TEN/708
Европейска стратегия за данните
СТАНОВИЩЕ
Секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите
Европейска стратегия за данните
[COM(2020) 66 final]
|
За контакт
|
ten@eesc.europa.eu
|
|
Администратор
|
Erika PAULINOVA
|
|
Дата на документа
|
29.7.2020 г.
|
Докладчик: Antonio García del Riego
|
Консултация
|
Европейска комисия, 22.4.2020 г.
|
|
Правно основание
|
член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
|
|
|
|
|
Компетентна секция
|
„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
|
|
Приемане от секцията
|
23.7.2020 г.
|
|
Приемане на пленарна сесия
|
ДД.ММ.ГГГГ
|
|
Пленарна сесия №
|
...
|
|
Резултат от гласуването
(„за“/„против“/„въздържал се“)
|
…/…/…
|
1.
Заключения и препоръки
1.1ЕИСК приветства предложението на Комисията за стратегия за данните, която да определя междусекторния обмен на данни като приоритет и да подобрява използването, обмена, достъпа и управлението на данни със законодателни мерки, специфични за всеки отделен сектор. Една амбициозна стратегия за данните може да отговори на критичната необходимост от засилване на капацитета на ЕС в областта на данните.
1.2ЕИСК подкрепя предложението на Комисията за цялостно структуриране на архитектурата на данните на ЕС с цел по-нататъшно укрепване на правата на физическите лица по отношение на използването и защитата на техните данни и контрола им върху тях, както и на тяхната осведоменост, а също и с цел да им се предоставят възможности чрез „пространства за лични данни“ с по-ясни гаранции и засилване на правото на преносимост за физическите лица съгласно член 20 от ОРЗД.
1.3ЕИСК призовава Комисията да използва по-ясна стратегия, за да усъвършенства своята рамка в областта на данните. Тя следва да бъде създадена, така че да съчетае високи стандарти за защита на данните, междусекторно и отговорно споделяне на данни, ясни критерии за специфично за управление, отчитащо спецификата на сектора, и за качеството на данните и по-голям контрол върху данните от страна на гражданите. ЕИСК предлага също допълнително изясняване на подхода на стратегията за финансиране и препоръчва начини за преодоляване на недостига на умения.
1.4ЕИСК е на мнение, че разработването на основани на данни платформи в Европа следва да отразява европейските ценности, включително, като насочва вниманието към отделните лица. ЕИСК счита, че сегашният подход, който поставя потребителите на централно място, следва да прерасне в подход, основан на човешкия контрол, включващ етично измерение по отношение на използването на данните.
1.5ЕИСК изразява съжаление, че две години след влизането му в сила ОРЗД не се прилага правилно и несъответствията се запазват. Комисията би трябвало да разреши тези проблеми, включително като стимулира държавите членки да гарантират, че всички физически лица в целия ЕС могат да се възползват изцяло от своите права.
1.6ЕИСК счита, че завършването на единния пазар е основен приоритет с оглед на функционирането на общите европейски пространства на данни.
1.7Предвид чувствителния характер на споделяните данни ЕИСК набляга на необходимостта да се гарантират предпазни мерки за неприкосновеност на данните на гражданите посредством съгласие, контрол, санкции и механизми за надзор и да гарантира, че данните ще бъдат анонимизирани (и не могат да бъдат деанонимизирани).
1.8ЕИСК препоръчва на Комисията да посочи в стратегията препоръчваната от нея опция за концепцията за собствеността върху данните. Текущите правни разисквания понастоящем създават несигурност за отделните лица по отношение на това какви искания могат да поставят.
1.9ЕИСК се застъпва за засилване на диалога с гражданското общество и припомня необходимостта на МСП да се дадат по-ясни насоки относно механизмите за обмен на данни, тъй като и двата аспекта ще бъдат от ключово значение за широкото участие в пространствата на данни.
1.10ЕИСК отново заявява, че единният пазар на данни следва да гарантира, че личните данни не се подчиняват на едни и същи правила, регулиращи стоките и услугите, т.е. не започват постепенно да се възприемат като нелични.
1.11Комисията би трябвало да гарантира, че правната рамка дава възможност за равен достъп до данни на всички предприятия, големи и малки, и да разгледа пазарната мощ на доминиращите платформи.
