SOC/646

Насоки за заетост 2020 г.

СТАНОВИЩЕ

Европейски икономически и социален комитет

Предложение за решение на Съвета относно насоки за политики за заетост на държавите членки
[COM(2020) 70 final]

Главен докладчик: Ellen Nygren

Консултация	Съвет на Европейския съюз, 6.3.2020 г.
Правно основание	член 148, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане на пленарна сесия	7.5.2020 г.
Пленарна сесия №	551 – дистанционно проведена пленарна сесия
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	251/03/07

1.Заключения и препоръки

1.1ЕИСК приветства предложените преразгледани насоки за заетостта. Задачата им да служат като дългосрочен ориентир за политиките за заетостта на държавите — членки на ЕС, е важна и по време на криза. Политиките за заетост са от ключово значение за икономическото и социалното развитие на Европейския съюз като цяло и на неговите държави членки. Осъществяването на Европейския стълб на социалните права е общо средство за постигане на устойчиво сближаване във възходяща посока и в това отношение преразглеждането на насоките за заетостта е целесъобразно. ЕС и неговите държави членки трябва да положат допълнителни усилия за премахване на различията. Възходящото сближаване е междусекторен принцип, който трябва да се отчита и интегрира във всички политики на ЕС.

1.2Предложението относно преразгледаните насоки за заетостта беше публикувано преди широкото разпространение на Covid-19. Оттогава насам Covid-19 прерасна в пандемия и последиците от нея доведоха до остра необходимост от спешни действия и по отношение на политиките в областта на пазара на труда. За да се ограничи разпространението на болестта, бяха въведени мерки по безпрецедентен начин във всички държави — членки на ЕС, и извън ЕС. ЕИСК счита, че са необходими повече координирани действия.

1.3ЕИСК е убеден, че само цялостен европейски план за икономическо възстановяване би позволил на държавите – членки на ЕС, техните граждани, предприятия и работници да се справят по най-добрия начин с последиците от пандемията от Covid-19 и да изградят отново по-устойчива и издръжлива на сътресения европейска икономика. Въпреки че не е сигурно колко дълго ще продължи извънредната ситуация, породена от кризата с Covid-19, ясно е, че последиците за пазара на труда ще продължат да се усещат още дълго време. Поради това и насоките за заетостта за 2020 г. следва да бъдат адаптирани, за да се вземе предвид тази нова ситуация.

1.4Икономическите сътресения, предизвикани от избухването на епидемията от Covid-19, вече доведоха до трудова и социална криза, която може да окаже сериозно и дълготрайно въздействие върху европейските пазари на труда. В този контекст за тази година следва да се обмисли приемането на допълнителна и извънредна/спешна насока за заетостта относно посоката на необходимите адаптации на политиките за заетост в държавите — членки на ЕС, за справяне с тази безпрецедентна ситуация. В такава извънредна насока в областта на заетостта, свързана със ситуацията с Covid-19, би могло да се посочат ефективни временни мерки, необходими за смекчаване на въздействието от кризата, като схеми за работа с намалено работно времe, подпомагане на доходите, разширяване на обхвата на обезщетенията за болест и насърчаване на дистанционната работа (като се зачита отговорността на работодателите за здравето и безопасността на работниците).

1.5Съгласно Насока 5 държавите членки все още се насърчават да стимулират „иновативните форми на труд“. Въпреки че новите форми на работа и иновациите предоставят възможности за растеж, ЕИСК вече е подчертавал множеството предизвикателства, свързани с този вид работа. Целта на насоките за заетостта следва да бъде да преобразуват тенденциите, свързани с тези нови форми на работа, в справедливи възможности за заетост. Следва да се приветства призивът за определяне на адекватно и справедливо възнаграждение чрез подобряване на механизмите за законоустановените минимални възнаграждения, когато такива съществуват, или чрез колективно договаряне. Участието на социалните партньори е от ключово значение и е много положително, че в Насока 5 се призовава държавите членки да „насърчават социалния диалог и колективното договаряне с цел определяне на възнагражденията“. В това отношение в края на насоката следва да се включат предложения за засилване на ефективността на колективните трудови договори чрез подобряване на техния обхват.

1.6Относно Насока 6 „Подобряване на предлагането на работна ръка и подобряване на достъпа до работни места, умения и компетентности“: ЕИСК оценява факта, че в насоката се има предвид всеобхватна визия за компетентностите в съответствие с една устойчива производствена система. ЕИСК приветства това, че в насоките се отправя призив към държавите членки да адаптират своите системи за образование и обучение и да инвестират в тях, за да осигурят висококачествено и приобщаващо образование, включително професионално образование и обучение. Във връзка с това ЕИСК призовава за по-ефективни европейски и национални стратегии за осигуряване на устойчиво финансиране за преквалификация и повишаване на квалификацията на всички възрастни чрез обучение през целия живот, като се обърне особено внимание на предоставянето на ефективна подкрепа за работниците и безработните.

