Европейски икономически и социален комитет
ECO/492
Към по-издръжлива на сътресения и устойчива европейска икономика
СТАНОВИЩЕ
Секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Към по-издръжлива на сътресения и устойчива европейска икономика
(становище по собствена инициатива)
Докладчик: Javier Doz Orrit
|
Администратор
|
Gerald Klec
|
|
Дата на документа
|
5.7.2019 г.
|
|
Решение на Пленарната асамблея
|
24.1.2019 г.
|
|
Правно основание
|
член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
|
|
|
становище по собствена инициатива
|
|
|
|
|
Компетентна секция
|
„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
|
|
Приемане от секцията
|
2.7.2019 г.
|
|
Приемане на пленарна сесия
|
ДД.ММ.ГГГГ
|
|
Пленарна сесия №
|
…
|
|
Резултат от гласуването
(„за“/„против“/„въздържал се“)
|
…/…/…
|
Преамбюл
Настоящото становище е част от пакета от две становища на ЕИСК по собствена инициатива, изготвяни паралелно: „Към по-издръжлива на сътресения и устойчива европейска икономика“ и „Нова визия за завършване на изграждането на Икономическия и паричен съюз“. Пакетът е замислен като непосредствен принос към икономическата програма на новия Европейски парламент и Европейска комисия, които встъпват в длъжност през 2019 г. Налице е очевидна необходимост от нова европейска икономическа стратегия: положителен дискурс за бъдещото развитие на икономиката на ЕС в по-широкия свят, който да спомогне за укрепването на издръжливостта на ЕС на икономически сътресения и на устойчивостта на неговия икономически модел в икономически, социален и екологичен план, възстановявайки доверието, стабилността и споделения просперитет за всички европейски граждани. Въз основа на напредъка, постигнат през последните години, тази стратегия би могла да положи основите за по-нататъшна икономическа, фискална, финансова, социална и политическа интеграция, каквато е необходима за постигане на целите на европейския Икономически и паричен съюз.
1.Заключения и препоръки
1.1Европейската интеграция е на кръстопът. Една от поуките от последната продължителна икономическа криза и оставените от нея дълбоки социални белези в редица държави членки е, че липсата на икономическо и социално сближаване между държавите членки и регионите е заплаха за политическата устойчивост на европейския проект и за всички ползи, които той донесе на европейските граждани.
1.2Предвид причиненото от човека изменение на климата и прекрачването на множество планетарни граници нашият модел на производство и потребление трябва да бъде преразгледан. В съответствие с Парижкото споразумение, прието на 21-вата сесия на РКООНИК, и целите на ООН за устойчиво развитие ЕС си постави за цел до 2050 г. да постигне неутрална по отношение на климата икономика. За да се постигне това, ще бъде необходима всеобхватна и последователна политическа рамка.
1.3Укрепването на издръжливостта на икономиката и на пазара на труда, съчетана с икономическа, социална, екологична и институционална устойчивост, следва да бъде ръководен принцип за политиките, които ще насърчат сближаването във възходяща посока и справедливостта на прехода към неутрална по отношение на климата икономика (т.е. с нулеви емисии на парникови газове), като същевременно се преодолеят предизвикателствата на цифровизацията и демографските промени.
1.4За да може икономическите политики да повишат икономическата издръжливост, издръжливостта на пазара на труда и социалната издръжливост, следва да се запази и засили стремежът към укрепване на институционалната структура на ИПС. Създаването на фискален капацитет на равнището на еврозоната, реформата на настоящите фискални правила, с цел да се запазят публичните инвестиции по време на икономически спадове, създаването на сигурен общ актив и завършването на банковия съюз и на съюза на капиталовите пазари следва да продължат, макар и само поетапно. Освен това следва да се насърчават мерки за избягване на нелоялната данъчна конкуренция между държавите членки.
1.5За да се намали социалната уязвимост и по този начин да се повиши устойчивостта, трябва да се приемат ефективни европейски и национални мерки, за да се обърне настоящата тенденция на нарастващо неравенство на възможностите и резултатите.
1.6В стремежа за постигане на целта за въглеродно неутрална икономика на ЕС до 2050 г. трябва да се разработи и да се прилага концепцията за справедлив преход. Това означава да се гарантира, че последиците от политиките в областта на климата се поделят поравно, както и да се управляват далновидно преходите на пазара на труда с пълноправното участие на социалните партньори. Една устойчива икономика следва да обхваща и трите измерения на устойчивостта: икономическо, социално и екологично.
