SOC/645
Достойни условия на труд в основаната на платформи икономика
СТАНОВИЩЕ
Европейски икономически и социален комитет
Достойни условия на труд в основаната на платформи икономика
[проучвателно становище по искане на германското председателство]
Докладчик: Carlos Manuel Trindade
|
Искане от германското председателство на Съвета
|
Писмо от 18.2.2020 г.
|
|
|
|
|
Правно основание
|
член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
|
|
|
|
|
2.4.2020 г.
|
02/04/2020
|
|
|
|
|
Компетентна секция
|
„Заетост, социални въпроси и гражданство“
|
|
Приемане от секцията
|
9.7.2020 г.
|
|
Приемане на пленарна сесия
|
18.9.2020 г.
|
|
Пленарна сесия №
|
554
|
|
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)
|
182/23/8
|
1.Заключения и препоръки
1.1Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) заявява, че целта на това становище, поискано от германското председателство, е да се определи общата рамка, вписана в цялостна визия, за достоен труд в основаната на платформи икономика.
1.2ЕИСК счита, че въпросите, които повдига работата през платформа, следва да бъдат разгледани и решени с оглед по-специално на целите за устойчиво развитие, Програмата в областта на цифровите технологии и Европейския стълб на социалните права.
1.3ЕИСК отбелязва, че основаната на платформи икономика все още има малка тежест, въпреки че разполага с потенциал за растеж.
1.4ЕИСК отбелязва, че платформите имат „като цяло положително въздействие върху икономиката“, което допринася както за създаването на работни места, иновациите, гъвкавостта и автономността на работника, така и за осигуряването на доходи за работниците (често това са допълнителни доходи) и възможност за участие в заетостта на уязвими лица.
1.5ЕИСК отбелязва, че съществуват рискове, които не трябва да бъдат подценявани: (i) за работника това са отричането на основни права, в т.ч. правото на организиране и колективно договаряне; несигурност; ниски доходи; увеличена интензивност на работата; изключителна разпокъсаност на работата в световен мащаб; работниците не са обхванати от схема за социална сигурност; (ii) за обществото това са повишеният риск от конкуренция, основан на влошаване на социалните стандарти, което има неблагоприятни последици както за работодателите, които са подложени на неустойчив конкурентен натиск, така и за държавите членки, които губят приходи от данъци и осигурителни вноски.
1.6ЕИСК отбелязва противоречието, което се наблюдава в свързаните с платформите понятия, по-специално факта, че платформите се разглеждат по-скоро като „работодатели“ отколкото като „посредници между предлагане и търсене“, а също и понятията „наето лице“ и „самостоятелно заето лице“, тъй като те имат отражение върху правата на тези лица.
1.7ЕИСК призовава настоятелно Комисията и държавите членки да положат усилия за изясняване на тези понятия, като се имат предвид последиците във връзка с приложимостта на трудовото законодателство и правата, свързани със закрилата на труда.
1.8ЕИСК препоръчва ЕС и държавите членки да положат усилия за постигане на единни понятия, за да може трудът в основаната на платформи икономика да стане достоен. Във връзка с това Комисията и държавите членки следва да се съсредоточат върху следните елементи: (i) икономическа зависимост и подчинено трудово правоотношение, тъй като работник, чието препитание зависи основно от възнаграждението, което получава за тази работа, е наето лице, а не самостоятелно заето лице; (ii) прилагането на принципа, съгласно който работник през платформа се счита за наето лице до доказване на противното, трябва да се проучи във всичките му измерения; (iii) използваните от платформите алгоритми би трябвало да бъдат приравнени към устни или писмени инструкции при конвенционалната работа.
1.9ЕИСК препоръчва, с оглед на суверенитета на държавите членки по отношение на социалните въпроси, да се изготвят насоки, които да помогнат за изясняване на статута на заетостта, която се реализира чрез цифровите платформи. ЕИСК счита, че в основаната на платформи икономика следва да се гарантира, че всички работници имат достъп до набор от права и защити, независимо от статута или вида на трудовия им договор, като се гарантира, че конкурентното предимство на някои оператори не може да бъде постигнато чрез неспазване на задълженията и отговорностите.
1.10ЕИСК препоръчва да се изяснят отговорностите на всички заинтересовани страни в области като здраве и безопасност, защита на данните, застраховка и правна отговорност, така че да се оценят, адаптират и хармонизират съществуващите разпоредби.
1.11ЕИСК подчертава, че социалният диалог и колективното договаряне следва да играят водеща роля на всички релевантни равнища, при пълно зачитане на автономността на социалните партньори, с цел да се осигури висококачествена работа в основаната на платформи икономика.
1.12ЕИСК предлага да бъдат изготвени кодекси за поведение с участието на платформите, работниците и потребителите, които да включват най-добрите принципи и насоки относно възнагражденията, условията на труд и качеството на предоставяните услуги.
1.13ЕИСК призовава Комисията да вземе предвид препоръките на Европейската платформа за борба с недекларирания труд в областта на данъчното облагане на платформите.
