NAT/820
Към цялостна стратегия за устойчиво развитие на селските/градските райони
СТАНОВИЩЕ
Секция „Земеделие, развитие на селските райони и околна среда“
Към цялостна стратегия за устойчиво развитие на селските и градските райони
[становище по собствена инициатива]
|
За контакт
|
nat@eesc.europa.eu
|
|
Администратор
|
Martine Delanoy
|
|
Дата на документа
|
8.10.2021 г.
|
Докладчик: Josep Puxeu Rocamora
Съдокладчик: Piroska Kállay
|
Решение на Пленарната асамблея
|
25.3.2021 г.,
|
|
Правно основание
|
Член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
|
|
|
становище по собствена инициатива
|
|
|
|
|
Компетентна секция
|
„Земеделие, развитие на селските райони и околна среда“
|
|
Приемане от секцията
|
4.10.2021 г.
|
|
Приемане на пленарна сесия
|
ДД.ММ.ГГГГ
|
|
Пленарна сесия №
|
…
|
|
Резултат от гласуването
(„за“/„против“/„въздържал се“)
|
…/…/…
|
1.Заключения и препоръки
1.1ЕИСК е убеден, че бъдещето на Европа ще зависи от начина, по който се отнасяме към селските райони, и че е необходимо по-голямо сътрудничество с градските райони, за да се гарантира, че нито един регион или гражданин няма да бъде „пренебрегнат“ при справедливия преход към неутрален по отношение на климата, устойчив и проспериращ Европейски съюз. Това би трябвало да бъде в съответствие с целите на Европейския зелен и социален пакт, пакета за възстановяване Next Generation EU, Териториалната програма до 2030 г. и 17-те цели за устойчиво развитие.
1.2ЕИСК счита, че ЕС би трябвало да намали различията между регионите, като насърчава политики, които осигуряват справедлив и устойчив преход във всички области и гарантират добро качество на живот в селските райони.
1.3Предвид предизвикателствата, свързани с изменението на климата и пандемиите, ЕИСК подчертава неотложната необходимост да се предприемат действия за смяна на парадигмата, за да се покаже добавената стойност от съвместната работа и насърчаване на взаимното уважение и разбирателство в полза на всички граждани.
1.4Ето защо ЕИСК призовава политиците да разработят и приложат всеобхватна и цялостна стратегия на ЕС за балансирано, съгласувано, справедливо и устойчиво развитие на селските и градските райони, като използват ролята на местните общности, стимулират традиционните индустрии и създават нови икономически дейности и възможности за работа, като същевременно насърчават синергиите с градските райони.
1.5За да се укрепи равнопоставеността между селските общности и градската среда, ЕИСК отправя следните препоръки:
1.необходимо е да се предоставят достатъчно ресурси за политиките за развитие на селските райони, да се осигурят технологична комуникационна и транспортна инфраструктура, както и ефикасни системи за образование и предоставяне на здравни услуги. Те би трябвало да съответстват напълно на съответните градски услуги(равнопоставеност по отношение на здравето);
2.предлагането на заетост, обучение и жилища следва да отразява и да се възползва от селските природни ресурси, като същевременно създава иновативни бизнес възможности;
3.като модели на демокрация на участието селските парламенти и воденото от общностите местно развитие (ВОМР) би трябвало да бъдат подкрепяни от вземащите политически решения и да приобщават всички жители на селските райони, включително социалните партньори, жените, възрастните хора, хората с увреждания, малцинствата и най-вече младите;
4.ценностите на културното наследство би трябвало да бъдат опазвани и популяризирани.
