NAT/784
Европейски законодателен акт за климата
СТАНОВИЩЕ
Секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на рамка за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1999 (Европейски законодателен акт за климата)
[COM(2020) 80 final]
Докладчик: Jan Dirx (NL – III гр.)
Съдокладчик: Tellervo Kylä-Harakka-Ruonala (FI – I гр.)
|
Сезиране
|
Съвет, 13.3.2020 г.
|
|
Правно основание
|
член 192, параграф 1 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
|
|
|
|
|
Компетентна секция
|
Секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
|
|
Приемане от секцията
|
29.6.2020 г.
|
|
Приемане на пленарна сесия
|
DD/MM/YYYY
|
|
Пленарна сесия №
|
…
|
|
Резултат от гласуването
(„за“/„против“/„въздържал се“)
|
…/…/…
|
1.Заключения и препоръки
1.1Както много ключови институции на ЕС и физически лица, ЕИСК подчертава, че действията в областта на климата и икономическата реконструкция и възстановяване от кризата с коронавируса могат и трябва да вървят ръка за ръка. Това може да се извърши, като се възстанови европейската икономика чрез насърчаване на ефективен и напълно устойчив пакет от публични и частни инвестиции. Ето защо ЕИСК разглежда предложението за Европейски законодателен акт за климата като един от инструментите, които ще допринесат за това желано и необходимо възстановяване на европейската икономика.
1.2ЕИСК подкрепя подхода за преход към неутралност по отношение на климата на общоевропейско равнище, а не във всяка държава членка поотделно. Предимството на този подход е в това, че позволява да се извърши оптимално разпределение на усилията в целия ЕС, като се отчитат съответните различия между държавите членки. ЕИСК е убеден също така, че политиката в областта на климата ще получи най-широка подкрепа, ако общата цел е постигане на най-голямо намаляване на емисиите на парникови газове при най-ниски социално-икономически разходи.
1.3ЕИСК приканва Комисията да вземе изцяло предвид въздействието на кризата с коронавируса, като направи оценка на целта за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. и да избере намаляване с най-малко 55 % до 2030 г. със съответните законодателни предложения. ЕИСК посочва, че в доклада на програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП) относно разликите по отношение на емисиите за 2019 г. се посочва, че е необходима още по-амбициозна цел за намаляване на емисиите до 2030 г. в световен мащаб, за да се постигне определената в Парижкото споразумение цел от 1,5°C.
1.4ЕИСК признава, че всеки ще трябва да предприеме допълнителни стъпки за постигане на поставената цел за неутралност по отношение на климата до 2050 г. Съгласно неотдавнашното проучване на Евробарометър (проведено преди кризата с коронавируса) 92 % от гражданите на ЕС подкрепят целта на ЕС за неутралност по отношение на климата. За да се запази подкрепата им, е необходимо да се ускорят действията в областта на климата заедно с икономическото възстановяване и реконструкция.
1.5ЕИСК призовава ЕС да бъде инициатор и да послужи за пример на отложената среща на високо равнище по въпросите за изменението на климата през ноември 2020 г. в Глазгоу и на последващите срещи на високо равнище в тази област, за да може да ангажира най-малкото всички основни участници в световен мащаб да работят енергично за постигане на неутралност по отношение на климата.
1.6Постигането на целта за неутралност по отношение на климата в Съюза до 2050 г. е възможно единствено ако всяка държава даде своя пълноценен и навременен принос за смекчаването и адаптирането. Поради това ЕИСК подкрепя предложението Комисията да може да отправя препоръки към държава членка, ако мерките на тази държава членка не са съгласувани с целта за смекчаване или са неподходящи за осигуряването на напредък по отношение на адаптирането въз основа на ясни и прозрачни критерии за оценка.
1.7ЕИСК предлага целият документ за оценката на всяка проектомярка или законодателно предложение във връзка с целта за неутралност по отношение на климата да бъде публично достъпен веднага след завършване на оценката.
1.8Предложението на Комисията обхваща съвсем основателно както смекчаването, така и адаптирането „в съответствие с член 7 от Парижкото споразумение“.
1.9ЕИСК предлага създаването на Платформа на заинтересованите страни за Европейския пакт за климата, както е посочено в нашето становище относно Европейския пакт за климата (NAT/785), с цел да се организира и улесни активното участие на „всички групи на обществото“.
