CCMI/195
Европейски законодателен акт за интегралните схеми
СТАНОВИЩЕ
Консултативна комисия по индустриални промени (CCMI)
Европейски законодателен акт за интегралните схеми: последици от Европейския законодателен акт за интегралните схеми за отбранителната и авиокосмическата промишленост
(допълнително становище към INT/984)
Докладчик: Maurizio Mensi
Съдокладчик: Jan Pie
|
Решение на Пленарната асамблея
|
18.1.2022 г.
|
|
Правно основание
|
член 37(2) от Правилника за дейността
|
|
|
Допълнително становище
|
|
|
|
|
Компетентна секция
|
Консултативна комисия по индустриални промени (CCMI)
|
|
Приемане от секцията
|
13.5.2022 г.
|
|
Приемане на пленарна сесия
|
ДД.ММ.ГГГГ
|
|
Пленарна сесия №
|
…
|
|
Резултат от гласуването
(„за“/„против“/„въздържал се“)
|
…/…/…
|
1.Заключения и препоръки
1.1ЕИСК счита, че полупроводниците са в основата на модерната геополитика и технологично-промишлено лидерство. Затова насърчаването на най-съвременна европейска полупроводникова екосистема и устойчиви вериги на доставки е жизненоважно за стратегическата автономия, технологичния суверенитет, издръжливостта и промишлената конкурентоспособност на ЕС, включително в стратегическите сектори на отбраната и авиокосмическата промишленост. По тази причина ЕИСК напълно подкрепя амбициозните цели на европейския законодателен акт за интегралните схеми.
1.2ЕИК счита, че за да постигне ЕС амбициозните си цели при полупроводниците, са необходими повече ресурси от предвидените понастоящем. За да се възползва по най-добрия начин ограничените си ресурси, ЕС следва също така да обмисли определянето на приоритети за специални технологии или сегменти на веригата за създаване на стойност и полагането на допълнителни усилия с единомислещи партньори.
1.3ЕИСК твърдо счита, че европейският законодателен акт за интегралните схеми следва да гарантира, че по-специално отбраната и авиокосмическата промишленост биват подпомагани в съответствие със стратегическата им важност и статут като критично важни сектори, независимо от пазарния им размер. Това следва да бъде отразено във всички стълбове на инициативата, включително като се стимулират нови проекти за интегрални схеми, които отговарят на изискванията на отбраната и авиокосмическата промишленост. Конкретните мерки би следвало да включват достъп с предимство до пилотни линии и възможността за определяне на приоритети при поръчките от критично важни сектори към интегрираните производствени съоръжения и отворените производствени предприятия на ЕС за интегрални схеми извън „кризисен режим“.
1.4Според ЕИСК промишлените заинтересовани страни от критичните сектори на полупроводниците и сектора „надолу по веригата“ следва да бъдат пълноправни членове на Европейския съвет по полупроводниците и неговите спомагателни органи, за да се гарантира максимална координация между създателите на политики и участниците на пазара „нагоре по веригата“ и „надолу по веригата“.
1.5ЕИСК счита, че са необходими инвестиции в производството както на авангардни, така и на зрели интегрални схеми в Европа, за да се гарантират устойчиви вериги на доставки за отбраната и авиокосмическата промишленост, както и че следва да бъдат подпомагани иновациите за всички видове полупроводници, които са необходими на европейската промишленост.
1.6ЕИСК счита, че стратегията на ЕС следва да включва конкретни мерки за справяне с доставката на суровини.
1.7ЕИСК счита, че за да се избегне една вредна субсидийна надпревара, финансирането следва да бъде координирано на нивото на ЕС във възможно най-голяма степен, докато механизмът за контрол на държавната помощ по член 107 от Договора за функционирането на Европейския съюз следва да бъде коригиран, за да гарантира предсказуемост на оценяването и съгласуваност с други цели на ЕС.
1.8ЕИСК счита, че държавната помощ следва да бъде предоставена на интегрирани производствени съоръжения и отворени производствени предприятия на ЕС за интегрални схеми, от които директно са ползват множество държави членки, и че публичната подкрепа би могла да се съсредоточи върху инициативи, които са тясно свързани с „екологични“ приложения.
1.9Според ЕИСК събирането на данни за наблюдение на веригите на доставки и предугаждането на бъдещи кризи следва да бъдат извършвани от един-единствен орган на нивото на ЕС.
