NAT/792
Въвеждане на защитни мерки
за селскостопанските продукти в търговските споразумения
СТАНОВИЩЕ
Европейският икономически и социален комитет
Въвеждане на защитни мерки за селскостопанските продукти
в търговските споразумения
(становище по собствена инициатива)
Докладчик: Arnold Puech D’Alissac (FR – I гр.)
|
Решение на Пленарната асамблея
|
20.2.2020 г.
|
|
Правно основание
|
член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
|
|
|
становище по собствена инициатива
|
|
|
|
|
Компетентна секция
|
„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
|
|
Приемане от секцията
|
29/06/2020
|
|
Приемане на пленарна сесия
|
15.7.2020 г.
|
|
Пленарна сесия №
|
553
|
|
Резултат от гласуването
(„за“/„против“/„въздържал се“)
|
204/2/3
|
1.Заключения и препоръки
1.1Засиленото международно сътрудничество е предварително условие за ефикасни защитни клаузи.
1.1.1ЕИСК подчертава, че доставките на храни за човечеството представляват голямо предизвикателство и ще си останат такова най-малко до 2050 г. За да бъдат изхранени 9 до 10 милиарда души, ще имаме нужда от цялото селско стопанство на света. Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) счита, че световното производство ще трябва да се увеличи със 70% за периода между 2007 г. и 2050 г. Следователно е необходимо да се защити производственият капацитет на всяка държава, като се насърчават адаптирани селскостопански и търговски политики и същевременно се гарантира организирана международна търговия, за да се предприемат мерки както по отношение на свързаните с производството рискове, така и по отношение на трайния недостиг в определени географски зони.
1.1.2Според ЕИСК хармонизацията на стандартите за производство е изключително необходима с цел да се избягва нарушаването на конкуренцията и да се даде възможност на всяка държава да произвежда основни храни.
1.2Трябва да се преследва подобряване на прозрачността на пазарите.
1.2.1Стартираната от събранието на министрите на земеделието на държавите от Г-20 през 2011 г. инициатива AMIS (Agricultural market information system – информационна система за селскостопанските пазари), която обединява основните световни производители и вносители на зърнени и маслодайни култури, дава възможност за информираност относно действителното положение на пазарите и също така представлява форма на диалог и координация между отговорните държавни служители в периоди на голяма нестабилност на селскостопанските пазари. Тази инициатива е доказала своята полезност, но трябва да бъде доразвита по отношение на броя участващи държави и на обхвата така, че да бъдат включени и другите продукти, търгувани на световните пазари.
1.3Защитните клаузи на СТО по отношение на селскостопанските продукти, които са също толкова общи като клаузите в двустранните споразумения, трябва да бъдат подобрени съгласно различните критерии, изброени от ЕИСК в настоящото становище. Целта е да се осигури равнопоставена конкуренция и устойчивост на европейските сектори, което ще гарантира продоволствената независимост в полза на всички граждани – както производители, така и потребители. Тази потребност от продоволствена независимост беше силно откроена по време на пандемията от COVID-19.
1.3.1Бърза реакция
Настоящите клаузи не са ефективни поради твърде дългия период на прилагане. Въпреки това благодарение на цифровизацията на икономиката данните могат да бъдат на разположение в рамките на няколко часа. Наблюдението на обемите и цените понастоящем е ефикасно и дава възможност за бърза реакция.
1.3.2Автоматична реакция
Благодарение на подробното познаване на търговията търговските потоци могат да бъдат регулирани лесно. Съгласуваното прилагане между износители и вносители би могло да се осъществява автоматично, щом бъде установено увеличение от 10% на обема на търговията за определен период от време, например една година. Ако увеличението е обосновано поради риск, който е довел до намалено производство, клаузата няма да се активира. Ако обаче увеличението не е обосновано, ще се приложи допълнително мито с цел ограничаване на това увеличение.
1.3.3Пропорционална реакция
Реакцията трябва да бъде пропорционална според естеството и произхода на увеличението на търговските потоци, за да бъде намалено това увеличение или за да се осигури действителното преустановяване на дестабилизиращите потоци за засегнатите сектори.
