Европейски икономически и социален комитет

INT/874

Цифрова грамотност в областта на здравеопазването

СТАНОВИЩЕ
Европейски икономически и социален комитет
Цифрова грамотност в областта на здравеопазването – за здравни грижи, адаптирани към гражданите на Европа във време на демографска промяна(становище по собствена инициатива)

Докладчик: Renate Heinisch

Решение на Пленарната асамблея	20.9.2018 г.
Правно основание	член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	7.3.2019 г.
Приемане на пленарна сесия	21.3.2019 г.
Пленарна сесия №	542
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	153/0/2

1.Заключения и препоръки

1.1Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) подкрепя усилията на Европейската комисия да отдаде приоритетно значение на Цифрова грамотност в областта на здравеопазването като част от Програмата в областта на електронното здравеопазване. ЕИСК препоръчва да се разработи всеобхватна стратегия на ЕС с ясни и строго наблюдавани цели за здравна грамотност в подкрепа на правата на хората в областта на здравеопазването и за избягване на неравенствата с помощта на цифрови устройства.

1.2ЕИСК подкрепя резултатите от проекта IC-Health 1 ; специално внимание следва да се обърне на препоръката за включване на активните граждани в тези усилия. Ето защо ЕИСК препоръчва да продължи изпълнението на проекта IC-HEALTH с цел осъществяване на вече започналите програми за обучение онлайн.

1.3ЕИСК подчертава, че за подобряване на цифровата грамотност в областта на здравеопазването на различните поколения са необходими различни подходи в зависимост от цифровите инструменти, които използват в своето ежедневие. Гражданите от всички възрастови групи, култури и с различни видове увреждания, както и мигрантите, трябва да бъдат включени в разработването на цифровите информационни източници. Акцентът следва да бъде върху хората от по-възрастните поколения, които все повече се занимават с управлението на собственото си благосъстояние и грижите за здравето.

1.4ЕИСК препоръчва разширяване на усилията с цел включване на цифрова информация относно лекарствата и медицинските изделия, както и ангажиране на всяка организация, която би могла да има принос. ЕИСК препоръчва да бъде установена връзка с усилията, полагани от Европейската агенция по лекарствата (EMA), ръководителите на агенциите по лекарствата (РАЛ) и Европейската комисия.

1.5ЕИСК подкрепя мнението, че решенията в областта на електронното здравеопазване следва да се използват като икономически ефективни инструменти в системите на здравеопазване. Привлекателните цифрови инструменти биха могли да повишат отвореността на хората към цифровите медии.

1.6ЕИСК подчертава обаче, че предимствата на цифровите услуги могат да бъдат използвани в пълна степен само ако хората имат достъп до предоставяната информация и ако могат да я разбират правилно. Уменията за четене и основните познания по математика са ключови предпоставки за здравната грамотност на хората и трябва да бъдат придобити в училище, за да имат различни възможности.

1.7ЕИСК подчертава, че планът за действие за електронно здравеопазване трябва да стимулира широко сътрудничество и да обхваща целия живот на хората. На местно равнище основите на цифровата грамотност в областта на здравеопазването трябва да се полагат в детските градини и училищата. Работниците, полагащи грижи за деца, учителите, родителите и бабите и дядовците следва да развиват инициативи за подобряване на цифровата грамотност в областта на здравеопазването заедно със съответния персонал, предоставящ здравни услуги (напр. лекари, акушери, медицински сестри, фармацевти и лица, полагащи грижи). По-конкретно тясното сътрудничество между лекарите (общопрактикуващите лекари) и фармацевтите може да помогне за повишаването на здравната грамотност на пациентите. Този опит трябва да бъде включен при по-нататъшното разработване на плана за действие. Държавите членки трябва да изготвят и приложат план за действие с цел подобряване на цифровата грамотност в областта на здравеопазването.

2.Въведение

2.1Цифровата информация играе все по-голяма роля в обществото. Цифровата грамотност на гражданите в областта на здравеопазването е основен елемент за успешното внедряване на електронното здравеопазване. Здравната грамотност представлява способността за търсене, разбиране, оценка и прилагане на информацията, свързана със здравните грижи, превенцията или насърчаването на здравето. От една страна, това изисква лични умения, а от друга страна, благоприятни рамкови условия, като например предоставянето на информация на разбираем език. Това са първите стъпки. Използването на интернет за тази цел изисква допълнителни умения.

