Европейски икономически и социален комитет
SOC/612
Преподаване на знания за Европейския съюз
СТАНОВИЩЕ
Секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“
Преподаване на знания за Европейския съюз
[Проучвателно становище по искане на румънското председателство]
|
За контакт:
|
soc@eesc.europa.eu
|
|
Администратор
|
Sabrina Borg
|
|
Дата на документа
|
13.3.2019 г.
|
Докладчик: Tatjana Babrauskienė
Съдокладчик: Pavel Trantina
|
Искане от румънското председателство на Съвета
|
Писмо, 20.9.2018 г.
|
|
Правно основание
|
Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Проучвателно становище
|
|
|
|
|
Решение на Бюрото
|
16.10.2018 г.
|
|
|
|
|
Компетентна секция
|
„Заетост, социални въпроси и гражданство“
|
|
Приемане от секцията
|
6.3.2019 г.
|
|
Приемане на пленарна сесия
|
ДД.ММ.ГГГГ
|
|
Пленарна сесия №
|
…
|
|
Резултат от гласуването
(„за“/„против“/„въздържал се“)
|
…/…/…
|
1.Заключения и препоръки
ЕИСК:
1.1счита, че жизнеспособността на ЕС зависи до голяма степен от силна европейска идентичност и идентифицирането на гражданите с ЕС, заедно със съхранението на националната идентичност, и че успехът на европейския проект се основава на ценностите, толерантността и ангажираността с многообразието на културите, религиите и културното наследство. Поради това е важно да се укрепят знанията и разбирането на гражданите за историята и културата, основните ценности и права, основните принципи и решения на ЕС, както и процесите за вземане на решения на европейско равнище. Важно е също така да се отстояват глобалното гражданство и ролята на ЕС като фактор от световно значение;
1.2подчертава, че цялостното образование, обучение и учене през целия живот (УПЦЖ) изпълняват съществена роля в укрепването на европейската идентичност, чувството за общност и принадлежност и отговорността на гражданите на ЕС, насърчавайки тяхното активно участие във вземането на решения за Съюза; подчертава, че те допринасят за мира, сигурността, свободата, демокрацията, равенството, върховенството на закона, солидарността и взаимното уважение, устойчивия икономически растеж, социалното приобщаване и справедливостта, като същевременно се зачита и обогатява културното многообразие. Целите на интеграцията в ЕС, нейните предимства и недостатъци трябва да бъдат посрещнати смело и с увереност както от страна на държавите членки, така и от страна на ЕС;
1.3подчертава, че процесите на учене протичат навсякъде и постоянно, активно и пасивно. Поради това преподаването на знания за ЕС не е част само от формалното образование и не засяга единствено младите хора. Трябва да се насърчава образованието, което продължава през целия живот и което обхваща всичките му аспекти, и да се обърне специално внимание на по-възрастните поколения, като се осигурят средства за предоставяне на информация, адаптирана към техните начини на учене;
По отношение на институциите и политиките на равнището на ЕС, ЕИСК:
1.4подчертава необходимостта от прилагане на първия принцип на Европейския стълб на социалните права (ЕССП), за да се превърнат образованието, обучението и УПЦЖ в право на всички в Европа;
1.5предлага да се постави по-голям акцент върху преподаването на знания за ЕС и европейската идентичност в цялото ѝ многообразие като част от основните умения и ключовите компетентности, по-специално грамотност по отношение на ЕС, като по този начин се определи набор от общи учебни резултати в тази област (минимални знания, умения и компетентности относно ЕС). В това отношение са необходими по-добри доказателства за актуалното състояние в държавите членки. ЕИСК призовава ЕК да актуализира своето проучване по този въпрос;
1.6призовава за стратегически политически мерки на национално равнище и на равнище ЕС за насърчаване на обучението за ЕС, насочено към засилване на чувството за идентичност и принадлежност към ЕС и към демонстриране на осезаемите ползи от членството в ЕС за гражданите. От съществено значение е и държавите членки да изпълняват правилно Препоръката на Съвета относно утвърждаването на общите ценности и Парижката декларация от 2015 г.;
