ECO/513
Укрепване на устойчивия икономически растеж в целия ЕС
СТАНОВИЩЕ
Секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Укрепване на устойчивия икономически растеж в ЕС
[становище по собствена инициатива]
|
За контакт:
|
eco@eesc.europa.eu
|
|
Администратор
|
Krisztina Perlaky-Tóth
|
|
Дата на документа
|
30.6.2020 г.
|
Докладчик: Philip von Brockdorff
|
Решение на Пленарната асамблея
|
20.2.2020 г.
|
|
Правно основание
|
член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
|
|
|
|
|
Компетентна секция
|
„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
|
|
Приемане от секцията
|
24.6.2020 г.
|
|
Приемане на пленарна сесия
|
ДД.ММ.ГГГГ
|
|
Пленарна сесия №
|
…
|
|
Резултат от гласуването
(„за“/„против“/„въздържал се“)
|
…/…/…
|
1.Заключения и препоръки
1.1Пандемията от COVID-19 оказа въздействие и върху Европейския съюз, наред с други страни по целия свят. Европейската комисия отговори на тази криза с широк пакет от инструменти, насочени към смекчаване на удара на това външно сътресение, включително инструмент за подпомагане при пандемична криза по линия на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), временни заеми за финансиране на национални схеми за работа с намалено работно време и други подобни мерки с цел запазване на работните места в държавите – членки на ЕС, в рамките на инициативата за създаване на Европейски инструмент за временна подкрепа за смекчаване на рисковете от безработица при извънредно положение (SURE). От своя страна Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) предостави ликвидна подкрепа на предприятията. Неотдавна Европейската комисия предложи нов инструмент в размер на 750 милиарда евро, наречен Next Generation EU, чиято цел е да помогне на държавите членки да се възстановят от икономическата криза.
1.2В този контекст ЕИСК застъпва виждането, че кризата с COVID-19 не следва да отклонява ЕС от неговите средносрочни и дългосрочни цели, очертани в Европейския зелен пакт, годишната стратегия за устойчив растеж за 2020 г. и европейския стълб на социалните права. Всъщност тези цели отчитат необходимостта от приспособяване на европейската икономика, за да се гарантира устойчив растеж през идните години въз основа на стълбовете на устойчивостта на околната среда, повишаването на производителността, справедливостта и социалния напредък и макроикономическата стабилност.
1.3Според ЕИСК, за да бъдат подсигурени веригите на доставки, които се оказаха уязвими по време на кризата, операторите от ЕС трябва да преосмислят стратегиите за веригите на доставки, в това число по отношение на тяхната диверсификация, както и по отношение на реорганизацията на веригите на доставки в множество сектори. Също толкова важно е ЕС да играе по-съществена роля в световната търговия, което е жизненоважно за дружествата в ЕС и техните перспективи за стопанска дейност. Освен това ЕИСК счита, че следва да се прилагат еднакви условия на конкуренция в широк спектър от аспекти (не на последно място международните трудови стандарти, лоялната конкуренция и спазването на целите във връзка с изменението на климата) за световни фирми, които осъществяват дейност на световния пазар. Не може да се изключи възможността дружества от ЕС да преместят производствените си инсталации (поне за основни продукти) в рамките на ЕС, за да избегнат проблеми, свързани с веригата на доставки,
1.4С всички свои странични ефекти глобализацията доведе до трансгранични инвестиции, но те не целят непременно толкова изграждане на капиталови инвестиции, колкото търсене на държавите с най-ниските данъци. Според ЕИСК икономическите проблеми и другите последици от кризата, причинена от COVID-19, подсказват, че е необходима промяна в начина на работа на предприятията в рамките на ЕС и по целия свят. Препоръката на ЕИСК за постепенно преминаване към гласуване с квалифицирано мнозинство по въпросите на данъчното облагане и за ускоряване на графиците на държавите членки за справяне с избягването на данъци и данъчните измами сега придобива по-голяма актуалност.
1.5Държавната политика и подкрепа придобиха по-голямо значение по време на кризата. По-специално бюджетната политика е от решаващо значение не само за икономическата стабилност, но и за даване на възможност на правителствата да подкрепят предприятията чрез стимули, като е разрешено съгласно законодателството на ЕС. Затова ЕИСК счита, че всеки опит за постигане и засилване на устойчивия растеж изисква насочване и регулиране от страна на правителството във всички области на икономическата дейност и защитата на околната среда, като се постави акцент върху интегрирането на защитата на околната среда в икономическата дейност. Разбира се, отвореният диалог със социалните партньори и гражданското общество остава ключов за определянето на икономическата посока.