1.6ЕИСК отправя следните препоръки за развитието на селските/градските райони:
1.властите трябва да проявяват прозрачност и справедливост при предоставянето на услуги на гражданите във всички области;
2.организациите на гражданското общество, включително LEADER и местните групи за действие, следва да развиват местни партньорства в селските и градските райони, за да създават икономически, социални и екологични възможности и да насърчават по-добро разбиране на взаимозависимостите;
3.моделът на управление на съветите по продоволствена политика би могъл да послужи като вдъхновение за ефективно сътрудничество между всички заинтересовани страни на местно равнище. Възможностите за работа от разстояние, необходимостта от жилища в селските райони и достъпът до земеползване се промениха в резултат на новите въздействия и предизвикателства, свързани с околната среда и с пандемията;
4.насърчаването и подкрепата на обмена на добри практики и рискови случаи между териториите би трябвало да се приветстват;
5.достъпът до висококачествено образование в селските райони може да бъде един от факторите, допринасящи за местното икономическо развитие, и може да помогне на селските общности да се адаптират към бързо променящата се среда.
1.7По-специално, ЕИСК отправя следните препоръки към Европейската комисия и към държавните и регионалните правителства:
1.необходимо е наскоро приетата дългосрочна визия на Комисията за развитие на селските райони да бъде доразвита, за да се превърне в ангажимент за селските и градските райони за справедлив подход. Важно е да се покаже добавената стойност на съвместната работа на организациите в селските и градските райони, като например инициативата „От фермата до трапезата“ и социално приобщаващия Зелен пакт;
2.Европейската комисия би трябвало да се ангажира със създаването на група заинтересовани страни от селските и градските райони въз основа на инициативата „Интелигентни селища“ за разработване на добри практики в моделите на партньорство;
3.за да се подкрепи ангажираността, следва да се инвестира в местни пилотни проекти, да се създадат общоевропейски стимули/схеми за обвързване с условия и да се учредят награди за водещи примери, които да илюстрират приобщаващи споразумения.
1.8Освен това ЕИСК се ангажира да си сътрудничи с Европейския парламент и Комитета на регионите, възлагайки проучвания, провеждайки консултации с организираното гражданско общество и насърчавайки Европейска харта за правата и отговорностите на селските и градските райони.
1.9В бъдещите си становища ЕИСК ще предложи интегрирана визия относно политиките за развитие на териториите, градските и селските райони. Например, преди да бъде прието, настоящото становище беше представено и обсъдено в различни секции на ЕИСК.
2.Въведение
2.1Следвайки препоръките на становището на ЕИСК „Интегриран подход към селските райони на ЕС със специален акцент върху уязвимите региони“, прието през септември 2020 г., и от изслушването, организирано на 18 юни 2021 г., сега ЕИСК възнамерява да определи как би трябвало да изглежда цялостната стратегията за ЕС за устойчиво развитие на селските и градските райони, като анализира общата рамка, която свързва политиката за селските райони с всички други съответни политики, идентифицира съществуващите предизвикателства и пречки и подчертае ролята на гражданското общество, бизнеса и местните общности в разработването на подходи „от долу нагоре“. ЕИСК ще допринася активно, за да се гарантира, че тази стратегия се взема предвид при изготвянето на политиките на ЕС.
2.2От съществено значение е да се управлява по-добре многообразието, което съществува в селските райони, въз основа на възможностите на всеки един от тях. Има селски райони, които поради близостта си до градските райони могат да се възползват от „ефекта на агломерацията“ чрез взаимодействието между селото и града, и други, които са по-отдалечени, зависят много повече от един сектор, като често това е селското, горското стопанство, риболовът или минното дело, и при тях взаимодействието с градовете е по-малко видимо.
2.3Въпреки че селските и градските райони са два различни вида територии със свои специфични характеристики и нееднакво развитие, реалността показва, че те са тясно взаимносвързани. В същото време тези взаимозависимости стават все по-сложни и динамични и включват структурни и функционални потоци от хора и капиталови активи, информация, технологии и начин на живот. Ето защо е от решаващо значение да се намери баланс между селските и градските райони, два вида територии, които се нуждаят една от друга и които не могат да съществуват една без друга.
2.4Идеалният начин на живот в селските райони като положение на благополучие и качество на живот за гражданите трябва да бъде цел, която трябва да бъде постигната дори в отдалечени или необлагодетелствани райони. Стратегията трябва да намери формулата за постигане на необходимия баланс между тези два аспекта и начин за допълването им, за да се постигне устойчивост в бъдеще.
