SOC/662
Дистанционната работа и равенството между половете
СТАНОВИЩЕ
Секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“
Дистанционната работа и равенството между половете — условия за това дистанционната работа да не задълбочава неравномерното разпределение на неплатените грижи и домакински труд между жените и мъжете и да бъде двигател за насърчаване на равенството между половете
[проучвателно становище по искане на португалското председателство]
|
За контакт:
|
soc@eesc.europa.eu
|
|
Администратор
|
Maria Judite Berkemeier
|
|
Дата на документа
|
18.3.2021 г.
|
Докладчик: Милена Ангелова
Съдокладчик: Erika Koller
|
Искане за изготвяне на становище от португалското
председателство на Съвета
|
писмо, 26.10.2020 г.
|
|
Правно основание
|
член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
проучвателно становище
|
|
|
|
|
Компетентна секция
|
„Заетост, социални въпроси и гражданство“
|
|
Приемане от секцията
|
11.3.2021 г.
|
|
Приемане на пленарна сесия
|
ДД.ММ.ГГГГ
|
|
Пленарна сесия №
|
…
|
|
Резултат от гласуването
(„за“/„против“/„въздържал се“)
|
…/…/…
|
1.Заключения и препоръки
1.1Въпреки че дистанционната работа е добре позната форма на труд, пандемията от COVID-19 стана съществен стимул за нейното използване, в резултат на което над 1/3 от заетите лица работят от дома, като сред тях делът на жените е по-голям от този на мъжете. Тъй като жените обикновено поемат по-голямата част от работата, свързана с полагането на грижи и домакинската работа, дистанционната работа се разглежда от тях като единствената възможност за съчетаване на този неплатен труд и платената заетост. Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) би искал да привлече вниманието към риска от използване на дистанционната работа като възможност за поемане на двойната тежест на платения и неплатения труд. Ето защо ЕИСК приветства кампанията на Европейската комисия (ЕК) за борба със стереотипите, свързани с пола, отново изтъква необходимостта от културна промяна и от премахване на всички структурни пречки, за да се постигне по-равномерно разпределение на неплатения домашен труд, и настоятелно призовава държавите членки да приложат незабавно и ефикасно Директивата относно равновесието между професионалния и личния живот.
1.2Тъй като условията по време на пандемията са извънредни, е необходимо да се направи оценка на връзките между дистанционната работа и равенството между половете, като се възприеме по-обща и дългосрочна перспектива. По време на пандемията там, където това беше възможно, дистанционната работа беше задължителна мярка за защита на здравето, придружена от множество извънредни и ограничителни условия. При нормални условия дистанционната работа обикновено се извършва доброволно, за да може да бъде организирана по начин, който най-добре отговаря на общите цели и потребности на дружествата и организациите, като се взимат предвид както нуждите на работодателите, така и на работниците и се зачитат правната и нормативната уредба на ЕС и на национално равнище, както и постиженията на социалния диалог, а всички практически договорености са включени като част от трудовите и колективните трудови договори.
1.3Дистанционната работа предоставя много възможности за принос към равенството между половете, като например: по-добро участие на пазара на труда; по-голяма гъвкавост в организацията на работното време и при съчетаването на неплатените отговорности за полагане на грижи с платена заетост, което може да подобри участието на пазара на труда; повишаване на производителността посредством по-добри резултати; по-добро пространствено съответствие между търсенето и предлагането на работна ръка, без да е необходимо преместване на друго място; икономии на време и разходи поради отпадането или намаляването на необходимостта от пътуване до работното място и др. Същевременно дистанционната работа носи и някои рискове като възможни предизвикателства, свързани с това, че работникът става невидим в работната общност, с липсата на структури за официална и неофициална подкрепа, на лични контакти с колегите и на достъп до информация, с пропускане на възможности за повишение и обучение; с възможно влошаване на неравенството между половете и увеличен риск от насилие и тормоз . За жените това може да задълбочи съществуващото неравенство между половете. Смекчаването на тези рискове изисква правилен анализ на равенството между половете — тъй като дори политиките, които може да изглеждат полово неутрални, в действителност могат да бъдат слепи по отношение на пола и да окажат отрицателно въздействие върху жените. Затова трябва да се положат всички усилия, за да се постигне положително въздействие.
1.4ЕИСК отбелязва съществуващата правна и допълнителна рамка, свързана с дистанционната работа. Това включва Директивата за работното време, Директивата относно безопасността и здравето на работното място, Директивата за равновесието между професионалния и личния живот и Автономните рамкови споразумения на европейските социални партньори относно дистанционната работа от 2002 г. и относно цифровизацията от 2020 г. Освен това ЕИСК отбелязва, че не съществува консолидирана европейска рамка за дистанционната работа. Европейският парламент посочи, че „е необходима законодателна рамка с оглед регулирането на условията на дистанционна работа в рамките на ЕС, за да се гарантират достойни условия на труд и заетост в цифровата икономика, като по този начин се допринесе за намаляване на неравенствата и преодоляване на проблема с бедността на работещите“. Поради това ЕИСК препоръчва да се направи оценка на съществуващите правила, за да се определи тяхната ефективност с оглед на бързото разрастване на дистанционната работа, осъзнаването на новите рискове и извлечените поуки. По-специално Комитетът насърчава социалните партньори да преразгледат Рамковото споразумение от 2002 г. относно дистанционната работа и да му дадат нов тласък.
