SOC/712

Инициатива за разширяване на списъка на престъпленията на ЕС, за да обхване всички форми на престъпления от омраза и речта на омразата

СТАНОВИЩЕ

Секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“

Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета — По-приобщаваща и защитена Европа: разширяване на списъка на престъпленията в Европа, за да обхване речта на омразата и престъпленията от омраза
[COM(2021) 777 final]

За контакт	soc@eesc.europa.eu
Администратор	Jean-Marie Rogue
Дата на документа	6.5.2022 г.

Докладчик: Cristian Pîrvulescu

Съдокладчик: Mилена Aнгелова

Консултация	Европейска комисия, 1.3.2022 г.
	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	3.5.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	ДД/ММ/ГГГГ
Пленарна сесия №	…
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	…/…/…

1.Заключения и препоръки

1.1ЕИСК изразява дълбока загриженост във връзка с увеличаването на речта на омразата и престъпленията от омраза в Европа през последното десетилетие. Многобройни проучвания и консултации показват сериозно нарастване на инцидентите и все по-голям брой лица и групи, изложени на атаки, основани на омраза. Работата на организираното гражданско общество в Европа също свидетелства за тези нарастващи тенденции — тези атаки са насочени и към самите организации и те са изправени пред нарастваща необходимост да подпомагат и защитават застрашените лица и общности.

1.2ЕИСК подкрепя инициативата на Комисията и насърчава Съвета и Парламента да си сътрудничат пълноценно за защитата на основните ценности на ЕС. ЕИСК счита, че речта на омразата и престъпленията от омраза са области на престъпност, които отговарят на критериите, посочени в член 83, параграф 1 от ДФЕС. Решение на Съвета за определянето им като такива ще позволи последващото определяне на минимални правила относно дефинирането на престъпленията и наказанията в тази област на престъпност.

1.3По-конкретно, въз основа на наличните доказателства ЕИСК счита, че се наблюдава значително и тревожно развитие на престъпленията, основани на омраза, че е има ясно трансгранично измерение на равнището на движещите сили, способстващите фактори и въздействието и че тези видове престъпления не могат да бъдат ефективно предотвратени и да се води борба с тях при липсата на законодателни и институционални действия на равнището на ЕС.

1.4Аналогично на Европейския съд по правата на човека ЕИСК счита, че когато деяния, които съставляват тежки престъпления, са насочени срещу физическата или психическата неприкосновеност на дадено лице, само ефективни наказателноправни механизми могат да осигурят адекватна защита и да служат като възпиращ фактор.

1.5Трябва да се води борба срещу изказванията, проповядващи вражда и омраза, и престъпленията от омраза, независимо от контекста на изразяване или извършване на действията — работа, публични прояви, хоби, частни или обществени услуги и т.н. Може да се помисли за по-целенасочени действия там, където има по-голяма вероятност от инциденти, основани на омраза. По-обща цел, която да се постигне чрез различни средства и инструменти, би била обществени пространства в Европа без реч на омразата и престъпления от омраза.

1.6ЕИСК призовава Комисията също така да обърне внимание и да проучи прякото и непрякото въздействие на речта на омразата и престъпленията от омраза върху условията за предприемачество и заетост и техните последици за икономическото и социалното развитие.

1.7Специално внимание следва да се обърне и на осведомеността и уменията на хората, упражняващи професии, които имат съществена роля в борбата с речта на омразата и престъпленията от омраза, например учители, журналисти и служители на правоприлагащите органи. Следвайки най-добрите практики на държавите — членки на ЕС, информацията и обучението за служителите на правоприлагащите органи следва да бъдат задължителни и да се превърнат в част от цялостна стратегия за укрепване на капацитета на участващите институции.

1.8Следва да се гарантира по подходящ начин достъпът на жертвите до информация и до специалните мерки за защита, предоставяни на най-уязвимите жертви на престъпления, съгласно Директивата за правата на жертвите.

