BG

INT/967

Европейски мисии

СТАНОВИЩЕ

Секция „Единен пазар, производство и потребление“

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно европейските мисии

[COM(2021) 609 final]

За контакт

int@eesc.europa.eu

Администратор

Alice Tetu

Дата на документа

8.2.2022 г.

Докладчик: Paul Rübig

Съдокладчик: Małgorzata Anna Bogusz

Сезиране

Европейска комисия, 1.12.2021 г.

Правно основание

член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Компетентна секция

„Единен пазар, производство и потребление“

Приемане от секцията

3.2.2022 г.

Приемане на пленарна сесия

ДД/MM/ГГГГ

Пленарна сесия №

Резултат от гласуването
(„за“/„против“/„въздържал се“)

…/…/…



1.Заключения и препоръки

1.1Макар ЕИСК да смята, че петте мисии, представени в съобщението, са основни приоритети за ЕС, той също така счита петте изброени по-долу предизвикателства и цели за много важни за Европа.

Разработване и изпълнение на мисии и мерки с цел:

1.да не изоставаме от САЩ и Азия по отношение на конкуренцията в световен мащаб в областта на научните изследвания, технологиите и иновациите (НИТИ).

2.справяне с предизвикателствата във връзка със застаряващото общество на ЕС;

3. определяне на стратегии за успешна интеграция на големия брой мигранти, пристигащи в ЕС;

4.подобряване на подготвеността за извънредни ситуации;

5.посрещане на нуждите на пациенти с незаразни заболявания, засегнати от пандемията от COVID-19, особено страдащите от сърдечно-съдови заболявания.

1.2В съобщението се изброяват и се разглеждат пет приоритетни мисии на ЕС:

1.Адаптиране към изменението на климата;

2.Рак;

3.Възстановяване на нашите океани и води до 2030 г., включително добрите санитарни условия;

4.100 неутрални по отношение на климата и интелигентни града до 2030 г., включително интелигентните села;

5.Пакт за почвите за Европа.

1.3ЕИСК категорично подкрепя идеята за подпомагане на 150 региона в цяла Европа да постигнат референтните показатели по отношение на климата. Това обаче ще изисква огромен бюджет за НИРД. Следователно ЕИСК категорично препоръчва да се увеличи делът на регионалните бюджети на ЕС, предназначен за НИРД, от сегашните 5 % на минимум 10 %.

1.4ЕИСК приветства факта, че ЕС акцентира върху борбата с рака като един от най-важните здравни проблеми и желае да насърчи институциите на ЕС да предприемат подобни стъпки по отношение на сърдечно-съдовите заболявания — причина номер едно за смъртността в Европа и по целия свят.

2.Общи бележки

2.1Мисиите на ЕС ще доведат до резултати чрез създаване на нова роля за научните изследвания и иновациите в рамките на програмата „Хоризонт Европа“, в съчетание с координиран, всеобхватен подход и нови отношения с гражданите. Чрез тях ще се постигне цялостно мобилизиране и взаимодействие с участници от публичния и частния сектор, като например държавите — членки на ЕС, регионалните и местните органи, научноизследователските институти, предприемачите и публичните и частните инвеститори, за да се постигне реално и трайно въздействие.

2.2ЕИСК би искал да подчертае, че конкурентоспособността на европейската промишленост е много важна, за да бъдат изпълнени мисиите на ЕС. Ето защо ЕИСК приветства споменаването на новата програма за конкурентоспособност на промишлеността. Същевременно ЕИСК подчертава, че е важно да се вземе предвид въздействието върху гражданите на ЕС, и насърчава Комисията да обвърже тясно дейностите със социалните политики и Европейския стълб на социалните права, като отчита особено специалните потребности на възрастните и уязвимите граждани на ЕС.

2.3ЕИСК би искал да подчертае, че въпреки че основният акцент на европейските мисии е постигането на въздействие за ЕС чрез нова и по-голяма роля на научните изследвания и иновациите, икономическото измерение (глобална конкуренция, висококачествени работни места и др.), както и социалното измерение също трябва да играят важна роля в рамките на тези европейски мисии. Що се отнася до социалното измерение, ЕИСК би искал да подчертае, че освен значението на социалните права и гарантирането на социална сигурност и справедливи условия на труд за всички работници, трябва да се обърне особено внимание на специалните потребности на уязвимите групи в ЕС (възрастни хора, болни и др.).

