Европейски икономически и социален комитет
SOC/574
Цената на „отказа от имиграция“ и „отказа от интеграция“
СТАНОВИЩЕ
Европейски икономически и социален комитет
„Цената на „отказа от имиграция“ и „отказа от интеграция“[становище по собствена инициатива]
Докладчик: Pavel Trantina
Съдокладчик: José Antonio Moreno Díaz
|
Решение на Пленарната асамблея
|
15.2.2018 г.
|
|
Правно основание
|
Член 29, параграф 2 от Правилника за дейността
|
|
|
становище по собствена инициатива
|
|
|
|
|
Компетентна секция
|
„Заетост, социални въпроси и гражданство“
|
|
Приемане от секцията
|
7.11.2018 г.
|
|
Приемане на пленарна сесия
|
12.12.2018 г.
|
|
Пленарна сесия №
|
539
|
|
Резултат от гласуването
(„за“/„против“/„въздържал се“)
|
149/09/13
|
1.Обобщение на заключенията и препоръките
1.1ЕИСК е на мнение, че имиграцията оказва благотворно влияние върху прираста на населението и на работната сила. Ако естественият прираст на населението стане отрицателен, имиграцията може да спомогне за поддържане на постоянен брой на общото население и на работната сила. Разбира се, имиграцията не е единственото решение за справяне с последиците от демографското застаряване в Европа. Въпреки това тя би могла да бъде и решение за недостига на работна ръка и умения, които не са свързани с демографските процеси.
1.2При сценарий за „отказ от имиграция“ в Европа би могло да се очаква следното:
-Икономиките на държавите членки биха пострадали значително; вероятно пазарите на труда биха изпитали непосилен натиск, цели индустрии биха фалирали, селскостопанското производство би намаляло, строителният сектор не би бил в състояние да отговори на търсенето.
-Демографските предизвикателства биха се влошили; пенсионните системи биха могли да станат неустойчиви, секторът на здравеопазването и грижите би се сринал; обезлюдяването на определени райони би продължило с бързи темпове; на практика социалното сближаване би било подкопано.
-Пълната забрана на легалната миграция неизбежно би довела до увеличаване на опитите за незаконна миграция; това от своя страна би довело до свръхголеми мерки за безопасност, репресии и полицейщина, свързани с огромни разходи; това би стимулирало черните пазари на труда, би увеличило експлоатацията и съвременното робство, както и отчаяните опити за събиране на семействата.
-Расизмът и ксенофобията биха процъфтявали много повече, отколкото в момента; заселилите се по-рано хора от мигрантски произход, включително втори или трето поколение, биха се превърнали в мишени на всеобщо недоверие и възмущение.
1.3За разлика от това, в приемащите държави може да се установи следният потенциал във връзка с миграцията: свободните работни места и недостигът на квалификации могат да бъдат запълнени, икономическият растеж може да бъде запазен, а услугите за застаряващото население могат да бъдат поддържани при недостиг на млади хора на местно равнище. Недостигът на средства за пенсии може да бъде преодолян с вноските на новите млади работници мигранти. Имигрантите привнасят енергия и иновации. Приемащите държави се обогатяват с културно и етническо многообразие. Обезлюдените райони могат да бъдат съживени, включително училищата могат да бъдат преобразени. Държавите на произход се ползват от парични преводи (паричните средства, които мигрантите изпращат у дома), които надхвърлят размера на чуждестранната помощ. Завръщащите се мигранти привнасят спестявания, умения и международни контакти.
1.4Реализирането на пълния потенциал на миграцията изисква подход, който, наред с другото, оползотворява по-добре уменията на мигриращото население. ЕИСК е убеден, че това трябва да бъде подкрепено от адекватни политики и механизми за валидиране на уменията, и призовава ЕС и държавите членки да подпомогнат бързото им разработване. Освен това подходящото осъществяване на партньорства с държавите извън ЕС в областта на уменията ще бъде от взаимна полза за ЕС и държавите на произход на мигрантите.
1.5ЕС следва да приеме политики и мерки за подкрепа на сигурна, регламентирана и законна миграция, както и да укрепи приобщаването и социалното сближаване.
1.6Отказът от интеграция носи икономически, социално-културни и политически рискове, както и разходи. Следователно най-добрата застраховка срещу потенциални бъдещи разходи, проблеми и напрежение са инвестициите в интеграция на мигрантите. В публичните политики следва да се обръща внимание на страховете, опасенията и безпокойствата на разнородните части на населението в обществата на ЕС, за да се избегнат настроения, насочени срещу ЕС, и ксенофобски изказвания. За тази цел съответните политики следва да включват ясен, съгласуван и обоснован набор от задължения за самите мигранти, но и също толкова съгласувано отхвърляне на антимиграционната реторика и поведения.