1.12ЕИСК подчертава, че е от съществено значение да се обърне внимание на въздействието на персонализираните продукти върху отделните лица (като например дискриминацията) и на обмена на данни върху предприятията. Рамката следва да утвърждава високи стандарти за сигурност и права върху интелектуалната собственост. Логически изведените данни би трябвало да бъдат защитени и да не подлежат на задължителен достъп и прехвърляне.
1.13ЕИСК настоява, че е необходимо спешно да се подобрят цифровите умения и грамотността чрез образование и обучение, включително чрез надграждане на Рамката за цифрова компетентност и насърчаване на държавите членки да подобрят ученето през целия живот на всички образователни равнища с оглед на уменията, които ще бъдат най-търсени. Това ще гарантира, че отделните лица ще се превърнат в участници със задълбочени познания в сферата на данните, с по-добра осведоменост и контрол върху своите данни, приложения за големи информационни масиви и управление на данните, и ще разбират своята цифрова среда и свързаните с нея рискове (напр. персонализиране).
1.14ЕИСК приканва Комисията да изясни и засили ролята на компетентните органи, потребителските организации и независимите органи, което е от значение за управлението на секторните инициативи и за да се гарантира, че предприятията спазват изискванията, а потребителите получават насоки, съвети и обучение.
2.
Общи бележки: Правилната стратегия за данните
2.1ЕИСК изразява съгласие с поставения от Комисията акцент върху данните, които са от ключово значение за живота на гражданите и за стопанската дейност. Цифровизацията и технологичните подобрения разшириха обхвата и честотата на генерираните данни и улесниха съхраняването, обработката, анализа и трансфера на данни. Основаните на данни услуги повишават удобството на клиентите, отговарят на техните очаквания и подобряват съществуващите промишлени процеси.
2.2ЕИСК изразява съгласие, че основаните на данни иновации са фактор от решаващо значение за икономическия растеж и конкурентоспособността на Европа и че тази роля е ограничена от липсата на промишлени данни и данни на равнището на потребителите за ЕС. ЕИСК изразява съгласие с предложението на Комисията да се обърне внимание на това и да се подобрят междусекторното използване и споделянето на данни и достъпът до тях посредством общи пространства на данни при стриктно спазване на стандартите на ОРЗД, при споделен набор от технически и законови правила и стандарти и посредством допълващи мерки.
2.3ЕИСК счита, че стратегията за данните ще бъде от ключово значение за подпомагането на технологичния суверенитет на ЕС , за да се гарантира безопасно и сигурно споделяне на данни и достъп до тях, с цел засилване на контрола на европейците върху техните данни и разкриване на ползите за гражданите и предприятията.
2.4ЕИСК е съгласен, че най-подходящ е съобразен със спецификата на всеки сектор подход към данните, насочен към конкретни решения с оглед на специфичните особености на всеки сектор и пазарната неефективност, като същевременно се осигуряват максимални гаранции за защита на потребителите.
2.5ЕИСК споделя загрижеността на Комисията, че способността на ЕС да мобилизира и споделя данни е ограничена от сериозни проблеми, свързани с оперативната съвместимост на информационните системи. Предизвиканата от COVID-19 криза показа необходимостта и ползата от една завършена екосистема от данни, при която данните не се ограничават само в рамките на конкретни сектори и която включва разработване на решения за безопасност на гражданите (напр. данни за геолокализация и здравни данни) и за избягване на силози. В здравеопазването научните работници биха могли да използват данни от значение за общественото здраве, събрани от различните сектори, за ускоряване на разработването на лекарства и за по-добро разбиране на заболяванията.
2.6ЕИСК изразява съгласие, че основаните на данни иновации са ограничени от недостига на умения, липсата на обучени да боравят с данни работници в ЕС и ниската цифрова грамотност. ЕИСК приветства целта на стратегията за създаване на „общо европейско пространство на данни за уменията“ и предстоящата актуализация на Плана за действие за образование в областта на цифровите технологии.
3.