1.7Държавите членки следва да предприемат инициативи за прилагане на Европейския стълб на социалните права чрез законодателни инициативи на национално равнище и осигуряване на подходящо финансиране. ЕС следва да допринесе за това финансово усилие в рамките на следващата многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2021 ‑ 2027 г.
1.8Засилването на конкурентоспособността на европейската икономика, т.е. на нейния капацитет за повишаване на производителността и жизнения стандарт по устойчив начин, и едновременно с това превръщането ѝ в неутрална по отношение на климата икономика, не на последно място чрез научни изследвания, развойна дейност и повече и по-добри умения на работната сила, следва да вървят ръка за ръка с тези инициативи.
1.9В споразумението относно размера и формата на предстоящата МФР следва да бъдат отразени задължителните изисквания за развиване на издръжливост и на устойчива икономика.
1.10Предвид взаимосвързаността на различните аспекти на една издръжлива на сътресения и устойчива икономика участието на представителните организации на социалните партньори и гражданското общество в разработването на политиките и в циклите на изпълнение следва да придобие официален статут и при необходимост да бъде засилено на национално и европейско равнище.
1.11Чрез европейския семестър, МФР за периода 2021 – 2027 г. и други законодателни инструменти и инструменти за управление европейските институции и държавите членки следва да създадат съгласувана програма за действие, за да се насърчат и укрепят ключовите фактори, стимулиращи икономическата издръжливост в целия ЕС и сближаването на държавите членки по отношение на тези фактори.
2.По-издръжлива на сътресения и устойчива европейска икономика
2.1Развиването на по-голяма издръжливост на (икономически) сътресения е цел, която набира скорост в дебатите за (икономическата) политика в ЕС и по-специално в еврозоната. Не на последно място това се дължи на трайните икономически, социални и политически белези, които оставиха последните икономически и финансови кризи в редица държави – членки на ЕС, но и на прогнозите за силното отрицателно въздействие върху европейските икономики и общества, което се очаква да породи четвъртата индустриална революция, и неотложната необходимост да се намери решение на проблема с изменението на климата и да не се прекрачват границите на планетата, що се отнася до нейните ресурси.
2.1.1В контекста на Икономическия и паричен съюз (ИПС) предложеното от Европейската комисия определение за икономическа устойчивост е способността на една държава да устои на сътресение и бързо да възстанови потенциалния си [растеж], след като изпадне в рецесия.
2.1.2В доклада на петимата председатели и в документа за размисъл на Комисията относно задълбочаването на Икономическия и паричен съюз се посочва, че държавите членки от еврозоната следва да се сближават в посока към по-устойчиви икономически и социални структури, което следва да „предотврати икономическите сътресения, оказващи значително и трайно въздействие върху равнищата на доходите и заетостта“, така че да могат да намалят икономическите колебания и по-специално дълбоките и продължителни рецесии.
2.1.3Следва да се отбележи обаче, че въпреки че устойчивото възстановяване на дадена икономика означава избягване или ефективно справяне с продължителното разрушително въздействие на дадено сътресение, с оглед на цикличния и структурен характер на промените невинаги е необходимо икономиките да се връщат в състоянието отпреди сътресението (или пътя на растеж). Например настъпването на четвъртата индустриална революция и преходът към неутрална по отношение на климата икономика вероятно ще доведат до различни икономически модели. Важно е политическите институции и социалните участници да бъдат подготвени да предприемат действия във връзка с промените, като прогнозират техните последици и насочват процесите на трансформация.
2.1.4Издръжливите на сътресения икономики могат да имат различни характеристики. Те могат да имат слаба уязвимост на някои видове сътресения (например макроикономически или финансови). Когато действително бъдат засегнати от сътресения, издръжливите икономики могат да смекчат тяхното въздействие, като сведат до минимум последиците от тях за равнищата на производство и заетост, и/или могат бързо да се възстановят от тях, като се адаптират. За повишаване на издръжливостта могат да се използват различни видове политически интервенции и различни комбинации от тях, а именно политики за подготовка, превенция, защита, насърчаване (на промени) и трансформация. Наличието на високи равнища на държавен дълг като дял от БВП може да създаде трудности по отношение на издръжливостта. От една страна, това може да бъде източник на уязвимост при сътресения; от друга, може да ограничи реакцията на държавите членки на неблагоприятни сътресения.