1.14ЕИСК отправя отново своята препоръка към „Европейската комисия, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Международната организация на труда (МОТ) да работят заедно със социалните партньори на всички подходящи равнища и с организациите на по-широкото гражданско общество, за да разработят подходящи разпоредби относно достойните условия на труд и закрилата, които са необходими“. Във връзка с това ЕИСК се надява, че тази съвместна работа би могла да доведе до евентуална Конвенция на МОТ за платформите.
1.15ЕИСК счита, че би трябвало да се гарантира предоставянето от страна на платформите на информация, която би позволила прозрачност и предвидимост за всички заинтересовани страни. Във връзка с това платформите следва да бъдат регистрирани във всяка държава членка, а в ЕС следва да бъде създадена база данни, която да наблюдава развитието на основаната на платформи икономика.
1.16ЕИСК подкрепя усилията, положени от Комисията в проучването на основаната на платформи икономика. Въпреки това в отделни държави и в ЕС все още съществува сериозна липса на последователна и систематична информацията. ЕИСК призовава Комисията и държавите членки да обединят усилията си за подобряване на статистическите данни.
2.Контекст
2.1Настоящото становище има за цел да отговори на въпросите, поставени от германското Министерство на труда, относно работата през платформи, като определи ключовите предизвикателства и възможности, и разгледа статута на работещите през платформи, политическите инструменти за подобряване на условията на труд на работниците и най-добрите практики в областта на регулирането.
2.2Настоящото развитие на технологиите, което е в основата на цифровите платформи, е свързано с неотдавнашни иновации: интернет, който е иновация с ключово значение; големите бази данни (мегаданни), които дават възможност за управление на големи обеми от информация; и мобилните устройства, които дават възможност на потребителите, работниците и доставчиците на услуги да имат достъп до мобилен интернет по всяко време и навсякъде.
2.3Въпросите, които повдига работата през платформа, следва да бъдат разгледани и решени с оглед по-специално на целите за устойчиво развитие, Програмата в областта на цифровите технологии и Европейския стълб на социалните права.
2.4ЕИСК посочва различни по-ранни становища относно цифровата трансформация на икономиката и появата на нови форми на труд.
2.5Сложността на платформите, липсата на стандартна терминология и липсата на статистическа информация затрудняват определянето на мащаба на основаната на платформи икономика и на нейния растеж. ОИСР посочва, че според повечето проучвания заетата в работа през платформи работна ръка е между 0,5 % и 3 %. В 16 европейски държави само 1,4 % от възрастното население на възраст между 16 и 74 години работи основно през платформи (като този процент варира от 0,6 % във Финландия до 2,7 % в Нидерландия). Около 11 % от възрастното население вече е работило през платформа.
2.6Съществува несигурност относно бъдещия растеж на работата на платформите, тъй като растежът зависи от технологичния напредък, новите бизнес модели, защитата на данните и политиката за потребителите. Според някои автори между 2013 и 2015 г. стойността на сделките или доходите, генерирани от платформите в Европа, се е увеличила почти три пъти. ЕИСК счита, че платформите следва да бъдат регистрирани, главно по отношение на икономическото, трудовото и социалното измерение, което ще даде възможност за по-добро разбиране на тази реалност.
2.7Работата през платформи се характеризира с взаимодействие между платформата, работника и потребителя. Посредничеството се осъществява в голяма степен посредством често непрозрачни технологии и алгоритми, които засягат условията на труд поради въздействието им върху разпределението и организацията на работата и оценката на работниците. Тази „посредническа черна кутия“ е отличителна черта на работата през платформа.
2.8Според Eurofound работата през платформи е форма на заетост, която използва онлайн платформа, за да могат организациите или физическите лица да имат достъп до други организации или лица, за да разрешават проблеми или да предоставят услуги срещу заплащане. Основните характеристики на работата през платформа са, както следва:
-платеният труд се организира чрез онлайн платформа;
-участват три страни: онлайн платформата, клиентът и работникът;
-целта е да се изпълняват конкретни задачи или да се решават конкретни проблеми;
-работата е възложена на външни изпълнители или е по външно договаряне;
-работата е разделена на задачи;
-услугите се предоставят при поискване.
2.9Статутът на работника е ключов елемент от работата през платформа. Като цяло платформата играе ролята на посредник между търсенето и предлагането и следователно не е работодател, тъй като не съществува подчинено трудово правоотношение. Работещите в тази ситуация се считат за „самостоятелно заети лица“, а не за „наети лица“, така че спрямо тях не се прилагат нито трудовото законодателство (в т.ч. по отношение на здравето и безопасността), нито законодателството в областта на социалната закрила и данъчното облагане. Макар да смята, че съществуват истински самостоятелно заети лица, ЕИСК счита, че прилагането на принципа, според който работникът през платформа се счита за наето лице до доказване на противното трябва да бъде надлежно проучено във всичките му измерения от страна на ЕС и държавите членки. Това гарантира защитата на интересите на работниците и служителите, чийто основен доход идва от платформите. Въпреки това ЕИСК счита, че на работниците, които са действително самостоятелно заети лица, следва да се позволи да запазят този статут, ако такова е тяхното желание.
