Европейски икономически и социален комитет
NAT/739
Биоикономика
СТАНОВИЩЕ
Европейски икономически и социален комитет
Приносът на биоикономиката за постигането на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката и на целите на ООН за устойчиво развитие
(проучвателно становище)
Докладчик: Tellervo Kylä-Harakka-Ruonala (FI – I гр.)
Съдокладчик: Andreas Thurner (AT – III гр.)
|
Консултация
|
австрийско председателство на Съвета, 12.2.2018 г.
|
|
Правно основание
|
член 302 от Договора за функционирането на Европейския съюз
проучвателно становище
|
|
|
|
|
Решение на Пленарната асамблея
|
13.3.2018 г.
|
|
|
|
|
Компетентна секция
|
„Земеделие, развитие на селските райони и околна среда“
|
|
Приемане от секцията
|
5.9.2018 г.
|
|
Дата на приемането на пленарна сесия
|
19.9.2018 г.
|
|
Пленарна сесия №
|
537
|
|
Резултат от гласуването
(„за“/„против“/„въздържал се“)
|
180/1/4
|
1.Заключения и препоръки
1.1ЕИСК счита, че биоикономиката създава добавена стойност за обществото чрез производството, преобразуването и използването на биологични природни ресурси. Преходът към въглеродна неутралност и кръговост ще действа във все по-голяма степен като движеща сила по отношение на биоикономиката, тъй като устойчивата биоикономика има потенциала да генерира едновременно икономически, социални и климатични ползи.
1.2ЕИСК отбелязва, че биоикономиката допринася за смекчаване на последиците от изменението на климата по няколко начина: чрез задържане на CO2 от атмосферата в биомаса, чрез съхраняване на въглерод в продукти на биологична основа и чрез замяна на суровини и продукти на основата на полезни изкопаеми с такива на биологична основа.
1.3Освен това Комитетът посочва, че биоикономиката допринася за постигането на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката чрез замяна на изкопаемите горива с биоенергия в производството на електроенергия, енергия за отопление и охлаждане, и в транспорта. Тя допринася и за енергийната ефективност и за сигурността на енергийните доставки.
1.4ЕИСК е убеден, че биоикономиката играе жизненоважна роля за постигането на цялостните икономически, екологични и социални цели, за които се призовава в Програмата на ООН до 2030 г. (цели за устойчиво развитие или ЦУР). Ролята на биоикономиката е тясно свързана с целите, отнасящи се до промишлеността и селското стопанство, както и до създаването на работни места в тези области.
1.5Комитетът призовава стратегията на ЕС за биоикономиката да бъде адаптирана, за да се създадат възможно най-благоприятни, съобразени с икономическата, екологичната и социалната устойчивост условия за европейската биоикономика с цел тя да се превърне в конкурентно предимство за ЕС.
1.6ЕИСК изтъква, че създателите на политики трябва да насърчат устойчивото производство и мобилизиране на биомаса в ЕС и да гарантират стабилна, надеждна и съгласувана рамка за инвестиции в биоикономиката посредством веригите за създаване на стойност. Освен това политиците следва да засиля търсенето на продукти на биологична основа с помощта на обществени поръчки, и да приемат съгласувана рамка за техническите правила и правилата в областта на безопасността и държавната помощ, за да осигурят равни условия на конкуренция за продуктите на биологична основа.
1.7ЕИСК счита, че научните изследвания и иновациите са ключови фактори за развитието на устойчива на бъдещите предизвикателства биоикономика. Ето защо усилията в областта на иновациите, насърчавани със стратегията за биоикономиката, следва да продължат, като включат и съвместното предприятие „Биотехнологични производства“ (BBI JU).
1.8Комитетът подчертава решаващата роля на образоването, консултантските услуги, трансфера на знания и обучението, за да се гарантира, че работниците и предприемачите разполагат с необходимата информация и умения. Хората следва да бъдат добре информирани за биоикономиката и да бъдат запознати със своите отговорности, така че да могат да бъдат активни потребители и да вземат устойчиви потребителски решения.
1.9ЕИСК подчертава, че подходящата инфраструктура е предпоставка за развитието на биоикономиката и тя изисква адекватно финансиране. Необходими са ефективни транспортни системи за осигуряване на достъп до суровини и дистрибуцията на продуктите на пазара.
1.10ЕИСК препоръчва ЕС да се стреми към глобална система за определяне на цената на въглеродните емисии, която да представлява неутрален и ефективен начин за насърчаване на биоикономиката и обхващане на всички участници на пазара с цел смекчаване на последиците от изменението на климата.