1.9Организациите на гражданското общество, включително социалните партньори, също играят съществена роля в борбата с речта на омразата и престъпленията от омраза: от една страна, като обществени правозащитници, а от друга — като популяризатори на основаващия се на ценности начин на действие в собствените си дейности. Те следва да бъдат защитавани и подкрепяни в ролята си за предпазване на местата, общностите, групите, организациите и медиите от омраза и дискриминация, включително чрез насърчаване на доброволни кодекси за поведение и споделяне на добри практики. Необходимо е повече финансиране за мобилизирането на техния капацитет и експертен опит в това отношение.

1.10Следва да се подчертае значението на безопасните взаимодействия в онлайн среда. Развитието на платформите на социалните медии и онлайн форумите създаде пространство, в което някои хора смятат, че могат да действат безнаказано. Съществува неотложна необходимост да се работи с националните регулаторни органи и платформите на социалните медии, за да се гарантира, че проявите на омраза онлайн бързо се откриват, премахват и разследват.

2.Общи бележки

2.1ЕИСК признава, че защитата на достойнството, основните права и равенството е неразделна част от концепцията за ЕС и демократичните режими на държавите членки. Демокрацията и самият ЕС не са възможни, ако хората живеят в страх и срам, ако са подложени на тормоз или атаки, докато живеят, работят, учат или участват в обществото и политиката. С разпространението на социалните медии омразата и стигматизацията набират скорост по-лесно и по-бързо, а рискът за децата и младежите непрекъснато нараства. Няма друг избор освен решително и активно предотвратяване и борба с разпространението на речта на омразата и престъпленията от омраза.

2.2В контекста на военната агресия на Руската федерация срещу Украйна — акт, който ЕИСК напълно осъжда, се наблюдава увеличаване на дезинформацията и разпространението на речта на омразата в Европа. Това явление не е нещо ново и държавите членки на ЕС осъзнават все повече наличието му и станаха по-устойчиви спрямо него. Руската федерация полага усилия за създаване на объркване, разпространение на пропаганда и делегитимиране на подкрепата за демокрацията и правата на човека. Поради това предотвратяването и борбата с речта на омразата и престъпленията от омраза е екзистенциална отговорност за ЕС и държавите членки.

2.3Необходима е обща основа за ефективна борба с речта на омразата и престъпленията от омраза. Европейските общества са взаимносвързани и свободата на движение създава все по-интегрирана социална и публична сфера. Държавите членки разполагат с основните инструменти за борба с речта на омразата и престъпленията от омраза, но успехът им е малко вероятен без ясен ангажимент, сътрудничество и синергия, с въведени подходящи законодателни инструменти на равнището на ЕС и координирани определения, подходи и възможности за извличане на поуки от изпълнението на политиката и техния трансфер. Всички усилия в тази насока следва да зачитат основните права, залегнали в Хартата на ЕС.

2.4ЕИСК многократно е заявявал, че ЕС и държавите членки трябва да действат по-решително, за да защитават основните права и да се борят с целия спектър от дискриминиращи и основани на омраза поведения. Във връзка с това той препоръчва Комисията да приведе предложението в съответствие с други ключови политически документи като новата стратегия за прилагане на Хартата на основните права, Съюз на равенство: План за действие на ЕС за борба с расизма за периода 2020—2025 г., стратегиите за равенство между половете и ЛГБТИК, Стратегическата рамка за ромите, Стратегията на ЕС за борба с антисемитизма и подкрепа на еврейския живот, Стратегията за правата на хората с увреждания и Стратегия за правата на жертвите.