1.5Социалните партньори могат да играят важна роля за напредъка на дистанционната работа по начин, допринасящ за равенството между половете, като насърчават благосъстоянието на работното място и производителността, например чрез колективно договаряне. Като се има предвид голямото разнообразие от работни места, най-добрите резултати могат да бъдат постигнати чрез специални мерки в предприятията и на работното място. Въпреки че решенията относно организацията на работата се вземат от работодателите, на работното място социалният диалог е жизненоважно средство за решаване на въпроси, свързани със заплатите, работното време, реда и условията на свързаност, здравето и безопасността, обучението и развитието на уменията в контекста на дистанционната работа.
1.6Основните предпоставки за неутрална по отношение на пола дистанционна работа включват достъпността на необходимите технологии, съоръжения и умения. ЕИСК отново призовава за инвестиране в дигитална инфраструктура и връзки за всички, включително в местни общи пространства, които улесняват дистанционната работа извън дома, както и за подобряване на дигиталните умения, при което да се обърне специално внимание на жените, за да им се даде възможност да участват пълноценно на пазарите на труда и да се избегне всякаква форма на дигитално разделение.
1.7Наличието, достъпът и финансовата достъпност на инфраструктурата и услугите за полагане на грижи за деца, хора със специални потребности и възрастни хора са друга ключова предпоставка за равенство между половете при дистанционната работа и работата като цяло. ЕИСК призовава за „Пакт за полагането на грижи в Европа“, който да гарантира предоставянето на по-качествени услуги за всички през целия живот. Той настоятелно призовава държавите членки да гарантират и инвестират в наличието на висококачествени, финансово достъпни и разнообразни услуги за полагане на грижи, с които да се отговори на различните изисквания и ситуации.
1.8Дистанционната работа крие риск работникът да стане невидим в работната общност, да не се възползва от формални и неформални структури за подкрепа, лични контакти с колеги и достъп до информация. Това може да доведе до пренебрегване на възможностите за повишение и обучение и до липса на важна информация относно заплащането и съществуващите права на работниците. За жените това може да доведе до изостряне на съществуващите неравенства между половете като разликата в заплащането на жените и мъжете. Предложената директива относно прозрачността на заплащането, публикувана от Европейската комисия на 4 март 2021 г., би могла да бъде важно средство за преодоляване на липсата на информация, която се дължи на липсата на видимост.
1.9За да може частният сектор да получи възможности и да бъде насърчен да въвежда иновации и да инвестира в нови методи, както и да създава нови работни места с оглед на приобщаващата заетост, е от съществено значение ЕС да осигури благоприятни условия за предприемачество и да насърчава дигитализацията, по-специално на микропредприятията и МСП. Също така публичният сектор е значителен работодател и са необходими подходящи инвестиции, за да се гарантират достойни условия на труд и модернизация на инфраструктурата, за да се постигнат целите на цифровата трансформация. Необходимо е също така тясно и безпроблемно сътрудничество между публичния и частния сектор на практическо равнище в областта на дигиталната инфраструктура, образованието и обучението, здравеопазването, социалните услуги, научните изследвания и иновациите.
1.10ЕИСК призовава да се проучат свързаните с дистанционната работа последствия и предпоставки по отношение на пола в условия, при които пандемията не е доминиращ фактор, като се вземат предвид дългосрочните развития в различните сектори на икономиката и обществото и се събират и разпространят съществуващите добри практики в целия ЕС. Това би позволило чувствителен към аспектите на пола подход при осъществяването на необходимите технологични и социални иновации, за да се гарантира, че дистанционната работа допринася за насърчаването на равенството между половете.
1.11Тъй като обществените традиции и нагласите на отделните хора определят последиците от работата от разстояние върху равенството между половете, ЕИСК призовава за целенасочени действия и кампании за намаляване и преодоляване на стереотипното мислене. ЕИСК насърчава социалните партньори и организациите на гражданското общество (ОГО) на равнището на ЕС и на национално равнище да играят активна роля в подкрепа на нестереотипните семейни роли и предпочитания на жените и мъжете по отношение на избора на образование, професия и работно място.
1.12ЕИСК призовава лицата, отговорни за вземането на решения на европейско и национално равнище, в диалог и сътрудничество със социалните партньори да положат всички усилия за борба с всички форми на насилие срещу жените, включително на работното място, у дома и онлайн, и призовава държавите членки незабавно да ратифицират Конвенцията относно насилието и тормоза от 2019 г. (№ 190) на Международната организация на труда (МОТ).