1.7ЕИСК подчертава факта, че насърчаването на интеграцията е от ключово значение за укрепване на основните ценности и принципи на ЕС, сред които основно място заемат многообразието, равенството и недискриминацията. Интеграцията засяга цялото общество, включително мигрантите, които се установяват в приемаща страна, независимо от техния статут или произход. Въпреки това са необходими специални политики за хората от специфични уязвими групи (например бежанци), като най-добри резултати могат да бъдат постигнати от един основан на общността и съобразен с индивидуалните потребности, а не унифициран подход. Ето защо е наложително държавите – членки на ЕС, да черпят опит една от друга и действително да се стремят да насърчават среда, в която е възможна интеграцията на мигрантите и в която се избягват рисковете.
2.Контекст и цели на становището
2.1Най-големите миграционни потоци в Европа от Втората световна война насам засилиха опасенията на гражданите от по-нататъшни неконтролирани потоци от мигранти и изведоха на преден план значението на съвместния подход в борбата срещу незаконната миграция и осигуряването на възможност за действие на ЕС. Държавите членки са изправени пред предизвикателства по отношение на управлението, финансирането и предаването на информация относно миграцията, както и на страховете на гражданите, свързани с това. Въпреки че някои политици злоупотребяват с тази информация, ЕИСК е убеден, че е налице спешна необходимост от промяна на отправяното послание относно миграцията и от връщане към смислен дебат, основан на факти. На бежанците и мигрантите не бива да се гледа като на заплаха, а като на възможност за икономическия и социалния модел на Европа.
2.2Настоящите политики, които поставят като приоритет в международните отношения контрола на миграцията, подкопават позицията на ЕС на международната сцена, като го излагат на изнудване и загуба на доверие към него по въпросите на правата на човека. ЕИСК е убеден, че ЕС и държавите членки трябва да преминат отвъд сегашния модел и да гарантират насърчаването на законни начини на влизане през граница, улесняващи законната миграция и успешното приобщаване. Безопасните и законни пътища може да отслабят натиска върху системата на ЕС за убежище.
2.3Същевременно, докато на пазарите в ЕС има търсене на работна сила, миграция ще има: законна или не. Търсенето, поне за определени професии, ще нараства (в сектора на услугите за предоставяне на грижи, домакинския труд, социалните услуги, строителството и т.н.).
2.4През месец юни в рамките на дните на гражданското общество за 2017 г. Федерика Могерини, върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, направи важно изказване на тема „Глобална Европа и ролята ѝ за мира и стабилността“. В него тя заяви, че Европа се нуждае от миграция поради икономически и културни причини. Тя предложи ЕИСК да подготви проучване или доклад относно цената на „отказа от миграция“, тъй като нейното впечатление е, че цели сектори на европейските икономики биха се сринали, ако всички мигранти изчезнат изведнъж. Докладът излага гледната точка на икономическите и социалните участници относно това как би изглеждала Европа без мигранти. В настоящия доклад по собствена инициатива се разработва нейната идея.
2.5Миграцията има много лица – тя може да е законна, незаконна или – както се наблюдава през изминалите три години – предизвикана от хуманитарна криза вследствие от войната в Сирия и в други краища на света. Миграционните потоци също така са смесени, като трудовата миграция може да бъде сезонна, може да включва лица, извършващи ръчен труд, или висококвалифицирани лица. Настоящият документ се спира основно на безопасната, законна, подкрепяна от ЕС трудова миграция (и свързаното с това събиране на семейството); в него обаче се разглеждат и други форми на имиграция в ЕС и потенциалният принос на мигрантите, пристигащи поради (временна) хуманитарна криза (лица, търсещи убежище) и незаконните мигранти.
3.Общи бележки
3.1Демографски аспекти – застаряване на населението и намаляване на неговия брой в ЕС
3.1.1В началото на 21 век в Европа се наблюдава застаряващо население, стагнация или дори намаляващ брой на местното население, висока безработица и – в някои от основните държави членки – бавен икономически растеж. Същевременно Европа продължава да бъде една от основните дестинации за миграция.