1.7препоръчва бъдещият увеличен бюджет на „Еразъм +“ (2021—2027 г.) да насърчава чувството за принадлежност към ЕС, като гарантира мобилност с учебна цел за всички, особено за хората от различен социално-икономически произход, и призовава във всички бъдещи проекти да се поставя акцент върху опознаването на ЕС, изграждането на европейска идентичност, подпомагането на обучението между поколенията относно ЕС и изучаването на езици на всички възрасти, както и граждански диалог, насочен към възрастните;
1.8приветства тридесетата годишнина на дейностите по инициативата „Жан Моне“, част от програмата „Еразъм +“, за насърчаване по цял свят на високите постижения в преподаването и научните изследвания в областта на обучението по европейски въпроси и призовава бюджетът на програмата да бъде увеличен и да обхваща всички образователни сектори, за да се подобри преподаването на знания за ЕС и да се укрепи демократичното гражданство;
1.9призовава за по-добър обмен на информация относно ЕС с гражданите на Съюза, подкрепен от стратегии на ЕС и държавите членки за информация, комуникация и образование (ИКО); посочва необходимостта от комисар, отговарящ за комуникацията;
1.10предлага европейските и националните обществени медии, включително каналът „Евронюз“, да имат стратегическа роля в информирането на гражданите относно постиженията на ЕС. Информационните бюра на ЕС в държавите членки, членовете и други представители на ЕП, членовете на ЕИСК и други активни в сферата на европейските въпроси политици би трябвало също да участват активно в подкрепата за изграждането на европейска идентичност на национално равнище;
1.11препоръчва, при зачитане на националната компетентност по въпросите на образованието, да се създаде политическа стратегия на равнището на ЕС, чрез която да се отправят препоръки относно провеждането на сътрудничество (например чрез отворения метод на координация или чрез група на високо равнище) между държавите членки с цел насърчаване на инициативи в образователните системи и действия на национално и местно равнище относно преподаването на знания за ЕС и изграждането на европейска идентичност, в тясно сътрудничество със социалните партньори и всички заинтересовани страни. Тя следва да бъде подкрепена с актуални проучвания за състоянието на преподаването на знания за ЕС;
1.12препоръчва преподаването на знания за ЕС и изграждането на европейска идентичност да се включат в стратегията „ЕС 2030“ и стратегическата рамка „Образование и обучение 2030“, както и в процеса на европейския семестър (сред съответните специфични за всяка държава препоръки), при условие че има налице точни систематични данни;
1.13призовава за създаване и популяризиране на централизирана достъпна платформа за образователните институции и отделните учащи с учебни и обучителни материали, свързваща различни настоящи инициативи и портали, на различни езици на ЕС относно ЕС и изграждането на идентичността на Съюза, със специален акцент върху основните ценности на ЕС, демокрацията, участието в демократичното вземане на решения, толерантността и общото разбирателство;
По отношение на инициативите на равнището на държавите членки, ЕИСК:
1.14препоръчва да се създадат национални стратегии за включване на преподаването на знания за ценностите, историята, постиженията и настоящите процеси в ЕС в учебните програми на всички образователни сектори, като се признае важната роля на неформалното и самостоятелното учене в това отношение;
1.15предлага обучението за ЕС да се преподава хоризонтално в училищата като неразделна част от всички предмети, а гражданското образование, обучението по история, география и икономика следва да акцентират върху гражданството на ЕС и ползите от него;
1.16изисква първоначалното и продължаващото обучение на всички педагози да включва преподаване на знания за ЕС и призовава държавите членки да подкрепят продължаващото професионално развитие (ППР) на учителите по тази тема. Обучението следва да включва компетентностите за демократична култура на Съвета на Европа.