1.7Относно Насока 7 „Подобряване на функционирането на пазарите на труда и ефективността на социалния диалог“: правилното функциониране на социалния диалог е от съществено значение за всяка политика в областта на заетостта, включително за прилагането на насоките на ЕС за заетостта. Поради това е необходимо да се положат повече усилия за улесняване и насърчаване на социалния диалог както на национално, така и на европейско равнище. Освен това Комисията постигна напредък в участието на гражданското общество в процеса на европейския семестър — този напредък се приветства и върху него следва да се надгражда. Един елемент, който липсва в тази насока, е необходимостта от по-добри здравословни и безопасни условия на труд. В контекста на разпространението на Covid-19 е жизненоважно да има здравословни и безопасни условия на труд, за да се води борба с риска от заразяване и разпространение на вируса и други заболявания. Както винаги и особено при тези извънредни обстоятелства, работодателите трябва да поемат отговорност за здравето и безопасността на своите работници и да им предоставят – на тях и техните представители, подходяща информация, да правят оценки на риска и да предприемат превантивни мерки. Публичните власти, предприятията, работниците и социалните партньори, трябва да играят роля в защитата на работниците, техните семейства и обществото като цяло.

1.8Повечето малки и микропредприятия имат ограничени икономически и управленски ресурси и поради това следва да им се предостави практическа, финансова и съобразена с конкретните нужди подкрепа за програми за здравословни и безопасни условия на труд, за да могат да адаптират работните си места и да въведат бързо нови процедури и практики, за да защитят работниците. Инспекторите по труда, EU-OSHA (Европейската агенция за безопасност и здраве при работа), Enterprise Europe Network и компетентните органи на национално равнище могат да предложат практическа подкрепа — например икономически ефективни и безплатни, лесни за ползване инструменти, информация, насоки и съвети.

1.9Относно Насока 8 „Насърчаване на равните възможности за всички, насърчаване на социалното приобщаване и борба с бедността“: трябва да се води борба с всички форми на дискриминационни практики. На всички хора трябва да се осигурят социална закрила и здравеопазване. Насърчаването на участието на жените в работната сила, както и на активния живот на всички възрастни хора, следва да бъде подкрепено от подходящи мерки като достъп до качествени обществени услуги и достойни условия на труд за всички. В насоките за заетостта следва да се вземат предвид и целите на социалната защита като пълно и ефективно покритие, адекватност и прозрачност.

2.Контекст

2.1В Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) от държавите членки се изисква да разглеждат икономическата си политика и насърчаването на заетостта като въпроси от общо значение и да координират действията си в рамките на Съвета 1 . Член 148 от ДФЕС гласи, че Съветът приема насоки за заетостта. Насоките очертават обхвата и посоката за координиране на политиките на държавите членки и служат като основа за специфичните за всяка държава препоръки в рамките на процеса на европейския семестър.

2.2Насоките за заетостта и насоките за икономическата политика бяха приети заедно като „интегриран пакет“ за първи път през 2010 г. във връзка със стратегията „Европа 2020“. През 2018 г. насоките за заетостта бяха приведени в съответствие с принципите на европейския стълб на социалните права (ЕССП). ЕИСК приветства това привеждане в съответствие от самото начало 2 , но в становището си по този въпрос, както и в редица следващи становища подчерта 3 , че трябва да се направи повече на практика за реалното изпълнение и прилагане на европейския стълб на социалните права.

2.3Тъй като европейският семестър беше актуализиран с цел интегриране на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), Годишният обзор на растежа беше трансформиран в Годишната стратегия за устойчив растеж (ГСУР), а се предлага насоките за заетостта да бъдат преразгледани.

2.4Предложението на Комисията за решение на Съвета относно насоки за политики за заетост на държавите членки беше прието на 26 февруари 2020 г., преди да започне координирането на спешните мерки за справяне с разпространението на Covid-19. Непосредствената цел на публичните органи трябва да бъде осигуряването на правилния баланс между опазването на общественото здраве чрез намаляване на разпространението на вируса и поддържането на жизненоважна икономическа дейност.

2.5МОТ предупреди, че въздействието на Covid-19 върху заетостта е „дълбоко, мащабно и безпрецедентно“ 4 и би могло да доведе до загуба на милиони работни места, както и до увеличаване на непълната заетост и на работещите бедни, което далеч ще надхвърли последиците от финансовата криза през 2008-2009 г. Намаляването на мащаба на въздействието ще зависи от това колко бързо и решително се вземат и изпълняват политическите решения.

2.6ЕИСК е убеден, че само цялостен европейски план за икономическо възстановяване би позволил на държавите – членки на ЕС, техните граждани, предприятия и работници да се справят по най-добрия начин с последиците от пандемията от Covid-19 и да изградят отново по-устойчива и издръжлива на сътресения европейска икономика 5 . Държавите членки следва бързо да постигнат съгласие по нова многогодишна финансова рамка (МФР), като намалят несигурността по отношение на финансирането на ЕС за инвестиции от 2021 г. нататък.

