Европейски икономически и социален комитет
REX/516
Външната помощ, инвестициите и търговията като инструменти за намаляване на причините за икономическа миграция, със специален акцент върху Африка
СТАНОВИЩЕ
Секция „Външни отношения“
Външната помощ, инвестициите и търговията като инструменти за намаляване на причините за икономическа миграция, със специален акцент върху Африка
(становище по собствена инициатива)
|
Администратор
|
Cédric Cabanne
|
|
Дата на документа
|
6.12.2019 г.
|
Докладчик: Arno Metzler
Съдокладчик: Thomas Wagnsonner
|
Решение на Пленарната асамблея
|
23 – 24.1.2019 г.
|
|
Правно основание
|
член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
|
|
|
становище по собствена инициатива
|
|
|
|
|
Компетентна секция
|
„Външни отношения“
|
|
Приемане от секцията
|
28.11.2019 г.
|
|
Приемане на пленарна сесия
|
ДД.ММ.ГГГГ
|
|
Пленарна сесия №
|
…
|
|
Резултат от гласуването
(„за“/„против“/„въздържал се“)
|
…/…/…
|
1.Общи заключения и препоръки
1.1Политиката за развитие на ЕС е насочена към насърчаване на устойчивото развитие на развиващите се държави с основна цел изкореняване на бедността, стимулиране на устойчивия растеж и създаване на работни места, насърчаване на мира и сигурността/стабилността, доброто управление и правата на човека. Тя е в основата на отношенията на ЕС с външния свят и допринася за постигането на целите на външната дейност на ЕС – наред с външната политика и политиката на сигурност, както и търговската политика (и международните аспекти на други политики като тази за околната среда, селското стопанство и рибарството). При осъществяването на тези цели политиките следва във всички случаи да гарантират „достоен живот“, да прилагат принципите на правовата държава и да създават качествени условия на труд.
1.2В непрекъснато променящия се свят едно е сигурно – Африка и Европа ще си останат близки съседи. 54-те държави в Африка и 28-те държави – членки на ЕС, имат обща зона на съседство, история и бъдеще. ЕИСК подчертава, че грешките от миналото категорично следва да се избягват в общото бъдеще на двата континента.
1.3Преди седемдесет години Европа беше континент на нетна емиграция, тъй като гражданите ѝ бягаха от бедствия като война, глад, бедност, безработица, влошаване на околната среда, потисничество и дискриминация. Успехът на ЕС, който създаде възможности за своите жители, го превърна в континент на нетна имиграция. Следва да работим заедно с африканските държави, за да им предложим подобен напредък.
1.4Трудно е да се установи съгласувана икономическа стратегия на ЕС, свързана с Африка като цяло. ЕИСК би искал да подчертае ангажимента си за участие в подобен прозрачен и последователен подход в качеството си на представителен орган на организираното гражданско общество и активен партньор във всякакви споразумения на ЕС от този вид. Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) обяви, че ЕС вече е силен политически партньор на Африка и че следващата стъпка е да бъдем истински икономически партньори и да задълбочим отношенията си в областта на търговията и инвестициите. ЕИСК изигра важна роля при определянето на отношенията с гражданското общество съгласно Споразумението от Котону. Сега е важно трайната и още по-силна ангажираност на ЕИСК и неговите структури да се превърне в съществен елемент на Споразумението след Котону. По този начин гражданското общество на ЕС ще има възможност да помогне на гражданското общество от африканските държави да се превърне в надежден и заслужаващ доверие партньор за инвеститорите. Това ще бъде постигнато единствено чрез насърчаване на равнопоставено партньорство и чрез реално отчитане на настоящите асиметрии в икономическата ситуация.
1.5За постигане на общите цели укрепването на икономическото сътрудничество ще бъде от съществено значение. През последните години станахме свидетели на подходи към нова парадигма в отношенията между ЕС и Африка (например в селското стопанство), насочени все повече към сътрудничество в областта на политиката и към насърчаване на устойчиви инвестиции и на стабилна, отговорна и приобщаваща бизнес среда. Тази парадигма трябва да бъде успешно доразвита в селскостопанския сектор, както и в други сектори, и трябва да включва повече местни хора по места.
