NAT/789
Към стратегия на ЕС за устойчиво потребление
СТАНОВИЩЕ
Европейски икономически и социален комитет
Към стратегия на ЕС за устойчиво потребление
[становище по собствена инициатива]
Докладчик: Peter Schmidt
|
Решение на пленарната асамблея
|
20.2.2020 г.
|
|
Правно основание
|
член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
|
|
|
Становище по собствена инициатива
|
|
|
|
|
Компетентна секция
|
секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
|
|
Приемане от секцията
|
8.7.2020 г.
|
|
Приемане на пленарна сесия
|
18.9.2020 г.
|
|
Пленарна сесия №
|
554
|
|
Резултат от гласуването
(„за“/„против“/„въздържал се“)
|
212/2/5
|
1.Заключения и препоръки
1.1Пандемията от COVID-19 разкри уязвимостта на веригите на доставки. Възстановяването на икономиката след кризата ще бъде възможност за преосмисляне на нашето общество и за разработване на нов модел на просперитет. Вече не е избор, а необходимост приоритетите да се прехвърлят към по-устойчиви модели на производство, разпространение и потребление и да се направят всички участници във веригите на доставки по-устойчиви към кризи. Устойчивостта на земеделските стопани, които отглеждат храната ни, или на работниците, които произвеждат дрехите ни, е също толкова важна колкото устойчивостта на дружествата вносители, на производителите, на търговците на едро, на МСП или на веригите за продажби на дребно в Европа.
1.2ЕИСК призовава за цялостна стратегия на ЕС за устойчиво потребление. Най‑устойчивият избор следва да е най-лесният избор за гражданите. Това изисква системна промяна на начина, по който произвеждаме и потребяваме. По-специално, трябва да се подчертае по-ясно отговорността на производителите да се справят с неустойчивото потребление. Тъй като пазарите няма да доведат автоматично до устойчиви резултати, е необходима стратегия, за да се създаде регулаторен контекст и стратегическа насоченост както за частния сектор (включително чрез кръгови и устойчиви бизнес модели), така и за публичните органи (напр. чрез обществените поръчки).
1.3Социалното измерение трябва да бъде включено изцяло в стратегията заедно с икономическото и екологичното измерение, за да бъде постигната така необходимата съгласуваност на политиките за устойчиво развитие. Прекалено дълго ЕС се беше съсредоточил върху основани на пазара решения и пренебрегваше измерението, свързано с гражданите и работниците. Като критерии за устойчивост следва да бъдат включени подобряването на условията на труд, минималните заплати, инвестициите в обществени услуги, приобщаващото управление, справедливото данъчно облагане и т.н. Това би допринесло за превръщане на системите ни на производство и потребление в по‑справедливи и по-устойчиви в дългосрочен план. То би допринесло също така за изпълнението на Програмата но ООН за 2030 г.
1.4Една стратегия на ЕС за устойчиво потребление следва да обръща специално внимание на въздействието върху уязвимите части от населението и върху домакинствата с ниски доходи, които бяха и ще продължават да бъдат особено засегнати от настоящата криза, като същевременно се обръща внимание и на въздействието върху уязвимите участници във веригите на доставки, включително земеделските стопани и работниците. Устойчивите продукти и услуги следва да се бъдат физически и финансово достъпни за всички.
1.5В краткосрочен и средносрочен план всички свързани с това инструменти на политиките (напр. обществени поръчки, етикетиране, данъчно облагане и т.н.) следва да се координират по-добре и да се насочат към тази визия. Необходимо е да се прилага хармонизиран в по-голяма степен подход, за да се преодолеят настоящата фрагментация на политиките на ЕС и тясноведомственият подход.
1.6В контекста на възстановяването след пандемията от COVID-19 ЕИСК приканва Комисията, Парламента и държавите членки да си сътрудничат тясно с него относно разработването на една основна и координирана програма от интегрирани политики, която ще помогне на Европа за „повторно по-добро изграждане“ и за създаване на условията за цялостна стратегия на ЕС за устойчиво потребление.