2.Общи бележки
2.1ЕИСК приветства инициативата на португалското председателство да поиска две проучвателни становища, които ще се допълват взаимно и целят по-задълбочен анализ на дистанционната работа, като се направи преглед на поуките, извлечени по време на пандемията. Те биха могли също така да насочат по-добре прилагането на Директивата относно равновесието между професионалния и личния живот и да насърчат създаването на условия за най-добри практики за използване на дистанционната работа. Тези становища ще допринесат за бъдещия проект за заключения на Съвета през първата половина на 2021 г.
2.2Бързата дигитализация на икономиката и обществото, която се ускори значително поради пандемията от COVID-19, стимулира използването на дистанционната работа, в резултат на което през юли 2020 г. 34 % от служителите работеха от домовете си по изключение, а 14 % правеха това отчасти. Въпреки че пандемията дава възможност да се разбере голямото разпространение на дистанционната работа, трябва да се обърне внимание на нормалните условия на дистанционна работа, върху които пандемията не е дала отражение.
2.3Въпреки че равенството между половете зависи от множество фактори и дистанционната работа има разнообразни икономически и социални въздействия освен тези, свързани с равенството между половете, в настоящото проучвателно становище се разглеждат конкретно връзките между дистанционната работа и равенството между половете, в съответствие с искането на португалското председателство. Целта е да се намерят начини за превръщане на дистанционната работа в един от двигателите за насърчаване на равенството между половете и за избягване на задълбочаването на неравномерното разпределение на неплатените грижи и домакински труд между жените и мъжете, тъй като от дистанционната работа може да носи както ползи, така и рискове по отношение на равенството между половете. ЕИСК подчертава необходимостта от включване на принципа на равенството между половете в изготвянето на политиките с цел да се спомогне за смекчаване на рисковете и оползотворяване на възможностите.
2.4Използването на потенциала на дистанционната работа, при което се намаляват свързаните с нея рискове, допринася за запазване на глобалните ползи в областта на равенството между половете. Въпреки че мъжете по-често от жените участват в мобилна трудова дейност извън своята месторабота, жените по-често от мъжете извършват дистанционна работа в домашни условия. Това може да се обясни до известна степен със специфични за дадена страна и култура роли на половете и модели на професионален и семеен живот. Жените обикновено поемат по-голямата част от неплатения труд за полагане на грижи в домакинствата и въпреки че това представлява жизненоважна част от социално-икономическия живот, този труд не се признава като такъв. Въпреки че дистанционната работа може да допринесе за по-добро равновесие между професионалния и личния живот, тя е свързана и с риск от увеличаване на тежестта за жените, при което те извършват още по-голяма част от неплатения домакински труд, като същевременно са изложени и на други рискове, като домашно и онлайн насилие или риск от липса на възможности за професионално развитие.
2.5Както обществото като цяло, така и предприятията трябва да направят всичко възможно за преодоляването на тези стереотипи, свързани с пола, и за признаването на жените като пълноценни работници наред с множеството други техни роли и качества. Икономическата и социалната цена на тези предразсъдъци за обществото е много голяма. Социалните партньори и ОГО във всички сектори следва да могат да играят водеща роля в решаването на този въпрос, който е от съществено значение за правата на човека и правата на жените, а също и за европейската икономика.
2.6При оценяването на въздействието на дистанционната работа е важно да се отбележи, че последиците в условията на пандемията могат да се различават значително от тези при нормални условия. Както ползите, така и недостатъците на дистанционната работа вероятно са били изразени по-силно по време на пандемията, когато дистанционната работа беше задължителна и когато животът на хората беше ограничен по много начини, като това включва използването на домовете като общи пространства за работа/учене/живот за всички членове на семейството. Следователно е необходимо при оценяването на последиците от дистанционната работа върху равенството между половете и света на труда да се гледа не само в краткосрочен, а най-вече в дългосрочен план , като се обръща надлежно внимание и на предоставянето на нормални условия на труд при дистанционната работа. В нормални условия дистанционната работа следва да се извършва въз основа на взаимно съгласие и доброволно, като всички практически договорености са установени като част от договорно споразумение и/или посредством колективни споразумения.
2.7ЕИСК използва и възможността да свърже някои елементи от становището, за да допринесе за изпълнението на Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г., по-специално за ЦУР 5 (равенство между половете) и ЦУР 8 (достоен труд и икономически растеж). Подцелите на ЦУР 5 включват прекратяване на всички форми на дискриминация и изкореняване на всички форми на насилие срещу жени и момичета; признание и оценяване на неплатеното полагане на грижи и домашния труд посредством предоставяне на обществени услуги, инфраструктура и политики за социална закрила, и насърчаване на споделената отговорност в домакинството и семейството. Друга цел е по-голямото използването на базови технологии, по-специално ИКТ, за насърчаване на овластяването на жените. ЦУР 8 е насочена към стабилен, приобщаващ и устойчив икономически растеж, пълна и продуктивна заетост и достоен труд за всички и включва като подцел постигането на по-висока производителност, например чрез технологична модернизация и иновации.