2.0Предизвикателствата, пред които са изправени селските райони (демографски промени, обезлюдяване, цифрово разделение, ниски равнища на доходи, ограничен достъп до определени услуги, необходимост от по-добри перспективи за заетост или специфични въздействия от изменението на климата), могат да бъдат преодолени само от всеобхватна и преосмислена териториална перспектива, която да ускорява търсенето на взаимна връзка по отношение на развитието.
2.1Този нов контекст, който надхвърля традиционната връзка между селските райони, съсредоточени върху селскостопанския сектор и отделени от градската среда, изисква мерките за развитие на селските райони да се основават на многосекторен и интегриран подход във всички региони, който да се възползва от синергийните взаимодействия и допълняемост между селските, градските и междинните райони.
0.Предизвикателства и предложения за действие
0.1Традиционният подход, който прави ясно разграничение между селските и градските райони, изисква нови концепции, нови тълкувания и нови подходи, а местната реалност трябва да бъде взета предвид при определянето на въпросния регион.
0.2Бъдещото развитие на европейските територии би трябвало да се основава на взаимното допълване между селските и градските райони и на координацията на насочените към тях политики, с крайна цел постигане на социално и икономическо сближаване и екологична устойчивост на тези територии.
0.3Средните по големина градове играят ключова роля за свързването на градските метрополни области със селските, поради което заслужават специално внимание както при териториалното планиране, така и при разпределението на ресурси и услуги. Много европейски градове (включително Тулуза във Франция, Манреса в Испания, Торино в Италия и Олборг в Дания) вече са приложили много успешни подходи. Мрежите от градове, като Международна асоциация на органите на местното самоуправление за устойчиво развитие (ICLEI, Eurotown и Eurocities, са ключови участници в обмена на опит и популяризирането на най-добри практики.
0.4Взаимодействието между селото и града следва да присъства в политическия дневен ред и трябва да улесним разбирането му от страна на политиците и тези, които изготвят политиките, както и да насърчим начини за тяхното структуриране, изхождащи от съответната територия.
0.5Освен това финансираните от ЕС проучвания би трябвало да продължат да търсят начини за насърчаване на справедливо и устойчиво развитие на селските/градските райони и за съживяване на икономическото развитие в селските райони. Проекти като ROBUST, RUBIZM и LIVERUR би трябвало да бъдат доразвити и да доведат до конкретни промени.
0.6Постигането на устойчивост (икономическа, социална и екологична) на тези територии, селски и градски, изисква цялостна политика, свързана с реалната социално-икономическа, културна и етнографска обстановка, която да насърчава сътрудничеството между селските и градските райони и ангажираността между различните социални и икономически участници, в допълнение към адекватни механизми за управление на местно равнище.
0.7Отдалечените селски райони се нуждаят от специфични политики и специално отношение. Трябва да се разрешават проблемите, свързани със здравеопазването, образованието и т.н.
0.8Много от предизвикателствата, пред които са изправени селските райони, надхвърлят обхвата на общата селскостопанска политика (ОСП), както се изтъква в неотдавнашния ни информационен доклад относно оценката на въздействието на ОСП върху териториалното развитие на селските райони, и затова е необходимо да се премине към интегриран подход за действие в различните политики, които оказват влияние върху селските райони. Средствата от националните политики би трябвало да допълват средствата на ОСП за развитие на селските райони.
0.9Селскостопанската и продоволствената политика, както и политиката за развитие на селските райони следва да бъдат съгласувани с политиките в областта на климата и биологичното разнообразие, политиките, насочени към намаляване на бедността, политиките в областта на инфраструктурата и транспорта, политиките в областта на образованието и обучението, тези, свързани с предоставянето на основни услуги от общ интерес (здравеопазване, жилищно настаняване и др.), тези, които насърчават развитието на нови дейности, базирани на кръговата икономика и биоикономиката, цифровизацията или борбата срещу обезлюдяването.