2.2Аспектите на цифровата грамотност в областта на здравеопазването могат да бъдат описани много прагматично: те не се отнасят до намиране на информация относно здравето, а до това къде да се търси информацията, дали източниците на информация, до които пациентите имат достъп, дават адекватна и полезна информация и дали са надеждни 2 .

2.3Изразът „цифрови здравни инструменти“ означава цифрови услуги, предоставящи обща здравна информация за потребителите, здравни приложения (проследяване и мониторинг на лечението), инструменти, които ще помогнат на хората да останат в собствените си домове (дистанционен мониторинг за възрастни хора), споделени медицински досиета, цифрови инструменти за здравни специалисти (услуга за защитен обмен на съобщения, телемедицина, експертни становища от разстояние) и обща цифрова здравна информация.

2.4През 2012 г. Европейската комисия публикува план за действие, в който се посочват пречките пред пълноценното използване на цифрови решения в системите на здравното обслужване в Европа. Този план вече се изпълнява под наименованието „План за действие за електронно здравеопазване за периода 2012 – 2020 година – иновационно здравно обслужване през 21-ви век“ 3 .

2.5Целите на този план за действие за електронно здравеопазване бяха допълнени през април 2018 г. със „Съобщение относно въвеждането на цифровата трансформация в областта на здравеопазването и грижите в контекста на цифровия единен пазар; предоставяне на правомощия на гражданите и изграждане на по-здраво общество“ 4 .

2.6В това съобщение се цитира докладът относно състоянието на здравеопазването в ЕС 5 , в който се стига до заключението, че само чрез фундаменталното преосмисляне на нашите системи за здравеопазване и грижи можем да гарантираме, че те ще останат пригодни за целта. Един от стълбовете е въвеждането на цифровите решения в областта на здравеопазването и грижите. Чрез цифровите инструменти научните познания могат да се внедрят по такъв начин, че да бъдат в помощ на гражданите, за да останат те в добро здраве.

2.7Научните изследвания и иновациите в цифровите решения в областта на здравеопазването и грижите се подпомагат от финансиране от ЕС по линия на програмата „Хоризонт 2020“ 6 и публично-частни партньорства. В своя междинен преглед на изпълнението на стратегията за цифров единен пазар 7 Комисията заяви намерението си да предприеме допълнителни действия в три области:

-сигурен достъп на гражданите до техните здравни данни и споделянето им през граница;

-по-добри данни, за да се постигне напредък в научните изследвания, превенцията на заболявания и персонализирано здравеопазване и грижи;

-цифрови инструменти за предоставянето на по-широки правомощия на гражданите и насочени към пациента грижи.

Освен това държавите членки трябва да бъдат насърчавани да разработват механизми за идентифициране и, доколкото е възможно, за премахване на уебсайтове с невярна информация или за позициониране на уебсайтове, на които може да се вярва, така че при търсене да бъдат показвани на първо място.

2.8В своя доклад WHO-HEN-Report-57 8 Европейската служба на СЗО публикува много подробен преглед на текущите проекти и техните резултати. В своите заключения авторите посочват, че от основно значение за здравната грамотност е развиването на умения през целия живот, включително предучилищните дейности, формалното обучение в училищата и ученето за възрастни. Те препоръчват съображения за тази област на политика, които биха могли да насърчат разработването на цялостни политики в областта на здравната грамотност в държавите членки и развиването, прилагането и строгото оценяване на свързани с политиката дейности с цел да се демонстрират ползите от тези политики за гражданите и обществото.

2.9Европейската комисия е включила програми за по-добра цифрова грамотност в областта на здравеопазването в своите стратегии за научни изследвания и е финансирала също така важни проекти по линия на Седмата рамкова програма и програмата „Хоризонт 2020“ 9 .