2.Въведение
2.1Настоящата световна криза с коронавируса (COVID-19) недвусмислено разкри за пореден път колко уязвим е живота на нашата земя. Макар да е необходимо да се преодолее напълно кризата с коронавируса и произтичащите икономически, социални и екологични последици, също така е необходимо да продължи да се насочва вниманието върху предотвратяването, а когато е необходимо, и върху борбата с други тенденции, които заплашват качеството на живот като изменението на климата и загубата на биологичното разнообразие. Или, както изпълнителният секретар на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) Patricia Espinosa предупреди, когато обявяваше отлагането на срещата на високо равнище по въпросите за изменението на климата (COP26) през ноември 2020 г. в Глазгоу: „COVID-19 е най-непосредствената заплаха за човечеството днес, но не трябва да забравяме, че изменението на климата е най-голямата заплаха в дългосрочен план.“
2.2За ЕИСК това означава, че действията в областта на климата и икономическото възстановяване и реконструкция от кризата с коронавируса могат и трябва да вървят ръка за ръка. Мерките за възстановяване и реконструкция трябва да бъдат в съответствие с целите в областта на климата, а действията в същата област трябва да се предприемат по начин, при който разходите се свеждат до минимум и се генерират икономически ползи.
2.3В този дух ЕИСК отбелязва също така следните изявления на ключови институции на ЕС и физически лица:
На 16 април Европейският парламент гласува с преобладаващо мнозинство да постави Европейския зелен пакт в центъра на предстоящия пакет на ЕС за възстановяване и реконструкция, за да „даде рязък тласък на икономиката, да подобри нейната устойчивост и да създаде работни места, като в същото време съдейства за екологичния преход, подкрепя устойчивото икономическо и социално развитие“.
На същата дата председателят на Европейската комисия Ursula von der Leyen също заяви, че Европа трябва да удвои инвестициите си в Европейския зелен пакт. В отворено писмо в седем европейски информационни бюлетинa заместник-председателят на Европейската комисия Frans Timmermans отправи същото послание. А председателят на Европейския съвет Charles Michel също иска да се използва тази възможност, за да стане ЕС по-екологосъобразен: „Европейският съюз трябва да стане по-добър от преди, трябва да се възползваме от кризата“.
2.4Това може да се осъществи, като се възстанови европейската икономика чрез насърчаване на напълно устойчив пакет от ефективни публични и частни инвестиции, обхващащи например намаляване на потреблението на енергия, устойчива енергия, мрежови инвестиции, чисти производствени процеси или рециклиране, съпроводени с повишаване на устойчивото потребление. Освен това за постигане на неутралност по отношение на климата е необходимо увеличаване на въглеродните поглътители и на капацитета за съхранение на въглерод, например чрез устойчиво управление на горите и почвите. Европейският законодателен акт за климата е един от инструментите, които ще допринесат за това желано и необходимо възстановяване на европейската икономика.
2.5Поради това ЕИСК приветства предложението за Европейски законодателен акт за климата, представено от Европейската комисия на 4 март 2020 г., с което се установява правна рамка за постигане на целта за неутралност в Съюза до 2050 г. ЕИСК подкрепя мнението, че е желателно и необходимо целта за неутралност по отношение на климата да бъде постигната до 2050 г., а ако е възможно и по-рано, за да се допринесе за осъществяването на целта на Парижкото споразумение, съгласно което глобалното затопляне трябва да остане доста под 2°C, като трябва да продължат усилията за поддържането му под 1.5°C.
2.6За ЕИСК се разбира от само себе си, че за постигането на целите на Парижкото споразумение е наложително най-малкото всички основни участници в световен мащаб също да работят енергично за постигане на неутралност по отношение на климата. От една страна, това изисква активна дипломация на ЕС по въпросите на климата, а от друга страна, мерки — например ценообразуване на въглеродните емисии — които да осигурят еднакви условия на конкуренция за продуктите и услугите на ЕС във връзка с техните емисии на парникови газове по отношение на конкурентите извън ЕС.
2.7Предложението за Европейски законодателен акт за климата е крайъгълен камък на Европейския зелен пакт, който Комисията публикува на 11 декември 2019 г. В Европейския зелен пакт се посочва как Европа да се превърне в първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 г., да се стимулира икономиката, да се подобри здравето и качеството на живот на хората, да се полагат грижи за природата и никой да не бъде изоставен.
2.8ЕИСК отбелязва със задоволство, че на политическо равнище целта за нетна неутралност по отношение на климата до 2050 г вече е одобрена от Европейския парламент в резолюцията му от 14 март 2019 г. и от Европейския съвет в заключенията му от 12 декември 2019 г. А на 5 март 2020 г. Съветът по околна среда на ЕС представи на РКООНИК от името на Европейския съюз и неговите държави членки дългосрочната стратегия на ЕС и неговите държави членки за развитие при ниски емисии на парникови газове (като целта е постигане до 2050 г. на неутрален по отношение на климата ЕС).