2.10ЕИСК отбелязва, че съществува голямо разнообразие от платформи. Критериите, които трябва да се използват за класифициране на различните видове платформи, са квалификацията, необходима за изпълнение на задачата (задачи, които изискват по-висока или по-ниска квалификация), пространството или физическото място, където се предоставя услугата (онлайн или офлайн), и лицето, което е отговорно за вземането на решение относно процедурата за подбор (платформа, работник през платформа или клиент). Възможно е да се прилагат и други критерии, като например разликите в разпределението на задачите и в автономността на работниците.
2.11МОТ счита, че платформите поставят специфични проблеми по отношение на регулирането, и посочва редица теми, които будят загриженост, а именно: ниските заплати (голяма част са под минималните заплати); липса на социално осигуряване (поне 91 % от хората, работещи на платформата Amazon Mechanical Turk); отхвърляне на услуги (9 от 10 работници с отхвърлена работа); задължение за плащане на комисионни, за да има работа в нарушение на конвенциите на МОТ относно защитата на възнагражденията; липса на синдикално сдружаване и колективно договаряне.
2.12В работата през платформи има аспекти, свързани с пола и възрастта. Мъжете като цяло преобладават в услугите, свързани с разработването на софтуер и предоставянето на транспортни услуги; жените преобладават в задачите, свързани с писмените преводи и услугите на място; младите хора са сравнително свръхпредставени в платформите, особено в случаите, когато над 50% от приходите им идват от платформите или когато те работят през тях повече от 20 часа седмично; при някои обстоятелства се наблюдава и участие на възрастни хора в работата през платформи. ЕИСК счита, че са необходими допълнителни изследвания, за да се разбере по-добре действителността и да се определят подходящи публични политики.
3.Предизвикателства, възможности и рискове пред основаната на платформи икономика
3.1Платформите имат „като цяло положително въздействие върху икономиката“, което допринася както за създаването на работни места, иновациите, гъвкавостта и автономността на работника, така и за осигуряването на доходи за работниците (често това са допълнителни доходи), намаляването на пречките пред навлизането на пазара на труда и за възможността за участие в заетостта на уязвими лица. Комисията отбелязва, че „икономиката на сътрудничеството създава нови възможности за трудова заетост, които генерират доходи извън традиционните „линейни“ трудови правоотношения, и позволява на хората да работят при гъвкава организация на труда. Това им позволява да бъдат икономически активни, когато по-традиционните форми на трудова заетост са неподходящи за тях или не съществуват като възможност“. Въпреки тези нови възможности ЕИСК счита, че все още са необходими допълнителни проучвания относно макроикономическото въздействие на основаната на платформи икономика.
3.2За работниците обаче, с изключение на високо квалифицираните, съществуват рискове, които не могат да бъдат пренебрегвани, а именно: отричането на основни права, включително правото на организиране и колективно договаряне; несигурност; ниски доходи, още повече че изпълнителите са свръхквалифицирани; увеличена интензивност на работата; изключителна разпокъсаност на работата в световен мащаб; работниците не са обхванати от схема за социална сигурност.
3.3В проучване на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA) се посочва, че работата през платформа е свързана с повишени рискове както във физически, така и в социален план, включително несигурност на работното място, излагане на различни рискове (пътнотранспортни произшествия, химикали и др.), рискове, специфични за онлайн дейността (кибертормоз, нарушения, свързани с позата, умора на очите и стрес, предизвикани от различни фактори). ЕИСК препоръчва да се изяснят отговорностите на всички заинтересовани страни в области като здраве и безопасност, защита на данните, застраховане и правна отговорност, така че да се оценят, адаптират и хармонизират съществуващите разпоредби.
3.4Обществото също е изложено на риск. ЕИСК и по-рано е посочвал, че Комисията смята, че по „този начин се увеличава рискът от конкуренция въз основа на подбиване на социалните стандарти, което има вредни последици както за работодателите, които са обект на неустойчив конкурентен натиск, така и за държавите членки, които губят приходи от данъци и вноски за социално осигуряване“.
3.5Освен това потребителите са изложени на рискове, свързани с качество на предоставяните им услуги, тъй като в случай на злополуки или проблеми с услугата те срещат трудности при разпределянето на отговорностите. ЕИСК счита, че по-добрата правна защита на работниците означава по-високо качество за потребителите.
3.6ЕИСК счита за важно и иновативно неотдавнашното обсъждане относно предизвикателствата пред работниците през платформи, проведено посредством изработването на модел на анализ, който се основава на три основни елемента: работата, заетостта и социалните отношения. За платформите най-важните предизвикателства са:
3.6.1по отношение на елемент „работа“: управление, контрол, оценка (посредством алгоритми), автономност в разделението на труда и физическата среда, по-специално за платформи, които използват нискоквалифицирана, извършвана на място или определена от клиента работа.