1.10ЕИСК се застъпва за подходяща рамка за управление на данните, която включва прозрачност, оперативна съвместимост, споделяне, достъпност и сигурност на данните.
1.11ЕИСК счита, че като стратегически сектори отбраната и авиокосмическата промишленост следва да бъдат определени като приоритетни за създаване на процедури по сертифициране и че инициативата „Интегрални схеми за Европа“ би могла да подпомага създаването на съвместни военно-граждански стандарти в контекста на Европейската стратегия за стандартизация.
1.12ЕИСК счита, че европейският законодателен акт за интегралните схеми трябва да бъде съгласуван и ясно свързан с всички други инструменти на политиката на ЕС и националната политика със сходни цели, включително Алианса за процесори и полупроводникови технологии, Обсерваторията за критични технологии и Европейския алианс за суровините.
1.13ЕИСК приветства европейския законодателен акт за интегралните схеми и призовава преговорите относно инициативата да започнат незабавно, както и за неговото бързо, амбициозно и ефективно прилагане.
2.Контекст на становището
2.1В един все по-цифровизиран свят полупроводниците са съществен компонент на много икономически сектори и сфери на живота. Те са двигателят на всички цифрови продукти, правят възможни ключови технологии на бъдещето, например изкуствения интелект, мрежата от пето поколение и работата с компютри „в облак“ и периферните изчисления и са в основата на критични инфраструктури, които подпомагат нашите общества.
2.2Полупроводниците са жизненоважни и за отбраната и авиокосмическата промишленост. Сложните системи, на които все повече разчитат европейските военни и други крайни потребители, съдържат интегрални схеми от всякакъв вид, включително много от съдържащите се в търговски продукти. Като се има предвид фактът обаче, че производството на търговски интегрални схеми е съсредоточено върху разходоефективността в големи обеми, за отбраната и авиокосмическата промишленост се изискват малки обеми и при тях акцентът е върху трайността, надеждността и сигурността на информацията. Секторите на отбраната и авиокосмическата промишленост заедно съставляват около 1 % от глобалния пазар на интегрални схеми през 2020 г..
2.3Глобалното ускоряване на цифровата трансформация подхранва бързо растящо търсене за всички видове полупроводници във всички промишлени сектори, което се очаква да
се удвои до 2030 г.
. Избухването на коронавирусната пандемия засили търсенето и прекъсна глобалните вериги на доставки, като оттогава досега някои значителни предизвикателства във връзка с доставките засегнаха всеки промишлен сектор „надолу по веригата“ по целия свят. Това доведе до големи закъснения при доставките, анулиране на поръчки и закриване на заводи със сериозни икономически последици. Например съотношението на нови поръчки за PMI към времето за доставка на доставчиците за производителите в еврозоната се е увеличило повече от три пъти между 2019 и 2021 г., по-специално за браншовете, които използват полупроводници в производството (напр. автомобили, технологично оборудване), а производството на превозни средства в еврозоната е намаляло с 18,2 % от ноември 2020 г. до март 2021 г..
2.4Този развой на събитията разкри зависимостта на Европа от малко на брой чуждестранни доставчици на интегрални схеми и компоненти и произтичащата от това уязвимост вследствие на прекъсвания на веригите на доставки. В частност отбраната и авиокосмическата промишленост на Съюза остро усетиха тази уязвимост. Без да са в състояние да отговорят на растящото глобално търсене и движени от пазарна логика, производителите на интегрални схеми определиха като свой приоритет националните пазари и мащабните индустрии, оставяйки другите участници недостатъчно добре обслужвани.
2.5Тъй като интегралните схеми са в основата на нашите икономики, прекъсванията на веригите на доставки представляват икономически и евентуално социално предизвикателство. Що се отнася до стратегически сектори като отбраната и авиокосмическата промишленост обаче, зависимостта се превръща и в проблем на сигурността, тъй като застрашава доставката на отбранителни и авиокосмически продукти в ЕС.