Усъвършенстване на рамка на ЕС в областта на данните: Общи бележки
Що се отнася до по-нататъшното усъвършенстване на рамката на ЕС в областта на данните, ЕИСК обръща внимание на основния етичен въпрос. Този въпрос се разглежда в проучването Ethics of Big Data („Етика на големите информационни масиви“), поръчано от ЕИСК през 2016 г., като потребността на отделните лица от неприкосновеност на личния живот и самоопределение се отчита от различни ъгли: информираност, контрол, доверие, ангажираност, надзор и сигурност, цифрова идентичност, пригодена реалност (tailored reality), деанонимизация, цифрово разделение и неприкосновеност на личния живот. ЕИСК препоръчва тези принципи да се разглеждат като водещи за всички политики.
3.1Стандарти за защита на данните
3.1.1ЕИСК призовава Комисията да подчертае, че данните следва да останат под контрола на отделните лица, тъй като събирането и споделянето на данни оказва въздействие върху неприкосновеността на техния личен живот и равенството. Междусекторното използване на данни дава възможност на предприятията да захранват и подобряват своите установени процеси, да предоставят информация по-ефективно и да предлагат на потребителите нови, персонализирани продукти и преживявания. По-конкретно, данните на равнището на потребителите дават представа за присъщите характеристики, нуждите и видовете поведение, които не са уловени от анонимизираните данни и които оказват положително въздействие далеч извън сектора, в който първоначално са били генерирани данните. Във финансовия сектор например междусекторното споделяне на данни би могло да подобри анализа на риска и предвиждането на паричните потоци, да спомогне за разкриването на измами и да повиши способността на гражданите да управляват свръхзадлъжнялостта, да насърчава финансовото приобщаване и финансовото образование. Освен това персонализирането може да доведе до рискове за уязвимите потребители, като например дискриминация, злоупотреба и манипулация.
3.1.2Комисията следва да обърне внимание на недостатъчното и разпокъсано прилагане на ОРЗД, различните правни тълкувания и липсата на ресурси на ОЗД. Общият регламент относно защитата на данните, изготвен през 2012 г., гласуван през 2016 г. и приет през 2018 г., не е приспособен към предложената рамка. ЕИСК препоръчва на Комисията да актуализира надлежно Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД) и да извърши оценка на въздействието, тъй като той трябва да се прилага заедно с новия подход на общи пространства за данни. ЕИСК призовава Комисията да разгледа ограниченията на правата на преносимост на данни в ОРЗД. Тези правила бяха разработени, когато преминаването от едни услуги към други се извършваше еднократно, докато в днешно време данните се използват повторно по много пъти и са полезни в реално време.
3.1.3Въпреки че ЕИСК счита, че предложените инструменти биха могли да помогнат на хората да решат „какво да се прави с техните данни“, за да се намали правната несигурност, Комисията следва да определи в стратегията варианта, който препоръчва за концепцията за собствеността върху данните, да изясни по принцип кой е собственик на данните и например какво представляват тези данни и какво се случва с тях, когато те се получават от базираните на интернет на нещата домашни устройства.
3.1.3.1Има разлика, която следва да бъде изяснена, между правата върху данните на отделните лица и собствеността върху данните.
3.1.4Като се има предвид, че предоставянето на данни за получаване на безплатни услуги представлява форма на заплащане, ЕИСК призовава Комисията да посочи кой текст или критерии има предвид, когато споменава „обществения интерес“, и да посочи каква е нейната цел в тази област. Освен това Комитетът препоръчва на Комисията да предостави определение за донорството на данни без пряко възнаграждение (или „алтруизма на данните“) и да гарантира подходящи мерки за предотвратяване на неизпълнение на задълженията от страна на събиращите данни.
3.2Отговорна рамка за споделяне на данни
3.2.1Комисията следва да разясни как възнамерява да даде насоки на отделните лица, така че те да разберат как работят „пространствата на лични данни“. Без тази осведоменост правото на отделните лица на достъп до тези пространства ще се обезсмисли, а осъществяването на предложението няма да е ефективно и ще подкопае целите, които стратегията цели да постигне в бъдеще.