2.7Предприятията и работниците в редица икономически сектори са засегнати драстично. Много предприятия, особено микропредприятията, МСП и социалните предприятия, са застрашени от несъстоятелност, а милиони работници — от загуба на доходи и работни места 6 . Средно около 90 % от МСП съобщават, че са икономически засегнати и очакват увеличение на безработицата в диапазон между 3 % и 5 %-ни пункта 7 . Необходими са целенасочени мерки в подкрепа на предприятията и работните места в ключови сектори, които са особено засегнати.

2.8В Европа и в целия свят здравните работници с основание са аплодирани като героите на първа линия, които полагат всички усилия за спасяването на човешки живот и в твърде много случаи жертват себе си. В някои държави те, както и учителите, други работещи в публичния сектор и настанените в дома на работодателя полагащи грижи работници и други полагащи грижи лица, бяха подценени и пострадаха от мерките за строги икономии, последвали кризата от 2008 г. От съществено значение е това подновено уважение да намери конкретен израз в подобрени условия и необходими инвестиции в обществените услуги и особено в социалната система.

2.9Кризата с Covid-19 също изостря съществуващите структурни проблеми на европейските пазари на труда. Продължават да съществуват неравенства между работниците, които се ползват от по-стабилни и сигурни форми на труд, и тези с по-несигурни форми на труд. Необходима е гъвкавост както за работодателите, така и за работниците, за да реагират на бързите промени в сферата на труда, и тази гъвкавост трябва да бъде подкрепена от насърчаването на сигурността и справедливите условия на труд при всички форми на труд.

2.10Много от работниците, които обикновено се считат за „ниско“ квалифицирани и са пропорционално ниско платени, всъщност са основните работници, които ни позволяват да продължим досегашния си живот, като при това те често излагат на риск себе си и близките си.

2.11Работниците, които вече са най-уязвими по отношение на достъпа до пазара на труда и участието си в него, са изложени на по-голям риск от изключване. Сред тях са жените, младежите, хората с увреждания и други групи, подложени на дискриминация на работното място, като мигрантите и ромите. Някои работници, по-специално жените, могат да бъдат принудени да се откажат от работата си, за да изпълняват отговорностите, свързани с полагането на грижи за деца и други членове на семейството.

2.12Основната загриженост на европейските предприятия е да поддържат своите позиции на пазара и да запазят работни места за милиони работници. Дружествата и социалните партньори намират прагматични решения, като например адаптиране на бизнес плановете, въвеждане на схеми за работа на съкратено работно време, работа от разстояние или други гъвкави алтернативи, както и създават условия за дистанционно обучение на равнището на предприятието.

2.13В контекста на тези събития Европейския съюз трябва да адаптира координацията на политиките за заетостта в отговор на тази нова и безпрецедентна ситуация. Предложението на Комисията за регламент на Съвета за създаване на европейски инструмент за временна подкрепа за смекчаване на риска от безработица в извънредна ситуация (SURE) след избухването на епидемията от Covid-19 8 е положителна инициатива за предоставяне на незабавна подкрепа на работниците и предприятията. Ако бъде приложен бързо, този инструмент ще спомогне за смекчаване на отрицателното въздействие върху заетостта и ще създаде условия за бързо възстановяване. Въпреки че не е сигурно колко дълго ще продължи извънредната ситуация, породена от кризата с Covid-19, ясно е, че последиците ще продължат да се усещат още дълго време. Поради това и насоките за заетостта за 2020 г. следва да бъдат адаптирани, за да се вземе предвид тази нова ситуация.

2.14Насоките за заетостта следва да бъдат стабилни за по-дълъг период и да важат за всички държави членки предвид различните национални обстоятелства. Тази година обаче предвид настоящото разпространение на Covid-19, което вече показва признаци, че ще прерасне в икономическа и социална криза със сериозно и дълготрайно въздействие върху европейските пазари на труда, следва да се помисли да се приемат допълнителни и извънредни/спешни насоки за заетост, за да се дадат насоки за необходимите адаптации на политиките за заетостта в държавите — членки на ЕС, за справяне с тази безпрецедентна ситуация. Съществуващият отворен метод на координация следва да бъде допълнително подобрен в помощ на държавите членки при определянето на напредъка в реформите и подобряването на ефективността на техните политики за заетостта и националните системи за социална закрила.

2.15В извънредна насока в областта на заетостта, свързана със ситуацията с Covid-19, би могло да се посочат ефективни временни мерки, необходими за смекчаване на въздействието на кризата, като схеми за работа с намалено работно времe, подпомагане на доходите, разширяване на обхвата на обезщетенията за болест, отлагане на плащаните от работодателите вноски за социално осигуряване, авансови данъци върху заплатите и данъка върху добавената стойност и насърчаване на дистанционната работа (като се зачита отговорността на работодателите за здравето и безопасността на работниците).

2.16В контекста на кризата с Covid-19 ЕИСК използва настоящото становище като възможност да представи бележки и препоръки за справяне с безпрецедентните смущения на пазарите на труда във все по-голям брой държави, последвани от частичното спиране на социалния и икономическия живот за борба с вирусната инфекция. Тази ситуация ще наложи на държавите — членки на ЕС, да адаптират своите политики за заетост.

