NAT/839
Дългосрочна визия за селските райони на ЕС
СТАНОВИЩЕ
Секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите
Дългосрочна визия на ЕС за селските райони — към по-силни, свързани, устойчиви и проспериращи селски райони до 2040 г.
[COM(2021) 345 final]
|
За контакт:
|
nat@eesc.europa.eu
|
|
Администратор
|
Martine Delanoy
|
|
Дата на документа
|
15.2.2022 г.
|
Докладчик: Lidija Pavić-Rogošić
Съдокладчик
Piroska Kállay
|
Консултация
|
Европейска комисия, 10.8.2021 г.
|
|
Правно основание
|
член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
|
|
Компетентна секция
|
Секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
|
|
Приемане от секцията
|
9.2.2022 г.
|
|
Приемане на пленарна сесия
|
ДД.MM.2022 г.
|
|
Пленарна сесия №
|
|
|
Резултат от гласуването
(„за“/„против“/„въздържал се“)
|
…/…/…
|
1.Заключения и препоръки
Заключения
1.1ЕИСК приветства като цяло дългосрочната визия на Европейската комисия за селските райони. Приветстват се и предложенията за план за действие, включващ пакт за селските райони с цел ангажиране на участници на европейско, национално, регионално и местно равнище в подкрепа на визията, както и предложенията за създаване на Обсерватория за селските райони и механизъм за проверка на въздействието върху селските райони.
1.2Не е ясно обаче какви въздействия върху дългосрочната визия ще окажат структурата и съдържанието на новата обща селскостопанска политика (ОСП) на Комисията и стратегическите планове по ОСП за всяка държава членка и как Комисията следва да гарантира последователност и добавена стойност между ОСП и другите политики.
1.3ЕИСК одобрява приоритетите в плана за действие да станем „по-силни, свързани, устойчиви и проспериращи“. ЕИСК счита, че просперитетът, определян като социално и екологично устойчив начин на живот, трябва да бъде цел за всички граждани, независимо къде живеят. Ако планът за действие бъде осъществен, ще има реални основания за оптимистично, сигурно бъдеще за селските райони на Европа.
1.4Комисията се ангажира да постигне резултати чрез пакта за селските райони и плана за действие за селските райони, но това до голяма степен зависи от ангажираността на всички държави членки, региони и местни общности. ЕИСК счита, че за постигането на визията трябва да играят роля Съветът на министрите, всяко едно председателство на Съвета, Европейският парламент, Комитетът на регионите (КР) и самият ЕИСК, както и организациите и мрежите на гражданското общество. Ключът към осъществяването на визията е наличието на напълно финансиран план за действие с ясни цели и дати за прозрачно измерване.
1.5ЕИСК също така приветства засилената политика за проверка на въздействието върху селските райони и създаването на прозрачна обсерватория за наблюдение на напредъка. Обменът на информация и диалогът със социалните партньори и партньорите от гражданското общество е от основно значение. ЕИСК е готов да предостави подкрепа за тази дейност, например чрез принос към работата на новата Тематична група на Европейската мрежа за развитие на селските райони (ЕМРСР) за проверка на въздействието върху селските райони.
Препоръки
1.6ЕИСК счита, че за да бъде визията напълно разбрана и приобщаваща, е необходима по-голяма постоянна ангажираност и овластяване на местните организации с участието на селските и градските райони и организациите на гражданското общество. Европейският селски парламент и другите съществуващи мрежи, както и настоящата Конференция за бъдещето на Европа следва да играят важна роля в предоставянето на възгледите на местните общности.
1.7ЕИСК счита, че мрежата на селските райони на Комисията и групите за граждански диалог, ръководени от различните генерални дирекции, трябва да насърчават двустранните и прозрачни процедури за докладване. ЕИСК счита също така, че макар да оценява ангажиментите за проверка на въздействието върху селските райони в рамките на програмата за научни изследвания „Хоризонт“, повече звена на Комисията следва да демонстрират своя цялостен ангажимент към визията. В частност проверката на въздействието върху селските райони следва да бъде разширена, така че да включва програмата „Творческа Европа“ и програмата „Еразъм +“.
