителите на ЕС чрез съсредоточаване върху технологичния суверенитет/автономност на ЕС и следователно намаляване на зависимостта му от внос (внос на технологии и на енергия) и увеличаване на високотехнологичните работни места в Европа.

1.11В обобщение на заключенията и препоръките въпросът е дали за потребителите е настъпила промяна в степенуването на приоритетите — от 1. околна среда; 2. цена; и 3. сигурност на доставките; към 1. сигурност на доставките; 2. цена; 3. околна среда.

2.Общи бележки

2.1Определение на „управление на извънредни ситуации“: „управление на извънредни ситуации“ означава организацията и управлението на ресурсите и отговорностите за справяне с всички хуманитарни аспекти на извънредните ситуации, т.е.:

-превенция;

-подготвеност;

-реагиране;

-смекчаване на последиците;

-възстановяване.

2.2Никой не знае колко дълго ще продължи бруталната война, която се води в Украйна, какъв ще бъде мащабът на разрушената инфраструктура, нито пък колко милиона украински бежанци ще избягат в държавите — членки на ЕС, с което към единния пазар ще се присъединят милиони нови потребители.

2.3Войната в Украйна със сигурност ще има драстични последици за ЕС, тъй като ЕС в голяма степен разчита на изкопаеми горива и суровини, внасяни от Русия и Украйна. Препоръчва се спешно да се инвестира в собствените минни съоръжения и съоръжения за производството на електроенергия, така че да се постигне автономност/суверенитет — една от основните цели на ЕС.

2.4През 2021 г. някои европейски държави са внасяли 100% от природния си газ от Русия, а други са внасяли около 70% от нефта си от Русия. Към септември 2022 г. някои държави от ЕС (напр. Полша, България и трите балтийски държави) са спрели да внасят природен газ от Русия, а много други държави от ЕС са успели значително да го намалят чрез увеличаване на вноса на газ от други страни, най-вече втечнен природен газ чрез терминали за втечнен природен газ. Като последица от войната цените на природния газ в ЕС рязко нараснаха и продължават да се увеличават. Към юли 2022 г. средните цени на природния газ в ЕС са били приблизително осем пъти по-високи, отколкото в САЩ, което оказва неблагоприятно въздействие върху конкурентоспособността на ЕС.

2.5Следователно се увеличава рискът от закриване на множество работни места в ЕС. По информация на EUROFER в стоманодобивната промишленост на ЕС са заети пряко 330 000 висококвалифицирани работници, но тя косвено подкрепя още близо 2,2 милиона души. Алуминиевата, циментовата, хартиената, стъкларската и химическата промишленост също пряко или непряко осигуряват заетост на стотици хиляди души. В рамките на единния пазар съоръженията за производство на енергия биха могли да осигурят стотици хиляди нови високоплатени работни места и по този начин да увеличат покупателната способност на потребителите в ЕС.

2.6Що се отнася до продоволствената сигурност, европейските държави систематично ще се стремят да намаляват зависимостта си от доставките на пшеница от Украйна и Русия. Трябва да проучим възможности за субсидии за торове, да заделим земя за производство на храни и фуражи и да използваме отпадъците от хранително-вкусовата промишленост за производството на биогаз.

3.Подготвеност за бедствия 2

3.1ЕС е постигнал много по отношение на подготвеността си за извънредни ситуации, но войната в Украйна показа, че усилията трябва да бъдат продължени и дори увеличени в следните области:

-прекъсвания на електрозахранването (спирания на електричеството), причинени от технически повреди, кибератаки и пр., които биха могли да засегнат:

·комуникационните системи;

·канализационните системи, водоснабдяването и пречистването на отпадни води;

·нормалния ход на промишлената дейност;

-планове за режим на ограничения на електричеството и газа за потребителите в ЕС и за промишлеността на ЕС. Този риск се повиши драстично след началото на войната в Украйна.

-неналичност на суровини поради сривове във веригата на производство или транспортната система (например блокирането на 400 големи товарни кораба в пристанището на Шанхай през април 2022 г. заради локдауна в Шанхай във връзка с COVID-19).

-киберзаплахи или инциденти: как би могъл ЕС да изгради устойчивост и да гарантира непрекъснатост на стопанската дейност, така че да се обезпечат доставките за потребителите в ЕС?

-други атаки: предприятията трябва да бъдат подготвени да издържат на атаки и бързо да се възстановяват от тях.

3.2Извънредните ситуации и бедствията подчертават важното значение на 17‑те цели за  устойчиво развитие (ЦУР) на ООН 3 . Бедствия могат да бъдат природните бедствия 4 , катастрофите, причинени от промишлени или технологични аварии (с произведени от човека машини; бедствия, причинени от ядрени, биологични и химически вещества), войните и политическите и гражданските бедствия 5 , епидемиите и гладът и последиците от производството на храни и фуражи.