1.3.4Изчерпателна реакция
Трябва да бъдат вземани под внимание всички потоци на внос, независимо от техния статут и без предварително уведомление. В споразуменията за свободна търговия тарифни квоти с намалено мито се предоставят именно за т.нар. „чувствителни“ продукти и точно тези сектори се дестабилизират най-бързо. Следователно те също трябва да бъдат предмет на защитните клаузи.
1.3.5Т.нар. „огледални“ мерки
Въвеждането на „огледални“ мерки в европейската нормативна уредба относно вноса трябва, от една страна, да осигури еднаква защита на потребителите, независимо от произхода на продуктите, а от друга, да ограничи икономическите изкривявания за европейските оператори.
1.3.6Вземане под внимание на рамката за прилагане на Парижкото споразумение
Ангажиментите за намаляване на емисиите на парникови газове представляват голямо международно предизвикателство. Ако някои държави не ги спазват, не трябва да могат да се възползват от тях във връзка с търговията. В хранително-вкусовия сектор трябва да бъде създаден механизъм за корекция на емисиите на въглероден диоксид по границите. Поради неговата сложност и очаквайки неговото одобряване, в СТО трябва да бъдат издействани специални защитни клаузи във връзка с Парижкото споразумение и те да бъдат включвани във всички споразумения за свободна търговия, договаряни от Европейската комисия.
1.3.7Вземане под внимание на целите за устойчиво развитие
Подобно на случая с Парижкото споразумение, в СТО трябва да бъдат издействани защитни клаузи и те да бъдат включвани във всички споразумения, подписвани от Европейския съюз.
2.Концепция и история на защитните клаузи
2.1СТО предвижда специални клаузи за селскостопанския сектор, но ограничава тяхното използване.
2.1.1Защитните мерки са определени като „спешни“ мерки, засягащи нарастването на вноса на конкретни продукти, когато този внос причинява или заплашва да причини тежка вреда на местната промишленост на държавата вносителка. Тези мерки, които като цяло са под формата на преустановяване на отстъпки или задължения, може да се състоят в прилагане на количествени ограничения върху вноса или повишаване на митата за внос.
2.1.2В областта на селското стопанство прилагането на по-високи защитни тарифи може да се задейства автоматично, когато обемът на вноса превиши определено равнище или когато цените паднат под определено равнище, без да е необходимо да се доказва, че е причинена тежка вреда на местната промишленост.
2.1.3Позоваването на специалната защитна клауза за селското стопанство обаче е възможно само за продукти, за които определянето на тарифи е започнало, и при условие че правителството си запазва правото да го направи в своя списък с ангажименти, свързани със селското стопанство. Освен това позоваването на тази клауза не е възможно при внос, който влиза в рамките на тарифни квоти.
2.2Двустранните споразумения за свободна търговия позволяват да се отиде по-далеч.
2.2.1Споразуменията за свободна търговия трябва да обхващат основните области на търговията и да способстват за либерализирането на търговията между подписващите ги държави, без да се създават пречки пред търговията с останалата част на света. Поради трудностите, свързани с многостранния процес на преговори в СТО, през последните години бяха договорени множество споразумения за свободна търговия.
2.2.2Европейският съюз отдава предпочитание на този вариант с цел да се стимулира либерализацията на търговията и да се постигне напредък по въпросите, по които не може да се постигне съгласие, като например главите относно устойчивото развитие. Въпреки това последните споразумения показаха ограниченията на тази система и трудностите да се постигне общ подход или да бъдат взети предвид изцяло други международни споразумения, като например Парижкото споразумение.
2.3Международната търговия в хранително-вкусовата област продължава да бъде изключително необходима.