1.6ЕИСК препоръчва създаването на равнище ЕС на политика на обслужване на едно гише и на подходящ механизъм за консултации за предоставяне на информация и контакти на тези, които желаят да инвестират в Африка и да си сътрудничат с този континент. Това ще послужи също за целите на мониторинга като форма на политически инструмент. Въвеждането на обслужване на едно гише за всички инициативи, свързани с Африка, би предотвратило припокриване на проекти и би осигурило прозрачност и ефикасност на подкрепата от ЕС.
1.7ЕИСК препоръчва също създаването на подходяща платформа за подобряване на обмена на информация между европейските и африканските МСП относно добрите практики в областта на инвестициите и сътрудничеството.
1.8Необходимо е да се предложи ясна и прозрачна институционална структура за сътрудничеството за развитие на ЕС с Африка въз основа на нов консенсус за развитие
, който дава възможност за по-реалистичен анализ и за осъществяване на перспективата за развитие. ЕИСК изразява надежда, че Споразумението след Котону би могло да предложи прагматична платформа за реформирана политика за сътрудничество за развитие, съгласувана с комплексните аспекти на процеса на развитие. Тази платформа следва да се основава на сътрудничество между всички държави – членки на ЕС, и институциите на ЕС с цел всички програми, проекти и инициативи да бъдат регистрирани на национално равнище и на равнището на ЕС. Така ще се избегне припокриването и дублирането на дейности в някои области, докато в други области липсва подкрепа.
1.9Същевременно ЕИСК подкрепя процес, насочен към оптимално укрепване на влиянието на другите политики на ЕС върху икономическото и социалното развитие
. По-конкретно, политиките в областта на търговията, инвестициите, данъчното облагане
, външната помощ, борбата срещу международната организирана престъпност, изменението на климата трябва да съответстват на целите на политиката за сътрудничество за развитието.
1.10ЕИСК твърдо се ангажира да направи по-ефикасно и ефективно европейското финансиране за развитие. Като има предвид инвестиционните фондове на ЕС, чрез които вече се осъществяват инвестиции в Африка, ЕИСК препоръчва да бъде създаден инвестиционен фонд, подобен на ЕСФ, който да си партнира като съинвеститор с частните и публичните инвеститори. Този фонд следва да се основава на критериите и принципите на Програмата до 2030 г. и на признаването на международно приетите основни стандарти. Подкрепяните проекти следва да бъдат обект на мониторинг и да бъдат вписани в централизирани регистри и платформи. ЕИСК настоятелно призовава за още по-тясно сътрудничество от страна на ОГО (по-специално ЕИСК) в областта на техните етични ценности във връзка с всички проекти.
1.11ЕИСК призовава за прилагане на подход „от помощ към инвестиции“, което означава акцентът да се промени от разпределяне на облаги към работа и подпомагане на самостоятелни, независими икономически участници и междуконтинентални икономически проекти, основани на сътрудничество при еднакви условия на конкуренция.
1.12Финансовите структури в самата Африка следва да бъдат укрепени, за да подкрепят дългосрочното финансиране както за частни, така и за публични инвестиции. Това е важна предпоставка за дългосрочно устойчиво развитие. Европейският опит с кооперативното банкиране и националните банки за развитие, обслужващи по-специално общините, би могъл да послужи като образец. По-специално микрокредитирането и инвестициите биха могли да бъдат ключов аспект за бъдещето на африканската икономика. Устойчивото развитие ще се осъществи само когато се подпомагат регионалните вериги за създаване на стойност и потребителските пазари за средна класа
.
1.13ЕИСК счита, че сътрудничеството за развитие на ЕС следва да бъде насочено към постигане на ориентирано към хората партньорство, осигуряващо участието на гражданското общество, синдикалните организации и частния сектор и предоставящо преки ползи за гражданите на Африка и Европа.