2.9ЕИСК признава, че постигането на целта за неутралност по отношение на климата през 2050 г. ще изисква много от правителствата, общините, предприятията, синдикалните организации, организациите на гражданското общество и гражданите. Това означава, че всеки ще трябва да предприеме допълнителни стъпки за постигане на поставената цел за неутралност по отношение на климата до 2050 г. или, както посочва Комисията: „Нужни са допълнителни действия и всеки сектор ще трябва да даде своя принос, тъй като се очаква сегашните политики да намалят емисиите на парникови газове само с 60 % до 2050 г., а остава да се направи още много до постигането на неутралност по отношение на климата“.
2.10ЕИСК подчертава значението на това да се вземат предвид аспектите на „международното развитие и предприетите усилия“ и „конкурентоспособност на икономиката на Съюза“, както се посочва в член 3, параграф 3 от предложението. ЕИСК насочва по-специално вниманието към значението на „необходимостта от справедлив и социално приемлив преход“ (член 3, параграф 3, буква з). ЕИСК желае да подчертае, че по-специално трябва да се предотврати енергийната бедност, и препоръчва този въпрос да бъде част от оценката на националните мерки, както е регламентирано в член 6 от предложението.
2.11До септември 2020 г. Комисията планира да направи преглед на целите на Съюза за 2030 г. в областта на климата с оглед на целта за неутралност по отношение на климата и да проучи възможностите за нова цел до 2030 г. за намаляване на емисиите с 50 до 55 % спрямо 1990 г., както и да представи съответните законодателни предложения до средата на 2021 г. ЕИСК очаква, че новата цел за 2030 г. във връзка с емисиите ще бъде въз основа на широкообхватен преглед и надлежна оценка на въздействието. Освен това ЕИСК заявява, че са налице убедителни доводи за целта от намаляване с най-малко 55 % до 2030 г., за да може ЕС да отговори от своя страна на огромната нужда в световен мащаб за намаляване на емисиите. Например в доклада на програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП) относно разликите по отношение на емисиите за 2019 г. се посочва, че е необходима още по-амбициозна цел за намаляване на емисиите до 2030 г. в световен мащаб, за да се постигне определената в Парижкото споразумение цел от 1,5°C.
2.12Въпреки че се извършват оценки на въздействието, важно е да се признае, че кризата с коронавируса има безпрецедентни икономически, социални и екологични последици, които от своя страна оказват влияние върху въздействието на мерките, които следва да се предприемат за смекчаване на последствията от изменението на климата.
2.13ЕИСК счита, че потенциалното въздействие на свързаната с коронавируса криза не може и не би трябвало да води до смекчаване на целта за намаляване на емисиите до 2030 г.
2.14ЕИСК призовава този процес да бъде осъществен по начин, който дава възможност на ЕС да бъде инициатор и да играе стимулираща роля на отложената среща на високо равнище по въпросите за изменението на климата през ноември 2020 г. в Глазгоу и на последващите срещи на високо равнище в тази област, за да може да ангажира най-малкото всички основни участници в световен мащаб да работят енергично за постигане на неутралност по отношение на климата.
2.15Освен това ЕИСК препоръчва Комисията да започне подготовката на междинна цел в областта на климата за намаляване на емисиите до 2040 г.с оглед постигане на целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г. или по-рано, придружена от законодателно предложение до Европейския парламент и Съвета в този смисъл, включително предложение за определяне на нови задължения за намаляване на емисиите за периода 2031—2040 г., което да бъде прието преди 2028 г. За да се гарантира възможно най-висока степен на предвидимост и прозрачност за обществото и всички икономически сектори, е необходимо своевременно определяне на целта.
2.16Съгласно неотдавнашното проучване на Евробарометър (проведено преди кризата с коронавируса) 93 % от гражданите на ЕС смятат изменението на климата за сериозен проблем, а 92 % подкрепят целта на ЕС за неутралност по отношение на климата. За да се запази подкрепата им, е необходимо да се ускорят действията в областта на климата заедно с икономическата реконструкция и възстановяване.
3.Делегиране на правомощия
3.1Предложеният законодателен акт за климата (член 3) предоставя делегирано правомощие на Комисията да „допълва“ законодателния акт за климата „чрез определяне на курс на равнището на Съюза за постигането на целта за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1, до 2050 г.“ Освен това в срок от шест месеца след всеки глобален преглед, посочен в член 14 от Парижкото споразумение, Комисията преразглежда курса.