1.11ЕИСК е убеден, че включването на гражданското общество в инициативи и процедури за вземане на решения в областта на биоикономиката е от първостепенно значение. Комитетът подчертава, че е жизненоважно да се гарантира, че преходът към нисковъглеродна икономика се извършва по справедлив начин.
1.12ЕИСК изтъква, че една устойчива биоикономика може да се развива успешно само ако възприеме междусекторен подход. Ето защо са нужни съгласуваност и координация на различните политики и цели на ЕС. Важно е също така да се гарантира съгласуваност на мерките на равнището на държавите членки.
2.Контекст
2.1Австрийското председателство на Съвета отправи искане към ЕИСК да изготви проучвателно становище относно ролята на биоикономиката за постигането на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката, както и на целите за устойчиво развитие на ООН (ЦУР). Междувременно ЕИСК е в процес на изготвяне на становище по собствена инициатива относно новите възможности, които разкрива устойчивата и приобщаваща биоикономика за европейската икономика (CCMI/160).
2.2Същевременно Европейската комисия е в процес на актуализиране на Европейската стратегия за биоикономиката от 2012 г. ЕИСК следи този процес и приветства усилията на Комисията. Европейската комисия определя биоикономиката като „производството на възобновяеми биологични ресурси и преобразуването на тези ресурси и потоци от отпадъци в продукти с добавена стойност като храни, фуражи, продукти на биологична основа и биоенергия“.
2.3Най-общо казано, биоикономиката означава замяна на изкопаемите горива и суровини с производство на енергия и суровини на биологична основа. Биоикономиката обхваща икономически дейности, които се основават на производството, добива, преобразуването и използването на биологични природни ресурси. Потоците от отпадъци, вторични продукти и остатъци могат да бъдат друг основен източник за доставка на суровини.
2.4Селското и горското стопанство наред с рибарството имат основна роля за производството на биомаса за по-нататъшна употреба. Широк спектър от отрасли (като горското стопанство, хранително-вкусовата и химическата промишленост, енергетиката, производството на текстил и строителството) превръщат биомасата, включително вторичните суровини, в потребителски стоки или в междинни продукти, предназначени за други отрасли. По правило биоикономиката се основава на обширни вериги за създаване на стойност, включващи транспорта, търговията и други услуги, свързани с гореспоменатите дейности. Освен това биоикономиката включва и екосистемните услуги.
2.5ЕС е поел ангажимент да намали емисиите на парникови газове до 2030 г. най-малко с 40 % в сравнение с равнищата от 1990 г. с отделни цели и правила за секторите, включени в търговията с емисии, и за другите сектори. Освен това земеползването, промените в земеползването и горското стопанство, т.е. секторът ЗПЗГС, е включен в рамката до 2030 г. с изискването този сектор да не генерира нетни емисии, а да допринася за целта за увеличаване на поглътителите на въглерод в дългосрочен план. Това отразява изискванията на член 4, параграф 1 от Парижкото споразумение, който призовава „през втората половина на нашия век да се постигне баланс между антропогенните емисии от източници на парникови газове и отстраняването на такива газове от поглътители“.
2.6Съгласно целите на ЕС в областта на енергетиката до 2030 г., енергийната ефективност следва да се повиши с 32,5 % в сравнение с предвижданията, като делът на възобновяемата енергия в общия енергиен микс следва да бъде 32 %, и двата показателя изразени като общи цели на ЕС, а не като цели на държавите членки.
2.7Цел за устойчиво развитие (ЦУР) № 17 на ООН обхваща различни аспекти на икономическите, социалните и екологичните предизвикателства, пред които е изправен светът днес. Макар че нито една от ЦУР не е насочена специално към биоикономиката, тя е свързана с няколко от тези цели.
1.Принос на биоикономиката към целите на ЕС в областта на климата и енергетиката
1.1Преходът към въглеродна неутралност е огромно предизвикателство и изисква значително намаляване на емисиите, както и увеличаване на съхраняването на въглерод. Устойчивото използване на биологични природни ресурси е ключов елемент в това отношение.
1.2Биоикономиката допринася за смекчаването на последиците от изменението на климата посредством няколко механизма: улавяне на CO2 от атмосферата в биомаса посредством фотосинтеза, съхраняване на въглерод в продукти на биологична основа и замяна на суровини и продукти на основата на полезни изкопаеми с такива на биологична основа.