3.1.2Промените в размера на работната сила са едно от главните предизвикателства за Европейския съюз. Макар че предлагането на труд (размерът на работната сила) не се развива независимо от търсенето на труд, неговите бъдещи траектории могат да бъдат измерени чрез комбинирането на различни сценарии за участието на работната сила с проекции за населението, съгласно посоченото от авторите на Европейския информационен лист с демографски данни от 2018 г.. В момента работната сила в Европейския съюз се състои от около 245 милиона работници. За да определят бъдещото предлагане на труд до 2060 г., авторите определят три сценария за участие на работната сила, които са между 214, 227 или 245 милиона работници.
3.1.3Според други предвиждания, като например посоченото в информационния документ на Европейската комисия за Социалната среща на върха в Гьотеборг през 2017 г., през 2060 г. на всеки възрастен човек ще се падат по двама души в трудоспособна възраст. В момента се падат по четирима. Това създава сериозни рискове за запазването на европейския социален модел такъв, какъвто го познаваме днес.
3.1.4От друга страна, имиграцията има благотворно влияние върху прираста на населението и на работната сила. Ако естественият прираст на населението стане отрицателен, имиграцията може да спомогне за поддържане на постоянен брой на общото население и на работната сила. Имиграцията би могла да бъде и решение за недостига на работна ръка и умения, които не са свързани с демографските процеси. Въпреки това, както е посочено в доклада на Хамбургския институт за международна икономика (HWWI), озаглавен „Цената и ползите, свързани с европейската имиграция“, имиграцията не е единственото решение за справяне с последиците от демографското застаряване в Европа (тъй като мигрантите също остаряват).
3.2Потенциалът на трудовата миграция от трети държави
Могат да бъдат посочени следните въздействия:
3.2.1За приемащите държави:
-Свободните работни места и недостигът на умения могат да бъдат запълнени.
-Икономическият растеж може да бъде запазен.
-Услугите за застаряващото население могат да бъдат поддържани при недостиг на млади хора на местно равнище.
-Недостигът в областта на пенсиите може да бъде запълнен от вноските на новите млади работници мигранти, които също плащат данъци.
-Имигрантите привнасят енергия и иновации.
-Приемащите държави се обогатяват с културно и етническо многообразие.
-Обезлюдените райони могат да бъдат съживени, включително училищата с намаляващ брой ученици.
3.2.2За държавите на произход:
-Развиващите се държави се ползват от парични преводи (паричните средства, които мигрантите изпращат у дома), които сега често надхвърлят размера на чуждестранната помощ, а също и от културен обмен.
-Намаляване на безработицата и увеличаване на перспективите за живот на младите мигранти.
-Завръщащите се мигранти привнасят спестявания, умения и международни контакти.
4.Цената на отказа от имиграция
4.1Запазване на икономическия растеж и посрещане на нуждите на пазара на труда
4.1.1Имиграцията от страни извън ЕС има пряко и непряко отражение върху икономическия растеж: изглежда е налице ясна корелация между прираста на работната сила, дължащ се на имиграцията, и ръста на общия БВП. Например през последните години Швеция е издала хиляди разрешения за работа на разработчици в областта на информационните технологии, на берачи на дребни безкостилкови плодове и на готвачи. Трудовата миграция носи значителна стойност за шведската икономика: броят на дружествата, които наемат на работа имигранти, нараства значително в сравнение с останалите. Трудовите имигранти от държави извън ЕС/ЕИП допринасят с над 1 милиард евро към БВП на Швеция и с над 400 милиона от данъчни приходи годишно.
4.1.2Между 2004 и 2014 г. населението от мигранти увеличи работната сила на Европа със 70 %. Трудно е да се определи ефектът, който би оказал недостигът на работна сила в такъв размер върху европейската икономика и отделните държави членки. Освен това населението от чуждестранен произход обикновено се интегрира в пазарните ниши (сегментация), които или са в процес на бързо разрастване, или на свиване, осигурявайки по-голяма гъвкавост за посрещане на търсенето на пазара на труда в ЕС.
4.1.3По подобен начин мигрантското население има дял и в заетостта във всяка държава, допринасяйки за потреблението и за създаването на нови работни места. Мигрантите предприемачи допринасят за икономическия растеж и заетостта, като често вдъхват нов живот на западнали занаяти и професии и участват все по-активно в предоставянето на стоки и услуги с добавена стойност. За да се укрепят „творческите и новаторските способности“ на мигрантите предприемачи, ЕИСК препоръчва да бъдат предприети специфични мерки на европейско, национално и местно равнище. Целта е да се изкорени дискриминацията и да се създадат равни условия за всички, така че да могат да допринасят за приобщаващия растеж и създаването на качествени работни места.