1.17предлага да се разработят инициативи за насърчаване и подпомагане на международната мобилност и изучаването на чужди езици от страна на всички педагози, и да се създаде европейска награда/знак за преподаване на знания за ЕС и изграждане на идентичност на Съюза както за училищата, така и за физическите лица;
1.18препоръчва да се насърчават и да се подпомагат ефективно заинтересованите страни, включително профсъюзи, организации на работодателите и предприятията и други организации на гражданското общество, активни в сферата на образованието, обучението, работата с младежи и възрастни, като например скаути и различни младежки и студентски организации, учителски съюзи и профсъюзи и родителски организации, с цел засилване на техните дейности по отношение на изучаването и преподаването на знания за ЕС;
1.19призовава държавите членки да насърчават партньорства между доставчиците на формално и неформално образование (т.е. училища и младежки организации и/или университети и местни организации) за предоставяне на обучение за ЕС и гражданско образование като цяло. Във връзка с това ЕИСК препоръчва да се гарантира участието на органи, съставени от младежи, в процеса на определяне на учебните програми и начините за предоставяне на гражданско образование;
1.20предлага да се обмисли дали Денят на Европа (9 май) или дори друг отделен ден, посветен на европейското образование, би могъл да се чества в държавите членки и да служи за отправна точка при планирането на образователни дейности, посветени на ЕС, в училищата и общностите.
2.Контекст на становището
2.1Основната отговорност за политиките в областта на образованието и културата се носи от държавите членки. Въпреки това през годините Европейският съюз е играл важна допълваща роля и в интерес на всички държави членки е да се използва напълно потенциалът на образованието и културата като движеща сила за създаване на работни места, икономически растеж и социална справедливост, както и за да изживеем европейската си идентичност в цялото ѝ многообразие.
2.2ЕИСК счита, че е от съществено значение европейският проект да се приближи до хората чрез подобряване на техните знания за историята, постиженията и значението на ЕС в светлината на историята на Европа и нейното положително въздействие върху живота на хората. Комитетът подчертава необходимостта от разбиране и популяризиране на основните ценности на ЕС, тъй като това е от голямо значение за взаимното разбирателство, мирния съвместен живот, толерантността и солидарността, а също и за разбирането на основните принципи на Европейския съюз.
2.3Все още гражданите на ЕС, 60 години след подписването на Римския договор, не са изградили напълно европейска идентичност. Понастоящем 93 % от гражданите на ЕС се чувстват свързани със своята държава, от тях 57 % — силно свързани, а 89 % се чувстват свързани със своя „град/село“. Само 56 % заявяват, че се чувстват свързани с ЕС, а едва 14 % се определят като „силно свързани“. Тези данни са важни в светлината на предстоящите избори за ЕП и дискусиите за бъдещето на Европа.
2.4На последните избори за ЕП (2014 г.) избирателната активност отново беше най-висока сред избирателите над 55 години (51 % избирателна активност), докато участието на възрастовата група 18—24 години беше само 28 %. Избирателната активност е тясно свързана със социално-икономическия статус. Също така и липсата на критична медийна грамотност и разпространението на невярна информация и дезинформация допринасят за недоверието в демократичните институции и ЕС. Следователно по-доброто познаване на ЕС и на демократичното гражданство би било от полза в това отношение. Това е предизвикателство не само за формалното начално образование.
2.5ЕИСК припомня, че в проучвания
и изследвания
се установява значителна разлика между политиката и практиката във връзка с гражданското образование и че почти половината от държавите членки все още нямат правила или препоръки относно гражданското образование в първоначалната подготовка на учителите. Докато гражданското образование присъства в ППР на учителите, директорите на училища не получават ППР по този въпрос.
2.6Друга причина за безпокойство е несъответствието в преподаването на тази материя в различните образователни сектори. Например в училищното първоначално професионално образование и обучение гражданското образование е застъпено по‑слабо в сравнение с общото образование. Съществуват например по-малко учебни програми за преподаване в материята на гражданското образование, по-малко насоки за учителите и по-малко препоръки по отношение на участието на учениците в училищните съвети или представителството на родителите в училищните настоятелства.
