|
СТАНОВИЩЕ
|
|
Европейски икономически и социален комитет
|
|
Социално-икономическото положение в Латинска Америка след кризата, породена от COVID-19 — ролята на гражданското общество в процеса на възстановяване
|
|
_____________
|
|
Социално-икономическото положение в Латинска Америка след кризата, породена от COVID-19 —
ролята на гражданското общество в процеса на възстановяване
[становище по собствена инициатива]
|
|
|
|
REX/552
|
|
|
|
Докладчик: Josep Puxeu Rocamora
|
|
|
|
Решение на пленарната асамблея
|
20.1.2022 г.
|
|
Правно основание
|
член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
|
|
|
Становище по собствена инициатива
|
|
Компетентна секция
|
„Външни отношения“
|
|
Приемане от секцията
|
16.11.2022 г.
|
|
Приемане на пленарна сесия
|
15.12.2022 г.
|
|
Приемане на пленарна сесия №
|
574
|
|
Резултат от гласуването
(„за“/„против“/„въздържал се“)
|
159/2/0
|
1.Заключения и препоръки
1.1Усилията следва да се съсредоточат върху подобряването на диалога и засилването на сътрудничеството между двата региона чрез хоризонтален подход и многостепенен диалог.
1.2Отношенията между двата региона укрепват въз основа на общите ценности и цели. Те обаче трябва да бъдат привлекателни и от гледна точка на ресурсите, трансфера на технологии и резултатите, както и по отношение на социалното си измерение.
1.3В рамките на геополитическата конкуренция на ЕС и Латинска Америка установяването на стратегическа автономност позволява да се засили сътрудничеството между двата региона, да се укрепи ангажираността им с многостранния подход и да се консолидира присъствието и значимостта им на международната сцена по стратегически теми.
1.4Една от най-важните характеристики на уязвимостта в Латинска Америка е ниското качество на работните места. Възстановяването ще трябва да се съсредоточи върху насърчаването на създаването на по-формални и достойни работни места, подобряването на професионалното обучение и секторните политики, както и да насърчи минималната работна заплата и колективното договаряне в рамките на социалния диалог.
1.5Европа и Латинска Америка са ангажирани с демокрацията, принципите на правовата държава и устойчивостта на околната среда, което предполага осигуряване на защита и гаранции за гражданското общество, за да може то да играе водеща роля в развитието и преодоляването на кризите, и за да се насърчи необходимият диалог за нов социален договор.
1.6Принципът „да не се пренебрегва никой“ трябва да се спазва, като се преосмисли уязвимостта от гледна точка не само на доходите, но и на последиците от нея за различните групи от населението, в това число жените, хората с увреждания, възрастните хора и децата. Свободно и демократично организираните граждански общества са най-добрият инструмент, който да превърне пожеланията в реалност.
1.7Социалното напрежение в Латинска Америка и заплахите за демокрацията в целия свят демонстрират необходимостта от преосмисляне на развитието с повече и по-качествени политики, по-широко приобщаване и плурализъм и с разбиране на дълбоките причини за недоволството с цел да бъдат превърнати в източници на социално благосъстояние. Европа и Латинска Америка могат да бъдат партньори в рамките на съюз за демокрация, устойчивост, социална справедливост и многостранно сътрудничество.
1.8Европа и Латинска Америка следва да бъдат партньори в съюз за защита на демокрацията, за по-справедливи и по-равнопоставени икономики и общества, който укрепва многостранното сътрудничество и се ангажира изцяло с опазването на околната среда. Този съюз изисква пълното признаване и пълноценното участие на съответните организирани граждански общества, организации за защита на правата на човека, синдикални и стопански организации, екологични сдружения и др.
2.Общи бележки
2.1В Латинска Америка е налице постепенно забавяне на икономическия растеж след приключването на бума на суровините. Преди кризата с коронавируса средният растеж беше едва 0,3 %. Всъщност през периода 2014 — 2020 г. беше отчетен най-слабият икономически растеж от седемдесет години насам, а публичният дълг достига рекордни размери.