ЕИСК препоръчва да се изпълнят следните конкретни действия:
·да се въведат продуктови норми и забрани, които насърчават устойчивост, т.е. които насърчават дълготрайността и устойчивостта на продуктите
·да се забранят нелоялните търговски практики (НТП)
·да се подобрят правилата за конкуренцията за колективни инициативи, които насърчават устойчивостта във веригите на доставки
·да се направят задължителни за изпълнение социалните и екологичните клаузи в търговските споразумения
·да се подобри корпоративната отчетност и да се повиши осведомеността на дружествата по екологични (напр. EMAS) и социални аспекти
·да се въведе прехвърляне на данъчното облагане от труда към използването на ресурсите
·да се насърчават справедливи и екологосъобразни обществени поръчки с минимални задължителни критерии
·да се подобри прозрачността посредством въвеждането на правила за етикетиране във връзка с произхода, устойчивостта и социалното измерение
·да се насърчават инициативи „отдолу нагоре“ и пилотни интервенции
·да се обърне внимание на рекламата и маркетинга
·да се насърчава образованието по устойчиво потребление.
2.Въведение
2.1Пандемията от COVID-19 разкри уязвимостта на веригите на доставки и необходимостта от спешна и системна трансформация. Недостатъчните инвестиции в секторите на здравеопазването и грижите, прекомерното разчитане на глобални вериги на доставки и икономически системи, зависими от линейни процеси на производство и потребление, несъвместими с ограниченията на планетата, изложиха на риск способността на правителствата да предприемат бързи и решителни действия за защита на общественото здраве. Вече не е въпрос на избор, а на необходимост приоритетите да се прехвърлят към по-устойчиви модели на производство, разпространение и потребление и да се засили устойчивостта към кризи на всички участници във веригите на доставки. Пандемията изведе в центъра на медийния и политическия дебат социалната закрила, обществените услуги, нискоквалифицираните работници, здравословните и безопасни условия на труд, както и условията на труд.
2.2ЕС се е ангажирал изцяло с Програмата на ООН до 2030 г. и нейните 17 цели за устойчиво развитие (ЦУР). Изпълнението на ЦУР 12 относно устойчивото потребление и производство продължава да е предизвикателство в Европа, докато същевременно е от основно значение за изпълнението на Програмата до 2030 г. като цяло. На практика начините, по които хората потребяват днес – големи количества с високи темпове по линейна траектория и със значително разхищаване (вземи – направи – изхвърли) – не са устойчиви. Освен това гражданите се разглеждат предимно като индивидуални потребители, което натовари хората с бремето на отговорността за техния избор, без да им се предоставят физически и финансово достъпни алтернативи.
2.3ЕИСК вече призова ЕС да предложи нова визия за благоденствието на хората и планетата, основана на принципите на устойчивост на околната среда, правото на достоен живот и защитата на социалните ценности. Системният подход на ЕС към устойчивото потребление е един от основните елементи на стратегическата визия на ЕИСК за устойчива икономика на благосъстоянието, при която никой не бива да бъде пренебрегнат.
2.4Налице е сериозен политически импулс за ЕС да предприеме решителни действия за постигането на тази визия. Европейският зелен – и социален – пакт има огромен потенциал за възстановяване на икономиката след кризата с COVID‑19 на една по‑устойчива основа, за принос към създаването на нов модел на просперитет и гарантиране на справедлив преход.
2.5По-специално в новия план за действие за кръговата икономика (ПДКИ) е включено конкретно действие относно предоставяне на повече възможности на потребителите за прехода към зелена икономика и няколко инициативи, чрез които би могло да се подчертае отговорността на регулаторните органи и на предприятията. ПДКИ следва да разшири обхвата на новия търговски механизъм за потребителите от 2018 г., в който акцентът беше поставен главно върху защитата и правоприлагането вместо върху предоставянето на повече възможности. Още по-важно е изпълнението на стратегията „От фермата до трапезата“ и на стратегията за биологичното разнообразие, тъй като кризата с COVID-19 налага повече от всякога да се повиши издържливостта и устойчивостта на продоволствената система на ЕС и на световната такава. Предстоящата Осма програма за действие за околната среда следва да бъде една възможност за по-решително обръщане на внимание на устойчивото потребление.
2.6Настоящото становище ще допринесе за размисъла върху възстановяването след кризата с COVID-19 чрез предоставяне на конкретни препоръки за цялостна стратегия на ЕС за устойчиво потребление като част от Европейския зелен пакт и като допълнение към новия ПДКИ.