2.7Обучението за ЕС следва да се съсредоточи и върху преподаването на уроци за демокрацията (включително участие, демократична политика и демократично общество) и толерантността (в това число междуличностни отношения, толерантност към различни социални и културни групи и приобщаващо общество).
2.8Гражданското образование в ЕС като цяло следва да бъде динамичен учебен процес, адаптиран към всеки контекст и към всеки учащ, воден от ценности и осигуряващ на учащите се, предимно млади хора, познанията и разбирането, уменията и нагласите, от които се нуждаят не само за да упражняват правата си, но и за да допринасят за общността и обществото, и да действат със съпричастие, внимание и грижа за бъдещите поколения. Съвременното разбиране за гражданското образование бавно, но неотклонно се отдалечи от традиционното му възприемане единствено като предаване на „знания и разбиране за формалните институции и процеси на гражданския живот (като например гласуване на избори)“ към едно по-широко разбиране, което включва участие и ангажираност в гражданското общество, и по-широк кръг от начини, чрез които гражданите взаимодействат със своите общности (включително училища) и общества и им влияят.
2.9Ако искаме гражданството на ЕС да излезе от настоящото тясно правно понятие и да се основава на идеята какво е да си европеец в цяла Европа и да развива тази идея, тогава подходът ни към гражданското образование изисква ясно европейско измерение. Това може да помогне за изграждането на едно по-обширно и по-обвързано с политиката понятие за гражданството на ЕС, което ще бъде от решаващо значение, ако ЕС желае да повиши ангажираността и „приемането“ от гражданите, както и ако цели по-широка подкрепа за себе си като социален и политически, а не само икономически съюз.
3.Общи бележки
3.1От първостепенно значение е хората да научат и да бъдат осведомени както за своята роля и възможности за участие в демократичния процес на вземане на решения на местно и национално равнище и на равнище ЕС, така и да разбират институционалното ръководство. Цялостното образование, обучение и УПЦЖ, със специален акцент върху демократичното гражданство и общите европейски ценности и европейска идентичност, биха допринесли значително за мира, сигурността, свободата, демокрацията, равенството, върховенството на закона, солидарността и взаимното уважение, устойчивия растеж, социалното приобщаване и справедливост, като същевременно се зачитат и обогатяват културното многообразие и чувството за принадлежност към ЕС.
3.2В своето становище
относно Европейското пространство за образование (2018 г.) ЕИСК приветства инициативата, която предлага повече приобщаване в бъдещите образователни системи, и подчертава, че обучението за ЕС, демократичните ценности, толерантността и гражданството следва да се счита за право на всички и като част от изпълнението на ЕССП. То следва да бъде достъпно за всички, със специален акцент върху групите от хора в неравностойно положение, така че всички граждани да могат да разберат своето участие в демокрацията. От съществено значение е държавите членки да изпълняват Препоръката на Съвета относно утвърждаването на общите ценности.
3.3В политическата програма на много държави членки все още липсва цялостното изпълнение на подновената Препоръка на Съвета относно ключовите компетентности за учене през целия живот (2018 г.) и е от съществено значение да се подобри обучението за ЕС, конкретните ползи от Съюза, демократичните ценности, толерантността и активното гражданство като част от образователната грамотност, многоезиковата компетентност, личностната и социалната компетентност, гражданската компетентност, компетентността за културна осведоменост и лична изява.
3.4В своето становище относно бъдещето на програмата „Еразъм“ за периода 2021‑2027 г. ЕИСК признава, че предишната програмата „Еразъм+“ (2014‑2021 г.) е допринесла съществено за усилията в подкрепа на образованието и обучението на европейско, национално, регионално и местно равнище, за развиването на чувство на принадлежност към ЕС („европейската идентичност“ в цялото ѝ многообразие) и за насърчаването на взаимното разбирателство, демократичното гражданство и европейската интеграция. Следващата програма „Еразъм“ е много важна за засилване на тези процеси, а именно за подкрепата за приобщаването и общите европейски ценности, поощряването на социалната интеграция, засилването на междукултурното разбирателство и предотвратяването на радикализацията чрез участието на хора от всички възрасти в демократичните процеси, подкрепяно от мобилността с учебна цел и сътрудничеството между европейските граждани, образователните и обучителните институции, организациите, заинтересованите лица и държавите членки, тъй като всичко това е от първостепенно значение за бъдещето на Съюза.