2.2Здравната криза, причинена от коронавируса, имаше тежки последици в региона, като случаите на заболелите и починалите надхвърлиха средните показатели за света. Това доведе до огромна тежест за здравните системи, които вече изпитваха трудности при справянето с ендемичните заболявания и дори при оказването на първични грижи
. Кризата с COVID само подчерта отрицателните последици от политиките, прилагани в продължение на десетилетия (съкращения на бюджета за здравеопазване, намаляване на персонала, отлив на инвестиции в инфраструктура и др.), които се оказаха неефективни за справяне с предизвикателството, наложено от вируса.
2.3С оглед на кризата, породена от пандемията, повечето държави предприеха изпреварващи действия, като наложиха ограничения на движението и подготвиха помощи и трансфери за уязвимите групи. Освен това бяха въведени безпрецедентни антициклични фискални и парични политики
. Въпреки това загубите в човешки план, както и по отношение на икономиката и социалното приобщаване, бяха значителни поради структурната слабост и ограничените бюджетни средства за ответни мерки.
2.42Средният темп на инфлация в региона нараства, като достигна 9,8 % през 2021 г., а през 2022 г. в резултат на последиците от войната очакванията са да се повиши до 11,2 %. Това задълбочава разделенията, които ограничават развитието.
2.5Латинска Америка е изправена пред т.нар. „капани на развитието“
2.5.1За преодоляване на капана на производителността са необходими диверсифицирани икономически структури и по-усъвършенствани продукти и услуги. Връщането към производство, основано на първичния сектор, не гарантира достатъчно интегриране в глобалните вериги за стойност и създава малко стимули за инвестиции. Освен това пандемията засегна особено силно ММСП, които срещат повече трудности при внедряването на нови технологии, а войната отслабва селскостопанския сектор.
2.5.2Преодоляването на капана на социалната уязвимост включва необходимостта от подобряване на институциите в областта на заетостта и социалната закрила в областите, където е необходимо създаване на повече приобщаваща формална заетост и по-качествени работни места, за да бъде прекъснат порочният кръг на уязвимост, непостоянни доходи и слаба социална закрила.
2.5.3За справянето с институционалния капан са необходими по-ефективни институции и политики за приобщаване, за да се възстанови доверието, да се подобри качеството на публичните услуги и да се отговори на стремежите на една широка средна класа, както и за да се гарантира твърдост за устояване на популистките и авторитарни пориви.
2.5.4Капанът на екологичната уязвимост се основава на насочване на производството към сектори с интензивно използване на природни ресурси и предполага поемане на високите разходи за корекция на модела, който се характеризира с големи въглеродни емисии и използването на невъзобновяеми ресурси.
2.6Структурните проблеми и капаните на развитието
засягат възстановяването на икономиката и заетостта. Регионалният БВП се сви с 6,8 % през 2020 г.
През 2021 г. средният растеж беше 6,1 %, а през 2022 г. се очаква регионът да отбележи растеж от едва 2,1 %, което е недостатъчно за компенсиране на задълбочаващите се структурни слабости. Положението се влошава от кризата, породена от руската инвазия в Украйна, увеличаването на цените на изкопаемите горива, производствените суровини за селското стопанство и храните, въпреки че някои държави увеличиха предлагането на първични продукти за износ.
3.Социално и икономическо въздействие на пандемията и войната
3.1От загубените през 2020 г. 22 милиона работни места все още не са възстановени 4,5 милиона, основно по-нискоквалифицирани работни места, женската, младежката и неформалната заетост. Между 2019 г. и 2020 г. процентът на участие на жените в заетостта намаля от 51,4 % през 2019 г. на 46,9 % през 2020 г. Загубата на работни места в битовия сектор (20,9 %) засегна между 11 и 13 милиона жени през 2019 г.
3.2Регионът загуби повече от десетилетие от гледна точка на намаляването на бедността и може би се намира пред ново загубено десетилетие
. През 2021 г. равнището на бедност достигна 32,1 %, а крайната бедност — 13,8 %. Броят на бедните нарасна на 201 милиона, а броят на хората в крайна бедност се увеличи от 81 на 86 милиона.