3.6.2по отношение на елемент „заетост“: статута, може би най-важното предизвикателство, определянето на работодателя и договора, по-специално за платформите, които използват нискоквалифициран труд, с ниска автономност. Други предизвикателства, макар и общи за цялата нетипична заетост, са социалната закрила, здравословните и безопасни условия на труд, доходите и работното време.
3.6.3по отношение на елемент „социални отношения“: представителството, въпреки че то е общ проблем и за други видове нетипична заетост. Гъвкавостта и разпокъсаността много затрудняват идентифицирането, организирането и представителството на работниците, които работят по нестандартен начин. Задачата се усложнява и от факта, че по своето естество работата през платформа е самотно начинание, характеризира се с географска разпокъсаност, подчертана анонимност, висок процент на ротация на работниците, които са поставени в условия на взаимна конкуренция и могат да упражняват дейността си през други платформи. По принцип платформите не изпълняват функцията на работодател, не са членове на сдружения на работодатели, така че техните работници, синдикатите и политическите фактори нямат с кого да водят преговори.
3.6.4Неблагоприятното социално поведение и дискриминационното третиране са също така големи предизвикателства при работата през платформи, които използват нискоквалифициран труд, тъй като работниците са предимно млади хора и от малцинства в неравностойно положение. Използването на алгоритми и фактът, че клиентът може да оказва влияние върху разпределението и изпълнението на работата, са фактори, които задълбочават неблагоприятното поведение и дискриминацията.
3.6.1Въпросът за защитата на данните от гледна точка на собствеността върху данните и използването им също е важно и специфично предизвикателство за работещите посредством платформи и за потребителите.
4.Статутът на работника в основаната на платформи икономика
4.1ЕИСК счита, че за да се улесни доброто и правилно функциониране на системата на основаната на платформи икономика, ЕС и държавите членки следва да положат усилия, целящи да се изясни и регулира статутът на работещите през платформи и да се гарантира, че платформите предоставят информация, която осигурява прозрачност и предвидимост за всички заинтересовани страни.
4.2Като взема предвид суверенитета на държавите членки в областта на социалните въпроси, но и принципа на хармонизация, ЕИСК препоръчва да се изготвят насоки за определяне на статут на трудова заетост през платформа, за да имат работниците достъп до права и защита.
4.3Според европейско проучване на въпроса за техните трудови правоотношения 68,1 % от работниците отговарят, че са служители, а 7,6 % отговарят, че са самостоятелно заети лица. Така повечето от анкетираните лица се считат за наети на работа, независимо от категорията, към която ги причисляват платформите.
4.4Комисията разглежда въпроса за статута, като счита, че разграничението между самостоятелно заети и наети лица може да бъде установено въз основа на три критерия: съществуването на отношение на подчиненост, естеството на работата и възнаграждението. Тези критерии са определени за целите на прилагането на понятието „работник“ в ЕС, но в съобщението се добавя, че съдилищата на държавите членки, в рамките на своята национална компетентност, са склонни да прилагат същите критерии.
4.5ЕИСК изготви становище, в което посочва, че „по-конкретно следва да се установи, при зачитане на националните правомощия, правна рамка за работниците, която да определя точно съответния трудовоправен статут: достойно заплащане и право на участие в колективното договаряне, защита срещу произвол, право на излизане от системата, така че работното време в цифрова среда да бъде ограничено в рамките на параметрите за достоен труд и др.“.
4.6Що се отнася до определението на понятието „работник“, европейската съдебна практика поставя ударението върху наличието на отношение на субординация, върху икономическия и действителния характер на услугата и върху наличието на възнаграждение.
4.7ЕИСК подчертава значението на две решения на Съда на ЕС. В първото (C-67/96, Albany) се допуска важно изключение при прилагането на европейското право в областта на конкуренцията, като се посочва, че когато принципът на конкуренцията е в противоречие със социалната политика, колективното трудово споразумение е извън приложното поле на правото в областта на конкуренцията. Във второто (C‑413/13, FNV Kunsten Informatie) се допуска, че европейското конкурентно право е съвместимо с колективното договаряне, като се приема, че съответните самостоятелно заети лица са „фиктивни самостоятелно заети лица“. Това е от особено значение за работата през платформи, тъй като дава възможност фиктивните самостоятелно заети лица да бъдат третирани като наети лица.
4.8Освен това в някои държави членки, както в случая с Италия и Франция, вече съществува съдебна практика, която следва тази линия на насоките на Съда на ЕС.
4.9Много от работещите през платформи не са регистрирани в схеми на социалната сигурност и нямат подходящи здравословни и безопасни условия на труд, въпреки че това право се счита за съществено и е залегнало в националните законодателства, Договорите, европейското законодателство и международните стандарти на МОТ. Настоящата пандемична криза подчертава значението на социалната сигурност в демократичните общества, тъй като тези системи подкрепиха доходите на голяма част от населението и успоредно с това се увеличи социалната и здравната уязвимост на хората, които не са включени в тези системи.