2.3.1Стремежът към самостоятелно задоволяване с храни се сблъсква с няколко препятствия, като се започне с нарастването на населението, които често превръщат прибягването до внос в абсолютна необходимост. Следователно търговията има съществено важен принос за продоволствената сигурност на планетата. Предизвикателството пред държавите е да намерят правилното равновесие между развитието на тяхното собствено селскостопанско производство и отварянето на търговията. Предизвикателство е и да направят така, че тяхното селско стопанство, когато може и при условие че не се нарушава неправомерно конкуренцията, да бъде в състояние да отговори на международното търсене и да изнася храни към държави, които не могат да ги произвеждат в количества, които съответстват на нуждите им.
2.3.2Проучване на перспективите, осъществено от INRAE (Националния научноизследователски институт по селско стопанство, хранене и околна среда), показва всъщност, че до 2050 г. концентрацията на световния износ на селскостопански продукти би могла да се увеличи още повече. По същество тя ще бъде от полза за малък брой държави или региони, в които изменението на климата би имало положително въздействие върху селското стопанство и които биха могли по този начин да увеличат обработваемите си площи, както и добивите от културите.
2.4С търговията със селскостопански продукти се злоупотребява в дипломацията. Селскостопанският сектор е жертва на политически преговори, които не го засягат – например в конфликта между Китай и САЩ, в този между Boeing и Airbus или в последния етап на търговски преговори селскостопанският сектор редовно е предмет на ответни мерки и предложения за насрещни ползи в преговорите.
3.Недостатъци на настоящите защитни клаузи
3.1Процедурите за защита са твърде дълги и трудни.
3.1.1Въвеждането на защитни клаузи е бил дълъг и труден процес в миналото, което ги е направило неефективни. Въпреки че Европейският съюз е сред членовете на СТО, които са си запазили правото да се позовават на тази клауза за множество продукти, на практика той никога не я прилага. Така при „злоупотребата“ на Бразилия със замразено пилешко в саламура (ако пилето е в саламура, не е необходимо да е замразено), приложената по-ниска митническа ставка даде възможност за много голямо увеличаване на вноса на птиче месо в периода 1996 – 2001 г., без да се прилагат защитните клаузи.
3.2Настоящите процедури не гарантират равнопоставена конкуренция.
3.2.1Конкурентното предимство на производителите от трети държави, които не са задължени да спазват строго европейските стандарти, е значително. Така в последното споразумение, сключено с Канада, канадските производители имат възможност да използват около четиридесет продукта за растителна защита, забранени в Съюза, като например атразин, което намалява значително производствените им разходи. Държавите от Северна и Южна Америка използват генетично модифицирани семена, които са разрешени за реализация на пазара в Съюза, но не и за производство, по-специално за протеиновите култури, като например соята.
3.2.2Последицата от тези недостатъци е увеличаване на вноса на селскостопански продукти, по-специално на селскостопански суровини. Това може да постави под въпрос европейската продоволствена независимост. Според последната публикация на Европейската комисия Agri-food trade statistical factsheet („Статистически информационен лист за търговията на хранително-вкусови продукти“) дефицитът на търговския баланс на ЕС за селскостопанските суровини превишава 20 милиарда евро през 2019 г.
3.3Тези недостатъци са в ущърб и на потребителите. Отсъствието на регулиране води до прекомерна нестабилност на цените, която нарастна през последните години. Създаваната на селскостопанските пазари спекулация изостря още повече тази нестабилност, като затруднява достъпа до храни за много потребители с ниски доходи. Освен това дестабилизирането на секторите води до намаляване на производствения капацитет, поради което се засилва несигурността на доставките за потребителите.
3.4Пандемията от COVID-19 открои по трагичен начин едновременно необходимостта от търговия в сектора на селското стопанство и силната потребност от продоволствена независимост. Във връзка с това по отношение на международната търговия Европейският съюз трябва да се снабди с инструменти за повишаване на своята издръжливост, когато е изправен пред икономически трусове, така че да бъде възстановено доверието, стабилността и едно споделено благоденствие за всички европейци.
Брюксел, 15 юли 2020 г.
Luca Jahier,
председател на Европейския икономически и социален комитет
_____________