4.1.4ЕИСК счита също така, че като се има предвид тяхната особена склонност да участват в сектори за полагане на грижи и в дейностите на икономиката на споделянето и на кръговата икономика, предприятията от социалната икономика могат да насърчават и подкрепят както създаването на нови работни места, така и предприемачеството и достъпа на мигранти и бежанци от държави извън ЕС до икономически дейности.
4.1.5Измерването на фискалното въздействие на имиграцията е сложен въпрос. Въпреки това ОИСР твърди, че общо казано през последните петдесет години фискалното въздействие на мигрантите е било неутрално, т.е. всички генерирани от тях разходи са били компенсирани от приходите от събраните данъци и такси.
4.1.6Според заключенията от едно научно изследване на Oxford Economics работниците мигранти са спомогнали за поддържането на адекватно ниво на предлагане на труд, което е захранило икономическия бум от периода 2004 – 2008 г. Изглежда наличието на мигрантска работна сила е помогнало на някои предприятия да оцелеят или да не им се налага да преместват производството си в чужбина (авторите цитират анкета, проведена сред 600 предприятия, в която 31 % от отговорилите посочват, че мигрантите са били от значение за оцеляването на тяхната организация, като тази стойност нараства на 50 % в секторите на здравеопазването, социалните грижи и селското стопанство).
4.1.7Ясно е, че имиграцията може да бъде от икономическа полза както за държавите на произход, така и за приемащите държави. При настоящите икономически и търговски структури обаче най-много ползи извличат богатите и силни държави. Миграцията има и потенциала да носи културно сближаване на народите и да насърчава разбирането, но ако не бъдат положени усилия за опровергаване на неразбирането, предразсъдъците или митовете, битуващи сред местното население, както и сред мигрантите, се появяват търкания.
4.2Запълване на недостига от умения
4.2.1По принцип съгласно изследване, проведено от Института за пазарна икономика (IME) по поръчка на ЕИСК и публикувано на 24 юли 2018 г., ежегодно европейската икономика губи повече от 5 % от производителността си поради несъответствие между уменията на работниците и нуждите на пазара на труда. Според изследването това възлиза на загуба от 80 евроцента за всеки изработен час. Най-тежко засегнатите професии са в областта на информационните технологии и комуникациите, лекарската професия и в по-общ план – професиите в научната област, технологиите и инженерството. Явлението засяга също така учителите, медицинските сестри и акушерките. Според авторите тенденцията се влошава поради демографския спад и развитието в областта на технологиите. Недостигът от умения би могъл отчасти да бъде преодолян с помощта на трудовата миграция.
4.2.2Реализирането на пълния потенциал на миграцията в тази сфера обаче изисква прилагането на подход, чрез който, наред с друго, да се оползотворяват по-добре уменията на мигриращото население. Имигрантите обикновено са по-високо квалифицирани за позициите, които им се предлагат.
4.2.3Недостигът от умения може отчасти да бъде преодолян само ако уменията и квалификациите на имигрантите бъдат валидирани. Механизмите на ЕС за валидиране обаче все още са в процес на разработване и зависят от държавите членки. Инструментът на ЕС за съставяне на профил на уменията не се използва в достатъчна степен от държавите членки и участниците на място. Въпреки това са налице неправителствени инициативи, като например картите на фондация Бертелсман за компетентностите или професионалната самооценка онлайн.
4.2.4Осъществяването на добри партньорства с държавите извън ЕС в областта на уменията ще бъде от взаимна полза за ЕС и държавите на произход на мигрантите.
4.3Укрепване на сектора на услугите за предоставяне на грижи
4.3.1Дефицитът на предлагането на работна ръка в сектора на здравните грижи е „тиктакаща бомба“. Налице е продължаваща криза и недостигът на работна ръка ще се увеличава, освен ако не бъдат намерени подходящи политически решения. Още през 1994 г. Европейската комисия определи полагането на грижи като стратегически сектор. През 2010 г. тя предупреди, че до 2020 г. ще възникне недостиг на 2 милиона здравни работници, ако не се вземат спешни мерки за преодоляване на проблемите, свързани с дефицита на предлагането, достигащ 1 милион работници в сектора на дългосрочните грижи.