2.10Потвърдено е, че хората в по-напреднала възраст и/или с по-ниско образование имат по-ниска цифрова грамотност в областта на здравеопазването. Това оказва въздействие върху ангажирането им със здравните грижи за самите тях и върху способността за получаване на достъп до здравна информация. Проектът IROHLA предоставя решения за по-възрастните поколения 10 . ЕИСК 11 вече обхвана множество аспекти на електронното приобщаване (съгласно Декларацията от Рига 12 ).

2.11По проекта IC-Health 13 се предоставя голям обем анализи и ресурси относно цифровата грамотност в областта на здравеопазването. IC Health е проект за разработване на поредица от масови отворени онлайн курсове (МООК), с цел да се помогне за подобряването на цифровата грамотност на европейските граждани в областта на здравеопазването и да се постигне напредък в разбирането за нея и как тя може да се използва за подобряване на здравните резултати. Понастоящем се обобщават резултатите от проекта.

3.Общи бележки

3.1Все по-често се поставя въпросът за насърчаването на грамотността и уменията предвид признатото обществено предизвикателство на демографските промени. За да се запази устойчивостта на системите за здравеопазване и грижи, за нашето бързо застаряващо общество е необходимо на служителите, работещи в сферата на здравеопазването, да се предоставят допълнителни обучения, за да могат те да съчетаят уменията си с новите потребности, както и оптимално да се управляват разходите в здравеопазването в допълнение към повишаването на цифровата грамотност сред населението като цяло.

3.2ЕИСК подкрепя дейностите на Европейската комисия за насърчаване на даването на правомощия на гражданите, които се концентрират върху трансформацията на здравната система. ЕИСК обаче е на мнение, че едновременно с това на гражданите трябва да бъде дадена възможност да използват тези цифрови инструменти. Необходимо е във всички държави членки да бъде приложен план за действие за подобряване както на здравната грамотност, така и на цифровата грамотност в областта на здравеопазването.

3.3Някои европейски държави, заинтересовани от резултатите от сравнителното проучване на ОИСР 14 , извършиха свои собствени проучвания. Във Франция (2004—2005 г.) около 3,1 милиона възрастни са класифицирани като функционално неграмотни (9 % от населението в трудоспособна възраст). Според проучване, проведено в Обединеното кралство през 2011 г., 14,9 % (над 5 милиона) от британците са функционално неграмотни. Проучване в Германия показа, че 4,5 % от германците във възрастовата група от 18 до 64 години са напълно неграмотни (без умения за грамотност). Функционалната неграмотност засяга 10 % от хората в тази възрастова група. Общият брой на изцяло и функционално неграмотното население е 7,5 милиона 15 . Този факт трябва да бъде взет под внимание при обсъждането на цифровата грамотност в областта на здравеопазването.

3.4ЕИСК подчертава, че всички професии от сферата на образованието, научните изследвания и здравеопазването трябва да си сътрудничат. Членовете на ЕИСК следва да насърчават това сътрудничество чрез своите организации. Целта на всички усилия трябва да бъде да нарасне информираното и правилно използване на цифрови инструменти във всички слоеве на обществото.

3.5ЕИСК препоръчва използването на резултатите от IC-Health за по-нататъшното осъществяване на приоритетите на Европейската комисия в областта на електронното здравеопазване с цел по-добра осведоменост за решенията, свързани с електронното здравеопазване, публикувани в съобщението от април 2018 г. 16 . В програмата „Хоризонт 2020“ 17 следва да бъдат проследени действията и заключенията, които следва да бъдат направени в резултат от проекта, и да се използва опитът, придобит от МООК.

3.6Важно е гражданите от всички възрастови групи, култури и с различни видове увреждания да бъдат част от всеки процес, свързан с цифровата грамотност в областта на здравеопазването. За да може здравните и домашните работници да приемат промените в своята работна среда и да бъдат взети под внимание техните нужди, ЕИСК препоръчва включването и на тези групи при разработването на нови цифрови инструменти. Това включва и обучението и допълнителното образование на медицинските сестри.

3.7ЕИСК отбелязва инициативата на „Приятели на Европа“ за преосмисляне на здравната система в Европа и разработване на идеи за „интелигентни (не)инвестиционни избори в здравеопазването“ 18 . Целта е да се работи за установяване и преустановяване на неефективните мерки в системата на здравеопазването, като по този начин се гарантира, че наличните допълнителни средства ще отидат за постигане на по-добри здравни резултати.