2.6Това е много проблемно в контекст на нарастващо геополитическо напрежение и използване на търговията и технологичните потоци като оръжие, което направи полупроводниците критично важни в геополитически аспект. Вследствие на това водещите икономики полагат интензивни усилия, за да подсилят производствения си капацитет и да намалят зависимостите си. Например САЩ планират да инвестират 52 милиарда щатски долара в полупроводникова екосистема до 2026 г., Китай има за цел да мобилизира 150 милиарда щатски долара, за да постигне 70 % самодостатъчност до 2025 г., а Южна Корея планира да мобилизира до 450 милиарда щатски долара като частни инвестиции до 2030 г.
2.7На този фон ЕС трябва спешно да намали зависимостите си, да повиши конкурентоспособността си и да подсили сигурността на доставките за интегрални схеми, като засили позицията си в глобалната верига на доставки. Тази цел е от особено значение за стратегически сектор като отбраната и авиокосмическата промишленост. Същевременно заради голямата степен на сложност, разходите и пречките пред навлизане на пазара е нереалистично и нежелателно да се търси автаркия при производството на полупроводници. По тази причина укрепването на международни партньорства ще бъде съществено важно за увеличаването на сигурността на доставките на Европа.
2.8В промишлената стратегия за Европа за 2020 г. Комисията признава полупроводниците за стратегическа промишлена област, в която трябва да се разгледат европейските зависимости. В Цифровия компас от 2021 г. е набелязана целта да се удвои делът на Европа от глобалното производство на най-модерни и устойчиви полупроводници до 20 % до 2030 г. В речта си за състоянието на Съюза председателят на Комисията von der Leyen обяви европейския законодателен акт за интегралните схеми, който има за цел създаване на най-съвременна европейска екосистема на интегрални схеми. Накрая, през март 2022 г. Европейският съвет потвърди важността на тази инициатива, като призова за намаляване на стратегическите зависимости на ЕС в силно чувствителни области, включително полупроводниците.
3.Общи коментари
3.1Визия
3.1.1Макар че Европа е силна в някои сегменти на веригата за създаване на стойност на интегралните схеми (напр. научноизследователската и развойната дейност, производствената техника), тя трябва да засили позицията си по цялата верига. Затова ЕИСК приветства целта на Европейската комисия съществуващите силни страни да се използват като лост за преодоляване на проблемите по пътя „от лабораторията до производството“.
3.1.2ЕИСК се опасява, че стратегията на Европа не разглежда в достатъчна степен темата за суровините, която е основно измерение на сигурността на доставките и в която Европа има зависимости от трети държави за някои влагани материали (напр. светлоустойчив, силиконов метал). Европейският законодателен акт за интегралните схеми следва да включва конкретни мерки за справяне с този риск, включително връзки към Европейския алианс за суровините.
3.1.3ЕИСК напълно подкрепя целта за увеличаване на европейското производство на най-модерни и устойчиви полупроводници. Критичните сектори обаче, включително отбраната и авиокосмическата промишленост се нуждаят и от интегрални схеми от по-старо поколение. Затова ЕИСК счита, че е необходимо да се инвестира в производството както на авангардни, така и на зрели интегрални схеми, за да се гарантират устойчиви вериги на доставки.
3.1.4ЕИСК твърдо счита, че засиленото ангажиране на цялата екосистема, включително стартиращи и разрастващи се предприятия и МСП, както и по-големи предприятия, е абсолютно необходима за подпомагане на изграждането на мащабен технологичен капацитет и иновации в целия Съюз.
3.2Инвестиции
3.2.1За да постигне целите на своята стратегия за интегралните схеми, Европейската комисия разчита на съобразени с политиката инвестиции от около 43 милиарда евро до 2030 г., включително публични инвестиции от 11 милиарда евро по инициативата „Интегрални схеми за Европа“. Необходима е обаче много повече яснота относно източниците и размерите на финансирането, използването на съществуващите бюджетни кредити и целите, които следва да бъдат подкрепени от всяко бюджетно перо.
3.2.2ЕИСК изразява съмнение, че сумите на публичните инвестиции, предвидени в стратегията на ЕС за интегралните схеми, някои от които вече са заделени целево за действия в микроелектрониката, съответстват на нивото на амбицията. Промишлените конкуренти на ЕС осигуряваха и ще продължат да осигуряват много по-голяма подкрепа за своите полупроводникови екосистеми, които вече са в по-добра позиция в глобалната верига на доставки. Затова ЕИСК счита, че са необходими повече ресурси от предвидените понастоящем, за да се постигнат посочените цели на амбициозната инициатива, както що се отнася до пазарния дял, така и до времевата рамка. Намаляването на административната тежест за достъп до тези ресурси следва да се разглежда като приоритет.