2.4ЕИСК горещо приветства факта, че научните изследвания и иновациите несъмнено се разглеждат като основния въпрос на документа относно мисиите на ЕС. ЕИСК е убеден, че сложните предизвикателства, пред които е изправен ЕС, могат да бъдат преодолени главно посредством научни изследвания и иновации.

2.5ЕИСК прие становището си относно „Ново ЕНП за научни изследвания и иновации“ през март 2021 г. 1 , подготвя становище относно „Пакт за научни изследвания и иновации в Европа“, което предстои да бъде прието през февруари 2022 г. 2 и прие становище „План за действие в областта на интелектуалната собственост в подкрепа на възстановяването и устойчивостта на ЕС“ 3 . Настоящото становище следва да се разглежда в тясна връзка с тези три скорошни становища на ЕИСК.

2.6ЕИСК е напълно съгласен, че поради сегашните предизвикателства „[з]апазването на статуквото е невъзможно“. Европа се нуждае от „нов вид политика в областта на научните изследвания и иновациите“: ако ЕС продължи с още от същата си „стара“ политика в областта на научните изследвания и иновациите, той няма да може да се справи с огромните предизвикателства, пред които е изправен, по-специално ожесточената конкуренция от Азия. ЕИСК посочва това съвсем ясно в становището си относно „Ново ЕНП за научни изследвания и иновации“.

2.7По отношение на предприятията, в съобщението се посочва, че чрез европейските мисии ще се постигне цялостно мобилизиране и взаимодействие със заинтересовани страни от публичния и частния сектор, като например държавите — членки на ЕС, регионалните и местните органи, научноизследователските институти, предприемачите и публичните и частните инвеститори, за да се постигне реално и трайно въздействие, като се вземат предвид промишлеността и предприятията, особено ММСП.

2.8Конкурентоспособността на промишлеността на ЕС по отношение на технологиите за декарбонизация на производството на електроенергия, както и на други промишлени отрасли с висок интензитет на CO2, е решаващ фактор за изпълнението на мисия 1 на ЕС — „Адаптиране към изменението на климата“. Ако ЕС не постигне успех, той ще загуби милиони работни места в тези промишлени отрасли.

2.9Освен това ЕИСК е напълно съгласен, че мисиите на ЕС трябва да съответстват изцяло на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР).

2.10Въпреки че според ЕИСК петте мисии са основни приоритети за ЕС, той счита също за много важни за Европа петте допълнителни предизвикателства и мисии, изброени в глава 4.

2.11ЕИСК препоръчва Европейската комисия да даде приоритет и на мисии и мерки, с които се създават нови висококачествени работни места, стопански дейности, доходи, благосъстояние и високо качество на живот за гражданите на ЕС, като например поддържане на конкурентоспособността на европейските технологични продукти на фона на все по-ожесточената конкуренция в световен мащаб (особено с Китай, Южна Корея и т.н.).

2.12Значителна част от европейските работни места и богатство се дължи на износа на европейски технологични продукти (автомобили, машини, материали и т.н.). Друг важен източник на нови работни места в Европа са ММСП, иновативните стартиращи предприятия, разрастващите се предприятия и висшето образование.

3.Конкретни бележки

3.1Мисия 1 — Адаптиране към изменението на климата

3.1.1Изменението на климата е едно от най-големите предизвикателства за човечеството през 21-ви век. Създателите на политики ще трябва да предвидят предстоящите промени, за да защитят секторите и групите, които са изложени на най-голям риск, като вземат предвид и заетостта.

3.1.2С почти всички мерки по Зеления пакт цените на електроенергията, горивата, битовото отопление и т.н. се увеличават за гражданите на ЕС. Тези увеличения на цените оказват особено силно въздействие върху стотици милиони хора в държавите — членки на ЕС, с ниски и средни доходи и уязвимите лица като цялo, които често са граждани на ЕС с ниски доходи. Това означава, че всички мерки в рамките на Зеления пакт оказват значително социално въздействие и трябва да се прилагат внимателно. Те трябва да увеличават просперитета, вместо да пренебрегват онези, които се нуждаят от подкрепа, за да се справят с промяната.

3.1.3Сред примерите за нови технологии, които със сигурност ще играят много важна роля за намаляването на емисиите на CO2, са:

-декарбонизацията на производството на електроенергия;

-декарбонизацията на отделящите CO2 отрасли, напр. стоманодобивната промишленост, циментовата промишленост и т.н.;

-улавянето и съхранение на въглероден диоксид (CCS) и, например, пречиствателни станции за отпадъчни води;

-съхранението на електроенергия в голям мащаб срещу ниски специфични разходи;

-електромобилността;

-интелигентните мрежи и високоволтовите мрежи;

-интелигентните градове и т.н.