0.10Тези политики също трябва да бъдат съгласувани и да се допълват с европейски стратегии като Зеления пакт или „От фермата до трапезата“ и по-специално с обявената нова промишлена стратегия, в която хранително-вкусовият сектор се определя като една от ключовите стратегически екосистеми на ЕС, както и политиките, гарантиращи продоволствената сигурност. Експериментирането с нови форми на сътрудничество между градовете и селските райони в контекста на Европейския зелен пакт е не само предпоставка, но и възможност за справедлив преход и териториално балансирано устойчиво развитие.
0.11Трябва да се подобрят управлението и хармонизирането на европейските, националните и поднационалните фондове, за да се отговори по-добре на устойчивото развитие чрез по-добро решаване на хоризонталните въпроси, като винаги се обръща внимание на потребностите на всяка територия.
0.12Този интегриран подход изисква координация между различните администрации и управляващи органи, включително многобройните дирекции на Европейската комисия, които се занимават с междусекторните политики. Тази хоризонтална координация предполага подход, при който създателите на политики включват проблемите на селските райони във всички политики, за да гарантират, че нуждите на селските райони се вземат предвид.
0.13Успешната координация между администрациите би трябвало да отчита следните аспекти:
I)идентифициране на правилния мащаб на намеса;
II)установяване на ясна водеща роля в координацията на политиките;
III)укрепване на споразуменията за сътрудничество между региони или общини;
IV)насърчаване на партньорства между селските и градските райони, за да се използват функционалните връзки;
V)подобряване на вертикалната координация между управленските равнища.
0.0Необходимо е да се поддържа пряка връзка със селските територии чрез активното участие на регионите на ЕС, които играят ключова роля при определянето и прилагането на политиките за развитието на селските райони на местно равнище. Участието на различни заинтересовани страни и подходът „от долу нагоре“ са ключови елементи за гарантиране на устойчивостта и ангажираността с политиките за развитие на селските райони на местно равнище. ЕИСК призовава да се вземе предвид ролята, която могат да играят местните групи за действие и моделът на воденото от общноститеместно развитие.
0.1Освен това ЕИСК предлага моделът на управление на съветите по продоволствена политика да послужи като вдъхновение за ефективно сътрудничество между всички заинтересовани страни на местно равнище.
0.2Би трябвало да се постигне напредък по отношение на териториалните договори, подкрепени от политики за ангажименти, които изискват определяне на цели, обединяване на силите, насърчаване на публични и частни ангажименти с териториален подход, разработване на механизми за междуинституционално и междусекторно сътрудничество, създаване на нова институционална структура, насърчаване на устойчивото развитие, признаване на многообразието на селските райони и насърчаване на връзките между града и селото. В това отношение предприятията и организациите в хранително-вкусовия сектор вече имат възможност да подпишат кодекса за поведение относно отговорните стопански и маркетингови практики, въведен от Комисията като част от стратегията „От фермата до трапезата“.
0.3Териториалните договори би трябвало да се основават на справедливост и уважение. В Англия, Уелс и Шотландия има селски кодекси за поведение, които помагат на хората да разберат как да зачитат селските райони. Това би могло да се превърне в Европейска харта на правата и отговорностите за справедливи и устойчиви отношения между селските и градските райони. Настоящата харта би трябвало да бъде включена в образование по гражданственост за всички.
0.4ЕИСК отчита факта, че няма единни формули, приложими за различните територии, и че всяка териториална единица би трябвало да се съсредоточи върху своите специфики и да се специализира, като зачита уникалността, многообразието и многофункционалността на своите обичаи и практики и намира решения въз основа на собствения си потенциал, нужди, възможности и очаквания. Използването на съществуващата инфраструктура и обмислянето на разработването на нови инфраструктури трябва да се разглеждат в световен мащаб, като същевременно се анализират тенденциите за инвестиране в правилните места.