3.3Здравната и инфлационната криза показват уязвимостта на населението със средни доходи, характеризираща се с ниски вноски към зависещата от вноски система за социална закрила и слабо покритие на независещата от вноски социална закрила
. Неформалната икономика е намаляла, но все още генерира 140 милиона работни места, заети по-специално от селскостопански работници, жени и младежи. Това означава по-голяма уязвимост, по-малка социална мобилност и по-малко възможности за събиране на данъци и предоставяне на закрила от страна на държавата.
3.4Пандемията оказа силно въздействие върху децата и младежите заради ограничаването на защитата, осигурявана от присъственото обучение: 114 милиона деца не посещаваха училище през период, който в някои държави продължи до две години. Разделението в областта на свързаността, цифровите умения и възможностите на семействата да се справят с принудителната цифровизация доведе до разделение между учениците с високи и ниски доходи, което се равнява на две учебни години. Освен това се увеличи натоварването на жените със задължения за полагане на грижи. Хората с увреждания, които са приблизително 85 милиона, също бяха засегнати. Липсата на достъпна информация, както и дискриминацията, с която се сблъскват в областта на здравните грижи, влошават крехкото приобщаване, застрашено и от инфлацията.
3.5Предвид ограниченото предлагане, съсредоточено в северното полукълбо, държавите от Латинска Америка получиха достъп до ваксини посредством двустранни преговори и получиха 93 милиона дози от програмата COVAX. ЕС изнесе над 130 милиона дози, а държавите членки дариха още 10 милиона дози
. Въпреки трудностите в региона е постигнато средно равнище от 63,3 % от населението с поставени две дози от ваксината. И макар че процентът достига 89 % в някои държави, в други е дори под 1 %
.
4.Изострено социално недоволство
4.1Социалните протести, които разтърсиха някои държави през 2019 г., не са напълно преодолени. Някои напрежения се изостриха и ще се задълбочат допълнително в резултат от покачващите се цени на храните. Гневът на гражданите се дължи на ниското качество на публичните политики, корупцията, уязвимостта на средната класа, социалното изключване и несигурността. Социалните очаквания, породени през първото десетилетие на 21 век, не бяха оправдани и разделението между гражданите и институциите се задълбочи. Резултатите от изборния цикъл в региона през 2020 —2022 г. показват тенденция към промяна, което изправя новоизбраните президенти пред големи предизвикателства.
4.2Регионът се отличава с едни от най-големите неравенства в света. В периода 2019 — 2020 г. делът на хората с високи и средно високи доходи е отбелязал спад от 1 %, този на хората със средни и средно ниски доходи е намалял с 3,5 %, докато делът на хората с ниски доходи (доходи под 1,8 пъти прага на бедност) е нараснал с 4,7 %, а този на населението в бедност или крайна бедност — с 3,3 %
.
4.3Друг фактор за недоволство е несигурността, пред която са изправени латиноамериканците, особено в градовете. Насилието със сигурност би могло да бъде свързано с организираната престъпност, незаконния трафик и неспособността на държавите да го възпрe
. Но не става въпрос само за престъпни деяния; има и социално насилие, свързано с равнищата на крайна бедност, което изисква публични политики за създаване на достойни условия на труд и промени в качественото образование за всички; има и политическо насилие, което насърчава отстраняването на противниците в опит да се запази властта. Силно обезпокоителното насилие срещу синдикални дейци, журналисти, защитници на околната среда и на правата на човека, и предприемачи също се засили по време на пандемията и вълните от протести.
4.4След последното заседание на Евролат, на което беше подчертана необходимостта да се осигури по-добра защита на служителите в съдебната система, би било полезно да се направи оценка на проекта COPLA (Наказателен съд на Латинска Америка и Карибите срещу организираната транснационална престъпност).
4.5Едно от структурните предизвикателства е уязвимостта спрямо изменението на климата: регионът е един от най-засегнатите, като икономическите последици може да достигнат 85,852 милиарда евро годишно. Тези последици следва да се разглеждат в социалните им измерения, които включват продоволствената несигурност и все по-честите бедствия.