1.14ЕИСК подчертава, че организираното гражданско общество би могло да спомогне за изграждане на надеждна среда при структурирането на гражданското общество в Африка с инструменти за достъп до право, налагане на сигурност и борба с корупцията в партньорство с африканските структури. Това следва да бъде добавената стойност, която европейското гражданско общество ще донесе за развитието на Африка въз основа на споделяне на общи ценности като демокрация, върховенство на закона, политически и граждански права.
1.15ССТ и СИП на ЕС с африканските държави не съдържат механизъм за диалог с организираното гражданско общество. В контекста на преразглеждането на тези споразумения ЕС следва да се стреми към създаването на такива механизми за диалог за недържавните участници.
1.16Като се използва подходът и първоначалният опит на платформите „Устойчив бизнес за Африка“ (SB4A), с акцент предимно върху участието на частния сектор, ЕС следва да насочи по-голяма част от своите помощи и да насърчава подобна инициатива за гражданското общество като цяло – било като част от рамката на SB4A, в нейна подкрепа или успоредно на нея. Те може да се превърнат в многостранни платформи „Устойчива търговия и инвестиции за Африка“.
1.17ЕИСК счита, че ЕС следва да насочи част от средствата си за подпомагане на търговията за подкрепа на участието на организациите на гражданското общество и изграждане на капацитет във връзка с усилията за устойчива търговия и инвестиции.
1.18Чрез подход на участие на множество заинтересовани страни, който включва и организациите на гражданското общество, ЕИСК насърчава инициативи и корекции на режимите на търговска политика ССП/СИП/ОСП, които допринасят за ефективно и устойчиво прилагане на Африканската континентална зона за свободна търговия (AfCFTA) и пазарната интеграция в Африка. Това следва да засили по-специално търговията в рамките на Африка, регионалната и континенталната интеграция и да развие важни сектори на икономиката в цяла Африка.
1.19В основата на подобряването на условията на живот в Европа бяха инвестициите в публична инфраструктура, и по-специално в образование. Една от основните цели на нашата политика за развитие в Африка трябва да бъде подобряването на равнището на образованието там, особено сред уязвимите в икономически план групи.
1.20ЕИСК приветства планираното от ЕС увеличаване на финансирането за Африка на 40 милиарда евро (46,5 милиарда щ.д.) през следващия бюджетен период и изразява надежда, че сумите ще бъде мобилизирани в значителна степен от частни инвеститори.
2.Контекст
2.1Европа е световен лидер в областта на развитието, като предоставя най-много официална помощ за развитие. Като предоставят 50 % от цялата световна помощ за развитие, ЕС и неговите държави членки заедно са водещият донор в света.
2.2Според Световната банка
през 2016 г. паричните преводи от емигранти към развиващите се държави са възлизали на около 426 милиарда щатски долара, което е около три пъти повече от официалната помощ за развитие в световен мащаб. Предоставянето на възможности за законна заетост на африканските мигранти и гарантирането на безопасни начини за парични преводи би подпомогнало значително развитието на Африка.
2.3Африка и Европа са непосредствени съседи, обвързани с обща история. Те споделят общи ценности и интереси, които ще направляват тяхното сътрудничество в бъдеще. Днес те заедно преодоляват общите световни предизвикателства като изменението на климата и мира и сигурността. Африка ще бъде особено уязвима на изменението на климата, въпреки че нейният дял в световните емисии на парникови газове е под 4 %. 27 от 33-те държави, изложени на най-голям риск от изменението на климата, се намират в Африка.
2.4Сътрудничеството на континентално равнище между Африка и Европейския съюз се направлява от стратегическо партньорство, което се основава на споделени ценности и общи интереси. През 2007 г. съвместната стратегия Африка – ЕС (JAES) беше приета от ЕС и Африканския съюз с цел създаване на по-силни връзки между двата континента в ключови области на сътрудничество, задълбочаване на политическия диалог и предоставяне на конкретна пътна карта за бъдещата съвместна работа.