3.2.3За да използва ограничените си ресурси по най-ефикасния начин, ЕС следва също така да определи конкретни технологии или сегменти на веригата за създаване на стойност като приоритетни. Координацията с единомислещи партньори в това отношение би могла да гарантира взаимно допълване и липса на дублиране на усилията.
3.2.4ЕИСК също така счита, че бюджетните преразпределения от програмите „Хоризонт Европа“ и „Цифрова Европа“ не следва да оставят други приоритетни области, например космоса, изкуствения интелект и киберсигурността, без достатъчно ресурси за постигане на собствените им конкретни цели. Освен това не следва да бъдат извършвани преразпределения от Европейския фонд за отбрана, тъй като това би намалило вече ограничените му ресурси, подпомагащи стратегическия сектор на отбраната.
3.3Критични сектори
3.3.1Европейският законодателен акт за интегралните схеми признава важността на „критични сектори“, включително отбраната и авиокосмическата промишленост и предвижда превръщането им в приоритетни в случай на значителни прекъсвания на доставките. ЕИСК приветства този стратегически подход, тъй като той отразява жизненоважната роля на тези сектори за сигурността и устойчивостта на обществата ни.
3.3.2ЕИСК счита обаче, че понятието за „критични сектори“ следва да бъде отразено във всички стълбове на инициативата. По-специално инициативата „Интегрални схеми за Европа“ следва да включва конкретни мерки за подпомагане на критични сектори, включително приоритетен достъп до пилотни линии, а интегрираните производствени съоръжения и отворените производствени предприятия на ЕС за интегрални схеми следва за резервират минимална част от общия си производствен капацитет за покриване на търсенето от тези сектори.
3.4Стратегическа важност на отбраната и авиокосмическата промишленост
3.4.1ЕИСК твърдо счита, че Европейският законодателен акт за интегралните схеми следва да гарантира подкрепа за секторите на отбраната и авиокосмическата промишленост със стратегическата им важност и „критичния“ им статут. Подкрепата следва да отчита конкретните характеристики на тези сектори, включително малкия им пазарен дял и ограничения им капацитет за оказване на влияние върху свързаните инвестиции и пазарни избори.
3.4.2Предвид тази специфика, гарантирането на доставките за тези сектори изисква подходящ баланс между един ориентиран към пазара и основан на обеми подход и стратегически подход, основан на критически важния им характер. Този баланс следва да бъде отразен, по-специално в относителното приоритизиране на поръчките към производствените съоръжения и разпределението на продуктите след общи покупки, при което отбраната и авиокосмическата промишленост биха се конкурирали с много по-големи браншове.
3.5Околна среда
3.5.1ЕИСК счита, че Европейският законодателен акт за интегралните схеми следва да бъде напълно съгласуван със стратегическата цел на ЕС за екологична и устойчива икономика на ЕС до 2030 г. и да я подпомага. За тази цел следва да бъдат подсилени научните изследвания относно въздействието на полупроводниците върху околната среда, за да се получи задълбочено разбиране за въздействието върху околната среда на цялата верига за създаване на стойност, а не само на изпълнението на крайния продукт.
3.5.2Съобразно това публичната помощ следва да се съсредоточи върху инициативи за полупроводници, които са тясно свързани с екологични приложения, включително чрез предоставяне на по-добри условия за публична помощ на предприятия, които разработват такива продукти.
3.6Управление
3.6.1Участниците в бранша са в най-добро положение да наблюдават тенденциите на пазара и да оценяват потенциалните средства за защита при прекъсвания на доставките. Затова ЕИСК твърдо счита, че такива участници, особено от сектора на полупроводниците и критичните сектори, следва да бъдат силно ангажирани в управлението на стратегията за интегралните схеми, включително като пълноправни членове на Европейския съвет по полупроводниците и подгрупите му. Ангажирането на секторите „нагоре по веригата“ и „надолу по веригата“ също ще подобри координацията им, като по този начин позволи на бранша да се справи с прекъсванията на доставките без широка намеса на пазара.