3.
Поуки от пандемията: аспекти, свързани с пола
3.1При разглеждането на свързаното с пола измерение на дистанционната работа могат да се извлекат поуки от периода на пандемията. Пандемията подчертава значението на ролята на жените в икономиката като основни работници, полагащи грижи и които в повечето случаи работят „на първа линия“. Проучванията показват, че пандемията е изострила много от съществуващите структурни неравенства между половете на пазара на труда и в обществото и че жените са непропорционално засегнати. Тази глава е съсредоточена върху някои важни констатации относно дистанционната работа (основно от дома) по време на пандемията, тъй като отчитането на перспективата за равенство между половете може да се използва за постигане на напредък по отношение на равенството между половете.
3.2Въпреки че в опит за справяне с пандемията дистанционната работа беше направена задължителна, когато това е възможно, не всички работници бяха в състояние да работят от разстояние. Дистанционната работа беше по-разпространена в градовете, отколкото в селските райони, а също и сред хората с висше образование. Тя варира и в зависимост от сектора, като е по-разпространена в образованието, финансовите услуги и публичната администрация и по-слабо застъпена в здравеопазването, транспорта, селското стопанство, търговията и хотелиерството. Последните изследвания предоставят данни за това кои професии могат да се упражняват дистанционно, но е необходим допълнителен анализ. Очевидно е, че някои професии не могат да се упражняват дистанционно, а други могат само в много ограничена степен.
3.3По време на пандемията броят на работещите жени беше по-голям от този на работещите мъже. Въпреки че през този период седмичното работно време на мъжете беше намалено повече, отколкото това на жените, за жените вероятността от временно спиране на работа беше по-голяма (дългосрочен принудителен отпуск). Възможно обяснение е, че по време на COVID-19 работещите жени и майки понесоха основната тежест на увеличените отговорности за полагане на грижи в домашни условия, дължащи се на затварянето на работните места, училищата и детските заведения. В домакинствата с двама работници, в които имаше избор, беше по-вероятно жените да се възползват от възможностите за дългосрочни отпуски, отколкото мъжете партньори. В много държави членки ограниченият набор от грижи за деца и други видове грижи и липсата на гъвкавост в детските заведения и другите институции за полагане на грижи по време на пандемията допълнително изостриха положението на родителите, което засегна в най-голяма степен жените и майките.
3.4Една четвърт от всички работещи дистанционно са били родители на деца на възраст под 12 години, като 22 % от тези работещи са изпитвали затруднения „много повече от другите групи при съсредоточаването върху работата и постигането на подходящо равновесие между професионалния и личния живот“. Особено за жените с отговорности за полагане на грижи работата от дома е била затруднена от няколко фактора, като липса на тихо пространство, където работата би могла да се извършва без прекъсвания, но също така и липса на време за полагане на труд в съчетание с тенденциите да се работи по-дълго и да не се спазват условията за свързване и откъсване от работната среда, което изисква по-добро прилагане на съответното действащо законодателство и по-строго наблюдение от страна на инспекциите по труда. Самотните родители, 85 % от които в ЕС са жени, са били особено уязвими, тъй като пандемията е нарушила и без това крехкото равновесие между професионалния и личния им живот.
3.5Налице са и признаци, че жените, работещи в сектори с високи изисквания, конкуренция и квалификация, като например академичната сфера, са били по-силно засегнати от техните колеги мъже, тъй като неплатените грижи и домакински труд са понижили способността им да бъдат продуктивни и са намалили допълнително перспективите им за професионална реализация. По подобен начин жените предприемачи, управляващи МСП, са се сблъскали със сериозни времеви ограничения в допълнение към сериозните финансови проблеми в усилията си да поддържат бизнеса си по време на ограничителните мерки.
3.6Периодът на пандемията е довел и до тревожно нарастване на насилието срещу жени, както физическо, така и онлайн, при което жертвите на това насилие са значително по-изолирани от потенциалните ресурси и възможности за помощ. Домашното насилие се е увеличило с една трета по време на пандемията, когато беше наложително да се стои в къщи и по възможност да се работи оттам, за да се намали разпространението на пандемията. Данните показват също, че при дистанционната работа свързаният с работния контекст сексуален тормоз се е разпространил в по-голяма степен онлайн.
4.Възможности, рискове и предпоставки за дистанционна работа
4.1За да може дистанционната работа да се използва по най-добър начин за насърчаване на равенството между половете и за улесняване на равновесието между професионалния и личния живот, е необходимо да се разгледат всеобхватно потенциалните ползи и рискове на дистанционната работа за жените и мъжете. Без подходящ анализ на равенството между половете политиките, които изглеждат неутрални по отношение на пола, могат всъщност да не забелязват този аспект и да имат отрицателно въздействие върху жените.