1.6Огромните нужди отфинансиране с цел предоставяне на подкрепа за доходите и гаранции по кредитите на предприятията, които бяха парализирани по време на кризата поради ограниченията, несъмнено ще ограничи степента, до която правителствата могат да предоставят стимули за възстановяване на икономическата дейност. Те ще ограничат и финансирането, необходимо за подпомагане както на опазването на околната среда, така и на продуктивните инвестиции. Във връзка с това правителствата ще трябва да намерят творчески начини за подпомагане на разходите, насочени към устойчив икономически растеж, като същевременно гарантират дългосрочна фискална устойчивост.
1.7Преходът към по-устойчив икономически път трябва да включва както развиването на екологосъобразни сектори, така и „екологизирането“, доколкото е възможно, на съществуващите бизнес модели и сектори извън традиционните „екологични“ такива. Затова според ЕИСК помощта, предлагана на предприятията както на национално равнище, така и на равнището на ЕС, трябва да е обвързана с условието за постигане на целите, заложени в Европейския зелен пакт и в Стратегията за устойчив растеж за 2020 г. и при доказан социален напредък.
1.8При определянето на стратегиите, необходими за икономическо възстановяване, инвестиции и устойчивост, активирането от страна на Комисията на общата клауза за дерогация, предвидена в Пакта за стабилност и растеж, която позволява на държавите от еврозоната временно да преустановят всякакви корекции, необходими за изпълнение на средносрочните фискални цели, е стъпка в правилната посока. ЕИСК обаче счита, че при навлизането в етапа на възстановяване след COVID може би ще бъде необходимо съществуващите правила да бъдат преразгледани.
1.9Според ЕИСК крайъгълният камък на устойчивия икономически растеж в ЕС трябва да бъде създаването и развитието на истинска кръгова икономика, при която се постига и поддържа максимална стойност по целите вериги за създаване на стойност, като същевременно се свеждат до минимум отпадъците и със стремеж към ефективно използване на ресурсите. Бизнес моделите на кръговата икономика предлагат значителен потенциал за насърчаване на европейската конкурентоспособност по отношение не само на опазването на природната среда, но и на създаването на висококачествени работни места и развиването на съпътстващи отрасли.
1.10Ролята на иновациите и цифровизацията и на непрекъснатото инвестиране в човешкия капитал за улесняването на прехода към устойчив растеж е от първостепенно значение. При настоящата пандемия обаче отново изпъкна и важността от съсредоточаване върху здравето и благосъстоянието на отделния човек, а не само върху производителността и икономическия растеж. Производителността играе ключова роля за постигане на устойчив икономически растеж. ЕИСК счита, че за да може една икономика да продължи да расте устойчиво в бъдеще, тя трябва да повиши способността си за растеж, но само доколкото този растеж добавя стойност към икономиката, увеличавайки заплатите и излишъците, като по този начин увеличава търсенето в рамките на единния пазар и без да нарушава придобити права, като например социалната закрила и колективното договаряне.
2.Издръжливост на икономически сътресения (опитът от пандемията от COVID-19)
2.1В заключенията на становището си относно „Европейска функция за стабилизиране на инвестициите“ ЕИСК отбеляза, че, като се има предвид размерът на фонда, Европейската функция за стабилизиране на инвестициите (ЕФСИ), чиято цел е укрепването на националните бюджетни политики по отношение на икономически сътресения, не би била достатъчно ефективна в случай на икономическа криза, засягаща няколко държави членки. Въпреки че ЕФСИ беше счетена за стъпка към по-тясна интеграция в еврозоната, ЕИСК изрази мнението, че една добре обмислена застрахователна схема за целия ЕС, която да действа като автоматичен стабилизатор при макроикономически сътресения, би била много по-ефективна от предложената ЕФСИ.
2.2През последните месеци Европейският съюз, заедно с други страни по света, беше засегнат неблагоприятно от избухването на пандемията от COVID-19. Настоящата криза разкри вътрешноприсъщи слабости на ЕС: поне първоначално неговите лидери изглеждаха неспособни да реагират ефективно и координирано пред лицето на сериозните икономически и социални последици, произтичащи от кризата, причинена от COVID-19. Системите на здравеопазването, по-специално в Италия и Испания, изпитаха затруднения да се справят с броя на заразените, а общата реакция иронично напомняше на прокарвания от крайната десница и националистите принцип „всяка нация за себе си“.