2.1.5Икономическа издръжливост може да се постигне по начини, които оказват много различно въздействие върху благосъстоянието на различните групи в обществото. Благосъстоянието на работниците до голяма степен зависи от това колко стабилни, сигурни и равномерно разпределени са техните доходи и възможности за заетост. Ето защо следва да се отдава предпочитание на политики, които насърчават както икономическата издръжливост, така и тази на пазара на труда, като последната се определя като способността на даден пазар на труда да устои на икономическо сътресение с ограничени загуби за благосъстоянието на работниците. Нарастващият дял на несигурната нестандартна заетост в общия брой на създадените работни места обаче е ясен сигнал, че не е задължително икономическата издръжливост и издръжливостта на пазара на труда непременно да съвпадат. Качеството на заетостта е фактор за издръжливостта по отношение както на уязвимостта, така и на устойчивостта и възстановяването.
2.2Създаването на по-устойчива европейска икономика е цел на политиката в ЕС. Съгласно дългосрочната стратегическа визия на Комисията „Юнкер“ за „просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика на ЕС“ до 2050 г., съгласувана, наред с другото, с целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), устойчива икономика е тази, която интегрира и трите измерения на устойчивостта – икономическото, социалното и екологичното.
2.2.1Общото определение за икономическа устойчивост е способността на дадена икономика да поддържа определено равнище на икономическо производство за неопределен период от време. Тя е свързана с избягването на големи макроикономически дисбаланси. Често обединявайки двете понятия „устойчива икономика“ и „икономическа устойчивост“, процесът на ЕС за координация на икономическата политика, и по-специално европейският семестър, в основата си е устроен да следва последното измерение, като не отразява напълно по-широкото понятие „устойчива икономика“. Например в документа за размисъл на Комисията „Към устойчива Европа до 2030 г.“ се посочва, че „солидните бюджети и модерните икономики са от основно значение. Напредъкът към стабилни фискални политики и структурни реформи доведе до намаляване на равнищата на дълга и стимулира създаването на работни места“.
2.2.2Кризата и нейното политическо управление доведоха до сериозно отстъпление в областта на социалното сближаване с отрицателни политически последици. Социалната устойчивост беше застрашена поради нарастващото неравенство на възможностите и резултатите, което може да се наблюдава в много европейски и други напреднали държави, но също и в световен мащаб. Части от обществото биват „изоставяни“. По‑голямото неравенство означава и по-голяма уязвимост на сътресения, което противоречи на по-голямата издръжливост. Неравенството в разпределението на богатствата също противоречи на икономическата устойчивост, тъй като намалява производителността на реинвестирането на богатствата и ефективността на обществото. В много случаи неуспешното справяне с факторите за тези неравенства се свързва с наблюдаваната в много държави враждебна политическа реакция срещу традиционните политически партии и тяхната проевропейска програма.
2.2.3Социалната устойчивост несъмнено ще бъде подложена на допълнителен натиск заради четвъртата индустриална революция и промените, които тя въвежда в областта на труда и социалните политики в Европа и на други места.
2.2.4С безразсъдното изчерпване на природните и екологичните ресурси настоящият модел на производство и потребление преминава няколко измерения на планетарните граници (изменение на климата, биологично разнообразие, океани, замърсяване и т.н.) и представлява заплаха за съществуването на бъдещите поколения.
2.2.5Следователно в социален и екологичен план устойчивото развитие би означавало да се придържаме към „безопасното и справедливо пространство за човечеството“, като предоставим подходяща социална основа на всички членове на обществото и същевременно не прекрачваме планетарните граници. За тази цел е необходимо фундаментално преразглеждане на настоящия модел на производство и потребление („модел на растеж“), което да се основава на „устойчивия растеж“. Тази визия проправя пътя за структурна промяна на европейската икономика, насърчаваща устойчив растеж и заетост.
2.2.6С оглед на гореизложеното и в съответствие със становището на ЕИСК NAT/542 устойчив растеж означава, че растежът следва да се основава не само на количеството, но и – всъщност дори в по-голяма степен – на качеството, което означава растеж, който i) се основава на чиста енергия и отговорно използване на материалите, без да се експлоатират околната среда и трудът, ii) се основава на затворен поток на доходи между домакинствата, предприятията, банките, правителството и търговията, с който да се преодолеят настоящите затруднения, породени от финансовата фрагментация, и който да функционира по социален и екологичен начин, iii) осигурява справедливи условия на живот, като задоволява потребностите на всички в рамките на възможностите на планетата, iv) взема под внимание и неплатения труд на лицата, полагащи грижи – основно жени, и v) гарантира, че икономическият растеж се измерва не само с годишния поток, но и с наличието на благосъстояние и неговото разпределение.
По същество всички тези характеристики липсват в настоящия модел.
2.3Устойчивата икономика има характеристики, които насърчават издръжливостта, доколкото икономическата устойчивост намалява рисковете, свързани с макроикономическите и финансовите дисбаланси.