2.5ЕС има най-дългогодишно сътрудничество с Групата на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), залегнало от 1975 г. с Конвенцията от Ломе и актуализирано от 2000 г. със Споразумението от Котону. 48 държави от Субсахарска Африка са страни по Споразумението от Котону.
2.6Понастоящем ЕС води преговори с държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) за приемник на Споразумението от Котону, което обхваща периода 2000 – 2020 г. През последните две десетилетия политическият и икономическият контекст се промениха значително, тъй като търговските отношения между ЕС и държавите от АКТБ вече до голяма степен се уреждат от двустранни и регионални споразумения за икономическо партньорство, а също и с приоритетното значение на рамката на Африканския съюз, което поставя под въпрос съгласуваността, взаимното допълване и полезното взаимодействие между рамките на АКТБ и АС.
2.7Приемникът на Споразумението от Котону дава възможност за модернизиране на правилата по въпроси, включващи инвестициите, услугите, справедливата търговия, правата на човека, достойните условия на труд и миграцията. Сътрудничеството обаче трябва да бъде поставено на нова основа на базата на Програмата до 2030 г. и африканските държави ще трябва да решат дали искат да преговарят заедно като континент.
2.8Тези факти обосновават настоятелното желание на ЕИСК за съгласувана социално-икономическа стратегия относно отношенията между ЕС и Африка и за посочване на подобаващото място на гражданското общество и ангажирането на социалните партньори в преговорите за Споразумение след Котону.
2.9ЕИСК установи, че липсва централизиран надзор или регистриране на всички инициативи, програми и партньорства на равнището на ЕС или на национално равнище. Освен това няма пълна информация за размера на средствата, които се предоставят на Африка.
3.Затруднения
3.1От съществено значение е да се подчертае нарастващата хетерогенност на африканския континент и ЕС следва да адаптира своите политики към реалността. Необходим ни е много по-прагматичен и реалистичен подход към развитието на отношенията между ЕС и Африка.
3.2На преките отношения между ЕС и Африканския съюз (АС) беше отдадено по-голямо значение след оповестяването на съвместната стратегия Африка – ЕС (JAES) през 2007 г. ЕС насърчи и други инициативи като Извънредния доверителен фонд, инвестиционния механизъм за Африка, Плана за външни инвестиции и редица подрегионални спогодби. Многобройните условия в отношенията между ЕС и Африка водят до сложна и понякога непоследователна структура, в която елементи на други политики се смесват със сътрудничеството за развитие. Към това объркване се прибавят и различните интереси на държавите членки.
3.3За насърчаването на инвестициите от частния сектор са необходими мир, сигурност и стабилност, както и благоприятен инвестиционен климат и бизнес среда. Проучванията сред инвеститорите
ясно показват, че в тази област са необходимо много повече усилия за подобряване на капацитета на Африка да се конкурира в световен мащаб за привличане на инвестиционен капитал. Върховенството на закона, борбата срещу корупцията, независимостта на съдебната система и предвидимостта на данъчното облагане, както и мирът и стабилността са ключови фактори, които влияят върху решенията както на националните, така и на чуждестранните инвеститори. Смята се, че разходите по създаването на предприятие са около три пъти по-високи в нестабилните държави, което значително обезкуражава частните инвестиции
.
3.4В становището си относно „Основната роля на търговията и инвестициите за изпълнението и осъществяването на ЦУР“
ЕИСК подчерта, че „за изпълнението на ЦУР ще е е необходимо пряко участие на гражданското общество, не на последно място поради обстоятелството, че това би следвало на насърчи прилагането на принципите на правовата държава и да подпомогне борбата с корупцията“. В това становище се отбелязва и необходимостта от изграждане на инфраструктура в Африка, което сега правят китайците. Вътрешната търговия в Африка е слаба, по-специално по отношение на селскостопанските продукти. Търговският обмен с тези продукти заема между 10% и 15% от общия африкански търговски обмен, което би трябвало да се подобри с прилагането на Споразумението на СТО от 2017 г. за улесняване на търговията.