2.3Може да се твърди, че неотдавнашната криза беше най-голямото изпитание за проекта „Европейски съюз“, неговите институции и самата архитектура, която крепи еврото. През 2008 г. в центъра на кризата беше банковият сектор. Европейската централна банка (ЕЦБ) предостави ликвидност на финансовите пазари и подкрепи банките. Тогава паричните инструменти бяха от решаващо значение, но неотдавнашната криза се оказа съвсем различно предизвикателство, с тежестта върху фискалните мерки, за да се гарантира надеждността на системите за обществено здравеопазване, като същевременно се осигури подкрепа за доходите на уязвимите предприятия и техните служители. От своя страна ЕЦБ оказа непряка подкрепа на способността на правителствата да емитират дългове и да вземат заеми за финансиране на разходи, включително разходи, насочени към програми за социално развитие и подпомагане.
2.4Икономическите последици от COVID-19 засегнаха всички членове на валутния блок. Не съществува обаче механизъм, който да позволява на правителствата от еврозоната да отговорят съвместно на такова сътресение. Резултатът е, че политическите реакции на пандемията бяха в огромната си част национални, което засили различията вместо да обедини Европа във време на криза. Изправена пред симетрично сътресение, еврозоната реагира асиметрично. Разликите между фискалните условия в отделните държави членки предизвикаха резки различия в политическите реакции. В няколко от своите становища ЕИСК очерта значението на по-силното сближаване както в икономическата, така и в социалната политика и на координиран подход в бюджетната политика, в това число данъчното облагане, но настоящата криза показа още веднъж съществените различия по отношение на реакцията в областта на бюджетната политика поради разликите в бюджетната ситуация във всяка държава. По-силните икономики в еврозоната реагираха решително на COVID-19, като увеличиха заемането на средства с цел финансиране на спасителни пакети. По-уязвимите икономики нямат същата финансова свобода и реагираха с по-скромен спасителен пакет. Това показва степента на различия между икономиките в еврозоната. Колкото по-дълго продължава кризата, толкова по-видими стават тези разлики.
2.5В отговор на кризата ЕЦБ обяви извънредна нова програма за закупуване на активи с цел стабилизиране на европейските пазари. Първоначалната реакция в европейските столици беше предвидима: щом пазарите се успокоиха и спредовете на облигациите се стесниха между държавите, възприеманата нужда от съвместни фискални действия се изпари. Всяка държава насочи вниманието си обратно към националните пакети от спасителни мерки. Въпреки това последващата работа на Комисията, Еврогрупата и Европейския съвет във връзка с плана за възстановяване осигури така необходимия тласък на държавите членки. Необходими са обаче още много усилия, за да се реагира ефективно на тази криза, включително изграждането на общ дългов инструмент, насочен към обединяване на необходимите инвестиции за съживяване на икономиката и предотвратяване на загубата на милиони работни места в целия ЕС.
2.6Във връзка с това трябва да се посочи Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) и неговият капацитет за отпускане на заеми в размер на 410 милиарда евро. Държавите членки обикновено подхождат до известна степен сдържано към използването на ЕМС, тъй като всички отпускани заеми са обвързани с условия. На второ място, дори когато тези условия са премахнати или коригирани, какъвто беше изходът от заседанието на Еврогрупата на 9 април 2020 г., „синтетичните“ облигации на ЕМС могат само да поддържат разпокъсаността на еврозоната. Разпокъсаността не е преодоляна в настоящата рамка за икономическо и фискално наблюдение, по-специално в реформите, въведени с пакета от шест законодателни акта и пакета от два законодателни акта, и представлява основната причина за неотдавнашно съобщение на Европейската комисия. Целта на този преглед е съсредоточена по същество върху елементите, които са необходими за постигане на икономически растеж, като същевременно се поддържат устойчиви държавни финанси и се избягват макроикономическите дисбаланси посредством по-тясна координация на икономическите политики и сближаване на икономическите резултати на държавите членки. Това би могло да бъде важна стъпка в правилната посока, при условие че се установят първопричините за дисбалансите чрез процедурата при макроикономически дисбаланси или чрез европейския семестър, като се постави акцент върху по-ефективни политики, включително политиките за подобряване на системите за социална закрила.