4.3.2В много държави членки се наблюдава недостиг на работна сила в областта на полагането на грижи. Наемането на полагащи грижи лица както с редовни документи, така и без документи, намалява недостига в сектора на услугите за предоставяне на грижи. Системите на услугите за полагане на грижи, по-специално в Южна Европа, разчитат в голяма степен на полагащи грижи лица, настанени в дома на работодателя. В Италия например мигрантите, които се трудят като полагащи грижи работници с настаняване в дома на работодателя, представляват около три четвърти от заетите в сектора на грижите в домашни условия.
4.3.3Държавите от Централна и Източна Европа също за засегнати от недостига на работна сила в сектора на услугите за предоставяне на грижи, а също и от растящото търсене на грижи в Западна Европа. Например Полша предоставя за други държави множество полагащи грижи работници, въпреки силно намалялата работна ръка в сектора на услугите за полагане на грижи в самата нея. Този недостиг се запълва чрез идването в Полша на работници от Украйна и други държави извън ЕС.
4.3.4Важно е да се отбележи значителният икономически принос на жените мигранти за семействата и общностите чрез наемането им на платена работа, както и необходимостта от преодоляване на неравенствата между мъжете и жените. Научните изследвания сочат, че по-голяма част от работниците – жени мигранти, са заети в сектора на услугите (напр. кетъринг, домакински дейности, здравни грижи). Незаконният труд, непълната заетост и работата на временен трудов договор биха могли да поставят жените мигранти в неравностойно положение на пазара на труда в ЕС, поради което следва допълнително да се разработят мерки за гарантиране на равното третиране и за предоставяне на закрила на уязвимите хора.
4.4Преодоляване на обезлюдяването на селските и отдалечените райони
4.4.1Селските, планинските и островните райони се обезлюдяват, което създава низходяща икономическа и социална спирала, която става все по-силно изразена с увеличаването на миграцията на хората към градовете. Загубата на население намалява размера на средствата в обращение в дадена общност, което на свой ред засяга жизнеспособността на местните предприятия, магазини и транспортни връзки, както и наличието на важни съоръжения и услуги.
4.4.2В някои райони на ЕС, например Ирландия или Бранденбург, обезлюдяването се преодолява със заселването на мигранти. Що се отнася до селското стопанство, например, приносът на мигрантската работна сила в Северна Ирландия е от ключово значение за оцеляването на сектора, който сериозно е засегнат от проблеми, свързани с недостиг на работна сила и застаряващо население. Мигрантското население е готово да приема работни места, предлагащи заплащане и условия, които са отхвърлени от местното население, както и да живее в села, изложени на голям риск от обезлюдяване, въпреки факта, че това може да е силно нерегулиран сектор с риск от експлоатация на труда.
4.4.3Съществуват възможности за подпомагане на селските общности при пристигането на мигранти по линия на политиката за развитие на селските райони на Европейския съюза. Редица организации, работещи в областта на развитието на селските райони, посочват потенциалната подкрепа, която селските райони могат да предложат на мигрантите, които биха могли да играят роля за съживяването на регионите, страдащи от обезлюдяване и/или икономически упадък. В проучването си от 2017 г. Европейският парламент подчерта значението на предоставянето на подкрепа за социалното приобщаване на мигрантите и интеграцията им на пазара на труда
.
4.5Осигуряване на културно многообразие
4.5.1Липсата на мигрантско население би се отразила неблагоприятно върху многообразието в държавите в ЕС, а това би довело до ксенофобски и надменен дискурс, който е в противоречие с водещите принципи на ЕС. Освен това бихме загубили ползите от широкото разпространяване на ценностите като равно третиране и недискриминация;в този аспект видимостта на населението с мигрантски произход спомогна за постигане на напредък през последните години.
4.6Поради всичко, посочено по-горе, сценарият „отказ от имиграция“ в ЕС трябва да бъде отхвърлен като нереалистичен, неосъществим и изключително вреден.
5.Цената на отказа от интеграция (и как да избегнем тази цена)
5.1За да се реализира пълният потенциал на миграцията в Европа, посочен по-горе, и същевременно да се сведат до минимум свързаните с нея дълготрайни рискове и социално-икономическите разходи, които могат да бъдат избегнати, от първостепенно значение е да има условия за успешната интеграция на мигрантите.
5.2Основните моменти, свързани с разбирането на ЕС на това понятие, са изброени в Общите основни принципи на политиката за интеграция на имигрантите в ЕС, приета от Съвета през 2004 г.. Там интеграцията се разглежда като „динамичен, двустранен процес на взаимно приспособяване от страна на всички имигранти и лицата, постоянно пребиваващи в държавите членки“. Това противоречи на широко споделяното невярно схващане за интеграцията като асимилация – едностранен процес, при който лицата изоставят своите национални и културни характеристики и ги заменят с тези на новата държава на пребиваване. Както обаче беше отново заявено в Плана за действие на ЕС за 2016 г. относно интеграцията на граждани на трети държави, съществен елемент на живота и участието в ЕС е разбирането и спазването на основните му ценности.