2.4Преходът към устойчива икономика, която включва икономическа, социална и екологична устойчивост, обаче несъмнено ще изисква широкообхватни промени, които може да се характеризират като силно и продължително, но в същото време предвидено сътресение. Издръжливостта спрямо този преход ще изисква мерки, които да улесняват и насърчават приспособимостта на икономиките, обществата и отделните хора към новия модел. В този смисъл демонстрирането на издръжливост ще улесни справедливия преход към устойчива икономика.
2.5В интегрираната и цялостна концепция и рамка на политиката за устойчивост следва също така да се вземат предвид други две мегатенденции, които ще оформят бъдещето на европейската икономика и пазар на труда: застаряващото общество и демографските промени, както и променящите се модели на глобализация, които освен че намаляват мултилатерализма, включват и засилени миграционни потоци.
2.6Резултатите на европейските държави по време на последната криза се различаваха значително от гледна точка на концепцията за издръжливост. Икономическото и социалното въздействие на кризата се различаваха в отделните държави членки. Почти във всички държави членки се наблюдаваше значително намаляване на БВП; в няколко от тях рецесията доведе до значителни загуби на работни места за различни периоди. За да се извлекат съответните поуки от Голямата рецесия, които ще спомогнат за укрепването на издръжливостта и устойчивостта на европейската икономика и общества, е необходимо да се анализират структурните фактори за уязвимостта и капацитета за възстановяване, наред с приложените политики (на крайни ограничения от 2010 г. и на селективна гъвкавост от 2014 г.). При анализа трябва да се използват не само основните икономически променливи, но също и социални и екологични показатели.
3.Двата големи прехода
3.1Към екологосъобразна, неутрална по отношение на климата икономика
3.1.1Преходът към екологосъобразна и декарбонизирана икономика в Европа е съгласуван с две международни рамки: целите на Организацията на обединените нации за устойчиво развитие (ЦУР) и Парижкото споразумение, прието от 21-вата Конференция на страните по РКООНИК. ЦУР представляват всеобхватна глобална програма. Държавите – членки на ЕС, започнаха да превръщат международните ЦУР в национални стратегии и цели за устойчивост. По-специално ЦУР 7 (осигуряване на достъп до финансово достъпна, надеждна, устойчива и модерна енергетика за всички), ЦУР 12 (относно устойчивото потребление и производство), и ЦУР 13 (относно действия във връзка с климата) определят стратегически цели въз основа на принципа на споделена отговорност.
3.1.2В национално определените приноси (НОП) на страните, подписали Парижкото споразумение, бяха формулирани стратегическите цели на равнището на държавите. Първият глобален преглед, извършен на 24-тата конференция на страните по РКООНИК в Катовице, показа, че амбициите на политиката в областта на климата очевидно трябва да се повишат допълнително.
3.1.3През ноември 2018 г. Европейската комисия положи началото на своята дългосрочна визия „Чиста планета за всички – Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“. На тази основа до началото на 2020 г. ЕС ще приеме и представи своите ангажименти във връзка с политиката в областта на климата съгласно Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), както се изисква съгласно Парижкото споразумение, и следва да вземе предвид следното.
3.1.4За екологизирането на икономиките е необходима съгласувана, специфична за всяка държава комбинация от макроикономически, промишлени, секторни и трудови политики. Целта е по цялата верига на доставки да се генерират достойни работни места, като се създадат възможности за заетост в широк мащаб.
3.1.5Необходимо е устойчивото развитие да бъде разгледано по съгласуван начин във всички области на политика. За тази рамка на политиката е необходимо да се въведат институционални споразумения, за да се гарантира участието на всички съответни заинтересовани страни на всички равнища, отчасти въз основа на балансиран набор от форми на собственост (публична, частна, общностна и кооперативна). Необходима е и европейска координация на националните политики, които гарантират високи равнища на сближаване между държавите членки. Последиците за заетостта, които произтичат от промяната на икономическия модел, трябва да се преодолеят въз основа на справедлив преход, който да се осъществи чрез социален диалог, свързващ националното и европейското равнище.
3.2Към цифрова икономика
3.2.1Цифровизацията и автоматизацията вероятно ще имат както положително, така и отрицателно въздействие върху икономиката и обществото. От една страна, те имат голям потенциал за повишаване на производителността, особено в секторите на услугите, където тя обикновено е ниска, и за децентрализиране на иновационните дейности към по-периферни региони.