3.5Според прогнозите за постигането на ЦУР в Африка са необходими средства в размер на около 600 милиарда щатски долара годишно
. Дори с ангажирането на чуждестранни инвестиции и на официална помощ за развитие, устойчивото развитие в Африка ще зависи от мобилизирането и генерирането на национални ресурси. Тези ресурси се базират на дългосрочни инвестиции и дългосрочно създаване на стойност, за да се постигне качествена заетост, местни и регионални вериги за създаване на стойност. По-доброто образование и частното потребление са основните двигатели за растежа в Африка, което означава, че създаването на пазари – потребители – в Африка за собствените ѝ продукти трябва да играе съществена роля за постигане на развитие. Публичната инфраструктура също е от решаващо значение за създаването на условия за дългосрочни частни инвестиции.
3.6ЕИСК изтъква значението на програмата „Еразъм +“, за да може повече африкански младежи да имат достъп до качествено образование.
3.7Връзката между икономическото развитие и миграцията не следва да се пренебрегва. Проучванията показват
, че необходимостта от миграция намалява при постигане на определен доход на глава от населението (в зависимост от проучването се срещат стойности между 6 000 и 10 000 щатски долара на глава от населението годишно). Освен факта, че по-голямата част от миграцията в Африка се осъществява в рамките на континента, тези данни показват необходимостта от политика за развитие, насочена към осигуряване на хората на достоен живот, заетост и перспективи в собствените им държави. Ще бъде огромно предизвикателство да се постигне това, тъй като според демографските прогнози, до 2050 г. в Африка ще живеят 2,5 милиарда души.
3.8Корупцията е огромен проблем не само в Африка. Необходимо е да се насърчава доброто икономическо и финансово управление чрез укрепване на прозрачното управление на публичните финанси, създаване на надеждна система за борба с корупцията, въз основа на независимост на съдебната система, и подобряване на бизнес климата, както и на условията за социални подобрения.
3.9Организираното гражданско общество би могло да изпълнява важна функция на наблюдател. Постигането на по-силна роля на НПО, синдикалните организации и стопанските сдружения и подпомагането на такива инициативи в партньорските държави служи за насърчаване на доброто управление, правосъдието и демокрацията.
3.10Европа губи позиции в Африка в сравнение с други световни участници като Китай, който инвестира милиарди в континента. Държавите – членки на ЕС, се опасяват, че ще бъдат изтласкани на втори план. Ако ангажиментът на Европа, както и този на Китай, не беше съсредоточен изключително върху печалбите, а беше насочен и към устойчивото развитие в Африка, насърчаващо достоен стандарт на живот, необходимостта да се мигрира може да се намали.
3.11ЕИСК призовава за прилагане на подход „от помощ към инвестиции“, което означава акцентът да се промени от разпределяне на облаги към работа и подпомагане на самостоятелни, независими икономически участници и междуконтинентални икономически проекти, основани на сътрудничество при еднакви условия на конкуренция.
3.12Нежеланието на консервативните структури (например църквите) за управление на нарастването на населението намалява шансовете за разработване на стратегия за устойчив икономически и социален растеж.
4.Инвестиции
4.1От много години политиката на ЕС за Африка се характеризира с добри намерения и неизпълнени обещания. След кризата с бежанците обаче интересът към нова стратегия за сътрудничество с континента рязко се увеличи. ЕС планира да инвестира повече в Африка и би желал да засили търговските отношения, тъй като следващата необходима стъпка е да станем истински икономически партньори. Подобно партньорство следва да се основава на разбиране за равни възможности, като се вземат под внимание очевидните асиметрии, които съществуват между Африка и Европа.