Вместо да приема делегирани актове, ЕИСК смята, че е необходимо Комисията да направи законодателно предложение, за да се определи и коригира курсът, когато тя реши, че това е необходимо в резултат на прегледа.
3.2При всякакви обстоятелства е необходимо да продължи защитата на демократичните правила на нашата институционална система. Това включва правото на участниците от гражданското общество и техните организации като ЕИСК да допринасят за демократичния процес на вземане на решения. По този въпрос бихме искали да се позовем на това, което Комисията посочва в член 8 от проекта на законодателен акт за климата: „Комисията се ангажира с всички групи на обществото(…)“.
4.Оценка на напредъка и мерките
4.1Съгласно член 5 Комисията оценява напредъка и мерките на Съюза. Тя ще оценява „всеки проект за мярка или законодателно предложение с оглед на целта за неутралност по отношение на климата(…) преди приемането им, включва този анализ във всяка оценка на въздействието, придружаваща тези мерки или предложения“.
Това на практика означава, че Комисията включва анализ на въздействието на неутралността по отношение на климата в оценката на въздействието, която придружава предложенията ѝ. ЕИСК препоръчва на Комисията да проучи дали това може да бъде постигнато при съществуващата рамка за по-добро регулиране без промени в законодателството.
4.2Член 5 предвижда, че резултатът от тази оценка ще се оповестява в момента на приемането. Съдът на Европейския съюз обаче (по дело C 57/16 P, Client Earth с/у Европейската комисия, решение от 4 септември 2018 г.) много ясно посочва, че дори проектодокладите за оценка на въздействието трябва да са „пряко достъпни“ в съответствие с член 12, параграф 2 от Регламент 1049/2001. Поради това ЕИСК предлага да се промени формулировката, тъй като целият документ от оценката ще бъде публично достъпен веднага след завършване на оценката.
4.3ЕИСК е убеден, че постигането на целта за неутралност по отношение на климата в Съюза до 2050 г. е възможно единствено ако всяка държава даде своя пълноценен и навременен принос за смекчаването и адаптирането.
Поради това ЕИСК подкрепя следното намерение на Комисията: Комисията може да отправя препоръки към държава членка, ако мерките на тази държава членка не са съгласувани с целта за смекчаване или са неподходящи за осигуряването на напредък по отношение на адаптирането спрямо националните планове. ЕИСК подкрепя Комисията в това отношение и препоръчва в препоръките си тя да избере подходяща комбинация от мерки, съобразени с обстоятелствата. При все това ЕИСК призовава да се поясни спрямо кои цели и критерии се оценява напредъкът в отделните държави членки.
4.4Целта на предложението на Комисията е постигане на неутрален по отношение на климата Европейски съюз до 2050 г. Това означава, че не всяка държава членка трябва поотделно да постигне неутралност по отношение на климата. ЕИСК подкрепя този подход, който на практика е продължение на настоящия подход на законодателството на ЕС в областта на климата, тъй като той позволява в целия ЕС да се извърши оптимално разпределение на усилията, като се отчитат съответните различия между държавите членки. При все това ЕИСК счита, че е необходимо всяка държава членка да бъде задължена да посочи в своя национален план за действие в областта на енергетиката и климата, който следва да бъде представен до 1 януари 2029 г. (съгласно член 3 от Регламент 2018/1999 относно управлението), дали, и ако да — кога желае да постигне неутралност по отношение на климата, както и какви мерки ще предприеме за постигането на оптимален резултат на равнището на ЕС, включително мерки, които допринасят за усилията на други държави членки или които ще бъдат изпълнени в друга или други държави членки, с което да се гарантира, че тези договорености ще бъдат направени своевременно и посредством споразумения с изпълнителна сила.
4.5ЕИСК е убеден също така, че политиката в областта на климата ще получи най-широка подкрепа, ако общата цел е постигане на най-голямо намаляване на емисиите на парникови газове при най-ниски социално-икономически разходи. Следователно компенсациите между държавите членки следва да са възможни, ако се уреждат от стабилна регулаторна рамка, допълнена с прилагане. Важно е да се има предвид също така, че при сегашната система секторите, обхванати от СТЕ на ЕС, се регулират чрез обхващаща целия ЕС схема, докато останалите сектори попадат в разпределението на усилията във връзка с националните тавани за емисии. С течение на времето повече сектори очевидно ще попаднат в рамките на търговията с емисии.