1.8ЕИСК счита, че пактът за селските райони изисква от Комисията да създаде модел на управление, който да включва местните органи на управление и местните предприятия, както частните, така и тези с нестопанска цел, като работи с местните демократични структури и структурите на социалните партньори, за да се гарантира, че местните гласове се чуват и че дългосрочната визия може да бъде приложена успешно. Този пакт следва да се поучи от опита с най-добрите практики на LEADER и CLLD, и всяко председателство на Съвета на ЕС следва да популяризира концепцията за пакта в целия ЕС. Комисията и държавите членки следва да играят активна роля за улесняване и финансиране на пилотните проекти.
1.9Общите приоритети следва да бъдат разработени чрез използване на основани на данни методи „от долу нагоре“. Следва да се извърши преоценка на въздействието на пандемията върху плана за действие, като се разгледат въздействието на повишеното търсене върху жилищата в селските райони, новите бизнес пространства в селата, по-добрите обществени услуги, адаптирането на повече пътувания към селските райони и по-голямото търсене на туризъм за отдих, здравен, екологичен и културен туризъм.
1.10Разработването на харта на правата и отговорностите в селските/градските райони може допълнително да помогне на гражданите да разберат как могат да бъдат реализирани техните амбиции за благоденствие и да ги вдъхновява да действат, докато стълбът на социалните права трябва да служи като ръководство за всички действия.
2.Обща информация
2.1В селските райони на ЕС живеят около 136 милиона души, което представлява почти 30 % от населението на ЕС, и поради множество причини, изтъкнати в предходни становища на ЕИСК
, има все по-голяма разлика между икономическото и социалното благосъстояние на гражданите в градските и селските райони. Въпреки че селските райони играят решаваща роля за икономическото и социалното сближаване, включително за устойчивото производство на храни, те са изправени пред предизвикателството на обезлюдяването, като това се отнася най-вече за младите хора.
2.2В исторически план подкрепата за селските райони се предоставя от различни служби и финансови инструменти на европейско, национално, регионално и местно равнище по донякъде разпокъсан, несъгласуван и обезкуражаващо бюрократичен начин. Публичната намеса — особено в по-отдалечените селски и островни райони — само отчасти успява да не изостава от намаляващата икономическа дейност, незадоволителната цифрова достъпност, напускането на младите хора и загубата на основни обществени услуги, на умения в областта на селските занаяти, на биологично разнообразие и културно наследство.
2.3Ето защо ЕИСК вярва в един много по-интегриран, но справедлив, ориентиран към местните условия подход към преодоляването на тези дисбаланси. Както беше подчертано в становище NAT/820 „Към цялостна стратегия за устойчиво развитие на селските/градските райони“1, необходим е цялостен, междуведомствен и рационализиран подход, при който нито един регион или гражданин няма да бъде „пренебрегнат“. Препоръчва се партньорство на всички граждани въз основа на взаимно разбирателство и зачитане на активите както на селските, така и на градските райони.
2.4Отчитайки широкия кръг от предизвикателства, пред които са изправени селските райони, през юни 2021 г. Европейската комисия публикува съобщение, в което се определя дългосрочна визия за селските райони на ЕС до 2040 г.
Това съобщение включва предложения за пакт за селските райони за ангажиране на участници на европейско, национално, регионално и местно равнище в подкрепа на визията, както и план за действие в подкрепа на по-силните, свързани, устойчиви и проспериращи селски райони. В него се предвижда и създаването на обсерватория за селските райони с цел подобряване на събирането на данни и анализа на състоянието на селските райони, както и на механизъм за проверка на въздействието върху селските райони за оценка на очакваното въздействие на основните законодателни инициативи на ЕС върху селските райони.
3.Общи бележки
3.1В очакване на посочения по-горе общ контекст, който може да се доразвие в Конференцията за бъдещето на Европа, ЕИСК като цяло приветства дългосрочната визия на Европейската комисия за селските райони на ЕС и подкрепя инициативата и ангажираността на председателството на Комисията.
3.2ЕИСК счита, че една визия трябва да бъде приобщаваща, добре разбрана, вдъхновяваща и постижима. Освен това ЕИСК приветства специалната насоченост към отдалечените и по-слабо развитите селски региони, включително островите. Не е ясно обаче какви въздействия върху дългосрочната визия ще окажат структурата и съдържанието на новата обща селскостопанска политика (ОСП) на Комисията и стратегическите планове по ОСП за всяка държава членка и как Комисията следва да гарантира последователност и добавена стойност между ОСП и другите политики. ОСП трябва да може да съчетава политиките в областта на селското стопанство и храните с териториалното развитие.