4.6Несигурността, бедността и съществуването на авторитарни режими предизвикаха значителен поток от хора по целия континент. Уязвимостта, породена от тези процеси на миграция и търсене на убежище, доведе до хуманитарна криза, която остава без адекватна реакция и изисква регионален подход.
4.7Демокрациите са в уязвимо положение. Елитите, партиите и парламентите са засегнати от криза на легитимност и доверие, която, наред с усещането за корупция и силната разпокъсаност и поляризация, направиха недостатъчни механизмите за вземане на колективни решения и за договаряне
. Настоящото положение на световна нестабилност засилва още повече заплахата от авторитаризъм и необходимостта от укрепване на демокрациите.
5.Към нов социален пакт
5.1Въпреки недоволството и ниското доверие в системата гражданите са готови да настояват на улиците и пред урните за политически промени. Важна роля в тези процеси на мобилизиране играят младите хора и жените: тяхното участие в политическата сфера е ценен актив. От съществено значение е да се насърчава модел на институционализиран социален диалог като този, който вече съществува в Европа, и да се консолидира съществуващото сътрудничество с Европейския икономически и социален комитет и Международната асоциация на икономическите и социалните съвети.
5.2Гражданите следва да бъдат активен фактор в прехода, като се засилят механизмите за обсъждане и гражданско участие и се гарантира тяхната достъпност и защита. Необходимо е да бъде възстановено доверието посредством изготвянето на отворени и приобщаващи политики, да се изготвят ясни стратегии за комуникация и да се осигурят системи за социална компенсация. Необходимо е също така да се засили отчетността и оценката на политиките и тяхното въздействие.
5.3Нов социален договор може да се постигне: чрез всеобхватни споразумения между социално-икономическите групи, между териториите и между поколенията като се насърчават гъвкави и устойчиви производствени стратегии, които създават качествени работни места, и екологичната и цифровата трансформация. Нужни са и всеобхватни и ефикасни системи за социална закрила и по-устойчив модел на финансиране за развитие. Следва да се гарантира, че правата се зачитат, работните места са достойни и осигуряват жизнен минимум и колективно договаряне, социалната закрила е универсална, а социалният диалог подсигурява мерки за справедлив преход в областта на климата и технологиите.
5.4За този социален пакт е необходима стабилна и фискално устойчива държавна разходна политика. В краткосрочен план са важни действията по линия на международното сътрудничество, увеличаването и насочването на ликвидни средства към държавите със средни доходи, и облекчаването на дълга на държавите с ниски и средни доходи. Към това се добавя укрепването на публичните приходи посредством по-ефикасна събираемост на данъците. В средносрочен план трябва да се укрепи прогресивното и ефикасно данъчно облагане с оглед на постоянните разходи за активна социална политика. Също така ще бъде необходимо да се постигне международен консенсус за преструктуриране на публичния дълг. В дългосрочен план трябва да се повишат делът на данъците, данъчните постъпления от цифровата икономика и екологичното данъчно облагане. Също така е необходимо международно сътрудничество за намаляване на отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци
.
5.5В този контекст развитието на социалната пазарна икономика в региона е от жизненоважно значение, като се има предвид важната ѝ роля за развитието на приобщаваща и устойчива производствена и трудова система, за която е необходимо да се създадат справедливи пазари и канали за дистрибуция. Важно е да се признае и засили ролята на вътрешните консултативни групи в наблюдението на споразуменията за свободна търговия.