3.5ЕИСК високо оценява положените усилия по дейностите по инициативата „Жан Моне“ на програма „Еразъм +“ за насърчаване по цял свят на високите постижения в преподаването и научните изследвания в областта на обучението по европейски въпроси. Комитетът изразява съжаление, че предложеният бюджет за тази програма все още е недостатъчен. Макар досега програмата да беше насочена само към университетите, ЕИСК счита, че бюджетът ѝ следва да бъде увеличен и тя да обхваща всички образователни сектори и възрастови групи, за да се подобри преподаването на знания за ЕС и да се укрепи демократичното гражданство.
3.6Комитетът подчертава важността на прилагането на Парижката декларация, подписана от лидерите на ЕС през март 2015 г., и припомня, че критичното мислене и медийната грамотност, социалната и гражданската компетентност, междукултурното разбирателство и усилията за борба срещу дискриминацията чрез всички форми на обучение следва да се превърнат в реалност.
4.Конкретни бележки относно формалното образование
4.1ЕИСК отново изтъква значението на подкрепата за възможностите за УПЦЖ за всички посредством училищата и общностите, за да се превърнат членовете на обществото в демократично ангажирани граждани. Политиките за приобщаващо образование могат да се превърнат в реалност, ако националните и европейските тенденции в областта на медиите и политиката оказват подкрепа и са добър пример за демократичност и толерантност. Тези тенденции би трябвало да включват правото на участие, подкрепата за социалните партньорства и за диалога с гражданското общество, свободата на словото, спирането на фалшиви новини, приобщаващите действия, като същевременно се зачита културното многообразие както в конкретната държава, така и извън нея, отстояването на правото на равенство за всички и подкрепата за мигрантите, бежанците и малцинствата, за да бъдат те активни граждани на ЕС и държавите членки, запазвайки своята културна идентичност.
4.2Изучаването на ЕС, демократичните ценности, толерантността и гражданството, както и на ролята на ЕС по света, следва да бъде хоризонтална тема в училищата, която да се преподава като част от всички предмети и проекти, а не само в часовете по история или гражданство. На учащите следва да се представят примери за активно участие в социални и доброволчески дейности, като бъдат канени представители на гражданското общество, гражданските съюзи и бизнеса да представят своята работа. Учениците следва да бъдат насърчавани да вземат участие в демократичните процеси на вземане на решения на местно и национално равнище и на равнище ЕС. Освен това директорите на училища и учителите следва да създават демократична и основана на сътрудничеството култура в училище с участието на училищни съвети, включвайки родители и ученици във вземането на решения, и осигурявайки колегиално управление.
4.3ЕИСК подчертава важността на наличието на наредби или препоръки относно развиването на компетентности на учителите по гражданско образование чрез първоначално обучение за тях във всички държави членки, включително ППР на учители и директори на училища.
4.4ЕИСК призовава за създаване и популяризиране на централизирана достъпна платформа за образователните институции и отделните учащи с учебни и обучителни материали, свързваща различни настоящи инициативи и портали, на различни езици на ЕС относно ЕС и изграждането на европейската идентичност, със специален акцент върху основните ценности на ЕС, демокрацията, участието в демократичното вземане на решения, толерантността и общото разбирателство; Учебните и обучителните материали, създадени в резултат на различни финансирани от ЕС проекти, следва да бъдат достъпни за всички, да бъдат по-добре популяризирани и използвани в училищата и в рамките на други дейности, насочени към обучението за ЕС.
5.Конкретни бележки относно неформалното образование
5.1ЕИСК разглежда гражданското образование като част от политика, която обхваща целия живот и всичките му аспекти, и като практическа рамка. Цялостният подход към гражданското образование изисква участието на доставчиците както на формално, така и на неформално образование, които се допълват взаимно по отношение на съдържанието и насочеността на образователните програми, както и по отношение на педагогическия подход и видовете възможности за участие.