2.5В предложението на Комисията се определят изчерпателно характеристиките, които лицата и групите, изложени на изказвания, проповядващи вражда и омраза, и престъпления от омраза, могат да споделят: раса, етническа принадлежност, език, религия, националност, възраст, пол, сексуална ориентация, полова идентичност, изразяване на половата принадлежност, полови белези или всяка друга основна характеристика, или комбинация от такива характеристики. Следва да добавим и всякакви идеологически и политически причини, както и други ценности и убеждения по съвест. ЕИСК счита, че рисковете и заплахите следва също да бъдат картографирани и разгледани във връзка с техния социален и културен контекст. Съществуващите и новите проучвания биха могли да покажат кои са най-често срещаните ситуации, в които се наблюдават изказвания, проповядващи вражда и омраза, и престъпления от омраза.

2.6Речта на омразата и престъпленията от омраза може да са насочени към предприемачи или служители на предприятие; например, онези, които обслужват клиенти. Това оказва вредно въздействие както върху отделните лица, така и върху съответното предприятие. Речта на омразата и престъпленията от омраза могат също така да имат косвено отрицателно въздействие върху общата стопанска и икономическа среда чрез увеличаване на несигурността, нестабилността и конфликтите.

2.7ЕИСК счита, че съществува голяма необходимост от повишаване на осведомеността и образование относно разбирането на въздействието и сериозността на речта на омразата, и престъпленията от омраза, както и относно идентифицирането им и борбата с тях в ежедневието. Това се отнася за хора от всички възрасти: деца, млади хора и възрастни. Всички дейности за повишаване на осведомеността и образование (информационни материали, обучение, продукти) следва да се предоставят в достъпни формати.

2.8Специално внимание следва да се обърне и на осведомеността и уменията на хората, упражняващи професии, които имат съществена роля в борбата с речта на омразата и престъпленията от омраза. Например учителите имат важна роля за поведенческото възпитание на учениците. Журналистите играят уникална роля от гледна точка на свободата на словото. Служителите на правоприлагащите органи, полицейските служители, прокурорите, съдиите и държавните служители имат централна роля във връзка с разглеждането на делата и разработването на превантивна правна рамка и други мерки.

2.9Политиците носят основната отговорност за цялостната система на върховенството на закона и основните права. Тяхната отговорност започва от момента, в който те поискат подкрепата на гражданите, и за съжаление някои политици и партии го правят, като подклаждат страх и се насочват към малцинствени и социални групи. Този вид предизборна мобилизация е опасна и трябва да бъде ограничена. С още по-сериозни последици, докато заемат публична длъжност, някои политици биха могли да се изкушат да използват институционални и правни инструменти за насърчаване на дискриминацията или за избягване на борбата с нея. ЕИСК настоятелно призовава всички политически лидери и партии да действат отговорно в рамките и духа на приобщаващата демокрация.

2.10Във връзка с това лидери на политически партии или дори правителствени ръководители, които би трябвало да гарантират спазването на вежливост в публичното пространство, също си позволиха обиди и словесни нападки срещу журналисти, поемайки риска да предизвикат насилие срещу тях. ЕИСК настоятелно призовава политическите лидери и партии да проявяват уважение към журналистите и медийните организации и препраща към официалното изявление относно сериозността на този въпрос, направено от четиримата международни специални докладчици относно свободата на изразяване.

2.11Организациите на гражданското общество, включително социалните партньори, също играят съществена роля в борбата с речта на омразата и престъпленията от омраза: от една страна, като обществени правозащитници, а от друга — като популяризатори на основаващия се на ценности начин на действие в собствените си дейности. Следва да се насърчават и популяризират доброволните кодекси за поведение и обменът на добри практики.

2.12ЕИСК изтъква важната роля на местните и регионалните власти за предотвратяването и борбата с престъпленията от омраза. Те са най-близо до общностите и могат да следят дали подобни рискове и инциденти биха могли да се превърнат в реалност. Те могат също така да използват силата на солидарността и съпричастността чрез общностни и образователни програми с подкрепата на централните правителства, организациите на гражданското общество и социалните партньори.

2.13Отговорност на държавите е да създадат благоприятна среда за правата на свобода на изразяване, равенство и недискриминация. Държавите могат да предприемат позитивни политически мерки за борба с дискриминацията и справяне с първопричините за омразата.