3.Предизвикателства – анализ на настоящото положение
3.1Европа все още далеч не живее според ограниченията на планетата. В различни проучвания, прилагащи различни методологии за оценка на моделите на потребление в ЕС, се достига все до това заключение, включително в неотдавнашен доклад на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) и Швейцарската федерална служба за околната среда (FOEN).
3.2Потреблението на продукти и услуги е пряк и непряк фактор за създаването на натиск, като например промени в земеползването, отделяне на емисии и изпускане на токсични химикали в околната среда, които от своя страна водят до редица екологични въздействия, включително изменение на климата, изчерпване и замърсяване на питейната вода и загуба на биологично разнообразие. В Европа този „екологичен отпечатък“ на потреблението е висок – на практика той е един от най-високите в света. Данните показват, че ще са ни нужни почти три планети като нашата, за да се поддържа световната икономика, ако всеки на планетата консумира като средния европеец,.
3.3За да поддържа високите си равнища на потребление, Европа е зависима от ресурси, които се извличат другаде. В резултат на това Европа прехвърля много от въздействията си върху околната среда в други части на света. Като цяло този модел вече не е съвместим с едно безопасно и устойчиво бъдеще.
3.4Макар че изнасянето на екологичния отпечатък на ЕС чрез търговията не може да се счита за устойчиво, трябва да се признае също така, че търговията със Съюза играе важна роля в социално-икономическото развитие на много държави, особено на най-слабо развитите. На практика ЕС активно насърчава търговията като инструмент за стимулиране на устойчивостта в световен мащаб и в рамките на държавите търговски партньори. Ето защо принципите на справедливост, кръговост и по-устойчиво потребление трябва внимателно да бъдат приведени в съответствие с търговията, като се създават възможности както за ЕС, така и за неговите търговски партньори.
3.5Настоящите европейски модели на потребление повдигат също и редица въпроси относно социалната справедливост. Макар части от Европа да имат едни от най-големите материални отпечатъци в света, други региони в Европа не могат да си позволят стандарт на живот, който обикновено се счита за приемлив. Равнището на материални лишения се различава силно в ЕС, както и равнището на икономически натиск. Поради това потреблението е тясно свързано с политическите програми, например относно храненото, бедността и неравенството. По-устойчивото потребление в Европа като цяло може да доведе до увеличаване на използването на ресурсите за някои и до намаляване на използването им от други – общо по-добър баланс на достъпа до ресурси и засилена справедливост по отношение на ресурсите.
3.6Неустойчивото потребление е резултат от сложно взаимодействие между набор от различни фактори. Преобладаващият бизнес модел е линеен, като растежът на повечето предприятия все още се основава на това повече хора да купуват повече продукти. Ефективният жизнен цикъл на много потребителски продукти намалява, докато ремонтът им става (често умишлено) все по-труден. Алтернативи на линейния икономически модел „вземи – направи – изхвърли“, като например основани на кръговост на материалите, обслужване или споделяне, биха могли да допринесат за намаляване на цялостното материално потребление, но остават в периферията и често не могат да се конкурират с линейните решения при настоящите условия. На практика вторичните (повторно използвани/произведени/рециклирани) продукти се продават в допълнение към първичните (нови) продукти, което води до въздействия върху околната среда както от първичното, така и от вторичното производство. Насърчаването на кръговост, без да се насърчават по-широки системни промени в производството (по‑специално проектирането на продуктите), потреблението и предотвратяването на образуването на отпадъци, следователно би означавало да се обръща внимание само на част от проблема. Потребителите би трябвало да могат да се възползват от „правото на поправка“.
3.7Цената е един от най-важните определящи фактори и двигатели на търсенето и докато цената на продуктите и услугите не отразява по-точно тяхната истинска себестойност, няма да бъде възможна цялостна промяна към модели на устойчиво потребление. Икономическите разходи за екологичните и социалните външни фактори на производството и потреблението понастоящем обикновено са за сметка на данъкоплатците и бъдещите поколения, а не на предприятията, които пускат на пазара въпросните продукти и услуги. Продуктите и услугите, които предлагат алтернативни решения с по-слабо въздействие, все още често са по-скъпи и по-трудни за намиране, въпреки доказаните въздействия на по-малко негативни външни фактори от по-устойчиви варианти на потребление, като например биологични продукти и продукти на справедливата търговия
.