3.2.2От друга страна, те биха могли да изместят работниците, особено в рутинни некогнитивни задачи. Въпреки че в миналото технологичните революции никога не са водели до трайна масова безработица, тъй като старите изместени работни места са били заменяни с нови, преходът едва ли ще бъде плавен или безболезнен без усилия за адаптиране.
3.2.3Публичните политики в областта на образованието могат да реформират образователните системи, така че да предоставят на дипломиращите се умения, които повишават техния имунитет срещу евентуално технологично изместване и им позволяват да бъдат по‑адаптивни по време на своето професионално развитие, за да участват успешно на трудовия пазар.
3.2.4Освен това публичните политики могат да насочат технологичния напредък в посока, която свежда до минимум неговото неблагоприятно въздействие върху заетостта.
4.Някои основни положения на издръжливия и устойчив икономически модел и политическа стратегия за неговото постигане
4.1За да се постигне икономическа издръжливост, която да е съвместима с издръжливостта на пазара на труда и със социалната издръжливост, ще е необходимо да разработим множество инструменти за подготовка, превенция, защита, насърчаване (на промени) и трансформация, които да се прилагат по съответен начин в зависимост от интензивността и продължителността на предизвикателствата, пред които са изправени икономиките.
4.2В случая на ИПС следва да се избягва натрупването на рискове, което при последната криза показа, че може да причини големи смущения. За тази цел „процедурата при макроикономически дисбаланси“ е стъпка в правилната посока. Тя обаче все още е свързана с асиметрии в начина, по който подхожда към различните дисбаланси (например дефицитите по текущата сметка спрямо излишъците) и не предоставя обвързващи препоръки за корекции, по-специално за държавите членки с прекомерно големи излишъци по текущите сметки. Затова тя трябва да бъде адаптирана.
4.2.1Аналогично, следва да се избягват големите различия в равнищата на инфлацията и номиналните заплати. Полезно практическо правило за координация в рамките на еврозоната следва да бъде това, че номиналните заплати следва да се увеличават в съответствие със сумата от целевото равнище на инфлацията, определено от ЕЦБ, и темпа на растеж на производителността на секторно равнище. Промишлените политики следва да насърчават допълнителен растеж на производителността в по-бедните държави членки, за да се насърчи сближаването. Подобно развитие би могло да смекчи и номиналните различия между държавите членки от еврозоната, като по този начин се повиши ефективността на паричната политика.
4.3Икономическата издръжливост, съвместима с издръжливостта на труда, би изисквала – вместо цялата тежест на адаптирането към сътресенията да се прехвърля на пазара на труда – макроикономическите политики, по-специално фискалните, да могат да бъдат достатъчно активни, за да противодействат на въздействието на сътресенията, особено на рецесиите, които засягат някои държави членки повече от други. Създаването на фискален капацитет на равнището на еврозоната ще бъде най-ефективният начин да се постигне това, въпреки че предоставянето на повече възможности на националните фискални политики за тази цел също би могло да даде резултат. Фискалните политики с по-голям капацитет за стабилизиране на националните икономики на пълноценното им равнище на дейност също биха улеснили създаването на устойчиви фискални буфери.
4.4Правилното функциониране на автоматичните стабилизатори и на системите за социална закрила са фактори, които укрепват икономическата устойчивост. За да бъде тяхното действие съвместимо с устойчивите публични финанси, данъчните системи на държавите членки трябва да предоставят достатъчно ресурси. Разумното данъчно облагане също е ключов фактор за устойчивостта.
4.5Наличието на бизнес среда, благоприятстваща инвестициите и иновациите, правилното функциониране на финансовите пазари и по-голямата способност за споделяне на финансови рискове са фактори, които укрепват устойчивостта на икономиката. В съответствие с предходното си становище относно „Насърчаване на иновативни и бързо развиващи се дружества“ ЕИСК счита, че трябва да се насърчават политики за стимулиране на тези фактори. Ето защо Комитетът подкрепи инициативите на Комисията относно банковия съюз и съюза на капиталовите пазари (СКП). Но ЕИСК е убеден, че концепцията за устойчивост следва да се вземе под внимание и в рамките на финансовата система, както беше посочено в неговото становище относно плана за действие на Комисията за финансиране за устойчив растеж.
4.6Политиките, улесняващи прехода към цифрова икономика и неутрален по отношение на климата и устойчив модел, следва също така да гарантират, че тези преходи са справедливи. Справедливият преход не следва да бъде „добавка“ към политиките в областта на климата или цифровизацията – той трябва да бъде неразделна част от рамката на политиката за устойчиво развитие. Политиките за справедлив преход следва да бъдат насочени към коригиране на свързаните с разпределението неблагоприятни последици (които са дегресивни) от мерките на политиката в областта на климата (доколкото те представляват по-голяма относителна тежест за групите с по-ниски доходи) и към активно управление на преходите на пазара на труда, като същевременно следва да се справят с проблемите на регионалното развитие (например икономически уязвими региони, които зависят силно от енергоемки отрасли).