3.Конкретни бележки

3.1Фактите и аргументите, изложени в съобщението на Комисията, изглеждат валидни при преценката дали речта на омразата и престъпленията от омраза отговарят на критериите, определени за престъпленията в ЕС, включително тяхната тежест, мащаб и развитие, както и трансграничното им измерение.

3.2В съобщението правилно се описва сериозният характер на речта на омразата, и престъпленията от омраза въз основа на факта, че те противоречат на общите ценности и основните права на ЕС и поради вредното им въздействие върху хората, общностите и обществото като цяло. Ценностите на ЕС работят за отворено общество, което е важно за хората, предприятията и организациите. Равенството е дълбоко вкоренено в ценностите на ЕС, а равните възможности полагат основите за социален напредък. Многообразието и плурализмът са неразделна част от него. Равенството действа като източник на иновации и генерира икономическа добавена стойност.

3.3Като се имат предвид нарастващите усилия на държавите членки за справяне с речта на омразата и престъпленията от омраза в тяхното наказателно право, както и необходимостта да се избегне разпокъсаността между държавите членки и да се подобри равнопоставеността в целия ЕС, въвеждането на обща наказателна рамка на ЕС за справяне с речта на омразата и престъпленията от омраза, при зачитане на националните правни системи и член 2 от Договора, изглежда разумен подход.

3.4Същевременно е необходимо да се зачитат правомощията на ЕС в областта на наказателното право, които позволяват определянето на минимални правила чрез директиви, които да бъдат въведени в националното законодателство.

3.5ЕИСК счита, че е целесъобразно речта на омразата и престъпленията от омраза да се разглеждат като област на престъпност с общо „материалноправно основание“ на базата на предубеденост, мотивираща омраза срещу лица или групи. Това води до изискването речта на омразата и престъпленията от омраза да се разглеждат цялостно и да се избягват фрагментирани подходи към различните форми на омраза или на нейната насоченост, по-специално с оглед на различията между държавите членки. Това налага също речта на омразата и престъпленията от омраза да се разглеждат във връзка с ценностите и основните права на ЕС като цяло. Това означава също така, че трябва да се идентифицират връзките между речта на омразата и престъпленията от омраза със съществуващите престъпления в ЕС. В този контекст следва да се засили обменът на информация между правоприлагащите органи и правителствата.

3.6ЕИСК очаква създаването на определение за реч на омразата и престъпления от омраза като следваща стъпка и би искал да допринесе за междуинституционалните консултации. Това определение е от решаващо значение за правната сигурност, но също и за защитата на основните права и за осигуряването на солидна обща комуникация. Рамковото решение на Съвета относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право предоставя подходяща отправна точка за разработване на определение, което би могло да се прилага в този по-широк контекст, като същевременно се използват определенията, използвани от Съвета на Европа.

3.7Определенията за реч на омразата и престъпления от омраза следва да обхващат всички съответни защитени характеристики, основани на основните права на ЕС, включително биологичен и социален пол, расов или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст и сексуална ориентация, но също и идеологически убеждения и убеждения по съвест. Въпреки че защитените характеристики се различават помежду си, определението следва да обхваща различните характеристики в съответствие с едни и същи принципи. Следва също така да се избягва фрагментиран подход към различните малцинства и групи и вместо това да се използват общи изрази, приложими за целия спектър на въпросната защитена характеристика. Освен това определението следва да бъде достатъчно всеобхватно, за да отговори на нови видове обществени явления, възникващи с течение на времето.

3.8Определенията следва да обхващат всички форми на действие и изразяване, било то устно или писмено, и независимо от това къде се осъществява изразяването или действието, т.е. в контекста на работа, публични прояви, или достъп до частни или обществени услуги и т.н. Те следва да обхващат изразяването както онлайн, така и офлайн.