3.8Междувременно, откакто икономистът Pigou въвежда термина „външни“ разходи, все по-голямо внимание се обръща на методи за осчетоводяване на реалните разходи и се правят все повече проучвания в тази област. През 2008 г. ЕК публикува стратегия за прилагане на интернализация на външните разходи, в която данъчното облагане, пътните такси (или потребителска такса) и в някои случаи търговията с емисии на вредни газове се установяват като основните икономически инструменти, чрез които се постига интернализацията на външните разходи. Дългосрочната тенденция в Европа обаче е, че приходите от „екологични“ данъци като дял от общите данъчни приходи намаляват.
3.9Друго предизвикателство е свързано с преобладаващото понастоящем тълкуване на законодателството в областта на конкуренцията, което възприема много тясна концепция за благосъстоянието на потребителите, в която приоритет се дава на ниските цени на предлаганите на потребителите продукти пред тяхната устойчивост и начин на производство. През 2013 г. нидерландският орган за защита на конкуренцията (ACM) постановява по дело във връзка с енергийно споразумение, че многостранно енергийно споразумение за устойчив растеж между работодатели, профсъюзи, екологични организации и други за спестяване на енергия, стимулиране на енергията от възобновяеми източници и създаване на работни места не е в съответствие с изискванията на законодателството в областта на конкуренцията. През 2014 г. по делото „Пилето на бъдещето“ ACM констатира, че многостранно споразумение за подобряване на хуманното отношение към пилетата, като се използват по-малко антибиотици и се осигурява повече пространство, както и допълнителни екологични мерки, ограничава конкуренцията.
3.10Насоките на Комисията относно член 101, параграф 3 гласят, че целта на член 101 е да се защитава конкуренцията „като средство за подобряване благосъстоянието на потребителя и за гарантиране ефективното разпределяне на средствата“, без да се посочва дали или по какъв начин могат да се вземат предвид неикономически съображения. Много оператори биха искали да ускорят своите проекти за устойчивост, но инвестициите са прекалено големи, за да ги поемат сами. Насоките относно законодателството в областта на конкуренцията следва да предоставят по-голяма яснота на операторите как да участват в сътрудничество във връзка с устойчивостта.
3.11В неотдавнашно проучване на фондация „Справедлива търговия“ се представят доказателства, че „неясна правна уредба по отношение на възможно сътрудничество във връзка с ниските цени франко земеделското стопанство ограничава напредъка към съвместна работа за осигуряване по веригите на доставки на достойни заплати и доходи“. В доклада се отбелязва, че „за напредъка много биха помогнали допълнителни пояснения от органите за защита на конкуренцията за това как би било оценено съгласно законодателството в областта на конкуренцията едно предконкурентно сътрудничество по въпроса за ниските цени франко земеделското стопанство“.
3.12Настоящата разпокъсаност на политиките на ЕС е пречка пред един съгласуван подход към устойчивото потребление, напр. по отношение на прилагането на Директивата за обществените поръчки от 2014 г. няколко генерални дирекции на Комисията работят отделно за предоставянето на насоки на възлагащите органи („Купувайте, като се съобразявате с околната среда!“ наръчник на ГД „Околна среда“, „Да купуваме социално!“ от ГД „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ – в процес на актуализиране), като същевременно има и отделно „Ръководство за процедурите за възлагане на обществени поръчки за иновации“ на ЕК. Това може да бъде много объркващо за възлагащите органи в ЕС, които желаят за възприемат интегриран подход към обществените поръчки, както е посочено в ЦУР 12.3.
4.Визия – към цялостна стратегия на ЕС за устойчиво потребление
4.1Политики, насочени към устойчивостта на производствените процеси (например екопроектиране), продуктите и услугите и работата с материали, които се превръщат в отпадъци, отдавна са крайъгълен камък на политиката на ЕС и е налице една сравнително добре установена рамка на политики. Този подход обаче вече не е достатъчен за постигането на мащаба на промяна, необходим в рамките на наличното време – трябва да се обърне по-голямо внимание на ролята на потреблението в стремежа към устойчиво развитие.
4.2Досега политиките на равнището на ЕС, насочени към потреблението, акцентираха върху ролята на гражданите като потребители и върху използването на основани на информацията инструменти на политиката в опит да се повлияе на поведението на потребителите. Основни примери включват екомаркировка на продуктите, кампании за повишаване на осведомеността и доброволни критерии за екологосъобразни обществени поръчки.