5.Политически инструменти за подобряване на условията на труд през цифровите платформи
5.1ЕИСК отбелязва неотдавнашния дебат относно многообразието от национални инструменти за справяне с предизвикателствата, поставени от платформите. Това многообразие включва серия от инструменти с по-скоро административен и „твърд“ характер (законодателство, съдилища и инспекция по труда ); другият вид са по-скоро с „мек“ характер (колективно договаряне, действия на платформите и инициативи на работниците).
5.1.1Що се отнася до законодателството, то е описано като необичайно и целта му не е толкова да подобрява условията на труд и социална закрила, колкото да решава проблеми, свързани с конкуренцията, въпреки че много държави са включили в режима на социална закрила самостоятелно заетите лица; по отношение на съдебните органи се наблюдава несигурност относно начина на решаване на спорове, свързани със статута на работниците; що се отнася до инспекциите, въпреки че държавите са се опитали да засилят тяхната дейност си, се констатират трудности при уведомяването за много от (онлайн) платформите. ЕИСК счита, че законодателството относно платформите следва да се съсредоточи върху най-важните проблеми, свързани с икономическото, трудовото и социалното регулиране.
5.1.2Колективното договаряне е много ограничено (самото законодателство в областта на конкуренцията затруднява колективното договаряне между „самостоятелно заетите лица“ и платформите), въпреки че в някои държави има сключени споразумения (в областта на транспорта и дистрибуцията); инициативите, предприети от платформите са насочени към управлението на отправяните към тях критики или участие в сдружения на работодатели, саморегулиране, присъединяване към кодекси за поведение, преобразуване или преустановяване на дейността; действията на работниците са разнообразни, включително протести и стачки, случват се не само на платформи за квалифициран труд на място, но и на друг вид платформи, като проектът, лансиран от IG Metall през 2016 г. и със сътрудничеството на шведски и австрийски синдикати, който доведе до Декларацията от Франкфурт (Fair Crowd Work, 2016 г.).
5.1.3ЕИСК счита, че в основаната на платформи икономика е важно да се насърчават кодекси за поведение с участието на платформите, работниците и потребителите.
5.2ЕИСК отбелязва, че въпреки използваните многобройни средства за установяване и защита на достойни условия на труд през платформите, все още не е постигнато подходящо решение. Повечето инициативите се наблюдават на национално равнище, като в някои случаи се правят изменения както при приемането на специфично законодателство, така и в рамките на законодателството в областта на труда, като в някои случаи се въвежда концепция за междинна категория между работа в подчинено правоотношения (работа за сметка на друг) и самостоятелна заетост (работникът работи за собствена сметка). ЕИСК счита, че това решение не е задоволително.
5.3Честотата на използване на инспекциите по труда и съдилищата варира в различните държави членки. Съдебните искове не са приключили с решения с нееднороден характер, в някои случаи в решението се постановява, че трудовото правоотношение е с подчинен характер, а в други случаи — че работниците през платформи са самостоятелно заети лица.
5.4ЕС и държавите членки следва да се съсредоточат върху концепцията за икономическа зависимост и субординация. Работник през платформа, който за издръжката си зависи основно от възнаграждението, което получава за тази работа и се намира в положение на субординация, е наето, а не самостоятелно заето лице. Също така алгоритмите, използвани от платформите, следва да бъдат приравнени към устните или писмените инструкции в конвенционалната работа. ЕИСК вече изрази положителното си становище относно тези понятия.
5.5Инспекцията по труда следва да бъде подсилена, за да обърне специално внимание на работещите през платформи, за да се не се допусне оставането без закрила на работниците и продължаването на практиките на нелоялна конкуренция спрямо други дружества.
5.6ЕИСК счита, че работниците трябва да бъдат обхванати от социалното осигуряване и да имат подходящи здравословни и безопасни условия на труд. Европейските институции защитават позицията, че всички работници трябва да имат достъп до социална сигурност, независимо от естеството на договора. Някои държави са създали специфични схеми за самостоятелно заети лица, за да се вземат предвид специфичните условия на техния труд.
5.7В доклада на Световната комисия на МОТ относно бъдещето на труда се предлага разработването на международна система за управление на платформите. Във връзка с това ЕИСК вече отправи препоръка към „Европейската комисия, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Международната организация на труда (МОТ) да работят заедно със социалните партньори на всички подходящи равнища и с организациите на по-широкото гражданско общество, за да разработят подходящи разпоредби относно достойните условия на труд и закрилата, които са необходими“.
5.8Що се отнася до данъчното облагане, ЕИСК счита, че всички участници в цифровата икономика следва да плащат данъци. Във връзка с това ЕИСК подкрепя препоръките на Европейската платформа за противодействие на недекларирания труд към ЕС за въвеждане на обвързващ правен инструмент, който да задължи платформите да декларират всички сделки пред данъчните органи на държавите, в които извършват дейност; да предоставят на съответните данъчни власти информацията, необходима за гарантиране на спазването на данъчното законодателство; да информират работниците за техните печалби и данъчни задължения и да защитават работниците от риска да бъдат категоризирани като самостоятелно заети лица.