1.2.1За ефективното поглъщане на CO2 е необходимо устойчиво нарастване на биомасата. Активното и устойчивото управление на горите и използването на дървесината са ключови елементи в постигането на целите в областта на климата (както вече беше изложено в становище NAT/655 относно въздействието на политиките в областта на климата и енергетиката и становище NAT/696 относно поделянето на усилията и сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство). Един кубически метър дървесина улавя около 1000 кг CO2. Тъй като само биомасата във фазата на растеж има капацитета да поглъща CO2, от решаващо значение е да не се определят ограничения за използването на горите, при условие че темповете на дърводобива не надхвърлят тези на залесяването и растежа на горите и се спазват устойчиви практики за управление на горите.
1.2.2Съществуват няколко вида продукти на биологична основа, като се разработват и нови. Тези продукти могат да съхраняват въглерод, като по този начин го елиминират от атмосферата. Трайните продукти от дървесина, като сгради и качествени мебели, са най-ефективното средство за съхранение на СО2. При условие че продуктите на биологична основа с по-малка трайност се рециклират, те също не освобождават своето въглеродно съдържание. Освен това в края на своя жизнен цикъл продуктите на биологична основа могат да се използват като биологичен енергиен източник и по този начин да заменят изкопаемите енергийни източници.
1.3Биоенергията допринася също и за изпълнението на целта на ЕС за енергийна ефективност. Местните топлофикационни системи и устойчивите промишлени централи за комбинирано производство на топло- и електроенергия (КПТЕ) са добри примери за това. Тъй като сградите потребяват значително количество енергия, тяхната енергийна ефективност, наред с използвания енергиен източник, е от голямо значение.
1.4Транспортът има решаваща роля за постигането на целите в областта на климата. Следователно са необходими всички видове мерки, които допринасят за намаляване на емисиите на парникови газове с оглед на различните нужди и характеристики на отделните видове транспорт (както се посочва в няколко становища на ЕИСК като TEN/609 относно „Декарбонизацията на транспорта“).
1.4.1Електрификацията на транспорта изглежда отбелязва тенденция за възходящо развитие. За да се постигне положително въздействие върху климата, електроенергията трябва да се произвежда с използване на енергийни източници с ниски емисии на парникови газове, включително устойчиви енергийни източници на биологична основа.
1.4.2Изкопаемите горива в транспорта частично се заменят с устойчиви биогорива. Въпреки повишаващата се електрификация на пътническите автомобили, въздухоплаването и корабоплаването, както и тежкотоварният автомобилен транспорт и машините с висока проходимост до голяма степен остават зависими от горивата. В това отношение особено обещаващи са биогоривата от ново поколение.
1.5Освен ползите за климата използването на биоенергия допринася за наличието на енергия и за сигурността на енергийните доставки. Ако се управлява правилно, биоенергията ще има съществена роля за постигането на основните цели, залегнали в европейската енергийна политика.
2.Принос на биоикономиката към целите за устойчиво развитие (ЦУР)
2.1Целите за устойчиво развитие ни предизвикват да направим оценка на ролята на биоикономиката не само от гледна точка на климата и енергетиката, но и от цялостна икономическа, социална и екологична гледна точка и с дългосрочна глобална перспектива. Предвид широките перспективи пред биоикономиката са налице взаимовръзки с почти всички 17 ЦУР. Тя обаче допринася по-специално за следните ЦУР: № 1, 2, 6, 7, 8, 9, 11, 12, 13, 14 и 15.
2.2Биоикономиката има потенциала да генерира икономически растеж и работни места не само в градските, но и в селските райони. Ето защо тя има значителна роля за постигането на ЦУР № 1 (изкореняване на бедността).
2.3В ЦУР № 2 се призовава за край на глада. Биомасата представлява ограничен ресурс и съществуват взаимовръзки между производството на храни, фуражи и фибри. Необходим е отговорен подход към устойчивата биоикономика, за да се осигури достатъчно производство за различни цели — като приоритет е наличието на храни, и за да се гарантират здрави екосистеми. Средства за постигане на тези цели са принципите на ефективно използване на ресурсите и „кръговост“, както и преходът към хранителни режими с по-високо съдържание на зеленчуци.
2.4Устойчивата биоикономика допринася за ЦУР 6 (чиста вода и канализация), например чрез поддържането на доброто състояние на горските екосистеми, които са предпоставка за чиста вода.
2.5ЦУР № 7 (финансово достъпна и чиста енергия) е в основата на биоикономиката. Използването на междинни и отпадъчни потоци осигурява чиста енергия и намалява зависимостта от изкопаеми енергийни ресурси.