4.3Тези инструменти на политиката имаха ограничен ефект върху неустойчивото потребление. И действително има малко доказателства, които да предполагат, че по‑добрата информация относно екологосъобразността на продуктите, като например екомаркировки, води до реални промени в потребителското поведение, а още по-малко в нужния мащаб. Това се дължи на различни вторични ефекти, подсъзнателни практики и навици. Изборът ни като потребители (домакинства, частен или публичен сектор) продължава в голяма степен да се определя от цената и удобството. Важно е да се подчертае обаче, че отговорността за този избор в съществуващата система не е на потребителите, а по-скоро на производителите. Капиталистическата логика и неравновесието на силите във веригата на доставки са тези, които водят до „надпревара за достигане на най-ниски равнища“, давайки приоритет на цената пред устойчивостта.
4.4Проблематично е също така да се търси отговорност от гражданите за постигането на по‑устойчиво потребление, докато не са ясни истинските разходи за повечето продукти и услуги, а пазарните и обществените лостове продължават да са насочени към насърчаване на по-голямо материално потребление. Отговорността на частния и публичния сектор за преодоляване на неустойчивото потребление трябва да бъде призната по-добре и да се приемат инструменти, за да се гарантира – по балансиран и прозрачен начин – че по‑здравословният, по-устойчив и по-безопасен избор е по-лесният и по-достъпен финансово избор за гражданите. ЕК би трябвало да продължи да подкрепя водени от гражданското общество паневропейски кампании за устойчиво потребление, като не се съсредоточава само върху индивидуалните решения на потребителите.
4.5Част от причините за характера на политиката на равнището на ЕС до момента е балансът на политическите отговорности между ЕС и неговите държави членки. Инструментите на политиката, които могат да бъдат използвани за регулиране на търсенето, като например данъците, до голяма степен са от компетенциите на държавите членки. Въпреки това ЕС има централна роля в гарантирането, че Европа живее в рамките на ограниченията на планетата, и разполага с редица средства, чрез които да предприема действия във връзка с неустойчивото потребление. Някои държави членки биха могли да се възползват и от допълнителни насоки (инструментариум) на ЕС.
4.6Макар и важни, подходите, разглеждащи само един аспект, например справедливостта или кръговостта, не са достатъчни за постигането на устойчивост. Освен това съществува риск, че ако политически отговори на неустойчивото потребление се разработват поотделно един от друг, може да създаде непредвидени проблеми надолу по веригата. Необходим е съгласуван и координиран подход, който да отразява сложността на разглеждания въпрос и да използва последователен принос от различни области на политиката – от научни изследвания, иновации, секторни и индустриални политики до образование, благосъстояние, търговия и заетост. Важно е една стратегия на ЕС да допълва, а не да излага на риск, амбициозни законодателни намеси, когато такива са необходими.
4.7Една стратегия за устойчиво потребление на равнището на ЕС следва да осигурява амбициозна рамка за държавите членки и за частния сектор, обхващаща както потреблението на домакинствата, така и потреблението в публичния сектор. Пазарите няма автоматично да постигнат устойчиви резултати. Необходима е стратегия, за да се създаде регулаторен контекст и стратегическа насока, които да допринасят за водещи инициативи както за продуктите, така и за услугите (тъй като икономиката на услугите не е задължително устойчива).
4.8Една стратегия на ЕС ще отрази също и исканията на европейските потребители Съюзът да осигури структурни промени и създаването на нови инфраструктури, за да се позволи на потребителите да възприемат по-устойчив начин на живот.
4.9Включването на ролята на потреблението на равнището на ЕС може да спомогне и за избягване на вторичните и други непредвидени ефекти на преразгледана и/или нова политика и да подкрепи една по-дългосрочна културна промяна на това как гледаме на понятието „достатъчност“ и ролята на потреблението в постигането на целите на Програмата до 2030 г.
4.10Една стратегия на ЕС за устойчиво потребление следва да включва цели за абсолютно намаляване на материалния отпечатък на европейското потребление. Цели на равнището на ЕС могат да предоставят насока, импулс и съгласуваност както за други равнища на управление, така и за иноватори от частния и публичния сектор, за да се помогне за постигане на икономиката на благосъстоянието.