2.7На 9 април 2020 г. Европейската комисия обяви широкообхватен пакет инструменти в размер на 540 милиарда евро, чиято цел е да бъде смекчен ударът от кризата, причинена от COVID-19. Това включва нов инструмент за подкрепа във връзка с кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19, посредством ЕМС на стойност до 240 милиарда евро, чиято цел е да бъдат подпомогнати държавите членки на еврозоната при националното финансиране на преки и косвени разходи за здравеопазване, лечение и превенция, свързани с кризата, причинена от COVID-19, за които е определен таван от 2% от БВП на всяка държава за 2019 г. В пакета са включени и 100 милиарда евро за временни заеми за финансиране на национални схеми за работа с намалено работно време и други подобни мерки с цел запазване на работните места в държавите – членки на ЕС, в рамките на инициативата SURE, като държавите от ЕС предоставят гаранции. Освен това Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) ще предостави ликвидна подкрепа в размер до 200 милиарда евро на предприятията в цяла Европа с акцент върху МСП. В допълнение към това на 27 април 2020 г. Европейският съвет прие принципно създаването на фонд за възстановяване за ЕС на обща стойност най-малко 1 трилион евро и призова Комисията да разработи предложение за създаването и използването на подобен фонд.
2.8Месец по-късно, на 27 май 2020 г., Комисията предложи нов инструмент в размер на 750 милиарда евро, наречен Next Generation EU, чиято цел е да помогне на държавите членки да се възстановят от икономическата криза, предизвикана от кризата с COVID-19. Новият пакет, включен в следващия дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г., включва 500 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства и 250 милиарда евро под формата на заеми и ще бъде финансиран чрез заеми на финансовите пазари, което налага временно увеличение на тавана на собствените ресурси на Комисията до 2 % от брутния национален доход на ЕС. Програмата за възстановяване включва 560 милиарда евро за подкрепа на инвестициите и реформите от страна на държавите членки във връзка със зелената икономика, цифровизацията и икономическата устойчивост (310 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства и 250 милиарда евро под формата на заеми), допълнителна сума от 55 милиарда евро за укрепване на съществуващите програми в областта на политиката на сближаване и допълнителни средства в размер на 40 милиарда евро за Фонда за справедлив преход, както и допълнителни инвестиции в Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в размер на 15 милиарда евро. Фондът е насочен и към възраждане на частните инвестиции, с нов Инструмент за подкрепа на платежоспособността за европейските предприятия с предвиден бюджет в размер на 31 милиарда евро, заедно с допълнителни 15,3 милиарда евро за програмата на ЕС за инвестиции InvestEU и още 15 милиарда евро за Инструмент за стратегически инвестиции (част от InvestEU), насочен към генериране на инвестиции в стратегически сектори в рамките на ЕС, по-специално във връзка с изграждането на издръжливост, екологосъобразната и цифровата трансформация и ключовите вериги за създаване на стойност.
2.9С оглед на тези развития, неотдавнашата криза не би трябвало да отклонява ЕС от дългосрочните му цели, очертани в Европейския зелен пакт и Стратегията за устойчив растеж за 2020 г. Всъщност тези цели се оказаха по особен начин далновидни, тъй като отчитат необходимостта от приспособяване на европейската икономика така, че да се гарантира устойчив растеж през идните години въз основа на стълбовете на устойчивостта на околната среда, повишаването на производителността, справедливостта и социалния напредък и макроикономическата стабилност.
3.Глобалната взаимозависимост, международното измерение на ЕС и бъдещето на глобализацията
3.1Въпреки че глобализацията доведе до увеличаване на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), като средногодишно те нарастват приблизително с 10% от 1990 г. насам, което е свързано с 5%-ния среден ръст на световната търговия, трябва да се отчетат страничните ѝ ефекти, по-специално по отношение на условията на труд и социалните условия. Макар да е вярно, че глобализацията стимулира трансфера на технологии, промишленото преструктуриране и растежа на световните компании, това често се случваше за сметка на социалните права и колективното договаряне. И въпреки че глобализацията позволи на големите предприятия да реализират икономии от мащаба, които намаляват разходите и цените, това засегна многобройни малки предприятия от ЕС, които се конкурират на вътрешния пазар.
3.2Що се отнася до търговията между нациите, увеличената взаимозависимост има редица положителни последици, не на последно място осъзнаването, че конфликтите между нациите биха означавали края на света такъв, какъвто го познаваме, като се има предвид военната огнева мощ, с която разполагат държави като Китай, САЩ и Русия. Това обаче е само един от аспектите на въпроса. Отрицателните последици от глобализацията, като например прекомерното замърсяване и несправедливите условия на труд, често се пренебрегват. Освен това, когато криза удари икономики като тези на Китай и САЩ, това засяга голям брой държави, създавайки нестабилност както в регионален, така и в световен план. Налице са и редица други клопки, създадени от глобализацията, не на последно място фактът, че многонационалните или световните дружества често се разглеждат като заплаха за суверенитета на дадена нация поради тяхното влияние в национален план.