5.2Широк кръг от учебни програми, предоставяни в неформална учебна среда, са насочени към европейското гражданско образование. Например такъв е случаят с младежките организации, в които образователната дейност се развива около процеса на участие, който насърчава активното гражданство и разширява хоризонтите на младите хора. Младежките организации имат основна роля като доставчици на гражданско образование, като съдействат за осигуряването на пространство за социализация, взаимодействие и политически и социални действия за своите членове и лицата, с които работят.
5.3Младежките организации организират широка гама от програми, проекти и дейности, свързани с гражданско образование, които често се провеждат на европейско равнище. Те се избират въз основа на мандата и целевата група на организацията и включват например доброволческа дейност и международни обмени/прояви; редовни срещи/дейности на местни групи; програми за обмен в училище и приемащи семейства; симулации на разисквания в институциите на ЕС; псевдо избори и др.
5.4Поради допълващия характер на формалното и неформалното образование е от решаващо значение да се насърчават партньорствата между доставчиците на тези видове образование, за да се онагледи по по-практичен и нагледен начин как функционира демокрацията. Студентските и младежките организации следва да бъдат в центъра на процеса на вземане на решения и да получат възможност за пряка подкрепа на механизмите за обратна връзка и наблюдение. Във връзка с това ЕИСК препоръчва да се гарантира участието на младите хора в органите, които изготвят учебните програми и определят начините за предоставяне на гражданско образование.
6.Конкретни бележки относно самостоятелното учене
6.1ЕИСК осъзнава, че много информация за ЕС може да бъде научена чрез самостоятелно учене — чрез медиите, дискусии в партньорски групи и т.н. Трябва да се положат координирани усилия и да се използват конкретни мерки за постигане на пълна „грамотност за ЕС“ на всички граждани от всички възрасти, за да може всеки да постигне минимално равнище от необходими познания за Съюза.
6.2ЕИСК призовава за по-добър обмен на информация относно ЕС с гражданите на Съюза, подкрепен от стратегии на ЕС и държавите членки за информация, комуникация и образование (ИКО), и припомня колко е важно ЕК да насърчава тези процеси, включително и възможното възстановяване на длъжността комисар, отговарящ за комуникацията.
6.3Европейските и проевропейските национални обществени медии, включително каналът „Евронюз“, би трябвало да изпълняват стратегическа роля в предоставянето на вярна информация относно ЕС. Информационните бюра на ЕС в държавите членки следва да участват активно в укрепването на идеята за европейска идентичност, подкрепяни от членове на ЕП и други представители, от активното участие на членовете на ЕИСК и от други активни в сферата на европейските въпроси политици.
6.4Имайки предвид успеха на програмата „Еразъм +“, ЕИСК призовава за сериозни комуникационни усилия за популяризиране на ролята на образованието и информацията с цел продължаване на процеса на ЕС по укрепване на мира, улесняване на обучението сред НПО както в ЕС, така и извън него, и създаване на марка „Бял гълъб“ за проектите за мир на ЕС, така че да се повиши тяхната видимост в ЕС и извън него.
6.5Настоящите студенти, обучаващи се по програмата „Еразъм +“, би трябвало да бъдат насърчавани да използват придобития в чужбина опит, за да бъдат посланици на ЕС сред своите връстници и за да разкажат на по-младите хора за Европа, за междукултурното обучение и за запознанството си с различна култура.
6.6ЕИСК насочва вниманието към свои собствени проекти, като например „Твоята Европа, твоето мнение“ (YEYS), приобщаваща ежегодна младежка проява на Комитета. Благодарение на нея, всяка година ученици на възраст между 16 и 18 години от всички държави — членки на ЕС, и страните кандидатки идват в Брюксел за два дни, учат за ЕС, обменят идеи и съвместно изготвят резолюции, които след това се предават на институциите на ЕС.
Брюксел, 6 март 2019 г.