3.2.2ЕС призна необходимостта от право на споделяне и създаде практически механизми в специални секторни инициативи, като например за доставчиците на услуги за обработка на данни (Регламент за свободното движение на данни) и данните, съдържащи се в платежните сметки (ДПУ2). Но с изключение на малко на брой особени случаи отделните лица (ползватели на данни, потребители и граждани) не разполагат с уменията, грамотността и инструментите да искат достъп до своите лични и нелични данни или да ги споделят лесно и ефективно.
3.2.3За да се подобри преносимостта с „по-строги изисквания за интерфейсите за достъп до данни в реално време“, да се гарантират пространства на лични данни и че доставчиците изпълняват ролята на „неутрални посредници“. ЕИСК насочва вниманието на Комисията към използването на случаи на сигурни механизми за споделяне, като например схемите за цифрово установяване на самоличността , които биха могли да бъдат възприети от публични и частни организации и разширени за ускорено междусекторно споделяне на данни. Приложенията за електронно установяване на самоличността във финансовия сектор, като например Itsme (мобилна идентичност за цифрови трансакции) позволяват успешно взаимоизгодно използване, включително между банките и мобилните оператори. Те създават значителна стойност за предприятията (икономии на разходи, по-големи продажби, по-малко измами и кражби на самоличност), предлагат по-голям избор, запазват неприкосновеността на личния живот на потребителите, повишават тяхното доверие, осигуряват на гражданите силни мерки за удостоверяване на автентичността и инструменти за управление на техните права и за упражняване на контрол и позволяват сигурни, удобни и бързи цифрови процеси като регистрацията.
3.2.4ЕИСК насочва вниманието на Комисията към опита с ДПУ2 (която позволява на трети страни да използват данни за клиентите на банките с тяхно съгласие за иновации) и други случаи на използване (като например използване на данни за геолокализиране и данни за трансакции), които могат да послужат като вдъхновение за по-широката рамка за споделяне на данни. Тези принципи следва да се прилагат еднакво във всички сектори и в еднакъв срок, за да се гарантират равни условия между различните участници на пазара.
3.2.5ЕС следва да надгради ОРЗД, за да даде възможност за междусекторно споделяне на данни за потребителите и да разпространи подобни съществуващи инициативи в различните сектори, за да се улесни сигурното споделяне на данни, да се осигурят ползи за гражданите и стойност за предприятията. Това би трябвало да гарантира правото на крайните потребители да изискват предоставените от тях (напр. име, адрес) и наблюдавани лични данни (напр. геолокализация) да се прехвърлят пряко от един притежател на данни на друг по стандартизиран начин чрез използване на ППИ в реално време. Например едно лице може да поиска от Spotify да предостави на Deezer достъп до списъците с аудиофайлове, които са слушали. Това ще даде сигурност, гарантираща прилагането на принципите за неприкосновеност на личния живот на ОРЗД, ще позволи на потребителите да запазят пълен контрол върху процеса, ще повиши стойността на техните данни, ще направи правото на преносимост на личните данни наистина ефективно, динамично, навременно и прозрачно, като същевременно същият принцип ще се разшири, така че да включва някои нелични данни.
3.2.6И предприятията, и потребителите следва да могат да споделят своите собствени данни по безопасен начин, независимо от това кой ги е събрал, да избират с кого споделят своите данни и да управляват начина, по който се използват споделените данни.
3.2.7Системата и функционирането на общите пространства на данни следва да отговарят на равнището на публичен регистър. Доставчиците на данни следва да гарантират отличното качество на самите данни и непрекъснатостта на тази инфраструктура. Тази „мрежа от администратори на данни“ не следва да създава пречки пред споделянето на данни, а да го подобрява. Това е от ключово значение за надеждното, безпроблемно управление на данни и за наличието на висококачествени данни. ЕИСК счита, че в стратегията липсва акцент върху качеството на данните и е необходимо пояснение. Тъй като качеството на данните може да бъде скъпо и не всички заинтересовани страни могат да имат достъп до необходимите технологии, от първостепенно значение е да бъдат възприети реалистични прагови критерии (т.е. съобразени с ресурсите на предприятията), които да не бъдат наложени на предприятията, по-специално на МСП, и да не създават допълнителни прекомерни разходи.