3.3Актуалният въпрос, който следва да се зададе на настоящия етап, е свързан със степента, до която COVID-19 ще промени modus operandi на дружествата, които осъществяват дейност в областта на трансграничната търговия или трансграничните услуги, предвид факта, че определени сектори, най-вече пътуванията и туризмът/въздухоплаването, понасят най-голямото бреме на икономическата криза. Финансовите последици от тази криза са огромни, като дружествата, включително тези в производствения сектор, са засегнати от ограничения по отношение на веригата на доставки и износа, както и от отдръпване на клиентите, което води до нещо, което може да бъде наречено „обърнат мултипликационен ефект“, или разпространението на (отрицателни) сътресения в рамките на производствените мрежи. Кризата ни припомни за съществуването на гъстата мрежа от споразумения за доставки, които стоят в основата на глобализираната икономика.
3.4Разрастването на световната търговия през последната четвърт на ХХ в. беше възможно поради два несвързани помежду си фактора: възходът на интермодалните товарни превози (т.е. използването на контейнери) и широкоразпространеното изоставяне на контрола върху капитала в началото на 80-те години на ХХ в. Въпреки че понастоящем капиталовите потоци са по-регулирани, те продължават да бъдат жизнените сокове на потоците на инвестиции и търговия по целия свят. Трета причина за разрастването на световната търговия беше либерализирането на търговията и свързаните с него търговски споразумения, най-открояващото се от които може би е присъединяването на Китай към СТО. Търговията е от огромно значение за ЕС във всяко усилие за укрепване на устойчивия икономически растеж и са налице очевидни предимства от увеличаването на търговските потоци между ЕС и неговите търговски партньори, но кризата, причинена от COVID-19, открои уязвимостта на световните вериги на доставки. Смущенията в търговията могат да засегнат устойчивия икономически растеж. Предвид това ЕС трябва да положи повече усилия посредством международните си споразумения да подсигури веригите на доставки така, че да бъдат сведени до минимум смущенията, причинявани от икономически сътресения. За тази цел би било необходимо преосмисляне на стратегиите за веригите на доставки, в това число по отношение на тяхната диверсификация, но също така и на реорганизацията на веригите на доставки в множество сектори. Това би означавало и известна форма на секторна деглобализация, при която предприятия от ЕС преместват производствените си инсталации (поне за основни продукти) в рамките на ЕС, за да избегнат проблеми с веригата на доставки.
3.5Важни фактори в този контекст са международното измерение на ЕС и неговите отношения с глобалните участници, по-специално Китай, САЩ и Русия. Като се има предвид, че международната дипломация е от критично значение за бъдещите икономически перспективи на ЕС и неговата валута, ЕС трябва да играе много по-далновидна и значима роля в международните отношения, включително в търговските преговори с конкурентни нации. ЕИСК продължава да отдава предпочитание на многостранните търговски преговори и следва да продължи да следва тази насока, но е очевидно, че Китай, САЩ и Русия пренебрегват позицията на ЕС относно многостранната търговия. Ако ЕС иска да играе по-значима роля в световната търговия, което е жизненоважно за дружествата в ЕС и техните перспективи за стопанска дейност, той трябва да положи много повече усилия, за да върне други нации обратно на масата на многостранните преговори, тъй като в противен случай двустранната търговия ще трябва да придобие по-голямо значение. В бъдеще, след приключването на кризата, глобализацията трябва да осигури еднакви условия на конкуренция в широк кръг от аспекти (включително данъчната конкуренция, спазването на трудовите стандарти и постигането на целите във връзка с изменението на климата) за глобалните дружества, които осъществяват дейност на световния пазар. В противен случай ЕС рискува да става все по-уязвим и зависим от търговските пререкания между САЩ и Китай.
3.6Що се отнася до трансграничните инвестиции, съвсем очевидно е, че те се правят не толкова с цел изграждане на капиталови инвестиции, колкото възползване от условията, предлагани от държавите с най-ниските данъци. Някаква форма на глобализация може да е неизбежна след преминаването на кризата, но икономическите проблеми и другите последици от кризата подсказват, че е необходима промяна в начина на работа на предприятията в рамките на ЕС и по целия свят. В настоящия момент становището на ЕИСК относно постепенно преминаване към гласуване с квалифицирано мнозинство по въпросите на данъчното облагане и за ускоряване на графиците на държавите членки за справяне с избягването на данъци и данъчните измами придобива по-голяма актуалност.