3.7Съгласуваност
3.7.1Множество политически инструменти на нивото на ЕС вече се съсредоточават върху интегралните схеми, например програмите „Хоризонт Европа“ и „Цифрова Европа“, Алианса за процесори и полупроводникови технологии и Обсерваторията за критични технологии Европейският алианс за суровините също се занимава със свързани теми. За да се увеличи максимално цялостната ефективност и ефикасност, тези инструменти и Европейският законодателен акт за интегралните схеми трябва да бъдат напълно съгласувани и ясно свързани. Ще бъде необходима координация между инициативите на нивото на ЕС и националните проекти, които държавите членки активно разработват.
4.Конкретни бележки
4.1Засилване на ръководната роля при научните изследвания и технологиите
4.1.1ЕИСК приветства намерението на Европейската комисия да подкрепя технологии от следващо поколение, например транзистори <2 nm, революционни технологии въз основа на изкуствен интелект и квантови интегрални схеми. Тези технологии имат огромен потенциал за посрещане на бъдещите нужди на стратегически браншове, включително отбраната и авиокосмическата промишленост и затова е съществено важно бързо да се разработи и защити европейска интелектуална собственост в тези области.
4.1.2Същевременно европейските браншове „надолу по веригата“, включително отбраната и авиокосмическата промишленост, ще продължат да изискват специализирани интегрални схеми с по-голям характерен размер. Затова Европейският законодателен акт за интегралните схеми не следва да се съсредоточава единствено върху най-малките интегрални схеми, а да насърчава иновации за всички необходими видове интегрални схеми.
4.2Водеща роля при проектирането, производството и опаковката
4.2.1ЕИСК приветства акцента на инициативата „Интегрални схеми за Европа“ върху тясното сътрудничество между участниците на пазара от страната на предлагането и от тази на търсенето и предвидената консултативна роля на Алианса за процесори и полупроводникови технологии, като те ще помогнат за гарантиране на съгласуваността на усилията.
4.2.2ЕИСК твърдо счита, че за устойчивостта и автономността на отбраната и авиокосмическата промишленост на ЕС е особено важно ЕС да има собствен капацитет за проектиране на бъдещи електронни продукти, включително за характеристики като например кибер защита, капацитет за изкуствен интелект, модуларност и повторна употреба.
4.2.3ЕИСК напълно подкрепя създаването на новаторски пилотни линии за прототипи С оглед на насърчаването на полезните взаимодействия между търговското производство и стратегически важния сектор на отбраната и авиокосмическата промишленост, проектите на интегрални схеми, разработени в този контекст, следва да отчитат уникалните изисквания на тези два сектора. Проекти, които целят да отговорят на нуждите на отбраната и авиокосмическата промишленост, също следва да имат достъп с предимство до пилотни линии.
4.2.4ЕИСК счита, че като стратегически сектори отбраната и авиокосмическата промишленост следва да бъдат определени като приоритетни за създаване на процедури за сертифициране. Създаването на стандарти ще бъде от съществено значение. За да се увеличат максимално полезните взаимодействия, инициативата „Интегрални схеми за Европа“ би могла да подпомага разработването на съвместни военно-граждански стандарти в Европейската стратегия за стандартизация.
4.3Стимулиране на екосистемата на Европа и гарантиране на сигурността на доставките
4.3.1ЕИСК се съгласява, че ще се изисква значителна и бърза публична помощ за стимулиране на големи частни инвестиции, които са необходими за подсилване на производствения капацитет на Европа. Гарантирането на правната сигурност и намаляването във възможно най-голяма степен на бюрократичните процедури ще бъдат съществено важни при привличането на тези инвестиции. Затова е от съществено значение ясно да се определят критериите за обозначаване на интегрираните производствени съоръжения и отворените производствени предприятия на ЕС за интегрални схеми и за разрешаване на държавна помощ и за рационализиране на административните процедури. Следва да бъдат определени и критериите за координиране на различни налични мерки за подкрепа, за да се гарантира ефективно и недискриминационно прилагане на правилата за държавна помощ.
4.3.2ЕИСК приветства факта, че принципът „първи по рода си“ предвижда подпомагане на иновации, що се отнася не само до технологичния възел, но и до технологията, резултатността и устойчивостта на процеса. Би могъл да бъде въведен един допълнителен принцип за „целия ЕС“, за да се признаят съоръжения, от които пряко се ползват множество държави (напр. чрез ангажимент към предприятията доставчици от страна на няколко държави членки в равноправно положение).