3.1.4Лесно е тези технологии да бъдат изброени на хартия, но прилагането им несъмнено е голямо предизвикателство предвид мащаба, необходим за всичките 27 държави — членки на ЕС, както и на световно равнище.

3.1.5Един от ключовите проблеми при тази глобална конкуренция по отношение на новите технологии ще бъде наличието на голям брой изследователи и инженери. Това определено е огромно предизвикателство за Европа. През последните 20 години държавите в Азия увеличиха съществено броя на студентите по физика, ИКТ и инженерни науки, докато техният брой в Европа малко или много остава непроменен. Европейските мисии следва не само да насърчават увеличаването на броя на тези студенти, но и ЕС следва да насърчава промяната на настоящото „изтичане на мозъци“ на висококвалифицирани кадри в „привличане на мозъци“ за ЕС.

3.1.6ЕИСК силно препоръчва Комисията да определи мерки за значително подобряване на основните умения, както и увеличение на броя на студентите по физика, ИКТ и инженерни науки, а също и по медицина и фармакология в Европа през следващите 20 години. Без този мозъчен тръст в областта на инженерството Европа ще продължи да изостава във всички технологии, необходими за борба с изменението на климата.

3.2Мисия 2 — Рак

3.2.1В ЕС-27 се наблюдава постоянно нарастващ брой случаи на рак. Както вече беше подчертано в становището на ЕИСК относно „Европейски план за борба с рака“ през юни 2021 г., ЕС-27 трябва да работи съвместно за подобряване на диагностиката, терапията, достъпа до персонализирани лекарства, лечението и профилактиката 4 . Ето защо ЕИСК приветства факта, че научните изследвания в областта на профилактиката и лечението на рака са посочени като една от петте мисии на ЕС.

3.2.2ЕИСК иска ясно да подчертае, че едно от най-трудните предизвикателства ще бъде да се преодолеят различията между отделните държави по отношение на достъпа до лечение на рак. ЕИСК препоръчва да се обърне специално внимание на уязвимите групи в рамките на ЕС.

3.2.3Както вече беше посочено в становището на ЕИСК относно „Европейски план за борба с рака“, тук уникална роля играят достъпът до най-новите терапии и въвеждането на кампании за ваксинация, които ще ни позволят да намалим броя на случаите на рак вследствие на вирусни инфекции.

3.2.4ЕИСК желае да подчертае необходимостта от по-активен подход към профилактиката на професионалните ракови заболявания. Както беше подчертано в становището „Европейски план за борба с рака“, ЕИСК призовава за повече изследвания на професионалната експозиция на канцерогени, мутагени и нарушители на функциите на ендокринната система, както и на причините за професионалните ракови заболявания.

3.2.5ЕИСК иска да подчертае, че социалните партньори, групите за застъпничество за пациентите и организациите на гражданското общество играят незаменима роля, като разпространяват най-добрите практики и предоставят съответна информация — за причините за рака и за специални въпроси, свързани например с пола или уязвими групи.

3.3Мисия 3 — Възстановяване на нашите океани и води до 2030 г.

3.3.1Чистите води са от основно значение за гражданите и селското стопанство на ЕС, както и за неговата риболовна промишленост. И отново, от ключово значение за тази мисия са научните изследвания и технологиите за чисти води, включително добиването на ресурси от отпадни води, пречистването им и канализацията.

3.3.2Освен това достъпът до чиста вода все още е проблем за много граждани. ЕИСК насърчава Комисията да узакони правата на човека на вода и добри санитарни условия.

3.4Мисия 4 — 100 неутрални по отношение на климата и интелигентни града до 2030 г.

3.4.1Над 65 % от световното население живее в големи градове, като този процент се увеличава. Тези големи градове налагат все по-големи предизвикателства по отношение на инфраструктурата (водоснабдяване и канализация, транспорт, енергоснабдяване и т.н.) и качеството на живот. Много от тези предизвикателства могат да бъдат преодолени само чрез научни изследвания и високотехнологични решения. В бъдеще ще са необходими много повече висококвалифицирани инженери, които да планират тези високотехнологични интелигентни градове и села.