4.Преразглеждане на ролята на правителството
4.1Без съмнение кризата, причинена от COVID-19, изведе на преден план значимата роля на правителствата за справяне със здравната и икономическата криза. Това се отнася в особена степен и за целта за постигане на устойчив икономически растеж. Вече никой в ЕС не поставя под въпрос ролята на правителствата в предоставянето на ефективни здравни системи и програми, които косвено подпомагат икономическата дейност. Не се поставя под въпрос и ролята на правителствата при прилагането на разпоредбите в банковата и финансовата област след финансовата криза през 2008 г. Става все по-ясно обаче, че правителствата продължават да играят ключова роля при определянето на икономическата посока, още повече по време на криза. Това следва да важи и в случаите, когато се прилага многостепенно управление, при което участието на местните и регионалните власти в икономическата политика на централното правителство е от решаващо значение. Както беше обяснено по-горе, бюджетната политика е от жизненоважно значение не само за икономическата стабилност, но и за да даде възможност на правителствата да подкрепят предприятията чрез стимули, съгласно предвиденото в законодателството на ЕС. Всеки опит за постигане и засилване на устойчивия растеж изисква насочване и регулиране от страна на правителството във всички области на икономическата дейност и защитата на околната среда, като се постави акцент върху интегрирането на защитата на околната среда в икономическата дейност. Разбира се, отвореният диалог със социалните партньори и гражданското общество остава ключов за определяне на икономическата посока.
4.2В един посткризисен сценарий бюджетната политика ще придобие по-голямо значение, не на последно място поради огромните взети на заем средства, които многократно надхвърлят прогнозираните стойности от периода преди кризата. Огромните нужди от финансиране с цел предоставяне на подкрепа за доходите и гаранции по кредитите на предприятията, които бяха парализирани поради наложените заради COVID-19 ограничения, несъмнено ще ограничи степента, до която правителствата могат да предоставят стимули за възстановяване на икономическата дейност. Те ще ограничат и финансирането, необходимо за подпомагане както на опазването на околната среда, така и на продуктивните инвестиции. Във връзка с това правителствата ще трябва да намерят творчески начини за подпомагане на разходите, насочени към устойчив икономически растеж, като същевременно гарантират дългосрочна фискална устойчивост. Позицията на Комисията, че възстановяването следва да бъде приведено в съответствие със Зеления пакт, е стъпка в правилната посока, тъй като е доказателство, че самият отговор на кризата трябва да има устойчив характер.
4.3Пример за извънбюджетен източник за финансиране на инфраструктура е привличането за участие на международни финансови институции и частни предприятия под формата на така нареченото публично-частно партньорство (ПЧП). При положение че се управляват прозрачно и подлежат на демократичен контрол, ПЧП могат да се разглеждат като възможен вариант в един посткризисен сценарий, за да се подпомогне финансирането на инфраструктурни и екологични проекти, тъй като тези партньорства предлагат решения на проблемите, свързани с финансирането, осъществяването на проектите и инвестирането в големи проекти, без да се жертват държавни средства, предназначени за ключови политики.
4.4ЕС следва да се стреми и към по-бързо разгръщане на инструментите и инициативите, предложени в Европейския зелен пакт, в който изрично се признава централната роля, която трябва да играят ЕС и националните правителства заедно с частния сектор, в стремежа тази трансформация да води към една действително устойчива Европа. Става въпрос за различните инструменти за финансиране в рамките на Механизма за справедлив преход с акцент върху МСП и уязвимите отрасли, с цел едновременно да се подпомогне тяхното икономическо възстановяване и да се подобри тяхната устойчивост и издръжливост на бъдещи сътресения, като се предвижда известна свобода на действие за конкретни случаи по отношение на изискванията за обезпечение и съвместно финансиране предвид настоящите обстоятелства. С оглед на настоящата криза, причинена от COVID-19, тази нагласа получава още по-голям отзвук и трябва да се разглежда като възможност за съживяване на социалното и икономическото развитие в съответствие с принципите на Зеления пакт. В настоящия контекст понятието за паневропейска солидарност никога не е било по-актуално.