6.Алианс с Европейския съюз:
6.1Политиката на ЕС в областта на сътрудничеството за развитие признава необходимостта от прилагане на нови способи, надхвърлящи парадигмите „Север — Юг“ и предоставянето на официална помощ за развитие (ОПР), като се приемат нови форми на партньорство с много действащи лица и на много равнища
. Инструментът за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС) отговаря на необходимостта от подобряване на гъвкавостта при разпределението на средствата между различните географски и тематични области и при справянето с глобалните предизвикателства и общата пътна карта, свързана с ЦУР. Така, със стратегията „Глобален портал“ (Global Gateway), се цели интелигентно, чисто и сигурно свързване на света в цифровия, енергийния и транспортния сектор, както и засилване на системите в областта на здравеопазването, образованието и научните изследвания. Тези промени имат за цел да предоставят на ЕС необходимите ресурси и инструменти за съчетаване на неговите ценности и интереси в един по-сложен, оспорван и взаимносвързан международен контекст.
6.2За да се формулират стратегиите, беше стартирана инициативата Team Europe („Екип Европа“), чиято цел е да обедини усилията на европейските институции, държавите членки и техните изпълнителни агенции заедно с финансовите институции за развитие.
6.3В рамките на европейското сътрудничество бяха положени усилия за преодоляване на класификацията, основана на доход на глава от населението, и за възприемане на концепцията за „развитие в преход“, която е по-подходяща за потребностите на региона. При все това ЕС все още е изправен пред предизвикателството да подобри диалога и способността да популяризира стабилността на отношенията и свързаните с това предимства.
6.4В настоящия контекст, характеризиращ се с множество изключително сериозни предизвикателства на световно, регионално и национално равнище, е важно да се подчертае, че Европа и Латинска Америка биха могли да бъдат идеални партньори в рамките на съюз за защита на демокрацията, за по-справедливи и по-равнопоставени икономики и общества, който укрепва многостранното сътрудничество и се ангажира изцяло с опазването на околната среда. Следва да се подчертае, че този съюз не би бил жизнеспособен без пълното признаване и пълноценното участие на съответните организирани граждански общества, организации за защита на правата на човека, синдикални и стопански организации, екологични сдружения и др.
7.Подкрепа за възстановяването с участието на гражданското общество
7.1През 2020 г. бяха отчетени промени в структурата на източника на преките чуждестранни инвестиции. До 2019 г. европейските предприятия бяха основните инвеститори в региона с дял от 55 % от ПЧИ. През 2020 г. европейските инвестиции спаднаха с 49 %, а междурегионалните — с 35 %, на фона на спад от 4 % на инвестициите от САЩ
и увеличаване на китайските инвестиции.
7.2Европейската стратегия за излизане от кризата се основава на подобряване на икономическия модел посредством Европейския зелен пакт и средствата по NextGenerationEU. Тези аспекти са от ключово значение за двурегионалната стратегия и за създаването на инструменти, благоприятстващи енергийния, цифровия, екологичния и социалния преход, което ще донесе много ползи и за двата региона.
7.3Наложително е да бъдат засилени търговските отношения с Европа посредством вече подписаните споразумения или споразуменията с Меркосур, Чили и Мексико. Тези споразумения не само укрепват търговията, но и влияят върху качеството на заетостта и нейната социална функция, трансфера на технологии и прехода към устойчивост. Това означава насърчаване на търговско партньорство, което се отличава от това с други партньори по своето качество и дългосрочна устойчивост, но и по своята икономическа изгода за разлика от други модели на хищнически и безотговорни международни отношения. Търговските споразумения обаче трябва да се съсредоточат върху хората и техните основни права, достойния труд и солидарността с най-уязвимите, зачитането на околната среда и защитата на демокрацията, и да гарантират ефективно упражняване на правата. Основните аспекти са:
7.4Привличане на инвестиции, които подкрепят изпълнението на ЦУР въз основа на многостранна регулаторна рамка, която да спомогне за постигането им, с акцент върху качеството на живот на хората, техните права, достойната заетост, приобщаването, устойчивостта и защитата на демокрацията. Желателно е също така да се засили сътрудничеството посредством проекти и да се изпълни успешно Европейският стратегически компас, за да се постигнат общите цели.