5.3Следва да се подчертае, че интеграцията засяга всички мигранти, които се установяват в приемаща държава, независимо от техния статут или произход. Въпреки това са необходими специални политики за хората от специфични уязвими групи (например бежанци), като най-добри резултати могат да бъдат постигнати от един основан на общността, а не унифициран подход.
5.4Заетостта е в сърцевината на интеграционния процес. Поради това държавите членки и икономическите и социалните партньори разглеждат приобщаването на мигрантите на пазара на труда като приоритет. Действително търсенето на работници мигранти продължава да бъде по начало един от основните двигатели на имиграцията.
5.5Сред другите важни фактори, определящи интеграцията на мигрантите от страна на приемащата държава, са сигурност и предвидимост на мигрантския статут, възможности за и пречки пред придобиването на гражданство, възможности за събиране на семейството, наличие на езиково обучение, изисквания за познаване на езика и културата, политически права и обща отвореност на всяко общество и готовността му да приеме, да подпомага и да взаимодейства с новодошлите и обратно.
5.6Освен това интеграцията на мигрантите е тясно обвързана с редица политики, свързани със защитата на работното място, жилищното настаняване, здравеопазването, образованието, правата на жените, равенството и недискриминацията, като това са само няколко примера.
5.7С цел количествено измерване на прилаганите политики беше въведен индексът за политиката на интеграция на мигрантите (MIPEX), който осигурява сравними данни относно държавите – членки на ЕС, и няколко други държави. Резултатите от него подчертават съществуващите несъответствия между държавите членки, включително продължаващото разделение изток – запад.
5.8Съгласно логиката на сценария „отказ от интеграция на мигрантите“, могат да бъдат посочени следните рискове и/или разходи:
5.8.1В икономическо отношение
-изключване на мигрантите от официалната работна сила (и увеличаване на недекларираната заетост);
-увеличени разходи за справяне със социални проблеми след възникването им, вместо да бъдат предотвратени;
-невъзможност мигрантите да реализират целия си потенциал (това често се предава на следващите поколения).
5.8.2В социално-културно отношение
-липса на идентифициране с ценностите и нормите на приемащата държава и на тяхното приемане;
-задълбочаване на социално-културните различия между мигрантите и приемащите общности;
-структурна дискриминация на мигрантите, в това число липса на адекватен достъп до услуги;
-увеличаване на ксенофобията и взаимното недоверие;
-възпроизвеждане на езиковите бариери;
-пространствена сегрегация, водеща до гетоизация;
-разрушаване на общото социално сближаване.
5.8.3По отношение на сигурността
-увеличаване на изказванията, подбуждащи към омраза, и на престъпленията от омраза;
-влошаване на правоприлагането и възможно повишаване на престъпността в социално изолирани райони;
-потенциална радикализация и увеличена подкрепа за крайни идеологии (както от страна на мигрантските общности, така и от приемащото общество).
5.9Предвид горепосоченото, най-добрата застраховка срещу потенциални бъдещи разходи, проблеми и напрежение е инвестицията в интеграция на мигрантите.
5.10Съответните политики следва да включват ясен, съгласуван и обоснован набор от задължения за самите мигранти, но и също толкова съгласувано отхвърляне на антимиграционната реторика и поведения.
5.11Ето защо е наложително държавите – членки на ЕС, да черпят опит една от друга и действително да се стремят да насърчават среда, в която е възможна интеграцията на мигрантите и в която се избягват посочените по-горе рискове.
5.12Следва да бъде заявено съвсем открито, че водени от правителства усилия за криминализиране или друг вид маргинализиране на мигрантите, подклаждането на етнически национализъм и орязването на финансирането на мерките за интеграция (включително неразпределянето на фондовете, предоставени от ЕС) – както беше наблюдавано в някои държави членки – са в пряко противоречие с тези цели и в дългосрочен план могат да причинят непоправими вреди.
5.13И накрая, но не на последно място, насърчаването на интеграцията е от ключово значение за укрепване на основните ценности и принципи на ЕС, съществено място сред които заемат многообразието, равенството и недискриминацията.
Брюксел, 12 декември 2018 г.
Luca Jahier,
председател на Европейския икономически и социален комитет
_____________