5.Стратегии за икономическо възстановяване, инвестиции и устойчивост
5.1Необходимо е да се определят стратегии за икономическо възстановяване, инвестиции и устойчивост. Предвид факта, че икономиките се свиват поради свързаните с COVID-19 ограничения, да се очаква от тях да се възстановят до равнищата преди COVID е твърде голямо изискване. Само доближаването до положението на еврозоната и икономиките на ЕС от периода преди кризата ще отнеме няколко месеца. Освен това тъй като правителствата вземат заеми от различни източници, за да покрият неочаквания и монументален скок в публичните разходи, те вероятно ще започнат да съкращават разходите и е възможно отново да въведат мерки за бюджетни ограничения, които водят до потискане на потреблението и производството. Опитът от мерките за бюджетни ограничения в Гърция например постави държавата на колене, като една четвърт от нейния брутен вътрешен продукт (БВП) се изпари за период от осем години, а безработицата скочи до над 27%. Връщането към мерките за бюджетни ограничения би било контрапродуктивно. Активирането от страна на Комисията на общата клауза за дерогация, предвидена в Пакта за стабилност и растеж, която позволява на държавите от еврозоната временно да преустановят всякакви корекции, необходими за изпълнение на средносрочните фискални цели, е стъпка в правилната посока. При все това може да е необходимо преразглеждане на правилата на Пакта за стабилност и растеж, тъй като навлизаме в етапа на възстановяване след COVID.
5.2Въпреки че цялостните цели така, както са очертани в съобщението на Европейската комисия относно годишната стратегия за устойчив растеж, се считат за особено важни за постигане на устойчив икономически растеж, това не може да бъде осъществено посредством прилагане на мерки за бюджетни ограничения, които нанасят вреда на най-уязвимите социално-икономически групи в нашите общности.
5.3Вместо това правителствата от ЕС трябва да разработят стратегии за икономическо възстановяване, които подпомагат по-производителни и устойчиви икономически дейности. Сценарият за периода след COVID-19 дава възможност за преразглеждане на ключови икономически сектори, които показаха особено ниска степен на издръжливост. Икономиката ще продължи да разчита в голяма степен на малките и средните предприятия, но моментът може да е благоприятен за допълнително насърчаване на стартиращи предприятия и преразглеждане на ролята на предприятията от социалната икономика като важна част от нея. Въпреки че печалбата не е основната мотивация на едно социално предприятие, приходите все пак играят основна роля за устойчивостта на такова начинание. Всички предприятия от социалната икономика могат да са и доста печеливши и един от техните приоритети е повторното инвестиране на печалбата в съответното предприятие, вместо да се разпределят дивиденти сред акционерите. Преди всичко едно предприятие от социалната икономика може да уравновеси напрежението между изпълняване на социалната мисия на организацията и постигане на максимална производителност на стопанското начинание, за да се гарантира устойчивост. Следователно подобни структури са идеално приспособени спрямо икономика, която има за цел да постигне и засили устойчивия икономически растеж.
5.4Правителствата ще се стремят към бързо възстановяване след кризата и би могло да се очаква, че някои сектори, които се оказаха издръжливи, ще възстановят предишното си положение, но правителствата ще бъдат изкушени да стимулират сектори, които преди кризата са били считани за неустойчиви или с дейността си са противоречали на целите, свързани с изменението на климата и околната среда, очертани в Европейския зелен пакт. Вместо това правителствата следва да се стремят да инвестират допълнително в проекти, чиято цел е ефективното използване на енергията и получаването на енергия от алтернативни източници, посредством посочените по-горе модели за финансиране, като по този начин ще създадат бизнес възможности за големите дружества, за МСП и за предприятията от социалната икономика. Екологичният преход трябва да включва не само развиването на екологосъобразни сектори, така и „екологизирането“, доколкото е възможно, на съществуващите бизнес модели и сектори извън традиционните „екологични“ такива. Затова помощта, предлагана на предприятията както на национално равнище, така и на равнището на ЕС, трябва да бъде обвързана с условието за постигане на целите, заложени в Европейския зелен пакт и в Стратегията за устойчив растеж за 2020 г.