7.4.1Цифровизацията като възможност за развитието. Латинска Америка се намира на среден етап на развитие на своята цифровизация, но темпът на растеж в тази област е най-нисък сред развиващите се държави. В цифровата сфера Цифровият алианс между ЕС и държавите от Латинска Америка и Карибския басейн, свързан с полагането на трансатлантически кабел от оптично влакно (EllaLink), се обединява със стратегията за свързаност на Европейския съюз „Глобален портал“. Решителната подкрепа за процесите на цифровизация следва да подсигури нейното социално измерение и укрепването на предприятията.
7.4.2Насърчаване на формалната икономика и недопускане на неформална заетост
. В многостранните споразумения се включват специални клаузи, изискващи изпълнението на конвенциите на МОТ, както и гарантирането на правата, недопускането на детски труд и укрепването на трудовите инспекции. Тези клаузи имат положителен ефект върху създаването на капацитет в държавите от региона на Андите, с които бяха подписани споразумения
.
7.4.3Като подпомага пряко подобряването, качеството и обхвата на образованието на всички равнища, както и укрепването на образователните и научните мрежи с Европа, програмата „Еразмус Мундус“ е предимство, което може да се използва допълнително за свързване на университетите.
7.4.4От 2021 г. насам ЕС започна процес на преразглеждане на търговската си политика и укрепване на подхода си към търговията и устойчивото развитие. Той потвърди, че неговата цел е отворена, устойчива и решителна търговска политика, която трябва да върви ръка за ръка с интегрирането на устойчивото развитие. Този подход трябва да съчетава насърчаването на конкурентоспособността между производствените сектори и икономическите субекти (големи, средни и малки) и насърчаването на ценности и принципи като демокрацията и правата — човешки, културни, свързани с пола, екологични, трудови и синдикални. Организираното гражданско общество на двата региона следва да участва активно в укрепването на отношенията им чрез виртуални и/или присъствени тематични срещи, с по-амбициозен график и пътна карта за изпълнение.
7.4.5Европейският съюз предложи цел за неутралност по отношение на климата до 2050 г. и застана начело на глобалните усилия за опазване и възстановяване на околната среда на планетата
. Насърчаването на тези цели в европейската търговска политика с оглед на по-амбициозно сътрудничество в областта на околната среда
е важно за търговските отношения с Латинска Америка и за укрепването на гражданско общество, което е изправено пред редица заплахи в резултат както на уязвимостта спрямо изменението на климата, така и на сблъсъка му с упражняващи насилие субекти. От основно значение е да се предостави защита на тези хора и на защитниците на правата на човека, синдикалните дейци и журналистите, и да се настоява пред латиноамериканските правителства да се ангажират с гарантирането на тяхната неприкосновеност.
7.4.6Инициативата „Екип Европа“ подкрепя усилията срещу обезлесяването на Амазония, а новата фаза на програмата EUROCLIMA+ ще отдели 140 милиона евро в подкрепа на ангажиментите по Парижкото споразумение. Въпреки това Латинска Америка е насочила само 15 % от фискалните инвестиции към икономическото възстановяване след пандемията, като екологосъобразното възстановяване представлява по-малко от 6,9 % от този процент. Наложително е регионът да получи подкрепа, за да установи екологосъобразно данъчно облагане, публични разходи и частни инвестиции. Желателно е също така да се укрепи алианс за отговорно управление на стратегическите суровини и да се гарантира устойчив трансфер на технологии от европейския експертен опит и знания.
7.4.7Партньорството на Европейския съюз с Латинска Америка се нуждае от изпълнение на споразумението с Меркосур — общ пазар със 780 милиона потребители, който би могъл да увеличи с 1,5 % БВП на Бразилия или с до 10 % този на Парагвай. Аспектите, свързани с опазването на околната среда, трябва да бъдат напредък по пътя към двурегионални партньорства от ново поколение. Следва да се отбележи напредък в търсенето на жизнеспособни системи за включване на сертификатите за опазване на околната среда за някои производства и огледалните клаузи. Успехът на ЕС във формулирането на това измерение ще бъде стратегическо укрепване на неговата визия за глобалното развитие и на неговия стратегически потенциал.
Брюксел, 15 декември 2022 г.
Christa Schweng,
председател на Европейския икономически и социален комитет
____________