0.5Необходимостта от подобряване на възможностите за заетост:
I)Пандемията от COVID-19 ускори процесите на цифровизация и екологизация, които изискват усилия, за да бъдат поддържани във времето;
II)Необходимо е да се създадат и запазят нови възможности за заетост в селските райони, включително тези, свързани с предоставянето на услуги в селските райони, работа от разстояние, нови технологии или възобновяема енергия;
III)Укрепване на многофункционалните аспекти на селското стопанство, насърчаването на неземеделски дейности, създаването на предприятия в сектора на услугите за чиста енергия и промишлеността в селските райони могат да създадат много възможности за заетост;
IV)Насърчаване на предприемачеството, гарантиране на справедливи правила за конкуренция за МСП и отчитане на потребностите на по-младите поколения (напр. дистанционна работа);
V)Работните места и магазините трябва да бъдат запазени близо до хората. Визията за взаимодействието между селото и града предлага възможности за развитие на кръгова икономика;
VI)Необходимо е да се насърчава достойният труд и да се подобрят условията на труд в селските райони, като същевременно се гарантира, че мненията на всички участници се вземат предвид в този процес на подобряване;
VII)Установяване на връзка между потребителското търсене и регионалните и селските пазари чрез предлагане на пазара на местни продукти и етикети за качество;
VIII)Би трябвало широко да се стимулира създаването на културни възможности в селските райони, включително насърчаването на културни прояви и опазването на селските исторически и религиозни обекти (църкви, замъци и т.н.);
IX)Процесите на цифровизация разкриват нови възможности, които биха могли да създадат очаквания, да привлекат гражданите‑ – особено младите хора‑ – и да доведат до промяна в тенденциите на обезлюдяване и качеството на живот в селските райони. За целта селската среда трябва да разполага с подходяща инфраструктура, която да гарантира свързаност. Стратегиите за свързаност и цифровите платформи предлагат решения тук, докато цифровият акт за селските райони би улеснил развитието на цифровите технологии в селското стопанство и селските райони;
X)Би трябвало да се подкрепят земеделието и аквакултурата в селските и крайградските райони, наред с екотуризма‑, дейностите за отдих и образователните дейности по въпросите на устойчивостта, като тези дейности следва да бъдат съвместими с опазването на биологичното разнообразие, за да се гарантира качеството на живот на общностите;
XI)Качественото и достъпно образование в селските райони, като се започне от ранните години на децата, може да спомогне за подобряване на резултатите в образованието, докато достъпът до обществени услуги, като например грижи за децата и училища, е фактор, основан на местоположението, който оформя привлекателността на селските райони, включително за висококвалифицираните работници.
0.6Икономическият растеж и създаването на работни места са важни, но следва да бъдат допълнени с достатъчно предлагане на услуги, жилища, енергия, дейности за отдих, образование и обучение, учене през целия живот и качествени здравни системи, гарантиращи, че селските райони са не само устойчиви, но и привлекателни за живеене. ЕС трябва спешно да разработи основите на устойчива и приобщаваща икономика на благосъстоянието, която да работи за всички.
0.7Това изисква нови форми на предоставяне на услуги в селските райони:
I)интегрирано предоставяне на услуги (съвместно предлагане на различни услуги в едно и също пространство; сътрудничество между доставчици на услуги; сътрудничество между екипи от професионалисти; съвместно производство между публични, частни и общностни организации);
II)подход за предоставяне на алтернативни и по-гъвкави услуги (мобилни услуги, които доставят услугата на гражданите на място; модели на радиални системи, в които услугите се предоставят редовно от централно място; услуги, по-добре адаптирани към местните нужди);
III)технологични и цифрови решения, включително в секторите на образованието и здравеопазването.
0.8Една цялостна стратегия за достигане на праговете за услуги в различните територии и обменът на услуги между различните части на териториите са ключови елементи за изграждането на устойчиви градски и селски райони.
0.9Необходимо е да се разработи стратегия, която чрез подобряване на услугите в селските райони и нови възможности за заетост да позволи на населението да се установи и най-вече да се гарантира необходимото обновяване на поколенията.
Брюксел, 4 октомври 2021 г.
Peter Schmidt,
председател на секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
_____________