3.9Въпреки че определенията следва да бъдат изчерпателни, те не могат да бъдат еднозначно перфектни и при прилагането им следва винаги да се изисква преценка въз основа на факти, поставени в съответния контекст. Общи насоки относно факторите, които трябва да бъдат взети предвид в тази връзка, биха представлявали начин за подобряване на еднаквото прилагане на определенията и правилата.

3.10Важно е също така да се гарантира, че определенията и правилата не противоречат на тяхната цел. Например не бива да се стигматизират думи, които традиционно се използват по неутрален начин. Това е свързано и с целта за разработване на общи правила за защита на всички групи, а не за конкретно посочване на определени групи.

3.11При определянето на речта на омразата и престъпленията от омраза, както и на съответните санкции, е важно да се изясни връзката им с основните права като цяло. Това е от особено значение по отношение на свободата на словото и информацията, включително условията, които оправдават ограничаването на свободата на изразяване на отделните лица и на медиите. Съответно може да има нужда от изясняване и по отношение на други основни права.

3.12Въпреки че речта на омразата и престъпленията от омраза могат сами по себе си да се считат за област на престъпност, те водят и до известно припокриване със съществуващите престъпления в ЕС. Съществуващите престъпления в ЕС обаче не обхващат всички видове изказвания, подбуждащи към омраза, и престъпления от омраза поради различните форми и разнообразното съдържание на тази област на престъпност. Това е добре илюстрирано и от „пирамидата на омразата“, която започва от изявления, продиктувани от предразсъдъци, и преминава през дискриминация към физическо насилие и дори тероризъм.

3.13Както се посочва в съобщението, справянето с речта на омразата и престъпленията от омраза е въпрос не само на материалното, но и на процесуалното право. Поради това трябва да се обърне надлежно внимание на въпросите, свързани с достъпа до информация, правосъдие и средства за правна защита. Въпреки че престъпленията от омраза и речта на омразата се признават и регулират на национално равнище, съществуват много пропуски в прилагането/докладването/разследването. Ако не са докладвани и надлежно разследвани като престъпления, подбудени от предразсъдъци, данните за равнището на разпространение на тези престъпления в държавите членки на равнище ЕС са ненадеждни.

3.14Включването на престъпленията от омраза и речта на омразата в списъка на престъпленията в Европа е от съществено значение за защитата на правата на жертвите. Разпоредбата на Директивата на ЕС относно правата на жертвите (обхващаща жертвите на престъпления) няма да се прилага непременно, ако не бъдат признати основанията за инциденти от омраза, например увреждане. Предвид нарастващия брой инциденти следва да се обърне повече внимание на защитата на жертвите. Поради това следва да се гарантира по подходящ начин достъпът на жертвите до информация и до специалните мерки за защита, предоставяни на най-уязвимите жертви на престъпления, съгласно Директивата за правата на жертвите.

3.15Както личи от примера с Рамковото решение, транспонирано в националното законодателство от всички държави членки с цел криминализиране на речта на омразата, не всички държави напредват с еднакъв темп. Транспонирането и прилагането невинаги бяха извършени правилно или цялостно, което принуди Комисията да започне производства за установяване на нарушение срещу някои държави членки. Тази ситуация би могла да се повтори. Необходимо да се работи повече с правителствата, парламентите и представителите на гражданското общество на държавите членки, за да се гарантират сътрудничество и ангажираност.

3.16Следва да се подчертае значението на безопасните взаимодействия в онлайн среда. Развитието на платформите на социалните медии и онлайн форумите създаде пространство, в което някои хора смятат, че могат да действат безнаказано. Както показват докладите от различни проучвания, съществува пряка връзка между речта на омразата онлайн и разпространението на поведение, основаващо се на омраза, офлайн. Съществува неотложна необходимост да се работи с националните регулаторни органи и платформите на социалните медии, за да се гарантира, че проявите на омраза онлайн бързо се откриват, премахват и разследват.

Брюксел, 3 май 2022 г.

Aurel Laurenţiu Plosceanu,
председател на секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“

_____________