4.2Дистанционната работа предлага следните възможности:
-по-голяма гъвкавост при организацията на работното време като цяло и определена възможност лицата да организират времето си за постигане на очаквания резултат;
-повишена гъвкавост при съчетаването на неплатените отговорности за полагане на грижи с платена заетост, което може да подобри участието на пазара на труда;
-възможност за по-равномерно споделяне на грижите за децата или зависимите членове на семейството, когато и двамата родители работят дистанционно;
-по-добро включване на пазара на труда на лицата, които са ограничени от пречки в обществото или на работното място, например лицата, страдащи от ограничения, дължащи се на увреждане;
-повишаване на производителността посредством постигането на по-добри резултати;
-по-добро пространствено съответствие между търсенето и предлагането на работна ръка, без да е необходимо преместване на друго място; това би могло да доведе до пълна промяна в регионалното разпределение на работните места между градовете и селските райони;
-икономии на време и разходи поради отпадането или намаляването на необходимостта от пътуване до работното място.
4.3С дистанционната работа могат да бъдат свързани следните рискове, която се среща най-вече при предизвикателства, свързани с:
-организирането на дистанционното работно пространство и съсредоточаване върху работата, особено когато други членове на семейството работят или учат от дома и когато домашното пространство е твърде малко, за да се даде възможност за отделно работно пространство;
-достъпа до подходящо офис оборудване, включително ергономично обзавеждане и до специализирано или адаптирано оборудване и програми, както и до обучение;
-липсата на лични контакти и дух на сътрудничество между колегите и риск човек да стане „невидим“ в работната общност;
-увеличаване на дисбаланса в полагането на грижи и домакинската работа въз основа на стереотипите за работата и семейните роли;
-увеличаване на насилието и тормоза, основани на пола, включително онлайн тормоза, липса на социална подкрепа по време на изолацията;
-липсата на движение и прекъсването на ежедневната рутина и навици, както и натиска за съчетаване на работата с домашните задължения, недопускането на размиването на границите между професионалния и личния живот, което може да доведе до проблеми, свързани с психическото и физическото здраве, включително и до повече случаи на синдром на професионалното изчерпване;
-неправилно използване на новите възможности за мониторинг и злоупотреба с лични данни;
-предизвикателства по отношение на мониторинга на условията на труд при работа от дома — както за работодателите, така и за синдикатите;
-въпросите, свързани с киберсигурността и Общия регламент относно защитата на данните;
-засилен социален контрол;
-риск от по-продължително работно време и твърде кратки периоди на почивка поради неспазването на условията за свързване и откъсване от работната среда;
-наличие на пречки за осъществяване на връзка с представители на синдикатите.
-несигурност относно отговорността на работодателя за гарантиране на здравето и безопасността на работното място, условията на труд и прилагането на колективните трудови договори.
4.4Най-конкретните предпоставки за дистанционната работа се отнасят до достъпа до необходимата инфраструктура и технологии. Разширяващата се свързаност не достига до всички — определени групи жени (например по-възрастните жени, жените от социално-икономически групи в по-неблагоприятно положение, жените с по-нисък образователен ценз) нямат равен достъп до свързаност и дигитални технологии, което допринася за дигиталното разделение. Поради това са необходими силни публични политики, за да се даде възможност за достъп до мрежи и до местни общи пространства, които да улесняват дистанционната работа извън дома. ЕИСК подчертава необходимостта, в съответствие с Рамковото споразумение на социалните партньори относно дистанционната работа и съответното национално законодателство, да се избягват ситуации, при които работниците, които работят дистанционно, биха поели тежестта на разходите за оборудване, необходимо за дистанционното извършване на работата, а именно ИКТ оборудване, ергономични мебели, мерки за здраве и безопасност и увеличени разходи, свързани с пространството, в което се извършва работата.
4.5Дигиталните умения и дигиталното обучение са друга важна предпоставка, за да се даде възможност за дистанционна работа, като според този критерий мъжете най-често са в по-добро положение от жените — само в шест държави членки жените имат по-високи резултати от мъжете по интернет умения (Финландия, Словения, Литва, Латвия, Кипър и България). Разделението между половете по отношение на дигиталните умения се увеличава с възрастта. Тези различия също трябва да бъдат отчитани при оценяването на свързаните с пола измерения на дистанционната работа.
4.6Освен дигитални умения, дистанционната работа изисква умения за възприемане на промените в техниките за мениджмънт и ръководене на работата, и с това създава предизвикателства както за работниците, така и за работодателите, и не на последно място за МСП. Управлението на бизнеса и персонала от разстояние изисква специфични управленски умения, гъвкавост, устойчивост и иновативни начини за организиране на работата като призиви, тъй като дистанционната работа изисква мениджмънт, ориентиран по-скоро към резултатите, отколкото към процесите. Следва да се осигури специално обучение, за да се помогне на мениджърите/супервайзърите да управляват ефективно дистанционните работници.
4.7От работниците по-голямата гъвкавост и свобода в организацията на работата изисква също голяма отговорност и ангажираност, както и умения за самоуправление и отношения на доверие между тях и техните ръководители. Няколко проучвания показват, че в някои сектори дистанционната работа може да бъде източник на повишаване на производителността, което може да се използва по-добре, ако на ръководителите се предостави специално обучение . Тя може да увеличи изискванията служителите във връзка с планирането на тяхната работа и постигането на по-добри резултати.