3.Общи бележки

3.1ЕИСК се позовава на предходните си становища относно насоките за заетостта, като отново изтъква някои елементи от тях:

·необходими са по-големи усилия за инвестиране в създаването на качествени работни места и за справяне с несигурната заетост, тъй като тя ограничава и производителността 9 .

·ЕС и неговите държави членки трябва да положат допълнителни усилия за премахване на различията. Възходящото сближаване е междусекторен принцип, който трябва да се отчита и интегрира във всички политики на ЕС 10 .

·ЕИСК отново призовава за подходящ пакет за социални инвестиции в рамките на европейска програма за растеж и инвестиции в размер на 2 % от БВП 11 .

·Във всяка насока трябва да присъстват разпоредби за равенството между половете, а при разглеждането на разликата в заплащането на жените и мъжете трябва да се поставя силен акцент върху въпросите за ниското заплащане 12 .

·В различни становища се утвърждава стратегията за социално приобщаване на хората с увреждания, мигрантите и ромите.

·Ефективният социален диалог е от ключово значение за постигането на социално сближаване във възходяща посока, достъп до качествена заетост, квалификации и компетенции и подобряване на процеса на разработване и изпълнение на произтичащите от тези цели реформи 13 .

·Единственият начин за изграждане на по-справедливи общества е създаването на приобщаващ и устойчив икономически растеж и повече работни места, съчетани с повишена производителност и конкурентоспособност, с цел да се гарантира, че хората имат достойни условия на труд, подходящо възнаграждение и пенсии и могат да упражняват правата си 14 .

·В едно от своите становища относно европейския стълб на социалните права 15 Комитетът обърна внимание и на необходимостта от подобрения в набора от показатели и от европейски икономически и социален семестър. От решаващо значение е да се прави връзка между наблюдението на макроикономическите въпроси и политиките в областта на заетостта и социалните политики.

·ЕИСК все още счита, че въпреки постигнатия със Стълба напредък и включването на насоките за заетостта в общите насоки за икономическите политики, между двата пакета от насоки продължава да съществува липса на единство. ЕИСК приветства актуализирането на насоките въз основа на включването на целите за устойчиво развитие в европейския семестър.

3.2ЕИСК отново изтъква, че при изготвянето на политиките в областта на пазара на труда и социалните права неразривна част от тези политики трябва да бъдат конкурентоспособността, производителността и социалната устойчивост, включително правата на работниците, предвид ясната връзка между тях. Всички политики, прилагани от европейските, националните и местните институции, би трябвало да осигуряват подходящ баланс между икономическата, социалната и екологичната устойчивост 16 .

3.3Политиките за заетост са от ключово значение за икономическото и социалното развитие на ЕС като цяло и на неговите държави членки. Насоките за заетостта играят важна роля за обединяването на Комисията, националните правителства, работодателите и профсъюзите около идеята за модернизиране на политиките за заетост и системите за социална закрила, за да отговорят на променящия се икономически и социален контекст в Европа.

3.4Европейският стълб на социалните права (ЕССП) може да бъде средство за насърчаване на възходящото сближаване и за подобряване на условията на живот и труд в целия ЕС. Бъдещето на пазара на труда би трябвало да бъде основна тема в дебатите относно Стълба, за да се обърне внимание на значителните промени, настъпващи в тази област; целесъобразно е да се възприеме последователна европейска стратегия за заетостта, която да обхваща следните теми:

3.5Ефективното прилагане на ЕССП в държавите членки ще бъде възможно единствено ако са налице достатъчно финансови ресурси за инвестиране в социални политики, насочени към прилагането на правата и принципите чрез конкретни политически инициативи. За тази цел е подходящо да се търсят механизми като Европейския социален фонд и Европейския фонд за стратегически инвестиции 17 .

3.6По-конкретно безработицата представлява голямо предизвикателство за повечето държави. Въздействието на кризата, предизвикана от Covid-19, изисква повече усилия за провеждане на активни политики на пазара на труда, отколкото при нормални обстоятелства. Необходимо е да се направи повече както на равнището на ЕС, така и на национално равнище.

3.7В съответствие с принципите на ЕССП насоките за заетостта могат да бъдат важен инструмент за държавите членки, за да разработят и приложат политики и мерки за смекчаване на икономическото и социалното въздействие на кризата с Covid-19 в краткосрочен план, както и за да излязат от кризата, без да накърнят трудовите права или да изгубят конкурентоспособност. Това може да се координира в рамките на европейския семестър. В насоките за заетостта следва да се даде приоритет на насърчаването на социалния диалог. Следва да се гарантира силен социален диалог на всички равнища, за да се преодолеят последиците от кризата по устойчив начин както в икономическо, така и в социално отношение.

3.8В това отношение по-добрият вариант и за работодателите, и за работниците е запазването на работните места и подходящо компенсираната работа с намалено работно време отколкото съкращенията. Популяризирането в целия ЕС и финансовата подкрепа за такива инструменти за пазара на труда биха били важен принос за стабилизирането на икономическия и социалния живот при тези извънредни обстоятелства.