Christa Schweng,
председател на секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“
*
*
*
NB:
Следва приложение.
APPENDIX
Examples of good practices from education about the EU
The EESC considers the following projects/activities to be inspirational for other institutions and organisations. A comprehensive study that includes these and many more initiatives would be beneficial.
Own EESC initiative
·Your Europe, Your Say (YEYS)
- This is the annual youth event of the EESC, which started in 2010 with the goal of connecting young people with the European Union. Every year, 16‑18 year old pupils from all EU Member States and the candidate countries come to Brussels for two days and work together to draw up resolutions that will then be passed on to the EU institutions. These resolutions contain their ideas, proposals and hopes for their future as European citizens. All secondary schools in Europe can apply and send three pupils to participate in YEYS.
Initiatives in schools
·Erasmian European Youth Parliament (EEYP) - The EEYP started in Rotterdam in 2008 as a pilot-project. Since then, the Erasmian European Youth Parliament Foundation has held the EEYP in a different European city each year. The EEYP has been designed for approximately 150 participating students aged 16-18 years old who come from at least fourteen different European countries. Schools from the various countries are invited to participate by sending a delegation of students, who are selected and prepared by their teachers.
·European clubs in schools (PT) - In most primary and secondary schools in Portugal, European clubs operate as centres that promote activities linked to the European dimension of education. Registration at these clubs is optional. open to students and teachers, and must be coordinated by a teacher. The aim of the European clubs is to create a genuine European spirit of active citizenship among members and pass it on to other members of the local community. The clubs also promote better citizenship through the use of partnerships, information on Europe (geographical, historical, cultural, economic, etc.) and the European institutions (structure, procedures, objectives, etc.).
Student and non-governmental initiatives
·Erasmus in Schools - part of the Social Erasmus project, which is run by the Erasmus Student Network). Through this project, current international students (including but not limited to Erasmus students) carry out presentations and workshops in schools in their local host community. This way, young school students, often secondary school pupils, get to experience meetings with other Europeans and learn more about Europe in a structured way.
·Prague Student Summit (CZ) - This is a year-round educational project for more than 300 high school and university students from all parts of the Czech Republic and central Europe. It has been running for 20 years and is, organised by the
Association for International Affairs
. It provides young people with the opportunity to broaden their knowledge of international affairs, human rights, economics, cultural heritage and the environment and enables them to improve their rhetoric, presentation and argumentation skills at the same time. Its main educational method is simulating activities of international organisations (UN, EU, NATO, OSCE). Each participant represents one state during the negotiations. Throughout the year, the participants familiarise themselves with the situation and life in their country and with its positions on various global issues. At the end of the year, the students then propose solutions to the problems that the real international organisations deal with mirroring as close as possible what the ambassador of their state would actually strive for.
·My Europe, My Say - This project is an initiative led by the European region of the World Organisation of the Scout Movement. It aims to promote youth political participation in the upcoming European elections in May 2019 and reinforce a sense of civic engagement among scouts and non-scouts.). One of tis aims is to offer scouts and non-scouts a space to communicate their views for a better Europe. It contributes to setting a political agenda that encompasses the aspirations and concerns of young people at large. More specifically, the project aims to foster the values of youth political participation and leadership. The project will lay the foundation for greater and more sustainable civic engagement that goes beyond the framework of the European elections.
On-line toolkits and platforms
·On-line toolkit
- The New Narrative for Europe preparatory action aimed to identify a new, inclusive narrative for the EU. The outcomes produces have been put together in an online toolkit. This consists of a set of ready-for-use written and audio-visual materials that can be widely used in any discussion about Europe and its future. This inspiring toolkit content can be used within networks so that members can broaden their own debates and take part in co-creating the Europe of tomorrow.
·Historiana - This is an on-line educational multimedia tool that offers students multi-perspective, cross-border and comparative historical sources to supplement their national history textbooks. Historiana might be considered as a digital alternative to a European textbook. However, the website does not attempt to present a comprehensive "story of Europe" and its relationship with the rest of the world.
_____________