4.8Работниците, извършващи дистанционна работа, следва да имат равен достъп до обучение и продължаващо професионално развитие, както и равни възможности за повишение и професионално израстване. Това е особено важно за жените, които работят дистанционно и които може да разполагат с по-малко време и възможности да участват в дейности за кариерно развитие извън работното време.
4.9При условие че всички разполагат с необходимите съоръжения и умения, дистанционната работа като такава би била форма на труд, която е налична и достъпна както за мъжете, така и за жените. Следователно наличието на висококачествени, финансово достъпни и разнообразни обществени услуги за полагане на грижи е от решаващо значение за оптималното използване на дистанционната работа. В някои държави членки съществуват финансова помощ и специфични данъчни стимули за насърчаване на грижите за децата, включително у дома, от квалифицирани специалисти, което заслужава сравнителен анализ.
4.10Въпреки че дистанционната работа може да увеличи търсенето на някои услуги, това може да доведе до влошаване на положението на някои МСП, в които повечето предприемачи са жени и които намират клиенти предимно сред жените по пътя им към/от работа. Това се отнася например за малки магазини за хранителни стоки и други магазини за стоки, пазари и центрове за услуги. Намаляването на този риск би изисквало отдалечаване от стереотипния избор на професия. Същото се отнася и за смекчаването на разликите във възможностите за дистанционна работа за жените и мъжете поради секторната сегрегация и различна възможност за дистанционна работа в различните сектори.
5.Начини за интегриране на равенството между половете
5.1Въпреки че от работодателите зависи да вземат решение относно организацията на труда, социалните партньори, например чрез колективно договаряне, могат да играят важна роля за напредъка на дистанционната работа по начин, който да допринася за равенството между половете, като същевременно повишава производителността и благосъстоянието на работното място. В Рамковото споразумение относно дистанционната работа, сключено от социалните партньори на ЕС през 2002 г., което всички държави членки приложиха до 2008 г., се определя общата рамка на достиженията на правото на ЕС за използването на дистанционна работа по начин, при който се постига балансирано съчетаване на нуждите на работодателите и работниците . Социалният диалог е жизненоважно средство за решаване на въпроси като тези, свързани с възнагражденията, работното време, начините за свързване, здравето и безопасността и развитието на умения, в контекста на дистанционната работа. ЕИСК призовава също така за разпространяване на най-добрите практики за даване на възможност на жените и мъжете да съчетават работата и семейството на равна нога, както и за насърчаване и финансиране на съвместни действия на социалните партньори.
5.2Тъй като дистанционната работа разчита на технологичната инфраструктура и връзки, ЕИСК подчертава, че е изключително важно да се инвестира в подходяща дигитална инфраструктура, да се осигури достъп до стабилна дигитална свързаност и подходящ хардуер и софтуер, за да се даде възможност за ефективна дистанционна работа за всички групи от обществото и да не се допуснат проблеми в която и да е област на дигитализацията на икономиката и обществото.
5.3ЕИСК отново призовава за усъвършенстване на дигиталните умения на всички, за да се даде възможност на хората да реагират на дигиталното развитие и да го направляват, като използват пълноценно възможностите на електронното обучение. За целта е необходимо формално, неформално и самостоятелно образование и неговото валидиране, което да обхваща както основното образование, така и повишаването на квалификацията и преквалификацията в съответствие с подхода на непрекъснатото учене и ученето през целия живот. Специално внимание трябва да се обърне на уменията на жените, така че те да могат да участват равноправно и пълноценно на пазара на труда, както и да управляват практическите ежедневни въпроси, свързани с дигиталната среда.
5.4ЕИСК подчертава необходимостта от „Пакт за полагане на грижи в Европа“, тъй като инвестирането в сектора на грижите би гарантирало предоставянето на по-качествени услуги за всички през целия живот и би признало равното участие на жените и мъжете в осигуряването на доходи и полагането на грижи. Той насърчава държавите членки да инвестират в инфраструктури за полагане на грижи от всякакъв вид. Националните планове за възстановяване и устойчивост в рамките на Next Generation EU предоставят възможност за насочване на инвестиции към сектора на грижите. ЕИСК призовава също така за разпространяване на най-добрите практики за даване на възможност на жените и мъжете да съчетават работата и семейството на равна нога, както и за насърчаване и финансиране на съвместни действия на социалните партньори. ЕИСК призовава ЕК и държавите членки да преразгледат целите от Барселона, за да гарантират наличието на висококачествени, гъвкави, диверсифицирани и достъпни детски заведения. Той подчертава и значението на прехода от институционални грижи към услуги, предоставяни в общността и насочени към хората, за уязвими деца и възрастни със специфични нужди, както е посочено в Общите европейски насоки, публикувани от ЕК.