3.3Европейската комисия проведе широка консултация с гражданите на селските и градските райони и се ангажира по-силно с организациите на заинтересованите страни чрез платформи като Европейската мрежа за развитие на селските райони (ЕМРСР) и целеви консултации. Ангажираността беше подпомогната и от научноизследователски сценарии на Съвместния изследователски център, а в рамките на Комисията беше извършена междуведомствена работа по визията. ЕИСК подкрепя такъв подход.
3.4ЕИСК счита, че за да бъде визията напълно разбрана и приобщаваща, е необходима по-голяма постоянна ангажираност и овластяване на местните организации с участието на селските и градските райони и организациите на гражданското общество. Наскоро създаденият от Комисията Център за експертни познания в областта на демокрацията на участието и съвещателната демокрация може да бъде форум за разработване на най-добри практики и за осигуряване на връзки между местните и по-широките политически структури. Във визията специално се посочва работата на Европейския селски парламент като пример за изразяване на възгледите на местните общности и за създаване на платформа от приоритети за сътрудничество със създателите на политики на ръководни длъжности. Работата и приносът на другите съществуващи мрежи са също толкова важни.
3.5Лицата на местно равнище, с които са проведени консултации, трябва да видят доказателства, че мнението им е чуто и че споделят отговорността за развитието. Поради това ЕИСК счита, че мрежата на селските райони на Комисията (която ще се превърне в бъдещата мрежа по ОСП) и групите за граждански диалог, ръководени от различните генерални дирекции, трябва да насърчават двустранните и прозрачни процедури за докладване. ЕМРСР ще допринесе с две нови тематични групи — насочени към съживяване на селските райони и към проверка на въздействието върху селските райони, особено на национално и регионално равнище. ЕИСК очаква с нетърпение да научи резултатите от тяхната работа през следващите месеци.
3.6ЕИСК също така счита, че повече служби на Комисията следва да демонстрират своята цялостна ангажираност с визията, включително тези, които отговарят за културата, научните изследвания и иновациите, образованието и обучението, мобилността и транспорта, младежта, заетостта, социалните въпроси и приобщаването, действията по климата, енергетиката, околната среда и други съответни области. Решенията относно периода на финансиране 2021—2027 г. обаче бяха взети преди нейното публикуване. През този период отговорността за включване на потребностите на селските райони в съответните програми се носи основно от националните, регионалните и местните органи на управление. Все още има риск от объркване и липса на разбиране, ако политиката и финансирането на всички равнища не бъдат рационализирани и координирани. Европейските институции трябва да гарантират също, че многогодишната финансова рамка (МФР) и Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ) са в съответствие с Европейския зелен пакт и неговите законодателни инструменти и могат да финансират изпълнението на визията за селските райони.
3.7Посочени са дати за началото на плана за действие и някои дати за средносрочния преглед, но не и дати за завършване на отделните програми. Възможни са някои отклонения от датите, тъй като новата ОСП и нейният принос към визията, няма да бъде готова до 2023 г. Възможно е и объркване, ако не бъдат посочени датите за глобалните цели в областта на климата и други области.
3.8За да бъде вдъхновяваща — както се препоръчва в становище NAT/820 — визията трябва да се основава на харта за правата и отговорностите на селските и градските райони, която да бъде широко разпространена и разяснена, за да може всички граждани да разберат как могат да осъществят амбициите си за благосъстояние. ЕИСК счита, че вдъхновението за действие и промяна зависи от пълното разбиране на предизвикателствата и от усещането за споделена отговорност и доверие.
3.9Комисията се ангажира да постигне резултати чрез пакта и плана за действие, но това до голяма степен зависи от ангажираността на всички държави членки, региони и местни общности. Определянето на цели, които да бъдат постигнати на равнището на Комисията, представлява предизвикателство, но определянето на цели и тяхното постигане на държавно, регионално и местно равнище е много по-трудно. ЕИСК счита, че за постигането на тази визия трябва да играят роля Съветът на министрите, Европейският парламент, КР и самият ЕИСК, както и организациите и мрежите на гражданското общество. В противен случай непоследователното изпълнение може да доведе до допълнителни дисбаланси, като някои населени места се възползват от плана за действие, а други — не.