3.8ЕИСК подкрепя идеята на „Приятели на Европа“ за работна група за здрави граждани във всички възрастови групи във връзка с препоръките на Европейския съвет от 2018 г. относно ключовите компетентности за учене през целия живот 19 . Хората трябва да знаят за „компонентите на здравия ум, здравото тяло и здравословния начин на живот“. Това е добра основа за ангажиране и активизиране на гражданите. Държавите членки следва да считат това за хоризонтален приоритет във всички политики в областта на образованието, здравеопазването, социалната сфера и заетостта, както и за ключов механизъм за намаляване на разходите за здравеопазване и подобряване на здравните резултати. Например, макар че закриването на болница винаги предизвиква някои отрицателни реакции, понякога може да е необходимо, ако институцията вече не е икономически ефективна или не успява да предостави обещаните грижи. Въвеждането на автоматизация може да рационализира процеса на организиране на грижите. Например при неотдавнашен пилотен проект в три болници в Обединеното кралство виртуални асистенти, функциониращи чрез изкуствен интелект, са се оказали осем пъти по‑производителни при обработването на рутинни направления и резултати от изследвания отколкото медицинските сестри.

3.9Информираните граждани предприемат действия за подобряване на собственото си здраве. Това води до избор на по-здравословен начин на живот, по-високо равнище на ваксиниране, остаряване в добро здраве, по-добро спазване на лечението и по-голямо използване на услуги за превенция на рисково поведение. Следователно цифровите инструменти биха могли да бъдат полезни в областта на терапевтичното образование, което повишава осведомеността на хората с хронични заболявания за тяхното лечение.

3.10ЕИСК 20 вече подчерта значението на цифровата грамотност в областта на здравеопазването в контекста на ваксинацията за осигуряване на достъп и обработване на цифрова информация относно ваксините.

3.11Цифровите услуги могат по-конкретно да подпомагат хората със слаби умения (напр. С проблеми с четенето или неграмотни), както и хората със зрителни увреждания, ако информацията се предоставя чрез видеоматериали или подкастове. По този начин могат да се подпомагат и програми за мигранти с ограничени умения по езика на приемащата държава. Следва да се предвидят подходящи мерки и ресурси, за да могат тези групи да имат достъп до цифрови здравни инструменти.

3.12Независимо от тяхната възраст и състояние, на хората трябва да бъде дадена възможност да използват тези цифрови ресурси (уебсайтове, приложения), за да намират отговори на своите въпроси и да управляват данните за собственото си здраве (напр. рецепти под надзора на здравни специалисти, цифрови здравни данни, цифрова информация относно лекарствата си и т.н.). Например здравноосигурителните фондове следва систематично да образоват осигурените в тях лица. В инициатива на ЕИСК са обхванати допълнителни действия по отношение на здравното осигуряване 21 .

3.13За стимулиране на диалога между поколенията следва да се използват училищни програми и други усилия в сферата на образованието на деца и подрастващи. В хода на тази дискусия трябва да се посочат проекти като Германската фондация за четене 22 и други.

3.14ЕИСК предлага да се обсъди възможността обща здравна информация да се разпространява чрез работодателите. Хората често използват цифрови инструменти на работа. Обичайна практика е да се предоставя обучение относно предотвратяването на злополуки на работното място. То може да се разшири, така че да обхваща здравна информация.

3.15ЕИСК подчертава още веднъж становището си, че е много важно пациентите да се обучават как да получават достъп и да използват своите данни, които понастоящем в много случаи са „заключени“ в здравните информационни системи – ситуация, която беше подсилена от Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД) 23 , както и че е от жизненоважно значение е знанията за електронното здравеопазване да бъдат включени в програмите за обучение на специалистите в областта на здравеопазването 24 .

4.Конкретни бележки

4.1Инфраструктура

4.1.1Европейската комисия стартира няколко програми за подобряване на техническата инфраструктура и осигуряване на възможност за трансгранично взаимодействие.