6.Добри практики за регулиране на работата през платформи
6.1ЕИСК счита, в съответствие с международните проучвания, че Комисията и държавите- членки трябва да изготвят адекватни политики за регламентиране на пазара на труда, за насърчаване на социалния диалог, сключване на колективни договори и придобиване на квалификация.
6.1.1При регулирането на пазара на труда следва да се гарантира, че в съответствие с националните системи и практики всички работници имат достъп до набор от права и защити, независимо от статута или вида на трудовия им договор, като се гарантира, че конкурентното предимство на някои оператори не може да бъде постигнато чрез неспазване на задълженията и отговорностите.
6.1.1.1Сивата зона между самостоятелната заетост и заетостта с трудово правоотношение следва да бъде ограничена максимално, като тези определения бъдат стандартизирани и пояснени, доколкото е възможно, и се намали несигурността за работниците и работодателите.
6.1.1.2Фиктивната самостоятелна заетост следва да бъде преодоляна чрез укрепване на капацитета за инспекции, намаляване на факторите, които стимулират предприятията да кагегоризират „погрешно“ дадено трудово правоотношение, и значителни санкции при неправилна категоризация.
6.1.1.3На международно равнище следва да се инициира съвместна работа на Комисията, ОИСР и МОТ, която би могла да доведе до евентуална Конвенция на МОТ за платформите.
6.1.2Дисбалансът на силите между платформите и работниците следва да бъде преодолян чрез социален диалог и колективно договаряне. Борбата с пазарните злоупотреби трябва да се води чрез увеличаване на прозрачността в областта на възнагражденията, информацията, правата, задълженията и отговорностите.
6.1.2.1Трябва да бъде насърчаван социалният диалог на равнище ЕС и държави членки, както и колективното договаряне, което заедно със законодателството, когато е уместно, трябва да подпомогне подобряването на условията на труд.
6.1.2.2Ролята на организациите на работниците и работодателите е от съществено значение, за да се задейства представителността на интересите в рамките на европейския социален модел.
6.1.3Трябва да бъдат изготвени кодекси за поведение с участието на платформите, работниците и потребителите, които да включват най-добрите принципи и насоки относно възнагражденията, условията на труд и качеството на предоставяните услуги.
6.1.4Държавите членки трябва да осигурят възможности за обучение и професионално развитие на работниците, тъй като те обикновено са част от групи в неравностойно положение, мигранти и други, с основни проблеми при обучението.
Брюксел, 18 септември 2020 г.
Luca Jahier,
председател на Европейския икономически и социален комитет
*
*
*
NB: Следват приложения.
ПРИЛОЖЕНИЕ 1 — ЦИФРОВИ ПЛАТФОРМИ: ПРАКТИКИ
Това кратко проучване има за цел да допринесе за установяването на „добри практики“ в областта на цифровите платформи, като основният източник е публикацията на Европейския синдикален институт (ETUI): Isabelle Daugareilh и колектив, The platform economy and social law: Key issues in comparative perspective („Основаната на платформи икономика и социалното право: представяне на основните проблеми в сравнителна перспектива“), ETUI, 2019 г.
ЦП = цифрова платформа
|
|
ДЪРЖАВА
|
ПРАКТИКА
|
|
1
|
Германия
|
През 2017 г. IG Metall, германското сдружение за краудсорсинг, и 8 цифрови платформи създават служба на омбудсмана за прилагане на Кодекса за поведение относно краудсорсинг.
|
|
2
|
Австрия
|
През 2019 г. е сключен колективен трудов договор, приложим от януари 2020 г., който обхваща фирма за кетъринг и служителите (доставчиците). Не е ясен статутът с оглед на трудовото право.
|
|
3
|
Белгия
|
Съществува комисия (Административна комисия за уреждане на трудовите правоотношения), която взема решения относно това как да се класифицира дадено трудово правоотношение.
|
|
4
|
Дания
|
Колективно споразумение, сключено през юли 2018 г. между Hilfr (цифрова платформа за услуги за почистване) и един профсъюз. Работниците започват като самостоятелно заети лица, но след изработени 100 часа преминават на трудов договор.
|
|
5
|
Испания
|
През 2017 г. служителите на цифровата платформа Deliveroo създават интернет платформа Ridersxderechos за защита на техните интереси. През 2017 г. синдикатът UGT създава портала Turespuestasindical.
|
|
6
|
Испания
|
През 2018 г. е подписано междупрофесионалното споразумение за Каталония за периода 2018‑2020 г. между конфедерациите на работодателите (Fomento del Trabajo, PIMEC и FIPIME) и профсъюзите (CC OO и UGT). В споразумението е включен раздел относно работата през платформи.
|
|
7
|
Франция
|
Служителите на платформите за доставка на храни създадоха синдикални организации (напр. в Бордо).
|
|
8
|
Италия
|
През 2019 г. беше приет специален закон за регион Лацио относно работата през цифрови платформи. В закона се дава определение на понятието „цифрови работници“ и се установяват приложимите права.