4.2Инвестиционната картина в Африка е разнородна, отразявайки глобалната несигурност, като потоците от преки чуждестранни инвестиции към Африка са непостоянни и не бележат необходимата възходяща тенденция. През 2016 г. Южна Африка, Нигерия, Кения, Египет и Мароко привлякоха общо 58 % от общите преки чуждестранни инвестиции, докато по-малко напредналите и по-уязвимите държави са изправени пред системни предизвикателства във връзка с привличането на частни инвестиции.
4.3ЕС е най-големият инвеститор в Африка, като през 2016 г. неговите държави членки държат приблизително 40 % от размера на преките чуждестранни инвестиции на стойност 291 милиарда евро
. Значителният икономически напредък на Африка през последните две десетилетия и присъщият потенциал за в бъдеще означават, че е възможно да се постигне много повече. Демографските прогнози за Африка ясно показват, че е необходимо също така да се създадат милиони нови качествени работни места, особено за младите хора, които навлизат на пазара на труда. Сами по себе си макроикономическите показатели не водят до по-добър стандарт на живот за всички. Политиките трябва да гарантират, че икономическото развитие е от полза за стандарта на живот като цяло.
4.4За да се постигне устойчиво развитие и да се създадат качествени работни места за населението на Африка – което се очаква да се удвои до 2050 г. – трябва да се увеличат публичните, и по-специално частните инвестиции.
4.5Инвестициите се превърнаха в ключов въпрос за бъдещото развитие на Африка и ще бъдат тема в преговорите за приемник на Споразумението от Котону. Предвид множеството съществуващи инструменти, преговорите за инвестиционен режим, съчетаващ подходяща защита на инвеститорите на равна основа и ангажименти за устойчивост, особено по отношение на правата на човека, опазването на околната среда и създаването на достоен стандарт на живот, обещават да имат особено голям принос.
4.6През следващия бюджетен период ЕС планира да увеличи финансирането за Африка до 40 милиарда евро (46,5 милиарда щатски долара). Надеждата е след това тези средства да бъдат увеличени от частни инвеститори. ЕС желае да предостави гаранции срещу рискове като стимул за насърчаване на частния сектор да поеме ангажимента и да инвестира в африканските държави. На инвестициите, които несъмнено постигат и са насочени към определените в Програмата до 2030 г. цели за устойчивост, следва да се дава приоритет, когато става въпрос за подпомагане. Освен система за гаранции срещу рискове, е необходима и адекватна система от проверки и мониторинг, за да се гарантира постигането на ЦУР. ЕИСК препоръчва настоятелно организираното гражданско общество да допринася в борбата срещу неправомерното използване на европейски средства.
4.7Потенциалните инвеститори, предимно тези от МСП, съобщават, че сред инвеститорите има недоверие по отношение на политическата стабилност, правосъдието, правата върху интелектуалната собственост, достъпа до пазари и състоянието на изпълнение на търговските споразумения.
4.8ЕИСК препоръчва да бъде създаден инвестиционен фонд, подобен на ЕСФ, който да си партнира като съинвеститор с частните и публичните инвестиции. Този фонд следва да се основава на критериите и принципите на Програмата до 2030 г. и на признаването на международно приетите основни стандарти. Подкрепяните проекти следва да бъдат обект на мониторинг и да бъдат вписани в централизирани регистри и платформи. ЕИСК подчертава още по-интензивното сътрудничество от страна на организираното гражданско общество (по-специално ЕИСК) в областта на техните етични ценности във връзка с всички проекти.
4.9ЕИСК подкрепя създаването на среда, в която достъпът до финансиране е улеснен както за африканските, така и за европейските микро-, малки и средни предприятия, в която правната рамка е подобрена както за публичните, така и за частните инвестиции, в която системите за възлагане на обществени поръчки са по-ефективни, а инвестициите носят ползи за хората в местните икономики и насърчават създаването на качествени работни места на национално равнище, и в която се насърчават необходимите международни стандарти.