4.1.2Резултатите от проучването, проведено по време на проекта IC-Health, показват например, че младежи и други лица с по-ниска грамотност може да предпочитат мобилните устройства пред уеб-базираните източници на компютъра. ЕИСК предлага тези аспекти да бъдат проучени допълнително и да бъдат включени в съображенията в основата на бъдещите програми.

4.2Европейската комисия, Европейската агенция по лекарствата и ръководителите на агенциите по лекарствата стартираха процес за установяване на основни принципи за електронна продуктова информация (ePI) за лекарствата 25 . В много държави членки вече съществуват бази данни с лесна за ползване от пациентите и одобрена от регулаторните органи електронна продуктова информация. Значението на надеждната електронна продуктова информация за лекарствата вече беше посочено подробно от ЕИСК в становището „Към електронно здравеопазване – електронна информация за безопасна употреба на лекарствени продукти“ 26 . И към медицинските изделия следва да се прилага този подход, че надеждността на цифровата информация е приоритет.

4.3ЕИСК счита, че тази информация може да се използва за подобряване на здравната грамотност в допълнение към обсъдените досега източници. Например следва да бъде взета предвид одобрената от регулаторните органи информация за лекарствата. Тя е необходима, за да се гарантира непрекъснатото предоставяне на актуална информация относно лекарствата и лечението. ЕИСК счита, че по този начин би могло да се гарантира безопасното и ефективно използване на лекарства, да се подобри спазването на лечението и да се оптимизират резултатите от него.

4.4Нужда от допълнителни научни изследвания

4.4.1Технически научни изследвания и развойна дейност

4.4.1.1ЕИСК препоръчва да се проучат полезните взаимодействия чрез допълнителни публично-частни партньорства, в които да участват хора от всички възрасти и с различен произход, с цел създаване на привлекателни цифрови информационни източници и други цифрови инструменти, които са в крак с развитието на търговските цифрови източници на информация, социалните медии и цифровите развлекателни инструменти и могат да се използват, например, когато се прилагат мерките, предложени от Европейската комисия. Тези партньорства трябва да се основават на харта за надеждността на данните и на липса на конфликт на интереси.

4.4.2Образователни аспекти

4.4.2.1Използването на интернет варира значително между различните социални и възрастови групи. Много хора използват социални мрежи, но не ползват предлаганата информация. Една малка група никога не използва интернет. В съответствие с предходни инициативи на ЕИСК 27 следва да се даде начало на научни изследвания, за да се отговори на следните въпроси:

-Как можем да насърчим непрекъснатото активно учене както относно начина за получаване на достъп до информация, така и относно начина за разграничаване на надеждните от ненадеждните цифрови източници, напр. като популяризираме МООК по линия на IC-Health? Необходими са мерки за масова подкрепа и обучение за справяне с този проблем, тъй като 47 % от работната сила в ЕС не разполагат с достатъчно електронни умения 28 .

-Как можем да предоставим на разположение ресурси (напр. развлекателни методи), които повишават интереса на хората към използването на надеждни цифрови източници на информация?

-Как можем да подкрепим прехвърлянето на успешни програми? Например, вж. Sophia 29 , иновативен инструмент за здравно осигуряване във Франция за пациенти с диабет или ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест) въз основа на здравни съвети. Програмата Sophia е вдъхновена от чуждестранните експерименти в областта на лечението на болести в САЩ, Германия и Обединеното кралство 30 .

-Каква може да бъде ролята на различните учебни заведения (университети, центрове за обучение на възрастни и др.) за подобряване на разнообразните умения, например за работа с новите технологии, за поемане на ангажимент за собственото здраве и неговото управление по общественополезен начин, както и за предаването на социален и технически експертен опит?

-Как могат да се използват съществуващите материали (напр. одобрена от регулаторните органи информация относно лекарствата)?

-Как можем да стимулираме обмена на знания и опит относно здравната грамотност и цифровите умения между поколенията?

4.4.2.2В проекта IC Health беше установен нов подход към ученето – развлечение с образователна цел: „С цел разбиране на процеса на промени в нагласите и поведението безспорно съществува необходимост от контролирани в по-голяма степен експерименти за разкриване на когнитивните и/или емоционалните фактори, които служат за връзка с ефектите от развлечението с образователна цел“, и от определяне на условията, при които посланията на развлечението с образователна цел може да проработят или не.