4.11Освен това аспектът на справедливост при използването на ресурсите е от решаващо значение и дълго време беше пренебрегван в политиката на ЕС. Стратегията за устойчиво потребление трябва да бъде ориентирана към хората, насочена към това устойчивият избор да стане физически и финансово достъпен и привлекателен за всички потребители. В стратегията следва да се обърне специално внимание на въздействието върху уязвимите групи от населението и върху домакинствата с ниски доходи. Съответно внимание следва да се обърне и на социалните групи, които харчат много.
4.12Работниците и земеделските стопани имат ключова роля в насърчаването на устойчивото потребление, тъй като те са както потребители в края на веригата, така и производители в началото на веригата на доставки. Ето защо е от съществено значение политиките за устойчиво потребление да включват балансиран подход към споделяне на стойност във и между веригите за създаване на стойност, например чрез насърчаване на достойни заплати за работниците и достойни доходи за земеделските стопани както в ЕС, така и в южното полукълбо, а не само чрез стремеж към постигане на ниски цени за потребителите в краткосрочен план. Работниците, профсъюзите, групите на земеделските стопани и организациите на гражданското общество могат също така да играят ключова роля и в наблюдението на спазването на стандартите за устойчивост и права на човека в световните вериги за създаване на стойност.
4.13Търговията на дребно може да играе важна роля и за насърчаването на устойчиво потребление, като стимулира потребителите към по-здравословен и по-устойчив избор. В рамките на този сектор заслужава да се отбележи специално бизнес модела на кооперацията от потребители заради неговата специфична предприемаческа форма, която поставя фигурата на потребителя член в центъра на своята бизнес и демократична управленска структура.
4.14Една стратегия на ЕС следва да включва инициативи за гарантиране на прозрачни и надеждни информационни потоци за подпомагане на устойчиво потребление, като се използват възможностите, създадени от нови и нововъзникващи цифрови решения. Това би могло да подпомогне и предприятията, които желаят да въвеждат иновации, но понастоящем не разполагат с показатели и данни, които да позволяват надеждна оценка на екологичните и социалните въздействия на ежедневното потребление. Пред това предизвикателство са изправени особено МСП, стартиращите предприятия и кооперациите, които са важни иноватори и пилотни платформи. ЕС също има важна роля в хармонизирането и проверката на твърдения за екологосъобразност, направени на вътрешния пазар. Понастоящем големият обем такива твърдения, с различни степени на доказателства в тяхна подкрепа, създава объркване и вероятно подкопава доверието на потребителите в легитимността на всяко от тях. Ето защо ЕИСК приветства амбицията на Комисията при изпълнението на новия ПДКИ да направи законодателно предложение, чиято цел е да се гарантира, че предприятията обосновават своите твърдения за екологосъобразност.
4.15Една стратегия за устойчиво потребление на равнището на ЕС следва да признава и насърчава полезни взаимодействия с други области на политиката. Например, 45 % от общите въглеродни емисии на ЕС са резултат от това как произвеждаме и използваме продукти и храни. Продоволствените системи могат да бъдат източникът на възстановяване и устойчивост, ако храните се отглеждат, преработват и консумират по различен начин. Това почти сигурно означава добитъкът да се храни съобразно потребностите на своя вид, а потребителите да имат балансиран хранителен режим с консумиране на по-малко месо, което е от полза както за климата, така и за здравето. Потреблението и търсенето имат решаваща роля за способността ни да намалим емисиите на парникови газове. По подобен начин основното предизвикателство пред справянето със загубата на биологично разнообразие и влошаването на състоянието на екосистемите в Европа е нашият начин на живот, за който са нужни множество планети. ЕИСК повтаря също така призива си за признаване на правата на природата, за да се гарантира равнопоставеност с правата на гражданите и на корпорациите.
5.От визия към изпълнение – възможности за действие на равнището на ЕС и на държавите членки
5.15.1В контекста на възстановяването след пандемията от COVID-19 ЕИСК приканва Комисията, Парламента и държавите членки да си сътрудничат тясно с него относно разработването на една основна и координирана програма от интегрирани политики, която ще помогне на Европа за „повторно по-добро изграждане“ и за създаване на условията за цялостна стратегия на ЕС за устойчиво потребление. Плановете за екологосъобразно възстановяване следва да стартират необходимата системна промяна в мобилността, храненето, жилищата, отдиха, енергийните системи и продуктовите групи с голямо въздействие, разглеждайки въздействието на потреблението на ЕС както в Съюза, така и в южното полукълбо. Като отправна точка могат да послужат следните предложения.