3.2.8Основаните на данни платформи са най-високо ценените предприятия поради тяхното стратегическо значение на цифровите пазари и олигополния им контрол върху специфични набори от данни. Но ограниченото наличие на данни за предприятията от ЕС ограничава степента, в която те могат да набират данни за генериране на иновации. Принципът „победителят получава всичко“, който характеризира цифровите пазари, означава, че няколко големи предприятия контролират точките, в които се пресичат онлайн потоците от данни, което им дава информация, недостъпна за други доставчици. Дори когато активите от данни са по-широко разпространени, те рядко са на разположение извън границите на сектора, което намалява възможностите за междусекторни иновации от страна на сектора и на други субекти. Тъй като никоя платформа не е длъжна да създава масиви от данни, крайните потребители не могат да комбинират и да обобщават данните, които те генерират в отделните сектори. ЕИСК настоятелно призовава Комисията приоритетно да проучи как да подобри контрола върху данните от страна на предприятията и потребителите, боравещи със системни платформи (Big Tech). ЕИСК предлага също създаването на подкрепена от ЕС платформа, която да централизира и обобщава всички публични данни в ЕС на разположение на пазара на дружествата, които изискват услугата.
3.3Управление на пространствата на данни
3.3.1ЕИСК предлага следните критерии за управление на секторни пространства на данни. Първо, интервенциите под формата на достъп до данни следва имат за цел да се справят с пазарната неефективност, водеща до по-високи цени за потребителите, до по-малък избор за потребителите и до по-малко иновации. Второ, достъпът до данни трябва да насърчи развитието на насочени към потребителя иновации. Трето, операторите, боравещи с лични данни, следва да поддържат високи стандарти за безопасност и сигурност на данните. Четвърто, на отделните лица следва да се предлагат технически решения за контрол и управление на потоците от лична информация. Пето, отделните лица следва да могат да възразяват срещу споделянето на техните лични данни и да имат достъп до средства за защита, когато принципите не се зачитат (ЕИСК подкрепя принципа „под човешки контрол“).
3.3.2Не всички данни следва да бъдат свободно достъпни или да се оповестяват публично. Различни правила следва да се прилагат за данни между предприятия, между предприятия и потребители, между предприятия и правителства или Me2B. Логически изведените данни следва да се защитават и не следва да се дава мандат за техния достъп и трансфер.
3.3.3Споделянето на данни във всички пространства на данни ще включва смесени набори от данни (лични и нелични), напр. в пространствата, свързани със здравеопазването или финансовия сектор. Събирането и използването на чувствителни и лични данни с цел наблюдение или локализиране следва да изискват индивидуално съгласие. Предпазните мерки следва да гарантират, че комбинацията от лични данни (напр. финансова и здравна информация) не води до технологично закрепостяване, злоупотреби или дискриминация, например по отношение на достъпа на отделните граждани до заетост.
3.3.4Заинтересованите страни (предприятия и физически лица) не разполагат с достъп и знания за механизмите за идентифициране, удостоверяване на автентичността и разрешаване, които дават възможност за защита на личните данни с цел защита на неприкосновеността на личния живот, по-специално в областта на здравеопазването, и това възпрепятства обмена на данни. ЕИСК препоръчва използването и прилагането на общ набор от данни в сферата на здравеопазването подобен на европейския единен електронен формат.
3.3.5Би следвало да има условия за достъп на трети страни до данни за НИРД. Например, ако научните работници в сферата на здравеопазването и общинските служби използват свободно достъпни данни, това следва да става съгласно разпоредбите на ОРЗД.
3.3.6ЕИСК подчертава, че не всички предприятия са цифровизирани (т.е. в традиционните сектори и много от европейските МСП) и не всички предприятия се възползват стойността на данните, и това дава отражение върху еднаквите условия на конкуренция. Доброволният обмен на данни е добър, но недостатъчен инструмент за осигуряване на равен достъп до данни. Комисията следва да разгледа тази липса на баланс между цифровизираните и нецифровизираните предприятия, както и между големите и малките предприятия. Стратегията на ЕС за МСП и индустриалната стратегия са добро начало.