|
|
9
|
Италия
|
Националният колективен трудов договор в сектора на логистиката, сключен през 2018 г. въвежда категорията доставчик, която квалифицира като работа в рамките на подчинено трудово правоотношение. Същото е в сила и за колективния трудов договор, подписан с Laconsegna (цифровата платформа за доставка на храни). Тези договори са одобрени от профсъюзите.
|
|
10
|
Италия
|
Подписана през 2018 г. между Търговската камара на Болоня (?) и две платформи (Sgnam и MyMenu), Хартата на основните права на цифровите работници (Хартата от Болоня) не регулира трудовия статут на работника.
|
|
11
|
Португалия
|
Кодексът на труда съдържа критерии за презумпцията за наличие на трудов договор. Законодателството относно цифровите платформи за превоз (т.н. „закон Uber“) се позовава изрично на Кодекса на труда, що се отнася до правоотношението между водачите и платформата.
|
|
12
|
Швейцария
|
Колективен трудов договор, покриващ работата на куриерите с велосипеди, е подписан през февруари 2019 г. между синдикална организация и сдружение на работодателите.
|
|
13
|
Европейски социални партньори
|
Автономно рамково споразумение на европейските социални партньори относно цифровизацията — юни 2020 г.
|
ПРИЛОЖЕНИЕ 2
към СТАНОВИЩЕТО
Следните изменения, получили поне една четвърт от подадените гласове, бяха отхвърлени по време на разискванията:
Параграф 2.9 се изменя, както следва:
2.9
Статутът на работника е ключов елемент от работата през платформа. Като цяло платформата играе ролята на посредник между търсенето и предлагането и следователно не е работодател, тъй като не съществува подчинено трудово правоотношение. Работещите в тази ситуация се считат за „самостоятелно заети лица“, а не за „наети лица“, така че спрямо тях не се прилагат нито трудовото законодателство (в т.ч. по отношение на здравето и безопасността), нито законодателството в областта на социалната закрила и данъчното облагане. Макар да смята, че съществуват истински самостоятелно заети лица, ЕИСК счита, че прилагането на принципа, според който работникът през платформа се счита за наето лице до доказване на противното трябва да бъде надлежно проучено във всичките му измерения от страна на ЕС и държавите членки по отношение на основните различия между служителите и самостоятелно заетите лица (естество на работата, наличие на отношение на субординация и възнаграждение). Това гарантира защитата на интересите на работниците и служителите, чийто основен доход идва от платформите. Въпреки това ЕИСК счита, че на работниците, които са действително самостоятелно заети лица, следва да се позволи да запазят този статут.
Изложение на мотивите
Според Европейската комисия статутът на работника е въпрос, предизвикващ спорове, и е един от най-важните от гледна точка на политиката, когато основната стока, търгувана през платформата, е трудът. Комисията разглежда въпроса за статута, като счита, че разграничението между самостоятелно заети и наети лица може да бъде установено въз основа на три критерия: съществуването на отношение на субординация, естеството на работата и възнаграждението. Тези критерии са определени за целите на използването на понятието „работник“ в ЕС, но в съобщението на Комисията относно „Европейска програма за икономиката на сътрудничеството“ е добавено, че съдилищата на държавите членки, в рамките на своята национална компетентност, са склонни да прилагат същия набор от критерии. При тези критерии няма нужда от допълнително регулиране по отношение на статута на работника на европейско равнище. На национално равнище бяха предприети различни инициативи, в някои случаи чрез въвеждане на концепцията за междинна категория между подчинено трудово правоотношение и самостоятелна заетост.
По отношение на статута на работниците е важно също така да се отбележи, че в неотдавнашното автономно рамково споразумение за цифровизация между европейските социални партньори се посочва, че то обхваща всички работници и работодатели в публичния и частния сектор, включително дейностите, използващи онлайн платформи, където съществува трудово правоотношение, както е определено на национално равнище.
Резултат от гласуването
Гласове „за“:
65
„Против“
99
„Въздържал се“
13
Параграф 5.4 се изменя, както следва:
5.4
Когато прилагат основните критерии, определящи статута на работника (субординация, характер на дейността, възнаграждение), ЕС и държавите членки следва би трябвало да се съсредоточат върху концепцията за икономическа зависимост и субординация като един от основните критерии за гарантиране на справедливи условия на труд за. Рработникците през платформа, който които за издръжката си зависият основно от възнаграждението, което получава за тази работа и се намира в положение на субординация, е наето, а не самостоятелно заето лице. Също така алгоритмите, използвани от платформите, следва могат да бъдат приравнени към считани за задължителни също като устните или писмените инструкции в конвенционалната работа. ЕИСК вече изрази положителното си становище относно тези понятия
Изложение на мотивите
По отношение на статута на работниците е важно също така да се отбележи, че в неотдавнашното автономно рамково споразумение за цифровизация между европейските социални партньори се посочва, че то обхваща всички работници и работодатели в публичния и частния сектор, включително дейностите, използващи онлайн платформи, където съществува трудово правоотношение, както е определено на национално равнище.