3.10ЕИСК също така счита, че Комисията може да се поучи и да сподели знания и с държавите и регионите извън ЕС, тъй като различните области на света са изправени пред сходни предизвикателства и възможности в селските и градските райони. ЕИСК приветства факта, че Комисията представи съобщението относно визията за селските райони пред нашите партньори от Западните Балкани и Турция.
4.Конкретни бележки
4.1ЕИСК счита, че пактът за селските райони изисква от Комисията да създаде модел на управление, който да включва местните органи на управление, и местните предприятия, както частните, така и с тези с нестопанска цел, като работи с местните демократични структури и структури на социалните партньори, за да се гарантира, че местните гласове се чуват и че дългосрочната визия може да бъде приложена успешно. По-голямото използване на хибридни инструменти за взаимодействие може да увеличи участието, докато приносът на местните общности ще трябва да бъде ясно доказан. Комисията и държавите членки следва да играят активна роля за улесняване и финансиране на пилотните проекти.
4.2Тези пактове следва да се поучат от опита на най-добрите с LEADER и CLLD, и всяко председателство на Съвета на ЕС следва да популяризира концепцията за пакта по време на своите председателства.
4.3ЕИСК счита, че развитието на селските райони следва да бъде неразделна част от политиката за регионално развитие. LEADER/CLLD следва да бъде важен компонент на териториалното развитие. ЕИСК признава, че политиката на сближаване след 2020 г. въвежда нова хоризонтална цел на политиката за интегрирано и устойчиво териториално и местно развитие с цел нито едно населено място и нито един човек да не бъдат пренебрегвани. Тя предоставя също гъвкава рамка, чрез която държавите членки да подкрепят селските райони, като се справят със специфичните предизвикателства, пред които са изправени.
4.4Ключът към осъществяването на визията е наличието на напълно финансиран план за действие с ясни цели и дати за прозрачно измерване за всички институции и държави ‑ членки на ЕС. ЕИСК очаква с нетърпение до средата на 2023 г. да види резултата от работата на Комисията, която ще анализира какви действия се планират за селските райони — по линия на ОСП и средствата по политиката на сближаване — за програмния период 2021—2027 г. С това следва ясно да се определят всички пропуски, които трябва да се преодолеят.
4.5ЕИСК също така очаква с нетърпение да види публичния доклад на Комисията до първото тримесечие на 2024 г. въз основа на изпълнението на плана за действие на ЕС за селските райони, който следва да съдържа съображения относно възможните нови насоки за подобряване на действията за подкрепа и финансирането за селските райони, което ще подпомогне подготовката за периода 2028—2034 г.
4.6ЕИСК одобрява приоритетите на плана за действие да станем „по-силни, свързани, устойчиви и проспериращи“, както и акцента върху конкретните действия по всеки приоритет.
4.7По отношение на приоритета „по-силни“, Комисията подчертава рамките за вземане на решения в общността, с пълноценни възможности за половете и други социално приобщаващи възможности за новаторски решения. Координираните мнения на младите хора в селските райони трябва да бъдат чути и включени във вземането на решения на всички равнища на управление. В рамките на програмата „Еразъм +“ следва да има конкретни възможности за развиване на лидерски умения и по-голямо разбирателство между младите хора от селските и градските райони. Следва да се обърне специално внимание и на жените, като се увеличават предложенията за заетост и обучение и като се стимулират мерки за равновесие между професионалния и личния живот.
4.8ЕИСК счита, че подкрепата за предприятията не следва да бъде насочена само към селскостопанската, но и към по-широкообхватна, устойчива дейност в селските райони въз основа на местната добавена стойност, кръговата икономика и потенциала за постигане на глобалните цели в областта на възобновяемата енергия, здравеопазването и културния туризъм. Конкретни примери са подчертаването на ролята на справедливите схеми за качество на храните (напр. географските указания, избягването на нелоялни търговски практики, програмите за насърчаване на сертифицирани продукти) и финансирането на алтернативни решения за отопление. Създаването на достойни работни места, в частност на качествена заетост, е от съществено значение за устойчивото развитие на селските райони. Може да бъдат необходими специални мерки за подобряване на условията на живот и труд на сезонните работници. Необходими са и допълнителни иновативни мерки, включително данъчни стимули, за да се даде възможност на младите хора да се завърнат в селските райони.