4.3.3За да се избегне скъпоструваща субсидийна надпревара между държавите членки, ЕИСК предлага координиране на публичното финансиране на нивото на ЕС в максималната възможна степен (например чрез използване на рамката на съвместното предприятие и ВПОИ и чрез координиране на цифровите глави на националните планове за възстановяване и устойчивост, по които се очаква да бъдат изразходвани 20 % или 145 милиарда евро за цифровата трансформация). Има основания и за адаптиране на прилагането на механизма за контрол на държавната помощ съгласно член 107 от Договора за функционирането на Европейския съюз за постигане на по-бързо и по-предсказуемо оценяване на публичната помощ. Във връзка с това отбелязваме, че например Временната рамка във връзка с COVID се оказа успешна за осигуряването на своевременна и адекватна подкрепа, както и Насоките относно подкрепата за широколентовия достъп. Въпреки че чрез публична подкрепа за интегрираните производствени съоръжения и отворените производствени предприятия на ЕС може да се подпомогне недостигът на финансиране до 100 %, би било добре да има допълнителни насоки относно анализа. Например интегрираните производствени съоръжения и отворените производствени предприятия на ЕС за интегрални схеми, които отговарят и на критерия на равнище ЕС, ще отговарят на условията за по-бързо издаване на разрешение за помощ.
4.3.4ЕИСК счита, че при оценяването на държавната помощ Комисията следва да отчете допълнителни цели, например насърчаване на стратегически сектори като отбраната и авиокосмическата промишленост
4.4Преодоляване на острия недостиг на умения
4.4.1Цифровите умения са съществено важни за постигане на амбициите на Европа относно полупроводниците и търсенето за тях ще продължи да расте. Затова ЕИСК приветства поставяне на акцент върху преодоляването на пропуските в цифровите умения на Европа и призовава за амбициозно изпълнение на предвидените относими инициативи.
4.5Разбиране на глобалните вериги на доставки и предвиждане на бъдещи кризи
4.5.1ЕИСК приветства стратегическия акцент върху картографиране и наблюдение на веригите на доставки и установяването на рискове от прекъсвания. Някои рискове са от особено значение за секторите на отбраната и авиокосмическата промишленост, включително последиците върху доставчиците от политиките за ЕСУ, регламентите на ЕС, например REACH, и външните политики и политиките относно износ на държавите на чуждестранни доставчици (напр. ITAR/EAR на САЩ).
4.5.2Тази задача изисква подход, който отразява сложното трансгранично естество на веригите на доставки и гарантира съгласуваност на информацията. Затова ЕИСК призовава да бъде предприето събиране на данни на централно ниво от един-единствен специален орган на нивото на ЕС, на който предприятията от целия Съюз да докладват, спазвайки ясни и рационализирани изисквания. Трябва да бъдат определени подходящи мерки, за да се гарантира поверителността на чувствителна информация, предоставена от бранша.
4.5.3Накрая, важно е да има яснота относно правилата, които се прилагат в „кризисен режим“. Например, тъй като повечето видове интегрални схеми се използват в най-различни браншове, по време на глобален недостиг предприятията от множество критични сектори вероятно ще се нуждаят от достъп до едни и същи продукти и производствени мощности. Затова са необходими ясни критерии за определяне на приоритетни поръчки и разпределяне на продукти след общи покупки.
4.6Международно сътрудничество
4.6.1Глобалната полупроводникова екосистема е сложна, специализирана и силно взаимнозависима. Затова усилията за стимулиране на производствения капацитет и устойчивостта на нивото на ЕС трябва да бъдат съчетани с координация с единомислещи международни партньори. Чрез използването на силните страни на всеки партньор като лост и разработването на координиране стратегии ще се насърчат полезните взаимодействия, ще се избегне дублиране на усилия и ще се увеличи ефективността по цялата верига за създаване на стойност.
Стремейки се към сътрудничество с партньорите относно интегралните схеми, ЕС следва да се възползва по най-добрия начин от съществуващите форуми, например Съвета по търговия и технологии ЕС-САЩ, с ангажиране на участниците от бранша, предвид техния експертен опит и роля при изпълнението на проекти на място.
Брюксел, 13 май 2022 г.
Pietro Francesco De Lotto,
председател на Консултативната комисия по индустриални промени
_____________