3.9Във връзка с това ЕИСК приветства създаването на SURE 18 — инструмента на ЕС, обявен от Комисията и разработен за финансово подпомагане на мерки за работа на непълно работно време, механизми за компенсиране на доходите и други мерки, насочени към предотвратяване на безработицата в резултат от разпространението на Covid-19.

3.10По отношение на насоките за държавите членки относно това как да прилагат този инструмент, ЕИСК призовава Комисията да гарантира най-малкото, че а) всички държави членки ще въведат работа на непълно работно време или подобни мерки; б) тези мерки обхващат всички работници, сектори и дружества; в) плащания се правят с предимство към дружества, които полагат по-големи усилия за избягване на уволненията, и г) социалните партньори участват пълноценно в замисъла, разработването и прилагането на схемите на национално, секторно и дружествено равнище, както и че ще бъде разпределено подходящо финансиране от ЕС в помощ на държавите членки при изпълнението на необходимите мерки.

3.11В неотдавнашното си Съвместно изявление относно Covid-19 19 европейските социални партньори настояват да се положат всички усилия, за да се помогне на работниците, предприятията, икономическите дейности и обществените услуги да устоят на кризата, така че да могат да подновят своята дейност след края на кризата, като междувременно работниците се задържат на работните си места и бъдат защитени от безработица и загуба на доходи, а за предприятията се намалят финансовите загуби.

3.12Социалните партньори приканват правителствата да одобрят по-специално мерки, които предвиждат:

3.13Държавите членки следва да включат националните социални партньори в разработването и прилагането на националните мерки.

3.14Комисията и държавите членки трябва да гарантират, че финансовата подкрепа достига до предприятията, по-специално до всички видове МСП, както и до всички работници, включително работниците с несигурен статут, които са най-уязвими.

3.15Планът на Комисията да прилага гъвкаво своите правила за фискална и държавна помощ е от съществено значение за подкрепата на обществените услуги, които са натоварени до краен предел, както и за предприятията и работниците, засегнати от кризата.

3.16Средствата от ЕС, инвестирани в защитата на работниците и предприятията от най-тежките последици от кризата, следва да бъдат в допълнение към разходите на държавите членки.

3.17В тази извънредна ситуация Европа трябва да покаже отговорност, солидарност и ефективност, като защити всички засегнати граждани, работници и предприятия.

4.Конкретни бележки

4.1Ролята на насоките за заетостта като ориентир е важна и в контекста на кризата, свързана с Covid-19, по време на която се обръща най-голямо внимание на краткосрочните мерки. В тези извънредни обстоятелства не трябва да се забравя дългосрочната перспектива, за да се постигне устойчиво сближаване във възходяща посока.

4.2Насока 5: Насърчаване на търсенето на работна ръка

4.2.1В дългосрочна перспектива насоките не съдържат ефективни мерки за повишаване на търсенето на работна ръка. Всички предложени мерки се отнасят до пречки пред предприятията за навлизане на пазара и до прехвърляне на данъчните тежести, за да се намали данъчната тежест на труда. Това предложение е краткосрочно и не отчита политическите последици от намаляването на финансовия капацитет на държавата.

4.2.2Съгласно Насока 5 държавите членки все още се насърчават да стимулират „иновативните форми на труд“. Въпреки че новите форми на работа и иновациите предоставят възможности за растеж, ЕИСК вече е подчертавал множеството предизвикателства, свързани с този вид работа. Целта на насоките за заетостта би трябвало да бъде превърнат тенденциите, свързани с тези нови форми на работа, в справедливи възможности за заетост въз основа на баланс между плавни преходи на пазарите на труда и подходящи разпоредби за сигурността на работниците 20 .

4.2.3Следва да се приветства призивът за определяне на адекватно възнаграждение или чрез подобряване на механизмите за законоустановено определяне на минималните възнаграждения, когато такива съществуват, или чрез колективно договаряне. Участието на социалните партньори е от ключово значение и е много положително, че в насоките се призовава държавите членки да „насърчават социалния диалог и колективното договаряне с цел определяне на възнагражденията“. Понастоящем ЕИСК изготвя становище относно достойното минимално възнаграждение 21 .

4.2.4Приветства се фактът, че в насоките данъчното облагане се премества от труда към други източници, както и новата спецификация. Необходима е обаче повече яснота относно други възможни източници. ЕИСК прие становища, насочени към въпроси като агресивното данъчно планиране, измамите и укриването на данъци 22 .

4.2.5В края на настоящите насоки следва да се включват предложения за засилване на ефективността на колективните трудови договори чрез подобряване на техния обхват. В същото време една задължителна и изключително важна предпоставка е да се зачита в пълна степен принципът на субсидиарност, както и независимата роля на социалните партньори 23 .