5.1Правни или регулаторни инструменти
5.1.1Да се въведат продуктови норми (регулиране) и продуктови забрани (забрани), които насърчават устойчивост, т.е. насърчаващите дълготрайността на продуктите. ЕИСК беше пионер и вече призова за цялостна забрана на планираното остаряване в своето становище от 2013 г. относно продължителността на живота на промишлените продукти и информацията за потребителите, както и в по-късни становища. Комитетът подчерта, че е полезно да се въведе система, гарантираща минимална продължителност на жизнения цикъл на закупените продукти. Неотдавнашен доклад, изготвен от комисията на ЕП по вътрешния пазар и защита на потребителите, отправя препоръки в същия дух. В този контекст следва да бъдат разгледани и последиците от увеличаването на електронната търговия, например по време на кризата с COVID-19.
5.1.2Да се забранят нелоялните търговски практики (НТП) не само във веригите на доставки на хранителни продукти, както се прави с новата Директива срещу НТП във веригите на доставки на хранителни продукти, но и в други сектори като текстилния, в който НТП са широко разпространени, утежнени от кризата с COVID-19. ЕИСК призовава за балансирано прилагане на Директивата срещу НТП, за да се избегне защитаването на производителите на големи марки, които злоупотребяват със силната си позиция при преговори, за да генерират маржове на печалба.
5.1.3Законодателство в областта на конкуренцията. Да се позволи колективно договаряне между доставчиците и купувачите относно цената (и условията на доставка) на важни стоки, по-конкретно там, където има големи различия в равнищата на концентрация на последователни елементи във веригата за създаване на стойност (например разпокъсани доставчици спрямо концентрирани купувачи). При текущото преразглеждане от ЕК на насоките за хоризонталните споразумения следва да бъде въведен отново раздел относно секторни споразумения за устойчивост, следвайки модела в раздела относно споразуменията в областта на околната среда в предишните насоки от 2001 г. (2001/C 3/02), и да се адаптират към настоящия контекст, включително като се вземат предвид Европейският зелен пакт, Парижкото споразумение и ЦУР 12.
5.1.4Правила за търговия. Да се направят задължителни за изпълнение социалните и екологичните клаузи в търговските споразумения, със санкции (като например целенасочени по-високи тарифи, насочени към стратегически сектори, като се изключат сектори, в които налагането на тарифи би могло да доведе до по-голяма бедност в най‑слабо развитите държави) в случай на неспазване.
5.1.5Корпоративна отчетност. Задължение за бдителност за купувачите по цялата им верига на доставки (създава се задължение) за устойчиви вериги на доставки като част от гарантирането на корпоративна отчетност. Вместо подход на „контролен лист“ предприятията по-скоро следва да преразгледат своите практики на закупуване, както препоръчва ОИСР, и да бъдат обвързани с по-строги закони относно контрола на лобирането. Следва да се предприемат действия срещу заблуждаващите твърдения за екологосъобразност.
5.1.6Задължително използване на стандартен инструмент за проследяване на информация относно операциите, извършвани по веригата на създаване на стойност – кой, кога, къде, при какви социални и екологични условия (предоставя техническите средства за изпълнение на задължението). Гражданското общество и профсъюзите следва да участват в разработването и мониторинга на екологичните и социалните стандарти.
5.2Икономически и финансови инструменти
5.2.1Прехвърляне на данъчното облагане от труда към използването на ресурсите. Да се използва текущото преразглеждане на Регламента за ДДС, за да се осигурят ясни критерии за това как държавите членки могат да въвеждат намалени ставки на ДДС за устойчиво произведени продукти и за услуги, които могат да намалят отрицателните последици от потреблението, като поправка или услуги за съвместно ползване. Да се насърчават мерки за предотвратяване на данъчна конкуренция и „надпревара за достигане на най-ниски равнища“ между държавите членки и по-справедливо данъчно облагане на най-печелившите сектори и капитали.
5.2.2Принцип „замърсителят плаща“. ЕК започна да обръща по-сериозно внимание на подхода на интернализиране на външните ефекти, например, като призна, че енергията от възобновяеми източници е в неравностойно положение, докато външните разходи за изкопаемите ресурси не са изцяло отразени в пазарната цена, или като се опитва да въведе принципа „замърсителят плаща“ в транспортния сектор. Междувременно следва да се признае, че тези подходи съчетават екологичното с икономическото измерение на устойчивостта, но не включват социалното измерение.