3.4.2Делът на възрастните хора в градовете бързо нараства („застаряващо общество“). Възрастните и уязвимите хора имат нужди, които се различават от тези на младите: те се нуждаят от повече медицински грижи, социални грижи и т.н. Вследствие на демографските промени в близко бъдеще в обществото няма да има достатъчно млади хора, които да предоставят всички тези услуги, което означава, че някои от тези услуги за възрастните хора ще трябва да бъдат предоставяни посредством интелигентни решения (напр. роботи).

3.4.3Много извънредни ситуации през последните години показаха, че съвременните общества са относително уязвими, следователно повишаването на „готовността за извънредни ситуации“ чрез НИРД е много важно:

-авариите в атомните електроцентрали във Фукушима, Чернобил, Три Майл Айлънд и т.н.;

-прекъсвания на електроснабдяването и съобщенията;

-недостиг на всички енергийни източници, включително природния газ, и рязко увеличение на цените им;

-бури и големи наводнения със стотици загинали хора;

-пандемии, като пандемията от COVID-19, Зика и бъдещи пандемии;

-кибератаки (с все по-мащабната цифровизация на всички аспекти на обществения и личния живот и на стопанската дейност заплахата от кибератаки бързо нараства).

3.4.4На 8 януари 2021 г. Източна и Южна Европа едва се размина с огромно прекъсване на електроснабдяването. Първопричината за все по-голямата уязвимост на електроснабдяването в Европа е все по-големият дял на непредсказуемата и неподлежаща на планиране енергия от възобновяеми източници, като например вятърни турбини и слънчева енергия. Европа не е добре подготвена за прекъсвания на електроснабдяването: ако то настъпи, електроснабдяването за домакинствата и промишлеността се преустановява незабавно, съобщенията прекъсват за минути или часове, снабдяването с питейна вода спира много бързо и т.н. Възстановяването от сериозно прекъсване на електроснабдяването не е лесна задача.

3.5Мисия 5 — Пакт за почвите за Европа

3.5.1Заедно с чистите води, както се посочва по-горе, здравите почви за отглеждане на основни съставки за храни са един от най-важните ресурси за всички живи същества, включително за хората и животните. Населението в световен мащаб нараства — до края на века ще трябва устойчиво да изхранваме приблизително 10 милиарда души. Конвенционалните храни и конвенционалното земеделие са основни източници на парниковите газове CO2 и метан. Това означава, че е необходима значителна НИРД за проучване и развитие на неутрално по отношение на климата селско стопанство за устойчивото производство на храна за 10 милиарда души. Понастоящем приблизително 10 % от бюджета на ЕС за селско стопанство и земеделие се изразходва за НИРД. ЕИСК препоръчва той да се увеличи на минимум 20 % с цел увеличаване на НИРД за нови, устойчиви земеделски технологии, включително по-конкретно роботика в земеделските технологии и храните.

4.Пет допълнителни мисии

4.1Въпреки че според ЕИСК изброените в съобщението пет мисии са основни приоритети за ЕС, той счита, че 5-те предизвикателства и мисии, описани по-долу, също са от голямо значение.

4.2Първа допълнителна мисия на ЕС — Да не се изостава от САЩ и Азия по отношение на конкуренцията в световен мащаб в областта на НИТИ 

4.2.1Важно е да се определят и изпълняват мисии и мерки за предотвратяване на изоставането на ЕС от Азия в областта на научните изследвания, технологиите, иновациите (НИТИ) и патентите, особено в сравнение с Китай и Южна Корея. Факт е, че от около 2000 г. насам ЕС изостава все повече от Китай и Южна Корея по отношение на НИТИ 5 .

4.2.2Ако ЕС продължи да изостава от САЩ и Азия по отношение на НИТИ, Европа ще загуби милиони работни места и значително богатство в дългосрочен план (от 20 до 50 години). Изоставането на ЕС-27 наистина е критично, особено в главни базови технологии и бъдещи нововъзникващи технологии, като например изкуствен интелект, машинно обучение, задълбочено машинно учене, роботика, генетично инженерство, комуникационни технологии (напр. 5G), производство на компютърни чипове, производство на ключови компоненти за електромобилността (напр. акумулаторни батерии, горивни клетки и водород), и т.н. Новите материали винаги са били и винаги ще бъдат двигател за иновации — например иновациите в областта на графена и по-широкото му използване в промишлеността имат значителен потенциал за научни изследвания и иновации за Европа.

4.3Втора допълнителна мисия на ЕС — Справяне с предизвикателствата във връзка със застаряващото общество на ЕС

4.3.1Обществото на ЕС застарява бързо, което поражда няколко нови предизвикателства за всички държави — членки на ЕС.