5.5ЕИСК насърчава държавите членки да приложат ефективно и своевременно Директивата относно равновесието между професионалния и личния живот, за да предоставят на семействата подходящи варианти за избор измежду по-равнопоставени практики, като същевременно вземат под внимание и потребностите на предприятията, по-специално на МСП. По-малките предприятия, чиято дейност по дефиниция разчита на работата на малки екипи, трябва да се възползват от приемствеността и стабилността на своята производствена организация дори в по-голяма степен от другите . Въз основа на извлечените до момента поуки може да бъдат обмислени гъвкави схеми за съчетаване на работа с физическо присъствие и варианти за дистанционна работа.
5.6Специално внимание следва да се обърне на условията, в които се намират уязвимите групи, като например жените, като например тези с увреждания, самотните родители, възрастните жени, мигранти и ромските жени. Организациите на жените и тези, представляващи семействата и жените, трябва да бъдат подкрепяни, включитело чрез целенасочени мерки, финансирани от ЕС и с национални средства.
5.7Следва да се въведе пълният спектър от услуги за подкрепа в случай на ситуации на насилие (тъй като домашното насилие се увеличи значително поради ограничителните мерки по време на пандемията), заедно с налагането на спазването на законодателството за борба с насилието. ЕИСК настоятелно призовава държавите членки да разработят и приложат мерки за предотвратяване на всякакъв вид насилие срещу жени, било то физическо или онлайн. Необходими са по-решителни действия за справяне с насилието и сексуалния тормоз на работното място, включително в контекста на дистанционната работа. Ако не е налице „безопасно“ работно място (например поради дистанционна работа), лицата, преживели домашно насилие, не са обект на никакъв социален контрол и достъпът им до съответната информация и помощ е ограничен или несъществуваш
. ЕИСК приветства предложението на ЕК за решение на Съвета за упълномощаване на държавите членки да ратифицират, в интерес на ЕС, Конвенцията относно насилието и тормоза на МОТ от 2019 г. (№ 190), и насърчава държавите членки бързо да ратифицират Конвенцията
и призовава ЕС да ангажира държави извън ЕС да направят същото.
5.8Въпреки че дистанционната работа не е нова форма на труд, все още има множество неизвестни последици, които заслужават допълнително проучване. Би било полезно например да се проучат въздействията на дистанционната работа и предпоставките за нея в условия, при които пандемията не е определящият фактор, като се вземат под внимание по-дългосрочните тенденции на развитие в различни сектори на икономиката и обществото. Тъй като технологичните и социалните иновации са от ключово значение за възможно най-добро използване на дистанционната работа и същевременно за разрешаване на проблемите, свързани с равенството между половете, ЕИСК призовава за интегриране на тези теми в политиките в областта на научноизследователската и развойната дейност и иновациите както на национално равнище, така и на равнището на ЕС. Освен това следва да се събират и споделят добри примери на съществуващи практики в ЕС, за да се даде тласък на усъвършенствани решения.
5.9Тъй като инвестициите в универсалната техническа, социална и свързана с иновации инфраструктура заемат централно място в държавните бюджети, правилното разпределение на финансовите средства може да играе решаваща роля за напредъка на равнопоставена по отношение на половете дистанционна работа. Средствата от ЕС, в това число структурните фондове и Механизма за възстановяване и устойчивост, също следва да се използват за подпомагане на тази цел.
5.10Свързаността е обществено явление. Необходимо е да се разработят практики на работното място, например чрез прилагане на инструменти като споразумението между социалните партньори относно дигитализацията, като се има предвид също, че във връзка с дигитализацията EU-OSHA понастоящем подготвя кампания на ЕС „Здравословни работни места“, която ще започне през 2023 г.
5.11ЕИСК се позовава и на AFAD и призовава ЕК да предостави специална финансова подкрепа за целенасочени съвместни действия на социалните партньори, както и подкрепа за организациите на гражданското общество, които допринасят за равновесието между професионалния и личния живот. AFAD разработва начини за решаване на въпроси, свързани с условията на свързване и откъсване от работната среда в една дигитализирана работна среда, като това включва основните причини за прекомерно свързване и дълго работно време, и вероятно ще има широк спектър от национални примери за това как да се прилага AFAD, включително секторни или фирмени споразумения и документи с насоки.
5.12Що се отнася до националните подходи по отношение на свързането и откъсването от работната среда, Франция, Белгия, Италия и Испания приеха законодателство относно правото на откъсване от работната атмосфера с цел разясняване на правата, повишаване на осведомеността относно нуждата от промяна на моделите на работното време или дори с цел насърчаване на културна промяна към по-здравословна организация на труда. В Нидерландия и Португалия са внесени законодателни предложения. В Германия, Ирландия, Люксембург, Литва, Малта, Словения, Финландия и Швеция се провежда дебат, докато в останалите 13 държави членки такива обсъждания не са започнали. Неотдавна ЕП гласува резолюция относно правото на откъсване от работната среда, в която призовава ЕК да предложи закон, който да позволява на лицата, които работят в дигитален формат, да се откъсват от работната среда извън работното си време, както и да установи минимални изисквания за дистанционна работа и да изясни условията на труд, работното време и периодите на почивка. Съществуват различни гледни точки по въпроса дали е необходимо ново законодателство или съществуващите разпоредби са достатъчни и следва да се възприеме единствено подход, основаващ се на колективното договаряне. Независимо от различните гледни точки, съществува относително широк консенсус сред социалните партньори, че „начините за свързване и откъсване от работната атмосфера“ следва да се определят и договарят посредством социален диалог на равнището на дружеството (и/или сектора), за да се гарантира, че са адаптирани спрямо специфичните потребности на секторите, дружествата и други организации, като същевременно се отчитат нуждите на работниците, особено тяхното здраве и безопасност.