2.6Като цяло биоикономиката има жизненоважна роля за постигане на икономическите и социалните цели. Тя има съществена роля за постигането на ЦУР № 8 (достоен труд и икономически растеж). Освен това биоикономиката в ЕС може да спомогне за значителното намаляване на зависимостта от внос на изкопаеми суровини, като същевременно насърчава създаването на вътрешна добавена стойност и подкрепя местните вериги за създаване на стойност.
2.7ЦУР № 9 призовава за значително увеличаване на дела на индустрията в заетостта и БВП, както и за модернизиране на промишлените отрасли с цел те да станат устойчиви, с повишена ефективност на използване на ресурсите и усвояване на повече чисти и екологосъобразни технологии и промишлени процеси. Биоикономиката е тясно свързана с всички тези цели, а устойчивото използване на биомаса може да засили водещата роля на ЕС в промишлеността. Тя има и огромен потенциал за насърчаване на растежа на МСП и за включването им във веригите за създаване на стойност.
2.8Биоикономиката може да играе важна роля за постигането на ЦУР № 11 (устойчиви градове и общности). Концепцията за приспособени към изменението на климата градове и благоденствие в градските райони е неразривно свързана с решения, предоставяни от биоикономиката (например строителство с дървен материал или транспорт и централно отопление с ниски емисии).
2.9Биоикономиката е в състояние да допринесе за ЦУР № 12 (отговорно потребление и производство). Чрез оптимизиране на използването на суровини, екопроектиране и производството на дълготрайни и подлежащи на рециклиране продукти биоикономиката има значителна роля в прехода към кръгова икономика. Повишаването на осведомеността на потребителите обаче се разглежда като важно предварително условие за възприемането на модели за информирано и отговорно потребление и насърчаване на устойчивото производство.
2.10Биоикономиката може да допринесе съществено за смекчаване на последиците от глобалното изменение на климата, както се призовава в ЦУР № 13 (действия в областта на климата) и както вече беше посочено в раздел 3. В допълнение към действията в рамките на Съюза ЕС може да окаже забележимо въздействие в глобален план чрез износа на продукти на биологична основа, решения и експертен опит в областта на климата.
2.11Накрая, биоикономиката оказва въздействие върху ЦУР № 14 (животът под водата) и № 15 (животът на сушата). Затова в центъра на биоикономиката трябва да бъде отговорното, ефективно и устойчиво използване на природните ресурси.
3.Предпоставки за развитието на биоикономиката
3.1Биоикономиката допринася в много отношения за постигането както на целите в областта на климата и енергетиката, така и на ЦУР, но трябва да бъдат създадени благоприятни условия, за да се случи това. От една страна, ЦУР подкрепят и подобряват условията, които са необходими за развитие на биоикономиката, а от друга страна, някои ЦУР налагат изисквания, които биоикономиката трябва да изпълни.
3.2Стратегията на ЕС за биоикономиката трябва да бъде адаптирана към нови пазари, за да се създадат възможно най-благоприятни, съобразени с икономическата, екологичната и социалната устойчивост условия за европейската биоикономика, която се развива и разширява с бързи темпове.
3.3Преди всичко, създателите на политики трябва да насърчат устойчивото производство и мобилизиране на биомаса в ЕС, а политиката на ЕС за регионално развитие следва да предостави достатъчна подкрепа, за да се гарантира развитието на стопанска дейност в селските райони. Създателите на политики трябва да осигурят също така стабилна, надеждна и съгласувана рамка за инвестиции в биоикономиката, по протежение на целите вериги за създаване на стойност.
3.4Създателите на политики следва да приемат съгласувана рамка за техническите правила и правилата в областта на безопасността и държавната помощ, за да осигурят равни условия на конкуренция за продуктите на биологична основа. Публичният сектор също играе важна роля в търсенето на продукти на биологична основа чрез обществените поръчки. Инициативи като „Европейска седмица на биоикономиката“ биха могли да спомогнат за навлизането на пазара и взаимното обогатяване на различни проекти.
3.5Научните изследвания и иновациите са ключови фактори за развитието на устойчива на бъдещите предизвикателства биоикономика, която би могла да се превърне в конкурентно предимство за ЕС. Това следва да се обмисли с оглед на огромния потенциал на новите видове биопродукти – от традиционните продукти от хранителни и влакнодайни култури до новите видове строителни и опаковъчни материали, текстил и химикали и пластмаси на биологична основа. Същото се отнася и за потенциала на растителната селекция и различните вещества, използвани като суровини за биопродукти (напр. лигноцелулоза, растителни масла, нишесте, захар, протеин).