3.3.7ЕИСК подчертава, че въпреки напредъка на ЕС към постигане на конвергенция неговият единен цифров пазар все още далеч не е хомогенен и правилата му остават разпокъсани. Това поражда трудности и неефективност по отношение на разрастването на предприятията и тяхната конкурентоспособност спрямо техните конкуренти в САЩ и Китай, които се управляват от истински единни регулаторни рамки и изкупуват своите конкуренти от ЕС, както се видя от случаите със Skype и Booking.com. Учредителите на новосъздадени предприятия в ЕС в крайна сметка се преместват в САЩ или на по-благоприятни за стопанската дейност пазари, за да се възползват от по-големи единни пазари и по-добри рискови инвестиции. За да бъдат ефективни, общата инфраструктура, поддържаща информационните пространства, следва да отразява и многоезиковата характеристика на единния пазар.
3.4Финансиране
3.4.1В стратегията се предлага финансиране в размер на 4-6 милиарда евро, като се очакват инвестиции както от държавите — членки на ЕС, така и от промишлеността. Комисията следва да изясни как смята да мобилизира финансиране и да установи ясни критерии, с които да гарантира и оцени неговото справедливо разпределение.
3.4.2За да се осигурят достатъчно частни инвестиции и непрекъснатост на предоставяните на много предприятия от ЕС действащи услуги, ЕИСК счита, че е крайно необходимо да се запази участието на чужди доставчици в проекта (при спазване на правилата на ЕС). От ключово значение е и публичното финансиране по линия например на програмата „Хоризонт Европа“. Но бюджета на ЕС все още не е одобрен и ще зависи от определянето на бюджетните приоритети в контекста на възстановяването.
3.5Преодоляване на недостига на умения
3.5.1Икономическата криза може да доведе до промени в йерархията на работните места, които се считат полезни за общността, но вероятно няма да намали необходимостта от технически умения. Автоматизацията може да доведе до преопределяне на работните места и задачите (изискващи повече „меки“ умения), а вместо масова безработица – до масово преразпределяне на професии.
3.5.2За работните места, на които се оперира с големи информационни масиви, изглежда най-много се търсят следните умения: аналитични умения, визуализиране на данни, познания за съответната област и за инструментите за управление на големи информационни масиви, програмиране, разрешаване на проблеми, структурирани езици за търсене (SQL), извличане на данни, познаване на технологии, обществени и хибридни облаци и практически опит. Някои от тях могат да бъдат преподавани в училищата, други трябва да бъдат придобити и развивани през целия живот, в рамките на подход, прилаган през целия живот чрез непрекъснато неформално и информално учене.
3.5.3За да се използва тази възможност, тъй като образованието остава национална компетентност, ЕИСК приканва Комисията да насърчи държавите членки да провеждат по-силни политики за повишаване на цифровата грамотност, справяне с недостига на умения в областта на данните и неговата концентрация за преодоляване на неравенствата в целия ЕС, и за намаляване на загубата на ноухау.
3.5.4ЕС следва отново да прокара задълбочено програмите за обучение и образование. Прекалено често обучението в областта на науката, технологиите, инженерните науки и математиката (STEM) не е интегрирано достатъчно в учебната програма на всички равнища на образованието. Това оказва особено влияние върху жените, а Комисията не успява да го подчертае въпреки препоръките на своя председател относно равенството между половете. В тази област ЕИСК счита, че Рамката за компетентност в областта на цифровите технологии за гражданите
е полезен инструмент, който следва да бъде популяризиран и прилаган по-широко. Комитетът приканва Комисията да насърчи държавите членки да стартират проактивно и да ускорят инициативите съгласно тази рамка.
3.5.5ЕИСК предлага Комисията да засили ролята на потребителските организации, които са от значение за предоставянето на обучение, образование и независими консултации на ползвателите по отношение на инструментите, които отделните лица могат да използват (напр. за получаване на информация за използването и споделянето на данни, за това кой разполага с техните данни, как се обжалва и как се подават жалби). С цел повишаване на цифровата грамотност, инициативи като онлайн курса „Елементи на изкуствения интелект“ на Финландия (който вече е достъпен безплатно за всички и на всеки един от езиците на ЕС) биха могли да бъдат разширени, така че да включват различни образователни модули.
Брюксел, 23 юли 2020 г.
Pierre Jean Coulon,
председател на секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
_____________