5.13Освен това лицата, определящи политиката, следва да провеждат консултации със социалните партньори, когато се формулират политики в областта на труда и заетостта, в това число тези, които влияят върху дистанционната работа и интегрирането на равенството между половете. ЕИСК подчертава, че въпросите, свързани с равенството между половете, следва да бъдат включени във всички области на политиката. Тъй като дистанционната работа е свързана и с ежедневието на гражданите, както и с политиките в областта на околната среда и климата, съответните организации на гражданското общество, работещи в сфери като въпросите на жените, семейството, потребителите и околната среда, следва да имат думата при изготвянето на политиките.
5.14За да може частният сектор да получи възможности и да бъде насърчен да въвежда иновации и да инвестира в нови методи, както и да създава нови работни места по начин, насърчаващ предпоставките за дистанционна работа, при която се спазва равенството между половете, е от съществено значение ЕС да осигури благоприятни условия за предприемачество и осъществяване на стопанска дейност. Успешното управление на дистанционната работа изисква също така тясно и безпрепятствено практическо сътрудничество между публичния и частния сектор. Това се отнася например за дигиталната инфраструктура, образованието и обучението, здравните и социалните услуги, научните изследвания и иновациите.
5.15Освен това е необходим нов начин на мислене от страна на отделния човек и на семействата. Намаляването и преодоляването на стереотипното мислене изискват по-високо равнище на осведоменост и ангажираност. Трябва активно да се насърчава и организационната култура, която да гарантира осведоменост по въпросите на равенството между половете, като например принципите за равно заплащане, запазване на „видимостта“ на всички и т.н., както и подкрепа за управлението при разработването и прилагането на практики, благоприятстващи дистанционната работа. Това следва да бъде засилено например във връзка с прилагането на Директивата относно равновесието между професионалния и личния живот посредством кампании за повишаване на осведомеността. ЕИСК насърчава социалните партньори и организациите на гражданското общество да играят централна роля в това отношение и призовава както за нестереотипни семейни роли, така и за нестереотипен избор по отношение на образованието, професиите и работните места. Принципът за равенство между половете трябва да се интегрира и в образованието от детската градина и началното училище до професионалното обучение и университетите.
Брюксел, 11 март 2021 г.
Aurel Laurenţiu Plosceanu,
председател на секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“
*
*
*
NB:
Следва приложение.
ПРИЛОЖЕНИЕ към СТАНОВИЩЕТО на секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“
Следните изменения получиха най-малко една четвърт от подадените гласове, но бяха отхвърлени по време на разискванията (член 43, параграф 2 от Правилника за дейността):
Параграф 3.4 се изменя, както следва:
3.4
Една четвърт от всички работещи дистанционно са били родители на деца на възраст под 12 години, като 22 % от тези работещи са изпитвали затруднения „много повече от другите групи при съсредоточаването върху работата и постигането на подходящо равновесие между професионалния и личния живот“. Особено за жените с отговорности за полагане на грижи работата от дома е била затруднена от няколко фактора, като липса на тихо пространство, където работата би могла да се извършва без прекъсвания, но също така и липса на време за полагане на труд в съчетание с тенденциите да се работи по-дълго и да не се спазват условията за свързване и откъсване от работната среда. , коетоТова изисква по-добро прилагане на съответното действащо законодателство и по-строго наблюдение от страна на инспекциите по труда, както и оценка на това дали съществуващата рамка е подходяща. Самотните родители, 85 % от които в ЕС са жени, са били особено уязвими, тъй като пандемията е нарушила и без това крехкото равновесие между професионалния и личния им живот.
Резултат от гласуването:
|
Гласове „за“:
|
38
|
|
Гласове „против“:
|
45
|
|
Гласове „въздържал се“:
|
9
|
Параграф 4.3 — единадесето тире се изменя, както следва:
4.3
С дистанционната работа могат да бъдат свързани следните рискове, която се среща най-вече при предизвикателства, свързани с:
[…]
наличие на пречки за осъществяване на връзка с представители на синдикатите. неспособността или затрудненията на синдикатите да защитават правата на работниците.
Резултат от гласуването:
|
Гласове „за“:
|
40
|
|
Гласове „против“:
|
45
|
|
Гласове „въздържал се“:
|
8
|