4.6.1Справедливият преход има две основни измерения: по отношение на „резултатите“ (новата панорама на заетостта и новият социален пейзаж в една декарбонизирана икономика) и на „процеса“ (как се постига това). „Резултатът“ следва да бъде достоен труд за всички в едно приобщаващо общество и изкореняване на бедността. Процесът – начинът, по който се постига това – следва да се основава на управляван преход със съдържателен социален диалог на всички равнища, за да се гарантира, че разпределянето на тежестта е справедливо и никой не е пренебрегнат.
4.7В основата на стратегиите за укрепване на издръжливостта на сътресения, която ще доведе до справедлива трансформация на нашия икономически модел с оглед на предстоящите предизвикателства, трябва да бъдат стратегии за инвестиции, включително публични инвестиции: в умения и в образователните системи, или по-общо казано – социални инвестиции, както и в технологии, които насърчават екологичната устойчивост.
4.7.1За да устоим на последиците от цифровизацията, ще е необходимо да развием умения и способности, които да позволяват на отделните хора да извършват нерутинни когнитивни задачи, както и способността да обновяват уменията си през целия си живот. Като се има предвид, че съществуващите (и нарастващи) неравенства доказано определят до голяма степен академичните постижения на студентите, е важно да се въведат стратегии за социални инвестиции, за да се гарантира, че никой няма да бъде пренебрегнат.
4.7.2Както се отчита в съобщението на Комисията (COM(2018) 773 final), за да се постигнат актуализираните цели на ЕС за намаляване на емисиите до 2030 г., е необходимо да се увеличат публичните и частните инвестиции в нисковъглеродната икономика и да се осъществи радикална промяна, за да се постигнат нулеви нетни емисии до 2050 г. в съответствие с целите от Париж. През 2017 г. инвестициите в енергия от възобновяеми източници в ЕС-27 са били едва 50 % от постигнатото равнище през 2011 г., както и с 30 % по-малко отколкото през 2016 г. Продължаващата слаба инвестиционна дейност в енергия от възобновяеми източници в Европа контрастира с високото равнище на все още съществуващите субсидии за изкопаеми горива в държавите членки. Проблемът не е свързан само с недостатъчните инвестиции: разпределянето на съществуващите ресурси също е нефункционално. Необходими са по-ясни цели на политиката и по-съгласувана политическа рамка, за да се обърнат тези отрицателни тенденции. Във всеки случай краят на ерата на изкопаемите горива в Европа трябва да бъде съпътстван от необходимите инвестиции, които да гарантират защитата на работниците, създаването на нови работни места и подпомагането на местното развитие. Процесите на преход трябва да бъдат договорени със социалните партньори и организациите на гражданското общество и да бъдат свързани с прозрачност и ефективни комуникационни политики.
4.8Настоящото разбиране за конкурентоспособност се съсредоточава върху тълкуване, основаващо се на разходите, предимно тези за труд, но отчита като фактор и разходите за енергия. Запазването на конкурентоспособността обикновено е насочено към развитието на разходите за единица труд. Следва да се отреди по-голямо значение на качествените елементи на конкурентоспособността – производителността на труда, производителността на ресурсите и енергийната ефективност, които следва да бъдат взети предвид и от националните съвети по производителността.
4.9Следователно важна цел би трябвало да бъде включването на европейския механизъм за макроикономическо управление във възприемането на всеобхватен и приобщаващ подход към понятието „устойчива икономика“, който да включи в процеса на семестъра социални и екологични показатели и по този начин да укрепи както издръжливостта, така и устойчивостта.
5.Инструменти за управление и икономическа политика – на равнището на ЕС и на държавите членки – за преминаване към по-издръжлива на сътресения и устойчива европейска икономика
5.1Предвид значението на инвестициите, по-специално на публичните, за стимулиране на усилията за адаптиране към предстоящите процеси на преход, както и това на фискалните политики за насърчаване на поемането на сътресения, е наложително да се създаде пространство за фискалните политики на равнището на ЕС и на национално равнище. ЕС следва да си постави за цел за кратък период от време да достигне равнището на инвестиции от преди кризата. Това ще означава да се преодолее недостигът на инвестиции и следователно инвестициите да се увеличат с два до три процентни пункта от БВП, или около 300 милиарда евро годишно за ЕС-28.