4.10Финансовите структури в Африка следва също да бъдат укрепени, за да подкрепят дългосрочното финансиране. Това е важна предпоставка за трайно устойчиво развитие. Освен това кооперативното банкиране например беше основополагащ елемент на развитието в редица европейски държави и националните банки за развитие, а също и обслужването по-специално на общините насърчи инвестициите в Европа. Чрез използването на тези мерки европейските държави финансираха най-вече социалните и местните публични инфраструктури, които бяха не само важна основа за частни инвестиции и траен икономически растеж, но и за развитието на европейски социални държави.
4.11ЕС и неговите държави членки следва да съсредоточат финансовите си инструменти върху конкретни цели и институции, за да се избегне деструктивна конкуренция. Конкуренцията между различните европейски и международни институции породи недоразумения и трудности при достъпа до африканските пазари. Необходимо е по-голямо съвместно и пряко ангажиране, контрол и прозрачност. В това отношение гражданското общество би могло да играе институционална роля като независим наблюдател.
4.12Една инвестиционна политика, насърчаваща европейските частни инвестиции в Африка, следва по-конкретно да бъде насочена към създаване на регионални вериги на стойността за производство на стоки, които може да се потребяват основно в Африка, като по този начин се създадат национални пазари. Това може да бъде отражение на европейския модел на растеж през десетилетията след Втората световна война, който зависеше до голяма степен от националните пазари за развитието на своята промишленост.
4.13Африканските и европейските НПО, предимно тези с африкански корени, могат да изиграят роля за създаване на контакти за икономическо развитие и да се превърнат в участници в подпомагането на устойчивото икономическо развитие в техните държави на произход.
5.Търговия
5.1ЕС все още е най-големият търговски партньор на Африка, на който се падат 36 % от целия износ, изпреварващ Китай и САЩ. Целта на Европейската комисия е да засили това сътрудничество и да го постави на нова договорна основа.
5.2Като основен търговски партньор на Африка ЕС възнамерява да предложи най-щедрите си търговски преференции на африканските държави – било то чрез ОСП (и програмата „Всичко освен оръжие“ за най-слаборазвитите държави, много от които са в Африка) или чрез ССТ, по-специално споразумения за икономическо партньорство, чиято основна цел е развитието.
5.3И все пак, за разлика от разпоредбите в новото поколение ССТ на ЕС и в СИП с карибските държави, ССТ на ЕС с африканските държави не съдържат механизъм за диалог с организираното гражданско общество. ССТ с държавите от Северна Африка все още нямат клаузи за вътрешни консултативни групи или глава за търговия и устойчиво развитие. А в СИП, които са свързани с развитието, не се съдържа клауза за консултативен комитет с цел насърчаване на диалога с недържавните участници относно устойчивото прилагане и въздействие на СИП.
5.4Ангажираността и диалогът с организираното гражданско общество може да се осъществят и извън търговските споразумения (или успоредно с тях). Тъй като търговските и инвестиционните отношения между ЕС и Африка имат за цел да насърчат устойчивото развитие, следва да бъдат ангажирани всички заинтересовани страни, а не само държавните участници.
5.5Настоящата структура на търговията между Африка и Европа поражда предизвикателства за развитието. Дори когато са ратифицирани, не всички СИП се прилагат на практика от партньорските държави. Това не е напълно неоснователно поради наличието на многобройни доклади, че европейският износ измества развитието на местните отрасли и сектори
. Широката свободна търговия е недвусмислена структурна промяна за партньорските държави, които преди това са можели да регулират своите икономически сектори чрез преференциални системи. СИП също така се договарят с икономически блокове, чиито членове често са в различно положение, което може да доведе до различни подходи към търговската политика. И накрая, но не на последно място, самите всеобхватни търговски споразумения може да представляват организационно предизвикателство по отношение на преговорите за развиващите се държави и за наскоро индустриализираните държави.