4.3Насока 6: Повишаване на предлагането на работна ръка и подобряване на достъпа до заетост, умения и компетентности

4.3.1Добре е, че насоката се отнася до всеобхватна визия за компетентностите в съответствие с една устойчива производствена система. ЕИСК приветства това, че в насоките се отправя призив към държавите членки да адаптират своите системи за образование и обучение и да инвестират в тях, за да осигурят висококачествено и приобщаващо образование, включително професионално образование и обучение.

4.3.2ЕИСК насърчава държавите членки да използват по най-добрия начин възможностите, предоставяни от фондовете на ЕС, които следва да бъдат подкрепени и с национални средства. ЕИСК призовава за по-ефективни европейски и национални стратегии за осигуряване на устойчиво финансиране за преквалификация и повишаване на квалификацията на всички възрастни, като се обръща особено внимание на предоставянето на ефективно подпомагане на работещите и на безработните от страна на публичните служби по заетостта, предприятията, индивидуалните сметки за обучение и други практики, използвани националните равнища. Предвид въздействието на епидемията от Covid-19 може да са необходими незабавни мерки за адаптиране на предлагането на работна ръка към настоящите нужди и търсене, например дружества от сектора на услугите временно да отстъпят своите служители на сектора на здравеопазването.

4.3.3ЕИСК предлага на Европейската комисия да определи по-амбициозни показатели и критерии за участие в обучението на възрастни и достъп до обучение на служителите, както и показатели, свързани с публичните и частните инвестиции в ПОО, както и да се обмисли и да се включи като изискване в насока 6 в областта на заетостта правото на работниците на платен отпуск за обучение 24 .

4.3.4Преквалификацията и повишаването на квалификацията ще бъдат основна съставка, за да се адаптират пазарите на труда по време на кризата, свързана с Covid-19, но и за да се гарантира, че Европа ще излезе от нея по-силна и по-конкурентоспособна. С подкрепата на Европейския социален фонд държавите членки следва да изградят или засилят механизмите и системите за подкрепа на професионален преход. Целта на тези механизми е да се създадат начини за връщане на работа, за предотвратяване на съкращенията, които водят до продължителна безработица, но и за откриване на възможности за нови работни места и различни процеси за създаване на работни места.

4.3.5По-доброто разбиране на променящото се естество на труда и трудовите отношения в цифровата ера би трябвало да доведе до по-ефективна политика на ЕС в областта на заетостта. Пандемията от Covid-19 доведе до ситуация, при която повече хора от когато и да било преди работят от разстояние. Работата от разстояние не е подходяща за всички обстоятелства или за всички видове позиции, но ако се практикува правилно, тя може да бъде важен елемент от отговора за осигуряване на гъвкавост на работното време, за да се помогне на работниците да постигнат по-добро равновесие между професионалния и личния живот и в интерес на дружествата. От съществено значение е да се осигурят подходящи мерки за здравословни и безопасни условия на труд както на работното място, така и по отношение на условията за работа от разстояние, включително да се спазват ограниченията на работното време. Необходими са и повече изследвания и инвестиции за мерки за справяне с новите и нововъзникващите рискове, сред които са стресът и други психосоциални рискове.

4.3.6За да се постигне пълна цифрова грамотност на всички учители и ученици, както и на гражданите, включително тези в маргинализирани райони, е необходимо да се гарантират адекватни публични средства и квалифициран технически персонал. Жизненоважно е да се гарантира достъп до интернет, да се осигури цифрова грамотност за всички, изложени на риск, и да им се предостави възможност да упражняват правата си и да имат достъп до социални услуги.

4.3.7ЕИСК вече подчерта необходимостта от гарантиране на достойни доходи по време на обучението. Следва да бъдат разгледани и инструментите, използвани в някои държави – членки на ЕС, с оглед въвеждането на добрите практики в областта на минималните стандарти относно правото на отпуск за обучение в други държави членки.

4.3.8По отношение на подкрепата за безработните и с оглед на нарасналия брой работници, които са дългосрочно безработни, насоките за заетостта следва да отговарят на необходимостта от предприемане на ранни действия за избягване на отрицателните последици от това, че са извън пазара на труда. Обезщетенията за безработица трябва да бъдат достатъчни като обхват и равнище. Някои национални системи са твърде негъвкави, когато става въпрос за квалификация и средствата, които се възстановяват, са твърде малко. В това отношение наскоро ЕИСК призова за европейски действия за постигане на минимални стандарти по отношение на националните схеми за безработица 25 .

4.3.9Като се улесняват възможностите за заетост при всички видове форми на работа, поставянето на качествените работни места в дневния ред следва да бъде в основата на дългосрочната визия на ЕС в областта на заетостта.

4.4Насока 7: Подобряване на функционирането на пазарите на труда и ефективността на социалния диалог

4.4.1Положителен знак е призивът за провеждане на борба за прозрачни и предвидими условия, за предотвратяване на сегментирането и заетостта с несигурен характер, както и за насърчаване на прехода към безсрочни договори. Същото се отнася и за укрепването и повишаването на капацитета на социалните партньори за колективно договаряне. Насоките за заетостта следва да имат за цел и насърчаване на обхвата на колективното договаряне и гарантиране, че всички работници имат правото да се организират и имат свободен достъп до синдикалното представителство.