4.4.3Необходимост от по-широка стратегия за здравна грамотност:

-Здравната грамотност зависи от контекста и съдържанието. Препоръчва се стратегия за здравна грамотност в Европа в подкрепа на правата на гражданите в областта на здравеопазването, включително с акцент върху цифровата грамотност в областта на здравето през целия жизнен цикъл на дадено лице.

-Цифровата здравна грамотност съчетава цифровите умения със здравните познания. И двете изискват специфично образование и обучение.

-Необходими са стратегия и план за изпълнение.

4.4.4Необходимост от равен достъп до интернет:

-Цифровият свят е достъпен само за хората, които имат достъп до интернет. Как можем да преодолеем цифровото разделение в Европа, което не дава достъп до интернет на региони, острови и селски райони и което означава, че в бъдеще хората там няма да имат достъп до цифрово здравеопазване? Европа и държавите членки трябва да направят значителни инвестиции, за да се гарантира на всички достъп до интернет, ако искаме всеки да се възползва от предимствата на това развитие.

-Много обществени услуги са базирани в интернет и за да бъдат ползвани, се изискват специфични умения и ресурси. Цифровото разделение може да засили неравенствата в европейските социални общества.

-Средата, контекстът, общностите и градовете могат да спомогнат за улесняване на отворения и свободен достъп до интернет за активно участие на гражданите в обществото.

-Публично-частните партньорства могат да подпомогнат улесняването на свободния достъп до интернет за всички в Европа.

-Достъпът до интернет е право на човека, при положение че правителствата разчитат в толкова голяма степен на цифровите услуги.

Брюксел, 21 март 2019 г.

Luca Jahier,
председател на Европейския икономически и социален комитет

____________

(1)      Този проект получи финансиране от програмата за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ на Европейския съюз по споразумение за отпускане на безвъзмездни средства № 727474.

(2)       https://ichealth.eu/wp-content/uploads/2018/10/ICH-FC_Final-Presentation_allDay.pdf .

(3)      COM(2012) 736 final.

(4)      COM(2018) 233 final.

(5)      Състояние на здравеопазването в ЕС „Придружаващ доклад 2017 г.“, https://ec.europa.eu/health/state/summary_bg .

(6)      COM(2011) 808 final.

(7)      COM(2017) 228 final.

(8)       http://www.euro.who.int/__data/assets/pdf_file/0006/373614/Health-evidence-network-synthesis-WHO-HEN-Report-57.pdf?ua=1 .

(9)       ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 104 .

(10)       https://www.age-platform.eu/project/irohla .

(11)       ОВ C 318, 29.10.2011 г., стр. 9 .

(12)      Декларация на министрите от ЕС „ИКТ за едно приобщаващо общество“, Рига, Латвия, 11.6.2006 г., т. 4.

(13)       https://ichealth.eu /.

(14)       http://www.oecd.org/skills/piaac/newcountryspecificmaterial.htm .

(15)       https://ec.europa.eu/epale/fr/blog/analfabetyzm-funkcjonalny-doroslych-w-krajach-bogatego-zachodu .

(16)      COM(2018) 233 final.

(17)      COM(2018) 435 final.

(18)       https://www.friendsofeurope.org/event/smart-disinvestment-choices-healthcare .

(19)       http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32018H0604(01)&rid=7 .

(20)       ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 150

(21)       ОВ C 434, 15.12.2017 г., стр. 1 .

(22)       https://www.stiftunglesen.de/ .

(23)     OВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1 .

(24)       OВ C 271, 19.9.2013 г., стр. 122 .

(25)       https://www.ema.europa.eu/en/events/european-medicines-agency-ema-heads-medicines-agencies-hma-european-commission-ec-workshop .

(26)       ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 14 .

(27)       ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 14 .

(28)       ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 161 .

(29)    Наименование на общата служба за надзор на здравното осигуряване.

(30)       https://www.oecd.org/governance/observatory-public-sector-innovation/innovations/page/sophia.htm .