4.Важни организации в рамките на Европейската комисия

4.1В ЕС не липсват компетентни и специализирани органи, които да помогнат с насоки относно дебата и подготовката на тема „Подготвеност при извънредни ситуации“. Сред тях са по-специално:

˗ГД „Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ“ (ECHO) 6 .

˗Координационен център за реагиране при извънредни ситуации (ERCC) 7 .

˗Мрежа на Съюза за знания в областта на гражданската защита (UCP) 8 .

˗Механизъм за гражданска защита на Съюза (UCPM) 9 .

5.Актуални примери за потенциални критични извънредни ситуации за държавите — членки на ЕС, особено в областта на съоръженията за производство на енергия

5.1Прекъсване на веригата на доставките на енергия от изкопаеми източници (въглища, нефт, природен газ). През 2021 г. изкопаемите горива съставляват приблизително 80% от цялата първична енергия, използвана в ЕС, като по-голямата част от нея е внос.

5.2Прекъсвания на електрозахранването и последващи прекъсванията на комуникациите, причинени от технически повреди, кибервойна или терористични атаки. Производството на електроенергия от възобновяеми източници е нестабилно: не може да се разчита, че ще има достатъчно слънце и вятър, когато ЕС се нуждае от големи количества енергия. Ето защо всяко увеличаване на мощностите за генериране на ветрена или фотоволтаична енергия в рамките на ЕС трябва да бъда съпътствано от разрастване на съоръженията за съхранение на енергия.

5.3Способността за осигуряване на доставките на критично важни суровини (мед, литий, кобалт, редкоземни елементи и пр.) чрез нови стратегии на единния пазар на ЕС относно добива, рециклирането и пр.

5.4Способността за осигуряване на конкурентоспособен единен пазар за доставки на полуготови продукти (например в автомобилната промишленост на ЕС се наблюдава тежък недостиг на произведени в Украйна кабелни снопове от началото на войната в Украйна насам).

5.5Необходимите материали за огромния брой вятърни турбини, нужни за постигане на целите за декарбонизация на производството на електроенергия, надвишават годишното производство на мед в световен мащаб 14 пъти (25 милиона тона произведени спрямо необходимите 350 милиона тона), на алуминий — 7,2 пъти, и на специалната стомана, необходима за вятърните турбини — 3,9 пъти. Слънчевите панели се произвеждат основно в Китай.

5.6Необходимостта от мащабни доставки на изкопаеми горива ще бъде неотложна, докато в ЕС не бъдат изградени достатъчно съоръжения за енергия от възобновяеми източници.

6.Реагиране

6.1Предвид мащаба на енергийното потребление в ЕС, екологичният преход на ЕС ще отнеме около две десетилетия. На заседанието на Съвета във Версай беше отправена препоръка преходът да бъде ускорен, което ще бъде много трудна задача.

6.2Основната пречка пред по-бързия преход са не само парите, а материалите, необходими за приблизително 700 000 големи вятърни турбини с мощност 5 MW, нужни в целия ЕС, и за милионите фотоволтаични съоръжения, термоядрена енергия, водноелектрически централи и съоръжения за съхранение на енергия. Освен това ще трябва да бъдат изградени геотермални съоръжения и съоръжения за съхранение на водород, амоняк и CO2. За да се разпредели силно нарасналото количество генерирана по децентрализиран начин електроенергия, ще трябва да бъдат разширени в огромен мащаб електропреносните мрежи с високо и средно напрежение.

6.3Всяка от тези 700 000 големи вятърни турбини с мощност 5 MW (които обикновено произвеждат 12,5 GWh електроенергия годишно) е с височина приблизително 200 метра, с основа от приблизително 2000 тона стоманобетон и за нея са необходими приблизително 600 тона специална стомана, 20 тона мед и силно дефицитни редкоземни материали, които трябва да бъдат внасяни главно от Китай или Русия. Ако умножим тоновете необходими материали по приблизително 700 000-те вятърни турбини, необходими в ЕС, става ясно, че са нужни огромни количества бетон, стомана, мед и други материали, при чието производство допълнително биха се отделили огромни количества CO2. Що се отнася до редкоземните елементи (за електрически генератори и батерии), неодим, диспрозий и др., проблемът с дефицита е дори още по-сериозен и би било много трудно да се разреши до 2050 г.

7.Смекчаване на последиците

7.1Ако в Германия се запазят същите темпове от 2021 г., изграждането на нужните за Зеления пакт 70 000 вятърни турбини би отнело 160 години.