4.9Оптимизираната финансова подкрепа, включително чрез адаптирано данъчно облагане, по-специално за МСП, от Механизма за възстановяване и устойчивост, InvestEU и Европейската инвестиционна банка, наред с други източници, всички от които следва да бъдат съобразени с въздействието върху селските райони, следва да бъде леснодостъпна. Следва да се насърчава приносът на доброволческа дейност, съответстващ на финансирането на социалните предприятия.
4.10По отношение на приоритета „свързани“, ЕИСК настоятелно препоръчва инициативата на Комисията „Цифрово десетилетие“ да бъде ускорена и да стане универсална, за да може всички селски общности да бъдат иновативни, да развиват делови връзки и да се справят със здравните, образователните и социалните лишения.
4.11За едно приобщаващо общество са необходими устойчиви транспортни системи, а необходимостта от преминаване от система, основана на въглеродни горива, към такава с възобновяеми енергийни източници, ще създаде както проблеми, така и възможности за отдалечените селски райони. В този контекст леснодостъпните физически и финансово системи за обществен транспорт са ключови фактори за справяне с демографските промени и спиране на обезлюдяването.
4.12По отношение на приоритета „устойчивост“, в Европейския зелен пакт Комисията признава огромния принос, който устойчивото селско и горско стопанство и другите земни и водни ресурси могат да имат за справянето с изменението на климата в световен мащаб, и предлага предоставянето на екосистемни услуги, опазването и възстановяването на биологичното разнообразие, по-екологичното земеделие и популяризирането на културните пейзажи като възможности за изграждане на икономическа устойчивост и благоденствие в селските райони. Инициативата „Soil Deal for Europe“ ще подобри докладването в отделните държави членки.
4.13ЕИСК одобрява този подход, но счита, че устойчивостта е свързана и със сближаването на общностите, отношенията между поколенията, обучението, образованието и трансфера на умения. ЕИСК посочва, че акцентът върху социалната устойчивост следва да се подчертае по-силно, като се възприеме по-широк подход.
4.14Стълбът на социалните права следва да се спазва, като се търси подкрепа за качествена заетост в селските райони, достоен труд и достойни условия на труд. Социалните партньори трябва да бъдат официално ангажирани във формулирането на икономическите и социалните политики чрез социален диалог на местно и регионално равнище. Европейският зелен пакт следва да бъде и приобщаващ социален пакт.
4.15По отношение на приоритета „проспериращи“, Комисията признава необходимостта от диверсификация в селските райони, която да се основава на „устойчиви местни икономически стратегии“. ЕИСК подкрепя този призив, като същевременно признава, че е възможно крайградските и отдалечените райони да имат различни очаквания.
4.16ЕИСК признава, че пандемията ускори различните дейности, свързани с устойчивото производство на храни, заетостта, новите работни места, дистанционната работа и новите форми на труд, както и необходимостта от нов подход за осигуряване на по-добро качество на живот в селските райони, за да може хората в селските райони да продължат да работят при достойни условия. С по-нататъшната цифровизация на трудовия живот леснодостъпните съвместни работни пространства могат да се насърчават като обществена услуга, ако е необходимо, с цел използване на незаетите селски и местни центрове.
4.17В отдалечените и по-слабо развитите селски райони по-ниското качество на живот се дължи на липсата на лесен достъп до обществени услуги и като цяло на по-незадоволителното качество на тези услуги. Необходимо е като цяло да се подобри предоставянето на образователни, здравни и социални услуги за всички възрасти и да се осигурят повече и по-добри социални жилища. Както ЕИСК вече подчерта в своето становище SOC/628
относно „Демографските предизвикателства в ЕС с оглед на неравенствата по отношение на икономиката и развитието“, за борба с обезлюдяването на селските райони и малките и средноголемите градове една от основните мерки би било запазването на жизнения стандарт на семействата, включително насърчаването на образователните услуги за деца.