5.2За да се увеличи приходната част и да се осигурят достатъчно фискални ресурси в ЕС и в държавите членки, е необходимо да се активизират усилията за борба с данъчните измами, избягването на данъци, изпирането на пари, данъчните убежища и нелоялната данъчна конкуренция между държавите членки. Без да се засяга подпомагането на иновациите, държавите членки следва да се договорят за координирани действия на равнището на ЕС с цел да накарат цифровите гиганти да плащат своя справедлив дял данъци на всяка от държавите членки, в които реализират печалби.
5.3Системата на ЕС за икономическо управление, включително структурата на ИПС, трябва да се подобри, за да се избегне блокирането на икономическия растеж и обременяването на националните фискални политики със задачи, с които те не могат и не би трябвало да се налага да се справят.
5.4Най-желаният вариант, който обаче за момента изглежда в застой, би било създаването на достатъчно голям фискален капацитет на равнището на еврозоната, за да се осигури стабилизиране в случай на сътресения.
5.5Запазването на възможностите за защита на публичните инвестиции на национално равнище, особено по време на рецесии, също следва да бъде сред най-важните приоритети. Без да се засяга запазването на устойчивостта на публичните финанси, настоящите фискални правила в ЕС биха могли да се променят или да се тълкуват по начин, който изключва публичните инвестиции при изчисляването на дефицитите, по‑специално социалните инвестиции и инвестициите в екологични проекти.
5.6Банковият съюз трябва да бъде завършен със създаването на европейска схема за застраховане на депозитите и общ фискален механизъм за подкрепа за Единния механизъм за преструктуриране. ЕИСК отново изразява загриженост относно пречките, издигани от няколко правителства пред завършването на тези два проекта, които са от съществено значение за гарантирането на финансовата стабилност и в крайна сметка на частните инвестиции в еврозоната и които са тясно свързани с повишаването на издръжливостта.
5.7Следва да се създаде общ сигурен актив, да се намали финансовата разпокъсаност чрез насърчаване на съюза на капиталовите пазари, да се подкрепи потенциалът на паричната политика и да се ограничи връзката между банките и държавата чрез замяна на националните държавни облигации в счетоводните баланси на банките. Това би проправило пътя и за необходимите, но до момента трудни от политическа гледна точка реформи, които значително ще задълбочат ИПС.
5.8Укрепването на издръжливостта следва да стане органична и по-ясно изразена част от европейския семестър с оглед на сближаването във възходяща посока и устойчивостта на всички етапи – от годишния обзор на растежа (който би могъл да се превърне в годишен обзор на растежа и устойчивостта) до националните програми за реформи и специфичните за всяка държава препоръки.
5.9Има много фактори, които засягат икономическата издръжливост и са от основно значение за функционирането на ИПС. Чрез европейския семестър, МФР за периода 2021 ‑ 2027 г. и други законодателни инструменти и инструменти за управление европейските институции и държавите членки следва да създадат съгласувана програма за действие, за да се насърчат и укрепят ключовите фактори, стимулиращи икономическата устойчивост в целия ЕС и сближаването на държавите членки по отношение на тези фактори.
5.10В заключение ЕИСК счита, че една програма за действие следва да включва следните елементи като ключови фактори за издръжливост:
1)укрепване на финансовата стабилност: повишаване на финансовия капацитет на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), насърчаване на европейска данъчна политика, която да включва фискална хармонизация, улесняване на фискалната самостоятелност на държавите членки и създаване на ефективни механизми за борба с данъчните измами;
2)завършване на паричния съюз чрез разширяване на целите на ЕЦБ, създаване на единна европейска хазна с капацитет за емитиране на дългови ценни книжа, подобряване на управлението на еврозоната и увеличаване на нейната демократичност;
3)повишаване на производителността на европейските икономики чрез съсредоточаване върху ключови фактори като инвестициите (публични и частни), научните изследвания, развойната дейност, образованието и професионалното обучение, подобряването на корпоративното управление и участието на работниците;
4)пазари на труда и качество на заетостта: укрепване на колективното договаряне и социалния диалог, гарантиране на ефективното функциониране на автоматичните стабилизатори и разработване на повече и по-добри политики за активна заетост. Създаването на европейска осигуровка за безработица (която да допълва националните схеми) би могло да служи като инструмент за общоевропейска икономическа издръжливост, който също така би засилил политическото сближаване на Съюза. Отправяме искане към европейските институции да проучат осъществимостта на нейното финансиране в рамките на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г.;
5)насърчаване на социалното сближаване и напредъка към по-приобщаващо общество чрез прилагане на Европейския стълб на социалните права с подходящо финансиране; и
6)насърчаване на създаването на благоприятна среда за бизнес инвестиции и подобряване на финансирането на предприятията, завършване в спешен порядък на съюза на капиталовите пазари (СКП) и на банковия съюз, включително европейската схема за застраховане на депозитите (ЕСЗД).