5.2.3Справедливи и екологосъобразни обществени поръчки. В ЦУР 12.7 се посочва, че е важно да се предвидят планове за действия за устойчиви обществени поръчки. Различни национални действия по отношение на ръководните принципи на ООН за плановете за действие относно правата на човека се отнасят за обществените поръчки, а на национално равнище съществуват редица добри практики. Например в Дания обществените кухни преминават към високо равнище на използване на биологични продукти, като се отчитат бюджетните ограничения. Понастоящем Международната асоциация на органите на местното самоуправление за устойчиво развитие (ICLEI) лансира инициатива да се настоява за постепенно преминаване към задължителни обществени поръчки за устойчиви храни във всички европейски училища и детски градини. ЕК обяви в новия ПДКИ, че насърчава публичните купувачи да участват в предстоящата инициатива „Публични купувачи за климат и околната среда“, която ще обедини купувачите, ангажирани с изпълнението на екологосъобразни обществени поръчки. ЕИСК призовава ЕК да включи по-широки критерии за устойчивост, като например социални съображения и съображения за справедлива търговия. Комитетът подкрепя също така плановете на ЕК да предложи задължителни минимални критерии за екологосъобразни обществени поръчки и количествени цели в секторното законодателство и постепенно да въведе задължително докладване с оглед извършването на наблюдение на по-широкото използване на екологосъобразни обществени поръчки.
5.2.4Свързани със сътрудничеството за развитие политики, които подпомагат дребномащабното земеделие, МСП и кооперациите на потребителите.
5.3Доброволен или основан на информацията инструмент
5.3.1Етикетирането на продуктите може да помогне за увеличаване на усилията за устойчивост на определени предприятия, но етикетите никога не бива да се използват като извинение да не се регулират поведение и практики, които са неприемливи. Например един от разглежданите от ЕК варианти за последващо действие на съобщението, озаглавено „Засилване на действията на ЕС за опазване и възстановяване на горите в световен мащаб“, е въвеждането на етикет за стоки, чието производство не причинява обезлесяване. Това обаче би могло да доведе до усещането, че ЕС всъщност толерира на пазара на Съюза продукти, които не са благоприятни за горите, което би било силно смущаващо. ЕИСК призовава ЕК да доразвие съществуващите етикети за екологични показатели, които обхващат целия жизнен цикъл, като например екомаркировката на ЕС, и да ги разшири, за да обхващат социалното измерение. По‑специално прилагането на една система за ясно етикетиране относно произхода и средствата за производство би улеснило избора на потребителите.
5.3.2Инициативи „отдолу нагоре“ и многостепенно управление. Децентрализирането на действието на местно равнище чрез ползващи се с доверие участници, като градските администрации и сдружения, е ефективен начин за разработване на местни действия, приближаване до гражданите и пълноценното им участие. Все повече местни власти имат сериозни стратегии за устойчивост, които ЕК стимулира чрез награди като наградата „Европейска зелена столица“, инициативата „Споразумение за зелен град“ или наградата „Европейски град за справедлива и етична търговия“. Тези модели и тенденции вероятно ще бъдат повлияни от настоящите реакции на кризата с COVID-19. Пилотните интервенции в практически контекст могат да бъдат много полезни за осигуряването на информация за разработването и изпълнението на стратегията на ЕС за устойчиво потребление и по тази причина следва да бъдат подкрепяни.
5.3.3Реклама и маркетинг. Следва да се обърне внимание и на ролята на рекламата и маркетинга, за да се преодолее подчертано консуматорската им ориентация и да се даде предимство на аспекти като трайността на продуктите и възможностите за повторна употреба, като се забрани заблуждаваща и подвеждаща реклама.
5.3.4Образование. Следва да бъдат внесени предложения за включване на образованието по устойчиво потребление в учебните програми от ранна възраст и за стимулиране на образователни инициативи на частния сектор (напр. инициативи на потребителски кооперации), за да се насърчи ангажирането на гражданите и промяна на културата.
Брюксел, 18 септември 2020 г.
Luca Jahier,
председател на Европейския икономически и социален комитет
_____________