3.6Усилията в областта на иновациите, насърчавани със стратегията за биоикономиката, следва да продължат, включително съвместното предприятие „Биотехнологични производства“. Експертният център по биоикономика също следва да играе важна роля за насърчаване на използването на знанията, спомагащи за растежа на биоикономиката. Освен това инициативите и програмите за научни изследвания и иновации следва да станат по-атрактивни за предприятията.
3.7Ролята на образованието, консултантските услуги, трансфера на знания и обучението е от решаващо значение, за да се гарантира, че работниците и предприемачите притежават необходимата информация и умения, в резултат на което устойчивостта на настоящата стопанска дейност би могла да се увеличи и да се използват новите възможности в областта на биоикономиката.
3.8В същото време хората трябва да бъдат добре информирани за биоикономиката и да бъдат по-добре осведомени за своите отговорности, така че да могат да бъдат активни потребители и да вземат устойчиви потребителски решения, като се отчита различната степен на готовност на хората от всички възрасти да се адаптират и да променят поведението си. За целта следва да се организират информационни кампании, които да повишават доверието на потребителите в биоикономиката и продуктите на биологична основа.
3.9Една от важните предпоставки за развитието на биоикономиката е достъпът до суровини. Ето защо е необходима подходяща бизнес среда за селското и горското стопанство, за да се благоприятства наличието и мобилизирането на биомаса. Устойчивото управление на горите, земята и морските ресурси, за което се призовава в ЦУР № 14 и 15, допринася съществено за сигурността на снабдяването със суровини. В този контекст следва да бъде призната и популяризирана съществуващата законодателна и незаконодателна рамка по отношение на устойчивите и възобновяеми суровини в ЕС. Нарастващото използване на междинни и остатъчни продукти като суровина за нови начини на употреба също спомага да се осигури наличието на биомаса. Що се отнася до дребномащабните структури, кооперациите или организациите на производители могат да играят важна роля.
3.10Друга предпоставка за биоикономиката е подходящата физическа инфраструктура и за тази цел е необходимо подходящо финансиране за енергийна, транспортна и цифрова инфраструктура. Ефективните транспортни системи са от решаващо значение за осигуряването на достъп до суровини и дистрибуцията на продукти на пазарите.
3.11Що се отнася до глобалните пазари, биоикономиката е тясно свързана с ЦУР № 17, насочена към укрепване на глобалното партньорство за устойчиво развитие. В тази цел се призовава за насърчаване на всеобща, основана на правила, отворена, недискриминационна и справедлива многостранна система за търговия в рамките на СТО. Това е важно за търговията както със селскостопански, така и с промишлени продукти на биоикономиката. В същото време следва да се засили регионалното сътрудничество по протежение на регионалните вериги за създаване на стойност, с цел да се стимулира регионалното развитие.
3.12С цел стимулиране на развитието на биоикономиката по неутрален начин ЕС следва да се стреми към глобална система за ценообразуване за въглеродните емисии, която да обхване всички участници на пазара и да установи равни условия на конкуренция.
3.13Включването на гражданското общество в структурите на инициативите и процесите за вземане на решения, свързани с биоикономиката, е от първостепенно значение, за да се засили сътрудничеството между различните фактори в обществото и да се повиши обществената осведоменост относно устойчивата биоикономика.
3.14Преходът към нисковъглеродна и кръгова икономика представлява огромно предизвикателство и е свързан с дълбоки структурни промени по отношение на засегнатите работни места. Важно е да се гарантира, че този преход ще протече по справедлив начин.
3.15Една устойчива биоикономика може да се развива успешно само ако възприеме междусекторен подход. Ето защо са нужни съгласуваност и координация на различните политики и цели на ЕС, особено по отношение на климата, околната среда, храните, селското и горското стопанство, промишлеността, енергетиката, кръговата икономика и научните изследвания и иновациите. За целта следва да се създаде многостранна група на заинтересованите страни на високо равнище относно устойчивата биоикономика, която да бъде подкрепена от председателя на Комисията.
3.16Напредъкът към постигането на ЦУР се измерва и наблюдава с помощта на 232 показателя. Те включват показатели, свързани с климата и енергетиката, но не съществуват специални показатели, свързани с биоикономиката. Затова Комисията следва да разработи най-подходящите показатели с цел придобиване на реалистична и информативна представа за развитието на биоикономиката в ЕС.
Брюксел, 19 септември 2018 г.
Luca Jahier,
председател на Европейския икономически и социален комитет
_________________