5.11Вероятно ще се наложи ЕЦБ, наред с повечето големи централни банки в света, да продължи своите „неконвенционални“ парични политики, докато очакваната инфлация остава под целевата стойност. Тя също така следва да обмисли прякото финансиране на инвестиции в „зелени“ проекти и проекти за цифров преход.
5.12Предстоящата многогодишна финансова рамка (МФР) следва да отразява амбицията за развитие на издръжлива на сътресения и устойчива икономика. Предложението на Комисията за МФР за периода 2021 – 2027 г. няма да позволи да се отпуснат достатъчно ресурси за укрепване на следните фактори за устойчивост: инвестициите и новата функция за стабилизиране на инвестициите; политиките за сближаване, които благоприятстват икономическото и социалното сближаване между държавите членки; вътрешните политики за социално сближаване, предвидени в Европейския стълб на социалните права; и препоръчания в настоящото становище справедлив преход. ЕИСК отново отправя искането, съдържащо се в неговото становище относно „Многогодишната финансова рамка за периода след 2020 г.“ – предоставените финансови средства в следващата МФР да достигнат 1,3 % от БНД на ЕС-27. Предложеното намаляване на финансирането на политиките за сближаване – с 10 % в сравнение с текущата МФР в предложението на Комисията за МФР – изглежда особено неприемливо предвид необходимостта от укрепване на ключовите политики за насърчаване на издръжливостта и устойчивостта.
5.12.1Следва да се заделят специални финансови ресурси за улесняване на прехода към устойчива икономика (например „фонд за справедлив преход“) в съответствие с предложението на Европейския парламент от 2018 г. за създаване на такъв фонд със средства в размер на 4,8 милиарда евро.
5.12.2Структурната политика и политиката на сближаване на ЕС следва да бъдат интегрирани съгласно парадигмата за „устойчива икономика“. Въпреки че смекчаването на последиците от изменението на климата (и адаптирането към тях) съществува като приоритет на финансирането по европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ), тази цел се подкрепя основно с подпомагане за енергия от възобновяеми източници и енергийна ефективност. Тя все още не е напълно интегрирана в смисъл на подпомагане на прехода към неутрална по отношение на климата икономика и няма специално определени приоритети във връзка със справедливия преход.
5.12.3ЕИСК изразява загриженост поради факта, че средствата за финансиране на проекти за енергия от изкопаеми горива чрез ЕИБ и Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) са по-големи от тези за чиста енергия. Въпреки че финансирането на газопреносна инфраструктура е предназначено за „междинна енергия“, е необходимо да се прилагат по-строги цели по отношение на емисиите.
5.13Предвид вида на мерките и мащаба на необходимите усилия за изграждане на по‑издръжлива на сътресения и устойчива икономика, активното участие на социалните партньори и други представителни организации на гражданското общество в определянето на начините за постигане на справедлив преход и пътищата за постигане на устойчивост ще бъде от решаващо значение. Засилването на участието на работниците и демокрацията на работното място биха могли да допринесат за по-голяма приспособимост и издръжливост на равнището на промишлеността. Това е фактор за издръжливост, който на свой ред засилва други фактори, с които е в положителна взаимовръзка при функционирането на дружествата и икономиката: производителност, капацитет за иновации, качество на заетостта и др. Работническите кооперации също могат да бъдат вдъхновяващ пример за демокрация в предприятието, основан на общ интерес и солидарност и дълбоко свързан със съответната територия.
5.13.1От друга страна, участието на работниците е от съществено значение за успешното осъществяване на екологосъобразния и цифровия преход. Трябва да се използват съществуващите инструменти за участие на работниците и демокрация в предприятията. Социалните партньори и европейските институции трябва да следят за наличието на такива инструменти във всички страни от ЕС, както и за обвързването им с процедурите за социален диалог с цел насърчаване на справедлив преход. В насоките на Международната организация на труда (МОТ) от 2015 г. за справедлив преход се съдържа набор от практически инструменти за правителствата и социалните партньори при управлението на тези процеси на трансформация.
Брюксел, 2 юли 2019 г.
Stefano Palmieri,
председател на секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
_____________