5.6По-голямата ангажираност с гражданското общество има известно отражение върху изграждането на капацитет и разходите, което следва да се преодолее, за да бъдат въведени ефективни механизми за ангажираност. ЕС следва да насочи част от средствата си за подпомагане на търговията (може да се определи процент) за подкрепа на участието на гражданското общество, социалния диалог и изграждането на капацитет във връзка с усилията за устойчива търговия и инвестиции.
5.7Африка също така участва в създаването на споразумението за Африканска континентална зона за свободна търговия (AfCFTA), насочено към единен африкански пазар. Към днешна дата броят на подписалите споразумението е над 40, като то се счита за изключително важно от много държавни и недържавни участници в цяла Африка. Това следва да засили търговията в рамките на Африка, регионалната и континенталната интеграция и да развие важни сектори на икономиката в цяла Африка. ЕС може ефективно да подпомогне това начинание и да спомогне да се гарантира, че неговите преференциални търговски режими с африканските държави и региони (ССТ на ЕС със Северна Африка, СИП и режимът на ОСП) допринасят за подпомагане на интеграцията на континенталната търговия, преминавайки към търговско споразумение между двата континента.
6.Към нов „алианс между Африка и Европа“
6.1Африка не се нуждае от благотворителност – необходимо ѝ е истинско и справедливо партньорство съгласно предложения през септември 2018 г. алианс между Африка и Европа за устойчиви инвестиции и работни места. В предложението се заявява, че само през следващите пет години това ще спомогне за създаването на до десет милиона работни места в Африка. Трябва да бъде ясно, че тези работни места следва да гарантират доход, който дава възможност за достоен стандарт на живот. Алиансът е свързан с мобилизиране на частните инвестиции и с проучване на огромните възможности, които могат да донесат ползи както за хората в Африка и Европа, така и за икономиките. ЕС следва да планира да превърне многобройните търговски споразумения между ЕС и Африка в споразумение за свободна търговия между двата континента, като икономическо партньорство между равни. Поради това Алиансът е важен политически знак. Подобно партньорство следва да бъде поставено на равна основа, като се вземат предвид асиметриите и се отчитат съответните способности.
6.2За да се превърне в истински алианс, е необходим размисъл и от двете страни, по-голямо разбиране, координация и сътрудничество от двете страни, както и необходимост от:
-ангажираност от страна на Африка;
-излизане извън рамките на правителствата;
-включване на всички недържавни участници;
-поставяне на цел за създаване на достоен живот за всички хора в Африка.
7.Споразумението след Котону и ролята на гражданското общество
7.1Европейската комисия започна преговори за ново амбициозно партньорство със 79 държави от АКТБ. Както държавите от АКТБ, така и тези от ЕС ценят „политическото измерение“ като постижение на Споразумението от Котону и биха желали да го запазят. То е насочено към политическия диалог, свързан с национални, регионални и глобални въпроси от взаимен интерес, както и ангажимент към правата на човека, доброто управление и мира и стабилността.
7.2Подобни нови справедливи търговски отношения с африканските страни би трябвало да насърчават достойния труд и да подкрепят обществените услуги. Търговската политика трябва да гарантира пълно зачитане и защита на човешките права, качествени работни места и околна среда и трябва също така да отчита нуждите в областта на развитието на най-слабо развитите страни. Търговията може да е отлична възможност само когато създава качествени работни места и насърчава устойчивото развитие. Всяко търговско споразумение следва да гарантира включването на организираното гражданско общество, доброто управление и прозрачността.
7.3ЕИСК изигра важна роля за насърчаването на отношенията с гражданското общество съгласно Споразумението от Котону. Сега е важно трайната и още по-силна ангажираност на ЕИСК и неговите структури да се превърне в съществен елемент на Споразумението след Котону. По този начин гражданското общество на ЕС ще има възможност да помогне на гражданското общество от африканските държави да се превърне в надежден и заслужаващ доверие партньор за инвеститорите.
Брюксел, 28 ноември 2019 г.
Диляна Славова,
председател на секция „Външни отношения“
____________