4.3.2Възрастните и уязвимите хора имат различни нужди от младите хора — те се нуждаят от повече и нови лекарства (за деменция, болестта на Алцхаймер и т.н.), от повече медицински грижи, от повече социални грижи и от специално обучение и образование, особено предназначено за възрастни и уязвими хора, и т.н.

4.3.3Научните изследвания и иновациите (в областта на медицината, фармацевтичните продукти, социалните науки, инженерните науки, специалните обучения и т.н.) несъмнено ще играят основна роля за оказването на съдействие при справянето със застаряващото общество на ЕС.

4.3.4Обществото като цяло се нуждае от амбициозна европейска стратегия за полагането на грижи.

4.4Трета допълнителна мисия на ЕС — Стратегии за успешна интеграция на големия брой мигранти, пристигащи в ЕС

4.4.1Необходимо е ЕС да разработи мисии и мерки за интеграцията на този голям брой мигранти в държавите — членки на ЕС. Тъй като ЕС представлява бързо застаряващо общество, той се нуждае от повече млади, добре образовани хора. Поради това са необходими иновативни концепции за образование и обучение на мигрантите. Социално-икономическите изследвания могат да помогнат за получаването на по-добра представа какво е необходимо за успешната интеграция на тези милиони хора.

4.5Четвърта допълнителна мисия на ЕС — Подготвеност за извънредни ситуации

4.5.1Подготвеността за извънредни ситуации е свързана с разработването и изпълнението на мисии и мерки за гарантиране на стабилно енергоснабдяване и за избягване на прекъсвания на електроснабдяването, като същевременно се декарбонизира енергийната система на ЕС. Във връзка с това вж. параграф Error! Reference source not found. 4, в който се разглежда въпросът за подготвеността за извънредни ситуации, особено предизвикателството във връзка с прекъсвания на електроснабдяването и съобщенията. И отново, научните изследвания и иновациите, основно в областта на инженерните науки, са ключът към справянето с тези предизвикателства.

4.5.2Други извънредни предизвикателства включват наводнения, суши, пандемии, но и извънредни икономически ситуации, като блокирането на световните вериги на доставки (напр. блокирането на Суецкия канал през 2021 г. и др.)

4.6Пета допълнителна мисия на ЕС — Посрещане на нуждите на пациенти с незаразни заболявания, засегнати от пандемията от COVID-19, особено страдащите от сърдечно-съдови заболявания — причина номер едно за смъртността в Европа и по целия свят.

4.6.1След пандемията е необходимо да се обърне повече внимание на незаразните болести. В ЕС има 60 милиона души, които живеят със сърдечно-съдови заболявания — това е най-честата причина за смъртността на европейските граждани. В годините без COVID-19 сърдечно-съдовите заболявания са най-честата причина за предотвратима смърт в ЕС. По време на пандемията много от тези пациенти са били диагностицирани твърде късно или изобщо нямаха възможността да бъдат диагностицирани.

4.6.2Следва да проучим измерението на равенството в здравеопазването като по този начин подкрепим намаляването на неравенствата по отношение на здравеопазването, включително медицински аспекти, свързани с пола. Въпреки че акцентира върху насърчаването и профилактиката, тази инициатива следва да подкрепи и получаването на по-добри знания и данни, скрининга и ранното откриване, диагностиката и управлението на лечението, както и качеството на живот на пациентите. Друга цел следва да бъде подпомагането на държавите от ЕС в трансфера на най-добри практики, разработването на насоки и въвеждането на иновативни подходи и др. Това също така означава, че ЕС следва да определи друга европейска мисия — изграждане на системи за здравеопазване, които са по-устойчиви на пандемии, когато става въпрос за сърдечно-съдови заболявания, в съответствие с усилията на мисията в областта на рака, като в крайна сметка се обърне внимание на двете незаразни заболявания с най-голяма тежест за населението на Европа. Смятаме също така, че е необходимо да се обърне внимание на други заболявания, особено тези, които оказват силно въздействие върху европейския БВП — например мускулно-скелетните заболявания.

Брюксел, 3 февруари 2022 г.

Alain Coheur,
председател на секция „Единен пазар, производство и потребление“

_____________

(1)     ОВ C 220, 9.6.2021 г., стр. 79 .
(2)     Становище на ЕИСК в процес на изготвяне
(3)       ОВ C 286, 16.7.2021 г., стр. 59 .
(4)       Становище на ЕИСК .
(5)      По-подробна информация може да се намери напр. в докладите на ОИСР за 2015 г. и 2017 г.