4.18Общите приоритети следва да бъдат разработени чрез използване на основани на данни методи „от долу нагоре“. Следва да се извърши преоценка на въздействието на пандемията върху плана за действие, като се разгледа въздействието на повишеното търсене върху жилищата в селските райони, новите бизнес пространства в селата, по-големия брой обществени услуги, адаптирането на повече пътувания към селските райони и по-голямото търсене на туризъм за отдих, здравен, екологичен и културен туризъм. ЕИСК счита, че повишената миграция от градовете към крайградските и може би селските райони като цяло може да създаде напрежение между традиционната стопанска дейност в селските райони и очакванията за спокоен отдих, което изисква някои дейности по медиация.
4.19Комисията трябва да ускори разглеждането и да интегрира много от ценните поуки, извлечени от нейните научноизследователски проекти по програма „Хоризонт 2020“. Програмата Life, Robust, Rubizmo, Sherpa, „Интелигентни селища“, Farmwell и много други предоставиха необходимите насоки, които да подпомогнат осъществяването на визията.
4.20ЕИСК счита, че просперитетът, определян като социално и екологично устойчив начин на живот, трябва да бъде цел за всички граждани, независимо къде живеят. Просперитетът не следва да се възприема единствено от икономическа гледна точка, а трябва да бъде допълнен с основани на общността подходи, насочени към социалната и екологичната устойчивост.
4.21ЕИСК приветства предложените в плана за действие водещи инициативи, тъй като те дават приоритет на отговорите от консултациите. ЕИСК счита, че предизвикателството е свързано с това комбинираните ресурси на Комисията, в партньорство с държавите членки и регионите, да бъдат съгласувани безпроблемно и с достатъчно финансиране, за да се създаде положително въздействие за местните общности от хора и места. Предложената концепция за „обслужване на едно гише“ по отношение на подпомагането и наборът от инструменти за финансиране, когато бъде наличен, следва да бъдат подкрепени, но е необходим ясен график.
4.22Новият европейски „Баухаус“, имащ за цел подпомагане на реализирането на Зеления пакт показва склонността на Комисията към по-приобщаващо и обединено създаване и осъществяване на политики.
4.23ЕИСК също така приветства засилената политика за проверка на въздействието върху селските райони и създаването на прозрачна Обсерватория за наблюдение на напредъка.
4.24Въпреки че концепцията за проверка на въздействието върху селските райони не е нова (вж. Декларацията от Корк 2.0), ЕИСК все още не е убеден, че в Комисията като цяло, както и в държавите членки и регионите, е налице достатъчна решителност, която да доведе тя до трайни резултати. Концепцията има недостатъци, тъй като много бюджетни средства се разпределят на база на глава от населението, което е в ущърб на слабо населените общности. Опитът показва, че създаването на политики въз основа на нуждите на градските райони и последващите опити те да бъдат пригодени, за да отговорят на нуждите на селските райони, е проблем с пригодността и навременността, докато създаването на бърз и прозрачен процес на отчитане и гарантирането, че всички съответни служби са съгласни да осъществяват проверка на въздействието върху селските райони, е трудно.
4.25ЕИСК обаче признава усилията на Комисията за постигане на по-добра проверка на въздействието върху селските райони и се надява, че цялостното разработване на политики за селските и градските райони и разпределянето на средства могат да спомогнат за осъществяването на визията. ЕИСК насърчава Комисията да публикува годишен доклад, в който подробно да се описва кои служби, кои политики и кои държави членки и региони са осъществили проверка на въздействието върху селските райони и по какъв начин. Добрите примери за проверка на въздействието върху селските райони следва да се открояват. ЕИСК подкрепя интегрирането на проверката на въздействието върху селските райони в програмата за по-добро регулиране и също така призовава държавите членки да разгледат прилагането на принципа за проверка на въздействието върху селските райони на национално, регионално и местно равнище.
4.26ЕИСК приветства намерението за създаване на обсерватория в рамките на Комисията с цел подобряване на събирането и анализа на данни, като същевременно се подкрепя цялостното изпълнение на плана за действие, но препоръчва прозрачност, ясни срокове за работата, бюджет и цели, и външен контрол от страна на представителите на гражданското общество по отношение на нейното функциониране.
Брюксел, 9 февруари 2022 г.
Peter Schmidt,
председател на секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
_____________