4.4.2Разпоредбите в тази насока за достъп до безпристрастно разрешаване на спорове следва да се отнасят за всякакви случаи, а не само за случаите на несправедливо освобождаване от длъжност. Въпреки това следва да се зачитат правата на страните да използват съдилищата, когато спорът не е могъл да бъде разрешен чрез алтернативни способи 26 .

4.4.3Други положителни елементи от предложението на Комисията, в сравнение с настоящите насоки за заетостта, са акцентът върху справедливите условия за работниците мигранти и споменаването на борбата с дискриминацията и прекратяването на бедността сред работещите. Когато държавите членки прилагат мерки като затваряне на границите за смекчаване на въздействието от епидемията от Covid-19, ще бъде важно да вземат предвид работниците мигранти, включително работниците в пограничните райони.

4.4.4Един елемент, който липсва в тази насока, е необходимостта от по-добри здравословни и безопасни условия на труд. В контекста на разпространението на Covid-19 е жизненоважно да има здравословни и безопасни условия на труд, за да се води борба с риска от заразяване и разпространение на вируса и други заболявания. Работодателите трябва да поемат отговорност за здравето и безопасността на своите работници и да им предоставят – на тях и техните представители, подходяща информация, да правят оценки на риска и да предприемат превантивни мерки. Публичните власти, предприятията, работниците и социалните партньори, трябва да играят роля в защитата на работниците, техните семейства и обществото като цяло. За да се подобри функционирането на пазарите на труда, държавите членки следва да инвестират в здравословни и безопасни условия на труд и да осигурят подходящи средства и разпоредби за инспекциите по труда или синдикалните представители по въпросите на здравето и безопасността, както и подкрепа за работодателите.

4.4.5Повечето малки и микропредприятия имат ограничени икономически и управленски ресурси и поради това следва да им се предостави практическа, финансова и съобразена с конкретните нужди подкрепа за програми за здравословни и безопасни условия на труд, за да могат да адаптират работните си места и да въведат бързо нови процедури и практики, за да защитят работниците. Инспекторите по труда, EU-OSHA (Европейската агенция за безопасност и здраве при работа), Enterprise Europe Network и компетентните органи на национално равнище могат да предложат практическа подкрепа — например икономически ефективни и безплатни, лесни за ползване инструменти, информация, насоки и съвети.

4.4.6ЕИСК предлага да се направи повече за насърчаване на изграждането на капацитет за социалните партньори в социалния диалог, да се осигурят инвестиции в структури за подкрепа на социалния диалог и да се популяризират процедурите, които насърчават социалния диалог. Има държави, в които социалният диалог е по-слабо развит, и такива, в които има влошаване в тази сфера поради кризата. Комитетът приветства усилията на Европейската комисия да увеличи сътрудничеството със социалните партньори в контекста на европейския семестър. Предвид централното място на социалния диалог в изпълнението на стълба на социалните права и в изпълнението на насоките за заетостта и специфичните за всяка държава препоръки, ЕИСК отново призовава социалният диалог да присъства във всички държави членки и настоятелно призовава всички политически участници на национално и европейско равнище да укрепват структурите на колективното договаряне на всички равнища. Освен това Комисията постигна напредък в участието на гражданското общество в изготвянето на специфичните за всяка държава препоръки — този напредък се приветства и върху него следва да се надгражда.

4.5Насока 8: Насърчаване на равните възможности за всички, социалното приобщаване и борбата с бедността

4.5.1Към обхвата на социалната закрила се подхожда в светлината на демографското предизвикателство и необходимостта работниците да останат по-дълго на работа. В насоките за заетостта следва да се разглеждат и цели като пълно и ефективно покритие, адекватност и прозрачност.

4.5.2Равенството между половете може да бъде постигнато единствено чрез увеличаване на участието на жените на всички равнища на пазара на труда както по отношение на коефициента на заетост, така и чрез увеличаване на средния брой часове работно време на жените. Необходими са допълнителни мерки за преодоляване на пречките пред заетостта на жените, като липсата на достъпни грижи на достъпни цени, и за премахване на разликата в заплащането на жените и мъжете. За да се постигне това, трябва да се преодолеят различни структурни пречки на европейско и национално равнище, включително да се увеличат инвестициите в качествени обществени услуги и мерки за прозрачност при заплащането. Предприемачеството може да бъде възможност за икономическа независимост на жените с качествени работни места, успешни кариери, която да ги изведе от бедността и социалната изолация и да допринесе за по-балансирано представителство на половете в процеса на вземане на решения.

4.5.3За хората с увреждания е особено важно достъпът до пазара на труда да бъде улеснен чрез преодоляване на дискриминационните практики. Трябва да се осигури подходяща подкрепа от службите по заетостта и да се осъществяват обществени кампании за справяне с предразсъдъците и за насърчаване на недискриминацията на хората с увреждания. Що се отнася до достъпа до услуги за хора с увреждания, трябва да се посочи необходимостта от независим живот и достъпност.