Резултат от гласуването
Гласове „за“:
64
„Против“
98
„Въздържал се“
14
Параграф 5.8 се изменя, както следва:
5.8
ЕИСК призовава националните данъчни системи да вземат предвид явлението „икономика на сътрудничеството и цифрови платформи“, като спазват в тази област принципитена една система на справедливо данъчно облагане, т.е. съгласуваност , предвидимост и неутралност, и същевременно гарантират обществения интерес за изпълнение на данъчните задължения от всички заинтересовани страни. Що се отнася до данъчното облагане, ЕИСК счита, че всички участници в цифровата икономика следва да плащат данъци. Във връзка с това ЕИСК подкрепя препоръките на Европейската платформа за противодействие на недекларирания труд към ЕС за въвеждане на обвързващ правен инструмент, който да задължи платформите да декларират всички сделки пред данъчните органи на държавите, в които извършват дейност; да предоставят на съответните данъчни власти информацията, необходима за гарантиране на спазването на данъчното законодателство; да информират работниците за техните печалби и данъчни задължения и да защитават работниците от риска да бъдат категоризирани като самостоятелно заети лица.
Изложение на мотивите
Неотдавна ЕИСК прие становище относно данъчното облагане на икономиката на сътрудничеството (становище ECO/500 относно „Данъчно облагане на икономиката на сътрудничеството — изисквания за докладване“) и би било по-уместно да се спомене договорения текст.
Резултат от гласуването
Гласове „за“:
64
„Против“
97
„Въздържал се“
14
Параграф 1.8 се изменя, както следва:
1.8
ЕИСК препоръчва ЕС и държавите членки да положат усилия за постигане на единни понятия, за да може трудът в основаната на платформи икономика да стане достоен. Във връзка с това и с цел осигуряване на справедливи условия на труд за работниците, чийто поминък зависи основно от тази работа, Комисията и държавите членки следва да се съсредоточат върху следните елементи, когато прилагат общите критерии за статута на работниците (субординация, характер на работата и възнаграждение): (i) икономическа зависимост и подчинено трудово правоотношение, тъй като работник, чието препитание зависи основно от възнаграждението, което получава за тази работа, е наето лице, а не самостоятелно заето лице; (ii) прилагането на принципа, съгласно който работник през платформа се счита за наето лице до доказване на противното, трябва би трябвало да се проучи във всичките му измерения по отношение на основните различия между служителите и самостоятелно заетите лица (характер на работата, наличие на отношения на субординация и възнаграждение); (iii) използваните от платформите алгоритми могат да бъдат приравнени към считани за задължителни по същия начин като устните или писмените инструкции при конвенционалната работа.
Изложение на мотивите
Според Европейската комисия статутът на работника е въпрос, предизвикващ спорове, и е един от най-важните от гледна точка на политиката, когато основната стока, търгувана през платформата, е трудът. Комисията разглежда въпроса за статута, като счита, че разграничението между самостоятелно заети и наети лица може да бъде установено въз основа на три критерия: съществуването на отношение на субординация, естеството на работата и възнаграждението. Тези критерии са определени за целите на използването на понятието „работник“ в ЕС, но в съобщението на Комисията относно Европейска програма за икономиката на сътрудничеството е добавено, че съдилищата на държавите членки, в рамките на своята национална компетентност, са склонни да прилагат същия набор от критерии. При тези критерии няма нужда от допълнително регулиране по отношение на статута на работника на европейско равнище. На национално равнище бяха предприети различни инициативи, в някои случаи чрез въвеждане на концепцията за междинна категория между подчинено трудово правоотношение и самостоятелна заетост.
По отношение на статута на работниците е важно също така да се отбележи, че в неотдавнашното автономно рамково споразумение за цифровизация между европейските социални партньори се посочва, че то обхваща всички работници и работодатели в публичния и частния сектор, включително дейностите, използващи онлайн платформи, където съществува трудово правоотношение, както е определено на национално равнище.
Резултат от гласуването
Гласове „за“:
63
„Против“
99
„Въздържал се“
15
Параграф 1.13 се изменя, както следва:
1.13
ЕИСК призовава националните данъчни системи да вземат предвид явлението „икономика на сътрудничеството и цифрови платформи“, като спазват в тази област принципитена една система на справедливо данъчно облагане, т.е. съгласуваност , предвидимост и неутралност, и същевременно гарантират обществения интерес за изпълнение на данъчните задължения от всички заинтересовани страни. ЕИСК призовава Комисията да вземе предвид препоръките на Европейската платформа за борба с недекларирания труд в областта на данъчното облагане на платформите.
Изложение на мотивите
Неотдавна ЕИСК прие становище относно данъчното облагане на икономиката на сътрудничеството (становище ECO/500 относно Данъчно облагане на икономиката на сътрудничеството — изисквания за докладване) и би било по-уместно да се спомене договореният текст.
Резултат от гласуването
Гласове „за“:
62
„Против“
99
„Въздържал се“
15
_____________