7.2В обобщение, според много инженери постигането на целите на Зеления пакт до 2050 г. ще бъде много трудно поради недостига на материали (редкоземни елементи, мед, стомана и др.) и на инженери и квалифицирани работници (напр. електротехници) — два фактора, които са необходими за Зеления пакт на ЕС.

8.Превенция

8.1Много енергоемки отрасли, в т.ч. стоманодобивната, химическата и циментовата промишленост, до 2050 г. трябва да преминат към зелен водород или амоняк, произвеждани с електроенергия от възобновяеми източници. Много хора не са наясно, че преходът на всички тези енергоемки отрасли изисква приблизително 10 пъти повече електроенергия от възобновяеми източници в сравнение с прехода към електронна мобилност и с декарбонизацията на стоманодобивната промишленост.

8.2Производството на желязо и стомана възлиза на една четвърт от всички емисии на CO₂ от промишлеността в световен мащаб. През 2020 г. в света са произведени приблизително 1 870 милиона тона стомана, като около 57% от тях са произведени в Китай, а 7% — в ЕС. От произведените в цял свят 1 870 милиона тона стомана около 1 300 милиона тона (65%) са произведени по интегрирания метод на доменната пещ, при който желязната руда се редуцира с кокс и се генерират много големи емисии CO2 (приблизително 1,4 тона CO2 за тон стомана).

8.3В рамките на 27-те държави — членки на ЕС, се произвеждат приблизително 150 милиона тона стомана годишно, като около 90 милиона тона от тях са по метода на доменната пещ. За да се премине от производството на тези 90 милиона тона чугун (редуциран в доменна пещ с кокс) към екологична стомана, произведена с водород от възобновяеми източници, ще бъдат необходими 360 Twh електроенергия от възобновяеми източници годишно (до 2050 г.). 360 TWh годишно са огромно количество енергия от възобновяеми източници. Това е повече електрическа енергия от възобновяеми източници, отколкото е необходима за електрификацията на всички леки автомобили в целия ЕС. За да се произведе тази електроенергия от възобновяеми източници за стоманодобивната промишленост на ЕС, ще са необходими поне 30 000 големи вятърни турбини.

8.4Що се отнася до Европейския съюз, производството на електроенергия през 2019 г. е приблизително 2 904 TWh, от които само около 35 % са от възобновяеми източници. При все това около 38 % (1 112 TWh) са произведени от изкопаеми горива и около 26 % — от ядрена енергия (765 TWh). Само 13 % са произведени от вятърна енергия, 12 % — от водноелектрически централи, 4 % — от слънчеви електроцентрали, 4 % — от биоенергия и 2 % — от геотермални източници. По-голямата част от производството на електроенергия от възобновяеми източници в Европейския съюз през 2019 г. (1 005 TWh) е от вятърна енергия (367 TWh, 42 % от всички възобновяеми енергийни източници). Други 39 % са генерирани от водноелектрически централи (345 TWh), 12 % от слънчеви електроцентрали (125 TWh), а останалите 6 % — от биоенергия (55 TWh).

8.5Разширяването на помпено-акумулиращите водноелектрически централи е необходимо за стабилизиране на мрежата в случай на неизбежно прекъсване на електроснабдяването.

8.6Водноелектрическата енергия трябва да бъде изведена на преден план в дневния ред на политиката в областта на енергетиката и климата. Устойчиво развитите водноелектрически централи трябва да бъдат признати за възобновяеми енергийни източници. Правителствата следва да включат големите и малките водноелектрически централи в своите дългосрочни цели за внедряване, енергийни планове и схеми за стимулиране на енергията от възобновяеми източници, наравно с променливите възобновяеми енергийни източници.

Брюксел, 7 октомври 2022 г.

Alain Coheur,
председател на секция „Единен пазар, производство и потребление“

_____________

(1)     Агенцията на ЕС за сътрудничество между регулаторите на енергия .

(2)     https://civil-protection-humanitarian-aid.ec.europa.eu/what/humanitarian-aid/disaster-preparedness_en .

(3)     https://sdgs.un.org/goals .

(4)     https://www.conserve-energy-future.com/10-worst-natural-disasters.php .

(5)     https://www.samhsa.gov/find-help/disaster-distress-helpline/disaster-types/incidents-mass-violence .

(6)     https://ec.europa.eu/echo/index_en .

(7)     https://erccportal.jrc.ec.europa.eu/ .

(8)     https://civil-protection-knowledge-network.europa.eu/ .

(9)     https://ec.europa.eu/echo/what/civil-protection/eu-civil-protection-mechanism_en .