5.5Крайъгълен камък на устойчивия икономически растеж в ЕС трябва да бъде създаването и развитието на истинска кръгова икономика, при която се постига и поддържа максимална стойност по целите вериги за създаване на стойност, като същевременно се свеждат до минимум отпадъците и със стремеж към ефективно използване на ресурсите. Бизнес моделите на кръговата икономика предлагат значителен потенциал за насърчаване на европейската конкурентоспособност по отношение не само на опазването на природната среда, но и на създаването на висококачествени работни места и развиването на съпътстващи отрасли. Освен това бизнес моделите на кръговата икономика подпомагат развиването на по-голяма издръжливост спрямо сътресения във веригите на доставки от вида, който преживяваме вследствие на пандемията от COVID-19, като същевременно смекчават последиците от нестабилността на цените и наличността на суровините вследствие на екологични и геополитически развития, включително въздействието на изменението на климата и търговските спорове. Ролята на иновациите и цифровизацията и на непрекъснатото инвестиране в човешкия капитал за улесняването на този преход е от първостепенно значение и тези насоки трябва да бъдат следвани с подновени сили посредством подкрепа за научноизследователската и развойната дейност и по-силен акцент върху пазарната реализация. Въпреки това трябва да се извърши пълна оценка на въздействието на цифровизацията върху пазара на труда, за да се сведе до минимум загубата на работни места и засегнатите да се подпомогнат с преквалификация и назначаване на нови работни места.
5.6При настоящата пандемия отново изпъкна важността от съсредоточаване върху здравето и благосъстоянието на отделния човек, а не само върху икономическия растеж, който не е самоцел, както се посочва в Стратегията за устойчив растеж за 2020 г. Подобряването както на качеството, така и на достъпността на обществените системи за здравеопазване сред всички държави следва да бъде основен приоритет на ЕС, като същевременно следва да се преодолеят неравенствата при достъпа до здравеопазване и да се премахнат големите преки разходи „от джоба“ на пациента, които само поддържат тези различия. В синхрон с други сектори трябва да се продължи с инвестиране в цифровизацията и изкуствения интелект за обществените системи на здравеопазване. Появата на мащабни икономически сътресения подчертава и решаващата роля на доброто управление при изграждането на издръжливост и определянето на подходящи решения за справяне с последиците. Следователно стремежът към устойчив и равноправен икономически растеж зависи от качеството на националните и местните институции във всички държави членки и ЕС носи отговорността да гарантира активно, че държавите защитават и развиват принципите на демокрация, толерантност и зачитане на върховенството на закона. Като положителен факт може да се отбележи, че качеството на публичната администрация и управлението вече се взема под внимание по много по-систематичен начин в рамките на европейския семестър.
5.7Последният аспект е свързан с ролята на производителността за постигане на устойчив икономически растеж. За да може една икономика да продължи да расте устойчиво в бъдеще, тя трябва да повиши способността си за растеж, но доколкото този растеж носи стойност за икономиката и хората. Това включва подобряване на възнагражденията и условията на труд, особено чрез колективно договаряне, и със сигурност не за сметка на по-справедливо разпределение на доходите. Следователно стратегиите за повишаване на икономическата устойчивост трябва да се развиват въз основа на производителността, но не бива да се позволява това да става за сметка на правата на работниците и социалното развитие. Следователно по-високата производителност не е самоцел, а средството за подобряване на заплатите, повишаване на общото търсене в икономиките на ЕС и по този начин – за подобряване на жизнения стандарт. По-високата производителност ще доведе също така до разработването на нови и по-добри продукти и услуги, като по този начин ще помогне на фирмите да преминат в по-високи вериги на доставки на стоки и услуги и ще осигури на ЕС конкурентно предимство на световния пазар. Както беше посочено по-горе, по-високата производителност следва да бъде строго обвързана с целта за постигане на устойчив икономически растеж, а не да бъде постигана за сметка на условията на труд, социалното развитие и политиките в областта на околната среда. Напротив, трябва да се отстояват цялостните цели, посочени в Европейския стълб на социалните права, по-специално социалната закрила и укрепването на процеса на колективно договаряне. Същото се отнася и за целите, определени в Зеления пакт и целите на ЕС в областта на изменението на климата. Освен това един наистина европейски отговор на настоящата криза, причинена от COVID-19, и всякакви обединени опити за насърчаване на устойчивия растеж в целия блок следва да избягват тенденцията към „надпревара за достигане на най-ниски равнища“ при данъчната конкуренция между държавите, която служи единствено за възпиране на сътрудничеството между държавите членки, подклаждайки националистически тенденции. Акцентът следва да се постави по-скоро върху подпомагането на държавите да развият човешкия си капитал и да стимулират производителността, като същевременно преодоляват регионалните различия в растежа и създават възможности за заетост посредством целенасочени инвестиции, отстранявайки ключовите структурни недостатъци, които създават препятствия пред осъществяването на стопанска дейност.
Брюксел, 24 юни 2020 г.
Stefano Palmieri,
председател на секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
_____________