4.5.4За да се осигури достъп до здравеопазване за всички, трябва да се обърне внимание на необходимостта от устойчиви, ефективни, достъпни и качествени здравни грижи, предоставяни на поносими цени, и подходящо финансиране на съответно обучен персонал в областта на здравеопазването. 

4.5.5Що се отнася до активния живот на възрастните хора, необходими са конкретни предложения, за да не се насърчават неподходящи политики за работниците в напреднала възраст. Както беше договорено от европейските социални партньори в „Рамковото споразумение относно активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията“ 27 , когато се говори за активния живот на възрастните хора „става дума за оптимизирането на възможностите за работниците от всички възрасти да работят в добри, продуктивни и здравословни условия до законоустановената пенсионна възраст при взаимна ангажираност и мотивация на работодателите и работниците“.

4.5.6Във връзка с това ЕИСК подчерта в редица становища и необходимостта от насърчаване на солидарността между поколенията, съпътствана от ефективни политики за растеж и заетост. Нуждаем се от реална политика на „активен живот на възрастните хора“— от добри условия на труд, политики относно здравето, безопасността и работното време до увеличаване на участието в учене през целия живот. Освен това е нужно да се увеличи процентът на заетост сред по‑възрастните хора, които често са принудени да се откажат от работа преждевременно поради здравословни проблеми, трудова натовареност, преждевременни уволнения и липса на възможности за обучение или повторно включване на пазара на труда 28 .

Брюксел, 7 май 2020 г.

Luca Jahier,
председател на Европейския икономически и социален комитет

_____________

(1)    Член 146, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(2)     ОВ C 237, 6.7.2018 г., стр. 57 .

(3)     ОВ С 14, 15.1.2020 г., стр. 1 .

(4)    Вж. ILO Monitor 2nd edition: COVID-19 and the world of work (Наблюдател на МОТ, 2-ро издание: COVID-19 и сферата на труда).

(5)    Вж. Декларацията на ЕИСК „Отговорът на ЕС на епидемията от Covid-19 и необходимостта от безпрецедентна солидарност между държавите членки“.

(6)      SMEunited " A view on the COVID impact on and support measures for SMEs " (Обединени МСП „Мнение относно въздействието от COVID и мерките за подпомагане на МСП“); BusinessEurope Видеоконференция на членовете на Европейския съвет на 23 април 2020 г. - Писмо от Pierre Gattaz и Markus J. Beyrer до председателя на Европейския съвет Charles Michel ".

(7)    SMEunited " A view on the COVID impact on and support measures for SMEs " (Обединени МСП „Мнение относно въздействието от COVID и мерките за подпомагане на МСП“).

(8)     COM/2020/139 final .

(9)     ОВ C 282, 20.8.2019 г., стр. 32 , параграф 3.1.4.

(10)     ОВ C 282, 20.8.2019 г., стр. 32 , параграф 1.7.

(11)     ОВ C 237, 6.7.2018 г., стр. 57 , параграфи 1.3 и 4.3.

(12)     ОВ C 237, 6.7.2018 г., стр. 57 , параграф 1.13.

(13)     ОВ C 282, 20.8.2019 г., стр. 32 , параграф 3.3.1.

(14)     ОВ C 282, 20.8.2019 г., стр. 32 , параграф 3.4.1.

(15)     ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 145 .

(16)     ОВ C 282, 20.8.2019 г., стр. 32 , параграф 1.3.

(17)     ОВ C 282, 20.8.2019 г., стр. 32 , параграф 3.3.5.

(18)    Европейски инструмент за временна подкрепа за смекчаване на риска от безработица в извънредна ситуация вследствие на пандемията от Covid-19.

(19)     Съвместно изявление на Европейските социални партньори относно COVID-19 .

(20)     ОВ C 237, 6.7.2018 г., стр. 57 , параграф 5.1.

(21)     Становище SOC/632 – „Достойни минимални работни заплати в цяла Европа“, (в процес на изготвяне).

(22)

    OВ C 237, 6.7.2018 г., стр. 57 , OВ C 129, 11.4.2018 г., стр. 1 .

(23)     ОВ C 237, 6.7.2018 г., стр. 57 , параграф 5.5.

(24)    SOC/629 Становище относно „Устойчиво финансиране за учене през целия живот и развитие на умения в контекста на недостиг на квалифицирана работна ръка“ (проучвателно становище по искане на хърватското председателство). Вж. стр. ХХ в ОВ.

(25)     ОВ С 97, 24.3.2020 г., стр. 32 .

(26)       ОВ C 237, 6.7.2018 г., стр. 57 , параграф 5.9.

(27)     Автономно рамково споразумение на европейските социални партньори относно активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията .

(28)

    ОВ C 237, 6.7.2018 г., стр. 57 , параграф 5.9 и становище относно „Промените в света на труда и продължителността на живота/застаряването на населението — предварителните условия за възрастните работници да останат активни в новия свят на труда“, ОВ C 14, 15.1.2020 г., стр. 60 .