4.6В допълнение към схемата за търговия с емисии съществува голям обем законодателство на равнището на ЕС, като например техническите изисквания, които контролират емисиите от различни сектори и по този начин са част от изпълнението на общата цел. Регулирането на равнището на ЕС е от особено значение в областите, свързани с правилното функциониране на единния пазар.
4.7ЕИСК предлага също и надлежно наблюдение на възможните последици от мерките на ЕС в световен мащаб. Това включва например въздействието върху чуждестранните инвестиции и търговията и произтичащите от това преки и косвени последици за развитието на емисиите.
4.8В предложението на Комисията се посочва: „(...) действията на равнището на ЕС следва да са насочени към постигане на икономически ефективно изпълнение на дългосрочните цели в областта на климата, като същевременно се гарантират справедливост и екологосъобразност“. ЕИСК признава, че все още има много въпроси, както процедурни (кой е най-добрият подход за вземане на решения?), така и по същество (кои са критериите за справедливо и икономическо целесъобразно разпределение, които гарантират висока степен на опазване на околната среда?) за това, как да се постигне тази цел. Ето защо процесът (провеждащата се в момента дискусия хоризонтално между институциите на ЕС, включително ЕИСК и КОР, и вертикално с държавите членки) е от значение. Още по-важен е въпросът как да се действа, ако държавите членки искат да постигнат неутралност по отношение на климата в своята страна по-рано от 2050 г., но това няма да бъде най-ефективно от гледна точка на разходите и климата на равнището на ЕС. ЕИСК призовава Европейската Комисия и Съвета да предоставят повече разяснения и насоки по този въпрос във възможно най-кратък срок.
5.Адаптиране
5.1Предложението на Комисията обхваща съвсем основателно както смекчаването, така и адаптирането „в съответствие с член 7 от Парижкото споразумение“. По-специално по отношение на адаптирането Комисията предлага да се разшири обхватът на действията на равнището на ЕС, като се включат национални действия за адаптиране.
Обикновено се смята, че адаптирането е свързано в по-голяма степен, отколкото смекчаването, с действията на местното управление. Поради това ЕИСК счита, че в съответствие с принципа на субсидиарност Комисията следва да поясни какви правомощия следва да се предоставят на равнището на ЕС и какви задължения да се налагат на държавите членки.
5.2Освен това остава да се разгледа какво задължение се предвижда за „съответните институции на ЕС“. В предложението се посочва, че държавите членки трябва да приемат национални стратегии и планове за адаптация. За институциите на ЕС не се изисква конкретно действие, като например план.
5.3Комисията предлага да ѝ бъдат предоставени правомощия, за да оценява не само действията на държавите членки за смекчаване, но и за адаптиране (член 6, параграф 1, буква б). Ако Комисията установи, че мерките на дадена държава членка са „неподходящи за осигуряване на напредък по отношение на адаптирането, посочено в член 4, тя може да отправи препоръки към тази държава членка“. Това е много обща разпоредба. ЕИСК смята, че е желателно Комисията да установи критерии за такава оценка.
6.Участие на обществеността
6.1ЕИСК приема за даденост и поради това приветства член 8 (Участие на обществеността) от Европейския законодателен акт за климата. Необходимо условие за успеха на политиката в областта на климата в рамките на ЕС е активното участие на „всички групи на обществото“, тъй като участниците от гражданското общество (предприятията, работниците, потребителите и гражданите и техните организации) осъществяват на практика целите в областта на климата.
Поради това ЕИСК призовава Комисията и държавите членки активно да поканят всички тези представители на гражданското общество да участват и да представят предложенията си за конкретна политика и действия в областта на климата.
6.2Ето защо ЕИСК приветства факта, че неотдавна Европейската комисия започна обществена консултация, за да събере мнения относно начините за ангажиране на обществеността с действията в областта на климата. Комисията ще я използва като основа, за да постави началото през третото тримесечие на 2020 г. на пакт за климата. С Европейския пакт за климата Комисията възнамерява да обедини заинтересованите страни, включително регионите, местните власти, местните общности, гражданското общество, училищата, предприятията и отделните хора.
6.3С оглед на положителния опит от Европейска платформа на заинтересованите страни в областта на кръговата икономика, създадена от Европейската комисия и Европейския икономически и социален комитет, и в съответствие с предложенията в нашето становище относно Европейски пакт за климата (NAT/785) ЕИСК предлага да се създаде Платформа на заинтересованите страни за Европейски пакт за климата въз основа на принципите на приобщаване, прозрачност и истинско участие и ангажираност от местни заинтересовани страни по въпросите на климата.
Брюксел, 29 юни 2020 г.
Maurizio Reale,
председател на секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
____________